Проект наредба №

ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА"

1. Определение, основни цели и задачи на медицинската специалност "Ендокринология и болести на обмяната (ендокринология)".

1.1. Медицинската специалност "Ендокринология и болести на обмяната" (ендокринология) е клинична специалност с преобладаваща терапевтична насоченост. В тази специалност се изучават нарушенията в отделните жлези с вътрешна секреция, връзката помежду им, връзката на ендокринната система с централната нервна система, с другите органи и системи в организма, както и регулацията и нарушенията на метаболизма, диагностиката, диференциалната диагноза и терапевтичното поведение при отделните нозологични единици. Специалността ендокринология и болести на обмяната се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето от лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Медицина".

1.2. Основни цели на специалността "Ендокринология и болести на обмяната (ендокринология)” са осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, прогнозиране на изхода от заболяването, експертна оценка на работоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на заболяванията на ендокринните жлези.

1.2.1. Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез:

1.2.1.1. Подготовка на висококвалифицирани медицински специалисти в областта на ендокринологията.

1.2.1.2. Осигуряване на адекватен обем медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по ендокринни болести.

1.2.1.3. Осъществяване на комплексна и последователна специализирана ендокринологична диагностично-лечебна дейност в лечебните заведения за болнична помощ.

1.2.1.4. Оказване на специализирана консултативна, методична и експертна дейност.

1.2.1.5. Провеждане на научно-изследователска и приложна дейност в областта на ендокринологията.

1.2.1.6. Участие в подготовката, провеждането и контрола на програми за социално значими ендокринни заболявания в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето.

1.2.1.7. Подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на ендокринологията чрез тяхното оценяване, мониториране и контрол.

2. Основни компоненти на профилактичната и диагностично-лечебната дейност в областта на ендокринологията.

2.1. Медицинската специалност "Ендокринология и болести на обмяната" третира следните по-големи раздели ендокринни заболявания: Е00-Е07 болести на щитовидната жлеза, Е10-Е14 захарен диабет, Е15-Е16 други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса, Е20-Е35 разстройства на други ендокринни жлези (паращитовидните жлези, надбъбречните жлези, хипофизата и хипоталамус, половите жлези), Е41 и Е43 недоимъчно хранене, Е65-Е68 затлъстяване и други разстройства поради прехранване, Е70-Е90 разстройства на обмяната на веществата, С73-С75 злокачествени новообразувания на щитовидната и други ендокринни жлези, D34-35 и D44 доброкачествени новообразования на щитовидната жлеза и други ендокринни жлези.

2.2.1. Основни диагностично-лечебни дейности в областта на ендокринологията са: изследване на ендокринен статус; изграждане на диференциално-диагностичен план, хормонални изследвания (кръвни и уринни), инструментални и високоспециализирани (ултразвукови, образни, цитологични) изследвания и интерпретация на получените резултати; определяне на индивидуално медикаментозно лечение; насочване за оперативно лечение.

2.2.2. В работата за осъществяване на дейността по специалността ендокринология и метаболизъм се прилагат диагностично- лечебните алгоритми, препоръки и методични указания, разработени от Българското дружество по ендокринология (www.endo-bg.com)

2.3. Основни компоненти на профилактичната дейност в областта на ендокринологията са провеждане на първична профилактика в структурите за извънболнична специализирана ендокринологична помощ, на вторична профилактика в структурите за извънболнична и болнична специализирана ендокринологична помощ и на рехабилитация в структурите за физикална и рехабилитационна медицина.

2.4. Допълнителни дейности в ендокринологията:

2.4.1. Осъществяване на обучение на студенти, специализиращи лекари и докторанти, продължаващо обучение, включително обучение по високоспециализирани дейности в областта на ендокринологията в ендокринологичните структури на лечебните заведения, акредитирани по реда на Закона за лечебните заведения.

2.4.2. Провеждане на научни изследвания в основните направления на ендокринологията; внедряване на съвременните постижения на световната медицинска наука в ендокринологичната практика; провеждане на клинични проучвания на нови лекарства в областтта на ендокринологията.

2.4.3. Информиране и обсъждане с пациентите и с близките им характера на ендокринното заболяване, неговия ход и лечение; разбиране и прилагане на принципите на медицинската етика при разрешаване на възникналите проблеми в лечебно-диагностичния процес при тези болни.

2.4.4. Провеждане на обучение на ендокринно болните.

3. Гранични интердисциплинарни области на специалността "Ендокринология и болести на обмяната" в клиничната медицина:

3.1. Детска ендокринология и болести на обмяната. Детската ендокринология третира групи заболявания, характерни за възрастта до 18 години, като наследствени, вродени малформации, дисметаболитни състояния, изоставане в растежа и развитието, увреждания в резултат на родова асфиксия и родова травма, недоимъчно хранене, инсулинозависим захарен диабет, нарушения във функцията на щитовидната, паращитовидната, половите жлези и надбъбречната жлеза, както и костни метаболитни заболявания.

3.2. Медицинска генетика: интердисциплинарна област, която интегрира познания от медицинската генетика и молекулярната биология. Изучава генетичната обусловеност на някои ендокринни заболявания, начините на тяхното унаследяване, геномния инпринтинг, възможностите за профилактика и лечение. Дейността се осъществява в лаборатория по медицинска генетика със специализирано оборудване и съответна квалификация на персонала.

3.3. Неврохирургия – занимава се с диагностика и лечение на първични тумори на главния (в това число и на хипофизата) и гръбначния мозък с мониториране и лечение на основните им неврологични синдроми: епилептичен, болков, когнитивен и други; използва различни съвременни инструментално-диагностични методи (Компютърен томограф /КТ/, Магнитно-резонансна томография /МРТ/, радиоизотопни, електрофизиологични, имунологични и други) и адекватни схеми на комбинирано симптоматично и интензивно лечение, насочени не само към третиране на туморната формация, но и към всички останали прояви на дисфункция.

3.4. Ендокринна гинекология

3.5. Андрология

3.6. Ендокринни хипертонии

МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩ ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ ПО ЕНДОКРИНОЛОГИЯ:

1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти с ендокринни заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

а) общопрактикуващ лекар;

б) лекар-специализант по "Ендокринология и болести на обмяната";

в) лекар с придобита специалност "Ендокринология и болести на обмяната";

д) лекар с придобита специалност "Ендокринология и болести на обмяната" с допълнителна квалификация за високоспециализирана дейност в областта на специалността;

е) лекар с придобита специалност „Вътрешни болести“.

ж) лекар-консултант със специалност, различна от специалността "Ендокринология и болести на обмяната".

2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по ендокринология:

2.1. Лекарят-специализант по "Ендокринология и болести на обмяната" осъществява лечебно-диагностична дейност при ендокриннни заболявания под ръководството на лекар с придобита специалност по "Ендокринология и болести на обмяната".

2.2. Лекарят с придобита специалност по "Ендокринология и болести на обмяната" осъществява самостоятелна дейност в диагностиката и лечението на ендокринните заболявания.

2.2.1. Лекарите-специалисти по "Ендокринология и болести на обмяната" с придобита научна степен и/или заемана академична длъжност извършват диагностично-лечебна, учебно-преподавателска, научна и консултативна дейност с повишена сложност и интердисциплинарен характер.

2.2.2. Лекарите със специалност по "Ендокринология и болести на обмяната", с допълнителна квалификация за извършване на дейности по остеодензитометрия, ултразвукова диагностика, тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидната жлеза осъществяват дейността си в съответните лечебни заведения за специализирана извънболнична и болнична ендокринологична медицинска помощ.

2.2.3. Лекарите с придобита специалност "Ендокринология и болести на обмяната" участват в програма за продължаващо обучение в областта на ендокринологията.

2.3. Медицинските специалисти по здравни грижи – медицински сестри, лаборанти, рехабилитатори, придобили образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по" или "бакалавър" осъществяват дейността си в структурите за извънболнична и болнична ендокринологична помощ.

2.3.1. Медицинските специалисти по здравни грижи с образователно-квалификационна степен "бакалавър" участват в програма за продължаващо обучение в областта на ендокринологията.

2.3.2. Медицинските сестри с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" могат да заемат длъжността старша медицинска сестра на отделения/клиники по ендокринология.

2.4. Общопрактикуващият лекар с/без специалност по обща медицина или лекар с друга медицинска специалност, вкл. вътрешни болести, преминал теоретично и практическо обучение по модул "Ендокринология и болести на обмяната" в рамките на специализацията си, може да осъществява лечебно-диагностична дейност при ендокринни заболявания, съгласно изискванията на този стандарт и стандарта по вътрешни болести.

2.5. Правата и задълженията на персонала в отделните звена по ендокринология се определя в длъжностните им характеристики.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА”

В зависимост от своето оборудване, квалификацията на персонала и обема на диагностичните и терапевтичните си възможности звената за осъществяване на дейности по специалността "Ендокринология и болести на обмяната" в лечебните заведения за извънболнична и болнична ендокринологична помощ могат да бъдат категоризирани както следва.

1. Изисквания за осъществяване на дейността в първичната извънболнична медицинска помощ

1.1. Организация на работата.

1.2. В амбулаторията за първична извънболнична медицинска помощ, диагностиката и лечението по болести на ендокринните жлези се осъществяват от общопрактикуващия лекар чрез:

1.2.1. анамнеза;

1.2.2. обстоен физикален статус (преглед по системи);

1.2.3. инструментални изследвания - определяне стойността на кръвната захар с глюкомер, инструментално снемане на неврологичен статус при пациент със захарен диабет, вземане на ранев секрет от язва при диабетно стъпало;

1.2.4. допълнителни изследвания - показатели на кръвно и уринно ниво, спермограма, ехографски изследвания, рентгенови изследвания, електрокардиограма /ЕКГ/ и други, както и тяхната интерпретация;

1.2.5. поставяне на вероятна диагноза;

1.2.6. изграждане на диференциално-диагностичен план;

1.2.7. интерпретация на инструментални специализирани изследвания;

1.2.8. интерпретация на лабораторни и специализирани изследвания;

1.2.9. поставяне на диагноза като резултат от проведената диференциална диагноза;

1.2.10. изготвяне на индивидуален лечебен план;

1.2.11. изготвяне на индивидуален профилактичен план и обучение на болния;

1.2.12. периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечебния план;

1.2.13. оказване на спешна медицинска помощ при необходимост;

1.2.14. водене на диспансерно наблюдение по нозологични единици на пациенти, които имат нужда и желаят да продължат лечението си в кабинета;

1.2.15. извършване на експертна дейност и освидетелстване на болни с ендокринни проблеми;

1.2.16. консултиране на пациентите при нужда с необходимите профилни специалисти.

2. Изисквания за осъществяване на дейността в специализираната извънболнична медицинска помощ по ендокринология и болести на обмяната.

2.1. Устройство и оборудване на помещения, в които се извършва ендокринологична дейност в специализираната извънболнична помощ.

2.1.1. Ендокринологичен кабинет (ЕК) в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ.

Ендокринологичният кабинет е най-малката структура, която може да бъде самостоятелно звено или част от структурата на лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ.

2.1.2. Устройство на ЕК.

Състои се от помещение за прегледи. Кабинетите за прегледи могат да ползват манипулационна, която е обща за няколко кабинета.

2.1.3. Ендокринологичните кабинети в амбулатория за специализирана медицинска помощ са с минимална площ 12 кв.м.

2.1.4. Към ендокринологичния кабинет има спомагателни задължителни помещения - чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

Кабинетът се използва за преглед на пациента - снемане на анамнеза, физикален статус, попълване на медицинските документи, назначаване на лечение и провеждане на обучение на болния.

Манипулационната служи за извършване на специфичните диагностични дейности - вземане на кръвни и уринни проби за биохимични и хормонални изследвания; измерване на ръст, тегло, обиколка на талия и ханш на пациента; кожно-алергични проби; обучение за работа с устройства (глюкомер, писалки с лечебни средства и др.). Манипулационната може да се обособи като функционална част от помещението за прегледи или да се помещава в отделна стая.

2.1.5. Ендокринологичните кабинети са оборудвани с лекарско бюро, столове, шкаф за документи, медицинска кушетка, мивка с течаща вода, минимум два електрически контакта тип "Шуко", телефон, закачалка, сфигмоманометър, стетоскоп, термометър, неврологично чукче за рефлекси, камертон, монофиламент 10г, глюкомер и набор тест-ленти за определяве на кръвната захар, тест-ленти за урина, глюкагон и бързодействащ инсулин, инсулинови спринцовки с игли, кантар с ръстомер, мек шивашки метър, спешен шкаф с животоспасяващи лекарства (може да е общ за няколко кабинета и да се намира в манипулационната), компютър с принтер, медицински документи – амбулаторни листове, рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и рентгенови изследвания, направления за прегледи при специалисти и за хоспитализация.

2.1.6. Манипулационната е оборудвана с: масичка за извършване на манипулации, столове за извършващия манипулациите, стол за пациента, медицинска кушетка, мивка с течаща вода, минимум два електрически контакта тип "Шуко", спешен шкаф с живоспасяващи лекарства, набор за оказване на спешна помощ – саморазгъващ се балон, въздуховоди, кислородна бутилка с редуциращ вентил и маска за кислород, аспиратор, усторазтворител, ЕКГ апарат, шпатули, есмарх, еластични бинтове, инструментариум за първична обработка на рани, легенче бъбрековидно, стерилни тампони за бактериологично изследване, консумативи за обработка на рана.

2.2. Изисквания за осъществяване на дейността на специалиста по ендокринология и болести на обмяната в специализирана извънболнична медицинска помощ. В ендокринологичните кабинети и в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по ендокринология работят лекари с придобита специалност "Ендокринология и болести на обмяната" и медицински сестри.

Специалистът е лекар, придобил специалност по "Ендокринология и болести на обмяната".

Персонал в ендокринологичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ

2.2.1. Лекари - един лекар с призната специалност по ендокринология и болести на обмяната. Специалистът-ендокринолог носи отговорност за пациента от момента на първия преглед, като провежда изследванията, поставя диагнозата, изготвя лечението и следи ефекта му чрез контролни прегледи до момента, в който пациентът бъде предаден на общопрактикуващия лекар (ОПЛ), постъпи в болница или на санаториално лечение или при промяна на местожителството.

2.2.2. Медицинска сестра в ЕК се назначава по преценка на ендокринолога. Медицинската сестра трябва да има съответната специфична подготовка, като е преминала курс в клиника по ендокринология поне един месец (по 10 дни във всяко от трите направления на ендокринологията - захарен диабет; тиреоидна и костна патология; хипоталамо-хипофизарно-надбъбречно-полова патология), за което да е получила документ за проведено следдипломно обучение. Медицинската сестра работи под контрола на специалиста – ендокринолог.

Диагностиката и лечението се осъществяват от лекаря чрез:

2.2.3. анамнеза;

2.2.4. обстоен физикален статус (преглед по системи);

2.2.5. инструментални изследвания - определяне стойността на кръвната захар с глюкомер, инструментално снемане на неврологичен статус при пациент със захарен диабет, вземане на ранев секрет от язва при диабетно стъпало;

2.2.6. допълнителни изследвания - показатели на кръвно и уринно ниво, спермограма, ехографски изследвания, рентгенови изследвания, ЕКГ и други, както и тяхната интерпретация;

2.2.7. поставяне на вероятна диагноза;

2.2.8. изграждане на диференциално-диагностичен план;

2.2.9. интерпретация на инструментални специализирани изследвания;

2.2.10. интерпретация на лабораторни и специализирани изследвания;

2.2.11. поставяне на диагноза като резултат от проведената диференциална диагноза;

2.2.12. изготвяне на индивидуален лечебен план;

2.2.13. изготвяне на индивидуален профилактичен план и обучение на болния;

2.2.14. периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечебния план;

2.2.15. оказване на спешна медицинска помощ при необходимост;

2.2.16. водене на диспансерно наблюдение по нозологични единици на пациенти, които имат нужда и желаят да продължат лечението си в кабинета;

2.2.17. извършване на експертна дейност и освидетелстване на болни с ендокринни проблеми;

1.2.18. консултиране на пациентите при нужда с необходимите профилни специалисти.

2.3. Вид, обем и организация на медицински дейности в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по ендокринология и болести на обмяната.

2.3.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по ендокринология и болести на обмяната ендокринологът осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за временна неработоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика.

2.3.2. При спешни ендокринни заболявания, ако състоянието позволява, се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към ендокринно отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

2.3.3. При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни хормонални изследвания. Могат да бъдат извършени и високоспециализирани медицински дейности като: остеоденситометрия 88.98 Изследване на плътността на костни минерали /код за високоспециализирана дейност на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ или ехографски (включително и Доплер) изследвания на щитовидната и паращитовидните жлези; 88.71 Диагностичен ултразвук на глава и шия /код за високоспециализирана дейност на НЗОК/, ако ендокринологът притежава съответното удостоверение, свидетелство или друг документ доказващ неговата квалификация за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията, може да извършва ехография на шийна област и може да извършва остеоденситометрии.

2.3.4. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по ендокринология и болести на обмяната ендокринологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при ендокринно болни със: специалист по образна диагностика, специалист по очни болести, специалист по ушно-носно-гърлени болести, неврохирург, съдов хирург, психиатър, специалист по клинична лаборатория, специалист по клинична имунология, кардиолог, ехографист, педиатър, инфекционист, невролог, гастроентеролог, нефролог, уролог, специалист по пневмология и фтизиатрия, специалист по клинична хематология, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, специалист по медицинска генетика, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

2.3.5. При необходимост от по-нататъшно диагностично уточняване, както и от провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия, пациентът се насочва за хоспитализация в отделение или клиника по ендокринология от І, ІІ или ІІІ ниво в зависимост от вида и обема на необходимите диагностични и терапевтични процедури.

2.3.6. В работата за осъществяване на дейността по специалността ендокринология и метаболизъм се прилагат диагностично- лечебните алгоритми, препоръки и методични указания, разработени от Българското дружество по ендокринология (www.endo-bg.com)

2.3.7. В кабинетите и амбулаториите за извънболнична ендокринна помощ специалистите по „Ендокринология и болести на обмяната” осъществяват диспансеризация на пациентите с хронични ендокринни заболявания, съгласно Наредба №39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Обн. ДВ. бр.106 от 2004г.)

2.4. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността – общи и специфични за специалността.

2.4.1. Качеството на ендокринната помощ в амбулаториите за специализирана медицинска помощ се осигурява чрез своевременна първична и вторична профилактика, ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност, наблюдение и диспансеризация.

3. Медицинска помощ по ендокринология и болести на обмяната в структури на лечебни заведения за болнична помощ.

Клиника по ендокринология (КЕ), отделение по ендокринология (ОЕ) към лечебно заведение за болнична помощ. В болниците за активно лечение структурите (отделения и клиники) по ендокринология се класифицират на три нива в зависимост от нивото на компетентност, чиито критерии покриват.

3.1. Изисквания към структура, устройство и оборудване.

3.1.1. Помещенията в ендокринологичните клиники или отделения са съгласно приложение № 1 на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (обн. ДВ, бр. 83 от 2010 г.). Териториално обособената площ на клиниката/отделението по ендокринология включва: