Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г



страница1/3
Дата17.08.2018
Размер468.84 Kb.
#80679
ТипПрограма
  1   2   3



ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014
Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми
Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие

IBBIS, Д-33-72/20.07.2015 г.





Методика за мониторинг

на чужди видове от разредите Amphipoda, Isopoda

и Mysida (подтип Crustacea)




Цели на мониторинга


При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Установяване на състоянието и тенденциите в популациите на вида (по отношение на разпространение, численост, размерна и възрастова структура и др.).

  • Установяване на текущото състояние и тенденциите в степента на въздействие на чуждия вид върху местното биологично разнообразие и екосистемните услуги.

  • Установяване на ефективността на приложените мерки за контрол.


При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Ранно установяване на находища на вида на територията на страната.
  • Установяване на ефективността на приложените мерки за превенция и конрол.

I. Обекти на мониторинга

Тип: Arthropoda

Подтип: Crustacea

Клас: Malacostraca


Разред: Amphipoda (странично плаващи ракообразни):

Pontogammarus robustoides G. O. Sars, 1894

Dikerogammarus villosus (Sowinsky, 1894)
Разред Isopoda (равноноги ракообразни)
Разред Mysida (мизидени ракообразни):

Limnomysis benedeni Czerniavsky, 1882
Обект на мониторинга са два вида странично плаващи рачета (мамарци) от разред Amphipoda и един вид мизидено раче (разред Mysida), които са пренесени от р. Дунав и района на Черно море (вкл. езерата) във вътрешните водоеми на страната – реки и езера. Видовете са с Понто-каспийски произход. Видът Pontogammarus robustoides е открит през 2006 г. в р. Мочурица (Тунджа) и вече е масов по цялото поречие на Тунджа и свързаните водоеми. Вторият вид – Dikerogammarus villosus (открит 2011 г.) засега се регистрира само в яз. Горни Дъбник, който е близко разположен (30 км) до естествения му ареал р. Дунав. Тези два вида в последните десетилетия се откриват в големи количества (масови) в много европейски водосбори и причиняват значителни екологични проблеми за местните екосистеми. Ето защо, навлизането им във вътрешните водоеми на България, особено в поречията на беломорския водосбор, следва да се приема за заплаха за местните видове. Видът L. benedeni е регистриран като пренесен от черноморския водосбор към беломорския – намерен по течението на р. Тунджа и някои стоящи водоеми.



II. Описание на обектите


Pontogammarus robustoides

Обектът на мониторинг, Pontogammarus robustoides е ракообразно с понто-каспийски произход. Видът е характерен за черноморското крайбрежие, среща се и в някои крайморски езера с различна соленост, вкл. сладководни.

За вътрешните водоеми на България е установен за пръв път на 03.10.2006г. в р. Мочурица, ляв приток на р. Тунджа при гр. Ямбол.

Вероятно разпространението се осъществява при разселване по теченията на главните реки чрез възрастни екземпляри в посока от нативните местообитания - Черно море и черноморския водосбор, към Беломорския водосбор и впоследствие към Дунавския водосбор.

Възрастните екземпяри са между 1 и 2 см дължина, белезникаво до светло-оражаво оцветени, странично сплеснати и с характерен начин на плуване – полегнали на едната страна, извършват кръгове. При наблюдение на терен трудно се отличават от останалите видове амфиподи, но все пак има по-масивни и къси антени, както и характерни подутини по гръбната част на урозома (последните три телесни дяла). Както повечето амфиподи, видът е предимно растителнояден, консумиращ широк спектър от растителни материи.

Видът обитава стоящи водоеми или по-тихите речни участъци, като е най-масово откриван сред обрастванията с подводна растителност в литоралната зона или в крайречните разливи.

Потенциалното въздействие е свързано с: конкуренция за трофичен ресурс и местообитание спрямо нативните (местни) видове от семейството; възможност за преминаване към хищничество, насочено към други видове безгръбначни; пренасяне на паразити; трофична преса спрямо микроводорасли и конкурентни взаимоотношения с местни видове от макроозообентосното съобщество.

Мониторингът на вида може да се извършва през лятото до началото на есента, съвпадащо с хидрологичния минимум на водните басейни. Тогава крайбрежната зона е най-достъпна, с добре развита водна растителност. Пробонабирането се извършва със стандартни хидробиологични уреди, като количествените (или относително-количествени) методи са за предпочитане с цел определяне плътността на популациите: ръчна рамка (ритаема мрежа), драги, дъночерпател Хес.


Dikerogammarus villosus

Видът е с Понто-каспийски произход, характерен за крайморските водоеми и долното течение на река Дунав (Мордухай-Болтовски и др., 1969; Nesemann et al. 1995). Видът лесно се разпознава по гръбните си издутини върху метазома, четчицата от нишки по предната част на първите антени и понякога големите си размери – до 3 см. За пръв път във вътрешните водоеми е открит у нас на 11.09.2011г. в язовир Горни Дъбник. Вероятната причина за намирането му е близкото разстояние от Дунав – язовира е отдалечен на 35км. от река Дунав. В района има изградена мащабна хидротехническа и канална система (свързана с р. Вит), служеща за поливане на земеделски площи. Няма други находки и вероятно не е разпространен извън Дунав и свързаните с него водоеми. Видът обитава бавно течащи или стоящи водоеми, често срещам на каменисто дъно, в плитководията, сред растенията (Русев, 1966, Мордухай- Болтовски и др., 1969). Видът е един от най-агресивните инвазивни перекариди, има способност да се размножава бързо, да обитава почти всички типове дъно, всеяден, вкл. унищожава личинки на други водни безгръбначни, хайвер и др. Мониторингът се провежда според стандартния подход за хидробиологично изследване на литорални зони на езера и недълбоки реки, чрез количествени (дъночерпател Хес) и качествени уреди (ръчна рамка).


Limnomysis benedeni

Видът е естествено разпространен в пресноводните и слабо солени (до 0,5% соленост) води на Черно и Азовско море (Bacescu, 1954, Мордухай-Болтовски и др, 1969). Често се среща сред обрастванията от водни растения. Може да се открие по дъното на водоемите или да води планктонен начин на живот, издигайки се в пелагиала през нощта (фототропичен). Ракообразно с малки размери (до около 1 см), прозрачно на цвят, очите му са силно издължени, почти цилиндрични и стърчащи в страни от тялото. Има голяма плодовитост и дава 3-5 поколения в годината, което определя бързото му разселване и завземане на биотопи. В България видът е открит във вътрешните водоеми от беломорският басейн – първа регистрация през юли 2009 г. (Borisova et al, 2013). Вероятно индивиди са прехвърлени по естествен път (поради географската близост на черноморски реки с притоци и долното течение на Тунджа) или чрез изградените канални системи, прехвърлящи води от един водосбор към друг. Няма данни за целенасоченото му интродуциране като храна за промишлено отглеждани риби у нас (такава практика е имало в бившия СССР). Мониторингът се провежда според класическия хидробиологичен подход за изследване на крайбрежия на езера и реки, посредством количествени (дъночерпател Хес, драга) или полуколичествени (ръчна рамка) уреди.




2.1. Статус на вида/ видовете за България


Pontogammarus robustoides

Видът е пренесен за всички вътрешни водоеми, с изключение на някои крайморски езера и устия на реки, както и р. Дунав. Вероятно пренасянето се е осъществило от Черноморския водосбор към Беломорския, впоследствие и към Дунавския водосбор.


Dikerogammarus villosus

Видът не е характерен за вътрешните водоеми на България. Открит е няколкократно в яз. Горни Дъбник (на 35 км от р. Дунав). Приема се за пренесен за всички вътрешни водоеми, без някои крайморски езера и устия на реки, както и р. Дунав.


Limnomysis benedeni

Видът е пренесен за всички вътрешни водоеми. Вероятно пътят е от Черноморския водосбор към Беломорския (поречие Тунджа).




2.2. Произход, естествен ареал на разпространение


Pontogammarus robustoides

По произход видът е понто-каспийски. Естественото му разпространение е Черно и Азовско море, Каспийско море, р. Волга и някои черноморски езера- сладководни или слабо солени (Дедю, 1980; Jazdzewski, 1980), както и Азовско море, устието на Волга и други реки (Мордухай – Болтовски и др., 1969). В някои държави видът е пренасян като хранителна база за изхранване на промишлени видове риба (Jazdzewski, 1980). Видът е съобщен за пръв път за България от езеро Шабла (временно находящо се на територията на Румъния) от Carausu, (1943) при почти нулева соленост. Kovachev et al. (1999) го откриват в Дуранкулашко и Шабленско езеро между макрофити и на каменисто дъно. В тези две крайморски езера е открит и от Grabowski et al. (2007). По последни данни (Vidinova et al, 2016) за нашите крайморски водоеми, се среща в ез. Мандра, Дуранкулак, язовир Порой (на 10 km от Черно море) и устието на река Ахелой. За р. Дунав е съобщен за пръв път от Русев (1959), по каменисто дъно и от Кънева – Абаджиева (1965), която го приема за рядко срещан вид, но разпространен по дължина на почти целия български сектор (Лом, Кривина, Русе).


Dikerogammarus villosus

Естествения ареал на вида е Понто-азовския басейн и Каспийско море, вкл. устията на реките Днепър, Днестър, Дунав ((Мордухай- Болтовский и др., 1969, Кънева – Абаджиева, 1965, Jażdżewski 1980). За пръв път в България е съобщен за Белославско езеро и устията на някои черноморски реки, имащи почти пресни води (Камчия, Велека, Резовска) от Вълканов (1936) по материали от X. 1934г. и X.1935г. Съобщен от Kovachev et al. (1999) за Дуранкулак и Шабла, намерен сред камъни и между макрофити. Последните му находки от крайморските езера са за Дуранкулак и Шабла (Vidinova et al. 2016). В река Дунав е характерен за целия български участък (Кънева – Абаджиева, 1965). Съобщен за пръв път от Russev (1963), който го приема за рядък, обитаващ каменисто дъно (Русев, 1966).


Limnomysis benedeni

Видът е с понто-каспийски произход. Естествения му ареал включва акваторията на Черно, Азовско и Каспийско море, включително втичащите се в тях реки (Комарова, 1991, Bacescu, 1954). В миналото на много места (СССР, Централна и Източна Европа) този вид е пренесен като трофичен ресурс за изхранване на промишлено отглеждани видове риба (Журавель, 1956, Grigorovich et al., 2003). Съобщен е за България в естествения му ареал за пръв път от Bacesco (1940) и Вълканов (1957) за крайморските ни езера Блатнишко, Белославско и устието на р. Батова. Kovachev et al. (1999) го съобщават за Дуранкулашко, Езерец и Орлово блато, намерен сред тинести и каменисти места. Последни изследвания (Vidinova et al. 2016) дават данни за разпространението му в някои наши крайморски езера, вкл. яз.Цонево който е отдалечен на 39 km от Черно море. За река Дунав е съобщен от Русев (1963) в храната на чигата. Русев (1966) го приема за „често срещан“ за целия български бряг. Russev and Kaneva-Abadjieva (1973) също го дават за целия български участък.




2.3. Дата на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн, за който видът е чужд

Pontogammarus robustoides

Видът е открит за пръв път на 03.10.2006 г. извън естествения си район на разпространение (Черно море и черноморските езера) (наши данни)..


D. villosus

Видът е открит за пръв път на 11.09.2011 г. в яз. Горни Дъбник, Плевен (наши данни).


Limnomysis benedeni

Видът е съобщен от Borisova et al. (2013) за р. Тунджа под Сливен (с. Самуилово), по проби от юли 2009 г. По-късно Vidinova et al (2016) го съобщават за яз. Жребчево.



2.4. Място на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн

Pontogammarus robustoides

Видът е открит за пръв път на 03.10.2006 г. извън естествения си район на разпространение (Черно Море и черноморските езера) (наши данни).



Dikerogammarus villosus

Видът е открит само в яз. Горни Дъбник. Първата находка е на 11.09.2011 г. (44 възрастни индивида). Открит е и на 24.05.2016 г. (5 възр. инд.) и 19.11.2016г. (1 инд.) (наши данни).


Limnomysis benedeni

Първото намиране на вида е в р. Тунджа под Сливен и яз. Жребчево (координати N42.593058°/ E25.951083°) (Borisova et al. 2013, Vidinova et al. 2016).



2.5. Пътища на навлизане и разпространение в България.

Pontogammarus robustoides

Вероятно видът е пренесен от човека от черноморския водосбор към поречието на р.Тунджа. Веднъж попаднал там, видът се разпространява по естествената речна мрежа, като това разпространяване става активно, чрез миграция на възрастни екземпляри. Вероятно пренасянето на вида става и при прехвърляне на води от един водосбор към друг чрез многобройните изградените канални системи и хидрологични връзки за поливно земеделие.


Dikerogammarus villosus

Видът вероятно е попаднал в яз. Горни Дъбник директно от река Дунав (отстояща на 35км.) чрез пренасяне от човека при риболовни или зарибителни дейности. Косвено доказателство е наличието на други дунавски видове в язовира –миди Corbicula fulminea. Видът D. villosus може да издържа дълго време извън водата (седмица и повече), укрит във влажни въжета, екипировка, между обрастванията по дъното на превозвани лодки, водолазно оборудване, въжета и др. (Bącela-Spychalska et al, 2013). Интензивния любителски и незаконен риболов (вкл. с мрежи) може да е основна причина за прехвърлянето му от Дунав. Освен това, в района има изградена мащабна напоителна система, а каналите могат да се използват като вектор за бъдещото му разпространение. Според някои изследвания, изкуствени канали и рибни проходи могат да бъдат оптимални местообитания, подпомогващи разселването на вида (MacNeil and Platvoet, 2013).


Limnomysis benedeni

Видът вероятно се е прехвърлил от черноморския водосбор към поречието на Тунджа, особено на места, където разстоянието между двата водосбора е много късо - леви притоци долна Тунджа и изградените микроязовири. Възможно е прехвърлянето да е съзнателно, при някои зарибителни дейности в миналото, тъй като видът се използва за храна за младите личинки на рибите.



2.6. Разпространение в България

Pontogammarus robustoides

Според наши данни, видът е разпространен в поречието на река Тунджа, вкл. в по-долните речни участъци, както и в язовир Овчарица и язовир Жребчево; (водосборите на река Марица и Тунджа). Поречието на Тунджа е било изследвано в миналото през различни периоди, но авторите са откривали само нативните видовe, най-вече G. komareki. Кънева – Абаджиева, (1966) го дава за цялото средно и долно течение (от Калофер до Елхово). Русев и др. (1987) откриват само два нативни видове (G. fossarum, G. komareki). Borisova et al. (2013) не го намират в поречието (използват и непубл. данни от 1987г.). Това показва скорошното му навлизане (вероятно близо до датата на първо откриване). Настоящите изследвания (25-28.11.2016) потвърждават наличието на вида по течението на Тунджа, без планинските участъци. Видът на места е много масов.


Dikerogammarus villosus

Видът досега е открит само в язовир Горни Дъбник (Плевенско). Последните наши изследвания (19.11.2016) потвърдиха наличието на вида. В близко разположения яз. Телиш видът засега не е открит, въпреки пряката хидрологична връзка. Има голяма заплаха за бъдещото му разселване по целия водосбор на река Вит, имайки предвид мащабната канална система, изградена за поливане на земеделските площи, както и екологичните особености на вида.


Limnomysis benedeni

Понастоящем данните за разпространението на вида съвпадат с вече публикуваните: видът се среща в поречието на Тунджа (Borisova et al, 2013), вкл. в язовир Жребчево (Vidinova et al, 2016). Изследванията, проведени на 28.11.2016 потвърдиха наличието на вида в яз. Жребчево.



2.7. Характерни местообитания

Pontogammarus robustoides

Видът обитава плитководните участъци на езерата и реките. Придържа се към дъното на водоемите, но може да се издига по-високо, плувайки много добре. Предпочита укрития между водната растителност или сред камъните по дъното. Характерен е за долните и средни речни течения, в мезотрофни или еутрофни езера. Не се открива в планинските и полупланински реки и по-високите езера, вероятно е слабо толерантен към органично (битово) натоварване на водите и не следва да се открие в по-замърсените участъци от речните течения. Според Carausu et al. (1955), видът предпочита пясъчно-тинесто дъно, с едри камъни и Dreissena sp., като обитава сладки течащи води, лимани, бреговете на Черно море. Според наши наблюдения по течението на р. Тунджа (2006-2016), видът предпочита места с по-бавни течения, придържа се към водната растителност, а ако няма такава – към каменисто дъно, предимно в плитките места. Издържа известно замърсяване на водите. Не се открива в планинските зони на реките. Открива се в стоящи водоеми (язовир Жребчево), но в единични индивиди – възможно е това да е поради „видов натиск“ от основната река, където е масов.


Dikerogammarus villosus

Видът е изключително толерантен към различни екологични условия: различна температура (Китицына, 1980), ниско съдържание на кислород (Дедю, 1980), издържа на известна соленост ( Santagata et al, 2008), и комбинация от тези неблагоприятни фактори (Bruijs et al. 2001; Brooks et al. 2008). Видът успешно е завзел голяма част от основните европейски речни коридори и свързани с тях водоеми и е един от най-непретенциозните инвазивни видове (Rewicz et al. 2014). В този смисъл, местообитанията, където той се среща са с големи разлики в екологичните параметри. Като Понто-Каспийски реликт, видът обитава крайбрежията на пресните и слабосолени реки и езера в този район, естествено се среща и в река Дунав. Намира се на различни типове дънен субстрат (напр. Russev, 1963 го приема като характерен за камъни). Според нашите непосредствени наблюдения по българския участък на Дунав, видът подчертано се придържа към каменистото дъно, особено при неравни камъни, където лесно се укрива или захваща. По време на пълноводие се открива скопчен на големи групи под корите на залетите дървесни стволове, влачени от реката. Много характерно поведение за укриване има и при наличие на подводни растения Sparganium ssp., в чиито листни основи намира място, отново скупчен понякога на групи. Възможно е това поведение да се дължи на хищническа преса, оказвана от някои видове риби, обитаващи плитководията.


Limnomysis benedeni

Видът обитава стоящи водни басейни, с развита подводна растителност (Мордухай – Болтовски и др, 1969; Bij de Vaate, 2003). За българския участък на Дунав е намиран на по-плитките места, където води бентосно-планктонен начин на живот (Русев, 1963), по-често се открива в тихите речни участъци, на малка дълбочина (до 1,5м), сред водните растения (наши наблюдения). Според Wittmann (1995) видът се открива предимно в плитките места (0,5- 5м.), близко до бреговете. Предпочита тихи места, с максимална скорост на течението до (0,5м/с).



2.8. Биологични и екологични особености

Pontogammarus robustoides

Възрастните екземпяри са средно 1,2 см, но по-едри мъжки могат да достигнат и до 2 см дължина. Цветът е белезникав до светло-оражаво оцветени, странично сплеснати и с характерен начин на плуване – полегнали на едната страна, извършвайки кръгова траектория. Външното устройство е сходно с това на останалите видове от семейството: главата е въоръжена с два чифта антени; ходилните крачета са седем чифта, като първите са с мощни щипки, служещи при изхранването; следват три чифта плавателни крачета и три чифта скакателни крайници, като последният е много добре развит. На външен вид видът е трудно отличим от останалите, нативни видове от семейството. При наблюдение на терен се забелязват малко по-масивни и къси антени (и двата чифта), както и характерни изпъкналости (подутини), носещи къси шипчета по гръбната част на урозома (последните три телесни дяла). За точно определяне се наблюдават под микроскоп характерния контур и очетиняване на първи хватателен крайник и седми ходилен крайник, както и третия уропод. Женските екземпяри (както и при всички амфиподи) съхраняват яйцата си в специални коремни торбички (оостегити), докато от тях се развият малките рачета – напълно оформени, но по-дребни от възрастните. В този смисъл, разпространение чрез яйца –пасивно по течението или чрез животни или предмети, е невъзможно. Обикновено имат 2 до 3 поколения годишно (с 20-50 яйца от всеки индивид), между март и октомври, в зависимост от температурата на водата (Bacela and Konopacka, 2005). В този смисъл, водоеми с трайно по-затоплени води (езера на ТЕЦ) биха били много по-гостоприемни за масово развитие на вида. Както повечето амфиподи, видът е растителнояден, консумиращ широк спектър от растителни материи, но при определени условия е възможно преминаване към хищничество.


Dikerogammarus villosus

Видът се отличава от другите видове, срещащи се във вътрешните води у нас по характерните гръбни подутини на метазома, силно очетинените си 1-ви чифт антени (формира се снопче на флагелума), издълженото си и едро тяло. По отношение на трофичната си база, видът е непретенциозен - всеяден, вкл. има хищническо поведение върху безгръбначни, вкл. други гамариди, напада и рибен хайвер и малки личинки (Dick et al. 2002; MacNeil and Platvoet 2005, Krisp and Maier 2005). Има случаи, когато видът напада и други инвазивни ракообразни (Buřič et al, 2009). Освен всеядния си и хищнически начин на живот, той е агресивен и напада, дори убива други безгръбначни, без да има нужда от храна (Dick et al. 2002, Rewicz et al. 2014).

Видът е с изразено предпочитание към извършване на дрифт по теченията (Van Riel et al, 2011), което е важна предпоставка за разселването му, понастоящем в цяла Европа и извън нея (Rewicz et al, 2014). Видът освен това може да издържа до седмица извън водата, укривайки се всред друзите от мида зебра (D. polumorpha), закрепени за плавателни съдове (Martens and Grabow, 2008). По този начин има възможност за разпространяване със сухоземен транспорт, вкл. да преживява, закачен на въжета и екипировка, водолазно оборудване. Това е и вероятна причина да насели някои високопланински езера с засилен туристически натиск (Bącela-Spychalska et al, 2013). Видът може да оцелява и в бракични води (до 10‰ ), в лаб. условия издържа и по-висока соленост (20‰.), температура и малки количества кислород (Bruijs et al, 2001; Brooks et al, 2008).
Limnomysis benedeni

Видът е сладководен, но издържа известно осоляване на водата, (до 1,9%), (Ovcarenko et al, 2006, Мордухай – Болтовски, и др., 1969), предпочита водоеми със слабо течение - (до 0,5м/с). Размножава се от пролетта до есента, като е много плодовит и дава няколко поколения в годината. Според Borza (2014), първите поколения (Дунав при Будапеща) се появяват през април и за 6 седмици успяват да се възпроизведат. За сезона се възпроизвеждат общо 5 поколения, като последното е зимуващо и съставено предимно от женски индивиди.Тези данни показват и възможността на вида бързо да се размножава при завземане на нови битопи- малко са видовете водни безгръбначни с повече от 2-3 размножителни цикъла. Според Gergs et al (2008), видът предпочита силно структурирани местообитания, като каменисто субсрат с много макрофити и миди Dreissena по дъното. Изхранва се с различни органични частици с по-малки размери: детрит върху листата на растения, депонирани остатъци от хваната на Dreissena, фитопланктон, избягва едрия зоопланктон.



2.9. Въздействие


Pontogammarus robustoides

Отрицателно въздействие: Потенциалното въздействие върху биоразнообразието е свързано с: конкуренция за трофичен ресурс и местообитание спрямо нативни видове от семейството; възможност за преминаване към хищничество, насочено към други видове безгръбначни; пренасяне на паразити; трофична преса спрямо микроводорасли; конкурентни взаимоотношения с местни видове от макроозообентосното съобщество.

Не са известни отрицателни въздействия върху екосистемни услуги, икономическо, социално.



Отрицателно въздействие: Не е известно положително въздействие. Може да се приеме, че масовото му развитие в даден водоем ще има положително въздействие върху бентосоядни видове риби.
Dikerogammarus villosus

Отрицателно въздействие: инвазията на вида е свързана с намаляване на видовото разнообразие на местни видове като изоподи, тубифициди, амфиподи (Boets et al. 2010, Dick and Platvoet 2000; Dick et al. 2002; Kley and Maier 2003; Dodd et al. 2014). Видът променя и трофичните взаимоотношения, екосистемното функциониране, намалява биоразнообразието и унищожавайки ключови за екосистемата видове (напр.) гризещите, обработващите листната маса, затормозява целия енергиен поток (Dick et al. 2002, Piscart et al. 2010, MacNeil et al. 2011). Приемайки положение в трофичните мрежи, сходно с това на рибите и другите топ-хищници, видът има огромно въздействие и контрол върху цялата екосистема Всъщност импактът вероятно е по-голям от този на повечето хищници, имайки предвид, че размерите му са по-малки от техните и достига до плячка, иначе недостъпна (укрита), освен това и видът е в голяма численост (Rewicz et al. 2014; MacNeil et al. 2011).

Възможността му да е топ-хищник и същевременно да се изхранва с почти всички достъпни типове храна го прави много по-конкурентен вид спрямо нативните амфиподи. Въздействието на вида подчертано при наличие на комбинирана инвазия от зеброви миди (D. polymorpha). Мидата предоставя хетерогенно, неструктурирано местообитание и укритие, а също така и е хранителен източник (Devin et al. 2003, Rewicz et al. 2014, Platvoet et al. 2009, Gergs and Rothhaupt, 2008). Видът може да е и носител на редица заболявания – грегарини, микроспоридии (Rewicz, 2014, Ovcharenko et al. 2008; Ovcharenko et al. 2009)



Положително въздействие: не се установява, като много едър представител на групата, може да е добра трофична база за бентосоядни видове риба.
Limnomysis benedeni

Видът има изразен екологичен и икономически импакт (Bij de Vaate, 2003). Екологичното въздействие е свързано с фактът, че той е основен трофичен ресурс за ихтиофауната (ключов трофичен вид). Това е и причина в миналото видът да е разпространяван съзнателно в рибовъдните водоеми (Журавель, 1956, Grigorovich et al., 2003, Arbaciauskas et al, 2010). Видът е всеяден, но хранителна база за L. benedeni се явява и зоопланктонното съобщество, което може да има неочаквани последици на екосистемно ниво: удължени хранителни вериги, нови пътища за предаване на паразити към рибите, променен цикъл на биогените (Borza, 2014, Fink et al. 2012);



2.10. Особености при провеждането на мониторинга


Мониторингът на видовете може да се извършва целогодишно, но за най-подходящо време се приема лятото до началото на есента (май-октомври), съвпадащо с хидрологичния минимум на водните басейни. Тогава крайбрежната зона на езерата е най-достъпна, с добре развита водна растителност, речните течения са с по-слаба скорост на водата и по-добра прозрачност, помагаща при визуалното търсене на видовете. Пробонабирането се извършва със стандартни хидробиологични уреди, като количествените (или относително-количествени) методи са за предпочитане с цел определяне плътността на популациите.

Подходящ подход при изследване на реки (течащи водоеми) е да се извърши първоначален обход, при който да се използва ръчна рамка (БДС ISO 10870:2012), съгласно критериите за мултихабитатно пробонабиране (БДС EN ISO 16150:2012, Cheshmedjiev et al. 2011). Този първоначален подход би дал възможност за установяване присъствието на видовете, а при събиране на комплексната дънна проба има възможност да се оцени и цялостното екологично състояние на водоема, което определя и потенциалната възможност на вида да се засели. Пробонабирането може да се извършва през равни участъци по речното течение, напр. през 5 километра, но съобразено с гъстотата на речната мрежа. След получаване на първоначална информация за отсъствие или присъствие на видовете следва да се извърши количествено изследване, посредством дъночерпател на Хес (БДС ISO 10870:2012), чрез който се определя плътността на съответния вид за 1м2 дънна площ. По време на това изследване се измерват и основни показатели на водата като: разтворен кислород и насищане, активна реакция, електропроводимост, соленост, хидрологични и хидроморфологични особености на речните течения и др.



Подходът при мониторинг на видовете в стоящи водоеми също е свързан с предварителни проучвания за присъствие / отсъствие на вида. Ръчна рамка с по-дълга дръжка (1,5м.) и прилагането на мултихабитатното пробовземане е много подходящо за събиране на биологичен материал от плитките (литорални) зони на крайбрежието. Времето за пробонабиране следва да е съобразено с хидрологичния режим на водоема, особено за язовири с непостоянно ниво. В ситуация с рязко повишаване или спадане на нивото не следва да се пробонабира. Последващия количествен подход е свързан с използването на лека ръчна драга (БДС ISO 10870:2012). Уредът е подходящ за количествено пробонабиране от крайбрежната зона, включително и в по-дълбоки води. В много случаи е необходимо и използването на плавателен съд за по-лесно придвижване към различните изследвани участъци. За малките езера и язовири е достатъчно пробонабирането да се извърши в една или две точки (например опашката и стената на водоема), а за най-големите водоеми са необходими поне пет точки за пробовземане, разположени по двата бряга и опашката на водоема. Добър подход е количественото драгиране да се подпомогне отново с използване на ръчна рамка, особено в силно обрасли крайбрежни участъци, където драгата би се теглила трудно. И при двата типа пробонабирания е необходимо да се събере пълна проба (с всички представени видове от дънната фауна), което ще подпомогне бъдеща преценка върху въздействието на целевия вид върху останалите безгръбначни. Потенциално най-подходящи за пробонабиране микрохабитати са плитките крайбрежни зони, обрасли с подводна висша растителност, както и каменистия субстрат.

2.11. Други данни

При мониторинга на видовете е препоръчително да се събира информация за основните хидрологични и хидроморфологични особености на водните басейни: надморска височина, скорост или характер на течението, тип дънен субстрат, наличие на баражи, прегради, корекции на теченията, изградени изкуствени канали, информация за водоползването, за прехвърляне на води от или към други водосбори. На място е необходимо е да се измерват стандартни физични и хидрохимични параметри на водата: кислородно съдържание и насищане; активна реакция, електропроводимост, соленост (за крайморските); температура на водата. Необходимо е да се съберат данни и за други видове, обитаващи изследвания водоем: например висша водна растителност, която представлява убежище или хранителен източник; информация за видове от ихтиофауната, които биха използвали целевия вид като трофичен ресурс. Необходимо е да се осигури информация за обикновените (нативни) близкородствени видове - род Gammarus (у нас обитават 7 вида). При възможност за събиране на макрозообентосни проби при първоначалните проучвания е възможно да се приложи Биотичен индекс (Янева, Чешмеджиев, 1999) с цел определяне на общото екологично състояние на водоема, в който видът е открит, както и да се опише видовият състав на съобществата.




Каталог: ibbis -> deynosti-i-rezultati
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница