Проект стратегия за национална сигурност на република българия
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. ПРОМЕНИТЕ В СРЕДАТА НА СИГУРНОСТ
- А. Общи преки рискове и заплахи Международна организирана престъпност
- Оръжия за масово унищожение
- Б. Общи непреки рискове и заплахи
- Климатични промени на планетата
- Въздействие на глобализацията
- В. Специфични рискове и заплахи
- Корупция и слабости в управлението
- Социални и икономически проблеми
- Несъгласуваност в сигурността
|
ПРОЕКТ СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С о ф и я 2 0 0 8 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. ВЪВЕДЕНИЕ 1.1. Сигурността е основна и неотменна човешка ценност. Тя е първостепенно условие за мирно и свободно развитие на държавата и на нейните граждани. Демократичната държава, която защитава суверенитета, териториалната цялост на страната, правата, честта, достойнството, живота, здравето и икономическата стабилност на своите граждани носи отговорност за гарантиране на сигурността. 1.2. Приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност на Република България отрази съществуващата тогава среда на сигурност на страната, както и нейната политическа ориентация към членство в НАТО и в Европейския съюз. Въз основа на Концепцията бяха приети Военна доктрина, Програма за реформа и модернизация на българските въоръжени сили, Стратегически преглед на отбраната, Национална стратегия за противодействие на престъпността и други стратегически и нормативни документи, което за това време беше съществена крачка напред в демократичното развитие на българското общество. 1.3. Настоящата стратегия за сигурност продължава тази добра практика и си поставя за цел да приближи в най-голяма степен политиката за национална сигурност до изискванията произтичащи от динамичните промени в средата на сигурност, включително членството ни в НАТО, ЕС, както и от националната и културна специфика на българското общество. 1.4. Стратегията за сигурност на Република България се основава на Конституцията на Република България, както и на международните ангажименти произтичащи от членството на страната ни в НАТО, ЕС, ООН. 1.5. Стратегията за сигурност на Република България е основополагащ документ за политиката за национална сигурност. С този документ Република България заявява своето място и ролята си в съвременния свят, като потвърждава направения от нея демократичен избор и изразява безусловната решимост на своите граждани да живеят в семейството на демократичните народи. Със Стратегията за сигурност на Република България следва да бъдат съобразени новата Военната доктрина и създаваните нормативните документи в сферата на сигурността. 1.6. Като изхожда от своя избор, Република България се ангажира от една страна със съюзните усилия за справедлив ред в света и от друга страна със създаването на условия за достоен живот на българските граждани. За Република България това означава пълноценно интегриране в Европейския съюз, надеждно изпълнение на съюзните задължения като страна член на НАТО, развитие на стратегическите партньорства, съхраняване на териториалната цялост, на суверенитета, независимостта и интегритета на страната, развитие на пазарна, конкурентна икономика, повишаване на благосъстоянието на гражданите, работещи системи за съвременно образование, изследвания и обучение, за здравеопазване и социално подпомагане, развитие на националната култура и запазване на националната идентичност, като ценен принос в общата европейска идентичност. 1.7. Стратегията за сигурност на Република България дефинира и очертава ценностите, целите и ориентацията на страната в сферата на сигурността, като представя водещите процеси и тенденции в съвременния свят, прави оценка на актуалното състояние на политиката на сигурност, очертава насоките за водене на нова политика на сигурност, която да отговаря на промените в средата на сигурност, определя съдържанието на системата за сигурност, както и нейните целите и основните задачи, определя нашия отговор на съвременните предизвикателства, както и нашите амбиции в съвременния свят. 2. ПРОМЕНИТЕ В СРЕДАТА НА СИГУРНОСТ 2.1. Средата на сигурност в началото на ХХІ век е значително променена в сравнение с предходните десетилетия. Това се отнася както за средата на сигурност на света и на региона така и за средата на сигурност на Република България. 2.2. Относителното тегло на страната ни в международните отношения е сравнително малко, но процесите и тенденциите в съвременния свят ни засягат не по-малко от другите участници в него, а в някои отношения нашите проблеми са дори по-сложни за разрешаване. 2.3. Промените в средата на сигурност в тази част на стратегията се представят първо, като отнасящи както до нас, така и до света и региона и второ, като наши специфични проблеми. Освен това, според въздействието им върху сигурността те се разглеждат като преки или като косвени рискове и заплахи (предизвикателства). А. Общи преки рискове и заплахи Международна организирана престъпност 2.4. Международната организирана престъпност обхваща незаконните трафици с наркотици, оръжия, средства с двойна употреба, жени и деца, финансови измами. Тя контролира все по-големи финансови ресурси и обуславя престъпленията свързани с прането на пари в световен мащаб. Този тип модерна престъпна дейност също се възползва умело от неограничените възможности на световната комуникационна среда. Международната организирана престъпност създава благоприятни условия за свързването й с мрежите на международния тероризъм, както и със сепаратистките и екстремистки групи в конфликтните зони на света. 2.5. Република България поради своето географско разположение е транзитна зона на редица незаконни трафици. Допирът с тях поражда престъпност и е предпоставка за засилване на корупцията в страната. У нас се настани трайно разпространението на наркотици, търговията с женска плът, внасят се и се изнасят крадени или необмитени стоки, правят се опити за изнасяне на органи, експортират се нелегално жени и деца. Въпреки системните усилия на органите на вътрешния ред и на специалните служби, които залавят пратки с наркотици, разбиват канали и нелегални лаборатории проблемът остава с висока степен на опасност за гражданите и за обществото. В сравнение с международната организирана престъпност органите за противодействието й се адаптират като цяло по-бавно към променящата се обстановка. Съвременни конфликти 2.6. Вероятността от световен военен конфликт, особено между блокове от могъщи държави значително е намаляла. Съвременният свят изживява втора глобализационна вълна, основана на безпрецедентното поевтиняване на комуникационните услуги, а те разширяват неимоверно хоризонта на световните пазари. Разбира се, не може да се изключи напълно едно евентуално глобално разстройство на системата на международните отношения породено от нарушаване на едно или друго равновесие в съвременния взаимозависим свят, което да доведе до рисковано използване на оръжия за масово поразяване, но тази вероятност към сегашния момент е по-скоро хипотетична. 2.7. Сега са актуални локалните конфликти. Светът след края на Студената война излезе от времето, когато т. нар. “велики сили” разпалваха гигантски войни между блокове от силни държави и навлезе в ситуация, в която конфликтите се причиняват от слаби и уязвими държави с нестабилно управление. Така при разменените роли водещите демократични държави в света изпълняват функцията на модератори и на умиротворители в конфликтите зони на планетата. Наред с дипломатическите и икономическите усилия, като правило се предоставя и гражданска помощ за възстановяване и изграждане на стабилни основи за нормализиране на живота в тези зони, тъй като в тях всеки конфликт поражда и хуманитарна катастрофа. В случаите, когато дипломатическите и икономическите мерки се оказват недостатъчни се прибягва и до въоръжени мисии по установяване и поддържане на мира. 2.8. Република България след 1990 г. взема активно участие в тези усилия по стабилизиране и установяване на мир след конфликти. Страната ни не е обект на заплаха от регионален конфликт, но включвайки се в коалицията на желаещите при навлизането в Ирак през 2003 година, както и давайки своя принос в Афганистан, и в други точки на планетата тя поема риска да бъде възприемана от екстремистите като страна, която се намесва в зоната на конфликта. Това налага от една страна коректно присъствие в тези зони, и от друга страна висока бдителност по отношение на възможните терористични отговори на нашето участие. Тероризъм 2.9. Съвременният свят е изправен пред заплахата от международен тероризъм, осъществяван от екстремистки групи, които много често застават зад идеите на фундаменталисткия ислям. Тези групи действат в мрежи и често са готови да извършват самоубийствени терористични актове, както и атентати с използване на химически, бактериологични и радиологични оръжия. Съществува заплаха от терористични атаки срещу важни елементи на националната критична инфраструктура, както и заплаха от електронни атаки. Улесняващо обстоятелство за съвременните терористи е високо развитата комуникационна среда в съвременния свят, която позволява достъп до нужната им информация и координиране на действията им по начин, непознат в миналото. 2.10. В Западните Балкани продължават да съществуват потенциални огнища на напрежение на националистическа, етническа и религиозна основа, които при определени критични обстоятелства могат да генерират терористични атаки. 2.11. Република България не е пряка цел на международния тероризъм, но тя в никакъв случай не е застрахована от неговите жестоки прояви, най-малкото поради своята активна позиция в международните усилия в борбата с тероризма. За страната ни терористичната заплаха няма стратегически характер, но остава сред най-сериозните заплахи пред които сме изправени. Оръжия за масово унищожение 2.12. Въпреки благополучния край на Студената война ядрените арсенали в света не само, че не намаляха, но и бележат тенденция към разпространение за сметка на държави, които се стремят към притежаване на ядрени оръжия. Особена опасност съставляват ядрените арсенали в критични региони, каквито са зоните на конфликти в съвременния свят, като например Иран и Северна Корея. 2.13. Както ядрените оръжия, така и други средства за масово унищожение каквито са химическите и бактериологическите оръжия са постоянна цел на терористични групи по целия свят. 2.14. Република България не е подложена на пряка заплаха от използване на ядрени или други оръжия за масово унищожение срещу нейната територия или срещу нейни граждани, но тя е съпричастна към борбата на световната демократична общност за неразпространение на този тип оръжия. Страната ни има технологични възможности за производство и съхранение на общо опасни вещества и стоки с двойно предназначение и извършва необходимото за осъществяване на ефикасен контрол върху тяхното използване. Б. Общи непреки рискове и заплахи 2.15. Непреките рискове и заплахи са фактори, които при определени обстоятелства могат да породят преки заплахи и рискове за сигурността. В този смисъл те са предизвикателства пред сигурността на държавите и регионите в съвременния свят. Климатични промени на планетата 2.16. Промяната на климата в световен мащаб е гигантски процес, чието влияние виждаме в глобалното затопляне, както и в свързаните с него повишаване на морското равнище и нарастване на честотата и на разрушителната мощ на климатични катаклизми, като урагани, наводнения и суши. Тези следствия от глобалното затопляне водят на свой ред до промени в бреговите очертания, до изостряне на недостига на питейна вода, а те от своя страна повишават конфликтността в застрашените територии. 2.17. Република България не е изолирана от тези глобални процеси. Страната ни освен това също има морски бряг и неминуемо ще почувства повишаването на нивото на световния океан. 2.18. Без да се смята, че има доказана пряка връзка между тези промени и нарастване на земетръсната активност в определени сезони и разположение на Луната следва да се отчита уязвимостта на страната ни от земетресения с магнитут над 4,5 по скалата на Рихтер. Статистиката показва, че е налице известна цикличност и сега сме в период, в който се очакват земни трусове на наша територия. Устойчивостта на сградния фонд, на инфраструктурата и на комуникациите по време на земетресения зависи до голяма степен от възприетите и строго спазвани норми за тяхното изграждане. Намаляването на жертвите и на броя на пострадалите на свой ред зависи от превантивните дейности, които започват от детската градина и придружават гражданите през целия им съзнателен живот. Подценяването на тези две изисквания превръща земетресението в критичен фактор за сигурността на страната и на гражданите и води до тежки последствия, които могат да задържат развитието ни с години и десетилетия. 2.19. В съвременния свят се наблюдават рецидиви на бързо разпространение на инфекциозни болести, породени по естествен или свързан с човешката дейност начин. Наред с разпространението на ХИВ/СПИН, светът преживява развитието на тежкия остър респираторен синдром, както и епизодично разпространение на различни щамове причиняващи грипни епидемии. Уязвимостта от масови заболявания става значително по-висока по време на кризи, каквито са земетресенията, големите пожари, наводненията и особено във времето след тях, когато за определен период не е възможно да се осигури нормалния ритъм на живот. Това засяга способността на системата за сигурност да гарантира нужните количества питейна вода, храна дрехи, подслон и санитарни средства. Енергиен проблем 2.20. Световното потребление на енергия нараства ежегодно и в близките две десетилетия този ръст се очаква да се запази, с тенденция сегашното потребление да се удвои. Същевременно този ръст продължава да е за сметка на традиционните горива, каквито са петролът и газта, докато все още делът на алтернативните горива остава твърде нисък. Този факт играе роля на генератор на напрежение и влияе върху политическите процеси в регионите и в света. 2.21. Ограничените източници на енергия и контролът върху тях от страна на тесен кръг държави са в основата на напрежението в редица конфликти точки на съвременния свят. Република България понесе сериозни ограничения на атомните си мощности, като алтернативни източници на енергия и все повече зависи на свой ред от външни доставчици на енергия за собственото си развитие. Въпросите за доставка и за транзит на горива се превръщат за страната ни в стратегически въпроси, особено в контекста на световната геоикономика. 2.22. Редица неуредени въпроси преди всичко около собствеността на водните ресурси в нашата страна, както и организационни проблеми свързани с тяхната поддръжка и експлоатация намаляват на свой ред ефективността на производството на енергия от водни източници у нас. Въздействие на глобализацията 2.23. Глобалните процеси извън всякакво съмнение са част от магистралното развитие на човечеството. Но те съдържат също така значителен критичен заряд, особено при определено неблагоприятно развитие на обстоятелствата. 2.24. Взаимните икономически връзки и зависимости се превръщат в естествена среда на бизнеса, което го прави податлив на световни процеси и тенденции, каквито са цените на горивата, курсовете на водещите валути, финансовите колебания и особено възможните финансови сривове в световен мащаб. Икономиката на Република България има малък относителен дял и минимална тежест в световната икономика, но именно поради това тя е силно уязвима от негативните процеси в нея. Това налага специално внимание към повишаване на гаранциите на българския финансов и стоков пазар, както и на пазара на услугите, защита на интересите на дребните вложители и масови кредитоползватели, чрез механизмите на застраховането и презастраховането, както и чрез повишаване на професионализма и предвидимостта в управлението на финансовите и икономическите процеси у нас. 2.25. Общата комуникационна среда на съвременния свят като Интернет и сродни на нея системи улесняват комуникациите, но и непрекъснато повишават уязвимостта на жизненоважни за нормалния живот на обществото и за неговата сигурност инфраструктури. Нараства рискът от кибератаки на критичната инфраструктура. Защитата на критичната информационна инфраструктура, както и развитието на комуникационните хардуерни и софтуерни системи е съществена част от съвременното технологично предизвикателство пред научния и инженерния потенциал на страната. 2.26. В световен мащаб глобалното въздействие се проявява и като демографски натиск. Урбанизацията и ръстът на населението в редица страни, като правило слаби, уязвими и бедни увеличава конфликтния потенциал в тези райони на планетата, като същевременно засилва миграционните потоци в посока на богатите, демократични държави. Миграцията оказва положително влияние върху пазара на труда, но и създава предпоставки за етнически, религиозни и национални вълнения, рефлектиращи в ксенофобски настроения на коренното население. В настроените негативно неформални общности от този тип намират почва екстремистки идеи, а често те са благоприятна среда и за проникване на терористични групи. 2.27. Демографският проблем на нашата страна е сходен с демографските проблеми на развитите страни, и се изразява в отрицателния демографски прираст, който десетилетия наред е в зоната на негативна тенденция. Наблюдава се дисбаланс по отношение на раждаемостта между различните етнически групи в страната, като високата раждаемост е специфична преди всичко за ромския етнос, който остава все още недостатъчно интегриран в българското общество. Така се създават предпоставки за конфликти и напрежения при смяната на поколенията във всички области на обществения, политическия и стопанския живот. 2.28. Република България е както износител на миграция, така и приемаща страна на емигриращи към и през нас чужди граждани. Правото на свободно придвижване е безспорно демократично завоевание на новата българска демокрация, и от него се възползват значителна част от младите хора, от научните и стопанските кадри на страната, принудени да търсят по-високо заплащане и по-добри условия на живот, в това число не на последно място по-високата сигурност за себе си и за своите семейства. От една страна българските емигранти под една или друга форма изпращат не малка част от спечелените от тях средства в България. От друга страна невъзможността за обществото да използва тези кадри в свой интерес може да задълбочи някои негативни тенденции в администрацията и в стопанския живот на страната ни, свързани с бавното адаптиране към динамичните промени в съвременния свят. 2.29. След приемането ни в Европейския съюз ние станахме част от външните граници на обединена Европа, което значително повишава отговорността ни по отношение на мигриращите към нас и през нас лица. Наред с действителните етническите българи, търсещи препитание и възможности за развитие в този поток има и много лица, които се представят за такива или лица от друг произход, като сред тях е възможно проникването на представители на екстремистки и терористични групи, преследвани от законите в техните страни или лица свързани с международната организирана престъпност. Проникването на такива лица съдържа деструктивен потенциал и може да способства за развитието на кризи в сигурността. 2.30. Високият темп на глобалните процеси и непрестанното нарастване на взаимната зависимост в съвременния свят поставят на дневен ред задачата за още по-успешно приспособяване на международните институции в новите условия. Въпреки засилената активност на ООН, тя все още е далеч от желаната реактивност и особено от способността да изработва и да реализира общи решения. Двете динамични организации – НАТО и ЕС са безусловно в подем. Въпреки някои неизбежни проблеми свързани с тяхното разширяване те играят все по-голяма роля в регионалната и в световната сигурност и значително намаляват вероятността от конфликт. В. Специфични рискове и заплахи 2.31. Наред с общите за региона и за света рискове, заплахи и предизвикателства Република България е изправена пред ред свои проблеми, които съдържат в себе си рисков потенциал и могат за заплашат сигурността на гражданите, държавата и обществото. Корупция и слабости в управлението 2.32. Корупцията остава една от бедите на съвременното българско общество. Тя намери почва при смяната на собствеността и продължава да черпи сили от неуредени въпроси на регулирането, контрола и санкциите свързани със собствеността у нас. Корупцията отслабва правителствата и подкопава дори и добре замислените реформи в основните сфери на обществения живот. 2.33. Благоприятна почва за корупция създават някои практики в управлението на държавата и общините, свързани със съзнателно или поради некомпетентност усложнени разрешителни и лицензионни режими, възлагането на обществени поръчки, широко участие на държавата в различни видове собственост. Промяната на този маниер на работа на администрацията налага не просто отделни решения, но и смяна на цялостната философия на администриране. 2.34. Рискове за националната ни сигурност се крият и в практиките на неефективно управление, следствие от демократичния дефицит, което поражда условия за прояви не само на институционална корупция, но и подкопава доверието на гражданите в демократичното управление. Проявите на управленския дефицит рефлектират в значителна степен и върху състоянието на криминогенната обстановка, принизената сигурност на гражданите, ниското качество на здравното обслужване, занижената ефективност на системата за социално подпомагане. 2.35. Традиция в управлението на страната е да се възлагат основните отговорности на централни ведомства, които имат много слабо присъствие извън центъра. Ведомствата срещат значителни трудности при съгласуване на общи действия, особено, когато те трябва да се организират в предкризисен, кризисен или след кризисен период. Същевременно нито централизираното финансиране на ведомствата, нито изпълняваните от тях задачи благоприятстват у тях стремеж към изграждане на хоризонтални връзки на сътрудничество от типа мрежа от мрежи за да се контролират процесите и да се използват в най-висока степен наличните ресурси. И в това отношение следва да се промени философията на централизираната политика у нас и да се замени постепенно, но без отлагане с политиката на изграждането на мрежа от мрежи, особено в областта на сигурността. 2.36. Република България следва да отговори на предизвикателството да преодолее ниската прозрачност при разходването на публичните средства, което е благоприятна среда за разцъфтяване на корупцията, изолирането на органите на местното самоуправление от решаването на проблемите на гражданите, ниската реактивна способност на управлението, практически отсъстващият проактивен капацитет и като цяло, изоставането от процеса на регионализация, с който се отличават страните от Европейския съюз. Социални и икономически проблеми 2.37. Съдбоносно предизвикателство пред ефикасното действие на системата за национална сигурност на Република България е степента на социално равновесие и от тук на социална сплотеност на гражданите. Проблемите свързани със социалната несигурност, с хроничната бедност, с неблагополучията в здравеопазването и рязко изразената социална диференциация крият съществен конфликтен потенциал и тяхното навременно решаване е елемент от поддържането на националната сигурност. 2.38. Република България преодоля тежки изпитания на прехода към демокрация, каквито бяха укоримо проведената масова приватизация, финансовите пирамиди и тежкия удар от срива на банковата система. Страната излезе от тези кризисни събития чрез въвеждането на валутния борд, което стабилизира лева и ограничи инфлацията. Но все още има много да се направи за да се контролира ефикасно финансирането от страна на ЕС, което не е безусловно. 2.39. Пътят за развитие на българската икономика, а чрез нея и на цялото общество е в посока на преодоляване на корупционните практики, оптимизиране на административното управление и встъпване на пътя на устойчивото икономическо развитие, което може да намали и дори да премахне крайната бедност, като явление, да доведе до социален баланс, да разшири социалната база на средната класа и като общ резултат да укрепи националната идентичност на българите. Несъгласуваност в сигурността 2.40. Съсредоточаването на ресурси преди всичко в отделни централни ведомства поражда условия за недостатъчно синхронизиране на дейностите в сферата на сигурността. Възможностите на местната власт в сравнение с тези на централните ведомства са минимални, което съчетано с липсата на нормативно уредено гражданско участие в помощ на сигурността накърнява в най голяма степен гражданската сигурност. 2.41. Изисква се решително намаляване на несигурността на гражданите пред лицето на престъпността, многобройните пътни инциденти, трудовите злополуки и особено страданията по време на природните бедствия и след тях, като съставни елементи на политика на национална сигурност, която действително служи на гражданите. 2.42. За времето на прехода до сега са променени почти всички закони в сферата на сигурността, но все още продължава практиката тези промени да се извършват изолирано една от друга, което ги лишава от стратегическа визия, а сферата на сигурността от системен порядък. Поради това ефективността в тази сфера е все още твърде ниска, приемствеността при смяната на правителствата е слаба, а същевременно разходите са чувствителни, при ниска ефективност на гражданския контрол. Периодичните скандали не могат да бъдат основния коригиращ механизъм в некоректно регулираната система за сигурност. 2.43. Сериозно предизвикателство пред страната е необходимостта от хармонизиране на равнището на сигурността на гражданите, както и съвместимостта на институциите за сигурност и отбрана на Република България с тези в държавите членки на НАТО и ЕС, тъй като под въпрос е поставена ефикасността на досегашните структури и особено на досегашната политика в сферата на сигурността. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|