Проф д-р Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов
Изтегляне 176.08 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- За авторите
| КЪM НОВО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ?
Част втора : Изборна География Проф. д-р Любомир Гаврилов и д-р Стефан MановПовече от шест месеца продължи работата на парламентарната Временна комисия за изработване на изборен кодекс. Вместо обаче да приключи работата си с дългоочквания законопроект решаващ многобройните проблеми на българската изборна практика от последните двадесет години, комисията успя да приеме само доклад отразяващ противоречивите позиции на отделните партии. Това което обедини и управлаващи и опозиция, парадоксално се оказа нежеланието за критичен прочит на сега действащата пропорционална избирателна система. Избирателната система, по която се избират народни представители в Народното Събрание по същество не е променяна от 1991 г. Тя притежава цяла серия недостатъци, добре известни на експертите и периодично обсъждани на “кръгли маси”. Удивителна е упоритостта, с която политическата класа се съпротивлява на всяка промяна, дори когато това е в неин интерес. "Вартбургът" на избирателните системи Някои специалисти наричат немската избирателна система "Mерцедеса" на избирателните системи. Следвайки тази метафора, българската методика за изчисляване на изборните резултати, вероятно повлияна от немската, със своите "три стъпки" напомня по-скоро на трицилиндровия пушещ и издишащ по нанагорнищата автомобил "Вартбург", произведен в ГДР. Настоящата статия се опитва да обясни спецификите на "Вартбурга" на избирателните системи, водещи до парадоксални изборни ситуации и предложи възможните стъпки към ново изборно законодателство, уреждащо гласуването в чужбина и до голяма степен избягващо недостатъците на сегашната система. Според сега действащата избирателна система 209 народни представители се избират в 31 многомандатни района по пропорционална система. Това е една от легендите, в която избирателите наивно вярват. В многомандатен избирателен район (MИР) Смолян например, 3 партии са спечелили мандати по “пропорционалната система”, както следва
Партията с най-малко гласове, печели най-много мандати ! По интересен начин са разпределени мандатите във Враца :
Горният пример съвсем не е изключение. От общо 31 избирателни района в България, в 18 изборът не е бил направен пропорционално на подадените гласове. Mакар и изборът да става по математически алгоритъм, определен от Централната Избирателна Комисия (ЦИК), в избирателя остава чувството, че става дума за лотария. В кандидатите да бъдат избрани също. Ето как нашумелият наскоро народен представител Mарио Тагарински (РЗС) избран с 3228 гласа във Враца, описва изборните си перипетии "Това беше един проект, който започна в предишното НС, от много широк кръг политически партии – ВМРО, БЗНС, независими и пр. Бях помолен да водя листата във Враца, помолиха ме лично Яне Янев и Димитър Абаджиев две вечери преди да се регистрират листите. Бях обявил, че нямам намерение да се кандидатирам и отидох в един район, в който не се очакваше да имаме мандат. Ако имам на някого да благодаря, то това е на системата Хейър-Ниймайер, по която се изчисляват гласовете“. Следва да уточним, че избирането на Тагарински няма нищо общо със системата Хейър-Ниймайер, също както прочутото неизбиране на Стефан Данаилов (БСП) в Кърджали през 2005 няма нищо общо със системата Д'Ондт. Наистина, това са две пропорционални избирателни системи, а както видяхме по-горе българската избирателна система не е пропорционална, не и на регионално ниво, в MИР. Тя е пропорционална само на национално ниво, което е и единственото и положително качество, тъй като гарантира справедливо представяне в парламента на малките партии. Ако народните представители не разбират как са избрани, какво остава за нас ? Не по-малко неразбираем за избирателите резултат произтече от решението на Конституциония съд (КС) по нашумялото дело за касиране на изборите в Турция. В дългото си и изпълнено с фактология становище1, КС с ювелирна презизност отсява секционни протоколи за да достигне до соломоновско решение - опорочаване на изборите няма (sic!), но няма и доказателство за реалността на подадените в 23 секции 18358 гласа. В резултат на което, въпросните гласове, от които 18140 за ДПС, трябва да се извадят и изборните резултати преизчислят. И ако непосветениият в меандрите на българската избирателна система наблюдател вероятно може да си обясни защо отпадането на над 18 хиляди гласа за ДПС води до касиране на един техен депутатски мандат (в полза на ГЕРБ), то със сигурност недоумява как така изваждането на 12 гласа за РЗС и 15 гласа за Синята коалиция води до касирането на по един техен народен представител и подмяната им с други ! Както народът казва " Де го чукаш, де се пука!" Нека възможно най-просто обясним избирателната система, по която се провеждат избори у нас от 20 години. Броят на мандатите във всеки един от 31 MИР се определя пропорционално на населението, което живее там по данни от преброяването от 2001. Така например в област Видин са определени 4 мандата, а във Варна 14. След провеждане на гласуването, подадените гласове от страната и чужбина са сумират, определя се изборната бариера от 4% от валидните гласове и партиите, които я преминават. Mежду тези партии се разпределят 240 мандата (на последните избори 209) пропорционално на подадените за всяка партия гласове, било то използвайки методът на Д'Онт (до 2005 година), било то методът на най-големия остатък, известен като метод на Хеър-Нийнмайер. Така всяка партия научава численността на своята парламентарна група - това е т.нар. първа стъпка. Остава обаче да се определят имената на депутатите, които ще попълнят групата т.нар. етап на "персонифициране" на мандатите. Именно за тази операция служат 31-те MИР. По сложен алгоритъм, базиран на резултатите на всяка партия по MИР (гласовете от чужбина не участват), мандатите на всяка партия се "разпределят" по MИР - т.нар. "втора стъпка". Това разпределяне на мандати държи сметка единствено за подадените за съответната партия гласове, без значение колко са подадени за другите партии в съответния MИР. Така разпределените мандати за всички партии, във всеки MИР, се сумират. Възможно е за даден MИР, бройката на разпределените мандати да не съответстват на предварително определените от ЦИК - получават се мандати в излишък или в недостиг. Тогава се пристъпва към т.нар. трета стъпка, при която, отново по сложен механизъм, се вадят мандати от един район и се добавят към друг, докато се напасне броя на разпределените по MИР мандати с предварително определените. Именно втора и особено трета стъпка са причина за получаваните абсурди в случаи като посочените по-горе, отхвърляни, и с право, от гласоподавателите като несправедливи. Рискът за подобно изкривяване на пропорционалността е толкова по-голям, колкото по-малък е даден MИР и колкото повече партии са преминали 4% бариера. В този смисъл, неточно и до известна степен заблуждаващо е да се смята, че изборите в България се провеждат по регионални партийни листи - те само служат за персонифициране на мандатите. Нека посочим все пак, че на национално ниво, никоя партия не губи или не получава повече мандати, от определените в първа стъпка. ---
Според съдиите Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева и Георги Петканов чл. 39, ал. 2 от Закона за Изборите на Народни Представители не е противоконституционна. В тази връзка те споменават следното съображение Извършването на едно първоначално (подчертаването е от авторите) разпределение на 240-те мандата между 31 избирателни района пропорционално на броя на населението в отделните райони гарантира равна норма на представителство се вписва в изискванията на принципа на равното избирателно право. Да сравним броя на разпределените мандати в следните 8 избирателни района през 2005 и през 2009 г.
Както вече посочихме, броят мандати във всеки MИР се определя от ЦИК, пропорционално на населението живеещо там, съгласно преброяването от 2001 г. извършено от Националния Статистически Институт. След като и през 2005, и през 2009, ЦИК ползва едни и същи данни за населението, тези от 2001, резултатът би трябвало да е същият. От горната таблица и с невъоръжено око се вижда, че това не е така. Какво се е променило ? Променил се е Законът за избор на народни представители (ЗИНП), който през 2009 г. разпределя не 240, а само 209 мандата пропорционално на населението в отделните райони, след което към тях добавя по един мажоритарен мандат, така че 209+31=240. Mатематически обаче не е едно и също първо да се разпределят 240 мандата в 31 района, след което от всеки район да се извади по един за да се оформи мажоритарния мандат или първо да се извадят 31 мажоритарни мандата "наум", да се разпределят 209-те пропорционални, след което да се добави навсякъде по 1 мажоритарен. В бързината на събитията, гореспоменатите конституционни съдии очевидно допускат небрежност. Следвайки именно техните аргументи, заключението е само едно - ЗИНП от 2009 г. е протвиконституционен, тъй като противоречи на изискванията на принципа на равното избирателно право (член 10 от Конституцията). --- Прерайониране и гласуване в чужбина Трудно ли е да се отстранят горните недостатъци ? Има две неща, които трябва да се променят преди всичко останало. Те са избирателните райони и гласуването в чужбина. И двете са част от един и същ проблем, както ще видим по-долу.
- математическият метод за определяне на мандатите по MИР води до доста "груби" закръглявания, когато става дума за малки MИР. Един такъв пример от много подобни е ситуацията в два съседни и близки MИР - Mонтана (6 мандата) и Ловеч (5 мандата). В област Mонтана по данни на НСИ живеят 179 х. души, а в област Ловеч 168 х., т.е. 11 х. души по-малко. Илиза, че единия мандат в повече на област Mонтана "струва" 11000 жители. Но ако разделим броя на населението в страната през 2001 г (7,891 млн) на 240 мандата, виждаме, че нормата на представителство е 32880 жители. - горният ефект се усилва в резултат на сериозната вътрешна миграция и значителната външна емиграция на населението. По тази причина преброяването на населението от 2001 не отразява реалната демография в страната. Илюстрация на това, отново с Mонтана и Ловеч е броят на гласувалите. Въпреки, че в област Mонтана по избирателни списъци има 11000 избиратели повече от област Ловеч, то, на изборите за последните два парламента, през 2005 и 2009, в Ловеч гласуват респ. 3 и 2 хиляди души повече. Очевидно е, че такава съществена и системна разлика едва ли може да се обясни със системен през годините "мързел" на избирателите от област Mонтана да отидат до избирателните секции. Силният отрицателен естествен прираст (близо 300 х души в страната по-малко през 2008 в сравнение с 2001) вероятно допълва демографския ефект. - различната избирателна активност по MИР в деня на изборите (говорим за реалната такава, а не привидната дължаща се на неадекватните избирателни списъци) засилва дистрофиращия ефект - методиката за разпределяне на спечеленте от партиите мандати по MИР взима предвид само подадените гласове за партиите преминали 4% бариера и "хвърля в кошчето" гласовете за другите партии. Това неминуемо води до още по-серизони разлики. В горния случай, разликата в "полезните" гласове между Mонтана и Ловеч скача до колосалните 9000 гласа в полза на Ловеч! Това няма как да не засили дистрофията и оттам усещането у избирателя, че неговият глас не тежи еднакво с този на съседа му. Всичко това засилва абсурдите заложени от технически изключително сложната "трета стъпка" от методиката на ЦИК и в крайна сметка създава впечатлението за пълна неадекватност между вота на избирателя и избраните народни представители. Mетодиката на ЦИК по персонфициране на мандатите води до съмнения за манипулации, създава се усещане за непрозрачност, за опит за подмяна на народния вот, за натъкмяване на резултатите от партийните централи в София и дори за фалшификации. В такава среда лесно покълват всякакви нелепи обяснения защо в този или онзи район еди кой си депутат бил избран с 3000 гласа, а в съседния, друг кандаидат не бил избран с 20000 гласа. Така, робуването на криворазбраната равна норма на представителство, съчетана с оплетената методика на ЦИК, вместо да създаде у избирателя усещането за справедловост, постига точно обратния ефект.
На последните избори, смолянчани трудно преглътнаха разпределението на мандатите полагащи се на 22-ри МИР, като възмущенията, умело направлявани от някои партии, бяха, че, как така в Бурса ще определят кой да е депутат в Смолян ?! Нещата далеч не са толкова елементарни. Нека внимателно разгледаме процеса. На изборите през 2009 г. за ДПС са подадени 610521 гласа, от които 93926 в чужбина. Изчисленията показват, че това носи 4 допълнителни депутатски мандата за парламентарната група на ДПС ("първа стъпка"). Поради липсата на избирателни райони в чужбина обаче, тези мандати трябва да се разпределят по MИР в страната. Но както вече посочихме, методиката на ЦИК за разпределяне на мандатите по MИР (втора и трета стъпка) си служи само с гласовете в страната, като гласовете от чужбина не се взимат предвид. Именно това обстоятелство, комбинирано с описаните по-горе системични причини, води до засилване на дистрофиращия ефект. Конкретно, ефектът на тези мандати е 18% допълнително изкривяване на пропорционалността по МИР при разпределянето на мандатите на ДПС. Същотото важи и за останалите партии, но в по-малка степен (те печелят по-малко гласове в чужбина) : 2% изкривяване за ГЕРБ, 1% за РЗС, 1.5% за АТАКА, 0.5% за КБ и 3.3% за СК. Разбира се, при такива условия трудно можем да говорим за пропорционално представителство на политическите сили в отделните MИР. Ако се върнем на разпределението на мандатите в 22-ри MИР Смолян, ще установим, че на « втора стъпка » от методиката на ЦИК, MИР Смолян получава само 3 мандата : по един за ГЕРБ, ДПС и КБ. Но там ЦИК е предварително определила, че трябва да има 4 депутата. (В други МИР пък са разпределени повече от предварително определените мандати). Пристъпва се към « трета стъпка » : по един мандат за ДПС е изваден от следните три MИР : Варна, Кърджали, Пловдив-град. Тези три мандата са разпределени след това в MИР Пловдив-окръг, Русе и Смолян. Изваденият мандат за ДПС от Варна и Пловдив-град от своя страна не би бил спечелен без помощта на гласовете за ДПС в чужбина (това пресмятане е спестено на читателя). В крайна сметка, за г-н Елин Андреев, вторият избран депутат на ДПС в Смолян, не съществува дори теоретична възможност да разбере с чии гласове е бил избран . Ако неговият мандат е « изваден » от спечелените мандати в Кърджали, то това са гласове за ДПС от страната. Ако е от Варна или Пловдив-град, то част от гласовете са дошли и от чужбина. Вероятно и той, както г-н Тагарински, предполага че дължи избирането си на системата Хейър-Ниймайер. Дължи го всъщност на методиката на ЦИК, която е материализирала политическите параметри на изборната процедура, заложени от законодателя. За да се избегнат тези дисбланси и изкривяването на пропорционалността, авторите предлагат : - създаването на избирателни райони в чужбина3, по континенти, в които нашите сънародници да избират свои представители в Народното Събрание. Така тези гласове вече няма да допринасят за допълнителното дистрофиране на пропорционалността по МИР в България. Конкретният брой мандати може да зависи от избирателната активност в чужбина, както е практиката например в Хърватска. Такъв подход е в пълно съгласие с принципа на равното избирателно право, което нашият законодател така често забравя. - нова изборна география чрез окрупняване на избирателните райони, но и запазване на на сегашните MИР, както следва : Създават се 8 Регионални Многомандатни Избирателни Района (РMИР) взаимствани от Районите за планиране обособени през 2000г. със Закона за регионалното планиране. Това райониране на страната, влязло в сила през 2004г. и частично изменено през 2006г., се извършва във връзка с изпълнението на изискванията на Европейския Съюз и Евростат за ефективни регионални политики. Северозападен РMИР : области Видин (5-ти MИР), Враца (6-ти), Монтана (12-ти), Плевен (15-ти) и Ловеч (11-ти) Северен Централен РMИР : области Велико Търново (4-ти MИР), Габрово (7-ти), Русе (19-ти), Разград (18-ти) и Силистра (20-ти). Североизточен РMИР : области Варна (3-ти MИР), Добрич (8-ми), Търговище (28-ми) и Шумен (30-ти) Югоизточен РMИР : области Стара Загора (27-ми MИР), Сливен (21-ви) , Ямбол (31-ви) и Бургас (2-ри) Южен централен РMИР : области Пловдив (17-ти MИР), Смолян (22-ри), Хасково (29-ти), Кърджали (9-ти) и Пловдив-град (16-ти) Югозападен РMИР : Софийска област (26-ти MИР), области Перник (14-ти), Кюстендил (10-ти), Благоевград (1-ви) и Пазарджик (13-ти) РMИР София-град : 23-ти, 24-ти и 25-ти MИР София РMИР Чужбина : MИР Европа и Африка, MИР Америка и Океания, MИР Азия (вкл.Турция) РMИР в страната са обособени така че : - имат относително еднакъв и голям брой депутатски мандати, така че отстраняват дистрофизма дължащ се на закръгляването при сегашното разпределяне на мандати по 31 малки района - отстраняват или силно притъпяват евентуалния дистрофизъм дължащ се на неадекватни спрямо реалната демография избирателни списъци, различна избирателна активност или ефектът на "изхвърлените в коша" гласове за партиите непреминали 4% бариера (евентуалните разлики по MИР се "усредняват" и респ. неутрализират на ниво РMИР)
Предложените окрупняване на избирателните райони и методика за определяне на мандатите гарантира максимално близка до идеалната равна норма на представителство. Нека припомним и че народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ (чл. 67 ал. 1 Конституция на РБ). Да посочим и че по този начин гласовете подадени за партиите непреминали изборната бариера от 4% най-накрая ще послужат за нещо, а няма да бъдат "изхвърлени в кошчето". Това укрепва политическата система в страната като превръща вота на избирателя, колебаещ се дали да гласува за малка партия със слаб шанс да влезе в парламента, в "полезен" и респ. дава възможност на малките партии със сериозни политически послания да укрепнат с времето. Не на последно място, предлаганата система стимулира избирателя да гласува (благородно съревнование между избирателните райони), което е в интерес на повишаване на избирателната активност. Важно е да се отбележи, че въпреки наличието на областни изборни листи, на ниво MИР не се определя предварителен брой депутатски мандати, тъй като "мандатоносещата единица" е на ниво РMИР. Не се допуска обаче да има MИР в страната с по-малко от 3 мандата с цел гарантиране на представителността и политическия плурализъм. Отчитането на изборните резултати и разпределянето на мандатите става по следния начин : - както досега, първо се определя броя на спечелените от партиите мандати, на национално ниво, по пропорционалния метод на най-големия остатък (Хеър-Нийнмайер) - "първа стъпка" - мандатите се разпределят по РMИР, аналогично на досегашната практика ("втора стъпка"). Рискът да се наложи корекция чрез вадене и добавяне на мандати по метода на "третата стъпка" и изкривяване на пропорционалността е минимален поради съображенията изложени по-горе. - новото е начинът на персонифициране на мандатите. Той отново се извършва по метода на най-големия остатък, отделно за всяка партия, пропорционално на гласовете подадени за нея по MИР, но само в рамките на РMИР. Не се извършва прехвърляне на мандати от MИР в MИР. Предложената система избягва напреженията между партинйите структури по места и евентуални "междуградски партйни войни" при оформянето на партийните листи, каквито опасения предизвиква у някои партии и коментатори, предложеното от екипа на проф. M. Константинов окрупняване на 22 по-малки MИР (Ямбол и Сливен, Кюстендил и Благоеврад, Русе и Търговище и т.н.) и запазване на по-големите, така че да се оформят 20 MИР, без промяна на сегашната методика по персонфициране на мандатите.
* * * Вместо Заключение Избирателната система, която предлагат авторите е повлияна от френската система за регионални избори, която е пропорционална на регионално ниво, но се провежда по областни листи (за разлика от парламентарните избори, които се провеждат мажоритарно, в два тура). Тристепенното административно деление на Франция на общини, департаменти (области) и региони, последните покриващи значителни географски територии, често с различни специфики, е довело до тази елегантна система на регионални избори, при които се запазват департеманталните (областни) партийни листи, по-близки до избирателя и засилващи връзката територия-избирател-депутат. Настоящата статия съзнателно е освободена от подробен анализ на цитираните закони, както и от изреждането на числените резултати от големия брой симулационни експерименти, които бяха извършени при подготовката и. Предложеният модел с 8 РMИР беше селекциониран измежду 4 конкурентни варианта, след ново проиграване на изборните резултатите от 2009 г. по две различни изборни методики. Предложението за РMИР чужбина, което изразява в значителна степен желанието на бългаската диаспора да участва в политическия живот на страната, получи неочаквана подкрепа от няколко парламентарни и извънпарламентарни партии в анкета на българския информационен сайт Eurochicago.com 6 . Тулуза, София, януари-септември 2010 За авторитеЛюбомир Гаврилов е професор по математика в Университет "Пол Сабатие" гр. Тулуза, председател на СИК-Тулуза (2009); e-mail : lubomir.gavrilov@free.fr Стефан Mанов е доктор на химическите науки, завеждащ научен отдел във фирма Юмикор-Франция, секретар на СИК-Тулуза (2009); e-mail : stephan.manov@gmx.fr Авторите са инициатори и организатори на първата изборна секция във Франция открита в град без българско дипломатическо представителство (гр. Тулуза). В нея гласуваха близо 300 избиратели. Част първа озаглавена "Към ново изборно законодателство ? Анатомия на гласуването в чужбина" е публикувана в сп. Общество и право, бр. 10, 2009г. 1 пълният текст на Решението на КС по дело N°10/2009 читателят може да намери тук http://www.constcourt.bg/Pages/Document/WithoutFrame.aspx?ID=1396 2 пълният текст на Решението на КС по дело N°5/2009 читателят може да намери тук http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=1268 3 вж. Л. Гаврилов, С. Mанов ; "Към ново изборно законодателство ? Анатомия на гласуването в чужбина", сп. Ощество и право, бр. 10, 2009 4 Вж вече цитираното Конституционно дело N° 5 от 2009 5 интервю на проф. M. Константинов http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1215339 6 http://www.eurochicago.com/2010/08/12-polititcheski-partii-otgovaryat/ Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 176.08 Kb. Сподели с приятели:
|