Профил на зона за къпане име на зоната за къпане



Дата18.06.2018
Размер146.16 Kb.
#74719
ПРОФИЛ НА ЗОНА ЗА КЪПАНЕ


Име на зоната за къпане

Централен плаж кв."Сарафово" гр.Бургас

Идентификация (ID) на водите за къпане

BG3410407079002017

Местоположение на водите за къпане

GEOGRAPHIC

RIVER BASIN DISTRICTS OF THE BLACK SEA

REGION

SEVERNA I IZTOCHNA BULGARIA

PROVINCE

YUGOIZTOCHEN

COMMUNE

BURGAS

PRELEV

KV. SARAFOVO - TSENTRALEN PLAZH



Граници на зоната за къпане в Черно море






Плаж




Зона за къпане




Населено място




27° 31' 0" E 27° 32' 0" E


42° 33' 0" N




Наименование на пункта за вземане на проби от водите за къпане. Географски координати.

Централен плаж кв."Сарафово" гр.Бургас - от дясно на буна №3


ширина

N 42° 33' 27"

дължина

E 27° 31' 30"



Прилежащи към зоната за къпане плажни ивици:
Централен плаж кв."Сарафово" гр.Бургас



Оператор на плажа/ Концесионер:

„МАТ” ООД


Адрес:

гр.Бургас


Дължина на бреговата линия

1663 м.


Средна ширина на морския плаж

30 м. (максимална - 46м., минимална - 6м.)


Структура на плажа

Брегът е основно пясъчен.От общата площ (76800кв.м.) - 45% е активна пясъчна площ, около 1% е скалист бряг, останалите площи са заети от обекти на инфраструктурата и други. Характерна особеност на плажа са изградените осем броя брегозащитни буни.


Местонахождение

В южната част на Черноморието на България, непосредствено до регулационната линия на кв.Сарафово, гр.Бургас.


Зона около плажа.

Граници.


На изтокстръмен и скалист бряг;

На запад – буна с рибарски пристън;

На юг - брегова линия на Черно море;

На север – укрепен свлачищен терен, път, укрепителни насипи, регулационна линия на кв.Сарафово - градска зона с обекти за обществено хранене, жилищни сгради и малки хотели.


Описание на морското дъно

Зоната за къпане е с полегат бряг. Дъното е покрито основно с пясък, като около буните има наслагвания от камъни.


Достъп до плажа

Достъпността до плажната ивица е чрез изградената улична мрежа, тротоари и пътеки. До плажната ивица се достига по неасфалтиран път, преминаващ през поляните. Лични моторни превозни средства се паркират на 5-10м. от плажната ивица.


Оценка броя на посетителите на плажа

Много в почивни дни и празници.


Съоръжения на плажа.

Други дейности.



Удобствата и съоръженията, които се предлагат на плажната ивица са посочени в схема. Водноспасителната дейност и медицинското осигуряване са в съответствие с нормативните изисквания. Спасителните постове са 4бр., спасители - 8бр. с правоспособност и отличително облекло. Има плаващи знаци и обозначения за воден спорт. Плажът е оборудван с един медицински пункт. Медицинският персонал се представлява от медицински сестри с правоспособност.

На плажната ивица са осигурени 3бр. обществени тоалетни, 4бр. съблекални, 4бр. площадки за душове, чешми с питейна вода, кошчета за отпадъци. Почистването на плажа е ежедневно чрез машини и ръчно.

В зоната за къпане е обособен един коридор за моторни и безмоторни водни спортове, като се предлагат водни колела. Буните се използват за риболов от брега. Има зона за спорт, включваща игрище за плажен волейбол.



Плаж „кв.Сарафово - север”


Оператор на плажа/ Концесионер:

Министерство на отбраната


Адрес:

гр.София


Дължина на бреговата линия

413 м.


Средна ширина на морския плаж

22 м. (максимална - 34м., минимална - 9м.)


Структура на плажа

Брегът е пясъчен, примесен с камъни и миди. От общата площ (9000кв.м.) - 89% е активна пясъчна площ, останалите площи са заети от обекти на инфраструктурата.


Местонахождение

В южната част на Черноморието на България, на изток от кв.Сарафово, гр.Бургас, по пътя за гр.Поморие.


Зона около плажа.

Граници.


На изток – обривист бряг;

На запад – обривист бряг;

На юг – брегова линия на Черно море;

На север – подпорни стени на военно-почивен комплекс и земеделски земи.


Описание на морското дъно

Зоната за къпане е с полегат бряг. Дъното е покрито с пясък и камъни.


Достъп до плажа

Достъпността до плажната ивица е с градски транспорт до почивната станция, следва път и пътека през територията на същата до плажната ивица.


Оценка броя на посетителите на плажа

Плажът се използва предимно от почиващите в почивната станция.


Съоръжения на плажа.

Други дейности.



Водноспасителната дейност и медицинското обслужване се осигуряват от управлението на почивната станция. В зоната за къпане не се предлагат моторни и безмоторни водни спортове.


Район на влияние върху водата за къпане


Описание на степента и потенциалните източници на замърсяване
Канализационни зауствания на ВиК оператори

В близост до зоната за къпане до края на 2010г. заустваше канализацията на кв. „Сарафово”, гр.Бургас. Към момента е изградена и функционира канална помпена станция (КПС), която тласка отпадъчните води от кв.”Сарафово” към пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Поморие”, към която ще се изгради дълбоководно заустване на разстояние около 4000м. от зоната за къпане. Към настоящия момент заустването на пречистени отпадни води се извършва в точка с координати N 42° 34' 00" E 27° 36' 02".


Индивидуални зауствания

В района зоната за къпане няма разрешени индивидуални зауствания на отпадъчни води.


Дифузно замърсяване от населените места

Дъждовни канализации

В източния край на зоната за къпане има зауствание на дъждовна канализация – до втората буна. Дъждовната вода от териториите на кв.”Сарафово”се събира в отделни шахти, които я отвеждат към мястото на заустването. Сама по себеси тази вода не крие риск от замърсяване на водите за къпане.



Битовите отпадъци от плажа и населеното място се събират в контейнери, които се извозват периодично и не повлияват качествата на водите за къпане в зоната.
Дифузно замърсяване от земеделски райони

В района на плажа и зоната за къпане няма дерета и устия на реки, които да повлияват качествата на водите за къпане в зоната.


Действия за предотвратяване на замърсяване

Извод: От изградените обекти около плажа отпадъчните води се отвеждат към централната канализация. Замърсяване на водите в зоната за къпане може да се получи от дифузни източници, които не са обхванати от канализация, основно обекти разположени на плажната ивица или близо до плажа.

Влияние върху качеството на водите за къпане може да окаже водата, която се влива от дъждовната канализация в Черно море при условие, че същата е замърсена преди това от нерегламентирано включване на отпадъчни води към нея.


Предложение за решение: Изграждането на нови сгради в населеното място да се съобразява с капацитетните възможности на изградената инфраструктура за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води или да се използват индивидуални съоръжения за пречистване на отпадъчните води от обектите.

През сезона се извършват чести проверки на разположените до брега обекти.






Начин на ползване на земята в района на влияние

Водно тяло

( ВТ )


Обща площ

на 1.5- километровата

ивица в границите на ВТ,

km2



Селскостопанска земя

/само поливен тип земеделие/,

km2


%

Индустриален тип земеползване, km2

%

Урбанизирани територии,

km2



%

BG2BS000C1208

129

0.431

0.33

7.06

5.47

28.37

21.99




Тип земеползване

Оценка на влиянието /точки/

Забележка:

BG2BS000C1208

Селскостопанска земя

0

<10%

Индустриален тип земеползване

0

<10%

Урбанизирани територии

1

< 33%

Корекционния коефициент за това водно тяло е равен на 1,25. Крайната стойност на индекса е 1,25, което означава, че дифузните източници имат слабо влияние върху качеството на водите.


Хидроложки характеристики на водата за къпане

Средногодишни валежи във водосборната област


550-600мм

Месец с най-много валежи


юни

Месец с най-малко валежи


август

Месец с най-висок среден отток от водосборната област

юни

Месец с най-нисък среден отток от водосборната област

август

Информация за повърхностните водни обекти




Название и код на района на речния басейн и подбасейн, в който са разположени водите за къпане


BG2000 – Черноморски басейнов район;

крайбрежни морски води - водно тяло с код BG2BS000C1208 – от Поморие до Сарафово.


Типология: Водното тяло се отнася към тип плитки, умерено открити към вълнение води, със смесен дънен субстрат.





Други повърхностни водни обекти във водосборната област.

В района не са идентифицирани други повърхностни водни обекти, които могат да бъдат източник на замърсяване на зоната за къпане.





Екологично и химично състояние на прилежащите крайбрежни морски води до 2010г.

В близост до зоната за къпане до края на 2010г. заустваше канализацията на кв. „Сарафово”, като беше определена контролна точка на заустваните отпадъчни води - ГК „Сарафово”. Годишното заустено водно количество в Черно море е: за 2009г. – 279460м3.; за 2010г. – 293611м3. Наблюдавани показатели са: общи физико-химични показатели, синтетични замърсители, приоритетни вещества, хидробиологични – биотичен индекс.



Годишен товар по показатели, т./год:

БПК5

общ азот

Общ фосфор

2009г.

59,5

няма данни

1,94

2010г.

42,3

няма данни

1,47

След изграждането на КПС ”Сарафово” се наблюдава подобрение на екологичното състояние на крайбрежните морски води.
Цялостна информация за проведения мониторинг се предоставя в „Годишен доклад за състоянието на водите в Черноморски басейнов район”, публикуван на сайта на БДЧР.
Екологично и химично състояние на крайбрежните морски води

Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C1208 за 2010г. е „лошо екологично състояние”. Няма данни за химичното състояние.


Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C1208 за 2011г. е умерено общо екологично състояние, като има тенденция към подобряване на същото. Като възможна причина може да се посочи преустановяването на заустването на отпадъчни води на някои от емитерите през 2011г. Няма данни за химичното състояние.
Информация за качеството на водите в Черноморски басейнов район се публикува ежегодно на официалната интернет страница на Басейнова дирекция „Черноморски район“.




Хидробиологичен мониторинг на крайбрежни морски води

Съгласно изискванията на Рамковата Директива за водите (РДВ) за оценката на екологичното състояние на крайбрежните морски води се извършва и хидробиологичен мониторинг на биологичните елементи за качество (БЕК), които включват - фитопланктон, макрофити и макрозообентос. Директивата поставя минимална честота на пробонабиранията, както следва:

- Фитопланктон – 2 пъти годишно на период 6 месеца;

- Макрофити – еднократно през летния сезон;

- Макрозообентос – веднъж годишно.


Програмата за биологичен мониторинг на крайбрежните води включва водно тяло с код BG2BS000C1208. Данните са от станции разположени в Несебър, Росенец и Сарафово.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2011г. е :

по БЕК фитопланктон - умерено състояние;

по БЕК макроводорасли и висши растения - умерено състояние;

по БЕК макрозообентос - умерено състояние.

Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2011г. чрез прилагане на принципа “one – out – all – out” е умерено общо екологично състояние.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2013г. е :

по БЕК фитопланктон - умерено състояние;

по БЕК макроводорасли и висши растения - добро състояние;

по БЕК макрозообентос - лошо състояние.

Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2013г. е лошо екологично състояние.





Обща информация за цианобактерии, фитопланктон и макроалги.

Еутрофикацията е увеличение на естествено протичащите в природата процеси на биологична продукция, предизвикано от повишени нива на нутриенти, обикновено компоненти на фосфора и азота. Обогатяването на водата с хранителни вещества е резултат от природни процеси, както и следствие от антропогенна дейност. Може да се прояви като видими цъфтежи на цианобактерии или водорасли, образуване на пяна, плаващи растителни и бентосни агрегации на макрофити.

Основни източници за постъпване на нутриенти (азот, фосфор и др.) във водите са оттока от земната повърхност, ерозията, просмукването от наторени земеделски площи, отпадъчните води от бита и промишлеността. При наличие на благоприятни условия (светлина, температура и нутриенти) макроводораслите, фитопланктонът и цианобактериите могат да колонизират морските води. Те са естествени компоненти на сладки и морски води.



Цианобактериите, определяни и като „синьо-зелени“ водорасли, са фотосинтезиращи прокариоти. Те са едни от най-древните организми на Земята. Подобно на алгите цианобактериите (Cyanophyta) съдържат пигмента хлорофил, чрез който осъществяват фотосинтеза. Пролиферацията на цианобактерии е определена като “натрупване на цианобактерии под формата на цъфтеж (blooms), петна (mats) или пяна (scum)”. Морските цианобактерии могат да предизвикат контактен дерматит, сърбеж и парене по кожата. Освен дермалната експозиция, като по-сериозен проблем се отбелязва възможното токсично действие при поглъщане или вдишване, което може да се прояви с абдоминални болки, гадене, повръщане, отпадналост, мехури по устата и кожата и дразнене на очите.

Фитопланктонът представлява група от микроскопични автотрофни фотосинтезиращи организми в планктонното съобщество. При наличие на слънчева светлина превръща разтворените неорганични вещества в органични. Фитопланктонът е основата на хранителната верига във водните екосистеми и допринася за около половината от общото количество кислород, произвеждан от растителния свят. Постъпването във водите на големи количества нутриенти, води до дисбаланс в хранителната верига и бързо развитие на фитопланктонната биомаса, което може да доведе до цъфтежни количества и повишение концентрацията на токсини в клетките. Две групи алги от морския фитопланктон са известни, че произвеждат токсини опасни за здравето на човека. Тези алги са храна за филтриращите черупкови, зоопланктона и някои видове риби, които са вектор за хората - непостредствено или чрез по-високи нива на хранителната верига. Описани са пет синдрома на отравяне, свързани с консумацията на морска храна, контаминирана с водораслови токсини. Друга потенциална опасност са алергични реакции, които могат да бъдат провокирани при контакт на плуващите с голяма клетъчна маса на планктонни алги, както и инхалирането (например при сърфиране) на аерозол, съдържащ фрагменти от клетки и/или токсини от лизирани алги.

Макроалгите са растения с многоклетъчно тяло (талус). Пролиферацията на макроалги, или така наречените „зелени приливи“, е нерядко явление в морски заливи и естуарии. Свързва се с обогатяването на водите с азот, тъй като той е основен лимитиращ фактор за макрофитите. Пролиферацията на макроалги касае по-скоро физическата безопасност на къпещите се. Натрупването на макроводорасли може да бъде причина за злополуки, като подхлъзване по скалите или “уплитане” на плувците. Значими количества макроалги могат да бъдат изтласкани на брега при силни приливи по време на сезона. В тези случаи рискът за здравето се свързва с неприятни усещания, предизвикани от гниенето на биомасата през летните месеци и емитирането на отблъскващ мирис или ефлуент.





Анализ на данните за зоната събрани до 2014г.

През годините от 2011г. до 2014г. анализите на водата в зоната за къпане са показали единични повишения на стойностите на микробиологичните показатели, но в рамките на нормите, посочени в Наредба №5 за управление качеството на водите за къпане. Водите в зоната за къпане се определят като „добро-отлично“ качество.







Друга информация със значение за водите за къпане








Информация за компетентните органи


Министерство на Здравеопазването

Регионална здравна инспекция-Бургас

Гр.Бургас, 8000

ул. „Александровска” №120

Тел. 056/ 807302

факс 056/ 816261

e-mail: rzi@rzi-burgas.com

site: www.rzi-burgas.com




Министерство на околната среда и водите

Басейнова дирекция Черноморски район

гр.Варна, 9000

ул. „Панагюрище” № 17

Тел.: 052/ 631447

Факс.: 052/ 631448

e-mail: bdvarna@bsbd.org

site: www.bsbd.org




Дата на последно преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2015г.

Дата на следващото преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2019г.

Причини за преразглеждането: съгласно оценката и класификацията на водите за къпане и идентификацията на причините за замърсяване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница