Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Християнството - опиум или истина
- Образът на Иисус не е измислен
- Иисус - ничия представа за герой
| Християнството
опиум или истина. 
проф. д-р Дейвид Гудинг проф. д-р Джон Ленокс ВЕРЕН проф. д-р Дейвид Гудинг проф. д-р Джон Ленокс Християнството - опиум или истина? Издателство ВЕРЕН площад „Славейков" 1, София 1000 Най-напред публикувана в „Литературная газета" за учителите в руските училища. © 1997, The Myrtlefield Trust Оригинално заглавие: Christianity: opium or truth? Първо българско издание © 2004, Издателство ВЕРЕН ЕООД площад „Славейков" 1, 1000 София Преводач: Венцеслава Узунова
ISBN: 954-8225-47-6 Съдържание Предисловие 7
към Бога? 65
Предисловие Първото издание на тази книга според всички сведения се оказа полезно за пове- че от половин милион хора, до които дос- тигна. Много от тях ни писаха, за да разка- жат за трудностите, които им пречат да приемат християнското послание. Това ре- визирано и разширено издание, което съ- държа есета и от професор Дейвид Гудинг, и от д-р Джон Ленокс, има за цел да разг- леда честно тези въпроси и да покаже, че те не са непреодолими, както и че има ин- телектуално приемлив път към лична вяра в Христос. Септември 1997 1 Християнството - опиум за народа? Несъмнено от искрено състрадание към бедните Маркс е заявил: „Религията е сто- нът на потиснатото същество, сърцето на безсърдечния свят ... опиумът за народа." С тези думи Маркс критикува не само фалши- вата религия. Самата Библия с не по-малка острота осъжда фалшивата религиозност, която става мълчалив съучастник на без- душните капиталисти, които потискат свои- те работници (вж. напр. Яков 2:6-7; 5:16). Маркс осъжда всяка религия с обвинение- то, че служи на работниците като опиат, който притъпява болката с илюзорни обе- щания за рай и така ги кара пасивно да то- лерират неправдата, вместо активно да се борят срещу нея. Марксисткото лекарство за това е първо да се изостави всяка религия и след това, Християнството - опиум или истина? к в духа на истинския хуманизъм, да се за- почне формирането на един „нов човек". „Партията разглежда възпитанието на но- вия човек като най-трудната задача в кому- нистическото преустройство на общество- то. Докато не премахнем корените и израс- тъците на буржоазните нравствени принци- пи, докато не възпитаме хората в духа на комунистическия морал и не ги обновим ду- ховно и нравствено, няма да бъде възмож- но да построим комунистическо общество" (XXII партиен конгрес на КПСС, 1961 г.). Твърде интересно, Новият Завет е съгласен с марксизма в това, че всички религиозни ритуали, упражнения и морални усилия са недостатъчни - нищо друго освен създава- нето на „нов човек" няма да помогне (вж. 2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 2:8-10; 4:22-24). Разбира се, марксизмът и християнството са на различни мнения за това какво не е наред със „стария човек", какъв трябва да бъде „новият човек" и с какви средства ще бъде формиран той. Но за това по-късно. За момента нека се върнем на въпроса за опиума. Ако е вярно, че в някои векове и в някои страни религията е действала като успоко- ително, вярно е също, че в XX век хуманис- тичните философии, както десни, така и леви, са действали като мощни стимуланти. Техните обещания за бъдеща утопия са ю 1. Християнството - опиум за народа? т А какво да кажем за инстинктивното чув- ство за правда и неправда, което всички ние имаме, което ни дава усещането, че имаме право на справедливост, и което кара много хора да се борят, за да я пос- тигнат? Очевидно то не е присадено на чо- вешките същества от религията, защото у атеистите е също толкова живо, колкото у вярващите. Откъде идва тогава? И колко сигурен водач е то в нашата надежда, че един ден правдата ще възтържествува? Библията казва, че това чувство е зало- жено в нас от Бога, нашия Творец. Целият негов божествен авторитет стои зад него. И макар в нашия свят и в нас самите то чес- то пъти да бива потискано, изкривявано, опорочавано и мамено поради човешкия грях и бунт срещу Бога, един ден то ще бъде удовлетворено. Ще има Последен съд, на който Бог ще съди света справедливо 11
ч „Е, не - казва хуманизмът, - нашето чув- ство за правда и неправда не е чак толко- ва значимо - то е просто продукт на ево- люционното развитие." Тогава не може да има гаранция, че то ще бъде удовлетворе- но за който и да е конкретен индивид или дори конкретно поколение! Тъй като няма Бог и няма да има Последен съд, милиони- те, които са страдали несправедливо на зе- мята в миналото, няма да получат справед- ливост дори в идния живот, защото такъв живот няма. Освен това и за милионите, които сега живеят, надеждата за справед- ливост в този живот или в следващия също ще се окаже подигравка и илюзия. Какъв подтик е това да се бориш за правда в нас- тоящето или дори за някаква бъдеща уто- пия, която - както онази, която ни обеща- ваха през XX век - може никога да не дой- де? Това не е стимулант. То дори не е ус- покоително. То е депресант. Но нека размислим над предположение- то, че нищо друго освен формирането на „новия човек" няма да помогне. Тук Библи- 12 1. Християнството - опиум за народа? я Противно на това, марксизмът учи, че човекът не е лош в същността си, но все още е несъвършен, изкривен и отчужден в резултат от капиталистическото потисни- чество. Премахнете потисничеството, и чо- векът сам ще спаси себе си и общество си чрез собствения си труд. Но за пореден път горчивият опит доказа, че и тази надежда е илюзорна. Във всички векове, както и в нашия, най-добрите политически и иконо- мически системи са били и продължават да бъдат опорочавани от непрестанните егои- 13 Християнството - опиум или истина? з пиянство, кражби, лъжи, жестокости и убийства на човека. Историята показва, че човекът, както казва Библията, е грешен и зъл в своята същност. Как може тогава човекът да се спаси? Със сигурност не чрез независимост от Бога - това е причината за неговите проб- леми, а не лекарството. Не става и чрез ре- лигиозни ритуали и добри дела. В разгово- ра си с един много религиозен човек Гос- под казва следното: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите от горе" (Йоан 3:6-7). Вие можете да храните едно куче, да се грижите за него и да го обучавате, но ни- кога няма да успеете с такива средства да го направите човешко същество. За да ста- не човек, то трябва да се роди наново. Единственият начин едно паднало, грешно човешко същество да се превърне в Божие дете, е възраждането чрез Божия Дух. На- деждите да постигнем това чрез други средства са илюзорни. 14
Библията - мит или истина? Сблъсквал съм се с различни причини, поради които хората мислят, че на Библия- та не може и не трябва да се вярва. Една причина, която много хора изтъкват, е, че понеже Новият Завет е бил преписван на ръка през първите 15 века от съществува- нето си - с всички възможности за грешки и промени, които това крие - според тях ние не можем да бъдем сигурни, че днес четем написаното от първоначалните авто- ри. Това възражение обикновено се повдига от хора, които не са запознати с порази- телната сила на историческите свидетелст- ва за оригиналния текст на Новия Завет. Първото такова свидетелство е броят на ръкописите, съдържащи целия Нов Завет или части от него. Има над 5000 такива ръ- кописа. Разбира се, във всички тези ръко- 15 Християнството - опиум или истина? п е немислимо да се препише на ръка дълъг текст, без да се допуснат някакви грешки. Но няма два ръкописа, които да съдържат точно еднакви грешки. Затова чрез сравня- ване на всички тези ръкописи е възможно да се възстанови оригиналният текст до степен, в която по-малко от 2% от текста са несигурни, като голяма част от тези 2% са дребни езикови подробности, които не за- сягат общия смисъл. Нещо повече, тъй като никое новозаветно учение не се гради само върху един стих или един пасаж, никое но- возаветно учение не се поставя под съмне- ние от тези незначителни несигурности. Второ свидетелство е огромната възраст на някои от новозаветните ръкописи. Мно- го голяма част от Новия Завет съществува като ръкопис, преписан около 200 г. сл. Хр., а най-ранният оцелял ръкопис, съдържащ целия Нов Завет, е преписан не по-късно от 360 г. сл. Хр. Вземете например ръкопи- са от ок. 200 г. сл. Хр. Самият той сега е на почти 1800 години. А на каква възраст е бил ръкописът, от който този е бил преписан? Разбира се, не знаем това. Но спокойно може да е бил на 140 гм а това означава, че е бил писан, когато много от авторите на Новия Завет са били още живи. Тук ще ни помогне едно сравнение. Ня- кои от творбите на много прочути древни гръцки и латински автори - а тук говоря 16 2. Библията - мит или истина? к  ато човек, който цял живот е изучавал
древната класическа литература - са дос- тигнали до нас само чрез няколко на брой късни (напр. от VII - IX век) ръкописи. Въп- реки това никой учен не би си и помислил да поставя под въпрос тяхната достовер- ност като съответствие на написаното от оригиналните автори. В сравнение с това историческите свидетелства за текста на Новия Завет са поразителни. Ние можем да имаме пълната сигурност, че когато днес четем Новия Завет, имаме за всякакви практически цели точно онова, което пър- воначалните му автори са искали да има- ме. Ако желаете да се запознаете по-под- робно с тези свидетелства, препоръчвам книгата на проф. ф. ф. Брюс „Достовер- ността на новозаветните документи" (Нов Човек, 1991 г.). Но, разбира се, най-голямата трудност, поради която хората не вярват на Библия- та, е претенцията, която тя предявява - и по-специално нейното твърдение, че Иисус е Божият Син, че той е въплътеният Творец, който е посетил нашата земя, за да общу- ва с нас и да ни разкрие Бога. Много хора смятат за невъзможно да повярват на кни- га, която има такива претенции. Те така или иначе не вярват в съществуването на Тво- рец; и затова предварително предполагат - без да са чели или изучавали самостоятел- но Новия Завет - че той не може да опис- 17
в И така, нека заради спора да предполо- жим за момент, че авторите на евангелия- та не са описвали един действително жи- вял Иисус, а са измислили този образ, като може би са използвали за първооснова ня- кой селски „мъдрец", но свободно са прео- бразували, добавяли, оформяли и преувели- чавали, така че накрая се е получил един идеален, свръхчовешки, въображаем образ, който никога не е съществувал реално. Нека предположим, че това е било така, и нека разгледаме следствията от тази тео- рия. Първото, което би трябвало да кажем, е, че ако образът на Иисус е литературна из- мислица, то тук имаме почти чудо. Ние знаем много за измислените литературни образи и колко трудно е да се създаде на- истина убедителен образ. Световната лите- ратура изобилства от такива образи - ня- кои добре обрисувани, някои не толкова. Не може да се отрече, че ако Иисус е ли- тературна измислица, то той е образ, при- добил световна слава. За да могат да съз- 18 2. Библията - мит или истина? д адат толкова известен художествен образ,
авторите на евангелията трябва да са били литературни гении от най-висока класа. А литературните гении от такъв ранг са доста редки, те не се срещат под път и над път. Тук обаче имаме цели четирима, и то про- цъфтели едновременно. Кои са били тези мъже? И какви хора са били? Е, един е бил рибар, един е бил лекар, един е бил низш данъчен служител, а четвъртият - някакъв млад човек, за когото липсва описание. Ра- зумно ли е да се предположи, че внезапно и четиримата са се оказали литературни ге- нии от световна класа? Но нещо повече. Дори и най-блестящите, най-реалистични художествени образи си остават за читателите си само това - худо- жествени образи. Те не излизат, така да се каже, от страниците, за да започнат неза- висимо съществуване и да станат за чита- телите си действителни живи личности, ко- ито те могат да познават, както се познава жив човек, с които могат да имат лична връзка. Напълно разбираемо! А точно това е, което се е случило с този предполагаем художествен образ, Иисус Христос. За ми- лиони хора в продължение на двадесет века той се е превърнал в реална, жива личност, с която те твърдят, че имат лично отношение; личност, която те обичат дотол- кова, че са готови да умрат за него - как- то и хиляди действително са направили. Е, 19
в Разбира се, има някои (макар и забеле- жително малко) образи в литературата, ко- ито ни правят впечатление на реални лич- ности, които можем да познаваме и да от- личим. Един от тях е Сократ на Платон. Ди- алозите на Платон са не само философски творби, те са литературни произведения от световна класа. И този Сократ, който се явява в тях, е поразявал поколения от чи- татели като реална личност, чиито харак- терни черти те биха могли да познаят - до такава степен, че ако се сблъскат с описа- ние на Сократ в някое апокрифно, второ- разрядно произведение, те веднага биха възкликнали: „Не, Сократ не би реагирал така, не би говорил така."1 Но причината, поради която Сократ от Диалозите на Платон ни прави такова впе- 20 2. Библията - мит или истина? ч атление, е че Платон не го е измислил.
Той е бил реална историческа личност, ко- ято наистина е живяла. Платоновият образ на Сократ може би е идеализиран, но лич- ността и характерът на Сократ не са били измислени от Платон. Напротив, било е об- ратното. Влиянието на характера на Сократ е допринесло за „създаването" на филосо- фа и литератора Платон. Така е било и с Иисус Христос, и то в много по-голяма степен. Въпреки че целият свят признава, че Сократ на Платоновите Диалози е бил реална историческа лич- ност, никой - освен някой луд - не би твър- дял, че го познава като реален жив човек, или че има лична връзка с него. Хората в днешно време не умират за Сократ. Те оба- че умират за Иисус от Новия Завет! Защо- то той не е литературна или религиозна из- мислица, създадена от авторите на еванге- лията. Евангелията описват една истори- ческа личност, един реален човек, който е живял в Палестина по време на управлени- ето на Тиберий Цезар, който е умрял и кой- то- както християните биха казали - е въз- кръснал от мъртвите и още е жив. Иисус - ничия представа за герой Но нека не продължаваме толкова бързо нататък. Нека за момент останем на хипо- тезата, че някой е измислил образа на Иисус, представил е тази измислица на 21 Християнството - опиум или истина? с хора от много различни култури и е била приета за техен религиозен идеал. Но тази хипотеза се срива още при пър- вата проверка. Колкото повече научаваме за водещите култури на онова време, тол- кова по-ясно става, че ако образът на Иисус не е бил историческа реалност, ни- кой не би го измислил, дори и да е можел. Иисус от евангелията не е съвпадал с ни- чия идея за герой. Гърци, римляни и юдеи - всички са го намирали за точната проти- воположност на своя идеал. Вземете първо юдеите, и то дори не само тези юдеи, които са били отначало докрай враждебно настроени към Иисус, а и сравнително малкото, които веднага са станали негови приятели. Самите те ни каз- ват - а точно това със сигурност не са из- мислили - че е дошъл един момент, когато те са го изоставили - толкова напълно про- тивоположен е бил на всичко, което те са търсели в един герой (Матей 26:47-56). Тях- ната идея за герой била месианска фигура като Макавеите. Силен и войнствен, плам- тящ от религиозни идеали и готов да се бие (с помощта на ангелски сили, според на- родното вярване) срещу империалистите, които били завладели страната им и потис- кали националната религия. Но когато назрял сблъсъкът между Иисус и властите и те дошли да го арестуват, той 22 2. Библията - мит или истина? о тказал да се бие, не позволил и на учени-
ците си да се бият, и доброволно се оста- вил да го арестуват. В този момент всички- те му последователи отвратени го изоста- вили - той не бил техният герой! А много евреи, дори и днес, и особено тези в Изра- ел, мислят по подобен начин. Имам един приятел евреин, който на косъм - действи- телно на косъм - е избегнал газовите каме- ри на Хитлер. Той открито ми заявява: „Този ваш Иисус е слабак. Той не може да е моят месия. Моята философия е: ако ня- кой те удари по носа, върни му удара!" Така са мислели отначало и първите учени- ци на Иисус. И едва неговото възкресение е променило мнението им и радикално е сменило идеите им за това, какъв трябва да бъде месията. Или вземете гърците от онова време. Ге- роят, който привличал тях - или поне мис- лещите сред тях - бил или съвършеният епикуреец, който внимателно избягвал, до- колкото е възможно, всякакви болки и удо- волствия, които биха могли да смутят спо- койствието му, или съвършеният стоик, кой- то, следвайки суровия рационализъм, вла- деел емоциите си и посрещал страданието и смъртта с пълно самообладание. Плато- новият Сократ също, както си спомняме, е изпил чашата с отрова с непомрачено доб- ро настроение и хладнокръвие. Колко различен е Иисус от евангелията, измъчван от страх и агонизиращ в Гетси- 23
м Що се отнася до римляните, философски настроените от тях като цяло най-много са предпочитали стоицизма, докато полити- ческите и военни мъже, които са влизали в контакт с Иисус, са го считали за някаква непрактична глупост. Той наричал себе си цар, който е дошъл на света, за да свиде- телства за истината. „Истина? Какво е ис- тина?" - казва Пилат. Богът на Пилат била силата (Йоан 18:33-38; 19:1-12). Ирод нами- рал твърденията на Иисус за крайно сме- хотворни, а войниците му счели „цар" като Иисус за добър обект за най-груби шеги. факт е, че Иисус е противоречал на всички идеи за герой - и политически, и философски, и религиозни. Никой не го е измислил и никой - дори да го беше измис- лил - не би си въобразил и за миг, че това е идеал, който незабавно би привлякъл хо- рата. Най-великият християнски проповед- ник и мисионер, Павел, казва в писанията си, че проповядването за разпънатия Иисус постоянно е възмущавало юдеите като 24 2. Библията - мит или истина? с кандално, а на гърците е изглеждало като
чиста глупост. Ако не беше фактът, че Иисус е възкръснал от мъртвите, първите му ученици щяха да изоставят всякаква вяра в него. Евангелията никога нямаше да бъдат написани. Разбира се, когато ние днес гледаме на- зад от позицията на две хилядолетия исто- рия, нещата изглеждат много по-различни. Римляните, които се подигравали с Иисус, впоследствие изгубили великата си импе- рия, а за повечето хора Тиберий Цезар е забравена сянка от историята. Но днес ми- лиони и милиони хора считат Иисус за най- великия цар, който някога е живял, и живе- ят живота си в доброволно подчинение на него. Нещо повече, принципът за неотвръщане на злото, който Иисус е илюстрирал, кога- то се е предал на враговете си без съпро- тива и се е молел за тези, които го разпъ- вали, е придобил уважението (макар и не подражанието) на целия свят и все още представлява предизвикателство към наша- та безумна човешка агресивност и свире- пост. Той е превърнал кръста от уред за позорна екзекуция в символ на най-благо- родната човешка позиция. А що се отнася до контраста между спо- койствието на Сократ и ужасната агония на Иисус пред лицето на смъртта, и думите му на кръста, че Бог за известно време го е 25
и По-нататък ще поговорим повече за това. Засега това е моят първи главен аргумент: ако предположите, че Иисус Христос е из- мислен образ, вие се изправяте пред нере- шимия проблем да обясните как авторите на евангелията са успели да го измислят и -, нещо повече, - защо въобще е трябвало да измислят такъв образ. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
ато се започне с човека, такъв какъвто е,
иси има грешки от преписването, тъй като
айската градина, така че потта му става
зоставил, това положително показва, че