Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г



Дата22.10.2018
Размер300.5 Kb.
#92451
ТипПрограма



ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014
Програма BG03 Биоразнообразие и екосистеми
Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие

IBBIS, Д-33-72/20.07.2015 г.





Методика за мониторинг

на чужди видове от сем. Hydrobiidae (Gastropoda)










Цели на мониторинга





При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Установяване на състоянието и тенденциите в популациите на вида (по отношение на разпространение, численост, размерна и възрастова структура и др.).

  • Установяване на текущото състояние и тенденциите в степента на въздействие на чуждия вид върху местното биологично разнообразие и екосистемните услуги.

  • Установяване на ефективността на приложените мерки за контрол.


При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн:


  • Ранно установяване на находища на вида на територията на страната.
  • Установяване на ефективността на приложените мерки за превенция и конрол.




I. Обекти на мониторинга





Клас Gastropoda

Сем. Hydrobiidae



Potamopyrgus antipodarum (J. E. Gray, 1843)

Новозеландска хидробия

New Zealand Mud Snail










II. Описание на обектите

Таксономични особености. Черупката е много твърдостенна, просветляваща, блестяща, тънко набраздена, жълто- или червеникаво-роговокафява. Навивките са изпъкнали, разделени с дълбок шев. Височина на черупката 4,1-6 mm, ширина 2,4-4 mm, височина на апертурата 1,8 mm, ширина 1,4 mm (Glöer, 2002).



Общо разпространение. Видът се среща естествено в Нова Зеландия (Winterbourn, 1970). Интродуциран в Европа (Bondesen & Kaiser, 1949), Азия (Kumiko & Misako, 2003), Северна Америка (Bowler, 1991) и Австралия (Ponder, 1988).





2.1. Статус на вида/ видовете за България

Чужд вид за България.




2.2. Произход, естествен ареал на разпространение


Видът се среща естествено в Нова Зеландия (Winterbourn, 1970).




2.3. Дата на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн, за който видът е чужд

Съобщен за пръв път за страната от Irikov & Georgiev (2008) за р. Въча при Тешел (Западни Родопи) по черупки в речни наноси, събрани през 2004 година.




2.4. Място на навлизане/ първо намиране в България или даден район/ водосборен басейн

Неизвестно. Вероятно местата са две – Южното Черноморие и Западни Родопи.




2.5. Пътища на навлизане и разпространение в България.


Чрез зарибителен материал, рибарска екипировка, пренос чрез птици.




2.6. Разпространение в България

Съобщен за пръв път за страната от Irikov & Georgiev (2008) за река Въча при Тешел (Западни Родопи) по черупки в речни наноси. След това Георгиев (2013, 2014) го установява жив в р. Черна Река, северно от с. Ровино, в същата планина, както и по черупка в наноси на р. Марица в Пловдив и жив в р. Въча при с. Кадиево (Горнотракийска низина).




2.7. Характерни местообитания

Течащи води – реки и потоци.




2.8. Биологични и екологични особености

Екологично пластичен вид, обитаващ най-разнообразни сладководни и бракични местообитания: реки, язовири, езера, естуари и лагуни. Размножава се предимно партеногенетично, с най-плътни популации в течащи води с висока първична продуктивност. В реките се среща върху най-разнообразен субстрат: тиня, пясък, камъни и водна растителност. Инвазира нови водоеми предимно с помощта на човека – на големи разстояния с вода, а на по-къси като се прикрепя за дъното на лодки, рибарски ботуши и други (Richards, 2002). Епизоохория е наблюдавана от Bondesen & Kaiser (1949) при Potamopyrgus antipodarum който се закрепя по перата на водолюбиви птици, като ги защипва при свиването си между черупката и оперкулума.




2.9. Въздействие


Интродукцията на P. antipodarum в някои водоеми се отразява негативно върху съобществото от макробезгръбначни в тях поради силната конкуренция на този вид по отношение на използването на водораслите като хранителен ресурс (Kerans et al., 2005), въпреки това при изследване на стомашното му съдържание са установени 90% детрит, 7% песъчинки и само 1% алги. Изискванията му към показателите на водата са: твърдост 1,1 °d, рН 6,3-8,7 и максимално засоляване 17‰ (Glöer, 2002).




2.10. Особености при провеждането на мониторинга


За прилагане на настоящата методика, с помощта на GPS се вземат координати от всяка избрана пробна площ (всяко находище на вида). Отчетната единица е площта, ограничена от наложената на дъното на водоема рамка, в границите на която се изброяват индивидите от вида по метода на квадратите.

За еднократното набиране на данни, по метода на квадратите се изброяват индивидите от вида в 30 квадрата с площ 25 кв. см.

Метална или дървена квадратна рамка със страна 25 см се налага върху дъното на сублиторалната зона на реката, като едната страна е успоредна и допира границата суша/вода. Следващият и третият квадрат се разполагат последователно, в една линия с първия, навътре във водата. След това, успоредно на брега се разполагат, последователно 3 линии по 10 квадрата (= 30 пробни площи). Изброяват се всички индивиди (видими с просто око). Изброяват се само тези индивиди, които са разположени по повърхността на дъното. Не се търсят под камъни или в пясъка. За целта над наложената рамка може да се правят снимки за всяка проба и броенето да се извърши прецизно след това на компютър. При съвместно съществуване на популации на други сходни видове, идентификацията се извършва на терен като се отчита морфологията на черупката. Методиката се прилага от брега.

Определя се размерът на популацията като брой индивиди на 25 кв. см.

Мерна единица: Квадратни сантиметри.

Начин на отчитане/измерване на терен. Изброяване на индивидите по метода на квадратите (повърхностните проби) за 25 кв. см.

Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване. Отчитане на ниска плътност на вида въпреки реално високата виталност и експанзия на популацията (партеногенетично размножаване) или отчитане на висока плътност на псевдопопулации съставени само от женски индивиди, съществуващи временно за няколко години и след това изчезващи.

Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка. Естествени промени в числеността на видовете или тяхната активност, породени от случайни фактори по време на посещението и най-важно поради партеногенетичния начин на размножаване на вида.



Етапи:

  • първият етап включва скрининг – установяване присъствие и отсъствие на вида – активно търсене в речни наноси за празни черупки от вида и по дъното навоема за живи индивиди

  • вторият етап включва проследяване на популационните параметри и въздействието – метод на квадратите, посочен като основна методика.







2.11. Други данни












ІІІ. Параметри на наблюдение





3.1. Присъствие




Мерна единица

Присъствие/ отсъствие на живи индивиди или черупки от тях в речни наноси.




Начин на отчитане/измерване

Изследване на черупки от мекотели в речни наноси и активно търсене на живи индивиди по камъните във водоема.




Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Наличието само на черупки без намиране на живи индивиди не дава конкретна информация дали в момента вида се среща във водоема и къде (в кой речен участък или приток) той се среща.




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Високи водни нива, екстремални наводнения и смесване на речни наноси от различни водоеми. При детайлно проучване, обследване на речния/те участък/ци, грешката за наличие или не на вида може да бъде минимална.










3.2. Относителна численост




Мерна единица

Брой индивиди на 25 см-2




Начин на отчитане/измерване

Изброяване на индивидите по метода на квадратите (повърхностните проби) за 25 см-2




Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Отчитане на ниска численост на вида въпреки реално високата виталност и експанзия на популацията (партеногенетично размножаване) или отчитане на висока численост на псевдопопулации съставени само от женски индивиди, съществуващи временно за няколко години и след това изчезващи.




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Естествени промени в числеността на видовете или тяхната активност, породени от случайни фактори по време на посещението и най-важно поради партеногенетичния начин на размножаване на вида.











3.3. Възрастова структура





Мерна единица

Съотношение между млади (с незавършена черупка) и възрастни (със завършена черупка) индивиди.




Начин на отчитане/измерване

Преброяване на младите и възрастните в пробните квадрати.




Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Нереална възрастова структура в партеногенетично размножаваща се псевдопопулация без мъжки.




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Биологичните особености на вид, размножаващ се партеногенетично.










3.4. Характеристика на местообитанието и съобществото




Мерна единица

1. Температура на водата (оС)

2. Разтворен кислород (mg/l)

3. Насищане с кислород (%)

4. рН


5. Тип на дънния субстрат

6. Растителност (плаваща, потопена, крайбрежна)

7. Наличие на местни видове

8. Наличие на други чужди видове






Начин на отчитане/измерване

1. Температура на водата (оС) – измерване

2. Разтворен кислород (mg/l) – измерване

3. Насищане с кислород (%) - измерване

4. рН – измерване

5. Тип на дънния субстрат – оценяване – камъни (> 6.3 cm), чъкал, примесен с пясък (2.0 mm – 6.3 cm), пясък (0.063 - 2 mm), фини частици, глина, тиня (< 0.063 mm), изкуствен субстрат (бетон, асфалт и др.)

6. Растителност – оценяване (силно, слабо, липсва), по възможност се описват преобладаващите видове плаващи, потопени и крайбрежни растения

7. Отчитане на местни видове

8. Отчитане на други чужди видове






Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Отчитане на даден течащ водоем като постоянен през пролетта или есента, а той всъщност да бъде пресъхващ през летния период.




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Посещение само през периода на пълноводие или недобра справка за характеристиките на водите в района на мониторинг.










3.5. Присъствие на редки, ендемични и защитени видове (Закон за биологичното разнообразие, 2002 г., Червена книга на Р. България, 2015 г.), потенциално застрашени от въздействието на чуждите видове




Мерна единица

Брой редки, ендемични и застрашени видове и брой индивиди изразени като плътност на популациите за единица площ




Начин на отчитане/измерване

Идентификация и преброяване




Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Грешки при определянето на видовете




Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

Липса на квалифициран експерт







3.6. Екологично въздействие

Мерна единица

Пет категории за екологично въздействие (по IUCN EICAT, Blackburn et al. 2014, Hawkins et al. 2015, IUCN 2017):

1. Значително – Причинява поне локално унищожаване на местните видове и необратими промени в състава на съобществото; дори и след премахване на чуждия вид съобществото не би могло да се възстанови в първоначалното си състояние

2. Силно – Причинява промени в съобществото, които са обратими след премахване на чуждия вид

3. Умерено – Причинява намаляване на размера на популациите на местните видове, но без промени в съобществото

4. Слабо – Влияе отрицателно върху отделните индивиди, но без намаляване размера на популациите

5. Незначително – Не влияе отрицателно върху отделните индивиди



Начин на отчитане/измерване

Екологичното въздействие на чуждите видове раци се оценява според класификацията на IUCN EICAT според петте категории на основата на следните механизми:

1. Конкуренция – чуждият вид конкурира местните видове/ таксони за ресурси (храна и пространство) и по този начин им влияе отрицателно.




Възможни рискове за грешки при отчитане/измерване

Има риск от подценяване или надценяване степента на въздействие.

Източници и големина на грешките, включително и по експертна оценка

1. Липса на достатъчно данни

Поради краткия период на изследване/ наблюдение някои от механизмите трудно могат да бъдат оценени достоверно; степента на несигурност може да бъде голяма. В този случай въздействието може да бъде подценено или по-рядко надценено.

2. Липса на обучени експерти по инвазивни чужди видове.














ІV. Места за провеждане на мониторинга

Това са реки и други течащи води





4.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.

  • Приоритетни са големите реки от водосборите, където видът може лесно да се установи чрез скрининг (търсене на черупки)

  • След това, започва проучване на по-малките притоци и потоци, за установяване на жизнени популации в цялата водосборна област

Черноморски водосборен басейн, водосбор на р. Марица и на р. Арда.







4.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.

  • Приоритетни са големите реки от водосборите, където видът може лесно да се установи чрез скрининг (търсене на черупки)

  • След това, започва проучване на по-малките притоци и потоци, за установяване на жизнени популации в цялата водосборна област










V. Информация за точки, маршрути и пробни площи




Терминология:

Територия за мониторинг – по-обширна географска (планина, езеро и т.н.) или друга (напр. защитена територия, защитена зона) обособена територия.

Пробна единица – избрана обособена част от дадена територия за мониторинг, в която се провеждат теренните наблюдения. Може да бъде:


  • пробна площ,

  • пробен трансект,

  • пробна точка.

Отчетна единица – единици за отчитане, определени в рамките на една пробна единица. Това са напр.: капани, ловилки, гнезда, рамки/решетки.

Отчетната единица може да бъде отчетна точка (точка на регистрация на индивид от даден вид или на отчетен белег за присъствие на вида) и отчетна площадка (площ от пробната единица, в рамките на която се изброяват индивидите от вида или се отчитат белези за присъствието на вида).












VІ. Периодичност на наблюдение




6.1. При вече навлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел проследяване разпространението на вида/ видовете, състоятието на популацията и въздействието, както и ефиктивността на приложени мерки за контрол.




6.1.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид

Може да се извършва целогодишно и през всички части на денонощието. Не бива да се извършва само по време на или една седмица след наводнения и високи речни води. Невъзможно е да се извършва и при цялостно замръзване на водоема.




6.1.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни

Времетраене от 2 до 4 часа в рамките на един ден.




6.1.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година

Два пъти годишно.




6.1.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията

През 6 месеца.




6.1.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове

Един път годишно.




6.2. При все още ненавлезли видове на територията на България или даден район/ водосборен басейн с цел ранно намиране на вида/ видовете и проследяване разширяването на ареала.




6.2.1. Препоръчителен период (периоди) от годината, през който трябва да се провежда мониторингът на всеки вид

За всички потенциално опасни инвазивни сладководни гастропода може да се извършва целогодишно и през всички части на денонощието. Не бива да се извършва само по време на или една седмица след наводнения и високи речни води. Невъзможно е да се извършва и при цялостно замръзване на водоема.




6.2.2. Продължителност на еднократно посещение на терен (събиране на данни) според мястото на мониторинг (пътища на навлизане, конкретно място) - в часове/ дни

Времетраене от 2 до 4 часа в рамките на един ден.




6.2.3. Необходим брой посещения на терен в рамките на една година

Два пъти годишно.




6.2.4. Оптимален период за повтаряне на наблюденията

През 6 месеца.




6.2.5. Минимален брой повторения на наблюденията с оглед установяване на тенденции при чуждите видове

Един път годишно.










VII. Образец на формуляр за събиране на първични данни за обекта




При провеждането на полевите наблюдения се попълва Полеви формуляр за мониторинг на чужди видове от сем. Hydrobiidae (клас Gastropoda). Един формуляр се попълва за един вид, една дата и за всяка една пробна точка.










VІІІ. Необходимо техническо оборудване




Оборудване за пробовземане:

1. метална квадратна рамка със страна 25 кв. см;

2. GPS;

3. фотоапарат;



4. мерителна линия;

5. шивашки метър.












ІX. Екип




Работата се извършва минимум от един човек (максимум двама), запознат с екологичните и морфологични особености на вида, способен да го отличава и открива на терен, запознат с метода на вземане на повърхностни проби чрез метода на квадратите, шофьорска книжка за лек автомобил, желателно е образование по биология или екология.










X. Правила за безопасност при теренната работа




Внимава се да не се стъпва по дъното на реката, методиката се прилага от брега.










XI. Автори на методиката




Дилян Георгиев










XII. Източници на информация
Георгиев Д. 2013. Сладководните охлюви в България (Mollusca: Gastropoda Aquatica) и съседни територии. Пловдивски Университет „П. Хилендарски”, DSc Thesis, 329 с.

Георгиев Д. 2014. Сладководните охлюви на България. Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 266 с. ISBN 978-954-423-951-0.

Методика Hydrobiidae 1, разработенd в рамките на проект Теренни проучвания на разпространение на видове / оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза

(http://eea.government.bg/bg/bio/opos/activities-results).

Blackburn T. M., F. Ess, T. Evans, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. Kühn, S. Kumschick, Z. Markova, A. Mrugała, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pyšek, W. Rabitsch, A. Ricciardi, D. M. Richardson, A. Sendek, M. Vila, J. R. U. Wilson, M. Winter, P. Genovesi, S. Bacher 2014. A Unified Classification of Alien Species Based on the Magnitude of their Environmental Impacts PLoS Biology, 12 (5): e1001850. doi:10.1371/journal.pbio.1001850. http://journals.plos.org/plosbiology/article/asset?id=10.1371%2Fjournal.pbio.1001850.PDF

Bondesen P., E. Kaiser 1949. Hydrobia (Potamopyrgus) jenkinsi (Smith) in Denmark illustrated by its ecology. – Oikos, 1: 252-281.

Bowler P. 1991. The rapid spread of the fresh-water to the interactions between P. antipodarum (Gray) in the middle Snake River, Southern Idaho. – Proceedings of the Desert Fishes Council, 21: 173-182.

Glöer P. 2002. Die Süsswassergastropoden Nord- und Mitteleuropas. ConchBooks Publishing, 327 pp.

Hawkins C. L., S. Bacher, F. Essl, P. E. Hulme, J. M. Jeschke, I. K€uhn, S. Kumschick, W. Nentwig, J. Pergl, P. Pysek, W. Rabitsch, D. M. Richardson, M. Vila, J. R. U. Wilson, P. Genovesi, T. M. Blackburn 2015. Framework and guidelines for implementing the proposed IUCN Environmental Impact Classification for Alien Taxa (EICAT). Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2015) 21, 1360–1363. http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/ddi.12379/full

Irikov A., Georgiev D. 2008. The New Zealand Mud Snail Potamopyrgus antipodarum (Gastropoda: Prosobranchia) – a New Invader Species in the Bulgarian Fauna. - Acta Zoologica Bulgarica, 60(2): 205-207.

IUCN 2017. Consultation document. IUCN standard classification of the impact of invasive alien taxa. Version 1 – May 2017. https://www.iucn.org/sites/dev/files/eicat_standard_version_1_may_2017.pdf

Kerans B., M. Dybdahl, M. Gangloff, J. Jannot 2005. Potamopyrgus antipodarum: distribution, density, and effects on native macroinvertebrate assemblages in the Greater Yellowstone Ecosystem. – Journal of North American Benthological Society, 24 (1): 123-138.

Kumiko Sh., U. Misako 2003. Comparative Ecology of the Alien Freshwater Snail Potamopyrgus antipodarum and the Indigenous Snail Semisulcospira spp. – Venus: journal of the Malacological Siciety of Japan, 62 (1-2): 39-53.

Ökland F. 1930 - Quantitatve Untersuchungen der Landschneckenfauna Norvegens. I. Zeitschrift für Morphologie und Ökologie der Tiere. Berlin - 16 (3-4) - 748-804.

Ponder W. 1988. Potamopyrgus antipodarum, a molluscan colonizer of Europe and Australia. – Journal of Molluscan Studies, 54: 271-286.

Richards D. 2002. The New Zealand Mudsnail Invades. – Aquatic Nuisance Species Digest, Freshwater Society, USA, 4 (4): 42-44.

Winterbourn M. 1970. The New Zealand species of the genus Potamopyrgus (Gastropoda: Hydrobiidae). – Malacologia, 10: 283-321.








Каталог: ibbis -> deynosti-i-rezultati
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г
deynosti-i-rezultati -> Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница