Професия „Музикант”

A mile or million away…

Our trains may roam

Till the final failure’s day.

(Pantograph – “Sheen of Rails”)
14 часа. Спирката на тролеи 1, 2 и 4 на ул. Кракра, срещу читалището „Средец”. На таблото пише, че следващият тролей ще дойде след 23 минути. Нормално. Започвам да се взирам в преминаващите с бясна скорост и неравномерно дрънчене Дювази и Татри. След дълъг философски размисъл за тиристорното управление и рекуперативното спиране се сещам за текста на един приятел, който беше решил да пише за живота, пътя и съдбата на човека. Беше го кръстил “Sheen of rails”, и много искаше да го използвам като текст за песен за в бъдеще.

Най-после идва тролей, съвсем различен от този, на който трябва да се кача. Именно затова се качвам След 5-6 минути път попадам в яко задръстване на СУ – тролеят в най-лявото платно, колите около него... Чувствам колко дълго ще е това пътуване до някъде си и отново се сещам за стиховете на моя приятел. Изведнъж ме хвана внезапна меланхолия. В главата ми се роди една мелодия, свирена от цигулка и китара, която навява тъга, но и оттенък на надежда. Беше проста мелодия, която току-така ми дойде наум. Потопих се в дълги размисли за инструментализацията, текста, хармонията... докато един луд чичко в тролея не ме върна на Земята със своите крясъци „Да върнем парите на китайците!”...

Ситуация като горната най-добре описва причудливата природа на музиканта. Нещо на пръв поглед незначително и тривиално – „кесене в тролея”, за мен се въплъти в песен, която достигна 26-то място в класациите на един престижен сайт за млади автори на музика. Това е така, защото музата идва без да чака. Трудно е да се обясни на лаиците, защото тя е чувство, което или го имаш, или го нямаш. И най-интересното е, че всичко идва спонтанно, когато най-малко очакваш – било то когато си навън, или в дългите часове, които прекарваш вкъщи, решавайки задачи по физика... На мен обикновено ми идва в тоалетната , но музата може да се отключи и след някакво преживяване, очакване, или просто емоционален момент.

За съжаление не се познавам с много музикални творци (само с двама), но нещата са идентични при всеки творец, на който му е дошло вдъхновението – сядам и почвам да свиря. И тук е според мен нещото, което отсява добрите музиканти и автори на музика – способността да възпроизведеш простия низ от ноти, който ти е в главата, на музикалния инструмент, и да го трансформираш в завършена мелодия. Да, знам, че не всеки го може, просто защото това е музикантски слух и усет за мелодия, което или ти е дарба, или не е. Аз го имам този усет, но може би нямаше да се справя, ако не знаех музикалната теория, а аз я усвоих в много ранна възраст. Но един мой приятел е способен, без да знае нищо особено за хармония, композиция, теория на музиката и мелодическите линии, да свири всичко, което си пожелае в мигът, в който сяда на синтезатора. Това са надарените личности .

И все пак, ако някой от вас усеща, че подозрително често му идва музата, нека се пробва да изсвири онзи низ от тонове, който „чува” в главата си. Първият път може да не успее, вторият също, но нека не забравя, че музикалния слух го има всеки човек, просто при някои е повече. Също така да знае, че слухът се тренира, слушането и възпроизвеждането на музика, свиренето и разпознаването на акорди много помага. Когато излизам да свиря нещо наизуст, без ноти, не е нужно да запомням коя нота точно къде е, тя някак си ми идва сама в главата. Това е слухът. Тъй че ако някой от вас изпитва същите симптоми, веднага да сяда да композира.

Когато вече имам изглед как ще изглежда горе-долу мелодията, която съм измислил, сядам и започвам да мисля за инструментите, като се придържам към посланието, което искам да отправя към слушателите. Тъй като работя предимно на синтезатор, трябва да преценя кой инструмент най-точно ще подхожда на мелодията – цигулка ли да е, пад ли да е, китара може би, а понякога дори семпло пиано върши работа. Абе не е много проста работа, щом цяла наука са създали – инструментознание... Различният тембър на инструмента навява различно чувство, например медният духов инструмент дава плътност и мекота на мелодията, и е подходящ за нежни лирични фрази. От друга страна, употребата му в хард-рок например е много неуместна.

И така опираме до стила на мелодията. Аз правя предимно електронна музика – най-вече транс, тъй като много обичам космическия звук в съчетание с денс ритъм. Но все повече се увличам по алтернативен метъл (като “Portishead”, “Dream Theater”...), каквато е “Sheen of Rails”. Изборът на стил го правя спонтанно, както ми звучи по-добре, но често се е случвало мелодията просто да не ще да стане транс примерно.

След като вече съм набелязал стила и съм измислил мелодията, е време да я запиша. За целта използвам MIDI връзката синтезатор-компютър, а програмата ми е Steinberg Cubase SX. Знам, че на много от вас това нищо не ви говори, само ще поясня, че така мога да създам мелодията на PC и там да я редактирам. Така използвам неизменното богатство на виртуалните студийни технологии – компютърът за мен е звукозаписното студио (буквално!). Музиката се качва на различни канали, тракове, където после слагам ефекти, и накрая смесвам. Свикнал съм да свиря всеки парт от песните ми сам – дори използвам две ноти, за да симулирам барабанен ритъм (докато в интернет не се появи една програма, която има предварително записани 285 ритъма, с 20 вариации на всеки един). Много е деликатен въпросът за вокалите, тъй като съм лишен от особени гласови данни, и трябва по някакъв начин да замажа великото ми грачене... Обикновено става с модулиране на гласа, както и два-три ефекта.

Когато вече цялата мелодия е записана, започва последната част от творческия процес, а именно – мастерингът. Признавам, че не съм завършил никакви курсове по тонрежисура, но смятам, че музикалното възприятие ми е предостатъчно. Какво ще рече мастеринг? Това е, да речем, колко силно да звучи отделен трак, каква да е наситеността му с ефекти, къде да има повече засилване и затихване, кога да спре да свири, какво да е разположението му във времето спрямо друг трак... Честотното модулиране (по-известно като Frequency Modulation, или FM) също е обект на мастеринга – това ще рече, ако мелодията прекалено „гърми”, да се намали съответния честотен диапазон (знаете го, човекът чува от 16-20,000 Hz), и да се съкрати амплитудата на аудио-вълната.

След целия този процес идва най-трудното нещо за мен – заглавието. То трябва да е въздействащо, свързано по някакъв начин с чувството, което навява мелодията. Когато имам текст е лесно – избирам повтаряща се фраза, която носи най-голям заряд, но когато е инструментал, трябва да преценя какво искам да си мислят хората, които слушат едва десетата секунда от моята песен.

В общи линии това е алгоритъмът, към който се придържам, когато създавам композиция. Като музикант в България виждам реализация, но тук или трябва човек да си осигури здрав гръб, или да стане дрипав чалгар (нищо лично, просто не приемам това възприятие на музиката, което се наложи в последните години от господата от югоизтока). С една дума – трябва да направиш така, че да ти се отвори парашута: всеки конкурс за млади таланти, всяка изява по медиите, всички рекламни и промоционални участия носят точки пред евентуалните спонсори, които от своя страна трябва да разберат, че в тебе има хляб.

Ами като цяло това е описанието на творческия процес при музиканта-композитор, или поне при мене. Може би за някои е станало по-ясно как се композира, та дори може по-музикалните от вас да се запалят и да имаме още творчески лица в иначе изключително творческото ни училище...