Профил на зона за къпане име на зоната за къпане



Дата31.12.2017
Размер122.82 Kb.
#38408
ПРОФИЛ НА ЗОНА ЗА КЪПАНЕ


Име на зоната за къпане

Плаж „Устие на река Велека”

Идентификация (ID) на водите за къпане

BG3411366528002048

Местоположение на водите за къпане

GEOGRAPHIC

RIVER BASIN DISTRICTS OF THE BLACK SEA

REGION

SEVERNA I IZTOCHNA BULGARIA

PROVINCE

YUGOIZTOCHEN

COMMUNE

SINEMORETS

PRELEV

PLAZH ESTUARY VELEKA




Граници на зоната

за къпане в Черно море






Наименование на пункта за вземане на проби от водите за къпане. Географски координати.

Плаж „Устие на река Велека” с. Синеморец – пред първи спасителен пост


ширина

N 42° 03' 57,5"

дължина

E 27° 58' 28"



Прилежащи към зоната за къпане плажни ивици:

Плаж “Устие на река Велека“

Изглед от южния край


Оператор на плажа/ Концесионер:

„Синсоф” ЕООД


Адрес:

гр.София


Дължина на бреговата линия

865 м.


Средна ширина на морския плаж

50 м. (максимална - 82м., минимална - 4м.)


Структура на плажа

Плажната ивица е от пясък. Общата площ е приблизително 43178 кв.м., от която: 21445 кв. м. активна пясъчна площ; 20166 кв. м. дюни; 46 кв.м. скалист бряг; останалите 1553 кв. м. са заети от други елементи.


Местонахождение

В южната част на Черноморието на България, на разстояние около 200-300 м. северно от с.Синеморец, на територията на община Царево, област Бургас.


Зона около плажа.

Граници.


На запад –водна линия на река Велека;

На север - стръмен и скалист бряг, устие на река Велека;

На югозапад – блато и терен с блатна растителност;

На изток - брегова линия на Черно море;

На юг - скалист бряг, мера, скали.

От запад към зоната за къпане тече река „Велека”, която преминава по северозападната граница на зоната, и се влива в Черно море в северната част на плажа.




Описание на морското дъно

В зоната за къпане дъното е променливо – от полегато преминава в стръмно. Покрито е с пясък, на места има скали и камъни.


Достъп до плажа

Достъпът до плажната ивица е чрез черен (селски) път от югозападна и югоизточна посоки. Има и пътеки през равнинните терени. Общественият междуградски транспорт е до с. Синеморец. Няма условия за паркиране на лични моторни превозни средства в близост до плажа.


Оценка броя на посетителите на плажа

Посетителите са много по време на почивните дни - основно гости на с. Синеморец.


Съоръжения на плажа.

Други дейности.



Удобствата и съоръженията, които се предлагат на плажната ивица са посочени в схема. Водноспасителната дейност и медицинското осигуряване са в съответствие с нормативните изисквания.

На плажната ивица са осигурени обществени тоалетни – 2бр., съблекални – 1бр., кошчета за отпадъци. Открити са два обекта за търговия с храни. Почистването на плажа е ръчно.

В зоната за къпане се предлагат различни водноатракционни услуги.




Забележителности

Устието на река Велека е защитена местност (ЗМ) в Община Царево, Бургаска област. Намира се в непосредствена близост до с.Синеморец. Обявена е за защитена територия през 1992 г. Попада на територията на природен парк "Странджа", а така също и в едноименните защитени зони "Странджа" за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона "Странджа", включваща и защитена местност "Устието на река Велека", е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Защитена местност “Устието на река Велека“ е разположена на площ от 1511.2 ха около устието на река Велека и включва долната част от водосборния й басейн.

Плажът на устието на реката е истинско творение на природата, грабва ни с начина по който реката се влива в морето между високия бряг на север и скалите на юг и образува широка ивица златист пясък. Косата е широка няколко десетки метра, като това се променя според сезона и климатичните условия. Често зимно време и напролет тя е залята от придошлите води на Велека. Реката е образувала лагуна и често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е била на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстика на единия бряг.

По брега се срещат интересни находища на редки видове растения. По реката може да се наблюдава застрашения вид жълта водна роза (бърдуче), като това е единственото й находище в природния парк „Странджа”



Над защитената местност преминава европейската „магистрала” на птиците – миграционният път Виа Понтика (Via Pontica). Извън гнездовия период, тук се срещат птици, които използват влажната зона за презимуване или за почивка по време на прелета. В река Велека са установени 32 вида риби, 7 от които са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. Интересна група са и морските бозайници – районът е едно от последните места, където е наблюдаван изчезналият днес от нашето крайбрежие тюлен монах (световно застрашен вид). Тук се срещат и трите вида делфини, описани за Черно море – муткур (морска свиня), обикновен делфин и афала.






Район на влияние върху водата за къпане

Описание на степента и потенциалните източници на замърсяване
Канализационни зауствания на ВиК оператори

В района на плажа и зоната за къпане няма регистрирани канализационни зауствания.


Индивидуални зауствания

В района на плажа и зоната за къпане няма регистрирани индивидуални зауствания.


Дифузно замърсяване от населените места

Дъждовни канализации В района на плажа и зоната за къпане няма регистрирани зауствания на дъждовна канализация.

Битовите отпадъци от плажа се събират в контейнери, които се извозват периодично и не повлияват качествата на водите за къпане в зоната.
Дифузно замърсяване от земеделски райони

В Черно море в северния край на зоната за къпане зауства река „Велека”, която събира водите от горски терени и ливади.


Действия за предотвратяване на замърсяване

Извод: В близост до плажа няма обекти или съоръжения, които могат да окажат влияние върху качеството на водите в зоната за къпане.
Предложение за решение: През сезона се извършват проверки на разположените до брега обекти.


Начин на ползване на земята в района на влияние

Водно тяло

( ВТ )


Обща площ

на 1.5- километровата

ивица в границите на ВТ,

km2



Селскостопанска земя

/само поливен тип земеделие/,

km2


%

Индустриален тип земеползване, km2

%

Урбанизирани територии,

km2



%

BG2000BSC012

80

0.55

0.69

0.28

0.35

10.33

12.91




Тип земеползване

Оценка на влиянието /точки/

Забележка:

BG2000BSC012

Селскостопанска земя

0

<10%

Индустриален тип земеползване

0

<10%

Урбанизирани територии

0

< 33%

Крайната стойност на индекса е 0 (нула), което означава, че дифузните източници не оказват влияние върху състоянието на водното тяло.


Хидроложки характеристики на водата за къпане

Средногодишни валежи във водосборната област


600-650мм

Месец с най-много валежи


декември

Месец с най-малко валежи


август

Месец с най-висок среден отток от водосборната област


декември

Месец с най-нисък среден отток от водосборната област


август

Информация за повърхностните водни обекти




Название и код на района на речния басейн и подбасейн, в който са разположени водите за къпане


BG2000 – Черноморски басейнов район;

крайбрежни морски води - водно тяло с код BG2BS000C012 –от нос "Коракя" до устието на река "Резовска"


Типология: Водното тяло се отнася към тип плитки, умерено открити към вълнение води, със смесен субстрат.





Други повърхностни водни обекти във водосборната област.

В района на плаж „Устието на река Велека“” в Черно море зауства река „Велека”, която е определена като самостоятелно водно тяло. Реката е обхваната от мрежата за химичен и хидробиологичен мониторинг.
Екологично и химично състояние на речната вода

Оценка на състоянието на речното водно тяло е добро екологично състояние .


Екологично и химично състояние на крайбрежните морски води

Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C012 за 2010г. е „добро екологично състояние”. Няма данни за химичното състояние.


Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C012 за 2011г. е умерено общо екологично състояние. Няма данни за химичното състояние
Информация за качеството на водите в Черноморски басейнов район се публикува ежегодно на официалната интернет страница на Басейнова дирекция „Черноморски район“.




Хидробиологичен мониторинг на крайбрежни морски води

Съгласно изискванията на Рамковата Директива за водите (РДВ) за оценката на екологичното състояние на крайбрежните морски води се извършва и хидробиологичен мониторинг на биологичните елементи за качество (БЕК), които включват - фитопланктон, макрофити и макрозообентос. Директивата поставя минимална честота на пробонабиранията, както следва:

- Фитопланктон – 2 пъти годишно на период 6 месеца;

- Макрофити – еднократно през летния сезон;

- Макрозообентос – веднъж годишно.


Програмата за биологичен мониторинг на крайбрежните води включва водно тяло с код BG2BS000C012. Данните са от станциите Варвара и Велека.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2011г. е :

по БЕК фитопланктон - умерено състояние;

по БЕК макроводорасли и висши растения – много добро състояние;

по БЕК макрозообентос - добро състояние.

Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2011г. чрез прилагане на принципа “one – out – all – out” е умерено общо екологично състояние.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2013г. е :

по БЕК фитопланктон - добро състояние;

по БЕК макроводорасли и висши растения – много добро състояние;

по БЕК макрозообентос - добро състояние.

Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2013г. е добро екологично състояние.





Обща информация за цианобактерии, фитопланктон и макроалги.

Еутрофикацията е увеличение на естествено протичащите в природата процеси на биологична продукция, предизвикано от повишени нива на нутриенти, обикновено компоненти на фосфора и азота. Обогатяването на водата с хранителни вещества е резултат от природни процеси, както и следствие от антропогенна дейност. Може да се прояви като видими цъфтежи на цианобактерии или водорасли, образуване на пяна, плаващи растителни и бентосни агрегации на макрофити.

Основни източници за постъпване на нутриенти (азот, фосфор и др.) във водите са оттока от земната повърхност, ерозията, просмукването от наторени земеделски площи, отпадъчните води от бита и промишлеността. При наличие на благоприятни условия (светлина, температура и нутриенти) макроводораслите, фитопланктонът и цианобактериите могат да колонизират морските води. Те са естествени компоненти на сладки и морски води.



Цианобактериите, определяни и като „синьо-зелени“ водорасли, са фотосинтезиращи прокариоти. Те са едни от най-древните организми на Земята. Подобно на алгите цианобактериите (Cyanophyta) съдържат пигмента хлорофил, чрез който осъществяват фотосинтеза. Пролиферацията на цианобактерии е определена като “натрупване на цианобактерии под формата на цъфтеж (blooms), петна (mats) или пяна (scum)”. Морските цианобактерии могат да предизвикат контактен дерматит, сърбеж и парене по кожата. Освен дермалната експозиция, като по-сериозен проблем се отбелязва възможното токсично действие при поглъщане или вдишване, което може да се прояви с абдоминални болки, гадене, повръщане, отпадналост, мехури по устата и кожата и дразнене на очите.

Фитопланктонът представлява група от микроскопични автотрофни фотосинтезиращи организми в планктонното съобщество. При наличие на слънчева светлина превръща разтворените неорганични вещества в органични. Фитопланктонът е основата на хранителната верига във водните екосистеми и допринася за около половината от общото количество кислород, произвеждан от растителния свят. Постъпването във водите на големи количества нутриенти, води до дисбаланс в хранителната верига и бързо развитие на фитопланктонната биомаса, което може да доведе до цъфтежни количества и повишение концентрацията на токсини в клетките. Две групи алги от морския фитопланктон са известни, че произвеждат токсини опасни за здравето на човека. Тези алги са храна за филтриращите черупкови, зоопланктона и някои видове риби, които са вектор за хората - непостредствено или чрез по-високи нива на хранителната верига. Описани са пет синдрома на отравяне, свързани с консумацията на морска храна, контаминирана с водораслови токсини. Друга потенциална опасност са алергични реакции, които могат да бъдат провокирани при контакт на плуващите с голяма клетъчна маса на планктонни алги, както и инхалирането (например при сърфиране) на аерозол, съдържащ фрагменти от клетки и/или токсини от лизирани алги.

Макроалгите са растения с многоклетъчно тяло (талус). Пролиферацията на макроалги, или така наречените „зелени приливи“, е нерядко явление в морски заливи и естуарии. Свързва се с обогатяването на водите с азот, тъй като той е основен лимитиращ фактор за макрофитите. Пролиферацията на макроалги касае по-скоро физическата безопасност на къпещите се. Натрупването на макроводорасли може да бъде причина за злополуки, като подхлъзване по скалите или “уплитане” на плувците. Значими количества макроалги могат да бъдат изтласкани на брега при силни приливи по време на сезона. В тези случаи рискът за здравето се свързва с неприятни усещания, предизвикани от гниенето на биомасата през летните месеци и емитирането на отблъскващ мирис или ефлуент.


Анализ на данните за зоната събрани до 2016г.

До момента в зоната за къпане са вземани единични проби за изследване на микробиологичните показатели, посочени в Наредба №5 за управление качеството на водите за къпане.




Друга информация със значение за водите за къпане







Информация за компетентните органи


Министерство на Здравеопазването

Регионална здравна инспекция-Бургас

Гр.Бургас, 8000

ул. „Александровска” №120

Тел. 056/ 807302

факс 056/ 816261

e-mail: rzi@rzi-burgas.com

site: www.rzi-burgas.com




Министерство на околната среда и водите

Басейнова дирекция Черноморски район

гр.Варна, 9000

ул. „Панагюрище” № 17

Тел.: 052/ 631447

Факс.: 052/ 631448

e-mail: bdvarna@bsbd.org

site: www.bsbd.org




Дата на последно преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2017г.

Дата на следващото преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2021г.

Причини за преразглеждането: съгласно оценката и класификацията на водите за къпане и идентификацията на причините за замърсяване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница