Проф. Григор Горчев, онкохирург: Хирургията на рака е изкуство, трябва душа



страница1/8
Дата01.01.2018
Размер488.11 Kb.
#39365
  1   2   3   4   5   6   7   8



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
14.05.2016
Национални вестници



Проф. Григор Горчев, онкохирург: Хирургията на рака е изкуство, трябва душа


За близо 30 г. работа успях да създам школа -последователите, които и сега са в екипа ми, вече са известни хирурзи в България, Европа, САЩ

Буряна Божинова

24 часа  стр. 13  



- Проф. Горчев, 10 сутринта е, а току-що излязохте от операция, след минути влизате в друга. Продължавате ли да работите по 12-13 часа и да правите по 6 операции на ден?

- Индивидуалният ми работен график е от 8 сутринта до 8 вечерта. Всяка минута е прецизирана и разчетена, това е много дисциплиниращо. Обичайно ръководя екипа, но не оставям на друг случая, който съм започнал - за да не се размива отговорността.

За мен тежката хирургия на рака е изкуство -не допуска шаблона и щампата. Мисълта е над всичко, но хирургът подобно на художника дава душата си в работата.

Операцията може да бъде извършена по различни начини и методики и винаги се познава кой какво е направил. Така, както разпознавате почерка на майстора върху платното.



- Най-голямото ви постижение в медицината?

- Пречупването на мисленето за съвременното хирургично лечение на раковите заболявания. Става много трудно, когато има модел, матрица, създавани с години. Собствения си принос виждам във въвеждането на новите методи за лечение.

Постижение е и че за близо 30 г. работа успях да създам школа. Последователите, които и сега са в екипа ми, вече са известни хирурзи в България, Европа, САЩ.

На младите колеги казвам, че трябва да овладеят поне 2 нови метода и постоянно да се усъвършенстват.

И екипната работа е много важна. В роботиката в една процедура са заети 8-9 медици. Един ръководи целия процес, но без екип нищо няма да свърши.

- А най-голямата ви радост в личен план?

- Децата ми.

Вторият ми син Ален се роди на 4 април

Григор става на 5 г. през септември. Голямата ми дъщеря Ангела си дойде от Франция специално за моя юбилей.

Много съм щастлив с децата, но и отговорността по отглеждането и възпитанието им е огромна. Бащинството тонизира и дисциплинира. Децата променят живота, покрай тях усещам нещата по съвсем друг начин. Навършвам 60 -годините ми не са малко...

- Как се чувствате на 60?

- Не бих казал помъдрял, но малко по-различен. Леко тъжен, кривата все пак отива надолу. Биологията се усеща -човек не може да избяга от биологичната възраст. Приемам го по-абстрактно. Човек трябва да гледа философски на всичко.



- В онкологията при първия преглед знаете докъде ще успеете. Казвате го очи в очи на болната. Не се ли опасявате, че страхът може да я срине?

- Първо преценявам психиката й. Ако е боязлива и притеснителна, обяснявам по-дълго. Научи ли диагнозата си, тя се мобилизира докрай.

Жената е най-ценният капитал на нацията, защото дава живот. И трябва да знае, че лекарят насреща се отнася с голямо уважение към нея.

- За над 30 г. в онкологията как понасяте загубите?

- Винаги се разстройвам. Ядосвам се на системата, но най-вече на себе си, че болестта е победила. Приемам го като лично поражение.

Винаги признавам грешките си. Самокритичен съм и се стремя да потискам егото си.

Държа да възпитавам същото и у колегите. Успява този, който контролира егото си. За мен изграден специалист е, който може да признае, че в работата има по-добри и по-компетентни от него.



- Преди 2 г. са ви канили да работите с робота "Да Винчи" в САЩ, а по-рано и във Франция. Съжалявате ли, че отказахте?

- Не. Взех правилното решение. Най-лесно е да абдикираш и да напуснеш държавата. Отиваш в планирано общество, следваш матрицата и ти остава само да работиш. Нищо повече. Работата не ме плаши. Но в чужбина не можеш да развиваш това, което искаш - много са факторите над тебе. А българката има нужда от високотехнологична медицина.



- Как приемате наградите, които идват накуп?

- Изненадах се, когато научих, че в парламента е гласувано удостояването ми с орден "Стара планина" и се чака указ на президента. Както и за наградата на братя Евлоги и Христо Георгиеви.

Приемам признанието като висока оценка за това, че Плевен се превърна в център на високотехнологичната медицина, за създадената школа и екипа, с който работя.

Но и съм задължен. Не спирам

Медицината е сред най-променливите професии и лекарят трябва да е постоянно в час с новостите -да ги познава и въвежда. Длъжни сме да лекуваме българите съвременно.

- И жена ви е лекар. Как се допълвате като характери?

- Зорница е прекрасна съпруга. Аз съм по-затворен, тя е контактна, лъчезарна. Много позитивна, дори се събужда с усмивка. Характерът й е в контраст с работата ми - срещам се само с тежки съдби. Като се прибера вкъщи, Зорница ми дава невероятен душевен комфорт. За почти Юг. заедно веднъж не сме си повишили тон. Връзката ни е хармонична, симбиоза между мен и нея.



- Какво обичате да правите заедно?

- Пътуваме, когато съм свободен, но за жалост, рядко се случва. Много обичаме зимните спортове балканджия съм, на ските съм се качил 8-годишен,

Зорница също кара много добре. Покрай бременността пропусна, но през следващата зима ще навакса.

- Иначе се увличате от планинското колоездене и подводното гмуркане?

- Спрях временно спускането с велосипеда. Паднах лошо, докато карах по каменните стъпала в Кайлъка, и направих сериозни усложнения.



- За какво не ви стига времето?

- За децата. Дъщеря ми е на 25 г., живее в чужбина, има собствен живот. Липсва ми близостта с големия ми син Григор, той е копие на майка си -постоянно усмихнат. Синовете спят и сутрин като излизам, и вечер, когато се прибирам. Остават събота и неделя, но ще правя корекции, за да съм повече с тях.



- На какво искате да научите вашите момчета?

- Това, което са ми дали родителите. Баща ми повтаряше: "Прави добрини. Никога зло. Доброто е двигателят на човешкото развитие. Лошото дърпа света надолу към бездната и нанася непоправими поражения."

В живота си нямам спомени да съм направил зло на някого. Винаги съм се стремял да помагам и да правя добрини.

- Какви семейни реликви пазите?

- Две стаи, препълнени с хиляди томове книги в старата наследствена къща в родната Трявна. Любовта към книгите е от покойните ми родители, майка ми Недка беше директор на градската библиотека, баща ми Ангел Николов - гимназиален учител по френски.



- Искате ли да промените нещо у себе си?

- Малко да отслабна. Напоследък понапълнях, но заради работата не мога да си организирам режим за хранене. Ще се справя.

Слабост ми е и че съм много доверчив. Бих искал да ревизирам малко това качество. Заради него съм преживявал доста лични разочарования. А и животът показва, че доверчивите хора по-често губят. Искам да запазя това, че не мога да мразя - ампутиран съм от подобно чувство.

- За какво мечтаете?

- Моля се да бъда здрав, за да помагам чрез професията си на болните хора. И най-вече да помагам на семейството си.

Здраве, спокойствие -нищо повече не искам.

***


CV

• Роден на 15.V. 1956 г.

• 1982 г. - завършва МУ - Плевен, от 2003 г. е професор

• Почетен ректор на МУ-Плевен, след два мандата ректор

• Единственият гинеколог - член-кореспондент на БАН

• Внедрява робот-асистираната хирургия

• Прави за първи път в България операция на жена с рак на маточната шийка I стадий със запазване на детеродните й органи, 2004 г.

• Извършва първата в Източна Европа роботизирана радикална хистеректомия с лимфна дисекция на жена с диагноза рак на шийката на матката


Д-р Турул Демирел от болница "Медикал Парк Газиосманпаша":



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница