Професионално направление (на курса)
Изтегляне 102.21 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на Филологии ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА И ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.Специалност(и)<наименование>1ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>Увод в литературната теория 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>Окс „Магистър” 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>7.Брой ECTS кредити<естествено число>8.Име на лектора<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>Доц. Д-р Атанас Вангелов Бучков 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Успешно завършилите обучението по дисциплината „Увод в литературната теория” ще са запознати с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука; ще са усвоили базовите литературнотеоретични понятия и категории; ще са формирали умения за анализ и интерпретация на художествени текстове и културни феномени. ще могат ...10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноАудиторно 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Обучението по дисциплината предполага знания и умения, които са предвидени от ДОИ за завършилите гимназиален курс на обучение. 12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Курсът по увод в литературната теория е предвиден в учебните планове на специалностите Български език и английски език, Български език и история, Начална училищна педагогика с чужд език /английски/. Дисциплината има за цел да даде на студентите базовата литературнотеоретична подготовка. Тя включва запознаване с етапите на развитие и основните раздели на литературната наука. Същностните знания са съсредоточени върху възловите литературоведски категории понятия, необходими на студентите при овладяване на материала по конкретните литературноисторически дисциплини, застъпени в учебните планове. Логиката на курса се разгръща в няколко раздела, обхващащи в последователност знания за същността и строежа на литературната творба, за родовото и жанровото деление на литературата и историколитературната типология. Хорариум – 20 часа /само лекции/ 14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>І. Учебници, христоматии, речници: Богданов, Ив. Енциклопедичен речник на литературните термини. С. 1993. Добрев, Д., Костадинова, М. Увод в литературната теория. Фабер, 2010. Енциклопедичен речник на литературните термини. Изд. Хейзъл, С. 2001. Игълтън, Т. Увод в литературната теория. С. 2003 (Eagleton, T. Literary Theory. An Introduction). Литературная энциклопедия терминов и понятий. М., 2001. Литературознание. Христоматия. Съст. Енчо Мутафов. Благоевград, 1998. Марков Г., Ив. Попиванов. Литературна теория. С. 1984. Панчева, Е. Личева, А. Янакиева, М. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С. 2005. Помагало по теория на литературата. Част I. СУ. 1984. Попиванов Ив. Теория на литературната творба. т. 1-2. С. 1987 Поэтика. Словарь актуальных терминов и понятий. М. 2008. Речник по естетика и философия на изкуството. Под редакцията на Жак Моризо и Роже Пуиве. С. 2012. Современная литературная теория. Антология /сост. И. В. Кабанова/. М. 2004 Теоретическая поэтика. Понятия и определения. Хрестоматия. М. 1999. Теория литературы в двух томах /Под ред. Н. Д. Тамарченко/. Т. 1. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика. М. 2004. Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000. Томашевски Б. Теория литературы. Поэтика. М. 1996. Фарино, Е. Введение в литературоведение. СПб, 2004. Фаулър Р. Речник на съвременните литературни термини. С. 1993 Филипова, С. Речник по стихознание. С. 2010. Хализев, В. Е. Теория литературы. М. 2002. Abrams, M. H. Glossary of Literary Terms. New York. 1985. Compagnon, A. Le demon de la theorie. Editions du Seuil. 1998; Компаньон, А. Демон теории. М. 2001. Dictionary of literary terms and literary theory. Penguin Books. 1997. Kayser, W. Das sprachliche Kunstwerk. Eine Einführing in die Literaturwissenschaft. Bern, 1967. Lodge, D. /ed./ 20-th Century Literary Criticism. Longman, 1991 (1972) Morier, H. Dictionnaire de poétique et de rhétorique. Paris, 1975. Staiger, E. Grundbegriffe der Poetik. Zürich, 1946. Wellek, R. Warren, O. Theory of Literature, Penguin Books, 1956; Уэллек, Р. Уоррен, О. Теория литературы. М. 1978. Wilpert, G. von. Sachwörterbuch der Literatur. 7., verbesserte und erweiterte Auflage. Stuttgart, 1989. ІІ. Специализирани изследвания: Аристотел. За поетическото изкуство. С. 1975. Барт, Р. Въображението на знака. С. 1991 Барт, Р. Разделението на езиците. С. 1995. Бахтин, М. Въпроси на литературата и естетиката. С. 1983. Бахтин, М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С. 1976. Бахтин, М. Философия на Словесността. С. 1986. Бахтин, М. Эстетика словесного творчество. М. 1979 (1986 - II изд.) Бучков, А. Емилиян Станев и проблемът за кризата за авторството. Изд. ПУ, 1996. Бучков, А. Литературнотеоретични фрагменти. Пловдив. 1994. Бучков, А. Между писането и написаното. Пловдив, 2003. Виготски, Л. Психология на изкуството. С. 1978. Гадамер Х. Г. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. С. 1997. Георгиев, Н. Анализ на лирическата творба. С. 1985. Георгиев, Н. Мнения и съмнения. С. 1999. Георгиев, Н. Пропасти и мостове на междутекстовостта. Пловдив, 1999. Георгиев, Н. Тревожно литературознание. С. 2006. Граници и възможности на литературознанието. С. 1986. Де Ман, П. Алегории на четенето. С. 2000. Джаджев, Ив. Основен курс по естетика. Варна. 1996. Дичев, И. Еротика на авторството. С. 1991. Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С. 1997 Елиът, Т. С. Традиция и индивидуален талант. Варна, 1980. Женет, Ж. Фигури. 2002. Златанов, Бл. Интенция и смисъл на стиховия текст. С. 2002. Идеи в културологията. т. 1, С. 1990, т. 2, С. 1993. Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С. 2004. Ингарден, Р. Исследования по эстетике. М. 1962. Ковачев, О., Кьосев, А. (съст) Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. С. 2003. Козлуджов, З. Идентичност и интерпретация. Пловдив. 2001. Козлуджов, З. Литературният сказ и проявите му в българската проза. Пловдив. 1998. Козлуджов, З. Повествователят. Подстъпи към интерпретацията му. Пловдив. 1994. Козлуджов, З. Херменевтичният подход – основания и изпитания. С. 2005. Коларов, Р. В художествения свят на романа "Хоро". С. 1988. Коларов, Р. Звук и смисъл. С. 1983. Коларов, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. С. 2009. Кроче, Б. Естетика. Избрани естетически съчинения. С. 2006. Кунчева, Р. Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега. С. 2000. Лесинг, Г. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. С. 1978. Лотман, Ю. Анализ поэтического текста. Л. 1972. О поэтах и поэзии. Анализ поэтического текста. Статьи. Исследования. Заметки. СПб. 2011. Лотман, Ю. Лекции по структуральной поэтике. –В: Ю. М. Лотман и тартуско-московская семиотическая школа. М. 1994. Лотман, Ю. Структура художественного текста. М. 1970. Лукач, Д. Хаос и форми. С. 1989. Милчаков, Я. Стих и поезия. С. 1990. Мукаржовски, Ян. Студии по теория на изкуството. С. 1993 Натев, Ат. Беседи върху самобитността на изкуството. С. 1988. Натев, Ат. Подстъпи към теорията на драмата. С. 1972. ОПОЯЗ. Шумен. 1996 Паси, И. Смешното. С. 1978. Паси, И. Трагичното. С. 1962. Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив. 1992. Растие, Фр. Знаци и изкуства. Семантика и семиотика. С. 2004. Растие, Фр. Изкуства и науки за текста. С. 2003. Рикьор, П. Живата Метафора. С. 1994. Рикьор, П. От текста към действието. Херменевтични опити. Т. 2. С. 2000. Рикьор, П. Прочити. С. 1996. Сапарев, О. Критически илюзии, т. 1-2. С. 2011. Сапарев, О. Литература и интерпретация, Пловдив 1988. Сапарев, О. Литертурната комуникация. Пловдив. 1994. Сапарев, О. Фантастиката като литература. С. 1990. Сартр, Ж. П. Литературна теория и критика. С. 1996. Семиотика. Между нещата и думите. С. 1991. Семиотика. Материя на мисълта. С. 1991. Смирнов, И. П. Олитературенное время. (Гипо)теория литературных жанров. СПб, 2008. Сонди, П. Теория на модерната драма. 1990. Стайнър, П. Руският формализъм. Шумен. 1995. Структурализм: "за" и "против". М. 1975. Теория метафоры. М. 1990. Тодоров, Ц. Поетика на прозата. С. 2004 (1985). Тодоров, Цв. Въведение във фантастичната литература. С. 2009. Уд, Дж. Как действа литературата. С. 2010. Успенски, Б. Съчинения, т. 1. Семиотика на изкуството. Поетика на композицията. С. 1992. Фрай, Н. Анатомия на критиката. С. 1987. Христов, Ив. Литературността. С. 2009. Янакиев, М. Българско стихознание. С. 1960. Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С. 1998. Eco, U. Lector in fabula. Bompiani, Milano, 1979; Eco, U. The Role of the Reader. University of Indiana Press, Bloomington, 1979; Эко, У. Роль читателя. Санкт-Петербург-Москва, 2005. Eco, U. Opera Aperta. Forma e indeterminazione nelle poetiche contemporanee. Bompiani, Milano, 1985; Эко, У. Открытое произведение. Форма и неопределенность в современной поэтике. Санкт-Петербург, 2006 Eco, U. Six Walks in the Fictional Woods. Harvard University Press, Cambridge, 1994; Эко, У. Шесть прогулок в литературных лесах. Санкт-Петербург, 2007. Literary Theory. A Very Short Introduction by Jonathan Culler. Oxford University Press, 1997; Каллер, Дж. Теория литературы: краткое введение. М. 2006. 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|