Проект наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване



Дата22.10.2018
Размер293.98 Kb.
#91911
Проект
НАРЕДБА

за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване

Раздел I

Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията към водноспасителната дейност, както и изискванията за обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване с цел опазване живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм.


Чл. 2. На обезопасяване подлежат откритите водни площи – участъци от крайбрежните морски води, реки, езера, язовири и микроязовири, канали, изкопи, както и плувните басейни за обществено ползване, плувните комплекси и водните паркове.
Чл. 3. Стопаните на откритите водни площи и басейните за обществено ползване:

1. осигуряват обезопасяването на водната площ;

2. осигуряват необходимия брой спасители и медицински специалисти;

3. застраховат спасителите за риска „трудова злополука”;

4. осигуряват оборудването на спасителните постове, спасителните станции, реанимационните и медицинските пунктове.
Чл. 4. (1) Областните управители, на чиято територия се намират обектите по чл. 2 създават със заповед постоянно действаща Комисия по превенция на водния травматизъм.

(2) Дейността и организацията на работа на комисията по ал. 1 се уреждат с правилник, издаден от областния управител.

(3) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на областната администрация, двама представители на съответната регионална здравна инспекция, един представител на съответната общинска администрация, на чиято територия се намира откритата водна площ, един представител на териториалните поделения на Министерство на вътрешните работи и един представител на областните съвети на Българския червен кръст.

(4) В състава на комисията по ал. 1 за областите с прилежащи черноморски плажове се включват и представители на териториалните структури на Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(5) В комисията по ал. 1 по преценка на областния управител могат да се включват и други представители на структурите на местната и държавната администрация.

(6) Комисията по превенция на водния травматизъм:

1. проверява откритите водни площи на територията на областта, извършва оценка на състоянието им преди сезона за къпане и предоставя направените заключения на областния управител;

2. извършва оценка на риска на откритите водни площи и басейните за обществено ползване и дава препоръки на стопаните за степента на обезопасяването им, включително и за изпълнението на изискванията на чл. 10, т. 4 и чл. 11, т. 3;

3. извършва оценка на необходимостта от максимално обезопасяване на откритите водни площи или участъци от тях извън периода по чл. 16, т. 1 и предлага на областния управител да даде задължително предписание на стопаните на откритите водни площи;

4. осъществява текущ контрол (не по-малко от веднъж годишно), по план, изготвен от областния управител, на откритите водни площи и басейните за обществено ползване на територията на областта, по спазване изискванията на наредбата;

5. проверява съответствието на правилниците за организацията на водноспасителната дейност по чл. 12 с изискванията на наредбата и дава препоръки относно тяхното съдържание;

6. дава становище за определянето на нови зони за къпане по реда на чл. 24 от Наредба № 5 от 2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г.);

7. предлага на областния управител да забрани ползването за къпане, плуване и водни спортове на открити водни площи и басейни за обществено ползване, когато не са спазени изискванията на наредбата;

8. предлага налагането на административно-наказателни мерки.


Чл. 5. (1) Областният управител по предложение на комисията по чл. 4, ал. 1 може да забрани със заповед ползването за къпане, плуване и водни спортове на открити водни площи и басейни за обществено ползване, когато не са спазени изискванията на наредбата.

(2) В случаите, когато предложението по ал. 1 е направено във връзка с извършена оценка на състоянието на откритите водни площи преди сезона за къпане, областният управител издава заповедта за забрана ползването на водните площи най-късно до 31 май на съответната година.



Раздел II

Обезопасяване на откритите водни площи и басейните за обществено ползване
Чл. 6. (1) Стопаните на откритите водни площи, в зависимост от техния вид, предназначение и начин на ползване, поставят и периодично обновяват обозначителни табели, съдържащи съответните забранителни, предупредителни и/или информационни знаци, посочени в Приложение № 1 и флагова сигнализация, посочена в Приложение № 2, с цел предотвратяване на водния травматизъм.

(2) Със забранителните знаци се въвеждат забрани, с предупредителните знаци се посочват опасностите при къпане, а с информационните знаци се дава допълнителна информация.

(3) Обозначителните табели се изработват от устойчиви на атмосферните условия материали като знаците са с минимален размер от 60 см в най-широката си част.
Чл. 7. Обезопасяването на водните площи е минимално или максимално.
Чл. 8. (1) На минимално обезопасяване подлежат бреговите ивици на неохраняеми, морски, речни, езерни и язовирни водни площи, както и открити канали, изкопи, ями и други открити водни площи, чиято дълбочина е над 0,8 м.

(2) Минималното обезопасяване се извършва от стопаните на откритите водни площи по ал. 1 чрез поставяне на обозначителни табели, съдържащи съответните забранителни и предупредителни знаци, съгласно Приложение № 1.

(3) Минималното обезопасяване се извършва на участъците от откритите водни площи по ал. 1, които са лесно и обществено достъпни или често посещаеми, както и на участъците, за които комисията по чл. 4, ал. 1 е препоръчала обезопасяване.

(4) Обозначителните табели се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м между тях и трябва да са лесно забележими.

(5) Когато скоростта на водата в откритите канали е по-голяма от 1,5 м/сек, по протежение на каналите се поставят стълби за слизане до дъното. В населените места стълбите се поставят на разстояние до 200 м, а извън населените места до 500 м.
Чл. 9. (1) На максимално обезопасяване подлежат откритите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане, плуване и водни спортове, както и басейните за обществено ползване.

(2) За максимално обезопасяване е необходимо осигуряването на спасителни постове, спасителни станции, медицински и реанимационни пунктове.

(3) Максимално обезопасената зона се обозначава с червено-жълти флагове или табели, съгласно Приложение № 2.
Раздел III

Организация на водноспасителната дейност на откритите водни площи, подлежащи на максимално обезопасяване и басейните за обществено ползване
Чл. 10. Спасителни постове се разкриват при спазване на следните изисквания:

1. един спасителен пост на открита водна площ, за обезопасяването на брегова ивица до 100 м;

2. при брегова ивица над 100 м спасителните постове се поставят през 100 м, като общия им брой зависи от дължината на охраняваната брегова ивица;

3. един спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 кв. м;

4. не по-малко от два спасителни поста на басейни за обществено ползване с дължина над 25 м или повърхност над 312,5 кв. м, като в зависимост от специфичните характеристики на басейна, броят на спасителните постове може да се увеличи с цел да се постигне адекватното му обезопасяване;

5. на плувни комплекси и водни паркове се разкрива не по-малко от един спасителен пост за всеки от съставните им басейни, при спазване изискванията по т. 3 и 4.


Чл. 11. Личният състав на спасителния пост се определя в съответствие със следните изисквания:

1. най-малко двама спасители на спасителен пост на открити водни площи, като по изключение през времето за хранене между 12.00 ч. и 14.00 ч., дейността на поста може да се осигурява от един спасител;

2. един спасител на спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 кв. м;

3. един спасител на спасителен пост на басейни за обществено ползване с дължина над 25 м или с повърхност над 312,5 кв. м, и в зависимост от специфичните характеристики на басейна и неговата посещаемост, броят на спасителите може да се увеличи, с оглед да се осигури адекватното му обезопасяване, като това се вписва в правилника по чл. 12.


Чл. 12. (1) Организацията на водноспасителната дейност на максимално обезопасените открити водни площи и басейните за обществено ползване се урежда с правилник, утвърден от стопанина на откритата водна площ, съответно на басейна за обществено ползване.

(2) Правилникът съдържа:

1. права и задължения на посетителите за безопасно ползване на откритата водна площ или права и задължения на посетителите на съответния басейн за обществено ползване, съобразени с неговите специфични характеристики;

2. права и задължения на персонала;

3. правила за организация на водноспасителната дейност на откритата водна площ или басейна за обществено ползване;

4. правила за действие при инцидент.

(3) Правилникът се изготвя от стопанина на откритата водна площ, съответно на басейна за обществено ползване, съвместно със спасителя, ръководителя на спасителната станция или спасителния пост.
Чл. 13. На входните места на максимално обезопасените открити водни площи се поставят информационни табла на височина 1 м над терена, с минимални размери – височина 1,5 м и ширина 1 м, които дават информация за:

1. правата и задълженията на посетителите за безопасно ползване на откритата водна площ;

2. флаговата сигнализация, съгласно приложение № 2;

3. схема на плажната ивица с означение на специфичните особености на мястото за къпане, разположението на спасителните постове и станции и реанимационните пунктове;

4. температура на водата и въздуха;

5. работно време на спасителните постове и станции и реанимационните пунктове;

6. телефонен номер 112.
Чл. 14. (1) На басейните за обществено ползване, плувните комплекси и водните паркове информационните табла се поставят на видими места в близост до техните входове и съдържат информация за:

1. основните правила за ползването на басейна и задълженията на посетителите;

2. схема на водните съоръжения в плувните комплекси и водните паркове и разположението на спасителните постове и реанимационния/медицинския пункт;

3. температура на въздуха и водата;

4. работно време на спасителните постове и реанимационния/медицинския пункт;

5. телефонен номер 112.

(2) В плувните комплекси и водните паркове на всеки от съставните им басейни се поставят на видимо място и допълнителни информационни табла, указващи специфичните опасности и необходимите предпазни мерки при тяхното ползване.
Чл. 15. Информационните табла по чл. 13 и 14 се изписват на български и най-малко на един чужд език.
Чл. 16. Водноспасителната дейност се осигурява:

1. на открити водни площи - ежедневно от 8 до 18 ч. и задължително в периода от 1 юни до 15 септември;

2. ежедневно за цялото работно време на басейни за обществено ползване, плувни комплекси и водни паркове.
Чл. 17. При масови прояви по плуване на открити водни площи се осигурява допълнително обезопасяване с моторно плавателно средство и правоспособни спасители.
Чл. 18. (1) Организаторите на дейности за спорт, туризъм и развлечения, свързани с използването на плавателни средства (моторни, моторно-ветроходни, ветроходни и задвижвани с човешка сила) осигуряват безопасен коридор за излизане и приставане.

(2) Лицата по ал. 1 не допускат навлизане на плавателните средства в зоната, определена за къпане и плуване, която се обозначава на сушата с черно-бели флагове, съгласно приложение № 2.

(3) Лицата по ал. 1 осигуряват допълнително обезопасяване с моторни плавателни средства и специално назначени правоспособни спасители.

(4) Обезопасяването на дейностите по ал. 1 се извършва от техните организатори при спазване изискванията и на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях (обн., ДВ, бр. 99 от 2009 г.).


Чл. 19. (1) Спасителният пост се устройва и оборудва съгласно Приложение № 3.

(2) Изискванията към личната екипировка на спасителите са посочени в Приложение № 4.

(3) Емблемата на водноспасителната служба е посочена в Приложение № 5.
Чл. 20. (1) Спасителна станция се организира при открити водни площи, на които има разкрити над пет спасителни постове, и се оборудва съгласно Приложение № 6.

(2) Спасителната станция изпълнява функцията на ръководен и координационен център по отношение на съответните спасителни постове.


Чл. 21. (1) Дейността на спасителната станция се организира и управлява от ръководител, определен от стопанина на откритата водна площ.

(2) Ръководителят на спасителната станция е правоспособен старши спасител или инструктор по водно спасяване.

(3) В случаите, когато броят на спасителните постове е до пет, се назначава допълнителен спасител за ръководител на спасителните постове с правоспособност „старши спасител”.

(4) Ръководителят на спасителната станция или на спасителните постове е длъжен да провежда тренировъчни занимания със спасителите, най-малко два пъти седмично за поддържане и усъвършенстване на физическата им форма и професионалните им умения.


Чл. 22. (1) Спасителната станция трябва да бъде свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, реанимационния пункт и с телефонен номер 112.

(2) За спасителните станции в областите с прилежащи черноморски плажове се осигурява и връзка чрез телефон или радиовръзка с морския спасителен център гр. Варна към Изпълнителна агенция „Морска администрация”.


Чл. 23. (1) Стопанинът на откритата водна площ съвместно с ръководителя на спасителната станция, съответно старшия спасител по чл. 21, ал. 3 определя зоната на спасяване и района на действие на спасителната станция/спасителните постове.

(2) Зоната на спасяване е водната повърхност, в която спасителите оказват помощ на пострадал, намиращ се на повърхността на водата или на дъното на откритата водна площ.

(3) Зоната на спасяване се означава с близкостоящи жълти плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние помежду им до 25 м, на места с дълбочина на водата до 2 м и на не повече от 100 м от брега.

(4) Районът на действие е водната повърхност, заключена между зоната на спасяване, обозначена с близките плаващи знаци и до 200 м от бреговата ивица, обозначена с далечни оранжеви плаващи знаци, разположени до 200 м един от друг, които определят крайните точки за действие на спасителите.

(5) В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадал, намиращ се на водната повърхност.

(6) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната на спасяване се означават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега.

(7) При водни инциденти в зона, отдалечена над 200 м от бреговата ивица се уведомява морския спасителен център гр. Варна към Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Чл. 24. Ръководителят на спасителната станция или ръководителят на спасителните постове запознава всеки спасител, срещу подпис, с точната схема на зоната на спасяване и района на действие, както и с правилника по чл. 12.
Чл. 25. На водния спасител не може да се възлага по време на дежурството да извършва неприсъща работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на задълженията му, свързани с водноспасителната дейност.
Чл. 26. (1) На откритите водни площи, които се ползват за къпане, плуване и водни спортове, се разкриват:

1. на плажни ивици с дължина до 1000 м най-малко един реанимационен пункт;

2. на плажни ивици с дължина над 1000 м се разкрива още един реанимационен пункт;

3. на басейни за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 кв. м се разкрива медицински пункт;

4. на басейни за обществено ползване с дължина над 25 м или повърхност над 312,5 кв. м, на плувни комплекси и водни паркове се разкрива най-малко един реанимационен пункт.

(2) Реанимационният и медицинският пункт се оборудват съгласно изискванията на Приложение № 7.


Чл. 27. В случай на удавяне стопанинът на откритата водна площ, съответно на басейна за обществено ползване уведомява незабавно съответното териториално поделение на Министерство на вътрешните работи и съответния Областен съвет на Българския червен кръст.
Чл. 28. Специфичните изисквания към организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на откритите водни площи при провеждането на детски и ученически отдих и туризъм са посочени в Приложение № 8.

Раздел IV

Водни спасители и медицински специалисти
Чл. 29. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 18 години и придобило правоспособност след обучение и успешно положен изпит.

(2) Българският червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

(3) Всеки спасител при постъпване на работа представя на стопанина на откритата водна площ, съответно на басейна за обществено ползване медицинско удостоверение за здравословното си състояние.

(4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност.

(5) За спасителите, които се назначават на работа за неопределен срок, ежегодната проверка за годността се провежда всяка година до 31 януари, а за сезонно назначаваните - целогодишно.

(6) Талоните, издадени през текущата година важат до 31 януари на следващата година.

(7) Спасителите, които управляват моторни плавателни средства, трябва да имат съответната правоспособност.
Чл. 30. (1) Водният спасител има следните задължения:

1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство лицата, намиращи се във водата в поверения му за охрана район и има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист;

3. проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство;

4. уведомява писмено стопанина на откритата водна площ, съответно на басейна за обществено ползване при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

5. работи за предотвратяване на водни инциденти;

6. поддържа физическата си подготовка и професионалните си умения на необходимата степен за извършване на спасителни акции;

7. при обхождане по брега на наблюдаваната акватория носи спасителен буй;

8. води дневник на спасителния пост, в който се отбелязват дежурствата, почивките, хидрометеорологичните условия и инцидентите през деня.

(2) При неспазване от гражданите на указанията, давани от спасителя и при опасност от възникване на водни инциденти, спасителят може да потърси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.


Чл. 31. (1) В реанимационен пункт на открити водни площи работят лекари със специалност „Анестезиология и интензивно лечение” или с трудов стаж в отделения по анестезиология и интензивно лечение минимум две години и медицински сестри и акушерки със специалност „Анестезиология и интензивни грижи” или работещи в отделения по анестезиология и интензивно лечение.

(2) В реанимационен пункт на открити водни площи могат да работят и лекари, медицински сестри и акушерки, завършили курс по първа медицинска помощ и кардиопулмонална ресусцитация при водни и други животозастрашаващи инциденти.

(3) Екипът на реанимационния пункт на открити водни площи се състои най-малко от един лекар и една медицинска сестра или акушерка, отговарящи на изискванията по ал. 1 или ал. 2.

(4) Медицинският пункт на басейн за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 кв. м може да се обслужва от един медицински специалист – лекар или медицинска сестра или акушерка, отговарящи на изискванията по ал. 1 или 2.

(5) Реанимационният пункт на плувни басейни за обществено ползване с дължина над 25 м или повърхност над 312,5 кв. м, на плувни комплекси и водни паркове може да се обслужва и само от лекар, отговарящ на изискванията по ал. 1 или 2.
Чл. 32. (1) Българският червен кръст организира курсове по първа медицинска помощ и кардиопулмонална ресусцитация при водни и други животозастрашаващи инциденти по единна програма, съгласувана с катедрите по „Интензивно лечение” към висшите медицински училища.

(2) Българският червен кръст издава удостоверения и създава и поддържа публично достъпен списък на медицинските специалисти, преминали курса по ал. 1.

(3) Списъкът по ал. 2 съдържа най-малко трите имена, длъжност и адрес по месторабота на медицинския специалист към момента на завършване на курса.
Чл. 33. Медицинският персонал от реанимационните и медицинските пунктове е длъжен да:

1. оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми;

2. проверява наличието и годността на медицинското оборудване и лекарствени продукти. При липса или негодност на същите незабавно сигнализира писмено стопанина на откритата водна площ или басейна за обществено ползване;

3. проверява телефонната или радиовръзката със спасителните постове и с телефон 112;

4. уведомява незабавно на телефон 112 при възникване на инциденти с нарушение на основните жизнени функции, изискващи тяхното възстановяване.
Раздел V

Задължения на лицата, ползващи откритите водни площи
Чл. 34. Посетителите на открити водни площи са длъжни:

1. да се къпят само в зоната на спасяване на максимално обезопасените открити водни площи и да не преминават зад ограничителните жълти плаващи знаци;

2. да спазват флаговата сигнализация;

3. задължително да обличат предоставените им спасителни жилетки при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел;

4. да не претоварват плавателните съдове;

5. да не скачат от плавателни съдове и брегови съоръжения, непригодени за тази цел;

6. да не се доближават до движещи се и закотвени плавателни съдове;

7. да не ползват гребни и моторни плавателни съдове в зоната, определена за къпане;

8. да не преместват и да пазят от повреждане табелите, информационните табла, плаващите знаци, сигналните средства и спасителните съоръжения;

9. да не замърсяват водата и крайбрежните площи;

10. да не влизат във водата след консумация на алкохол и/или когато са под въздействието психоактивни вещества;

11. да спазват указанията на спасителите и правилата и задълженията при ползване на откритата водна площ, посочени на информационните табла;

12. да не допускат във водата деца под 10-годишна възраст без придружител.

Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „водноспасителна дейност” включва дейностите по водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория и медицинското обслужване на откритите водни площи и басейните за обществено ползване за опазване живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм;

2. „открита водна площ” е обособена част от течащите или стоящи води на сушата, преходните и крайбрежните морски води;

3. „басейни за обществено ползване” са плувните басейни и комплекси и водни паркове за спортни и развлекателни цели;

4. „стопанин на открита водна площ или басейн за обществено ползване” е собственикът или юридическо или физическо лице, на което е предоставено правото за стопанисване и/или ползване на откритата водна площ или басейна за обществено ползване. В случаите, когато правото за ползване е предоставено чрез концесия, за стопанин на откритата водна площ се счита концесионерът;

5. „лесно и обществено достъпни водни площи” са откритите водни площи или участъците от тях, които се намират в границите на населените места или селищните образувания, в близост до тях или в райони, към които има повишен туристически или друг обществен интерес;

6. „спасителен буй” е поддържащо и извличащо спасително средство, посредством което се избягва прекия контакт с пострадалия;

7. „спасителен буй - тип „пура” е гъвкаво и продълговато плаващо тяло, направено от микропорест материал. В единия си край е свързан посредством въже с приспособление за поставяне през рамото на спасителя.

8. „спасителен буй - тип „торпедо” е цилиндрично плаващо твърдо тяло, изработено от пластмасов материал, с ръкохватки по краищата. В единия си край е свързан посредством въже с приспособление за поставяне през рамото на спасителя;

9. „води на сушата” е съгласно § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на Закона за водите;

10. „крайбрежни морски води” е съгласно § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите;

11. „преходни води” е съгласно § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за водите;

12. „организатор на детски и ученически отдих и туризъм” е детската градина, училището, друго заведение за деца или лице, което има право да предоставя съответните услуги;


Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се приема на основание чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето.

Приложение № 1

към чл. 6, ал. 1



ЗАБЕЛЕЖКА: Предупредителният, забранителен и информационен знак се поставя винаги със съответния поясняващ значението му текст на информационните табла по чл. 13 и 14.



1.

ЗЕЛЕН

Къпането разрешено

348 С


Правоъгълник


600 / 400mm

2.

ЖЪЛТ

Къпането разрешено, но с повишено внимание.

Забранено влизането във водата с плаващи и надуваеми предмети


124 С

Правоъгълник
600 / 400mm


3.

ЧЕРВЕН

Къпането забранено

186 С


Правоъгълник


600 / 400mm

4.

ЧЕРВЕНО-ЖЪЛТО




Начало и край на максимално обезопасената брегова ивица




186 С


124 С

Правоъгълник, хоризонтално разполовен с червен цвят отгоре и жълт цвят отдолу


600 / 400mm

5.

ЧЕРНО-БЯЛО





Зона за влизане и излизане на плавателни съдове за развлекателни цели





Черно


Бяло


Правоъгълник

с два черни и два бели правоъгълника разположени шахматно
600 / 400mm

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1

ПАНТОН*- стандартизирани цветови скали (система за избиране и смесване на мастила за печат с конкретно определен цвят).

ЗАБЕЛЕЖКА: Флаг № 4 може да бъде и под формата на табела.

Приложение № 3

към чл. 19, ал. 1
Изисквания към оборудването и устройството на спасителния пост
I. Спасителният пост на открита водна площ се оборудва с:

1. наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости, при спазване на следните изисквания:

1.1. вишката се поставя на височина минимум 1,5 м над терена и се снабдява със съоръжение за бързо и безопасно слизане;

1.2. вишката се разполага на разстояние от 5 м до 10 м от началото на брега на откритата водна площ;

1.3. около вишката се огражда територия с площ минимум 16 кв. м, с форма на трапец, обърнат с широката си част към водната площ;

1.4. територията се огражда с въже от три страни, като от страната на водната площ пространството се оставя свободно;

1.5. между наблюдателната вишка и брега на водната площ не се позволява поставянето на плажни предмети и разполагането на хора;

1.6. на видно място на наблюдателната вишка се поставя емблемата на водноспасителната служба;

2. информационно табло, при спазване на следните изисквания:

2.1. таблото се поставя на видно място, на гърба на наблюдателната вишка или в близост до нея;

2.2. на таблото се изписва информация за:

2.2.1. работното време на спасителния пост;

2.2.2. значението на флаговата сигнализация;

2.2.3. температурата на въздуха и водата в района на спасителния пост;

2.2.4. местоположение на най-близкия реанимационен пункт;

2.2.5. местоположение на най-близкия телефонен пост;

3. сигнално средство - рупор, сирена, мегафон или камбана;

4. сигнални флагове със съответна форма, размер и цвят, съгласно приложение № 2;

5. сигнална мачта;

6. спасително плаващо въже, с дебелина 6 – 8 мм и с дължина 100 м;

7. шамандури и предупредителни знаци съгласно приложение № 1 за обозначаване на дънни ями, подводни скали и други опасности;

8. комплект плавници, маска и шнорхел;

9. бинокъл;

10. термометри за вода и въздух;

11. спасителен буй тип „Торпедо” или тип „Пура”;

12. радиостанция;

13. дневник на спасителния пост;

14. спасително плаващо средство, като спасителна лодка, спасителен джет, сърф дъска, спасителен борд и други (минимум по едно на всеки пет поста).

II. Спасителният пост на басейните за обществено ползване се оборудва с:

1. наблюдателна вишка или подиум, при спазване на следните изисквания:

1.1. вишката или подиумът се поставя на височина минимум 1 м над терена и се снабдява със съоръжение за бързо и безопасно слизане;

1.2. вишката или подиумът се позиционира на мястото с най-добра видимост за наблюдение и действие при инцидент;

1.3. не се позволява поставянето на предмети и разполагането на хора пред и в близост до спасителния пост;

1.4. на видно място се поставя емблемата на водноспасителната служба;

2. слънцезащитен чадър (за открити басейни);

3. върлина с дължина 4 - 5 м;

4. сигнално средство (камбана или сирена, рупор или мегафон);

5. спасителен буй тип „Пура”;

6. минимум една спасителна топка с въже с дължина 25 м или спасително въже с торбичка, които се поставят на рисковите зони;

7. на басейна се обособява място, където се съхранява резервната и допълнителната спасителна екипировка - спасителен буй тип „Пура”, маска за обдишване, латексови ръкавици, сигнално средство (свирка, рупор или мегафон), документация (правилник за вътрешният ред, дневник за дежурствата и инцидентите, Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, справочна литература), термометри за вода и въздух.

Приложение № 4

към чл. 19, ал. 2




Изисквания към личната екипировка на спасителите
Личната екипировка на спасителите се състои от:

1. Жълта фланелка с емблемата на водноспасителната служба;

2. Червени гащета с емблемата на водноспасителната служба;

3. Червена слънцезащитна шапка;

4. Ветрозащитно облекло с емблемата на водноспасителната служба;

5. Маска за обдишване;

6. Свирка;

7. Латексови ръкавици.

Приложение № 5

към чл. 19, ал. 3


Емблема на водноспасителната служба

Приложение № 6

към чл. 20, ал. 1
Изисквания към оборудването на спасителна станция на открити водни площи
1. Спасителната станция е помещение с добра видимост към прилежащите й спасителни постове.

2. Оборудването на станцията се състои от:

а) свързочни средства - телефон и радиокомуникационни средства;

б) документация - правилник за вътрешният ред, дневник за дежурствата и инцидентите, Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, справочна литература (скала за определяне силата на вятъра и степента на вълнението, учебни материали и др.);

в) хронометър;

г) бинокъл;

д) резервни сигнални средства за тревога (камбана, сирена, рупор или мегафон);

е) резервни термометри за вода и въздух;

ж) резервна спасителна екипировка и съоръжения - сигнални флагове, комплект плавници, маска и шнорхел, спасителен буй, въжета, маска за обдишване, латексови ръкавици, свирка.

Приложение № 7

към чл. 26, ал. 2
Изисквания към оборудването на реанимационния и медицинския пункт
I. Оборудването на реанимационен пункт на открити водни площи и плувни басейни за обществено ползване с дължина над 25 м или повърхност над 312,5 кв. м, плувни комплекси и водни паркове включва:

1. реанимационна чанта с:

а) набор за интубация (ларингоскоп с три лъжици - малка, средна и голяма, с батерийно захранване, ендотрахеални тръби от всички размери);

б) Combitube или Easytube № 4;

в) устройство за обдишване - тип Ambu;

г) крачна аспирационна помпа - тип Ambu;

д) пълен комплект маски за обдишване;

е) пълен комплект въздуховоди;

ж) аспирационни катетри;

з) системи за инфузия;

и) лекарствени продукти за циркулаторна ресусцитация: синтетични катехоламини (Dopamin, Adrenalin), антиаритмични (Lidocain 1%, Verapamil), антихипертензивни (Chlophazolin, Nitroglycerin), диуретици (Furanthryl), ваголитици (Atropin);

й) разтвори за парентерално приложение: водно-електролитни (NaCl 0,9%, Ringer – lactate), плазмозаместители (HAES- 6%), коригиращи (KCl 15%, Ca glucon. 10%, натриев бикарбонат 8,4%), захарни (Ser.Glucosae 5% и 10%, левулоза 5% и глюкоза 10%), разтворители (NaCl 0,9%, Aqua redestilata);

к) кортикостероиди (Methylprednisolon - amp. 16, 40, 250 mg);

л) барбитурати (Thiopental);

м) мускулни релаксанти – деполяризиращи (Succenylcholine), недеполяризиращи (Tracrium, Pavulon);

н) седатива (бензодиазепини - Diazepam, Dormicum - 5,15 mg, фенобарбитал);

о) стомашни сонди;

п) набори за канюлиране на периферни и централни вени;

р) спринцовки, игли и инфузионни системи;

с) апарат за измерване на артериално налягане и стетоскоп;

2. портативен монитор, отчитащ пулсова честота и сатурация (пулсоксиметър).

3. портативен дефибрилатор;

4. кислородна бутилка - преносима малка и голяма;

5. барабани със стерилен превързочен материал, латексови ръкавици и инстументариум за кръвоспиране;

6. автоматичен респиратор;

7. носилка. За басейни за обществено ползване, плувните комплекси и водните паркове - минимум една обездвижваща носилка (за гръбначно-мозъчни травми), която/които се поставя/т в рисковите зони;

8. радиотелефон;

9. при необходимост при плажове над 1000 м се осигурява подходящо моторно превозно средство.


II. Оборудването на медицински пункт на басейни за обществено ползване с дължина до 25 м или с повърхност до 312,5 кв. м включва:

1. Combitube или Easytube № 4;

2. устройство за обдишване - тип Ambu;

3. крачна аспирационна помпа - тип Ambu;

4. пълен комплект маски за обдишване;

5. пълен комплект въздуховоди;

6. аспирационни катетри;

7. лекарствени продукти за циркулаторна ресусцитация: синтетични катехоламини (Dopamin, Adrenalin), антиаритмични (Lidocain 1%, Verapamil), антихипертензивни (Chlophazolin, Nitroglycerin), диуретици (Furanthryl), ваголитици (Atropin);

8. разтвори за парентерално приложение: водно-електролитни (NaCl 0,9%, Ringer – lactate), плазмозаместители (HAES- 6%), коригиращи (KCl 15%, Ca glucon. 10%, натриев бикарбонат 8,4%), захарни (Ser.Glucosae 5% и 10%, левулоза 5% и глюкоза 10%), разтворители (NaCl 0,9%, Aqua redestilata);

9. кортикостероиди (Methylprednisolon - amp. 16, 40, 250 mg);

10. барбитурати (Thiopental);

11. седатива (бензодиазепини - Diazepam, Dormicum - 5,15 mg, фенобарбитал);

12. стомашни сонди;

13. набори за канюлиране на периферни и централни вени;

14. спринцовки, игли и инфузионни системи;

15. апарат за измерване на артериално налягане и стетоскоп;

16. портативен монитор, отчитащ пулсова честота и сатурация (пулсоксиметър);

17. портативен дефибрилатор;

18. кислородна бутилка - преносима малка и голяма;

19. барабани със стерилен превързочен материал, латексови ръкавици и инструментариум за кръвоспиране;

20. обездвижваща носилка за гръбначно-мозъчни травми.
Приложение № 8

към чл. 28


Специфични изисквания към организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на откритите водни площи, ползвани организирано от деца и ученици

I. Изисквания към откритата водна площ и плажната ивица


1. Участъкът от плажната ивица, който се ползва за ученически отдих, трябва да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на почивните групи.

2. Мястото за къпане следва да отговаря на следните изисквания:

2.1. общата водна повърхност да осигурява по 2 - 4 кв. м площ за къпещо се дете или ученик;

2.2. дълбочината на водата в района на къпане да е от 0,70 до 1,50 м;

2.3. границите на определеното място за къпане да са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние помежду им от 10 до 15 м;

2.4. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето;

2.5. скоростта на водното течение да е до 0,5 м/сек;

2.6. релефът на дъното да е безопасен, увеличаването на дълбочината да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти.

3. Когато в близост до водната площ, определена за къпане, съществува опасност, посочена в т. 2.4, 2.5 или 2.6, опасните места се означават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега.

II. Задължения на организаторите и ръководителите на детския и ученическия отдих и туризъм

1. Организаторът на детския и ученическия отдих и туризъм е длъжен да:

1.1. осигури максимално обезопасяване и съответната организация на водноспасителната дейност, когато за откритата водна площ, която ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм не е осигурено изпълнението на изискванията на наредбата;

1.2. осигури допълнителен спасител/и и медицински специалист/и, когато за откритата водна площ, която ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм е осигурено максимално обезопасяване и съответната организация на водноспасителната дейност; когато спасителите са двама и повече, организаторът на отдиха определя единия за старши;

1.3. изиска документ за правоспособност и личен талон на водните спасители, издаден за съответната година, както и медицинско удостоверение за здравословното им състояние;

1.4. изиска от медицинските специалисти документ по смисъла на чл. 31, ал. 1 или 2;

15. утвърди правила за придвижване на почиващите деца и ученици до определения участък от плажната ивица и обратно, действията при евентуален инцидент, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се;

1.6. организира съвместно със спасителя/ите провеждането на инструктаж на целия състав в почивната база;

1.7. определя съвместно с медицинските специалисти и водните спасители дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните условия;

2. Ръководителите на почивните групи:

2.1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната база до определения участък от плажната ивица и обратно;

2.2. обозначават върху плажната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места;

2.3. контролират действията на децата и учениците по време на пребиваване на плажната ивица и къпане и предприемат незабавни мерки за предотвратяване на инциденти;

2.4. ежедневно информират медицинските специалисти за болните и неразположените деца и ученици;

2.5. влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им;

2.6. не допускат отклонение на децата и учениците от района на плажната ивица, определена за групата, както и самоволното им влизане във водата.

3. Спасителите и инструкторите по плуване и водни спортове носят отговорност за безопасността на децата и учениците при къпане, обучение по плуване и водни спортове, спортни прояви, игри и развлечения във водата. Спасителите са длъжни да:

3.1. изпълняват задълженията по чл. 30;

3.2. провеждат инструктаж преди къпане на децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение;

3.3. прекратяват незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота им;

3.4. поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове;

3.5. водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят информацията по чл. 30, ал. 1, т. 8; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха.

4. Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи.

5. Медицинските специалисти са длъжни да:

5.1. изпълняват задълженията по чл. 33;

5.2. присъстват на място по време на пребиваване на децата и учениците на плажната ивица и къпане;

5.3. установяват и поддържат връзка със съседните реанимационни пунктове.

6. Упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения става само с изричното съгласие на ръководителя на почивната група при спазване на всички изисквания по чл. 18.

III. Задължения на децата и учениците

При провеждане на организирания отдих и туризъм децата и учениците са длъжни да:

1. спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ;

2. се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ;

3. да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата;



4. изпълняват разпорежданията на спасителите, медицинските специалисти и ръководителя на групата.




Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница