Системата от нормативни актове, оформящи правната рамка на водния сектор, не позволява изцяло самостоятелно секторно развитие на законодателството и до момента не се е развивала планомерно така. По-скоро отделни направления под влияние на конкретни вътрешни или външни фактори са имали водещо развитие, докато други са изоставали и влияят в момента деструктивно и задържащо за цялата система на обществени отношения. Макар и в ролята на общ за системата нормативен акт, Законът за водите не се явява изцяло такъв за голяма част от разпоредбите на съпътстващите закони и не ги подчинява напълно на своята структура и система. От друга страна, ЗВ не регламентира изцяло всички правоотношения във водния сектор и не дава пълна и единна обща система и принципи за развитието на правната рамка. В рамката на водния сектор има няколко водещи законови начала.
Системата до момента изостава и спрямо нуждите на обществото и икономиката от съответно развитие на водния сектор, както в областта на интегрираното управление на водите и водностопанските системи и съоръжения, така и в отделни отрасли и направления – напр. хидромелиорациите, пречистването на водите в сферата на ВиК услугите, защитата от вредното въздействие на водите и наводненията и други.
В конкретни направления обобщените заключения относно идентифицираните проблеми в структурата и развитието на правната рамка и изводите от анализа са, както следва:
5.7.1Проблеми по интегрираното управление на водите
Поради избрания от закона метод за регулиране на обществените отношения във водния сектор чрез директно държавно управление и пряко администриране и упражняване на властнически правомощия, съществен елемент на правната рамка са разпоредбите относно структурата и правомощията на компетентните в тази област органи. Само по себе си съществуващото положение налага интегрирано управление на водите с обща система, органи, структури и компетенции, каквато система към момента не съществува или поне не функционира координирано без припокриване на правомощия между отделните органи, които са създадени в нормативната уредба на отделните отрасли.
Разминаването между целите, задачите, механизмите и крайните резултати е в широкото отраслово разпределение на функции и отговорности между отделните министерства, най-вече в областта на управлението на различните системи на хидротехническата инфраструктура и търговските дружества водни оператори. Различното управление на отделни системи, хидросъоръжения и стопански структури, включително със самостоятелна ценова политика, не може да гарантира интегрирано управление на водния сектор.
А. Координация и субординация на административните компетенции
Компетенции в сферата на водите на самостоятелно нормативно основание имат седем министерства, като основна роля и изключително важни функции има министерството на околната среда и водите.
Основното разминаване може да се търси в съотношението на изключителното значение на природния ресурс и най-високата степен на обществени интереси по отношение на използването и опазването му и еднопластовата структура на разпределение на функциите и отговорността по управлението на сектора, изключително в изпълнителната власт и засилената концентрация в посока Министър на околната среда и водите и неговата администрация. Тази тенденция се подсилва и от факта, че в комплекса от правомощия са включени на едно място всички видове правомощия – разрешителни, дефинитивни, разпоредителни, информационни, контролни, санкциониращи и др. От началната до крайната фаза на управление и на двете нива участват с ефективни и съществени правомощия органи от една и съща структура.
Конкуренцията между отделните администрации не е подчинена на единната държавна политика във водния сектор и е изключителна пречка за доброто им взаимодействие.
Б. Избор на структура на органите - функционална или отраслова.
И двата модела имат своите предимства и недостатъци, но предвид разпокъсаността на нормативната уредба може би е за предпочитане функционалната структура с по-сериозно централизирано управление.
В. Подчинение на компетенциите и структурата на обявените в ЗВ цели и задачи
На практика басейновият принцип на управление на водите е прогласен, но не е защитен със създаването на съответните механизми за взаимодействие между басейнови съвети, басейнови дирекции и министерствата с функции по управление на водите в различните аспекти. Съществува напрежение при администрирането на басейновите дирекции и координацията на политиката им с тази на МОСВ и останалите министерства.
Състояние на държавната администрация в сектора: отделна политика – отделен орган – отделен закон – отделен отрасъл – отделна инфраструктура – отраслови оператори – отделни цени – отделни инвестиции – в резултат слабо администриране и неизпълнение на основни функции и задачи.
Г. Обединяване и хармонизация на европейските изисквания и механизми с българските
Необходимо е обособяването на единна държавна политика и практика, основана върху принципите на Рамковата директива за политиката в областта на водите срещу разделението на функциите между органите на изпълнителната власт по чл.10 от Закона за водите, което на практика означава преосмисляне на цялостната структура и субординация на взаимодействието между органите и създаването на нов модел за управление на водния сектор, подкрепен със съответните нормативни промени в цялостното българско законодателство. Съществува разминаване между високите цели, поставени при транспонирането на Рамковата директива по водите на ЕС и останалите водни директиви, и липсата на хармонизация, координация и свързаност между правните механизми на управление на водния сектор съгласно националното законодателство.
Абсолютно наложителен е пълният преглед с цел промяна в посока единни цели в съответствие със стратегическите европейски и български документи за развитие на водния сектор на правния режим на инфраструктурата и нейното управление. Необходимо е детайлно адаптиране и транспониране, а не директен превод чрез единични норми в съответния закон, на европейските директиви и доразвиване на техните принципи в националното ни законодателство.
Д. Синхрон и системност на правната рамка
Разпределението на отговорностите между отделните основни министерства е довело и до обособяване на самостоятелни подсистеми от нормативни актове към всеки отраслов закон, а законодателят не е предвидил обединителни механизми, които достатъчно ефективно да осигурят единодействие във водния сектор. Например, не са приети някои от нормативните актове, изискуеми от ЗВ – наредбата относно изискванията и критериите спрямо ВиК операторите, наредбата за изискванията към техническия персонал на ВиК операторите и провеждането на обучението му, както и наредбата за създаване и поддържане на Единната информационна система и на регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите. Нужно е допълване на водния сектор в частта му за сервитутите и ефективността при използване на природния ресурс „води", както и прецизиране на правния режим за нови мини-ВЕЦ и ВЕЦ.
Доколкото по силата на ЗВ концесията се разглежда като втората основна форма за предоставяне на управлението и експлоатацията на системите (след директното предоставяне на съществуващите оператори), би следвало да се обобщи близо десетгодишният опит на т.нар. софийската водна концесия, за да не се повтарят грешките на развитието и да се подготвят препоръки за съдържанието на бъдещи концесионни договори или дори типов концесионен договор.
Необходимо е да се направи по-тясна нормативна обвързаност между хидроенергетиката, енергетиката въобще и целите на Рамковата директива по водите, ПУРБ и основните икономически принципи на управлението и използването на водите.
Следва да се приеме Правилник за организация и дейност на Асоциациите на ВиК дружествата - доколкото ни е известно, проект за такъв е подготвен.
Трябва да се уеднаквят легални дефиниции и технически термини с общо значение и приложение във правната уредба на водния сектор.
Сподели с приятели: |