Проект! З а к о н за обществените библиотеки

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

Проект!

З А К О Н

ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. да притежава библиотечен фонд с обем над 3 000 регистрационни библиотечни единици;

2. да осигурява библиотечно–информационното обслужване на гражданите на територията, определена с акта на учредяването й;

3. да разполага с подходящи помещения, оборудване и обзавеждане;

4. да има осигурени източници за финасиране, и

5. да има квалифициран персонал.

(2) Условията по ал. 1 се регламентират в Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата, по предложение на Националния съвет по библиотечно дело.

Чл. 9. (1) Обществените библиотеки определят своите задачи и структура при условията и по реда на този закон.

(2) Обществените библиотеки могат да създават филиали, както и да организират подвижни форми за осигуряване на по-добро библиотечно-информационно обслужване на гражданите.

(2) За вписване в регистъра по ал. 1 се подава заявление, придружено с документи, удостоваряващи изискванията по чл. 8, ал. 1.

(2) Националната библиотека е юридическо лице със седалище в гр. София.

(2) Функциите по ал. 1 са основни за Националната библиотека.

1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки и ценни старопечатни книги;

2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикални издания и други);

3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (Архив на българската книга);

4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;

5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).

1. библиотечните си колекции и бази данни на български и чуждестранни граждани, както и до библиотечните колекции и бази данни на други библиотеки чрез междубиблиотечно заемане на документи;

2. информация за библиотечния си фонд и за библиотечните фондове на други библиотеки в страната и чужбина чрез поддържане и ползване на каталози и бази данни.
Чл. 16. (1) Националната библиотека създава Българска национална библиография като:

1. изработва и предоставя за ползване на библиотеки, други институции и граждани в страната и чужбина библиографските записи на задължителните екземпляри, депозирани по реда на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения;

2. предоставя на Националния статистически институт статистическите данни за издателската продукция в страната ;

3. сътрудничи на международни информационни издания и бази данни чрез предоставяне на библиографска информация.

(2) Националната библиотека публикува и разпространява националната библиография по ал. 1.
Чл. 17. Националната библиотека извършва:

1. реставрация и консервация на български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки, ценни и старопечатни издания с национално значение;

2. научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали и издава научна и научно-приложна литература.

Чл. 18. Националната библиотека като национален представител на агенциите за присъждане на международни стандартни номера на книги, периодични издания и други видове документи определя международните стандартни номера за българските издания.

Чл. 19. Националната библиотека може да извършва и следните дейности:

1. координира развитието на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки;

2. предоставя консултантска и експертна помощ на библиотеки, други институции и граждани;

3. участва в международни организации и извършва международна дейност, свързани с библиотечното дело;

4. разработва и участва в национални и международни проекти и програми;

5. организира и провежда културни, образователни и информационни инициативи и прояви;

6. координира дейността по издирването и библиографирането на ръкописно-документалното наследство на територията на страната.

Чл. 20. (1) Националната библиотека се ръководи и представлява от директор.

(2) Директор на Националната библиотека може да бъде лице, което:

1. е български гражданин;

2. е с висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” в областите „Хуманитарни науки” или „Социални, стопански и правни науки” или професионална квалификация по библиотечно-информационни науки;

3. има 5 години професионален опит на ръководна длъжност в библиотека;

4. е хабилитирано лице.

(3) Директор на Националната библиотека не може да бъде лице, което:

1. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски управител (прокурист), ликвидатор или синдик;

2. е член на органи на управление, контрол или надзор на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на библиотечното дело или което получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях с изключение на случаите на участие като представител на държавата;

3. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(4) Директорът се назначава от министъра на културата въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда, за срок 5 години. Конкурсът се провежда след представяне на концепция по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.

(5) При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Дирекционен и Научен съвет.

1. 
   висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;
   
2. 
   професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 60 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;
   

1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;

2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително и междубиблиотечно заемане и координират организацията на библиотечно-информационното обслужване на територията на региона;

3. поддържат архив на краеведския печат и литература и координират събирането, съхраняването, организирането и разпространението на краеведска информация и библиографията по краезнание;

4. осъществяват издателска дейност, изработват и разпространяват библиографски указатели, краеведски, информационни издания и други;

5. създават и развиват регионални автоматизирани библиотечно-информационни мрежи;

6. извършват координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за библиотеките от региона;

7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;

8. разработват и участват в програми и проекти;

9. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело;

10. събират и обработват статистическа информация и поддържат бази данни за библиотеките от региона.
Чл. 29. (1) Регионалната библиотека се представлява и ръководи от директор, назначен от кмета на общината, на чиято територия е седалището, въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда.

(2) Директор на библиотека може да бъде лице, с висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” по библиотечно-информационни науки и има пет години професионален опит в библиотека.

(3) Условията и реда за провеждане на конкурса по ал. 1 се съгласуват с министъра на културата.

(4) При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Дирекционен и Обществен съвет.

1. 
   висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;
   
2. 
   професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 60 кредита в областта на библиотечно-информационни науки;
   

1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;

2. извършват библиотечно-информационно обслужване, включително и междубиблиотечно заемане;

3. извършват краеведска дейност;

4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;

5. подпомагат читалищните библиотеки на територията на съответната община и си взаимодействат с други библиотеки и организации за изграждане на филиали или подвижни форми за библиотечно обслужване;

6. участват в програми и проекти;

7. организират и провеждат културно-образователни инициативи;

8. оказват съдействие на общинската администрация при реализиране на културната политика в областта на библиотечното дело.
Чл. 36. (1) Общинската библиотека се представлява и ръководи от директор, назначен от кмета на общината, въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда.

(2) ) Директор на библиотека може да бъде лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или “магистър” по библиотечно-информационни науки и има три години професионален опит в библиотека.

(3) Условията за провеждане на конкурса по ал. 1 се съгласуват с министъра на културата.

(4) При осъществяването на дейността си директорът се подпомага от Обществен съвет.

1. висше образование с образователно-квалификационна степен по библиотечно-информационни науки;

2. професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 30 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;

3. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.

(2) Читалищните библиотеки изпълняват следните функции:

1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;

2. извършват библиотечно-информационно обслужване и осъществяват мобилни форми за библиотечно-информационно обслужване при необходимост;

3. извършват краеведска дейност;

4. участва в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;

5. съдействат за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяване на електронния достъп до информацията.

Чл. 40. Читалищните библиотеки се създават и функционират към народните читалища.
Чл. 41. (1) Читалищната библиотека се ръководи от главен библиотекар.

(2) Главният библиотекар трябва да е лице с висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или “магистър” по библиотечно-информационни науки и една година професионален опит в библиотека.

(3) Главният библиотекар се назначава от читалищното настоятелство, съгласно Кодекса на труда.

(4) За читалищна библиотека с назначени на длъжност библиотекар по-малко от три лица, ал. 1 не се прилага.

1. професионална квалификация, придобита във висше училище, която включва най-малко 30 кредита в областта на библиотечно-информационните науки;

2. средно образование с професионална квалификация по библиотечно-информационни науки.
Чл. 43. Читалищното настоятелство приема правилник за дейността на читалищната библиотека.

Глава трета

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
Чл. 44. Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа.
Чл. 45. (1) Националната библиотека изпълнява в Националната мрежа общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него като:

1. създава, разпространява и предоставя библиографска информация с национално значение;

2. изпълнява функциите на централна лаборатория за реставрационни и консервационни дейности за книжовното наследство;

3. извършва експертна оценка и контрол върху консервационни проекти за защитеното книжовно наследство;

4. координира дейността на библиотеките за защитата на книжовното наследство;

5. осигурява експертна и консултантска помощ по въпросите на защитата на книжовното наследство;

6. изпълнява функциите на национален информационен център за книжовното наследство, като отговаря за изработването на сводни описи на ръкописното книжовно наследство и ретроспективната национална библиография.

(2) Националната библиотека е национален център на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки.

(3) Националната библиотека изпълнява функциите на национален център за отрасловата статистика за библиотеките в страната.
Чл. 46. Регионалните библиотеки, включени в националната мрежа са регионални центрове при изпълнение на функциите си по чл. 28, т. 2, 3, 5, 6, 8 и 10 и оказват съдействие на Министерството на културата за изпълнение на държавната политика в областта на библиотечното-информационното обслужване.
Чл. 47. (1) Общинските библиотеки, включени в националната мрежа са общински центрове при изпълнение на функциите по чл. 35, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 8.

(2) Функциите на общински библиотеки могат да изпълняват и читалищни библиотеки на територията на съответната община, съгласувано с кмета на общината.

(2) В Министерството на културата се създава специализирана администрация, която подпомага министъра при осъществяването на стратегии, приоритети и програми, свързани с развитието на библиотечното дело.

(2) Дейността на Националния съвет по библиотечно дело се урежда с правилник, утвърден от министъра на културата.

Чл. 51. Националният съвет по библиотечно дело:

1. предлага на министъра на културата Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа за срок 7 години;

2. координира дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване;

3. разработва и предлага политики за гарантиране достъпа на гражданите до документи и услуги чрез утвържадане на ролята на библиотеките в информационното общество;

4. предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно културно наследство;

5. предлага на министъра на културата за утвърждаване на Стандарт за библиотечно-информационното обслужване;

6. дава оценка за дейността на обществените библиотеки съгласно Стандарта за библиотечно-информационното обслужване и предлага мерки за постигане целите на библиотеките;

7. разработва и предлага проекти на нормативни актове.

Чл. 52. (1) Към общинския съвет, на чиято територия функционират обществени библиотеки се създава Общинска комисия за развитие на библиотечно-информационното обслужване на гражданите.

(2) Съставът на Общинската комисия по ал. 1 се определя с решение на общинския съвет.

(3) Общинската комисия създават условия и осъществяват контрол за развитието на библиотечното-информационно обслужване на гражданите.

Глава пета
БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ

Чл. 53. Обществените библиотеки предоставят основни и специализирани библиотечни услуги.
Чл. 54. (1) Основни библиотечни услуги са:

1. ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея;

2. предоставянето на вербална библиографска и фактографска информация;

3. достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и Интернет достъп за образователни, социални и научни цели.

(2) Основните библиотечни услуги се предоставят безвъзмездно.
Чл. 55. (1) Специализирани библиотечни услуги са:

1. 
   предоставяне на писмена библиографска информация;
   
2. 
   предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания;
   
3. 
   доставка на библиотечни документи от страната и чужбина;
   
4. 
   достъп до външни мрежови ресурси и бази данни;
   
5. 
   копиране на библиотечни документи;
   
6. 
   публикуване на издания.
   

(2) Специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно.

(3) Размерът на таксите за предоставяне на специализирани библиотечни услуги се определят с тарифа на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, като 50 на сто от постъпленията остават в съответната обществена библиотека.

Чл. 56. Обществените библиотеки създават оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги на хора с увреждания, учащи се и социално слаби граждани, съгласно правила, приети от обществената библиотека.

Глава шеста
БИБЛИОТЕЧЕН ФОНД

Чл. 57. (1) Библиотечният фонд е съвкупност от библиотечните колекции и базите данни в една библиотека, които включват разнообразни по вид, съдържание и език публикувани и непубликувани документи, организирани в отделни колекции, с научна и информационна стойност.

(2) Библиотечният фонд е предназначен за обществено ползване, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 58. (1) Библиотечният фонд е частна държавна или общинска собственост, съответно собственост на народните читалища.

(2) Съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд се извършва при условия и по ред, определен с наредба на министъра на културата.

Чл. 59. (1) Държавата и общините полагат грижи за опазването на библиотечните фондове като осигуряват условия за обновяване на библиотечния фонд и предоставят сгради със съвременно оборудване за тяхното съхранение.

(2) Опазването на библиотечните фондове е задължение на лицата, които служебно имат достъп до тях, както и на всички читатели и ползватели.

Глава седма
ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 60. Националната библиотека се финансира изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.
Чл. 61. (1) Националната библиотека е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

(2) Трансферът от бюджета на Министерството на културата за Националната библиотека се определя с ежегодния закон за държавния бюджет на Република България.

(3) Националната библиотека е администратор и на следните приходи:

1. такси;

2. глоби;

3. приходи по сключени договори за научно-изследователски проекти и програми;

4. средства от международни фондове и програми;

5. дарения и завещания;

6. други приходи, установени със закон или друг нормативен акт.
Чл. 62. (1) Ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България се предвижда субсидия за Националната библиотека, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от предходната година.

(2) Субсидията по ал.1 включва:

1. работни заплати и осигурителни вноски;

2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми, в които членува Република България;

3. средства за издръжка.
Чл. 63. Средствата, набрани по чл. 61, ал. 3 се разходват за:

1. внедряване на нови технологии с цел подобряване на библиотечно-информационното обслужване;

2. поддържане на национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа;

3. развитие на библиотечните колекции;

4. научноизследователски проекти и програми;

5. строителство и рехабилитация на библиотечни сгради;

6. непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти;

7.оборудване с техника и обзавеждане.

Чл. 64. Регионалните библиотеки имат самостоятелен бюджет.
Чл. 65. (1) Приходите по бюджета на регионалните библиотеки се формират от:

1. бюджета на общините, на чиято територия е седалището - за основната си дейност на базата на Стандарт за библиотечно-информационното обслужване;

2. от допълнителни средства от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на културата за функциите си по чл.28 т. 2, 3, 5, 6, 8 и 10.

(2) Извън приходите по ал. 1, дейността на регионалните библиотеки се финансират и от:

1. такси;

2. глоби;

3. приходи по сключени договори за проекти и програми;

4. средства от международни фондове и програми;

5. дарения и завещания;

6. други приходи, установени със закон или друг нормативен акт.

(3) Размерът на приходите по ал. 1 не може да бъде по-малък от предходната година.
Чл. 66. Средствата, набрани по чл. 65, ал. 2 се разходват за:

1. внедряване на нови технологии и създаване и поддържане на автоматизирана библиотечно-информационна мрежа;

2. развитие на библиотечните колекции;

3. научноизследователски проекти и програми;

4. непрекъснатото професионално образование на библиотечните специалисти;

5. дигитализация на културното наследство.

Чл. 67. Общинските библиотеки имат самостоятелен бюджет.
Чл. 68. (1) Общинските библиотеки се финансират от съответния общински бюджет на базата на Стандарт за библиотечно-информационното обслужване.

(2) Извън приходите по ал. 1, дейността на общинските библиотеки се финансира и от:

1. такси;

2. глоби;

3. приходи по сключени договори за проекти и програми;

4. средства от международни фондове и програми;

5. дарения и завещания;

6. други приходи, установени със закон или друг нормативен акт.

(3) Размерът на приходите по ал. 1 не може да бъде по-малък от предходната година.
Чл. 69. (1) Читалищните библиотеки се финансират от съответния консолидиран бюджет на читалището в размер не по-малко от 40 на сто от него.

(2) Читалищните библиотеки по чл. 47, ал. 2 получават целево допълнителни средства от съответния общински бюджет.

Чл. 70. За осъществяването на стратегическите задачи за развитието на Националната мрежа се създава Национален фонд “Библиотеки”, който има за цел:

1. внедряване на новите технологии с цел подобряване на библиотечно-информационното обслужване;

2. създаване и поддържане на национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа;

3. развитие на библиотечните колекции;

4. научно-изследователски проекти и програми;

5. 
   строителство и рехабилитация на библиотечни сгради;
   

6. непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти;

7. дигитализация на културното наследство;

8. оборудване на библиотеките с охранителни и пожароизвестителни системи.
Чл. 71. (1) Националният фонд "Библиотеки" е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

(2) Министерството на културата осигурява условия за дейността на фонда.

Чл. 72. (1) Органи на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) Управителният съвет се състои от председател и 10 членове.

(3) Председател на управителния съвет е министърът на културата.

(4) В управителния съвет се включва по един представител на Министерството на културата, на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България, а останалите членове се назначават по предложение на Националния библиотечен съвет .

(5) Членовете на управителния съвет се назначават със заповед на министъра на културата за срок две години.
Чл. 73. (1) Управителният съвет ръководи дейността на фонда. За целта приема:

1. правила за организация на работата си;

2. стратегия и програма за дейността на фонда;

3. решения за провеждане на конкурси за финансиране на библиотечното дело;

4. годишен доклад за дейността на фонда.

(2) Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от състава си. Решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове.

(3) Членовете на управителния съвет получават възнаграждение, което се определя със заповед на министъра на културата.

(4) Управителният съвет може да заседава и по искане на повече от половината негови членове.

Чл. 74. (1) Изпълнителният директор:

1. представлява фонда;

2. осъществява оперативното ръководство на фонда;

3. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет;

4. изготвя и внася в управителния съвет годишния счетоводен отчет;

5. подготвя и внася в управителния съвет годишен доклад за дейността на фонда и осигурява публикуването му.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет. Той участва в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас.
Чл. 75. (1) За постигане целите на дейността си, фондът:

1. набира средства от дарения, завещания и спонсорство на български и чуждестранни физически и юридически лица;

2. кандидатства с проекти пред български, чуждестраннни и международни финансиращи институции;

3. получава субсидия от централния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за постигане на целите по чл. 70.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 76. Който, повреди унищожи или изгуби документ от библиотечния фонд, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Чл. 77. Длъжностно лице, което не осигури подходящи условия за опазване на документи и допусне те да се изгубят, повредят или унищожат, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 78. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от оправомощени от директора на съответната библиотека лица.

(2) Наказателното постановление се издава от:

1. за Националната библиотека – от неговия директор;

2. за регионалните и общинските библиотеки – от кмета на общината.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон :

1.“Бази данни” е обширен, периодично актуализиран файл с дигитализирана информация ( библиографски описания, реферати, пълнотекстови документи, елементи на справочници, изображения, статистически данни и др.), отнасящ се до специфичен предмет или област, съдържащ записи с унифициран формат, организиран за лесно и бързо информационно търсене и извличане на информация и документи, управляван от софтуер за системно управление на бази данни.

2. “Библиотечна колекция” е сбирка от документи, организирана на основата на обща характеристика.

3. „Библиотечно-информационното обслужване“е обслужване на гражданите с библиотечни и информационни услуги.

4. „Документ” е регистрирана информация, която в документационния процес се разглежда като единство, независимо от физическата форма и отличителните белези, предназначена за предаване във времето и пространството, с цел запазване и обществено използване.

5. “Книжовно културно наследство “ е съвкупност от писмени културни ценности, които са носители на историческа памет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В 3-месечен срок от влизането на закона в сила министърът на културата:

1. утвърждава Стандарт за библиотечно-информационното обслужване;

2. приема наредбите, предвидени в него;

3. приема правилника за дейността на Националната библиотека.

§ 3. В Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., изм., бр. 28 от 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 94 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 57 от 2007 г., в сила от 13 юли 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения”.
2. Член 1 се изменя така:

“Чл. 1.Този закон определя основанията и реда на депозиране на печатни и други произведения, създадени и тиражирани в страната или отнасящи се до нея, с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство.”

3. В чл. 2:

а) точка 1 се изменя така:

“1. събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;”

б) точка 2 се изменя така:

“2. осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения;”

в) създава се т. 5:

“5. събиране и съхраняване на задължителни екземпляри по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство.”
4. Наименованието на глава втора се изменя така: “Депозиране на печатните и други произведения".
5. В чл. 3:

а) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 думите “екземпляри от” се заличават;

бб) създава се нова т. 5:

“5. произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица;”

вв) досегашните точки 5, 6, 7, и 8 стават съответно точки 6, 7, 8, и 9;

б) в ал. 2 думите “екземпляри от” се заличават;
6. В чл. 4 думите “т. 1-4” се заменят с “т. 1-5”.

7.В чл. 5:

а) досегашният текст става ал. 1 и в нея:

аа) текстът преди т. 1 се изменя така:

“(1) Печатните и други произведения се депозират от лицата, които:”

бб) точка 1 се изменя така:

“1. са издатели, продуценти или производители на обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1-5, 7 и 8;”

б) създава се ал. 2:

“(2) Когато издателите на печатни произведения по чл. 3. ал. 1 т. 1 са физически лица, задължителните екземпляри се депозират от производителите.”

8. В чл. 6:

а) в заглавието думите “задължителни екземпляри” се заменят с “печатни и други произведения”;

б) в ал.1:

аа) текстът преди т. 1 се изменя така:

“(1) Печатните и други произведения се депозират в следните количества:”

бб) точка 1 се изменя така:

“1. Шест екземпляра от печатните произведения в тираж над 100 броя и от всяко последващо тяхно издание, отпечатани на територията на Република България или поръчани за отпечатване в чужбина, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;”

вв) точка 2 се отменя;

гг) създава се т. 19:

“19. едно копие от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи.”

в) създава се нова ал. 4:

“(4) Когато печатно произведение се разпространява и в дигитална форма в електронни комуникационни мрежи, копие от него се депозира по същия ред както задължителните екземпляри от печатното произведение.”

г) досегашната ал. 4 става ал. 5.

9. В чл. 7:

а) заглавието се изменя така: “Изисквания към депозираните печатни и други произведения”;

б) в ал. 2, 3, 4 и 5 думите “Задължителните екземпляри” се заменят с “Депозираните печатни и други произведения”.
10. В чл. 8, ал. 5 се изменя така:

“(5) Задължителните екземпляри от произведенията, тиражирани върху електронен носител и копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи, се депозират в двуседмичен срок от завършването им в готов за разпространение вид.”

11. В чл. 9:

а) заглавието се изменя така: “Получатели на депозираните печатни и други произведения”.

б) текстът преди т. 1 се изменя така:

“Печатните и други произведения се депозират във:”

в) в т. 1 думите “т. 1, 3” се заменят с “т. 3”, а думите “4 и 5” се заменят с “4, 5 и 6”.

12. В чл. 12:

а) заглавието се изменя така: “Права на получателите на депозираните печатни и други произведения”;

б) създава се т. 4:

“4. да презаписват върху друг носител копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи, когато това се налага за тяхното трайно съхраняване.”

13. В чл. 13:

а) заглавието се изменя така: “Задължения на получателите на депозираните печатни и други произведения”.

б) текстът преди т. 1 се изменя така:

“Получателите на депозираните печатни и други произведения са длъжни:”

14. В чл. 14 думите “задължителни екземпляри” се заменят с “печатни и други произведения”.
15. В глава трета се създават нови членове 15 и 16:

“Чл. 15. Ползването на депозирани печатни и други произведения се разрешава само на регистрирани ползватели на територията на институцията-получател.

Чл. 16. Ползването на произведенията по чл. 3, ал. 1, т. 5 се извършва от 1 работно място, извън локалната мрежа на институцията или в мрежа с ограничен брой възможности за едновременно ползване.”
16. Досегашният чл. 15 става чл. 17 и в него:

а) в ал. 1 думите “задължителни екземпляри” се заменят с “печатни и други произведения”;

б) в ал. 6 думите “чл. 14” се заменят с “чл. 14, 15 и 16”.
17. Досегашният чл. 16 става чл. 18.
18. В § 1 от допълнителната разпоредба:

а) създава се нова т. 7:

“7. “Производител” е физическото или юридическото лице, което произвежда тиражирани произведения за издател.”

б) досегашните точки 7 и 8 стават съответно точки 8 и 9.

§ 4. В чл. 22 от Закона за счетоводството (ДВ, бр. 98 от 2001 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 6 от 2004 г., бр. 102 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 33 от 2006 г., бр. 63 от 2006 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г.) се създава ал. 4:

„(4) Алинея 1 не се прилага за обществените библиотеки по Закона за обществените библиотеки.”

§ 5. Обществените библиотеки в 6-месечен срок от влизането на закона в сила привеждат дейността си съгласно изискванията на този закон.
§ 6. (1) Директорът на Националната библиотека запазва правата си, до обявяване на конкурс за длъжността.

(2) Заварените на длъжностите директор на обществена библиотека по чл. 29, ал. 2, чл. 36, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 5 години от влизане в сила на този закон.

(3) Заварените на длъжност библиотекар лица запазват правата си, но не за повече от 7 години от влизане в сила на този закон.
§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата .
§ 8. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2009 г.

М О Т И В И

Глобализацията в информационните процеси и информатизацията на обществата неминуемо променят облика на библиотеките. Обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. В много случаи те са и единственият местен информационен център, предоставящ всякакъв вид информация на своите ползватели. Библиотеките са свързани с ключовите за развитието на всяко общество елементи: грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие.

В страната е създадена и функционира развита библиотечна инфраструктура, чрез която се осигурява библиотечно-информационно обслужване на териториален и отраслов принцип.
Законът усъвършенства нормативната уредба на библиотеките и си поставя следните цели:

- Обновяване на библиотечните колекции с нови информационни източници (в традиционен вид и на електронни носители);

- Приемане на Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа за срок 7 години с цел осигуряване на свободен и равен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и националните и международни информационни ресурси;
- Определяне на мястото и ролята на Националната библиотека като държавен културен институт с национално значение,чийто основни задачи са свързани със събирането, съхраняването, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство;
- Развитие на териториалните библиотечни мрежи на базата на регионалните и водещите читалищни библиотеки като предпоставка за равноправен достъп на гражданите до информация, възможности за учене през целия живот за квалификация и преквалификация, за задоволяване на културни потребности;

- Усъвършенстване системата на финансиране, с оглед осигуряване на необходимите информационни, кадрови и материални ресурси, както чрез бюджета, така и чрез реализирането на проекти и програми;

- Оптимизиране броя на библиотеките и организацията на обслужване в съответствие с практиката на страните членки на ЕС и с действителните потребности на всеки регион;

- Активизиране сътрудничеството на Министерството на културата с общините и ведомствата, с цел координиране оптимизацията на библиотечното обслужване и осъществяване на съвместни проекти.

Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа, която изпълнява общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него.
Към министъра на културата се създава Национален съвет по библиотечно дело като експертно-консултативен орган, който ще инициира и предложи на министъра на културата да утвърди Стандарт за библиотечно-информационното обслужване.
Обществените библиотеки ще предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като основните библиотечни услуги е предвидено да се предоставят безвъзмездно, а за специализираните ще се заплаща такса по тарифа на Министерския съвет. Половината от приходите, законът предвижа да остават в обществената библиотека, предоставяща специализирани услуги. По този начин се гарантира правото на библиотеките да използват приходите от извършваните услуги за приоритетни дейности.

Към Министерството на културата се създава Национален фонд «Библиотеки», който е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Фондът има за цел:

- внедряване на новите технологии с цел подобряване на библиотечно-информационното обслужване;

- създаване и поддържане на национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа;

- развитие на библиотечните колекции;

-. научно-изследователски проекти и програми;

- строителство и рехабилитация на библиотечни сгради;

- непрекъснато професионално образование на библиотечните специалисти;

- дигитализация на културното наследство;

- оборудване на библиотеките с охранителни и пожароизвестителни системи.

Каталог: proekti
proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество
proekti -> Училищен център за интеграция
proekti -> Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници
proekti -> Част 1 насоки в контекста на социалната политика
proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд
proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о
proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"
proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор

Изтегляне 306.15 Kb.

Сподели с приятели: