Професор Беню Цонев

Много малък остава сирак. За него се грижи по-големият му брат Христо. През 1877 г. завършва четвъртокласното Долнокрайско училище в родния си град. По време на Руско-турската война, едва петнадесет годишен, работи в Ловеч като писар в руската администрация. Огромното му желание за повече знания го води във възстановеното след Освобождението Петропавловско духовно училище край Лясковец. Тук се среща с епископ Климент Браницки (Васил Друмев), който открива в него бъдещия учен и го съветва да подаде молба за държавна стипендия до министъра на Народното просвещението проф. Марин Дринов. Към молбата си Беню Цонев прилага и тетрадка със свои стихове. Молбата му е уважена и в началото на учебната 1880/1881г. Беню Цонев се записва за ученик в Загребската класическа гимназия. В продължение на четири години изучава старогръцки, латински, френски и немски език, философия, вероучение, история, география, математика, стенография, природознание и анатомия. Завършил с отличен успех гимназията през 1884 г. , Беню Цонев се връща в България и учителства в продължение на две години в Петропавловската семинария и в реалната гимназия в гр. Лом.

Желанието му за знания е огромно, а финансовите му възможности са ограничени, но през 1886 г. съдбата отново е благосклонна към бъдещия учен. Той за втори път получава държавна стипендия и постъпва във Виенския университет, където две години учи славянска и романска филология при големия учен проф. Ватрослав Ягич (1886-1888). Продължава образованието си в Лайпциг, друг голям университетски център, където слуша лекции при най-известните по онова време професори-езиковеди Август Лескин и Карл Бругман и по философия при Вилхелм Вунд. Защитава докторска дисертация „За източно-българския вокализъм” (на основа на ловешкия говор) и получава научна степен доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890).

След завръщането си в България е назначен за учител в Софийската държавна мъжка гимназия, където преподава от 1890 до 1893г. По същото време преподава немски език и чете лекции по история на българския език в новооткритото Висше училище, по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1893 г. Беню Цонев е назначен за редовен преподавател във Висшето училище, където работи до края на живота си. Същата година е избран за редовен доцент, а през 1895 г. – за редовен професор и ръководител на Катедрата по история на българския език, чийто титуляр е в продължение на 33 години. През 1892 г. е избран за дописен член, а през 1900 г. и за редовен член (академик) на Българското книжовно дружество (БАН).

Огромни са заслугите и помощта проф Беню Цонев за уреждане на новосъздадения Софийски университет „Св.Климент Охридски”.

Пет учебни години той е декан на Историко-филологическия факултет и една учебна година - ректор на Софийския университет.

Беню Цонев е представител на онова поколение учени, на което се пада трудната задача да изгради основите на младата българска наука след Освобождението.

Талантлив учен-филолог, Беню Цонев е един от основоположниците на българската езиковедска наука, в която оставя трайни следи с цялостната си научноизследователска дейност. Огромното му научно дело се отличава с разнообразие на проблематиката – история на българския език, диалектология, описи и издания на български езикови паметници, краезнание, фолклор, литературна критика, проблеми на правописа и чистотата на българската реч, преподавателска дейност.

Беню Цонев посвещава много време за изучаване и описване на българските диалекти. Основен принос, който прави в областта на българската диалектология, е класификацията на българските диалекти. Той пръв и с най-големи подробност и очертава, границата която дели българските диалекти на източни и западни според редица фонетични особености.

Интересни са изследванията на Беню Цонев върху езиковите взаимности между българи, румънци, маджари, турци. Подробно проследява българското влияние върху тези езици, както и обратния процес – проникване на чужди думи и словосъчетания в българския. Според него ”Заетите тъй или инак думи , след като се употребяват известно време, стават неразделна съставна част от езика и служат за всекидневна употреба. Колкото и да се стремим да не употребяваме чуждиците, те се налагат; налагат се затова защото те идат заедно със съответните нови понятия, идат с новите предмети, които употребяваме в ново време. И каквото и да правим , колкото и да ни е мъчно, ние не може да ги избегнем”.

Беню Цонев разглежда и въпроса за благозвучието на речта като един от най-важните показатели за равнището на езиковата култура. Той препоръчва да се премахне синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член. За благозвучие, той предлага пълен член да се употребява, когато следващата дума започва с гласна, а кратък - когато следващата дума започва със съгласна.

Като защитник на фонетичния български правопис, още в докторската си дисертация посочва, че за писане на българска реч са достатъчни 28 букви. До края на живота му въпросът с българския правопис е основно тема на неговите занимания.

По въпроса за характера и наименованието на първия книжовен език на славяните, той заема категорична позиция, че този език е старобългарския. Има и собствено мнение по въпроса за произхода и взаимоотношенията между двете старобългарски азбуки, като доказва че глаголицата е по-стара и че тя е създадено от бр. Кирил и Методий.

Голяма част от идеите на проф. Беню Цонев намират приложение в съвременния ни правопис и потвърждение на думите му, че най-важната функция на книжовния език е неговото национално обединително предназначение

Отличен познавач на средновековните езикови паметници, проучва повече от 530 ръкописа и прави опити за тяхната класификация през 1905 г. Описва българските и славянски ръкописи на най-големите български и на някои чужди ръкописни сбирки на Софийската народна библиотека, Пловдивската народна библиотека, на библиотеката на Рилския манастир, на БАН, Виенската държавна библиотека, Берлинската държавна библиотека, Загребския университет.

Най-значителния си труд „История на българский език”, който е замислен да бъде издаден в 12 тома – като енциклопедия на българския език, Беню Цонев не успява да завърши. Първият том е отпечатан през 1919 година. По-късно, след неговата внезапна смърт биват издадени още два тома под редакцията на един от най-добрите му ученици проф. Стефан Младенов. Но макар и недовършена неговата „История” е станала класически труд на нашето езикознание

Проф. Беню Цонев не пренебрегва и въпросите на българската литературна критика. Прави сполучливи проучвания и оценки за някой свои съвременници – Кирил Христов, Тодор Влайков, Иван Вазов, Алеко Константинов. Голяма част от неговите публикации в тази област се отпечатват в сп. „Български преглед” и „Годишник на Софийския университет”. Беню Цонев е първият редактор и издател на Алековия пътепис „До Чикаго и назад”. Именно той дава настоящето заглавие, тъй като в ръкописният вариант на автора е „От София през Париж до Чикаго и назад” , му се сторил прекалено дълъг.

В научната му биография определено място заема и дейността му като преводач, тъй като владее няколко езика - хърватски, латински, гръцки, немски, френски, руски. Беню Цонев обогатява българската преводна литература с произведенията на Виктор Юго, Емил Зола, Адам Мицкeвич, Гьоте, Антон Чехов и др.

Бил е редовен член на комисията по превеждането на Библията и официален съветник на Св. Синод по правописа, стила и правоговора (1905). Той е от малкото хора, присъствали на освещаването на желязната църква „Св. Стефан” в Цариград (1898 г.).

Член е на археографическата комисия при Министерството на народното просвещение за издаване на по-важни български езикови, исторически, етнографски и художествени паметници (1906); член на комисията за изработване на Наръчен речник на българския език и съучредител на Съюза на българските учени, писатели и художници; участва в съставянето на нов Правописен речник (1923); избран в комисията за изработване на Общобългарски академичен речник (1923); на редакционните колегии на „Български преглед : Списание за наука, литература и обществен живот”(1893-1900); „Българска реч : Месечно списание”(1921); „Годишник на Софийския университет”(1904-1915).

Проф. Цонев е един от учредителите на книжовното дружество „Общий труд” и съавтор на устава му, председател на Полско–българското дружество, член на книжовния комитет на Славянското благотворително дружество, на кооперативно-просветното дружество „Развитие”.

Наред с многообразието на научното му дело би трябвало да представим Беню Цонев и като поет. Публикува своите стихове предимно в сп. „Български преглед”, които подписва с псевдоними.

Той е един от ентусиастите, участвали в първото масово изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г. Организатор на събитието е писателят Алеко Константинов, а датата се счита за рожден ден на организирания туризъм в България. Заедно с Алеко Константинов са едни от учредителите на Българският туристически съюз. По негов текст е създадена първата българска туристическа песен „Песен походница”(1902), преработена (1908). Любовта към природата предава и на децата си. Дълги години синът му Драгомир е председател на Юношеския туристически съюз в България.

В историята на българската култура, Беню Цонев записва още веднъж своето име. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци, между които и проф. Беню Цонев, внася предложение в Министерския съвет за определяне Ден на българските народни будители. Предложението е той да е 1 ноември, когато се почита паметта на небесния закрилник на българите Св. Йоан Рилски (според Григорианския календар). Няма друг народ като българския, който да е посветил един ден от календара на своите просветители, един ден който и до сега обединява различно мислещи, бедни и богати, неуки и учени.

Професор Беню Цонев е един от инициаторите и пръв председател на създадения през 1924 г. научен комитет към Ловешкото културно благотворително дружество в София за написване „на уникалната краеведска поредица „Ловеч и Ловчанско”, излязла през 1929-1938 г. в 7 тома. Поради всезапната смърт на професора (5 октомври 1929 г.) „…софийският комитет от ловчане, решихме да посветим първата книжка от съчинението „Ловеч и Ловчанско” на Бенювата светла памет.”(А. Иширков, редактор).

Въпреки че семейство Цоневи живее много скромно, помага колкото и както може на града и съгражданите си. През 1905 г. прави дарение за фонд „Постройка читалищна сграда”; за построяване на жп линията Левски – Ловеч, на читалищната библиотека дарява книги и парични средства. Неговото благородно дело продължава синът му Драгомир. През 1936 г. той предоставя бащината си къща във Вароша на Юношеския туристически съюз в града, дарява средства на общината, на Ловешкото благотворително дружество в София, на църквата „Св. Богородица”, на училище „Йосиф I”, на сиропиталището, на женското дружество „Благодетел”, на музикалното дружество „Кавал”, за благоустрояването на кв. Вароша.

През 1892 г. за високи научни постижения проф. Беню Цонев е награден с орден „За гражданска заслуга” V степен; през 1920 г. е награден със сребърен Медал за наука и изкуство; през 1924 г. е провъзгласен за Благодетелен член на читалище „Наука”- Ловеч; с решение № 24 от 22 февр. 1990 г. на Общински народен съвет Ловеч, библиотеката в града приема името на проф. Беню Цонев. Но „по-важни от тези знаци на уважение е споменът на поколенията, защото той прави големите дела вечни”. И във връзка с големите дела на големи хора като проф. Беню Цонев ми се иска той да бъде предложен от колектива на библиотеката за почетен граждани на родния му град Ловеч. Той заслужава!
Животът не щади Беню Цонев. Ранната и трагична смърт на първата му жена „му причинява много болки на сърцето”. След пет години създава втори път семейство със Сабинка (Събка) Козарова, гимназиална учителка, която владеела седем езика, била изключително образована и интелигента. Семейството има трима сина и една дъщеря. Най-големият Любен (1900) е икономист и директор на дирекция „Българска външна търговия”. Има голям принос за излизане на България на европейските пазари като равноправен търговски партньор (1939-1944). Драгомир (1902) е икономист и юрист, председател на Българо-германската търговска камара. Инициатор и организатор на печеливш износ от България на диворастящи плодове и билки за европейските пазари. Организирал изграждането и успешното производство на фабрика за пектин в с. Църква, Пернишко. Третият брат Добрин (1906) е държавен служител, работил в полицията, отдел „Външно разузнаване”, дъщерята Маргита (1908) - балерина, певица, актриса. След 1944 г. тримата братя са обявени за народни врагове . Любомир, Драгомир и Маргита емигрират в Германия и живеят там до края на дните си. Д-р Драгомир Цонев е член на Българското академично дружество „Петър Берон” в Мюнхен. В България остава най-малкият брат Добрин убеден, че не е причинил на никого зло и никой зло няма да му стори. Но той е арестуван и съден от Народен съд в София, с присъда - доживотен затвор и пълна конфискация на имуществото. След освобождаването му от затвора е въдворен 4 години на лагер в Белене.

Само две от децата на Беню Цонев оставят наследници – Любен има дъщеря в Германия на име Мери Брауншваг, Добрин има дъщеря Сабина и син Боян, който е покойник. Неговата съпруга и дъщеря му Борислава живеят в София и днес са наши гости.