Програма „ наука и образование за интелигентен растеж



страница1/6
Дата02.06.2018
Размер1.15 Mb.
#71145
  1   2   3   4   5   6



Министерство на образованието, младежта и науката


КОНЦЕПЦИЯ

ЗА

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА

НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ



ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ

2014 – 2020”

СЪДЪРЖАНИЕ



6. Раздел 6: Демаркация и допълняемост 45

7. Раздел 7: Индикатори 67


1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият документ представя цялостна Концепция за създаване на Оперативна програма «Наука и образование за интелигентен растеж 2014–2020» (ОП НОИР) като резултат от работата на междуведомствена група, сформирана от Министъра на образованието, младежта и науката, възоснова на Решение № 328 на МС от 25 април 2012 година.


Концепцията за този финансов инструмент очертава рамката на стратегическите, специфичните и тематичните цели, приоритетните оси, инвестиционните приоритети и областите на интервенция за подкрепа на образованието, науката и изследванията в България през програмния период 2014–2020 година. Анализирани са актуалното състояние на науката и образованието и потребностите на целевите групи; разгледана е демаркацията и допълняемостта на Оперативната програма с инструментите със споделено и с централизирано управление от Европейската комисия (ЕК); разработени са ключови индикатори.


    Документът предлага работна платформа за дискусия по създаването на интегриран механизъм за устойчиво развитие на знанието в България, в който могат да вземат участие всички заинтересовани страни и институции.

    Концепцията се фокусира върху следните основни раздели:





  • основни предпоставки за създаване на ОП НОИР

  • анализ на актуалното състояние на науката и образованието в България

  • стратегическа и специфични цели на ОП НОИР

  • тематична и структурна рамка на ОП НОИР

  • демаркация и допълняемост на ОП НОИР с инструментите със споделено и с централизирано управление

  • индикатори на ОП НОИР



2. ОСНОВНИ ПРЕДПОСТАВКИ

Основната цел на новата оперативна програма ще бъде постигането на интелигентен растеж и изграждането на общество, базирано на знанието, чрез повишаване на качеството на научните изследвания и образованието. Постигането на тази цел е обвързано с постигането на редица резултати в рамките на пет приоритета – първият е посветен на научните изследвания и технологичното развитие, вторият – на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост, третият приоритет е свързан с образованието като фактор за социално приобщаване, четвъртият е посветен на образованието и ученето през целия живот, а последният се отнася до подобряването на образователната инфраструктура.


Трябва да бъде подчертано, че МОМН предлага не просто един документ с цел усвояване на европейски средства, а по-скоро цялостна визия за развитието на науката и образованието в следващия програмен период, в тясна връзка с изграждането на модерна информационно-технологична среда, осигуряваща условия за иновации. Предлагаме двуфондов модел на програмата (финансиране от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие), който се насърчава от Европейската комисия с цел постигане на по-интегриран и устойчив ефект от инвестициите в изпълнение на секторните политики.
Също толкова важно е да се отбележи, че в разработването на концепцията активно участие взеха представители на академичната общност, на научните среди, на различни ведомства, на гражданското общество, експерти и застъпници на тезата, залегнала в Националната програма за развитие на България 2020 и общоевропейската стратегия за същия период, че научноизследователската дейност и образованието са едни от най-важните цели в развитието ни през следващите години.
Чрез новата оперативна програма ще бъдат увеличени чувствително възможностите за повишаване на инвестициите, запазването и разкриването на нови работни места, развитието на конкурентоспособността на работната сила, подобряване на демографските показатели за България.
Оперативна програма «Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020» ще има висок синергичен ефект по отношение на постигането на целите на другите оперативни програми. Освен пряката връзка с инициативите в сферата на труда и социалната политика, икономиката и регионалното развитие, новата оперативна програма притежава капацитета да повлияе положително върху постигането на приоритетите, свързани с развитието на аграрния сектор, институционалната среда и подкрепата за повишаване на ресурсната и енергийната ефективност. МОМН има ресурс и готовност да структурира на регионален и териториален принцип основните необходимости и мерки за целия образователен и научноизследователски сектор. За тази цел министерството ще използва информация и експертиза, натрупани от изпълнението на поредица мащабни проекти, реализирани през настоящия програмен период.



Предложението за създаване на Оперативна програма «Наука и образование за интелигентен растеж» 2014-2020 се основава както на комплексен анализ на основни предпоставки, свързани с програмирането през новия период, така и на междинните резултати от настоящия период 2007 – 2013 г. на усвояване на СКФ в България.
При разработване на комплексния анализ на изходните предпоставки бяха взети предвид:


  1. Актуални изисквания на нормативната уредба на ниво ЕС;

  2. Други европейски документи, свързани с науката и образованието;

  3. Национални стратегически и секторни документи, свързани с програмен период 2014 – 2020 година;

  4. Аналитични документи за оценка на Оперативните програми за периода 2007 – 2013 година.




    1. Актуални изисквания на нормативната уредба на ниво ЕС

При разработването на Концепцията бяха взети пред вид следните основни препоръки на ЕС, свързани с програмирането на Оперативните програми за периода 2014 – 2020 г.:




  • Проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006;

  • Проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) 1081/2006 и

  • Проекта на Регламент за ЕФРР, отменящ Регламент (ЕО) 1080/2006.


А. По отношение на стратегическия подход в програмирането и съдържанието на Оперативните програми (ОП) бяха взети предвид следните постановки:

  • Фондовете по ОСР предоставят подкрепа за изпълнението на Стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”, като отчитат Интегрираните насоки и препоръките за отделните държави, изготвени съгласно член 121, параграф 2 от Договора и съответните препоръки на Съвета, приети съгласно член 148, параграф 4 от Договора (Чл. 4, параграф 1 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Европейската комисия предлага да бъде подсилен процесът на стратегическо програмиране чрез определяне на списък от 11 тематични цели, отговарящи на Стратегията „Европа 2020” (Чл. 9 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • За постигане целите на Стратегията ЕК приема Обща стратегическа рамка, която определя: ключовите действия за всяка тематична цел; хоризонталните принципи и цели; механизмите за осигуряване съгласуваност на програмирането на фондовете по ОСР с политиките в държавите членки и др. (Чл. 11 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Държавите-членки концентрират подкрепата — в съответствие с правилата за отделните фондове — върху действията, които имат най-голяма добавена стойност по отношение на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, работят по предизвикателствата, набелязани в препоръките за отделните държави в съответствие с член 121, параграф 2 от Договора и съответните препоръки на Съвета съгласно член 148, параграф 4 от Договора и които отчитат националните и регионалните потребности. (Чл. 16 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Всяка ОП определя стратегия за приноса си към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с Общата стратегическа рамка и договора за партньорство (Чл. 24, параграф 1 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Във всяка ОП, с изключение на програмите, в които е обхваната изключително и само техническа помощ, се включва описание на действията, с които ще бъдат отчетени принципите за насърчаване на равенството между мъжете и жените; недискриминацията и устойчивото развитие (Чл. 24, параграф 4 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • За всяка ОП, с изключение на случаите, при които техническата помощ се предприема по специална програма, се определя ориентировъчният размер на финансовата подкрепа, която ще бъде използвана за цели във връзка с изменението на климата (Чл. 24, параграф 5 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Във всяка държава поне 25 % от средствата от структурните фондове за по-слабо развитите региони се отпускат на ЕСФ. Подкрепата за дадена държава-членка по линия на финансовия инструмент „Храна за нуждаещото се население“ се разглежда като част от средствата по структурните фондове, разпределени за ЕСФ (Чл. 84, параграф 3 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • Оперативните програми са съставени от приоритетни оси, като в преобладаващите случаи на всяка приоритетна ос отговаря само една тематична цел. В тематичните цели могат да бъдат включени един или повече инвестиционни приоритети, в съответствие с правилата на съответния фонд. (Чл. 87, параграф 1 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • За ЕСФ, при достатъчно аргументирана обосновка, една приоритетна ос може да обединява инвестиционни приоритети от следните тематични цели: насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила; насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот; повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация (Чл. 87, параграф 1 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • ЕФРР и ЕФС могат да финансират — като се допълват и при спазване на граница от 5 % от финансирането на Съюза за всяка приоритетна ос на една оперативна програма — част от операция, разходите по която са допустими за подкрепа от другия фонд въз основа на правилата за допустимост, прилагани за този фонд, при условие че те са необходими за удовлетворителното изпълнение на операцията и са пряко свързани с нея (Чл. 88, параграф 2 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006)

  • В рамките на член 9 от проекта за Общ регламент, ЕСФ предоставя помощ за следните тематични цели: насърчаване на заетостта и подкрепа на мобилността на работната сила; инвестиране в образование, придобиване на умения и обучение през целия живот; насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; засилване на институционалния капацитет и ефикасна публична администрация (Чл. 3, параграф 1 от проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) №1081/2006)

  • Оперативните програми, съфинансирани от ЕСФ, допринасят също и за следните тематични цели: подкрепа за прехода към икономика, която е нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата, екологично устойчива и използваща ефикасно ресурсите; повишаване на достъпността, използването и качеството на информационните и комуникационните технологии; стимулиране на изследванията, технологичното развитие и иновациите; повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия (Чл. 3, параграф 2 от проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) №1081/2006)

  • Най-малко 20 % от общите ресурси по линия на ЕСФ във всяка държава-членка се отпускат за тематичната цел „Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността“ (Чл. 4, параграф 2 от проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) №1081/2006)

  • В по-слабо развитите региони държавите-членки концентрират (прилагат т.нар. тематична концентрация) 60 % от отпуснатите за всяка оперативна програма средства от ЕСФ върху максимум четири инвестиционни приоритета (Чл. 4, параграф 3 от проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) №1081/2006)

  • Оперативните програми, съфинансирани от ЕСФ, насърчават равенството между мъжете и жените; равните възможности за всички, включително възможностите за достъп за хората с увреждания, както и социалните иновации във всички области (Чл. 7, Чл. 8 и Чл. 9 от проекта на Регламент за ЕСФ, отменящ Регламент (ЕО) №1081/2006)

  • Оперативните програми, съфинансирани от ЕФРР, подкрепят следните тематични цели: засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; подобряване на достъпа до ИКТ и на тяхното използване и качество; повишаване на конкурентоспособността на МСП; подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори; насърчаване на адаптирането към изменението на климата, на предотвратяването и управлението на риска; опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите; насърчаване на устойчиво развития транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет в ключови мрежови инфраструктури; насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила; насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот; повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация (Чл. 5 от проекта на Регламент за ЕФРР, отменящ Регламент (ЕО) №1080/2006)

  • Оперативните програми, съфинансирани от ЕФРР, подкрепят устойчивото градско развитие посредством стратегии, с които се определят интегрирани действия за справяне с икономическите, екологичните, климатичните и социалните предизвикателства в градските райони (Чл. 7, параграф 1 от проекта на Регламент за ЕФРР, отменящ Регламент (ЕО) №1080/2006)

  • Поне 5 % от средствата, отпускани от ЕФРР на национално равнище, се заделят за интегрирани действия за устойчиво градско развитие, възложени на градовете за управление, посредством интегрираните териториални инвестиции (Чл. 7, параграф 2 от проекта на Регламент за ЕФРР, отменящ Регламент (ЕО) №1080/2006)


Б. По отношение на начините за постигане на целите, заложени в оперативните програми, бяха идентифицирани следните инструменти:

Стратегията «Европа 2020» предвижда след 2014 г. да започне прилагането на нов тип, «иновативни» финансови инструменти. Терминът се използва като означение на интервенции, различни от грантовото финансиране. Иновативният елемент се вижда както по отношение на засилване ролята на обхвата (т.е. те ще могат да обхващат по-широк кръг от дейности и сектори), така и по отношение на обема. Финансовата рамка на ЕК през програмния период 2014 – 2020 г. предвижда разширяване обхвата на финансовите инструменти към самонаетите леци, микропредприятията, социалните предприятия, студентите. Новият тип финансови инструменти трябва да бъдат инкорпорирани в националната рамка за управление на средствата по СКФ за следващия програмен период. Освен това, предстои анализът и отчитането на ефектите от прилагането на инструменти за финансов инженеринг по две оперативни програми в България – «Конкурентоспособност» и «Регионално развитие», които от 2010 г. започнаха прилагането на такива инструменти.



  • Стратегии за местно развитие (Local development strategies) – (Чл. 29 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006). Стратегиите се разработват и изпълняват от местни групи за действие. Всяка стратегия за местно развитие трябва да съдържа поне следните елементи:

a) определяне на района и населението, обхванати от стратегията;

б) анализ на нуждите и потенциала за развитие на района, включително анализ на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите;

в) описание на стратегията и нейните цели, описание на интегрирания и иновативен характер на стратегията и йерархията на целите, включително ясни и измерими цели за крайните продукти или резултатите. Стратегията трябва да бъде съгласувана със съответните програми на всички участващи фондове по ОСР;

г) описание на процеса на участие на общността в разработването на стратегията;

д) план за действие, който показва как целите са превърнати в действия;

e) описание на уредбата за управлението и мониторинга на стратегията, която показва капацитета на местната група за действие да изпълни стратегията, и описание на специфичната уредба относно оценката;



ж) финансовия план на стратегията, включително планираното разпределение на средствата от всеки от фондове по ОСР.

  • Интегрирани териториални инвестиции (Integrated Territorial Investments) – (Чл. 99 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006). Могат да се използват, когато дадена стратегия за градско развитие или друга стратегия за териториално развитие или пакт, изисква интегриран подход, включващ инвестиции по повече от една приоритетна ос на една или няколко оперативни програми, действието се провежда като интегрирана териториална инвестиция („ИТИ“).

  • Съвместни планове за действие (Joint Action Plans) – (Чл. 93 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006). Съвместният план за действие е операция, определена и управлявана във връзка с крайните продукти и резултатите, които ще бъдат постигнати с нея. Той обхваща група проекти, които не се състоят от предоставяне на инфраструктура и се провеждат на отговорността на бенефициера като част от оперативна програма или програми. Kрайните продукти и резултатите от съвместния план за действие се договарят между държавата-членка и Комисията и допринасят за специфични цели на оперативните програми и формират основата за отпускане на подкрепа от фондовете. Резултатите се отнасят до преките последици от съвместния план за действие. Бенефициерът е публичноправна организация. Съвместните планове за действие не се считат за големи проекти. Публичната подкрепа, разпределена за даден съвместен план за действие, е в минимален размер на 10 000 000 EUR или 20 % от публичната подкрепа на оперативната програма или програми, в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска.

  • Глобални грантове (Global grants) – (Чл. 113, параграф 7 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006). Държавата-членка или управляващият орган може да повери управлението на част от оперативна програма на междинно звено (Intermediate body) чрез споразумение в писмена форма между междинното звено и държавата-членка или управляващия орган (Global grant). Междинното звено предоставя гаранции за платежоспособността си и компетенциите си в съответната област, както и за своето административно и финансово управление.

  • Съгласно чл. 90 от проекта на Общ регламент, отменящ Регламент (ЕО) №1083/2006), дефиниращ обхвата на големите проекти през новия програмен период, като част от оперативна програма или оперативни програми ЕФРР и Кохезионният фонд големите проекти могат да подкрепят операция, съдържаща серия от строителни работи, дейности или услуги, предназначени по своя характер да изпълнят неделима задача от точно икономическо или техническо естество, която има ясно определени цели и чиято обща стойност надхвърля 50 000 000 EUR („голям проект“). Финансовите инструменти не се считат за големи проекти.

  • С ПМС №165 от 26 юли 2012 г. (в сила от 1.08.2012 г.) за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се изменя и разширява приложното поле на ПМС № 249 от 2009 г. (Устройствен правилник на Министерство на финансите), Министърът на финансите (чл. 31а, т.4, т.5) ще координира дизайна, въвеждането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг на Европейския съюз; ще координира сътрудничеството с международните финансови институции и участието на финансовите посредници и частния сектор в областта на инструментите за финансов инженеринг на Европейския съюз".



    1. Други европейски документи.

  • Комюнике от Букурещ на министрите, отговорни за висшето образование: Да използваме потенциала си по най-добрия възможен начин – консолидиране на Европейското пространство за висше образование (2012 г.)

  • Стратегия за мобилност 2020 за Европейското пространство за висше образование (2012 г.)

  • Изявление на Третия форум на Болонската политика: Отвъд Болонския процес – създаване и свързване на национални, регионални и световни пространства за висше образование (2012 г.)

  • Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите: В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа (2011 г.)

  • Необходимост от успешно прилагане на Стратегия „Европа 2020” (актуализираната Лисабонска стратегия)  за развитието на глобална икономика, основана на знанието (2010 г.) – за постигане на поставените в Стратегията цели бяха лансирани и следните водещи инициативи (flagship initiatives):

  • „Съюз за иновации“ — има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места.

  • „Младеж в движение“ — има за цел да подобри постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда.

  • „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ — има за цел да подобри бизнес средата, по-специално за малките и средни предприятия (МСП), и да подкрепи развитието на силна и устойчива индустриална основа, позволяваща конкурентоспособност в световен план.

  • „Програма за нови умения и работни места“ — има за цел да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел повишаване участието в трудовия живот и постигане на по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.

  • „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ - има за цел да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и формите;

  • „Европа за ефективно използване на ресурсите“ — има за цел да премахне връзката между икономическия растеж и използваните ресурси, да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на възобновяеми енергийни източници, да модернизира транспортния сектор и да стимулира енергийната ефективност.

  • „Европейска платформа срещу бедността“ — има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото.

  • „Комюнике от Брюж относно засилването на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г.”.




    1. Национални стратегически и секторни документи, свързани с програмен период 2014 – 2020 г.

  • Национална програма за развитие «България 2020» (Проект от 14.08.2012 г., приет от Министерски съвет)

  • Национална програма за реформи на Република България (2012 – 2020 г.) (Приета от Министерски съвет 30 май 2012 г.)

  • Конвергентна програма за развитие на Република България (2012 – 2020 г.) (Приета от Министерски съвет април 2012 г.)

  • Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 (Документът е приет с Решение на Народното събрание от 28.07.2011 г.)

  • Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008 – 2013 г. (Документът е приет с Протокол № 42.1 на Министерския съвет от 30.10.2008 г.). В момента се разработва актуализирана Стратегия за периода до 2020 г., която ще бъде изготвена до края на 2013 г. съгласно ангажиментите на МОМН, по отношение на предварителните условности за сключване на Партньорския договор с ЕК за периода 2014-2020 година.

  • Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006 – 2015 г. (Документът е приет с Решение на Народното събрание от 07.06.2006 г.)

  • Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.) (Приета от Министерски съвет 06.10.2010 г.)

  • Национална пътна карта за научна инфраструктура (Документът е приет с Решение № 692 на Министерския съвет от 21.09.2010 г.)

  • Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства до 2015 г. (Документът е приет с Заповед на Министъра на образованието от 11.06.2004 г.)

  • Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) (приета с Решение на Народното събрание от 1 март 2012 г.)

  • Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010 – 2020 г.)

  • Национален план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.”

  • Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009 – 2015 г.

  • Национална стратегия за демографско развитие на Р България (2006 – 2020 г.)

  • Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания (2008 – 2015 г.)

  • Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012 – 2022 (в процес на разработване)

    1. Аналитични документи за оценка на Оперативните програми за периода 2007 – 2013 г.

При разработване на концепцията за Оперативна програма «Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 бяха отчетени и аналитични документи, разработени по проекти за техническа помощ към отделните ОП или по ОП „Техническа помощ”, като:

  • Средносрочна оценка на ОП „Регионално развитие” 2007 – 2013 г., разработена от KPMG Унгария и KPMG България

  • Анализ и оценка по процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и критериите за подбор на проекти, използвани по 7-те оперативни програми, разработени от ДЗЗД „Обединени консултанти за оценка на структурните инструменти”

  • „Анализ и оценка на напредъка по отношение на постигане на целите/ приоритетите на НСРР и на съответния принос на оперативните програми към тях”

  • Социално – икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014 – 2020 г.; Обединение „Регионални анализи 2014+”; Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”

Въз основа на направения преглед на цитираните документи и с оглед предлаганите мерки по Оперативна програма «Наука и образованиие за интелигентен растеж 2014 – 2020» могат да се направят следните изводи:

  1. ОП НОИР е насочена към постигането на 3 от водещите цели на Стратегията «Европа 2020», които са свързани с науката и образованието:

  • Увеличаване на разходите за научна и развойна дейност на 3% от БВП

  • Делът на лицата, преждевременно напуснали училище, да е под 10%

  • Поне 40% от хората на възраст 30-34 години да са завършили висше образование (сега в България делът е 27.3% - обещали сме да достигнем 36%).

Визията на Стратегията „Европа 2020” има за цел преодоляването на структурните слабости в ЕС посредством три взаимно подсилващи се приоритети:

  • интелигентен растеж, основан на знанието и иновациите;

  • устойчив растеж, насърчаващ по-ефективното използване на ресурсите, по-екологична и конкурентоспособна икономика;

  • приобщаващ растеж, насърчаване на икономика с високи равнища на заетост, което да доведе до икономическо, социално и териториално сближаване.

Програмираните дейности и мерки по ОП НОИР са фокусирани основно към изпълнение на приоритета за интелигентен растеж и имат подпомагащ ефект за изпълнение на приоритета за приобщаващ растеж.

  1. ОП НОИР е насочена към постигането на стратегическия приоритет на Националната програма за реформи на Република България (2012 – 2020) за Интелигентен растеж чрез:

  • Стимулиране на инвестициите в НИРД чрез подобряване качеството на научната дейност;

  • Изграждане и подобряване на научно-изследователската и иновационната инфраструктура;

  • Повишаване на достъпа до образование за задържане в образователната система и за повишаване равнището на образованост;

  • Подобряване качеството на образование;

  • Повишаване на знанията и уменията за учене през целия живот.




  1. ОП НОИР е насочена към постигане на следните приоритети и подприоритети на Националната програма за развитие „България 2020”:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница