Проф. Любомир Андрейчин

Тя ще бъде отбелязана в Централната сграда на БАН.

От 13.30 ч. в Големия салон ще започне тържествената юбилейна сесия с поздравления и награждаване.

Институтът за български език получи най-високата награда на БАН почетен плакет „Марин Дринов” и грамота, която му беше връчена от Научния секретар на БАН Стефан Хаджитодоров. Ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” доц. Запрян Козлуджов също връчи най-високото им отличие – почетен знак и диплом.

Юбилярите получиха многобройно поздравления. От името на правителството – от МОМН и Министерство на здравеопазването, от Агенцията за българите в чужбина, Съюза на учените в България, от Полската академия на науките и от Руската академия на науките, от отдела за хуманитаристика и обществени науки в БАН, от Софийския университет, от много директори на институти в БАН, лични поздравителни писма от чуждестранни учени българисти.
Бяха връчени: Голямата награда на ИБЕ за наука “Проф. Любомир Андрейчин” – на проф. дфн Мони Алмалех

Награда за книга на годината – доц. Максим Стаменов за труда „Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура”

Награда за млад учен “Проф. Л. Андрейчин” – д-р Калина Мичева

Със Сребърни значки бяха удостоени директорката на гимназията „Св. св. Кирил и Методий” в Цариброд (Димитровград), Сърбия, Снежана Симеонова и директорката на Городненското училище в Болградски район, Одеска област, Украйна, Мария Пинти, за приноса им в запазването и разпространението на българския език сред сънародниците ни в чужбина.

Със Златни значки бяха удостоени бивши и настоящи сътрудници на Института с особени заслуги към развитието на българското езикознание, българистиката в чужбина и Института за български език.
В научната сесия участваха известни чуждестранни българисти от Полша, Русия, Германия и Норвегия.

Изложбата

В изложбеното пространство на Централната сграда на БАН е подредена експозицията „70 години Институт за български език”. Тя дава представа за научно-фундаменталната и научно-приложната продукция на колективите и на отделните учени. Ще се видят най-известните трудове на Института, от една страна, и най-новата му продукция, от друга. Изданията които неизменно се обвързват с нашия Институт са многотомният тълковен Речник на българския език, Правописният речник на съвременния български книжовен език, Българският етимологичен речник, Старобългарският речник, Българският диалектен атлас. Тук е и първото българско издание на представителния Супрасълски или Ретков сборник – Х век, направено от Йордан Заимов и Марио Капалдо, един от бисерите на Преславската книжовна школа от „Златния век на българската книжнина”.

Витрините изграждат картина не само за развоя на българския език – от неговия старобългарски период, през историческата диалектология, Възраждането, изворовия материал, диалектите, топонимите, лексикологията и лексикографията, съвременния български език и компютърната му обработка и реализация. Тук се оглежда и общата картина на света. Последните трудове са Обратен речник на българския език, Терминологичен речник по екология, Ивритско-български речник, Библиография по българска лексикология, фразеология и лексикография 1950-2010, Речник на българските говори в Южните Родопи, Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура до новоизлязлата книга от последните дни Еркеч – паметта на езика.

Голяма част от книгите са отпечатани благодарение на спечелени конкурси.

Институтът за български език

Още в устава си Българското книжовно дружество (Браила, 1869 г.) е отбелязало насоката – “обработване и усъвършенстване на българския език, история и народната наша словесност въобще”. Не случайно най-старият институт на Българската академия на науките е Институтът за български език. Историята му започва на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. През 1947 г. тя се преименува в Институт за български речник, който през 1949 г. прераства в Институт за български език. Първоначално са създадени два отдела – за езикознание и за български речник като още тогава задачата е да стане истински научноизследователски център.

С работата на Института от това време са свързани най-големите имена в областта на езикознанието. От първите две поколения: академиците Любомир Милетич, Беньо Цонев, Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стоян Романски (директор 1942-1951); от третото: акад. Владимир Георгиев (директор 1951-1957), чл.-кор. Любомир Андрейчин (директор 1957-1975), чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Иван Леков, чл.-кор. Цветан Тодоров, проф. Стойко Стойков, ст.н.с. Стефан Илчев.

Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин” към БАН проучва и определя националната езикова политика и книжовната норма на съвременния български език, и внася промени в нея, при необходимост.

Въз основата на огромен материал – събрани богати архиви и корпуси – в Института се разработват лингвистични проекти с важно национално значение: речници (на старобългарския език, етимологичен, диалектни, на българския език, правописен, фразеологични, на най-новите думи, терминологични, едноезични, двуезични и др.), граматики (фонетика, морфология, синтаксис), атласи на българските диалекти и др. Публикуваните от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Работи се по теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици: интегриране на програми за обработка на езика в многоезикова уеб базирана система за управление на съдържание, разширено търсене и извличане на информация; предварителна обработка на текста и отстраняване на различни равнища на многозначност, проверка и корекция на правопис и граматика като чрез програмите за тяхната обработка се налагат и стандарти за бъдеща работа.

Правят се актуални изследвания, свързани със съвременната българска антропонимна система (чрез изследване на модата в личните имена до запазването на българския облик на личноименната ни система.). Съставя се електронна база данни на българската топонимия.

Извършва се съпоставително изследване на българския език с други езици - предимно славянски, балкански и европейски. Както и езикови изследвания в културологичен аспект.

Институтът притежава големи архиви свързани със старобългарския период, диалектен материал от българското езиково землище във и извън държавните граници, Възрожденски (с авторски архиви на Хр. Ботев и Л. Каравелов) и Общ архив на българската лексика от ХХ век, Архив на езика на народното творчество, Архив на термините. Създават се и много нови архиви – Архив на българския етимологичен речник, на службата на „Езикови справки”. Най-новият – Българският национален корпус (http://www.ibl.bas.bg/BGNC_bg.htm), обединява няколко отделни електронни корпуса, разработени в периода 2001-2012 г. Съдържа вече 450 000 000 думи. Материалите в Корпуса отразяват състоянието на българския език (предимно в неговата писмена форма, в широк жанров диапазон) от средата на ХХ в. (1945 г.) до наши дни.

В обособената Служба за езикови справки и консултации (тел. 0900-12-230) експертно се извършва дейност, необходима за нормалното функциониране на редица институции: министерства, съдебна система, фирми, обществени организации, медии, издателства.

Печатните издания с международно признание на Института са списанията „Български език” (с Impact factor) – основано 1951 г. от чл.кор. Любомир Андрейчин, и „Балканско езикознание” (с IF) – основано 1959 г. от акад. Владимир Георгиев.