Проф дфсн. Нако Стефанов 开始，自上世纪70 到二十世纪后期80

Когато говорим за предпоставки за провеждане на курса на реформи в КНР , т.е. за предварителните условия за осъществяване на промени в протичането на обществено-икономическите и стопанско-технологическите процеси в Китай, следва тези условия да класифицираме на две големи групи. Тази класификация е в зависимост от пространството, където са „разположени“ предпоставките, а именно:

• 
  Ендогенни (вътрешни) предпоставки;
  
• 
  Екзогенни (външни) предпоставки.
  

Сред ендогенните предпоставки, т.е. такива, които произхождат отвътре, от китайското общество, явяват се следствие на вътрешни причини, трябва да посочим следните основни такива:

• 
  Необходимостта от усъвършенстване на модела на икономическа динамика в условията, когато се изисква преход от екстензивен към интензивен тип развитие. Сред ръководните кадри на Китайската комунистическа партия далече преди реформите се водят спорове относно курса, който трябва да поеме страната на фона на изминалия път, сравнението със света и целите, които си поставят китайските комунисти¹;
  
• 
  Цялостната обществена атмосфера, която се характеризира с умора, скрито недоволство и апатия във връзка с това, че до момента на започване на реформите китайският народ е преживял кампании като „Големия скок“ и „Великата Културна революция“, белязани със страдания, а най-вече с незадоволителни резултати.
  

Съвсем естествено е будната част на китайското общество да се сравнява със съседите си – Япония, РКорея, Тайван, Сингапур, Хонконг. Същите демонстрират динамичен растеж и рязко подобряване на стандартите за живот през 60-те и 70-те години на ХХ век. Те са наречени заради тази динамика „азиатски тигри“. Сравнението съвсем не е в полза на КНР, където, например, във втората половина на 60-те години на ХХ век започва „Културната революция“. Жизненият стандарт е пъти значително по-нисък, промишлеността е изостанала с десетилетия³.

По думите на китайския изследовател Джао по това време Китай е „ненормално ненационалистически настроен“ . Говори се за „културна треска“ („венхуа фашао“ - 文化发烧), в рамките на която се твърди, че Китай се е провалил по пътя на модернизацията. Като „причина за този провал се смятат негативните аспекти на традиционната култура и национален характер“.⁴

Подобна ситуация изисква решително търсене на нетривиални пътища, чрез които да се преодолее съществуващото състояние, да се създадат с бързи темпове необходимите условия за формиране на нужната социално-икономическа динамика, на основата на която КНР да заеме полагащатото се място в света, а китайското общество да си върне оптимизма и самочувствието.

Сред „екзогенните предпоставки“, т.е. такива, които са обусловени от външни причини, не може да не споменем ролята на „Американския фактор“, т.е. въздействието, което оказват САЩ за осъществяване на реформаторския курс в Китайската народна република. Без разбирането на този фактор не биха станали ясни изключително важни условия, правещи гореспоменатия курс не само възможен, но и успешен.

Темата за „Американския фактор“ като предпоставка за стартирането на „Курса на реформи“ практически липсва в изследователската литература, както на Запад, така и на Изток. По въпросите на т.нар. „Кимерика“ (Chimerica), т.е. специфичния американо-китайски „синтез“ през 80-те и 90-те години на ХХ век, има написани значителен брой изследвания, но по горния въпрос се мълчи. Това мотивира да се „разкопае“ тази важна тема, даваща ни повече или по-малко реалистична представа за протичащите процеси. Доколкото една значителна част от темата за ролята на „Американския фактор“ в реформирането на КНР засяга двустранните отношения между КНР и САЩ много от изворите са недостъпни и остават скрити за външни изследователи. Но съществува важен източник⁵, чийто автор е ключова фигура в американо-китайските отношения – Хенри Кисинджър⁶. Безспорно и в тази книга навярно има „неразкрити моменти“. Но изхождайки от картината на събитията може в една или друга степен да се възстанови логиката на процеса.

Мао Дзъдун по време на срещата с Хенри Кисинджър.Третият в дъното е Джоу Енлай

Съвсем не е случаен такъв важен момент, какъвто е обявеният от Хуа Гофън курс на „Новия Голям (Западен) скок“, коментиран в предходната глава, който скок предвижда активно внедряване на западна техника и технологии.

• 
  Отваряне на пазарите на страните от Запада, както и тези на зависимите от Запада страни за китайски стоки. В случая ниската цена на стоките не е достатъчен фактор за излизане на тези пазари. Те трябва да бъдат „отворени“ по съответния начин, което не става без необходимото политическо и икономическо съдействие;
  
• 
  Преки чужди инвестиции(ПЧИ) в икономиката на Китай: Както е известно преките чужди инвестиции стават един от двигателите на икономическото развитие на КНР в десетилетията на реформите;
  
• 
  ПЧИ да са насочени не към нискотехнологични сектори или за създаване на инфраструктура за реализация на западни стоки и услуги, както това става в много от бившите социалистически страни от Източна Европа и в републиките от предишния СССР. Тъй като подобен начин на „отваряне“ означава включване в качеството на полупериферия или периферия в световното разделение на труда. Въпросът е ПЧИ да бъдат във формат, при който има възможност да се ползват технико-технологическите достижения на Запада в производството. Така те служат като двигател на собственото социално-икономическо развитие.
  

Основните посоки на нападение на Виетнамски войници с безоткатно оръдие

Китайската армия на Виетнам¹³ защитаващи границата срещу китайските

танкове