Проф д. ик н. Ангел Димов-председател на Социалистическа партия Български път

Социалистическа партия Български път

Уважаеми другарки и другари, приятели,

Благодаря за поканата да присъствам на това мероприятие.

Поздравявам Ви от името на ръководството на Социалистическа партия Български път и Ви желая здраве и всякакви успехи .

Поръчано ми е да изразя нашето становище относно призивите за създаване на „Единен национален фронт” на българските леви и патриотични политически сили. Това се налага и след публикуваното на страниците на в. „Нова Зора” от 2 март т.г. писмо, в което членове на БСП считат, че такъв фронт е нужен (цитирам) „за борба с разрухата и извеждане на България по пътя на преуспяването и благоденствието”.

Ние сме готови да участваме в единен народен фронт, но създаден на базата на народополезна и научнообоснована идейно-политическа и организационна платформа. Няма да се включваме в безпринципни коалиции за депутатски места и получаване на държавни офиси и субсидии.

Застъпваме тази позиция след внимателно изучаване на историческия и съвременния политически опит на работническите и селските партии и движения. Когато окончателно се убедихме, че у нас се води продажна и гибелна за отечеството политика.

Преди създаването на народен фронт е полезно да се прочетат трудовете на гениалния публицист и политик В.И. Ленин, който в продължение на три десетилетия е влагал колосална енергия за укрепване на единството на руската болшевишка партия и за създаване на ІІІ-ти Интернационал на комунистическите и работническите партии. В резултат на тази борба болшевиките са успяли да завоюват държавната власт, да организират разгрома на английските, американските и френските интервентски империалистически войски и да създадат най-могъщата държава в света.

Още в началото на ХХ век Ленин е отклонявал апелите за „единство” и обединяване на идейно и организационно разделените руски социалдемократи. Той е писал, че преди да се пристъпи към такова обединяване е необходимо „решително организационно разграничаване” („размежевания”) на революционните социалдемократи от меншевиките, социал-шовинистите и „иудушка” Троцки Лев Давидович.

За съжаление днес някои ръководители на Българската социалистическа партия (БСП) и на така наречения Социалистически интернационал изповядват политическото кредо на някогашните социал-шовинисти. Нека си припомним някои аспекти на тяхната политика: борба за реформиране и запазване на експлоататорския капиталистически обществен строй; съюз с буржоазията и обслужване на нейните интереси (понастоящем интересите на отвъдокеанската финансова олигархия), включително чрез бомбариране на мирни държави, участие във военни мисии за угнетяване на чужди народи и противопоставяне на трудовите хора от всички страни.

Болшевиките (тогава наброяващи около 100 хил. души) са спечелили симпатиите на широките народни маси защото честно, последователно и компетентно защитавали техните интереси. Прилагали политика, която включва: прекратяване на империалистическата и грабителска Първа световна война (1914-1919 г.) и нейното превръщане от междудържавна в гражданска; установяване на работническо-селска държавна власт и изграждане на справедлив социалистически обществен строй, включително чрез национализация на помещическата земя и на частните банки и предприятия.

Важно е да се припомни, че ІІІ-ят Комунистически интернационал е бил създаден едва след болшивизацията на германската, италианската, българската и други социалдемократически партии. Основаването му е станало след като са възприети болшевишките постановки за водене на политическите борби и за изграждане на социалистически обществен строй.

В началото на 30-те години на ХХ век начело на този Интернационал е избран нашият сънародник Георги Димитров. В негов доклад е развита идеята за създаване на единен фронт на комунистите с други партии срещу настъпващия фашизъм т.е. срещу идейното, политическото и военното движение на представителите на финансовия капитал.

На тази основа през лятото на 1942 г. т.е. в разгара на Втората световна война (1941-1945 г.) у нас е създаден Отечествен фронт, към който се присъединили комунисти, земеделци, социалдемократи и звенари. Обединили ги техните общи идеи: за преминаване от монархическо към републиканско държавно управление; излизане на българската държава от тристранния военен пакт на фашистка Германия, Италия и Япония; съюз със СССР; създаване на условия за подобряване живота на народа.

Главно поради това Отечественият фронт изиграва рещаваща рола за спасяването на българската държава. Заема почетно място в нашата история.

Очевидно, полезни за народа и държавата са онези партийни обединения, които са основани преди всичко на социалистически идейно-политически и организационни принципи. Обединяването на партии на каквито и да са други основания нанасят трайни поражения на левите и патриотичните политически движения.

Предлагаме създаването на единен народен фронт да се базира на идейно-политическа платформа, която да включва следните задачи:

- незабавна отмяна на режима на колониален валутен борд у нас чрез предварително реализиране на юридически, икономически и организационни мерки;

- преминаване от парламентарна към президентска република;

- въвеждане на мажоритарна парламентарна избирателна система;

- създаване на самостоятелно функциониращ държавен сектор, съставен от банки, предприятия, външнотърговски и застрахователни компании;

-забрана на чужденци от държави, извън Европейския съюз да придобиват собственост върху български земеделски земи;

-въвеждане на прогресивен подоходен данък;

- стимулиране развитието на кооперативните обществени отношения;

- премахване на съществуващите чуждестранни военни бази на наша територия и недопускане у нас да бъдат разполагани системи за противоракетна отбрана (ПРО);

- извеждане на страната от военните структури на междудържавния военно-политически блок НАТО;

- създаване на общ българо-руски пазар.

В наши научни трудове и партийни програми е посочено защо и как да бъдат изпълнени посочените задачи. Доказано е, че без да бъде направено това в недалечно бъдеще други племена и народи ще се наслаждават на хубостите и прелестите на българския „земен рай”.

Ние сме съгласни да се съюзяваме с партии, движения или отделни личности, които споделят нашите политически възгледи и приемат да работят за изпълнението на посочените задачи. Убедени сме, че предлаганата от нас политика е единствено възможната за възстановяване независимостта на българската държава и за осигуряване на достойно съществуване на нашия народ.

Ние няма да се обединим с онези български политици, които симулират социална ангажираност, а с политиката си угаждат на отвъдокеанската финансова олигархия. Покорно служат на глобалните господари и собственици на дванадесетте частни банки на Федералния резерв на САЩ и на техните филиали, наричани Международен валутен фонд (МВФ) и Световна банка.

Впрочем прави впечатление, че въпросните финансови олигарси всячески пазят действащия у нас валутен борд. Преследват наши политици и експерти, които дори само загатват за необходимостта от неговото махане. Защо? Защото този борд (паричен съвет) е ефикасен инструмент за васализация на българската държава и за геноцид и прогонване на нейното население извън пределите на страната.

Валутният борд привърза лева към еврото и отне правото на Българската народна банка да кредитира и инвестира в родната икономика. Лиши българската държава от възможността да води собствена парична, а следователно и инвестиционна, индустриална, иновационна и аграрна политика. Местните правителства разпределят оскъдните бюджетни ресурси (и то под надзора на „мисиите” на МВФ). За да поддържат социалния мир в страната се принуждават да привличат „чуждестранни инвеститори” и да продават на чужденци всички български банки, заводи, имоти, човешки органи и земи.

Откакто е въведен (1997 г.) валутният борд у нас държавният и частният външен дълг е нарастнал от 10 млрд. на над 50 млрд. долара. Чуждестранни банки държат повечето от намиращите се в обръщение местни парични ресурси и ежегодно извличат по около 1,5 млрд евро печалби. При положение, че бъде махнат валутният борд тези пари ще остават в българската държава.

В режим на валутен борд на наша територия безработицата взема катастрофални размери. Работните заплати и пенсиите са многократно по-ниски от тези в другите страни-членки на ЕС. Мнозинството българи работят за физическо оцеляване. По признанието на техни представители (пред националното радио) това безизходно положение ги е принудило да напуснат нашата страна и да търсят препитание в Кипър, Португалия и други държави.

Самостоятелното развитие на съвременната българска държава предполага преминаване от парламентарна към президентска република. Така ще могат да се открият възможности за възстановяване на загубения национален суверенитет и за подобряване живота на българскте граждани.

Отдавна е доказано, че парламентарната република е буржоазна форма на държавно управление. Чрез нея се осигурява „демокрация” само за буржоазията и за другите богаташки обществени класи. Представителите на тези класи здраво държат държавната власт. Разполагат с много пари и сградни фондове, притежават почти всички информационни средства (вестници, списания, радиа, теливизионни канали) и могат ежедневно да мамят и манипулират широките народни маси.

Буржоазните политически партии в съюз със социалдемократи (представляващи тънък слой на така наречената „работническа аристокрация”) все повече ограничават формалното избирателно право на обикновените хора. Това се постига главно с налагане на пропорционалната избирателна система, при която избирателите гласуват за партийни листи със списъци на кандидат-депутатите (а не за състезаващи се личности). Досегашната практика показва, че на челните (избираемите) места на партийните избирателни листи се поставят лица, посочени от представители на местни и отвъдокеански служби, корпорации и „неправителствени организации” (много често срещу значителни парични суми).

Правата на трудовите хора се ограничават и посредством въвеждане на избирателен ценз. Например по силата на приетата през 2005 г. законодателна разпоредба, при регистрация на политическа партия или коалиция за участие в парламентарни избори се изисква банков документ, че са депозирани 30-50 хил. лева.

В тази система на мнима, фалшива демокрация избирателите са заставени да гласуват за натрапените им кандидат-депутати или изобщо да не ходят до изборните урни. Избирателната активност е малка, а депутатите се избират от незначителен (по-малко от половината) брой на имащите право на глас избиратели.

Напоследък представители на финансовата олигархия водят пропаганда и агитация за засилване на олигархичната диктатура чрез въвеждане на задължително гласуване. Посочват за пример съседна Гърция („родината на демокрацията”), където гласуването е задължително, но премълчават значимия факт, че гръцката избирателна система е изцяло мажоритарна т.е. гласува се за партийни личности.

Понастоящем родният парламент е превърнат в орган за дистанционно управление на васализираната българска държава. В него и изпълнителната власт се включват политически партии, чиито лидери и функционери са преминали през школите на отвъдокеанските финансови, етнически и други „неправителствени организации”, като „Отворено общество”, „Атлантически клуб” и т.н. Почти единодушно се приемат закони, които удовлетворяват интересите на отвъдокеанската олигархия. Такива са например законите за присъединявянето на българската държава към междудържавния военно-политически блок НАТО, за въвеждане на колониален валутен борд у нас, за придобиване на собственост върху наши земеделски земи от граждани на държави, извън Европейския съюз.

Сегашното политическо статукво в нашата страна би могло да се промени, като се проведе референдум за установяване на президентска република. При нея президента носи цялата отговорност за дейността на държавната власт и за социално-икономическото и политическото развитие на страната.

В този смисъл е целесъобразно у нас да се разясняват насъщните национални политически задачи и да се посочват главните пътища и средства за тяхното изпълнение. Поставянето на тези задачи в центъра на политиката на формиране на единен народен фронт може да сплоти ляво ориентираните политически партии и движения.

Формирането на единен фронт с ядро някои от сегашните ръководители на БСП е вредна илюзия. Такъв фронт може да бъде използван за поредно залъгване на трудовите хора и за по-нататъшното им подчиняване на отвъдокеанската финансова олигархия.

Благодаря за вниманието.

6.ІІІ.2010 г.