Prof. Dr. Nikolay slatinski



страница1/4
Дата14.01.2019
Размер293 Kb.
#109746
  1   2   3   4
ИНТЕГРАТИВЕН ПОДХОД КЪМ НЯКОИ БАЗИСНИ ПОНЯТИЯ В НАУКАТА ЗА СИГУРНОСТТА

ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
INTEGRATIVE APPROACH TO SOME BASIC NOTIONS IN THE SECURITY SCIENCE
PROF. DR. NIKOLAY SLATINSKI
Резюме: В доклада се прави опит за обединяване в интегративен комплекс на базисни категории от науката за сигурността, свързани с отделните теоретични подходи - Класификацията на Четирите вида Сигурност, Модела на Трите вълни на Сигурността и Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха в условията на настъпващото глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество.

Ключови думи: Сигурност, предизвикателство, риск, системен подход, модели за сигурност, вълнова теория.

Abstract: The report is an attempt to harmonize in an integrative complex the fundamental categories of Security science, associated with different theoretical approaches - the Classification of the Four types of Security, the Model of Three waves of Security and the Relation Challenge-Risk-Danger-Threat in terms of the coming globalized, postmodern, network and risk society.

Key words: Security, challenge, risk, systematic approach, security models, wave theory.
Разширена версия на доклад пред Международната научната конференция „Военна академия „Г. С. Раковски“ – 105 години знание в интерес на сигурността и отбраната”

6 и 7 април 2017 г.

* * *

Науката за сигурността в сериозните центрове, където се инвестират значителни средства за нейното развитие, а именно в САЩ, Европа и Русия, изживява своя ренесанс. Не би могло и да е другояче, защото колкото и да са различни тези общества, сред техните елити има разбиране за важността от подкрепа на съвременните търсения в тази наука; там водещите академии, институти и мозъчни тръстове се ръководят от високо интелигентни лидери, учени, администратори, за които това е мисия, а не стъпало в кариерата; за които хората, занимаващи се с научни изследвания и университетско преподаване са ценени и са съсредоточие на сиво вещество и ярка креативност, а не чиновници, които трябва да бъдат държани в подчинение и страх; те не са придатък, а са главното и администрацията работи за тях - не обратното. И когато Науката за сигурността се ползва с уважение и приоритетно внимание, тя „захранва“ елита на държавата с възможно най-актуални анализи и прогнози, предоставя алтернативни сценарии и решения, за да могат, базирайки се на тях, управляващите да направят своя стратегически верен и точен избор.

Защо Науката за сигурността от обществена наука става Обществената Наука, защо е в подем? Отговорът се крие в епохалната и уникална трансформация, която светът изживява през последните десетилетия. Тази всеобхватна промяна се изразява в навлизането ни в качествено нов тип общество, което е глобализирано и постмодерно, мрежово и рисково. Ала щом се променя светът, щом се променят структурата и функциите на социалните отношения, то се променят и същността, смисълът и съдържанието на научната категория „Сигурност“, а оттук се променя също и инструментариумът – символен, понятиен и оперативен – с който се изучава сигурността.

В условията на тази многопосочна, многоаспектна, всеобохватна промяна, Науката за сигурността в САЩ, Европа и Русия постоянно се развива и осъвременява своя език. В същото време българската Наука за сигурността не успя да модернизира в достатъчно степен езика, на който осмисля проблемите и понякога механично превеждаше стария съветски правоговор на северноатлантически новоговор. Заедно с това тя изпадна в криза и се задълбочи нейното изоставане от съвременните творчески търсения в споменатите вече водещи центрове, които обогатявайки се непрекъснато с нови знания и подходи се обърнаха към различни естествени и обществени науки – ще спомена тук теорията на хаоса, теорията на катастрофите, теорията на игрите, теорията на фракталите, както и културната антропология, социалната психология, социологията, политологията и др.

Даже когато коректно заимства вече въведени на Запад или в Русия нови понятия, нашата Наука за сигурността често ги разбира и използва буквално, опирайки се на най-очевидното и традиционно съдържание на тези понятия. И така не само се отдалечава от истинския смисъл, вложен в тях, но и деформира и ощетява самата себе си. Да кажем, при превода на Улрих Бек1, като характеристика на Рисковото общество се използва изразът „серийно произвеждани несигурности“; същото в същия контекст важи и за превода на Антъни Гидънс2. Обаче и двамата използват не insecurity, а uncertainty. Както биха казали в Одеса, между uncertainty и insecurity има две големи разлики. Uncertainty означава неопределеност, несигурност, неясност, неустановеност; докато insecurity означава несигурност, опасно положение. На български език „несигурен“ има две значения - 1. не съм сигурен, т.е. неопределеност: „Не съм сигурен, че ще успея в това начинание” (uncertainty); и 2. не съм в състояние на сигурност, т.е. съм в несигурност: „В несигурност съм поради тази опасност” (insecurity). Съответно буквалният превод на uncertainty като несигурност дори формално правилен, изкривява разбирането, защото на български език несигурност в случая продължава да се мисли като обратното на сигурност, а всъщност става дума за обратното на определеност (в смисъл на известност, яснота). Това, което Бек и Гидънс са искали да кажат не е, че Рисковото общество е рисково, защото има много несигурности (от insecurity), а защото има много неопределености (от uncertainty) и заради тази твърде висока степен на неопределеност, неизвестност, неяснота, се поражда нашата несигурност. Така че става дума не за някакво издребняване, а за самото разбиране на дълбоката същност на рисковото общество.

Допускам, че от превода е бил частично подведен и Георги Фотев, защото той също, тръгвайки от „серийно произвежданите несигурности”, разсъждава по отношение на риска главно от гледна точка на несигурността: „Рискът е свързан с несигурност и неговата величина/размер се обуславя от величината на несигурността... Необходимо е отново да се обърнем към систематичното им дефиниране с оглед изясняване на проблема за серийно произвежданите несигурности в обществото, което се характеризира като риско­во...”3.

Нещо повече, както се казва, крушката си има опашка - навсякъде из литературата и преведените стандарти (на ISO - съответно на БДС) шества като определение за риска, че „Риск е въздействието на несигурността върху целите на компанията (фирмата)“. Да, ама не, защото всъщност става дума за въздействието не на несигурността, а на неопределеността.

Ще добавя също и променянето на смисъла в знаменитата книга на Хеерт Хофстеде „Култури и организации: Софтуер на ума”4. Читателят се среща с термина „избягване на несигурността” у различни култури – едните, които се стремят максимално да избягват несигурността, и другите, които не се опасяват от нея и по-лесно я приемат. Но Хофстеде пише не за избягване на несигурността като insecurity, а за избягване на несигурността като uncertainy (uncertainty avoidance) - на неопределеността, неизвестността, неяснотата. А това е нещо съвсем друго и то много по-изчерпателно характеризира тези култури.

И в известната теория (Judgement under uncertainty) на Даниел Канеман и Амос Тверски за вземане на решения в сложни и динамични ситуации, преводът у нас говори за ефект на несигурността, но иде реч не за insecurity effect, а за uncertainty effect, ефект на неопределеността, неяснотата, според който хората обикновено подценяват очакваните резултати пред резултатите, които възприемат като сигурни, ето защо те предпочитат да не поемат риск, когато очакват да спечелят или вероятността да загубят е малка, и са склонни да рискуват, когато очакват да загубят или вероятността да спечелят е малка5.

Струва си, това за мен е принципиално важно именно в храм на науката, какъвто е Военна академия, да се даде още един пример за загубване в превода. Още повече, че това е свързано с множество проблеми, които възникнаха и невинаги бяха решени най-ефективно, тъкмо в системата за национална сигурност и особено в отбраната и въоръжените сили. Става дума за това, че един от водещите критерии за демократично функциониране на обществото в тази сфера е наличието на граждански контрол над армията. Да, но думата „контрол“ ние някога, в началото на промените преведохме от „control“ през „контроль“ и едва тогава „контрол“. А в този си смисъл „контрол“ се възприемаше в нашето командно-административно разбиране, т.е. като еднопосочна и еднократна връзка: „Заповед Изпълнение”. Или както се казва: „Когато разговаряш с мен ще мълчиш!“ и „Я начальник – ты дурак!“. А това е командване, даже много повече то е командорене. Дори 28 години след началото на Прехода се натъкваме на рецидиви на такова отношение към подчинените. В подобно разбиране „контрол“ е много повече превод на „oversight“, на „надзор“. За зла участ, тогава и досега, огромна част от практикуващите „надзор“ не бяха и не са чели удивителната книга на големия философ Мишел Фуко „Надзор и наказание“6, затова се изкушават от подобни тоталитарни практики. Докато правилният превод на „control“ още в началото на демократичните процеси трябваше да бъде като двупосочна и циклична връзка (т.е. от възлагането се върви към изпълнението, а от изпълнението обратно към възлагането, само че вече оптимизирано): „Възлагане Наблюдаване на изпълнението Изводи от изпълнението Оптимизирано възлагане”. С други думи, трябва да е налице двупосочна, самооптимизираща се релацияВъзлагане ↔ Изпълнение”. Тогава бихме имали разбирането, че командващият възлага задачите на изпълняващите, но контролирайки процеса на изпълнението на тези задачи, своевременно коригира своите заповеди, ако установи, че се налага оптимизация с цел най-ефективното им реализиране. Тогава щяха да се изградят качествено различни и по-демократични отношения цивилни-военни.

От дадените примери става ясно колко важно е сред учените в сигурността у нас да бъдат изградени т.нар. конвенция за използваните понятия, концепция за използваните критерии, коалиция за използваните подходи и координация за използваните модели. Само така ще развием и сближим езика си в нашата наука. И няма донякъде произволно на назоваваме едни и същи неща по различен начин или различни неща по еднакъв начин, като така създаваме понятиен безпорядък и пораждаме отчасти хаос в главите на онези, които обучаваме и ръководим научно. Тези слабости се мултиплицираха донякъде и в стратегическия курс, който във Военна академия водим на английски език. Такъв курс би имал смисъл ако слушателите бяха чужденци. Сега най-напред ние превеждаме лекциите си на английски, а слушателите след това си превеждат лекциите на български. При този преход/превод български  английски на преподавателя  английски на слушателя  български, има още един подводен камък: ключови научни термини от български език превеждаме обикновено на разговорен английски – т.е. често неправилно. Така че вече не е ясно, например, опасност дали е danger, hazard, peril или menace. А отговор дали е answer или response

Основният акцент на този текст е необходимостта от развитие и в същото време от стандартизиране, синхронизиране, сближаване, ако е възможно и уеднаквяване на езика в нашата, българската Наука за сигурността. Някъде между редовете, разбира се, се съдържа и опит за нещо повече – за интегрирането на понятията в Науката за сигурността въобще. Ако първата цел е логично по-постижима, то втората е по-амбициозна, но не невъзможна.



Науката за сигурността се развива в множество посоки, затова някъде пишат за „науки за сигурността7. Несъмнено е, обаче, че правилното е Наука. Както има много поднауки в математиката, но говорим за Математика, не за математики. Вярно е, че някои поднауки в Науката за сигурността са получили самостоятелно значение и сякаш водят самостоятелно съществуване, но рано или късно ще се влеят в Науката-майка. Нерядко те на дадени понятия дават названия, използвани в Науката за сигурността, но влагат в тях различно съдържание или при едно и също съдържание с понятия, използвани в Науката за сигурността, дават различни названия. Това най-често се случва, когато са възникнали първо самостоятелно и постепенно са се приобщили в лоното на Науката за сигурността.

А понякога едно понятие е било характерно за определен период от време, но се е изпълнило с ново съдържание, задълбочило и разширило се е дотолкова, че от конкретно название за този период от време е получило разбиране като всеобхватно понятие за който и да е период от време, т.е. от частно и конкретно понятие е станало общо и абстрактно. По-късно на примера на самото фундаментално понятие „Сигурност“ ще покажем как частното и конкретно понятие е „сигурност“ (с малка буква), а общото и абстрактно понятие е „Сигурност“ (с голяма буква) Това също внася определен „шум в системата“. Така или иначе, възниква сериозен разнобой, а объркването е голямо и понякога – пълно.

Пример: Управлението на рисковете, Рискологията възниква като самостоятелна наука, имаща пресечни точки с Науката за сигурността, но постепенно започва да се разтваря в нея - главно на философско равнище, но все повече на по-ниските нива и практическите приложения. Това изисква синхронизиране на понятията. Рискологията може да оперира с понятията danger, hazard, peril, menace и др. като различни проявления на опасността, но базисната категория в Науката за сигурността е Danger. Затруднението се преодолява, когато се разбира, че Danger (с главна буква) е общото и абстрактно понятие, а останалите, вкл. и danger (с малка буква), hazard, peril, menace са частните и конкретни понятия, т.е. различните видове Danger.

Но наред с опасността, в Рискологията заплахата, рискът и предизвикателството също са натоварени с частни и конкретни значения, а в Науката за сигурността те имат статут на базисни категории (вж. по-долу акронима8 ПРОЗа) и стават общи и абстратни. В Рискологията рискът се определя с вероятността да се случи и с последиците ако се случи. Не само рискътзаплахата, опасността, предизвикателството, всяко нежелано събитие се определя по същия начин - дали ще се случи и какво ще причини ако се случи. Това се отнася за всеки сериозен проблем. Когато обаче Рискологията става интегрална част от Науката за сигурността, нещата в много по-голяма и определена степен си идват вече на мястото. И става ясно, че това важи главно и основно за Риска (с главна буква).

Проблемът е много по-сложен. Всичко, вече развито в Рискологията, трябва да се вмести в категориите на Науката-майка, Науката за сигурността. Да вземем понятието „Рисково общество” - кръстникът му е Улрих Бек9. В Науката за сигурността Рисковото общество е обаче едно от измеренията на епохалната трансформация. Помиряването в случая е сравнително лесно. Голямата категория, общото и абстрактното, е Рисковото общество като едно от четирите измерения на трансформацията, преживявана от нашия свят, а „Рисково общество” на Бек, е частното и конкретното - един от четирите подхода (модели, теоретични перспективи10, парадигми11) в изучаване на риска (като събирателно на огромното разнообразие от рискове) или на рисковете (като отделни конкретизации на риска) в съвременното Рисково общество. Ето какви са всъщност тези четири подхода12,13:

1. Културно-антропологическият подход - „Културно/символнаперспектива.

2. Социологическият подход - перспективаРисково общество”.

3. Управленският подход - Governmentality перспектива.

4. Трансформационният - Адаптивна/абсорбтивна перспектива.

Неологизмът governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност) е изкован от Мишел Фуко14 за изследване, а по-скоро за обозначение на стратегиите и политиките, пътищата и начините, по които и чрез които държавата и нейните институции управляват както обществото, изправено пред лицето на рисковете, така и самите рискове. Може би този неологизъм може да се преведе най-точно като „правителствена рационалност“ или по-скоро като „управленска рационалност“15.

Доскоро основната категория бе „Сигурност“, а „Не-сигурност” бе всичко, което не е Сигурност (т.е. несигурността се определяше посредством сигурността и като нейно отрицание), и Науката за сигурността изучаваше най-вече сигурността, нормалността и условията, при които може да се превърне в ненормалност, анормалност. Ето защо всичко, което изучаваше несигурността, ненормалността, извънредността, започна да се обособява като отделни науки (почти-науки). Това важи за рисковете, а също и за кризите, които у нас се изучават главно когато са се случили, получили са крайно деструктивно развитие и трябва да се управляват – ето защо се говори за управление НА кризи, управление ПРИ кризи. Преди този момент кризата е изучавана главно като фаза на конфликта. Постепенно, по света, и много по-малко у нас, кризата става самостоятелен обект на изучаване: от зараждането й до ликвидирането на последствията от нея. Възниква почти-наука - Кризисология, която лека-полека и логично също става част от Науката за сигурността и установява, че някои стандартни за нея понятия вече са заети с (малко) по-различен смисъл, така че тя трябва да се адаптира към този факт.

Наред с Рискологията, Кризисологията, възниква Ноксологията (Опасностология). Ноксологията (гр. ноксис, лат. noxius - вреден, опасен, нанасящ щета; гр. ноксо - опасност, logos - учение) е наука за опасностите - възникване, въздействие и противодействие. Съответно Ноксосфера е пространството, в което се появяват факторите, които водят до опасности и възникват опасностите. В практически план, засега тази наука е по-модерна реализация на техниките за безопасност и охрана на труда в производствените процеси.16



Ноксологията дори в сегашната фаза на развитие има и ще има същите понятийни проблеми като Рискологията и Кризисологията, при приобщаването си към Науката за сигурността, т.е и за Ноксологията всяко понятие, което при нея има свое самостоятелно значение, може да се пресече с вече съществуващо различно название за него в Науката за сигурността или при същото название то да има там по-общо, по-всеобхватно значение.

Този ключов проблем засяга и самата категория „Сигурност“. Какво означава (ще видим по-долу), че Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността? Подобна фраза не е противоречива. Защото с първото значение в нея, чрез „Сигурност“ (с голяма „С“) се визира базисната категория за Науката за Сигурността. А с второто й значение - чрез „сигурност“ (с малка „с“) се визира едно от проявленията (съдържанията), един от видовете (измеренията) на базисната научна категория „Сигурност“ - сигурността като security (относителна сигурност), наред със сигурността като безопасност (защитена безопасност) и със сигурността като риск (трансформационна сигурност) - вж. по-долу.

Само един детайл, свързан с разбирането за сигурността: като научна категория, „Сигурност“ има далеч по-широко съдържание от конкретното разбиране за сигурност у хората, което освен всичко друго е силно зависимо и твърде обусловено от конкретното историческо време и конкретните обществени условия, в които живеят те. Например, когато говорим за сигурност, колегите от моето поколение и нашите студенти, влагаме различно съдържание в това понятие, водени от жизнения си опит. Ние на подсъзнателно ниво мислим за онази сигурност - сигурността в клетката (тя е абсолютна или защитена без-опасност - ще видим това по-късно), докато те мислят повече за сигурността днес - сигурността извън клетката (а тя е относителна или трансформационна сигурност).

Различни смисли в живота и науката се влагат и в понятията Хаос и Катастрофа.

В обичайната, разговорна човешка реч думата „хаос” е натоварена с отрицателни значения и конотации17. В живота, на битово равнище, ние свързваме хаоса с анархията и безпорядка, беззаконието и пълната неуправляемост, объркването и безизходността, повишената несигурност и неефективното функциониране на държавата. В Науката за сигурността, както и в математиката, под „хаос” се разбира явление, при което поведението на една нелинейна система изглежда случайно (хаотично), независимо че моделът, които я описва, е детерминиран, т.е. този модел се подчинява на строг закон и в определен смисъл самата система е подредена. Теория на хаоса е съвременен подход (клас от подходи) за изучаване на поведението на нелинейни, динамични системи, които при определени условия са подложени на математическото явление „хаос”. Първите изследвания в областта на подобни системи са направени от френския учен Анри Поанкаре. Примерите за системи, изучавани в Теорията на хаоса, са многобройни: метеорологичните явления, биологичните популации, човешките общности и общества. Изучаваните в Теорията на хаоса системи са силно зависими от началните и граничните условия. Това означава, че и най-слабото изменение на тези условия (на входните данни или във външната среда) може да тласне системата по коренно отличаваща се траектория, т.е. поведението й може силно да се измени, от което следва, че предсказването на поведението на подобни системи е невъзможно или изключително трудно и то в твърде ограничен (кратък) период от време. Това явление е известно като Ефект на пеперудата и е свързано с изследванията на друг основоположник на Теорията на хаоса, Едуард Лоренц, и по-специално със заглавието на изказването му през 1972 г. пред Американската асоциация за развитие на науката (American Association for the Advancement of Science): „Предсказуемост: може ли махането с крила на пеперудата в Бразилия да предизвика торнадо в щата Тексас18.

Хаосът може да се окаже отрезвяващ, стимулиращ – едно надникване над бездната, след което, осъзнавайки какво ни очаква, ако не се вземем в ръце, ако не се опомним, ние ще намерим сили и вяра да стиснем зъби, да проявим воля за промяна, да се мобилизираме, обгорени от горчивия опит и извлекли си поуки от случилото се. Така хаосът може да се разглежда не само като стихийно, апокалиптично бедствие, но и като катализатор, като предизвикателство. А предизвикателството е свързано с отговора, който му се дава. Ако отговорът е лош, неразумен, неправилен, грешен, предизвикателството ще донесе неизмерими и вероятно непоправими щети. Но ако отговорът е добър, разумен, правилен, верен, то предизвикателството ще открие нови възможности, шансове и перспективи.

Важното е обаче да се разбира, че колкото по-близо до хаоса се намира системата, толкова повече пространството за маневриране се ограничава, а времето за вземане на решения се скъсява – при притегляне към „окото на хаоса” настъпва своеобразно компресиране на пространствено-времевия континуум и цената на грешката нараства неимоверно много. Хаосът може да роди чувство на обреченост, но както се казва в китайската Книга на промените „И Дзин”19, хаосът е мястото, „където се раждат блестящи илюзии”20.

Въоръжени със знания от математиката и физиката, можем да мислим и другояче за хаоса – като за критичен период, за време разделно, за най-ниска точка, за своеобразно чистилище, след което не е задължително да настъпи единствено пълен разпад на социалната система, а би могло да се премине и към нов, по-нормален, по-стабилен и по-предвидим, дори по-висок етап на развитие.

И понятието „катастрофа“ има едно значение в живота и по-друго - в науката. В разговорната реч това е събитие с много тежки, непоправими последици. А в Теорията на катастрофите то означава рязко качествено изменение на обекта при плавно количествено изменение на параметрите, от които той зависи. Термините „катастрофа” и „теория на катастрофите” са въведени в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век от Рене Том и Кристофър Зиман. Катастрофата настъпва при определени стойности на параметрите - точки на бифуркация21. Теорията на катастрофите се използва все по-често в икономиката, финансите, медицината (напр. при болести, които протичат бавно, поради което „улавянето” им е сложно, но от един момент нататък стават трудно лечими или дори нелечими), при изучаване на военни операции, а така също, което е логично, при различни извънредни ситуации в резултат на бедствия и аварии. Специален интерес представляват социални системи (общности, общества), които въпреки привидното нормално развитие, внезапно изпадат в криза, губят ориентация и стават стратегически „слепи”, откриват в себе си пукнатини и задълбочаващи се и разширяващи се линии на разделение между отделни групи и прослойки. Изводите при анализ на такива системи чрез Теорията на катастрофите, позволяват бързо намиране на решение, ако е достигната „точка на катастрофа”, а като се използват предписанията на тази Теория, е възможно въвеждането на модели за ранно сигнализиране, които позволят системата да бъде стабилизирана, още преди да попадне в приближаващата се „точка на катастрофа”.

Ще се спра накратко и на понятийната разнопосочност, вкл. във Военна академия, по актуалната тема за традиционните и нетрадиционните заплахи. А нали трябва ако не да уеднаквим, поне да съвместим схващанията си... Ето моята гледна точка по този проблем.

Първо ще поясня, че в сигурността има два типа проблеми – единият тип проблеми засягат сигурността, свързани са със сигурността (т.е. security problems), а другият тип проблеми са насъщни, същностни за сигурността (т.е. securitized problems). Проблемът, засягащ, свързан със сигурността (security problem) се превръща в проблем, насъщен, същностен за сигурността (securitized problem), т.е. той се секюритизира, щом вследствие на него възникват качествени промени и обществото не може да ги преодолее без структурни трансформации. Секюритизиралият се проблем излиза извън рамките на стандартната политическа процедура за вземане на решения, за осъществяване на нужните мерки и отделяне на необходимите ресурси, т.е. излиза извън рамките на нормалната политика на сигурност (свързана с нормалните ситуации и състояния) и преминава в сферата на извънредната политика на секюритизация (свързана с извънредните ситуации и състояния). Тогава онзи, който има управленските правомощия и отговорности да действа и овладява положението, вече не е свързан със съществуващите до този момент правила и процедури.

Ще говоря тук за „заплахи”, за да не изписвам непрекъснато „предизвикателства, рискове, опасности и заплахи”. Като резултат от анализа и оценката на техните базисни характеристики и способности за ескалация, заплахите се разделят на два основни типа22:

Тип 1, “традиционни”: стари, симетрични, ниска интензивност, количествени, засягащи, свързани със сигурността (security) заплахи;

♦ Тип 2, “нетрадиционни”: нови, асиметрични, висока интензивност, качествени, насъщни, същностни за сигурността (секюритизирани, securitized) заплахи.

В този смисъл една заплаха е традиционна, ако тя е стара (която е съществувала преди или се проявява сега по стария, познат начин); ако е симетрична; ако е с ниска интензивност; ако води до количествени промени; и ако създава проблеми, които засягат, свързани са със сигурността (т.е. са security problems).

Аналогично, една заплаха е нетрадиционна, ако тя е нова (която не е съществувала преди или се проявява сега по нов, коренно различен начин); ако е асиметрична; ако е с висока интензивност; ако води до качествени промени; и ако създава проблеми, които са насъщни, същностни за сигурността (т.е. са securitized problems).

И така, с различни аспекти на сигурността се занимават– Рискология, Кризисология, Ноксология (Опасностология), защо не Заплахология, Предизвикателств(ен)ология. Плюс Конфликтология, Национална сигурност, Международна сигурност и Корпоративна сигурност. Изучава се сигурността в Рисковото общество, в Мрежовото общество, в Постмодерното общество, в Глобализираното общество. Да изредим и Схемата на Петте нива на сигурността, Класификацията на Четирите вида Сигурност, Моделът на Трите вълни на Сигурността, Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха.

Твърде много понятия в Науката за сигурността се преплитат, „борят” се и си взаимодействат. Това води до объркване, нерядко и до повторение, а защо не и до противоречие. Ние, хората в Науката за сигурността много приличаме на слепците от онази индийската притча, които опипват различни части от слона, сетне спрямо тях обясняват своето схващане за слона и така и не могат да сглобят общата картина, да постигнат съгласие - как всъщност изглежда и какво наистина представлява този слон? Но не бива да се забравя, че макар всеки да разказва за слона според това, което той е докоснал – туловище, хобот, уши, бивни, крака, опашка, всъщност слонът е един и ние трябва да разкажем не частичната (туловищна, хоботна, и т.н.) сигурност, а цялостната – комплексна и интегративна „Сигурност”. Нашият слон „Сигурност” не е нищо отделно – хобот, туловище и т.н., дори не е механичен сбор от тези свои части, той е комплексно и интегративно цяло!

Ето защо, ако изредените по-горе понятия, подходи, модели, схеми, класификации и релации достатъчно точно конструират смисъла, същността и съдържанието на научната категория „Сигурност”, те могат да бъдат обединени, сглобени и накрая да се получи пъзелът Сигурност, да се добие точната представа за слонаСигурност”. Когато това стане, всеки от нас може да се посвети вече с пълно право на изучаването на някоя отделна част от слона. И ние сме длъжни да изслушаме специалистите по хоботите или по бивните. Единственото, което не бива да приемаме на вяра и не бива да позволяваме, е тези специалисти да внушават в студентските аудитории, че това, което преподават е цялата Сигурност! Че хоботите или бивните - това всъщност Е Сигурността, че то само си струва да се изучава, а всичко останало е дан на мимолетна мода, която ще мине и замине, че е второстепенно, че е привнесено от всякакви северноатлантици или са реликти от някакви съветски догми.

Това изисква да се дадат дефиниции за така често употребяваните базисни понятия. Тези дефиниции, макар да не претендират за пълнота и изключителност, създават възможност да ги различаваме едно от друго. Чрез тях може да се избегне хаосът от произволни употреби и да се подредят схващанията за понятията по начин, който да ни доближава до утвърдените виждания в съвременната (европейска, американска и руска) Наука за Сигурността. Освен това, изясняването на същността на тези понятия би ни позволило да ги обвържем с Класификацията на Четирите вида Сигурност и с Модела на Трите вълни на Сигурността, за които ще стане реч тук.

Проблемът е в това (а по-точно – той е и в това), че в научната литература и експертните анализи най-вече у нас, класификациите (като тази за Четирите вида Сигурност), моделите (като този за Трите вълни на Сигурността) и понятията (като тези за Заплаха, Опасност, Риск, Предизвикателство) се използват сами за себе си и изолирано едни от други. Но те, както вече изтъкнахме това, не са сами за себе си, те се отнасят в края на краищата до една и съща и при това изключително важна научна категория – категорията „Сигурност“. Затова те трябва да бъдат не просто по някакъв начин обвързани, а много тясно свързани помежду си. В тази доклад се прави подобен опит за тяхното тясно свързване.

► Да започнем най-напред с Класификацията на Четирите вида Сигурност23.

Това е една от най-важните класификации на отделните аспекти на сигурността, т. е. на видовете сигурност. Тя е свързана с потенциала на основните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи, пред които е изправена системата и нейната способност да им противодейства ефективно. Според тази базисна класификация, сигурността бива:

Абсолютна безопасност;

Защитена безопасност;

Относителна сигурност;

Трансформационна сигурност.

За подредбата на видовете сигурност се използва акронимът „АЗОТ”.

При абсолютната безопасност не съществуват никакви въздействия върху системата и нейната сигурност;

При защитената безопасност съществуват въздействия върху системата, но тя може да ги неутрализира ефективно и те не оказват влияние върху нейната сигурност.

При относителната сигурност съществуват въздействия върху системата, които могат да окажат деструктивно въздействие върху сигурността й, но системата притежава нужните ресурси, с които в рамките на нормалните политически норми и процедури да контролира ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност.

При трансформационната сигурност съществуват въздействия върху системата, чиято огромна (ескалираща) мощ може да тласне системата отвъд критичната точка, след която тя изпада в несигурност и да предизвикат изключително сериозни последици за сигурността й, но системата е изградила необходимите ресурси и е способна чрез тяхната извънредна мобилизация да извърши такива структурни трансформации, благодарение на които да управлява ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност.

Въз основа на казаното, можем да дадем следната изключително важна дефиниция:

Сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, цели, ценности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не са застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), контролира (относителна сигурност) или управлява (трансформационна сигурност).

► Ще се спрем сега на Модела на Трите вълни на Сигурността24.

Моделът отразява вълновата теория за еволюцията БезопасностСигурностРиск.



Каталог: publications
publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски”
publications -> Глобализация на човешкото съзнание
publications -> Призрен и призраците
publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията
publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”
publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии
publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект
publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT]
publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница