Професионално направление (на курса)



Дата05.03.2018
Размер177.63 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 13/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Българска литература и теория на литературата

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1.

Специалност(и)

<наименование>1


Български език и английски език, Български език и френски език, Български език и история, Български език и немски език, Български език и испански език, Български език и турски език

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Българска литература след Първата световна война

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС „бакалавър”

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


4

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


7,8

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


6

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Доц. дфн Любка Петрова Липчева-Пранджева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Обучението по дисциплината цели постигането на основна компетенция по естетическите процеси в литературната комуникация след Първата световна война.

.

ще могат ...


Успешно завършилите тази дисциплина познават проблемите на културния контекст и диалога на естетическите търсения в него. Те владеят спецификата на индивидуалните почерци и разпознават интертекстуалните им релации.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Това е завършващ курс по история на българската литература и от студентите се очаква да са натрупали значителни познания по проблематиката на общия процес, да притежават добра теоретична подготовка и умения за конкретна анализаторска работа с художествения текст.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Лекционният курс обхваща обширен историографски период, чието панорамно представяне е подчинено на няколко основни акцента:

- естетически обрати и контексти на случването им (20-те, 50-те, 60-те години на 20-ти век);

- специфика на индивидуалните почерци;

- въпроси на поетологията: жанрови структури, наративни модели и др.

- канон и история на конструирането му

- критическа рецепция.


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

I. Сборници

Атлас на българската литература 1944-1968 С., 2007 г.

Българската литература – фигури на четенето. С., 2000 г.

Българската литературна критика за Г. Милев. С., 1985г.

Вечната и святата. Нови студии за Багряна. С., 1994г.

Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев. С., 2004г.

Да четем Далчев. С., 2006

Елисавета Багряна. Нови изследвания. С.,1989г.

Константин Павлов в българската литература и критика, С., 2009

Йордан Йовков. Нови изследвания 2. С., 2003г.

Йовков. Съвременни интерпретации. С., 2003

Конструиране на традицията. Юбилеен сборник в чест на проф. М. Цанева. С., 2000

Модерният наратив. Интертекстуални пресичания. Проблеми на българската литература през XX век. С., 2006

Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. С., 1980г.

Случаят Димитър Димов. Литературни разследвания, С., 2003 г.

Социалистическият реализъм. Нови изследвания, С. 2008

Николай Кънчев в българската литература и култура. С., 2008

II. Отделни трудове

Господинов Г., Поезия и медия. С. 2005

Георгиев Н., Сто и двадесет литературни години. С., 1992г.

Димитрова Елка, Изгубената история, С. 2001 г.

Иванова-Гиргинова М., Лабиринтът на драмата, С. 2002г.

Ичевска Т., Романите на Д. Димов,”Фабер”, 2005г.

Йовева Р., Философско-историческите романи на Ем. Станев. С., 1981г.

Кирова М., Йордан Йовков. Митове и митологии. С., 2001 г.

Кьосев Ал., “Пролетен вятър” на Фурнаджиев в контекста на своето време. С., 1988г.

Липчева-Пранджева Л., Бързият сън на митовете. С., 1999г.

Николчина М., Родена от главата, С. 2002г.

Ничев Б., Литературна класика и съвременност. С., 1990г.

Пелева Инна, Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. С. 2004г.

Пенчев Б., Септември '23: идеология на паметта. С., 2006

Протохристова Клео, Несъвършени изречения. Пловдив, 1990г.

Русева В., Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години. Велико Търново, 1993г.

Стефанов В., "Разказвачът на "модерните времена.", С., 1990.

Стефанов В., Творбата - безкраен диалог. С., 1994г.

Стефанов В.,Българска литература ХХ век. Дванайсет сюжета, С., 2003

Стефанов В., Кирова М., Българската литература. Том ІІ – Светове и светувания, С., 2006

Сугарев Едв., Българският експресионизъм. С., 1988г.

Сугарев Едв., Поезията на Ал. Вутимски: паралелни прочити, С., 2009

Трайкова Елка, Българските литературни полемики. С., 2002 г.

Топалджикова Яна, Необходимото чудо. Митът в българската драма. С., 1988г.

Янев Вл., Българска литература след Първата световна война, Пл. 2002г.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции и семинари

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Всеки от семестрите завършва с тест, чието успешно полагане е условие за явяването на писмен изпит. На писмения изпит студентът разработва конкретна тема от програмата на курса.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. дфн Любка Липчева-Пранджева

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

б) семинари (списък от теми или текстов файл)


ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

/ПРОГРАМА/

1. Методологически аспекти на историческия дискурс. Интерпретативни модели и историографски визии. Периодизационни схеми и функции на граничността.

2. Специфика на литературния живот през 20-те години. Насоки на естетическите търсения, общностни проекти и индивидуална творческа реализация. Диалогът на литературните кръгове около изданията “Хиперион”, “Везни”, “Пламък”, “Стрелец”, “Нов път”, “Златорог” и др. Жанрова динамика и тематична пъстрота на периода.

3. Българският символизъм в художествените процеси от първите две десетилетия на века. Поезията на Лилиев, Л. Стоянов, Ем. Попдимитров, Хр. Ясенов и Т. Траянов след войните. “Хиперион” - отстояваният символизъм. Трансформации на символистичната поетика в лириката на Смирненски, Разцветников, Гео Милев, Далчев и др.

4. Поезията на Смирненски - синтез на различни художествени модели. Функции на конкретно-историческото и утопичното. Урбанистична тематика и предметно-пластично изображение в “Зимни вечери”. Хуморът в творчеството на Смирненски. Интерпретация и “свръхинтерпретация” на поезията му.

5. Европейският и българският авангардизъм - влияния и диалози. Естетически манифести и художествена практика. Естетиката на бунта. Смяна на конвенциите за литературна комуникация в поезията на Гео Милев, Ламар, Марангозов. Светът на марионетката в творчеството на Чавдар Мутафов.

6. Диаболизмът в творчеството на Св. Минков, Вл. Полянов, Г. Райчев, Чавдар Мутафов. Универсални мотиви на литературата на ужаса и вариантите на българската им осъщественост.

7. Гео Милев - естетически възгледи и творческа еволюция. Сп.”Везни” като орган на българския експресионизъм. Сп.”Пламък” - от естетическия бунт към пряката революционна ангажираност. Естетиката на фрагмента в “Жестокият пръстен”, “Грозни прози” и “Експресионистично календарче”. “Иконите спят” и фолклорната традиция. Концепцията за история в поемата “Септември”. Г. Милев като критик и преводач.

8. Никола Фурнаджиев. Поетика на стихосбирката “Пролетен вятър”. Изповедният лиризъм на “Дъга”. “Най-трудното”- есенната стихосбирка на поета.

9. Асен Разцветников. “Жертвени клади” - специфика на поетическия модел. Нравствено-психологическата драма в поемата “Двойник”. “Планински вечери” - природата и отчуждението от урбанистичния свят. Разцветников като детски автор и като преводач.

10. Ангел Каралийчев. Лиризация на прозата в сб. ”Ръж”. Творческото развитие на Каралийчев като разказвач в сборниците “Имане”, “Разкази”, “Лъжовен свят”. Легендарното и приказното в творчеството на Каралийчев. Каралийчев като приказник.

11. Атанас Далчев. Философска проблематика и специфика на образната система в стихосбирките “Прозорец”, “Стихотворения”, “Париж”, “Ангелът на Шартър”. Съзнанието на модерния човек и изразността на модерната лирика у Далчев. “Фрагменти” - есеистиката на Далчев.

12. Елисавета Багряна. Витализмът на Багряна в стихосбирките “Вечната и святата”, Звезда на моряка”, “Сърце човешко”. Поетическа стилистика. Творческо развитие - от битийната философия към овладяната философия на битието /”Контрапункти”, “Светлосенки”, “На брега на времето”/.

13. Дора Габе. Дебютът на поетесата -”Теменуги”. “Земен път” и “Лунатичка” - разширяване на лирическия хоризонт. Философски и общочовешки мотиви в поезията на Дора Габе след 60-те години /”Почакай, слънце”, “Сгъстена тишина”, “Глъбини”/.

14. Йордан Йовков. Темата за войната в Йовковото творчество - жанрова и художествена специфика. “Жетварят” - между морално-утопичното и критико-реалистичното. “Старопланински легенди” - естетизация на родовата памет. Функции на цикличността /сб. ”Вечери в Антимовския хан”, “Женско сърце”, “Ако можеха да говорят”/. Поетика на Йовковия разказ - композиционни и стилови особености; сюжетостроене и образна система; времеви и пространствени измерения на художествения модел; лицата на повествователя. Романовата форма - “Чифликът край границата”, “Ако можеха да говорят”, “Приключенията на Гороломов”. Специфика на Йовковата драматургия /”Албена”, “Боряна”, “Милионер”/.

15. Г. Райчев. Сборникът ”Разкази” от 1923г. - между диаболизма и модерния психологизъм. Урбанистичната тематика през призмата на социалното и психологическото. “Еленово царство” - светът на легендата.

16. Рачо Стоянов. Сборникът “Разкази” от 1909г. Драмата “Майстори” - развитие на битовия психологизъм и новаторство. Повестта “Майка Магдалина”.

17. Ст. Л. Костов. “Мъжемразка” - дебютната комедия на автора. Комедията “Големанов” - сюжет, конфликти, образна система. Комичното и типизирането на образната ситема. Нравствените и социални недъзи, изобличени в “Скакалци”, “Вражалец”, “Женско царство”.

18. Литературните процеси през 30-те и 40-те години. Между естетизма и гражданската ангажираност на “лявото изкуство”. Тенденции в лириката - развитието на Далчев, Багряна, Разцветников и др. Развитието на пролетарската поезия и дебютната вълна от 40-те години.

Жанров спектър на разказа - психологизъм /Й. Йовков, Г. Райчев, К. Константинов/, битовизъм /К. Петканов, Чудомир, Д. Немиров/, социална проблематика /Ил. Волен, Г. Караславов, О. Василев/, южноамериканската тема /Б. Шивачев, М. Вълев/. Дебютите на Ем. Станев, П. Вежинов, К. Калчев.

Романът - жанрови успехи на периода /исторически и социално-битов роман/ и жанрови експерименти /фантастичен роман/.

19. Св. Минков. Диаболистични разкази - сб. ”Синята хризантема”, “Часовник”, “Огнената птица”. Сборникът ”Къщата при последния фенер” и творческото развитие на писателя. Принципи на изграждане на гротесковата образност в сборниците “Автомати”, “Дамата с рентгеновите очи” и “Разкази в таралежова кожа”.

20. К. Константинов. Творческо развитие на разказвача - от сантиментализма на сб. ”Към близкия” към интелектуалния психологизъм на сборниците “Трета класа”, “Ден по ден”, “Седем часа заранта” и др. Пластичност на градския пейзаж. Хуманистичната социална отзивчивост и интелектуалният скепсис. Образът на разказвача и неговите функции. К. Константинов като мемоарист - “Път през годините”.

21. Константин Петканов. Тракийският бит в разказите на писателя. Изображението на войната в романа “Морава звезда кървава”. Историческата тема в творчеството на автора - “Жътва”. Култът към родното и идеализацията на патриархалния бит.

22. Стоян Загорчинов. “Легенда за Света София”. “Ден последен - ден Господен” - философско-историческата концепция на романа и ролята му в развитието на жанра в нашата литература. “Празник в Бояна”, “Ивайло” – личността в историята.

23. Людмил Стоянов. Символизмът в ранното поетично творчество на автора /”Меч и слово”, “Прамайка”, “Светая светих”/ и преходът към нова естетическа нагласа в прозата му. Повестта ”Сребърната сватба на полковник Матов” - остротата на социалната критика. Антивоенната повест “Холера” - фрагментарност на изображението и психологизъм. Историко-романтичната повест “Мехмед Синап”.

24. Георги Караславов. Разказите на писателя от 20-те години /сборниците “Уличици”, “Кавалът плаче”/. Романите “Татул” и “Снаха” - специфика на жанровия модел. Сплитане на битово, психологично и социологична интерпретация.

25. Пролетарската поезия през 30-те и 40-те – (Н. Хрелков, Хр. Радевски, Мл. Исаев, Крум Кюлявков и др) и диапазони на поетическия й изказ - от спонтанната романтичност до рационалния идеализъм и догматиката. Никола Вапцаров. Специфика на поетиката на “Моторни песни”. Продълженият дискурс на борбата. Идеологемата като екзистенциален избор и измеренията на човешкото. Диалогичността на Вапцаровото слово и риторики на разчитането й.

26. Поетическото поколение от 40-те - Ал. Геров, Ал. Вутимски, В. Петров, Б.Райнов, Иван Пейчев и др. Тематична насоченост и специфика на поетическия изказ. Пластичност на изображението. Ироничният скепсис, бунтът срещу фалша на стереотипите и антивоенната ангажираност. Разнопосочност на поетическите съдби.

27. 50-те години - промени в социокултурния контекст, литературният живот под контрола на идеологическата доктрина. Култовска естетика. Цензор, автоцензура, новият литературен канон. Лириката под натиска на монументалността и публицистичното клише. Епичност и епопейност - варианти на романовата жанрова форма.

28. Д. Талев. Творчеството на писателя от 30-те и 40-те години /“Усилни години”, разкази/. Тетралогията на Талев - сага за рода, но и за историята на един народ. Личното и историческото време. Битът и ритуалът като техни изразители. Развитие на Талевата концепция за история.

29. Д. Димов. Романите “Поручик Бенц” и “Осъдени души” - жанров синтез, проблематика и образна система. “Тютюн” - епичната структура на романа. Сплитане на рафиниран психологизъм, ярка социална обоснованост и интелектуално начало. Мотивът за “осъдените души”. Рецепцията на романа.

30. Емилиян Станев. Разказите на Ем.Станев от 30-те и 40-те години. Анималистичното и човешкото - битие без граници. Повестта “Крадецът на праскови” - човешката чувствителност в изпитанията на войната. “Иван Кондарев” - проблематика и образна система. Историческата тема в творчеството на Ем. Станев - “Легенда за Сибин”, “Тихик и Назарий”, “Антихрист”. Романът “Антихрист” - историята като духовно търсачество.

31. Пробиви в монолитността на лирическия свят. Романтиката на съграждането и изпитанията на вярата /Пеньо Пенев - ”Добро утро, хора”, ”Дни на проверка”/. Поетическият глас на съхранената човешка топлота /Веселин Ханчев - ”Стихове в паласките”, ”За да останеш”, “Жив съм”/. Преоткритият и пресътворен свят. Публично-патетичното и интимното-изповедното в поезията на П. Пенев, Ив. Радоев, Вл. Башев и др.

32. Българската поезия през периода 1960 - 1990 г. Поетически поколения - единство и разнопосочност на естетически търсения. Разкрепостяване на сетивата и многоизмеримостта на човешкото /В. Петров, Андр. Германов, Бл. Димитрова и др./. Ренесансът на поетическите гласове на Багряна, Дора Габе, Н. Фурнаджиев. Жанрово и стилово обогатяване на лириката и свободата на поетическия експеримент /Вл. Башев, Ст. Цанев, Л. Левчев/. Разгръщане на сатиричното начало, провокативността и гротеската /Р. Ралин, Д. Жотев, К. Павлов и др./. Философската проблематика и интимния свят на човека /Ив. Цанев, Б. Христов, М. Башева и др./.

33. Валери Петров. Поемите от началото на 40-те години /”Детинство”, “Край синьото море”, “Палечко” и др./. Двойствеността на лирическия субект и игровото съотнасяне между приказно-фантастично и битово-ежедневно. Цикълът “Нощи в Балкана” и националните митове. Поемата “В меката есен” и връщането към автентичния авторов глас. “Дъжд вали - слънце грее” - наивизмът като интелектуална игра, но и като моралистика. Детското и моделът на света в поезията на В. Петров.

34. Блага Димитрова. Потомката и диалозите й с миналото и бъдещето. Диапазоните на лирическия свят - философска вглъбеност и ранима чувствителност /”До утре”, “Обратно време”, “Осъдени на любов”, “Импулси” и др./. Романите на Бл. Димитрова и неспокойното съзнание на съвременния човек /”Пътуване към себе си”, “Отклонение”, “Лавината”/.

35. Ст. Цанев. Поезия на нравствената съпротива и тревожното търсачество /”Часове”/. Време, личност, избор - поетът като “меч на народа си” /”Аз питам! Стихотворения и поеми”/. Крадецът в музея на революцията /”Небесни премеждия”/. Личното име на свободата /”Спасете нашите души”/. Ст. Цанев като драматург /”Последната нощ на Сократ”/.

36. Б. Христов. Словото - изстрадани прозрения /“Вечерен тромпет”/. От ъгъла на тоя свят.../ “Честен кръст”/. Иронията - тази помъдряла дързост /“Думи върху други думи”/.

37. Константин Павлов. Гротеската - игра и демитологизация. Абсурдът и почерците на нормалността. /”Сатири”, “Стихотворения”, “Стари неща”, “Появяване”, “Агонийо сладка”/

38. Развитие на българския разказ през 60-те години. Промени в художествената структура и обогатяване на нравствено-психологическите търсения. Тематично и стилово разнообразие. Форми на авторско присъствие. Сказът в поетиката на съвременния български разказ. Митологичното начало и художествената функция на иронията и гротеската. Жанрова специфика на цикъла разкази /К. Калчев, В. Попов, Й. Радичков/.

39. Н. Хайтов. “Засуканият свят” - легендарен и съвременен. Изпитания и несломима виталност. Функциите на сказа в повествователната структура на разказа. /”Шумки от габър”, “Диви разкази”/.

40. Йордан Радичков. “Свирепо настроение” - предизвикателства и трансформации на традициите в жанра. Обрати на фолклорното и фантастичното. Функциите на абсурда, иронията и гротеската. Провокациите на стила. “Барутен буквар” - героичното отвъд патетиката. Митът в драматургията на Радичков /”Суматоха”, “Януари”, “Лазарица”, “Опит за летене”/

41. В. Попов. “Корените. Хроника за едно село” - социалнопсихологическа и философска проблематика; срещата на архитипно и модерно в образната система. Експериментаторска поетика на романа “Низината”.

42. Романът и повестта през 60-те и 70-те години. Проблемите на града и селото. Миграцията и студеният свят на стандартизацията /Ив. Петров, Г. Мишев, В. Попов/. Процесите на “лиризация” на прозата през 60-те години. Нравствено-философската проблематика и промененият статут на повествователя. Психологическият роман и “пътуването към себе си” /Бл. Димитрова, Д. Фучеджиев, Б. Райнов, П. Вежинов/. Към историческата тема - с нов жанров модел /Ем. Станев, В. Мутафчиева, Ант. Дончев, Г. Стоев/.

43. П. Вежинов. Сборниците “Улица без паваж” и “Дни и вечери” - художникът на всекидневието. “Момчето с цигулката” и “Дъх на бадеми”. Писателят и неговата аудитория. Психологическите ракурси на отчуждението в “Нощем с белите коне”, “Бариерата”, “Везни”. Функции на фикционалното.

44. Ив. Петров. Земята - притежавана и отстоявана /“Мъртво вълнение”/. Между носталгията и иронията /”Преди да се родя”, “И след това”/. “Хайка за вълци” - неизлечимите рани на времето.

45. Трансформации в жанровия модел на историческия роман. /Емилиян Станев, Вера Мутафчиева: “Летопис на смутното време”, “Случаят Джем”, Антон Дончев: “Време разделно”, Генчо Стоев: “Цената на златото”,”Завръщане”/. Диалогът на темпосите в аксиологията на личността. Деструкции и „ренесанс” на националния митопоезис.

46. Развитие на драмата след II-та световна война. Пробивът на новото - “Всяка есенна вечер” на Ив. Пейчев и “Прокурорът” на Г. Джагаров. Лириците и моделът на “лиричната драма” /Иван Пейчев, В. Петров, Ив. Радоев/. Конфликтността на ежедневието и новите драматургични пространства /Др. Асенов, Н. Йорданов, Г. Данаилов/. От парадокса и гротеската до абсурда /Ив. Радоев, Йордан Радичков, Ст. Стратиев/. Мит и митотворчество в съвременната българска драма.

Теми за семинарни занятия по дисциплината „История на българската литература след Първата свутовна война” (студенти от специалности БЕАЕ, БЕНЕ, БЕФЕ, БЕИЕ, БЕФЕ, БЕИ, р.о., 15 учебни часа)

1. Лириката на Христо Смирненски – синтез на различни художествени модели. Трансформации на символистичната поетика. Смирненски отвъд метапрочите на соцканона.

2. Гео Милев – естетика на фрагмента в „Жестокият пръстен”. „Иконите спят” и фолклорната традиция. Концепцията за история в поемата „Септември”.

3. Н. Фурнаджиев – дебютната лирическа книга „Пролетен вятър”, конструиране и функции на художествения хронотоп, съдбата на родното. А. Разцветников – дебютната лирическа книга „Жертвени клади”, специфика на поетическия модел. Библейският код.

4. Атанас Далчев – философска проблематика и специфика на образната система в стихосбирките „Прозорец”, „Стихотворения”, „Париж” и „Антелът на Шартър”.

5. Образи на родното в лириката на 20-те години на ХХ век. Потенциалът на историкопоетическата перспектива – образни модели и тяхното движение в литературноисторическото време от началото на ХХ век към второто му десетилетие (Н. Фурнаджиев, А. Разцветников, Гео Милев, А. Далчев).

6. Лирическо поколение на 40-те години – Ал. Вутимски, В. Петров, Ал. Геров, Б. Райнов, Иван Пейчев. Теми, художествени модели. Общността на поколението, автентика на творческите присъствия. Никола Вапцаров. Своеобразие на Вапцаровата поетика в стихосбирката „Моторни песни”. Естетика на контрастите, диалогичност, функция на „реторическите модели”.

7. „Априлското поколение” в историята на българската литература. Идеология и художествено-естетически модели на патетиката в десетилетието на 60-те години на ХХ век. Представителни имена, текстове и лирически книги Доминиращи образи и мотиви, рецепция.



8. Алтернативният канон – фигурата на отхвърления творец, поетът със „запечатания глас”. Провокациите на дебюта – Константин Павлов. „Сатири” и „Стихотворения” в контекста на десетилетието. Рецепция – критическият сюжет на инкриминирането.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 05 март 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница