ОСНОВНИ ПОДХОДИ (МОДЕЛИ) ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА РИСКА И НЯКОИ АСПЕКТИ НА ТЯХНОТО ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
BASIC APPROACHES (MODELS) TO THE STUDY OF RISK AND CERTAIN ASPECTS OF THEIR PRACTICAL APPLICATION
PROF. DR. NIKOLAY SLATINSKI
Резюме: В доклада се прави систематизация на основните подходи (модели) при изучаването на рисковете в съвременното глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество - Културен/символен подход, Подход Рисково общество, Governmentality подход и Адаптивен/абсорбтивен подход и се изучават възможни аспекти на тяхното приложение за страната ни при даването на отговор на някои критични фактори с деструктивно въздействие върху международната и националната среда за сигурност.
Ключови думи: Риск, предизвикателство, сигурност, субективен и обективен подходи, модели за сигурност, базисни функции на социалните системи.
Abstract: The report systematizеs the basic approaches (models) to the study of risks in the contemporary globalized, postmodern, network, risk society: Cultural/symbolic approach, Risk society approach, Governmentality approach, Adaptative/absorptive approach; and discusses some possible aspects of their application for our country in giving responses to critical factors with destructive impacts on international and national security environment.
Key words: Risk, challenge, security, subjective and objective approaches, security models, basic functions of social systems.
Разширена версия на доклад пред Годишната научната конференция „Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната”, ВА „Г. С. Раковски“, 18-19 май 2017 г.
* * *
Относителната стабилност и приспиващото сетивата измамно спокойствие, с които за нас, европейците, се характеризираха последните двадесетина години и особено след края на войните на Балканите, останаха завинаги в миналото. Все повече имаме чувството, че се намираме върху подвижни пясъци, нараства нашата тревожност, страховете от сенките и дори от смътните очертания на новата реалност ни се струват неподлежащи на контрол. Не би могло да бъде иначе - за да се убедим в това е достатъчно само да систематизираме основните характеристики и присъщи черти на света, в който живеем и трябва да живеем:
• процеси на турбулентност и хаос;
• силна динамика;
• ускорени темпове на промяна;
• ескалираща несигурност;
• засилваща се непредсказуемост;
• нарастващо ниво на сложност;
• съкращаване на времето за вземане на решения;
• навлизане в Рисковото общество на серийно произвежданите неопределености.
При превода на български език на Улрих Бек1 и Антъни Гидънс2 се използва изразът „серийно произвеждани несигурности“. Но и двамата автори употребяват не insecurity, а uncertainty. Uncertainty означава неопределеност, несигурност, неясност, неустановеност; докато insecurity означава несигурност, опасно положение. Всъщност Улрих Бек и Антъни Гидънс искат да кажат, че Рисковото общество не е рисково, защото в него има много несигурности, а защото има много неопределености и именно заради тази твърде висока степен на неопределеност, неизвестност, неяснота, се поражда и нашата несигурност.
В уводните думи на няколко пъти бе упоменато Рисковото общество. Това, както ще се убедим, не е случайно. Главните характеристики и присъщите черти на света, очертани по-горе са последици от и аспекти на Промяната, преживявана от света. Тази Промяна се съпровожда с многопосочна и многоаспектна трансформация и има четири водещи измерения. За всяко от тях можем да говорим като за навлизането ни в нов тип общество:
• Глобализираното общество (Globalized Society);
• Постмодерното общество (Postmodern Society);
• Мрежовото общество (Network Society);
• Рисковото общество (Risk Society).
Ние сме едновременно и обекти, и субекти на тази четирипосочна трансформация.
Глобализираното общество, идващо на мястото на Регионализираното общество, отразява първия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-пространствено измерение, уплътняването му, насищането му с динамика и постепенното му превръщане в едно глобално общежитие на съвместно съществуване. Маршал Маклъун нарече това общество Глобално село (Global village)3, но по-скоро това е Глобален град (Global city), глобален мегаполис с неравностойните си квартали – от най-богатите, с ултрависоките мерки за сигурност, до най-бедните, с предградията и гетата.
Постмодерното общество, идващо на мястото на Модерното общество, отразява втория от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-функционално измерение, революционните изменения в начина, по който обществото съществува, развива се, осъществява вътрешните комуникации и конструира смислите. Става дума за ролята на държавата; за еволюцията в ценностите и практиките, културите и идентичностите; за същността и съдържанието на социалните, социумните и социеталните взаимодействия4, за регулирането и разрешаването на различните обществени конфликти.
Мрежовото общество, идващо на мястото на Йерархичното общество, отразява третия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-структурно измерение, архитектурата и мрежовизирането му, постепенното преминаване от вертикална към хоризонтална организация на системите, структурите и институциите.
Рисковото общество, идващо на мястото на „Сигурностното“ общество, т.е. на Свързаното със сигурността общество, отразява четвъртия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-управленско измерение, моделите и подходите за оценка на основните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи пред сигурността; начините и средствата за тяхната идентификация, анализ и оценка; стратегиите за тяхното управление. Рисковете, рисковостта, рисковото съществуване са не толкова (макар да ни се струва тъкмо обратното) нашето настояще. Те са нашето бъдеще.
Макар да говорим за четири различни и на пръв поглед самостоятелни измерения на трансформацията, те трябва да се мислят и анализират заедно, интегрирано и комплексно. Но такова едновременно, синтезно изучаване на четирите измерения на трансформацията е практически невъзможно, затова коректният изследовател е принуден да ги разглежда поотделно и независимо, сякаш всяко от тях е само за себе си. Ала изследователят трябва постоянно да помни, че става дума за четири измерения на една обща трансформация, на една комплексна и цивилизационна, системна и взаимообвързана Промяна. Той е длъжен и задължен да мисли отделните измерения така както възприемаме един от най-красивите феномени, дъгата – независимо от различните й цветове, гледаме на нея и се възхищаваме на нейната красота и на неповторимостта й именно като едно и единно природно явление!
Например, глобализацията стимулира мрежовизацията. Ограниченията (границите) на националните държави все по-малко препятстват „разпълзяването” и развитието на мрежовите структури. Заедно с това, глобализацията стимулира и ускорява настъпването на постмодерността, като увеличава възможностите за избор, улеснява развитието на гражданската политическа култура, засилва атомизирането на индивидите, релативността на ценностите (чрез дифузията на културите). Това се отнася и за въздействието й върху рисковете – тяхната експанзия, превръщането им в другото име на обществото, в новата нормалност, не е възможно без настъпване и ускоряване на процесите на глобализация.
Точно така, ако вземем постмодерността, можем надълго, нашироко и надълбоко да разсъждаваме за нейната зареденост с енергия, готовност и призваност да произвежда глобализация (трудно можем да си я представим затворена в граници), както и да създава общество на риска и да се развива и да се разраства хоризонтално чрез мрежовизиране.
По същия начин, можем да тръгнем от мрежовостта, която естествено преминава, прониква през границите, създава подходяща среда за по-бързо протичане на процесите и движението на хора, стоки, услуги, капитали, информация; умножава броя на действащите áктори и засилва обвързаността (защото самата тя е обвързаност), с други думи, ескалира глобализацията. Същевременно тя изпълва модерното общество с нова модерност, а всъщност - с различна модерност, която в значима степен е отрицание на модерността, затова не може да се нарече другояче освен пост-модерност. И накрая, тя води със себе си, притегля след себе си рисковете, като ги мултиплицира, ескалира и придава ново „рисковизирано“ съдържание на социума, наричано именно така – рисково общество.
А ако разглеждаме рисковото общество, можем лесно и леко да стигнем до извода, че то поражда и стимулира процесите на глобализация, неизбежно и неизменно стимулира модерността да преминава в постмодерност и естествено се структурира, организира и развива чрез мрежи хоризонтално и базирано главно на целево ориентирани стратегии.
И така, Рисковото общество е едно от четирите измерения на трансформацията, която преживява светът. Има обаче и друг поглед върху процесите и промените, свързани със сигурността: това е Моделът на Трите вълни на Сигурността5, отразяващ вълновата теория за еволюцията Безопасност–Сигурност–Риск. Съгласно този модел, Науката за сигурността преминава през двуетапна еволюция в разбирането за сигурността, при която най-напред е Първата вълна на Сигурността - Вълната на безопасността, след нея е Втората вълна на Сигурността - Вълната на сигурността, а сега навлизаме в Третата вълна на Сигурността - Вълната на Риска. Макар че говорим за еволюция, всъщност по-скоро би могло да се твърди, че в изучаването на сигурността протичат забележителни процеси, които се характеризират като две последователни смени на парадигмата, т.е. имат смисъла и същността на научни революции в духа на изследванията на Томас Кун6.
Съвсем накратко, докато Сигурността при Вълната на безопасността бе разбирана като безопасност (дори буквално - като без-опасност), а при Вълната на сигурността тя бе разбирана като security, то при Вълната на риска Сигурността се разбира като риск. С други думи, както при смяната на Вълната на безопасността с Вълната на сигурността, Сигурността все повече се разбираше като security, то сега, вече при смяната на Вълната на сигурността с Вълната на риска, Сигурността все повече ще се разбира като риск.
При това изобилие от понятия – безопасност, без-опасност, сигурност (с малка „с”), Сигурност (с голяма „С”), риск и др., неизбежно възниква проблем с ориентирането в тях. Да вземем фразата: Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността. Няма ли тук тавтология? Не, тази фраза не е противоречива. Но най-напред трябва да поясним, че тук опираме до много сериозен понятиен проблем в съвременната Наука за сигурността.
Науката за сигурността се развива в множество посоки. Вярно е, че някои поднауки водят самостоятелно съществуване (например Рискология, Кризисология, Ноксология7), но рано или късно те ще се влеят или вече се вливат в Науката-майка. Нерядко тези поднауки дават на определени понятия названия, използвани в Науката за сигурността, но влагат в тях различно съдържание или при еднакво съдържание с понятия, използвани от Науката за сигурността, им дават различни названия. А понякога едно понятие е било характерно за даден период от време, но се е изпълнило с ново съдържание, задълбочило се е и се е разширило дотолкова, че от характерно название за този период от време то е получило разбиране като всеобхватно понятие за който и да е период от време, т.е. то от частно и конкретно понятие е станало общо и абстрактно. Това се случва и с фундаменталното понятие „Сигурност“! Как и защо? За да го осмислим, се налага да припомним още нещо.
Съгласно Класификацията на Четирите вида Сигурност8, сигурността бива (като за подредбата им може да се използва акронимът АЗОТ): (1) Абсолютна безопасност; (2) Защитена безопасност; (3) Относителна сигурност; и (4) Трансформационна сигурност.
В съответствие с тази Класификация е и следната изключително важна дефиниция:
Сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, цели, ценности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не са застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), контролира (относителна сигурност) или управлява (трансформационна сигурност).
Да се върнем сега към горната фраза: Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността. Тук чрез „Сигурност” се визира именно базисната категория за Науката за Сигурността - общото и абстрактно понятие Сигурност; а чрез „сигурност” се визира само едно от проявленията (съдържанията) на базисната научна категория „Сигурност“ - частното и конкретно понятие сигурност: в случая това е Сигурността като security (т.е. относителна сигурност), наред със Сигурността като безопасност (т.е. защитена безопасност), както и със Сигурността като риск (т.е. трансформационна сигурност).
Проблемът има различни измерения. Той изскача непрекъснато и изисква постоянни пояснения и уточнения. За това има още една причина - езикът на съвременната Наука за сигурността у нас не е развит достатъчно, защото мнозина от тези, които използваха в нея преди съветски език, заговориха на северноатлантически език, без да пречупят това през целите и приоритетите на българската Наука за сигурността и Политика за сигурност.
Все пак, макар да има наши си, български измерения, този проблем е по-общ и е общ за всички. Да вземем понятието „Рисково общество”. Негов автор е Улрих Бек9. Както, обаче, вече се каза, в Науката за сигурността Рисковото общество е едно от четирите измерения на епохалната трансформация. И Науката за сигурността, следователно говори за Рисково общество, и Улрих Бек – също. Дали става, обаче дума за едно и също нещо? Ето го отново и отново все този проблем – или различни понятия се назовават от Науката за сигурността и Рискологията по един и същи начин, или едно и също понятие означава в Науката за сигурността и в Рискологията различни неща... Затруднението в случая се преодолява лесно. Голямата категория, общото и абстрактното, е Рисковото общество - едно от четирите измерения на трансформацията, преживявана от нашия свят, а „Рисково общество” на Улрих Бек, е частното и конкретното - един от четирите подхода (модела) в изучаване на риска (като събирателно на огромното разнообразие от рискове) или на рисковете (като отделните конкретизации на риска) в съвременното Рисково общество. На тези четири подхода (модела) е посветен оттук нататък този текст.
Подходите (моделите) при изучаване на риска (или рисковете) могат да бъдат систематизирани в две основни направления. Всяко от двете основни направления се състои от по два самостоятелни подхода (модела). Дебора Лъптън характеризира тези подходи (модели) като теоретични перспективи10, Гейб Митън ги назовава парадигми11.
♦ Първото основно направление при изучаване на риска се нарича субективно.
Това основно направление приема рисковете и отношението към тях като вътрешно присъщи на обществото, вградени в неговите културни специфики и произтичащи от светогледа и дейността му. Рисковете в определен смисъл са субективно породени. Затова обществото произвежда своите рискове и каквото е обществото, такива са рисковете.
В рамките на първото основно направление има два самостоятелни подхода (модела):
• Първият самостоятелен подход (модел) е културно-антропологическият. Дебора Лъптън го нарича „Културно/символна” перспектива (cultural/symbolic perspective). Ние ще използваме названието „Културен/символен” подход (Cultural/symbolic approach).
• Вторият самостоятелен подход (модел) е социологическият. Съответно, Дебора Лъптън го нарича перспектива „Рисково общество” (Risk society perspective), а нашето название за него логично ще бъде Подход „Рисково общество” (Risk society approach).
♦ Второто основно направление при изучаване на риска се нарича обективно.
Това основно направление приема рисковете и отношението към тях като външно съществуващи за обществото, намиращи се извън него и оказващи му пряко и непряко въздействие. Рисковете в определен смисъл са обективно породени. Затова проявяващите се рискове въздействат на обществото и каквито са рисковете, такова е обществото.
В рамките на второто основно направление има два самостоятелни подхода (модела):
• Третият самостоятелен подход (модел) е управленският. Дебора Лъптън нарича такъв подход „Governmentality” перспектива (governmentality perspective). А аналогично, ние ще използваме названието „Governmentality” подход (Governmentality approach).
Governmentality (идва от govern - управлявам; government - правителство, управление; governmental - правителствен; и mentality - манталитет, менталност) е неологизъм, изкован от Мишел Фуко12. С него в Науката за сигурността се обозначават характерът и стилът на управление, стратегиите и политиките, пътищата и начините, по които и посредством които държавата и нейната институционална архитектура управляват както обществото, изправено пред лицето на рисковете, така и самите рискове. Вероятно най-подходящият превод е „правителствена рационалност“ и по-скоро дори „управленска рационалност“13.
• Четвъртият самостоятелен подход (модел) е трансформационният. Този подход не е разглеждан от Дебора Липтън, а е въведен от нас14. В духа на предходния анализ, той може да бъде наречен „Адаптивен/абсорбтивен” подход (Adaptative/absorptive approach).
Направление
|
Първи самостоятелен подход (модел)
|
Втори самостоятелен подход (модел)
|
Първо основно – Субективно
|
Културен/символен
|
Рисково общество
|
|
Рисковете ↓
|
|
Вътрешно присъщи на обществото
|
|
Субективно породени
|
|
Обществото произвежда своите рискове
|
|
Производството на рисковете е резултат от функционирането на обществото
|
|
Каквото е обществото, такива са рисковете
|
|
Управлението на рисковете трябва да отчита спецификите на обществото
|
Спецификите
на обществото
|
Културно-антропологически
|
Структурно-социологически
|
|
|
|
Направление
|
Трети самостоятелен подход (модел)
|
Четвърти самостоятелен подход (модел)
|
Второ основно – Обективно
|
Governmentality
|
Адаптивен/абсорбтивен
|
|
Рисковете ↓
|
|
Външно съществуващи за обществото
|
|
Обективно породени
|
|
Проявяващите се рискове въздействат на обществото
|
|
Функционирането на обществото е резултат от проявяващите се рискове
|
|
Каквито са рисковете, такова е обществото
|
|
Управлението на рисковете трябва да отразява способностите на обществото
|
Способностите
на обществото
|
Управленско-организационни
|
Системно-функционални
|
Сподели с приятели: |