Проект! Повече социална европа в интерес на хората политическа визия на бсп
Изтегляне 419.78 Kb.
|
| Проект!
ПОВЕЧЕ СОЦИАЛНА ЕВРОПА В ИНТЕРЕС НА ХОРАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗИЯ на БСП за бъдещето на Европа и Председателството на Съвета на Европейския съюз като възможност за България СЪДЪРЖАНИЕ Петте стълба на Политическата визия на БСП за бъдещето на ЕС......................4 Европейският политически контекст.....................................................................5 Прогресивният сценарий за бъдещето на ЕС...................................................... 7 Националният интерес, Българското председателство и ролята на БСП.........11 Запазване и развитие на Европейския социален модел..................................12 Сигурност на границите и присъединяване на България към Шенгенското пространство......................................................................................................16 Финансова стабилонст и Пътна карта за приемането на България в Еврозоната...........................................................................................................17 Отбрана и сигурност: равноправно участие на България………………………….20 Многогодишната финансова рамка и позицията на България.....................21 Бъдещето на Политиката на сближаване и българската позиция..................................................................................................................24 Общата селскостопанска политика и българският интерес......................27 Новият импулс за разширяване на ЕС към Западните Балкани.................................................................................................................29 Черноморският регион – регион на сътрудничество и сигурност…………....31 Дунавската стратегия като инструмент за подобряване на транспортната свързаност и защита на околната среда……………………………………….............................................................................33 БСП – проевропейската сила, която отстоява отговорно интересите на гражданите и на България...................................................................................35 Определянето на политическите приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз е изключително важен въпрос. То не се свежда до кетъринг, логистика и няколко срещи в София. Това са съдбоносни за България шест месеца, през които ще имаме безпрецедентната и уникална възможност да очертаем своята визия за бъдещето на ЕС, както и да се заявим като решителен и активен участник в строителството на една нова, по-добра Европа. За съжаление настоящото българско правителство демонстрира неразбиране, както към процеса за подготовка на Председателството, така и към неговото значение. Правителството не успя да превърне предстоящото Председателство в национална кауза, в национално усилие, около което да се обединят възможно повече и различни политическите сили, граждански организации и обществени среди. Управляващите в България затънаха в дребнотемие и избраха да повтарят рефрена, че нищо не зависи от нас, че програмата се диктува от Брюксел. Българската социалистическа партия има историческа роля и неоспорим принос за пълноправното членство на България в ЕС. След решение на 37-то Народно събрание, през 1995 г. правителство на БСП подаде молбата за членство, а десет години по-късно друго правителство, формирано от БСП, извървя най-трудната финална част от този път. В сегашния исторически момент, когато Съюзът се променя, БСП не може просто да критикува пасивната правителствена политика. Партията трябва да се превърне в мотора на дискусията, която поставя България в ядрото на един обединен и силен Европейски съюз. Иначе страната ни рискува да бъде изтикана в една периферия, където наистина все по-малко неща ще зависят от нашия глас. Ето защо, ние предлагаме своята Политическа визия за бъдещето на Европа и ролята на България в него. В този документ са включени и редица идеи за конкретни политически инициативи и предложения, които следва да формират националната позиция на държавата ни и да се реализират по време на Председателството. Те са и ключът към същинските приоритети на българското Председателство. Петте стълба, на които се основава политическата визия на БСП за бъдещето на Европейския съюз и ролята на България в него, са:
Европа и светът преживяват турбулентни времена. Неолибералният модел на глобализация се провали. Пазарният фундаментализъм доведе до остри социални неравенства и до видимо господство на корпоративните интереси над социалните интереси и нужди на хората. ЕС се сблъска с поредица от кризи, за които се оказа зле подготвен: мигрантско-бежанска вълна; дългова криза и заплаха за стабилността на Еврозоната; рязко нарастване на неравенството и широко разпространение на несигурни форми на заетост; отслабване и постепенно орязване на социалните разходи; Брекзит; вътрешни напрежения в Европа по осите „Север – Юг“, „Запад –Изток“, „стари членове – Вишеградска четворка“ и др. Постоянен остава рискът от страна на крайни, антидемократични и популистки политически явления. Европа – именно тази Европа, която така впечатляващо се справи с последствията от Втората световна война и от падането на Берлинската стена – бе сварена неподготвена за кризи, несравними с вече преодолените. Защо? Първо, защото на някакъв етап „обединена Европа” престана да бъде разпознавана като политически проект, т.е. проект, основан на определени всеобщи ценности и насочен към благото на всички европейци. Настани се вярването, че е отминала „ерата на идеологиите” и с тях – нуждата от политика. Споделяше се убеждението, че съвременната политика вече не е израз на ценности, облечени в секторни политики, а представлява рутинно решаване на възникващи технически въпроси с технократски средства. Изоставянето на ценностите и заместването на политиката с технокрация в крайна сметка отблъсна гражданите от дневния ред на обединена Европа. Второ, защото по същото време в глобален план приоритетите на реалната икономика – онази, която работи за хората – бяха изоставени в полза на т.нар. финансиализация на икономиката. Прокарваната от правителствата, а и от Съюза, икономическа политика се преориентира от това да стимулира производство и заетост към поддържане на благоприятни условия за функционирането на финансовия сектор. Този процес, особено когато доведе до глобалната финансова криза от 2008 г., допълнително отчужди гражданите от Съюза. Трето, съчетанието на тези два процеса – „деполитизиране на политиката” и „финансиализация на икономиката” – доведе до това все повече граждани да не се чувстват зачетени от политиката. Чувството за изоставеност пряко подхранва възхода на популизма. Длъжни сме да върнем идеите в политиката и политиката в управлението. Само тогава ще можем да функционираме като легитимни представители на гражданите в обединена Европа. В този контекст на 1 март 2017 г. председателят на ЕК предложи Бяла книга за бъдещето на Европа, съдържаща пет сценария, последвана от Документи за размисъл в редица области. От своя страна, групата на социалистите и демократите в ЕП разработи свой, Шести сценарий, за Европа, а президентът на ПЕС Сергей Станишев се обърна към г-н Юнкер с писмо, призовавайки за конкретен план за действие и мерки за превръщане на социалния стълб в реалност и настоявайки за гаранции, че няма да има Европа на няколко скорости. На 13 септември 2017 г. Жан-Клод Юнкер направи своето обръщение за състоянието на Съюза в Страсбург. Той твърдо заяви, „че е време България и Румъния да влязат в Шенген“, както и че и страните, готови да влязат в Еврозоната – каквато е България, трябва да бъдат допуснати колкото може по-бързо. В речта си председателят на ЕК се обяви и против идеята за Европа на две скорости, срещу което от самото начало са против както европейските, така и българските социалисти. По идея на европейските социалисти за първи път от началото на кризата ще се проведе заседание на Европейския съвет, посветено на социалната политика; събитието ще е през ноември в Гьотеборг, Швеция. ПЕС ще представи своята алтернативна социална визия за бъдещето на Европа на заседанието на Съвета на партията в Лисабон, в началото на декември тази година.
През март 2017 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отвори дискусията за бъдещето на Европа с представянето на Бяла книга1 с пет възможни сценария. Сценарий 1: Продължаваме, както досега. ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на настоящата програма за реформи. Фокусира усилията си върху работните места, растежа и инвестициите, като укрепва единния пазар и увеличава инвестициите в цифровата, енергийната и транспортната инфраструктура. Сценарий 2: Остава само единният пазар. Функционирането на единния пазар става основната причина за същеструването на ЕС-27. Дава се тласък на свободното движение на капитали и стоки. Намалява се регулирането на равнище ЕС. Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече. ЕС продължава да функционира както днес, но някои държави-членки търсят засилена интеграция, като формират „коалиции на желаещите“ в отделни области, например отбрана, вътрешна сигурност, данъчно облагане, социални въпроси. Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно. ЕС-27 съсредоточава внимание и ресурси върху по-малък брой области – напр. иновации, търговия, сигурност, миграция, управление на границите и отбрана. Сценарий 5: Правим много повече заедно. Страните членки решават да споделят повече правомощия и да вземат повече решения заедно във всички области. Укрепва се Еврозоната – по-силна координация по фискалните, социалните и данъчните въпроси и се упражнява европейски надзор на финансовите услуги. Оценката на БСП и на социалистите в ЕП за тези сценарии: Първият сценарий е половинчато решение, което няма да позволи ЕС да посреща адекватно предизвикателствата, пред които се изправя. И най-малко ще реши проблема с отчуждението на гражданите, без чието активно, всекидневно участие обединена Европа не може да се случи. Вторият и Четвъртият сценарий връщат ЕС към модел, базиран само на интеграция в икономиката. Този подход извежда на преден план неолиберални идеи и пренебрегва социалните, екологичните, гражданските и потребителските измерения. Видим с просто око е и рискът при тези сценарии от отказ от правенето на икономическа политика изобщо. Третият сценарий без ясни гаранции, че интеграцията ще бъде направена по приобщаващ и открит начин, съдържа сериозен риск от създаването на Европа на различни скорости. Петият сценарий съдържа редица леви и прогресивни приоритети в областта на икономическото сближаване, Политиката на сближаване, устойчивото развитие, подобряване на качеството на живот и условията на труд и др. При отсъствието, обаче, на ясно очертана политическа основа в него има един съществен дефицит – впечатлението е, че посоката „повече Европа“ е самоцел. БСП, като част от европейската левица, се застъпва за друг, по-добър за европейските и за българските граждани, сценарий – „Повече социална Европа в интерес на хората“. Това е сценарият, който връща политиката в обединена Европа и прави възможно прилагането на конкретни секторни политики, стъпили върху отчетливи идеи и ясни ценности. Това е прогресивният сценарий за бъдещето на ЕС като място, в което гражданите се чувстват зачетени и в което живеят по-добре, по-сигурно и с по-привлекателни перспективи за добро бъдеще. Съдържанието на нашия сценарий е „правим повече заедно, но по приоритети, важни за хората“. Нужни са по-добри европейски решения на проблемите, които хората, а не политиците или бюрокрацията, смятат за важни. Конкретните очертания на прогресивния сценарий са: Развитие на Европейския социален модел. Въвеждане на силен Европейски стълб на социалните права, подкрепен с конкретен план за действие за неговото прилагане. Целенасочени действия в защита правата на потребителите и отстояване на социални гаранции в прехода към цифровата и зелената икономика. Демократична легитимност и способност за постигане на резултати Демократичната легитимност е увеличена чрез пълното участие на Европейския парламент във всички области, задълбочено сътрудничество с националните парламенти и допълнителни стъпки за увеличаване на въздействието на европейските избори върху европейските политики. Процесът на вземане на решения е по-бърз, а прилагането – по-ефикасно Единен пазар и търговия Укрепен с Европейска инвестиционна стратегия за устойчиво развитите. ЕС-27 работи за прогресивни търговски споразумения, водени от Целите за устойчиво развитие. Активни секторни политики за преодоляване на вредите от крайния неолиберализъм – несигурна и безперспективна заетост, перманентна политика на „затягане на коланите”, монополизация на пазара, загърбване на реалната, произвеждащата икономика. Бюджет на ЕС Значително модернизиран и увеличен, подкрепен от собствени ресурси. Подчинен на приоритети като устойчиво развитие на реалната икономика, възходящо сближаване и Политика на сближаване. Шенген, миграция и сигурност Сътрудничеството по управлението на границите, политиките за предоставяне на убежище и борбата с тероризма е системно. Външните граници на Европа са сигурни и зачитането на правата на човека на всички търсещи убежище и мигранти е осигурено благодарение на добре функционираща европейска гранична и брегова охрана, на сътрудничество със страните на произход и транзит на мигрантите, както и с инвестиции за достойни условия на прием и интеграция. Външна политика и отбрана ЕС говори с единен и силен глас по всички теми на външната политика. Създава се Европейски отбранителен съюз. Икономически и паричен съюз Икономически, финансов и фискален съюз, постигнат на базата на Доклада на петимата председатели от юни 2015 г., при засилена демократична отчетност и установяване на бюджетен потенциал за Еврозоната за насърчаване на възходящо социално-икономическо сближаване и намаляване на икономическите сътресения. Именно този сценарий отговаря в най-висока степен и на българския национален интерес. Това е единственият път, при който няма сериозна опасност от появата на изоставени държави, народи и граждани.
Българското председателство е изключително важен политически и институционален инструмент за издигане на авторитета на България като компетентен и отговорен член на ЕС, и за отстояване на нашите национални позиции при формиране на бъдещия модел на развитие на ЕС. България ще поеме Председателството на Съвета на ЕС в сложен политически контекст – предстои дискусията по предложените от ЕК сценарии и произтичащите от тях политики и документи; преговорите по Брекзит; евентуално начало на дебатите по Многогодишната финансова рамка и бъдещето на Политиката на сближаване; перспективата пред Западните Балкани; липсата на солидарност между страните-членки по отношение на бежанците и мигрантите. И всичко това на фона на задаващите се европейски избори през 2019 г. Председателството е уникална възможност за изграждане на положителен образ на страната ни в рамките на ЕС. Не бива да пропускаме шанса да отличим и представим пред цяла Европа приноса на българската култура и идентичност, в това число и кирилицата, за развитие на европейската цивилизация. Това е национален капитал, с който се гордеем и трябва да развиваме. Готови ли са българските власти за предстоящото Председателство на Съвета на ЕС? Нашата оценка е, че от гледна точка на големите политически теми и на националния интерес на България не е налице необходимата готовност. Не се проведе същностен разговор за Председателството, а във външнополитически план не бяха излъчени авторитетна позиция и приоритети. От поведението и заявленията на правителството остава тягостното впечатление, че Българското председателство се свежда до кетъринг, логистика и няколко срещи в София. За сравнение – всички в ЕС говореха колко успешно ще бъде Естонското председателство още преди то да е започнало, защото интегритетът и целенасоченото усилие на естонското правителство позволиха на Естония да посочи ясни и изпълними приоритети, които са от полза на всички държави-членки. Пропусната бе възможност за реална дискусия по перспективите на България в ЕС, за избистряне и отстояване на националните ни позиции, основани на широко обществено-политическо и експертно съгласие и подкрепа. Като водеща политическа алтернатива на управляващите, БСП предлага на българското общество национални приоритети и конкретни действия, които ще дадат съдържание на нашето Председателство и съответстват на българския и общоевропейския интерес за повече социална Европа в интерес на хората. БСП предлага следните основни идеи, инициативи и приоритети за Българското председателство и за националната ни позиция за бъдещето на ЕС:
В тази област нуждата от нова политика и нови идеи е крещяща. Обединена Европа съществува заради своите граждани – заради тяхното благополучие, сигурност, развитие. В последните години, обаче, безразборното налагане на икономическата политика на „остеритет” (и на фирмената политика на „оптимизация на разходите”) превърна гражданите от субекти в обекти – от цел на икономиката в нейно средство. Наложително е намирането на категоричен политически отговор на въпроса, който си задават европейците: икономиката ли съществува, за да обслужва гражданите, или те съществуват, за да обслужват икономиката? Прогресивният отговор е очевиден: приоритет са гражданите. Всеки опит да се ограничи ЕС само до функционирането на Общия пазар води до подкопаване на устоите му. В самите основи на ЕС е вградено силно социално измерение, обхващо трудовите и социални права, нормите за безопасни и здравословни условия на труд. Това наследство трябва да бъде запазено и заздравено. Има две противоположни тези за ролята на ЕС по отношение на трудовите и социалните права на гражданите и тяхната защита:
Историята на Съюза показва, че Европа умее да се учи от собствения си опит. След три десетилетия дерегулация и пазарен фундаментализъм сме научили следното: пазарът, оставен без надзор от страна на обществото, може да се изроди в състезание между хищници, в което жертвата е обикновеният, почтен и работещ човек. Именно той губи работа, сигурност, перспективи и смисъл, тъй като се оказва сведен до просто оръдие на труда, което всеки момент може да се окаже излишно. Научили сме и още нещо: в тази ожесточена среда най-силни се оказват финансовите играчи, които присвояват ресурс от реалната икономика, за сметка на работни места, сигурност и перспективи за гражданите. Под натиска на социалистите и демократите в ЕП, както и на синдикатите и редица неправителствени организации, на 8 март 2016 г. ЕК постави началото на обществена консултация по своето бъдещо предложение за Европейски стълб на социалните права. Същевременно на 19 януари 2017 г. ЕП прие резолюция относно Европейския стълб на социалните права, очертаваща основните области, в които Социалният стълб следва да доведе до качествена промяна. Българското председателство ни дава реална възможност да въздействаме върху този процес от самото му начало, като така положим основите на политики, които да върнат доверието на европейците към техния проект за обединена Европа. От тази гледна точка, липсата на ясно изразени социални приоритети в програмата на Българското председателство на ЕС е тревожна. Точно сега България трябва да има много ясна позиция кой модел за бъдеще развитие на ЕС подкрепя:
или
Българското председателство трябва да отстоява възраждането на Социална Европа. Европейският социален модел е възможен единствено в рамките на модерната социална държава, в която съществуват работещи механизми за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост в интерес на всички граждани. И единствено този модел е съвместим с разгръщането на активни политики в областта на растежа, заетостта и развитието в интерес на обикновения, почтен, работещ човек. Затова Българскотото председателство решително трябва да отстоява следните принципни позиции:
|