Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната гъска, обитаваща Западна Палеарктика, и е лесно различима от останалите видове по пъстрото си оперение, оцветено в черно, бяло и ръждиво-червено. Монотипен вид, който към настоящия момент е с природозащитен статус по категоризацията на IUCN – „Уязвим” (Vulnerable). В България се среща основно през зимата, като е свързан с незамръзващи влажни зони (за нощуване и водопой) и просторни открити места, засети най-вече с есенни посеви на житни култури, с пониците на които се храни.

В края на 90-те години на XX век световната популация е оценена на 88 000 инд. (Birdlife International, 2000). В началото на XXI век се наблюдава намаляване на числеността, което води до повишаване на категорията на застрашеност на вида (Fox et al., 2010). През последните години най-високи числености са отчетени през пролетта на 2009 г. в Калмикия, Русия – 44 300 инд. (Cranswick et. al, 2012) и 55 000 инд. през януари 2013г. (Petkov, 2013). На основата на проведени полеви проучвания по време на есенната миграция в Казахстан през 2016г. числеността на вида е оценена на 50 000 екз. (± 23 000) (Cuthbert & Aarvak, 2017). Погрешно публикации от Казахстан и Русия посочват значително по-високи числености от над 100 000 екз. по време на есенната миграция (напр. Rosenfeld et al, 2012b), но в основната си част тези числености не отговарят на реалността и са завишени поради грешки в методиката и прилагането на екстраполации. Понастоящем световната популация на вида се приема че е до 56 000 екз. (Wetlands International, 2015), което се пътвърждава както от последните данни от зимовищата от България, така и от проучването проведено в Казахстан (Cuthbert & Aarvak, 2017).

България от началото и средата на 90-те години на XX век се оформя като ключова страна за опазването на вида с оглед своето съществено значение за зимуването на световната популация. В района на Приморска Добруджа може да се концентрират за кратък период от време до 70 – 90% от общата численост на вида. След 2000 г. това е районът, където са регистрирани и най-високите зимни концентрации на вида (Cranswick et al, 2012), включително около 98% от световната популация през януари 2013г. – 54 000 инд. (http://bspb.org/bg/news/V-Balgariya-zimuva-blizo-100--ot-svetovnata-populatsiya-na-chervenogushata-gaska.html). Значението на страната за зимуването и опазването на вида се потвърждава и от регистрираните през януари 2017г. численост от 44 000 екз, от които основна част са преброени в района на бургаските езера.

Настоящият документ обобщава наличната информация, касаеща биологията на вида в България и нейните екологични изисквания, разпространението на територията на страната, с основните места на концентрация. Представена е информация за основните заплахи и лимитиращи фактори за вида и ключовите за него територии и местообитания. При разработването на документа са ползвани данни и резултати от проведени проучвания и мониторинг в рамките на дългосрочната програма за изследване и опазване на вида на БДЗП в периода от 1995 г. насам, целеви проучвания на вида, осъществени в рамките на проекта „Сигурно убежище за червеногушата гъска“ LIFE09/NAT/BG 00230, съфинансиран по програма Life+ на ЕС, в рамките на който се разработва настоящият план, налични данни от други изследвания, както и публикувани и достъпни научни публикации и технически доклади.

Въз основа на анализираната налична информация са набелязани набор от конкретни законодателни, управленски мерки и политики, преки природозащитни, както и научно-приложни мерки, насочени към проучване и мониторинг на вида.

Планът за действие цели да допринесе за подобряване на състоянието и тенденциите на зимуващата популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis), като за това се предлага прилагането на интегриран комплекс от мерки и дейности за осигуряване на оптимални условия за пребиваването на вида в България, както и минимизиране на действието на лимитиращите фактори, което да доведе до подобряване и оптимизиране на условията за зимуване.
Основният набор от мерки и дейности е насочен към:

1) Опазване на вида чрез намаляване на случаите на бракониерство и безпокойство на вида
Въпреки че видът е защитен по ЗБР и е обект на опазване от редица международни споразумения, все още има случаи на отстрел на екземпляри поради непознаване на законодателството предимно от нови и млади ловци или незачитането на законовите разпоредби. Същевременно фактът, че видът формира смесени ята с ловен вид, какъвто е голямата белочела гъска (Anser albifrons), допринася за попадането му под силната ловна преса и обезпокояване в ключови места за нощуване и хранене през периода декември – януари.

Дейностите основно обхващат предложения за подобряване на ловностопанското законодателство и неговото прилагане с цел избягване на случаи на бракониерство и засилено безпокойство от страна на ловци в ключовите места за зимуване. С оглед на това са набелязани мерки към засилване на контрола и прилагане на природозащитното и ловното законодателство, както и повишаване на осведомеността и природозащитната заинтересованост сред ловците в ключови райони за зимуване на вида.

Видът по време на пребиваването си в страната се нуждае от съчетание на подходящи места за нощуване и места за хранене през деня – основно ниви със засята зимна пшеница. Безпокойството или урбанизирането на тези райони, предоставящи това съчетание от условия, ще окаже негативно влияние върху вида. Ето защо се предвиждат мерки за опазване и управление на ключовите влажни зони, които отговарят на нуждите на червеногушата гъска. Основно това е свързано със засилване на критериите при оценка на въздействието и кумулативния ефект на инвестиционни намерения в ключовите за вида райони.

Запазването на традиционното зърнопроизводство в местата на зимуване на вида е от съществено значение за осигуряване на подходящи условия за презимуването. Във връзка с това настоящият план предвижда разработване и подкрепа на агро-екологични мерки и плащания, насочени към стимулиране на подходящ за вида сеитбооборот и агромелиоративни дейности.

Настоящият план е разработен на основание чл. 52, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие и е изпълнен съгласно изискванията на Наредба № 5 от 1.08.2003 г., издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г.), целите и препоръките, залегнали в Конвенцията за опазване на мигриращите видове (Бонска конвенция) и Афро-евроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици, и Конвенцията за опазване на дивите животни и природните местообитания в Европа (Бернска конвенция). Планът се основава на международния план за действие за опазване на вида (Cranswick et al., 2012) и е в съответствие със заданието за разработване на план за действие за вида, съгласувано от МОСВ.

Червеногушата гъска е класифицирана през 2007 г. като световно застрашен вид в категория „Уязвим“ поради намаляването на популацията ѝ през последните години, съгласно световните критерии на IUCN.

България от началото и средата на 90-те години на XX в. се оформя като една от ключовите страни за опазването на вида с оглед съществено си значение за зимуването на световната популация. Заедно със съседна Румъния страната ни поддържа почти 99% от зимуващата популация на вида на териоторията на Европейския съюз.

На следващ етап от разработването на плана заплахите и тяхната степен на значимост, определени на националната среща, бяха подложени на обществено обсъждане по електронен път в периода юни – юли 2012 г., като документа беше разпратен за мнение и коментари до научни институти, експерти, държавни институции и други участници в срещата.

Следващият етап от разработване на плана включваше експертна работа по разработване и разписване на природозащитните дейности, които да противодействат и послужат за снижаване или премахване на заплахите.

През 2013 г. бяха направени промени в структурата на плановете за действие за опазване на видове по Наредбата № 5 за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове, във връзка чл. 56, ал. 2 от ЗБР. В следствие на това бяха нанесени промени в структурата на разработвания план. В периода ноември 2013 г. – април 2014 г. бяха внесени промени и допълнения въз основа на публикувана нова информация и анализи от полеви изследвания.

През периода август – октомври 2014г. е проведена консултация и обсждане по електронен път на черновата на плана за действие за червеногушата гъска. По време на консултацията становища и предложения за промени са получени от експерти от БАН – ИБЕИ, НПНМ, СЛРБ, МОСВ, СНЦ „Зелени Балкани“, Секретариата на AEWA и др.

На 22.03.2016 г. е разгледан на заседание на съвета по биологично разнообразие към МОСВ, на което е върнат за доработка по технически причини от страна на МОСВ

Планът за действие е рамков документ, който оценява заплахите и отрицателните фактори за вида на територията на страната и степента на заплаха от тях, формира рамката на природозащитните дейности и мерки, необходими за опазването на вида, и подпомага стратегическото планиране на дейностите за опазване и подобряване на местата, важни за него. Степенува природозащитните мерки на национално ниво и следва да служи за подпомагане на дейността на регионалните структури на МОСВ по отношение на вида и оценката на заплахите за него, както и за определяне на важността и спешността на мерките за опазване и управление на популацията на червеногушата гъска на национално и регионално ниво.

Oсигуряване на оптимални условия за зимуване в България и подобряване на състоянието и тенденциите на популацията на червеногушата гъска (Branta ruficollis).

За постигането на основната цел на плана за действие са набелязани следните второстепенни цели:

1. 
   Подобряване и поддържане на оптимална хранителна база за вида в местата на зимуване;
   
2. 
   Предотвратяване на фрагментацията на ландшафта и разделяне на местата за нощуване и местата на хранене вследствие на инфраструктурни проекти;
   
3. 
   Премахване на случаите на бракониерски отстрел на червеногуши гъски и безпокойството от нерегламентирани ловни практики;
   
4. 
   Обезпечаване на природозащитни режими и действия за вида в защитените зони от Натура 2000 и в защитените територии по ЗЗТ на основата на екологичните изисквания на вида;
   
5. 
   Предотвратяването на изграждането на ветроенергийни централи в основните места за хранене на гъските, идентифицирани на основата на карта на чувствителните зони за вида;
   
6. 
   Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на населението и повишаване на чувствителността на обществото към проблемите, свързани с вида;
   
7. 
   Развитие на екотуризма и създаване на устойчив поминък за местните общности, основан на зимуващата популация на червеногушата гъска.
   

Червеногушата гъска е сред най-застрашените видове птици в глобален мащаб. Тя е категоризирана като „Уязвим“ вид (Vulnerable – критерии A2bcd+3bcd+4bcd) от Международния съюз за защита на природата и на практика се явява най-застрашеният вид гъска в света (BirdLife International, 2016).

В Червената книга на България видът е категоризиран като „Уязвим“ (Дерелиев и Симеонов, 2010). При разработването на настоящата Червена книга на България са използвани регионалните категории и критерии на IUCN (2001), Ръководството за използване на регионалните категории и критерии (IUCN, 2005) и Ръководството за приложение на глобалните критерии на регионално ниво (IUCN, 2003). На тази основа е разработена процедура за оценка на таксоните.

В категория „Уязвими“ се включват видовете, които са с висок риск от изчезване поради продължаващо намаляване на популацията (дори на локално ниво), унищожаване на местообитанията или свръхексплоатация. Наблюдаваната или прогнозираната скорост на намаляване е по-малка, отколкото при таксоните, отнесени към по-високите категории на застрашеност. В тази категория попадат видове, чиито популации са все още многочислени и/или стабилни, но с неблагоприятни перспективи за в бъдеще. Спадът им може да се засили, ако факторите, които го причиняват в рамките на страната и съседните страни, продължат да действат.

Червеногушата гъска фигурира в Приложение ІІ към Бернската конвенция (включващо строго защитените видове). Конвенцията регламентира опазването на видовете чрез налагане на ограничения относно изземването на екземпляри от дивата природа. Особено внимание се отделя на застрашените и уязвими видове. Видовете по Приложение ІІ изискват стриктна защита, като те не следва да бъдат обезпокоявани, улавяни, убивани или търгувани. Конвенцията е ратифицирана от България на 25.01.1991 г. и е влязла в сила за страната от 1.05.1991 г. Съгласно нея България се задължава да полага усилия за поддържане и адаптиране на популациите на видовете, включени в приложенията на конвенцията. ЕС също така е страна по Конвенцията в качеството си на международна организация. Следователно всички държави членки на ЕС са обвързани с разпоредбите на Конвенцията.

Видът е включен и в Приложение І към Конвенцията за мигриращите видове (Бонската конвенция), в което са видовете, категоризирани като застрашени от изчезване в целия ареал или значителна част от него. Страните членки трябва да се стремят към осигуряване на стриктна защита на тези видове, опазване или възстановяване на местообитанията, в които те живеят, смекчаване на пречките пред миграцията и контролиране на други фактори, които могат да ги застрашат. Те трябва също така да забранят убиването на такива видове, като допусканите изключения са с много ограничен обхват. Конвенцията е ратифицирана от България на 23.07.1999 г. и е влязла в сила за страната от 1.11.1999 г.

Страната е ратифицирала и Споразумението за опазване на водолюбивите птици в Африка и Евразия (AEWA) в рамките на Конвенцията за мигриращите видове. Споразумението е посветено на опазването на мигриращите водолюбиви птици и техните местообитания в Африка, Европа, Близкия изток, Централна Азия, Гренландия и Канадския архипелаг. Планът за действие на AEWA определя различни мерки, които да бъдат предприети от страните членки с цел опазване на мигриращите водолюбиви птици, в рамките на техните национални граници. Те включват опазване на видове и техните местообитания и управлението на човешките дейности, както и законодателни и спешни мерки. Научни изследвания и мониторинг, образование, повишаване на осведомеността и изграждане на капацитет също са обект на изпълнение на споразумението. В допълнение, специални мерки трябва да бъдат приложени за опазването на тези популации от водолюбиви птици, които са с високо природозащитно значение, изброени в колона А от Плана за действие, в която попада и червеногушата гъска.

Като вид, който обитава влажни зони, червеногушата гъска и най-вече нейните местообитания попадат в обхвата на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони, по която България е страна от 1976 г. Тази конвенция е единственият глобален договор за околната среда, която се занимава с определена екосистема. В центъра на философията на Конвенцията е концепцията за „разумно използване“. Разумно използване на влажните зони се определя като „поддържането на екологичното им състояние, постигнато чрез прилагането на екосистемния подход в контекста на устойчивото развитие“. Конвенцията повелява страните членки да опазват влажните зони и когато бъдат заличавани или увреждани Рамсарски места, трябва да бъде направено всичко възможно това да бъде компенсирано и да се осигурят подходящи и съизмерими условия за съществуването на водолюбивите птици, които ги обитават. Страните членки се ангажират да работят чрез управление да подобрят състоянието на популациите на водолюбивите птици. В България влажните зони, обявени за Рамсарски места, в които се среща видът, са Атанасовското езеро, Шабленското езеро, Дуранкулашкото езеро, ез. Сребърна, ез. Вая. От тях Дуранкулашкото езеро попада в списъка от Монтрьо като влажна зона под заплаха.

Червеногушата гъска фигурира и в Приложение ІІ на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Тя има за цел да гарантира, че международната търговия с екземпляри от диви животни и растения не застрашава тяхното оцеляване в природата. CITES регулира международната търговия с екземпляри от видовете, включени в нейните приложения, които са обект на контрол. Видовете, включени в CITES, са изброени в три приложения, предоставящи различни степени на защита за тях. В Приложение II са видове, които не са непременно застрашени от изчезване, но може да станат такива, ако търговията с екземпляри не бъде регулирана, за да се избегне използване, несъвместимо с оцеляването на вида в дивата природа. Предвид това международната търговия с екземпляри от видове от Приложение II не е забранена, а е регулирана, като регулирането се осъществява чрез система от разрешителни и сертификати. Конвенцията е ратифицирана от България през 1990 г. и е в сила за страната от 16.04.1991 г.

Исторически видът е обявен за защитен по Закона за защита на природата със Заповед №342/21.04.1986 г., а с постановление № 442 на МС от 01.12.1997 г. е актуализирана тарифата за обезщетение от 500 лв. за убит и 750 лв. за уловен екземпляр. През 2002 г. тази тарифа е отменена.

Червеногушата гъска фигурира в Приложение І към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици. Защитата на птиците е най-старата част от законодателството на ЕС в областта на защитата на природата, започнала още с Директива 79/409/ЕИО и една от най-важните. Тя създава цялостен режим на защита за всички видове диви птици, естествено срещащи се в рамките на Съюза. Директивата откроява факта, че дивите птици, много от които са мигриращи, са общо наследство на държавите членки и че тяхното ефективно опазване изисква международно сътрудничество. Голямо значение се отдава на защитата на местообитанията на застрашени, както и мигриращи видове (изброени в Приложение I), по-конкретно чрез създаване на мрежа от специални защитени зони (СЗЗ), включващи най-подходящи територии за тези видове. Директивата забранява дейности, които пряко застрашават птиците, като умишленото убиване или улавяне на птици, унищожаването на техните гнезда и вземане на яйца, както и свързаните с тях дейности като търговия с живи или мъртви птици. Директивата изисква страните членки да предприемат мерки по опазването, поддържането и възстановяването на популациите на дивите птици и техните местообитания.