Проект на наредба за инвентаризация и планиране в горските територии Глава първа. Общи положения

1. условията и редът за изготвяне, актуализиране и приемане на:

а) инвентаризацията на горските територии по чл. 7 от Закона за горите;

б) областните планове за развитие на горските територии;

в) горскостопанските планове и програми;

г) плановете за ловностопански дейности;

д) плановете за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари;

2. условията и редът за категоризиране и прекатегоризиране на горските територии;

3. условията и редът за провеждане на обществено обсъждане за приемане и одобряване на Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор;

4. съдържанието на информационната система за горските територии и за дейностите в тях, както и редът и условията за събиране на информацията, достъпа до данните, предоставяне и ползване на информация от нея.

(2) Националната инвентаризация на горските територии се извършва по методика, която е неразделна част от предложението на министъра на земеделието и храните по чл. 17, ал. 2 от Закона за горите.
Чл. 2. Областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, плановете за ловностопански дейности и плановете за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари, се изработват чрез прилагане на обща номенклатура и файлов формат на пространствената и атрибутната информация.
Чл. 3. (1) На инвентаризация подлежат всички горски територии независимо от тяхната собственост.

(2) Инвентаризация на горските територии в отделните горски териториални единици се извършва през 10 години и е със срок на действие до утвърждаване на следващата.

(3) В случаи на природни бедствия може да бъде проведена извънредна инвентаризация на цялата горска териториална единица или на част от нея за сметка на държавния бюджет.

(4) С цел хармонизиране дейността на отделни горскостопански единици, в отделни горски териториални единици или за части от тях, може да се извърши допълнителна инвентаризация за сметка на отделната горскостопанска единица.

(5) Данните от инвентаризацията по ал. 4 се предоставят безвъзмездно на Изпълнителна агенция по горите, за отразяване в информационната система за горските територии.
Чл. 4. Обект на плана за ловностопански дейности е ловностопанската площ на Република България по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 5. Горскостопанските планове и програми се изготвят по собственост на горските територии и по формираните в нейните граници, горскостопански единици.
Чл. 6. Плановете за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари се изработват за всички горски териториални единици, независимо от тяхната собственост.
Чл. 7. (1) Инвентаризацията на горските територии и изработването на плановете по чл. 4 и чл. 6 се възлагат в съответствие с чл. 16 ал. 1 от Закона за горите, въз основа на общо задание или самостоятелни задания, изработени по реда и при условията на тази наредба.

(2) В периода между две поредни инвентаризации, плановете и програмите по чл. 4, 5 и 6 могат да се актуализират или да се изработват нови, по самостоятелно задание.

(3) Инвентаризацията на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопански дейности и за дейностите по опазване и защита от пожари се възлагат едновременно в годината предхождаща извършването на инвентаризацията.

(4) По решение на Изпълнителна агенция по горите дейностите и плановете по ал. 3 може да се възложат и самостоятелно.

(2) Инвентаризацията на горските територии се извършва в съответствие с възприетото административно-териториално деление на страната и горските териториални единици.

(3) Основни задачи на инвентаризацията на горските територии са:

1. създаване на актуална база данни за горските територии и ресурси;

2. изработване на горскостопанска карта;

3. организация на горската територия.

(2) На инвентаризация подлежат и залесени и самозалесени земеделски територии, които не се включват в баланса на горските територии.

(3) При инвентаризацията на горските територии се извършват лесовъдско - таксационни проучвания и измервания за установяване на количествена и качествена характеристика и оценка на горските територии, както и дървесните и недървесни горски продукти.

(4) Данните по ал. 1, 2 и ал. 3 се съхраняват в електронна база данни на Изпълнителната агенция по горите.

(5) При инвентаризацията на залесените горски територии се обособяват условни стопански класове.

(6) Горските територии по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите се обособяват в самостоятелна група.

(7) Определят се горските местообитания от Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 10. Недървесните горски продукти и/или лечебни растения се инвентаризират по видове и по начин, определени с методика, указани в заданието.
Чл. 11. Горскостопанската карта се изработва съгласно изискванията на Наредбата по чл. 13, ал. 13 от Закона за горите и е основа при съставянето на областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове, плановете за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари и плановете за управление на защитени територии и зони.
Чл. 12. Въз основа на инвентаризацията на горските територии се изработват:

1. обяснителна записка;

2. горскостопанска карта.

Раздел ІI.
Задание за инвентаризация на горските територии
Чл. 13. (1) Инвентаризацията на горските територии се извършва въз основа на задание (Приложение № 1).

(2) Регионалната дирекция по горите, на чиято територия се намира горската териториална единица, подлежаща на инвентаризация, възлага изработването на заданието.

(3) Директорът на регионалната дирекция по горите представя изработеното задание за утвърждаване от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(4) Преди утвърждаване на заданието от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, същото се приема от експертен съвет по чл. 157, ал. 1 от Закона за горите.

(2) Видовете дейности при извършване на инвентаризация и разпределението на площта на горските територии по категории на сложност са съгласно Приложение № 1а.

(3) Цените за дейностите по ал. 2 се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Раздел ІІI.
Устройство на горските териториални единици
Чл. 15. (1) Площта на горската териториална единица се разделя на отдели и подотдели.

(2) Граници на отделите са естествени теренни линии като била, долове, реки, езера и др. или съществуващи трайни изкуствени линии като шосета, далекопроводи, транспортни и други просеки, канали, туристически пътеки и други.

(3) В границите на общините се включват цели отдели, а в землищата на населените места се включват цели подотдели.

(4) При липса на достатъчно естествени и съществуващи трайни изкуствени линии, при съгласие на отделните собственици, границите на отделите се оформят с просеки, като на терена се отбелязват с трайни знаци на граничните дървета (Приложение № 2).

(2) Номерирането започва от северозападната част на територията и следва в редове по часовниковата стрелка или по водосбори в планинските гори.

(3) При всяка следваща инвентаризация отделите запазват своята номерация, като при необходимост тя се променя след съгласуване с възложителя и съобразно заданието за инвентаризация.
Чл. 17. (1) Отделите се разделят на подотдели, които са най-малката териториална единица на горските територии, и служат за основа на инвентаризирането и стопанисването им.

(2) Подотделите са относително постоянни и еднородни и се обособяват в зависимост от тяхната:

1. собственост;

2. таксационна характеристика;

3. насока на стопанисване;

4. типологична принадлежност;

5. функция и категория.

(3) Горски територии, в които в резултат от стопанисването им са придобили различна лесовъдско-таксационна характеристика насаждения, вкл. и разделените преди това, но целта на стопанисването им продължава да е обща, се допуска обединяването им в един подотдел.

(4) Видът на подотдела се определя съгласно Приложение № 3.

(5) Разсадниците, опитните и географските култури, семепроизводствените градини и насаждения, се отделят в самостоятелни подотдели.

(6) В самостоятелни подотдели, съгласно акта им за обособяване или изискванията на глава трета, се отделят защитните и специални горски територии, горските територии - публична държавна и общинска собственост, горите по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите, както и имотите, върху които са учредени ограничени вещни права.

(7) Разделянето на съществуващите подотдели се извършва по изключение, само при обективна необходимост (различен вид собственост, учредяване на ограничени вещни права).

(8) В случаите по ал. 7, номерирането се извършва с арабско число, отделено с тире след основното номериране.

(9) В един подотдел не се допуска наличието на повече от един вид собственост.

(2) Изключения от ал. 1 се допускат за:

1. горите с изкуствен произход, чиято цел на стопанисване е различна от тази на основното насаждение - минимална площ на подотдела е 0,5 ха;

2. незалесените площи - минимална площ на подотдела e 0,1 ха;

3. поземлените имоти в горските територии, които са разположени всред друг вид собственост;

4. горите по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите;

5. горските територии, разположени между или всред друг вид територии;

6. горски територии с редки и защитени видове и популации.

(3) Линейните недървопроизводителни площи като горски автомобилни пътища и просеки се обособяват като подотдели само когато широчината им е 5 м и повече и площта им е не по-малка от 0,1 ха.
Чл. 19. (1) Залесените подотдели, пожарищата и сечищата се означават последователно с малки букви от българската азбука в рамките на отдела, по реда, указан за номериране на отделите.

(2) Подотделите на недървопроизводителните площи и голините се означават с арабски числа.

(3) В таксационните описания на защитните и специални горски територии, както и на горските територии, върху които са учредени ограничени вещни права, се записват и номера на отдела и подотдела по акта за обявяването им.
Чл. 20. (1) Изпълнителят на дейностите по инвентаризация затвърждава на терена границите на горската териториална единица, отделите, семепроизводствените насаждения и защитените територии, съгласно Приложение № 2.

(2) Първоначалното обозначаване на границите на защитените територии се организира и финансира от органа, издал акта за обявяването им.

(3) Първоначалното обозначаване на границите на семепроизводствените насаждения е от лицата, извършващи инвентаризацията и за сметка на държавния бюджет при извършването на първата инвентаризация след регистрацията им.
Чл. 21. (1) Въз основа на извършените теренни проучвания и обработената информация се формират групи гори, видове гори и се обособяват условни стопански класове, независимо от функциите на горите (Приложение № 4).

(2) Видовете гори за всяко насаждение се определят съгласно Приложение № 4.

(3) Стопанските класове се обособяват в зависимост от преобладаващия дървесен вид и биологията му, бонитет, произход, състояние на насаждението, тип месторастене и / или тип гора.

(4) На всеки стопански клас се определя минимален турнус на сеч или минимален турнус на стопанството при изборните гори (Приложение № 4).

(5) За защитните и специалните гори, турнусът на сеч се съобразява с конкретните функции на всяко насаждение.

(6) В отделни стопански класове се отделят иглолистните горски култури, в случаите когато са създадени извън естествения им район на разпространение.

(7) При наличие на достатъчно площ от други дървесни видове, могат да се обособяват и други стопански класове с турнус на сеч, съобразно биологията на дървесните видове.
Раздел ІV.
Теренни проучвания и видове горскостопански карти
Чл. 22. (1) По време на теренните проучвания се:

1. установява разпределението на площта в горската териториална единица по общини и землища на населените места, по вид на собствеността, както и по функции и категории, съгласно чл. 5 от Закона за горите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии;

2. измерват и определят лесовъдско-таксационните показатели на подотделите;

3. определя типологичната принадлежност на подотделите, вида на горите съгласно Приложение № 4, както и типовете горски природни местообитания по Приложение № 1 от Закона за биологичното разнообразие;

4. установява природните условия (Приложение № 5);

5. установява ерозираността на почвите и наличието на свлачища;

6. установява здравословното и санитарно състояние на насажденията (Приложение № 6);

7. установява състоянието на горската пътна мрежа и условията за експлоатация и транспорт на дървесния ресурс;

8. определят временно недостъпните басейни, водосборите с поройна активност, състоянието на изградените противоерозионни и противопожарни съоръженията и др.;

9. установяват данни и за други обекти и ресурси, свързани с управлението на горите, които се изискват със заданието за извършване на инвентаризация на горските територии;

10. установява наличието на сгради и съоръжения.

(2) Данните от теренните проучвания за подотделите се отразяват във формуляр - таксационно описание, съгласно Приложение № 3.

(3) Таксационното описание се съставя при обхождане на подотделите и извършване на съответните наблюдения, оценки и измервания на не по-малко от три пункта, които са среднопредставителни по отношение на общото състояние и числената характеристика, съгласно Приложение № 3.

(4) За установените при теренните проучвания повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии уведомява в четиринадесет дневен срок възложителя на инвентаризацията за установените обстоятелства, за предприемане на необходимите действия по усвояване на повредената дървесина.

(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите утвърждава номенклатура и структура на атрибутната база данни за обработка на информацията от таксационните описания.
Чл. 23. (1) При таксиране на насажденията се прилага окомерно-табличния метод с точност до ± 15 % за дървесния запас.

(2) Със заданието за инвентаризация може да се изисква и прилагането на метода на пълното клупиране, математико-статистически методи и други методи на базата на математически модели с точност до ±10 %.

(3) Технологията на работа при методите по ал. 1 и 2 е описана в Приложение № 7.
Чл. 24. (1) Типологичните проучвания включват определянето на типовете месторастения и/или типовете гора за всяко насаждение, за незалесената дървопроизводителна площ и потенциалната лесопригодна площ.

(2) Типовете месторастения се определят по утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите „Инструкция за установяването и картирането на и типовете горски месторастения и определяне на състав, подходящ за условията на месторастене” и „Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България”.

(3) За всички гори се определя вида на горите съгласно Приложение № 4 групата гори и стопанския клас.

(4) Типовете гора се определят по утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите „Класификация на типовете гора в Република България”.

(5) Могат да се използват и други класификационни схеми, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и изрично посочени в заданието за инвентаризация.

(6) В защитените зони по Закона за биологичното разнообразие се определят и типовете горски природни местообитания от Приложение № 1 към закона.

(7) В определените типове горски природни местообитания се проучва и определя количеството мъртва дървесина и биотопни дървета по методика, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

(8) Типовете горски природни местообитания, съгласно Приложение № 1 към Закона за биологичното разнообразие, извън защитените зони, се определят при възлагане и финансиране от заинтересована страна.

(2) При обобщаване на информацията по ал. 1 се посочват данни за:

1. площ и относителен дял на естествените, полуестествените и изкуствените горски екосистеми;

2. находища на редки, застрашени от изчезване, защитени и ендемични видове гъби, растения и животни;

3. относителен дял на насажденията, стопанисвани с цел запазване и използване на генетичните горски ресурси от общата залесена площ;

4. относителен дял на местни и интродуцирани дървесни видове от общата залесена площ;

5. относителен дял на смесените насаждения спрямо общата залесена площ;

6. количество на стоящата и лежащата мъртвата дървесина спрямо запаса на насаждението;

7. находища на лечебни растения.

(3) Проучванията за биологичното разнообразие са обособена част от обяснителната записка на инвентаризацията на горската териториална единица. В приложение се дава списък на находищата на проучваните видове и техните основни качествени и количествени характеристики.

(4) Със заданието за инвентаризация се възлага отразяването по подотдели на определените в областните планове горски територии с висока консервационна стойност. Със заданието може да се възложи и отразяването по подотдели на гори с висока консервационна стойност, определени по други проучвания предоставени от възложителя.

(5) При обобщаване на информацията по ал. 4 се посочват данни за подотделите с площта им и общия относителен дял на отделните категории гори с висока консервационна стойност.

(6) Проучванията за горите с висока консервационна стойност са обособена част от обяснителната записка на инвентаризацията. В приложение се дава описание на всяка категория установени гори с висока консервационна стойност. Определените в инвентаризираната територия гори с висока консервационна стойност се отразяват в горскостопанските карти.
Чл. 26. (1) Въз основа на извършените теренни проучвания се изработва картата по чл. 11.

(2) Горскостопанските карти са с единна непрекъсната номерация за всяка отделна горска териториална единица.

(3) Всички елементи на горскостопанската карта, които са кадастрални данни по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, задължително се вземат от кадастралната карта и кадастралните регистри в цифров вид. В случаите, при които кадастралната карта не съдържа необходимата информация, данните се вземат от картата на възстановената собственост.

(4) Границите на новообразувани подотдели, за които липсват данни в картата на възстановената собственост, се отразяват в горскостопанската карта при спазване на изискванията за точност, определени в Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

1. държавната и всички териториално - административни граници, попадащи в обсега на картните листове;

2. границите с урбанизираните територии;

3. границите с териториите на транспорта;

4. границите със земеделските територии;

5. границите с водните територии;

6. граници на защитни и специални горски територии;

7. границите на отделните горскостопански единици, отделите и подотделите;

8. главните и второстепенни вододели и водосливи;

9. наземните линейни съоръжения, попадащи върху територията на подотделите, пътища, пътеките и други;

10. основни топографски и топонимични елементи;

11. граници с нарушени територии;

12. границите и номерата на имотите (последните цифри, определящи парцела), собственост на физически и юридически лица в М 1:10 000, ако е изискуемо със заданието.

(2) При изработване на горскостопанската карта се използват:

1. данни от службите по геодезия, картография и кадастър;

2. цифровите модели и картните материали от предишната инвентаризация и планове;

3. цифровите модели, картните материали и данните от геодезическите измервания, получени при устройството на земеделските територии на територията на съответната горска териториална единица;

4. налични актуални аерофотоснимки в М 1:10000 -1:15000, ортофотопланове в М 1:5000 или 1:10000, ортофотокарти и спектрални и панхроматични космически изображения с пространствена разделителна способност не по-голяма от 10 м;

5. цифровата ортофотокарта;

6. данни от преки геодезически измервания;

7. данни от басейнова дирекция за управление на водите, съобразени с актуална база данни за бреговата ивица на всички вътрешни реки на територията на страната;

8. цифрови данни за защитените територии и защитените зони, предоставени от Министерство на околната среда и водите.

(2) Форматът на цифровия модел на горскостопанската карта се определя с наредбата по чл. 13, ал. 13 от Закона за горите.

(3) При всяка инвентаризация съдържанието на цифровите модели се актуализира.
Чл. 29. (1) Работните горскостопански карти в мащаб М 1:10 000 се получават чрез разделяне на цифровия модел на картни листове с размери на работното поле 80/50 cм, 40/50 cм или други кратни на тях, посочени в Приложение № 8.

(2) Разделянето на цифровия модел се извършва, като се осигурява изобразяването на цели отдели във всеки картен лист.

(3) Картните листове на работната горскостопанска карта се номерират с арабски цифри, като се започва от северозападната част на горската териториална единица по посока на часовниковата стрелка. При възможност се запазва номерацията от предишната инвентаризация.

(4) Новите картни листове, включващи землища, които допълнително са добавени към горската териториална единица, получават номера след последния използван преди това номер.

(5) Допуска се и пълно преномериране на всички картни листове.
Чл. 30. (1) От основната горскостопанска карта се изготвят тематични карти в съответни мащаби, съгласно Приложение № 8.

(2) Не се допуска отклонение от граници на поземлени имоти, освен ако след предаването на изходния цифров модел на изпълнителя на дейностите по инвентаризация, е настъпила промяна.

(3) Ограничението по предходната алинея не се отнася за граница между поземлени имоти с еднакъв вид собственост.