Проект Наредба за изменение и допълнение на Наредба №130 от 18 август 2005 г за одобряване типа на определени компоненти за нови моторни превозни средства от

1. В ал. 2 думите „Правилата на ИКЕ към ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 50, 54, 56, 57, 64, 72, 75, 81 и 82“ се заменят с „Правилата на ИКЕ на ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 41, 50, 53, 54, 56, 57, 64, 72, 74, 75, 81 и 82“.

2. В ал. 3 думите „Правилата на ИКЕ към ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 50, 54, 56, 57, 64, 72, 75, 81 и 82“ се заменят с „Правилата на ИКЕ на ООН № 3, 16, 19, 20, 30, 37, 38, 41, 50, 53, 54, 56, 57, 64, 72, 74, 75, 81 и 82“.
§ 2. В приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. В част 1:

а) точки 2.2. – 2.2.1.2.2. се изменят така:

„2.2. Описание на изпитванията

2.2.1. Превозно средство от категория L1e, L2e или L6е в съответствие с емисиите за Евро 3 преминава изпитване тип I и тип II, както следва:

2.2.1.1. Изпитване тип I (средна стойност на емисиите от замърсяващи газове в градска зона с интензивно движение след пускане на студен двигател).

2.2.1.1.1. Изпитваното превозно средство се поставя върху динамометричен стенд, оборудван със спирачка и маховик. Извършва се следната процедура за изпитване:

2.2.1.1.1.1. Извършва се изпитване без прекъсване при студен двигател фаза 1 с обща продължителност 448 секунди, състоящо се от четири елементарни цикъла.

2.2.1.1.1.2. След изпитването при студен двигател фаза 1 незабавно се извършва изпитване при загрят двигател фаза 2 с обща продължителност 448 секунди, състоящо се от четири елементарни цикъла. Изпитването при загрят двигател фаза 2 се извършва без прекъсване.

2.2.1.1.1.3. Всеки елементарен цикъл от изпитването при студен двигател фаза 1 или изпитването при загрят двигател фаза 2 се състои от седем режима (празен ход, ускоряване, постоянна скорост, намаляване на скоростта, постоянна скорост, намаляване на скоростта, празен ход). По време на двете фази на изпитване при студен и загрят двигател отработените газове се разреждат със свеж въздух така, че да се получи смес с постоянен обем на дебита.

2.2.1.1.1.4. При изпитването тип I:

2.2.1.1.1.4.1. В торба № 1 се събират проби с постоянен дебит на сместа от отработени газове и разреждащ въздух, събрани по време на фаза 1 студен двигател. В отделна торба № 2 се събират проби с постоянен дебит на сместа от отработени газове и разреждащ въздух, събрани по време на фаза 2 загрят двигател. Концентрациите на въглероден оксид, общите въглеводороди, азотните оксиди и въглеродния диоксид в торба № 1 и торба № 2 се определят поотделно една след друга.

2.2.1.1.1.4.2. Общият обем на сместа във всяка торба се измерва и се сумира, за да се получи общият обем на торбата.

2.2.1.1.1.4.3. В края на всяка фаза на изпитването се записва действително изминатото разстояние от общото, показано на сумиращия брояч на оборотите, задвижван от беговия барабан.

2.2.1.1.2. Изпитването се извършва в съответствие с процедурата, описана в раздел I. Газовете се събират и анализират съгласно посочените методи.

2.2.1.1.3. В съответствие с изискванията на т. 2.2.1.1.4. изпитването се извършва три пъти. Общата маса на въглеродния оксид, въглеводородите и азотните оксиди получена при всяко изпитване трябва да бъде по-ниска от граничните стойности за Евро 3, посочени в таблицата.

2.2.1.1.3.1. Таблица 1

Гранични стойности на емисиите за Евро 3 за превозни средства от категории L1e, L2e и L6e

2.2.1.1.4. Броят на изпитванията предвидени в т. 2.2.1.1.3. се намалява при посочените по-долу условия, където V₁ е резултатът от първото изпитване, а V₂ е резултатът от второто изпитване за всеки от замърсителите, посочени в тази точка.

2.2.1.1.4.1. Само едно изпитване е необходимо, когато за всички разглеждани замърсители V₁ ≤ 0,70 L.

2.2.1.1.4.2. Само две изпитвания са необходими, когато за всички разглеждани замърсители V₁ ≤ 0,85 L и когато за най-малко един замърсител V₁ > 0,70 L. Освен това за всеки разглеждан замърсител V₂ трябва да отговаря на условията V₁ + V₂ < 1,70 L и V₂ < L.

2.2.1.1.5. Превозно средство от категория L1e, L2e или L6e, което отговаря на граничните стойности за Евро 3 при изпитване тип I, посочени в т. 2.2.1.1.3.1. и на изискванията за изпитване тип I, посочени в тази част, се одобрява като отговарящо на изискванията за Евро 3.

2.2.1.2. Изпитване тип II (емисии на въглероден оксид и неизгорели въглеводороди при работа на празен ход).

2.2.1.2.1. Масата на въглеродния оксид и масата на неизгорелите въглеводороди, отделени при работа на двигателя на празен ход се измерва в продължение на една минута.

2.2.1.2.2. Изпитването се извършва в съответствие с процедурата, описана в раздел II.“;

аа) точки 4.2. – 4.2.8. се изменят така:

„4.2. Оборудване за събиране на газове

Оборудването за събиране на газове е съставено от следните компоненти (виж допълнения 2 и 3):

4.2.1. Устройство за събиране на всички отработени газове, отделени по време на изпитването, което поддържа атмосферното налагане на изхода(-ите) на изпускателната уредба на мотопеда.

4.2.2. Тръба, свързваща устройството за събиране на отработените газове и системата за взимане на проби от отработените газове. Свързващата тръба и устройството за събиране на газовете се изработват от неръждаема стомана или от друг материал, който не влияе върху състава на събраните газове и е устойчив на температурата на тези газове.

4.2.3. Устройство за засмукване на разредени газове. Устройството трябва да осигурява постоянен поток с достатъчен обем за засмукването на цялото количество отработени газове.

4.2.4. Сонда, закрепена за външната страна на устройството за събиране на газовете, която позволява вземането с помощта на помпа, филтър и разходомер на постоянна проба от разреждащия въздух с постоянен дебит по време на изпитването.

4.2.5. Сонда, насочена срещу потока разредени газове, която позволява вземането на проба с постоянен обем от сместа по време на изпитването с помощта при необходимост на филтър, разходомер и помпа. Минималният дебит на газовите потоци през двете системи за вземане на проби е най-малко 150 l/h.

4.2.6. Трипътни клапани, поставени в посочените контури за вземане на проби, които насочват потока от проби или към атмосферата или към съответните торби за вземане на проби по време на изпитването.

4.2.7. Херметически затворени торби за вземане на проби, които събират сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Те не се влияят от разглежданите замърсители и са с достатъчна вместимост, за да не възпрепятстват нормалния поток на пробите. Трябва да има най-малко една отделна торба за вземане на проби (торба № 1) за изпитване при студен двигател фаза 1 и една отделна торба за вземане на проби (торба № 2) за изпитване при загрят двигател фаза 2.

4.2.7.1. Торбите за вземане на проби са с автоматични уплътняващи устройства, които могат да бъдат затваряни бързо и херметично към контура за вземане на проби или към контура за анализ в края на изпитването.

4.2.7.1.1. Уплътняващото устройство на торба № 2 се затваря 448 секунди след началото на изпитването тип I.

4.2.7.1.2. Уплътняващото устройство на торба № 2 се отваря незабавно след затварянето на торба № 1 и се затваря отново 896 секунди след началото на изпитването тип I.

4.2.8. Трябва да се предвиди метод за измерване на общия обем на разредените газове преминали през устройството за вземане на проби по време на изпитването. Системата за разреждане на отработените газове отговаря на изискванията на допълнение 2 към глава 6 на приложение I към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.“;

бб) създава се т. 4.2.9.:

„4.2.9.

Фигура 1

вв) създава се т. 4.3.3.:

„4.3.3. Оборудването за анализ е в състояние да измерва независимо пробата от сместа от отработени газове и разреждащ въздух, затворена в торби № 1 и № 2.“;

гг) точки 5.4 – 5.4.3 се изменят така:

„5.4. Подготовка на изпитваното превозно средство

5.4.1. Налягането в гумите на изпитваното превозно средство е посоченото от производителя за нормално използване. Въпреки това, когато диаметърът на беговия барабан е по-малък от 500 mm, налягането в гумите може да се увеличи с 30 до 50 %.

5.4.2. Резервоарът(-ите) за гориво се източва(-т) чрез устройствата за източване и се зарежда(-т) с горивото за изпитването, посочено в част 4.

5.4.3. Изпитваното превозно средство се премества в изпитвателната зона и се извършват следните операции:“;

дд) създават се т. 5.4.3.1. – 5.4.3.5.:

„5.4.3.1. Изпитваното превозно средство се придвижва или избутва върху динамометричния стенд и преминава през цикъла на изпитване, определен в точка 2.1. Не е необходимо изпитваното превозно средство да бъде със студен двигател и то може да се използва за задаване на мощността на динамометричния стенд.

5.4.3.2. Натоварването на задвижващото колело е с отклонение ± 3 % от натоварването на превозното средство при нормално използване с водач с маса 75 kg ± 3 kg, седнал във вертикално положение.

5.4.3.3. Пробни измервания в рамките на цикъла на изпитване, определен в точка 2.1., могат да се извършат в момента на изпитване, при условие че не се вземат проби от емисиите, с цел да се определи минималната степен на отваряне на дроселната клапа, необходима за поддържането на доброто съотношение скорост-време.

5.4.3.4. Преди да се постави в зоната за естествено охлаждане, изпитваното превозно средство преминава четири последователни изпитвателни цикъла, както са определени в точка 2.1., всеки с продължителност 112 секунди. Тази предваритална подготовка за цикъла на изпитване се извършва с настройките на динамометричния стенд, посочени в точки 5.1. и 5.2. Не се изисква измерване на емисиите от изходната тръба за тази предварителна подготовка за цикъла на изпитване.

5.4.3.5. В рамките на пет минути от завършване на предвариталната подготовка, изпитваното превозно средство се премества от динамометричния стенд и се придвижва или избутва в зоната за естествено охлаждане, където се паркира. Външната температура в зоната за естествено охлаждане се поддържа в рамките на 298 К ± 5 К. Превозното средство престоява там не по-малко от шест часа и не повече от 36 часа преди изпитването тип I пускане на студен двигател или докато температурата на маслото в двигателя T_Oil, температурата на охлаждащата течност T_Coolant или температурата в гнездото на запалителната свещ/гарнитурата T_SP (само за двигатели с въздушно охлаждане) се изравни с температурата на въздуха в зоната за естествено охлаждане. В протокола от изпитването се посочва кой от критериите е бил избран.“;

ее) точки 7.1. – 7.1.3. се изменят така:

„7.1. Вземане на проби

7.1.1. Вземането на проби започва възможно най-бързо след започване на изпитването, както е посочено в точка 6.2.2.

7.1.2. Торби № 1 и № 2 са херметически затворени и се следва последователността на затваряне, определена в точка 4.2.7.1. Те не трябва да се свързват по време на изпитването при студен двигател фаза 1 или изпитването при загрят двигател фаза 2.

7.1.3. В края на последния цикъл устройството за събиране на разредените отработени газове и на разреждащия въздух се затваря и отделяните от двигателя газове се изпускат в атмосферата.“;

жж) точка 7.2.4. се изменя така:

„7.2.4. Концентрациите на HC, CO, NO_x и СО₂ в пробите на разредените отработени газове и в торбите за събиране на разреждащия въздух се определят от стойностите, които измервателния апарат показва или регистрира, с използването на съответните калибровачни криви.“;

зз) точки 8. – 8.4.1. се изменят така:

„8. Определяне на количеството на отделените замърсяващи газове

8.1. Масата на СО₂ и на замърсяващите газове СО, НС, NO_x се определя поотделно за торба № 1 и № 2 в съответствие с точки 8.2. – 8.6.

8.2. Масата на въглеродния оксид, отделен по време на изпитването, се определя с помощта на формулата:

където:

8.2.2. S_x е действително изминатото разстояние, изразено в km и получено чрез умножението на броя на оборотите, отчетен от брояча на оборотите, по обиколката на беговия барабан,

където:

X = 1 за фаза 1 студен двигател;

8.2.3. d_CO е плътността на въглеродния оксид при температура 273,2 К (0 ºС) и налягане 101,3 kPa (= 1,250.10³ g/m³).

8.2.4. СО_с е обемната концентрация на въглеродния оксид в разредените газове, изразена в ppm и коригирана за отчитане на замърсяването на разреждащия въздух:

където:

8.2.4.2. CO_d е концентрацията на въглероден оксид, измерена в ppm, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба S_b.

8.2.4.3. DF е коефициентът, определен в точка 8.6.

8.2.5. V е обемът, изразен в m³/фаза, на разредените газове, при базова температура 273,2 К (0 °С) и базово налягане 101,3 kPa:

където:

8.2.5.2. N е броят на оборотите, извършени от помпата P₁ по време на четирите елементарни цикъла на изпитване за всяка фаза.

8.2.5.3. P_a е атмосферното налягане, изразено в kPa.

8.2.5.4. P_i e средната стойност, изразена в kPa, по време на изпитването на спада на налягането на входа на помпата P₁.

8.2.5.5. T_p (ºC) е стойността на температурата на разредените газове, измерена на входа на помпата P₁.

8.3. Масата на неизгорелите въглеводороди, отделени през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването се изчислява с помощта на формулата:

където:

8.3.2. S_x е разстоянието, определено в точка 8.2.2.;

8.3.3. d_HC е плътността на въглеводородите при температура 273,2 К (0 ºС) и налягане 101,3 kPa (за бензин (Е5) (C₁H_1,89O_0,016)) (= 631 g/m³).

8.3.4. HC_c е концентрацията на разредените газове, изразена в ppm въглероден еквивалент и коригирана за отчитане на разреждащия въздух:

където:

8.3.4.2. HC_d е концентрацията на въглеводородите, изразена в ppm въглероден еквивалент, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба S_b.

8.3.4.3. DF е коефициентът, определен в точка 8.6.;

8.3.5. V е обемът, определен в точка 8.2.5.;

8.4. Масата на азотните оксиди, отделени през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването се изчислява с помощта на формулата:

където:

ии) създават се т. 8.4.2. – 8.6.3.:

„8.4.2. S_x е разстоянието, определено в точка 8.2.2.;

8.4.3. d_NO2 е плътността на азотните оксиди в отработените газове, в еквивалент на NO₂, при температура 273,2 К (0 ºС) и налягане 101,3 kPa (= 2,050.10³ g/m³).

8.4.4. NO_xc е концентрацията на азотните оксиди в разредените газове, изразена в ppm и коригирана за отчитане на разреждащия въздух:

където:

8.4.4.2. NO_xd е концентрацията на азотните оксиди, изразена в ppm, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба S_b.

8.4.4.3. DF е коефициентът, определен в точка 8.6.;

8.4.5. K_h е корекционният коефициент за влажността:

където:

където:

8.4.5.1.2. P_d е налягането на наситените водни пари при температурата на изпитването, изразено в kPa;

8.4.5.1.3. P_a е атмосферното налягане, изразено в kPa;

8.4.6. V е обемът, определен в точка 8.2.5.;

8.5. Въглероден диоксид (CO₂)

Масата на въглеродния диоксид, отделен през изпускателната уредба на превозното средство по време на изпитването се изчислява с помощта на следната формула:

където:

8.5.2. S_x е разстоянието, определено в точка 8.2.2.

8.5.3. V е обемът, определен в точка 8.2.5.

8.5.4. d_CO2 е плътността на въглеродния диоксид при температура 273,2 К (0 ºС) и налягане 101,3 kPa, d_CO2 = 1,964.10³ g/m³

8.5.5. CO_2c е концентрацията на разредените газове, изразена в проценти еквивалент на въглероден диоксид и коригирана за отчитане на разреждащият въздух, с помощта на следната формула:

където:

8.5.5.2. CO_2d е концентрацията на въглероден диоксид, изразена в проценти, в пробата от разреждащия въздух, събрана в торба S_b.

8.5.5.3. DF е коефициентът, определен в точка 8.6.

8.6. DF е коефициентът, който се определя с помощта на формулата:

където:

8.6.2. C_HC е концентрацията на HC в разредените отработени газове, съдържащи се в торбите за вземане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент.

8.6.3. C_CO е концентрацията на CO в разредените отработени газове, съдържащи се в торбите за вземане на проби, изразена в ppm.“;

кк) точка 9. се изменя така:

„9. Представяне на резултатите от изпитването

(Средният) резултат от фазата при студен двигател се обозначава с R_X1 (в g), (средният) резултат от фазата при загрят двигател се обозначава с R_X2 (в g). Като се използват тези резултати за емисиите, окончателният резултат за изпитването тип I R_X (в g/km) се изчислява с помощта на следната формула:

където:

R_{HC_Cold} = HC_{mass_cold_phase_1} (в g) и R_{HC_Warm} = HC_{mass_warm_phase_2} (в g), виж формулата в точка 8.3.

R_{CO_Cold} = CO_{mass_cold_phase_1} (в g) и R_{CO_Warm} = CO_{mass_warm_phase_2} (в g), виж формулата в точка 8.2.

R_{NOx_Cold} = NO_{xmass_cold_phase_1} (в g) и R_{NOx_Warm} = NO_{xmass_warm_phase_2} (в g), виж формулата в точка 8.4.

R_{CO2_Cold} = CO_{2mass_cold_phase_1} (в g) и R_{CO2_Warm} = CO_{2mass_warm_phase_2} (в g), виж формулата в точка 8.5.

S_T е общото разстояние на изпитването = S₁ + S₂ действително изминато от изпитваното превозно средство от категория L1e, L2e или L6e във фаза 1 студен двигател и фаза 2 загрят двигател, от целия цикъл на изпитването.“;

лл) Създава се точка 10.:

„10. Разход на гориво

Разходът на гориво се изчислява, като се използват резултатите от изпитването от точка 9., както следва:

където:

D е плътността на горивото за изпитването в kg/l при 288,2 K (15 ºC).“;

„Раздел III

Емисии от картерни газове и тълкуване на резултатите от изпитването за емисиите на СО₂ и разхода на гориво

1. Превозните средства от категории L1e, L2e и L6e, за които е издадено одобряване на типа, не трябва да отделят никакви картерни газове. Превозните средства от категория L, не трябва да изхвърлят пряко в атмосферата никакви емисии от картерни газове в течение на целия им експлоатационен срок.

2. Тълкуване на резултатите от изпитването тип I за емисиите на CO₂ и разхода на гориво за превозни средства от категории L1e, L2e и L6e.

2.1. Стойностите на CO₂ и разхода на гориво, приети като стойности за одобряване на типа, трябва да отговарят на обявените от производителя, при условие че не се превишават с повече от четири процента от стойността, измерена от техническата служба. Измерената стойност може да бъде по-ниска без ограничения.

2.2. Ако измерената стойност на CO₂ и разхода на гориво надвишават обявената от производителя стойност на CO₂ и разхода на гориво с повече от четири процента се извършва ново изпитване на същото превозно средство.

2.3. Ако средната стойност от двата резултата от изпитването не надвишават обявената от производителя стойност с повече от четири процента, стойността, обявена от производителя, се приема като стойност за одобряването на типа.

2.4. Ако средната стойност от двата резултата от изпитването все още надвишава обявената стойност с повече от четири процента, се извършва окончателно изпитване на същото превозно средство. Средната стойност от трите резултата от изпитването, се приема като стойност за одобряването на типа.“;
2. В част 2, точка 2.2.1.1.7. се изменя така:

„2.2.1.1.7. Регистрираните показания се попълват в съответните раздели на документа, посочен в раздел VII от приложение № 1 на Наредба № 117 (приложение VII на Директива 2002/24/ЕО). Съответното ниво на емисиите „Евро“ се вписва в точка 46.2 от раздел IV от приложение № 1 на Наредба № 117 (приложение IV на Директива 2002/24/ЕО) в съответствие с правилата, посочени в бележката под черта към тази точка.“;

„Част 4

Еталонните горива бензин (Е5) и дизелово гориво (В5) се определят в съответствие с раздел А от приложение IX на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.07.2008 г.).“.