Профил на зона за къпане име на зоната за къпане „гняздово”

Име на зоната за къпане „ГНЯЗДОВО”

25° 33' 36" E		41° 39' 20" N
	Плаж
ссссссс	Зона за къпане
	Населено място

Наименование на пункта за вземане на проби от водите за къпане

В района около плажа няма обозначени защитени територии.

Защитена местност „Големият сипей” се намира на около 4 км югоизточно от зоната за къпане над стената на яз. Студен кладенец.
Описание на дъното - В зоната за къпане има участъци със стръмен наклон на дъното и участъци с полегато дъно. Дъното на около 20% е покрито с незначително количество камъни. Не се наблюдават течения, различни от нормалните.
Достъп до плажа- Достъпът до плажната ивица е през населеното място (с. Калоянци) - чрез изграден асфалтов път . Не е осигурен достъп за хора с увреждания. Градски транспорт има до село Калоянци. Ограничени са условията за паркиране на лични моторни превозни средства. Няма изградени обществени паркинги.
Оценка броя на посетителите на плажа – около 30-40 души по време на най-горещите месеци на сезона.
Съоръжения на плажа и други дейности - водноспасителна дейност и медицинското осигуряване не са осигурени.

Няма осигурени обществени тоалетни. Почистването на плажа е ръчно.

Осигурени са съдове за смет, които се извозват със специализиран транспорт, с учестен график през активния сезон.

Няма обособени зони за водни спортове.

Защитена местност: Големият сипей

Обявена е със заповед № РД-471 през 2001 г. Площта на защитената местност е 653,9 ха. Тя обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен от землището на село Рабово, покрай стената на язовир “Студен кладенец” и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори.

Биологично разнообразие

“Големият сипей” е от изключително значение за опазването на птиците. Защитената територия е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд в България. На територията на защитената местност гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. Другото място у нас е в района на гр. Маджарово,обл.Хасково.

От видовете вкючени в Червената книга тук могат да се видят още черният щъркел, египетският лешояд, орелът змияр, малкият креслив орел и черната каня.

Единствената колония от сиви чапли разположена на скали у нас се намира именно в защитената местност “Големият сипей”. Това е районът в който се срещат и 7 от общо 9-те за България биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона- испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка и скална зидарка.

Горите в защитената местност са представени от благун, космат дъб и цер. Храстовата растителност е от келяв габър, драка, червена хвойна, глог и шипка.

Международен природозащитен статус

Защитената местност “Големият сипей” е част от от Орнитологично важно място “Студен кладенец”, имащо световно значение. Предстои включването и в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Режим и статут

В защитената местност са забранени:

Всякакъв вид ново строителство

Търсене и проучване на полезни изкопаеми със сондажи и минни дейности в периода януари-юни включително

Добив на полезни изкопаеми по открит способ

Извеждане на голи сечи в горските насаждения

Лов, риболов и ловностопански мероприятия

Алпинизъм и делтапланеризъм

Защитената местност се стопанисва и охранява от Държавно лесничейство “Хасково”, под контрола на РИОСВ-Хасково.

Посещения

Човешкото присъствие в близост до гнезда или убежища на редки животни може да ги прогони завинаги. За да избегнете безпокоене на застрашени видове, координирайте вашите посещения с РИОСВ-Хасково.

Характеристика на района на влияние

По данни от РИОСВ – Хасково в района на зоната за къпане се заустват отпадни води от дейността на хотели и места за настаняване, които генерират по-малко от 10м³ вода на ден. За тези видове обекти РИОСВ не издават разрешителни, въпреки това те носят потенциален риск от замърсяване на водите за къпане с микрофлора, биологични материали и битови химични вещества.

По данни на Областна дирекция „Земеделие” района около зоната не се експлаотира интензивно за селскостопански и животнавъдни дейности.

По данни на БДИБР – Пловдив водите около зоната за къпане са определени за «Аквакултури» , като има издадени разрешителни за отглеждане на сладководни видове риба. Горното също крие потенциален риск от замърсяване на водите в зоната за къпане с микрофлора и биолигични материали.

За да се избегне замърсяването на водите за къпане е целесъобразно проектирането и изграждането на канализационна система за събиране и пречистване на отпадните води преди заустването им от всички обекти, намиращи се в непосредствена близост до плажа.

· точковите източници на замърсяване - Замърсяване на водите главно от неизградени канализации и пречиствателни станции за населените места и локални замърсявания от изградените рудници, хвостохранилища и мандри.

· морфологични изменения – ерозия на речните корита, обезлесяване, добив на инертни материали, прекомерно застрояване на реките с малки ВЕЦ, водещи до изменение в речното легло и в екосистемите и до несъответствие със стратегиите за развитие на екотуризъм.

· дифузното замърсяване - Замърсяване на речните корита с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от населените места, строителни отпадъци и от горско–стопански дейности, от животновъдство, ерозия във водосбора.

Карта на района на влияние 000000 Район на влияние 000000 Карта на Източно - беломорски район за Управление на водите

Надморско равнище на най-ниската точка от водосборната област 225 м.

Название и код на района на речния басейн и подбасейн

Река Арда код BG3AR

Водeн обект- яз. Студен кладенец код BG3AR350L010

Разположение на водите за къпане в рамките на повърхностния воден обект

Кратко описание на водите

В района на зоната за къпане се наблюдава изпускане на отпадъчни води от крайбрежно разположени вили, заведения и др. ,които заустват по-малко от 10м³/ден и за тях не се изисква издаване на разрешително за заустване и съответно не се провежда контрол.

ВОДИ ОТ ПОРЕЧИЕТО НА Р. АРДА

1. 
   Емитери от отпадъчни води, съдържащи вредни и опасни вещества, които заустват в повърхностни водни обекти.
   

2. 
   Мониторингова мрежа
   

• 
  Язовир Студен кладенец – стена
  
• 
  Язовир Студен кладенец – средна част
  
• 
  Язовир Студен кладенец – опашка
  

3. 
   Показатели на извършвания мониторинг
   

се извършва по 23 показателя за екологично състояние /общи и специфични/ и 3 показателя за химично състояние /кадмий, олово и никел/ - Приложение 4.

Физико-химичният мониторинг на пункт яз. Студен кладенец – средна част

се извършва по 18 показателя за екологично състояние /общи и специфични/ и 2 показателя за химично състояние / кадмий и олово / - Приложение 5.

Физико-химичният мониторинг на пункт яз. Студен кладенец – опашка

се извършва по 23 показателя за екологично състояние /общи и специфични/ и 3 показателя за химично състояние /кадмий, олово и никел/ - Приложение 6.

2. 
   Състояние на водното тяло
   

За яз. Студен кладенец е определено следното състояние :

• 
  Язовир Студен кладенец – стена BG3AR00031MS0070 - умерено състояние.
  
• 
  Язовир Студен кладенец – средна част BG3AR00033MS0080 -умерено състояние.
  
• 
  Язовир Студен кладенец – опашка BG3AR00039MS0100 – лошо състояние.
  

При извършваните анализи за химичното състояние (приоритетни вещества) се се констатират периодични отклонения от стандартите за качество по показателите кадмий, олово и никел, което определя и лошото химично състояние на водното тяло. Наблюдават се отклонения за цинк от нормите по Нерeдба 7 от 1986 г.

Като най-силно е замърсен участък от язовира може да се определи опашната част, където се заустват непречистените води от канализацията на гр.Кърджали, както и промишлените води от ОЦК-Кърджали. В този участък има голямо количество утайки с високо съдържание на тежки метали и органика, натрупани през последните десетилетия.
Потенциал за размножаване на цианобактерии, макроводорасли и/или морски фитопланктон
Няма условия за развитието на цианобактерии и макроводорасли.
Наличие на смолисти остатъци, стъкла, пластмаси, каучук или други отпадъци

Не се наблюдават.
Друга информация със значение за водите за къпане
Резултати от мониторинга на водите за къпане в зоната за къпане

Препратка към резултати от 2009г.

Препратка към резултати от 2010г.

Препратка към резултати от 2011г.

Препратка към резултати от 2012г.
Информация за компетентните органи

Министерство на Здравеопазването Министерство на околната среда и водите

гр.Кърджали, източно – беломорски район

ул. „Ген. Владимир Стойчев” №2 гр. Пловдив, ул. „Булаир” № 26

Тел. 0361/ 60295 факс 032/604 721

факс 0361/ 62095 тел. 032/604 720

e-mail: rzi.kardjali@gmail.com e-mail: bd_plovdiv@abv.bg