Програма Бизнесадминистрация Учебна дисциплина "Основи на управлението" Отговор на теоретичен въпрос „ Сравнителен анализ на теориите от класическия подход: "



Дата17.08.2018
Размер52.08 Kb.
#80302
ТипПрограма



МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Бакалавърска програма Бизнесадминистрация




Учебна дисциплина “Основи на управлението”

Отговор на теоретичен въпрос




„ Сравнителен анализ на теориите от класическия подход: “Научно управление” “Административен мениджмънт” и “Бюрократичен мениджмънт”


Разработил: Проверил:

………………………. доц. д-р Б. Гьошев




София

Декември 2014 г.


С развитието на промишлената революция и възникването на масовото производство, започват редица изследвания на управленския процес. На основата на тези проучвания се основава и първата научна теория за мениджмънта, наречена класическа. Този подход се състои от две основни направления научен и административен мениджмънт. Към административен мениджмънт спада и теорията за бюрократичната организация.

Анализът на тези направления като част от класическия подход, със своите общи черти, различия, положителни страни и слабости, както и възможностите за приложението им в управленската практика, са тема на настоящото изложение.

1.Общи черти

Като основна обща черта на теориите от класическия мениджмънт се откроява стремежът за рационална дейност на организацията. В своте виждания, и представителят на научния мениджмънт- Фредерик Тейлър, и Анри Файол- основоположник на административния мениджмънт и създателят на бюрократичния мениджмънт- Макс Вебер, се стремят да открият най-правилният и целесъобразен модел на управление. Несъмнено и трите теории стигат до изводите , че доброто и справедливо възнаграждение и материалните стимули, са движеща сила за увеличаване на печалбата и постигане на поставените цели пред компанията. Постигнато е единомислие и по отношение на принципът за разделението на труда, а именно чрез неговото осъществяване се цели да се увеличи интензивността и производителността, като се сведат до минимум усилията. Друга обща черта е въвеждането на конкретни правила и норми, и спазването им от работниците и мениджърите, с цел повишаване на ефективността на организацията. Единството на персонала, намаляване на конфликтите между служителите и сътрудничеството с работниците, е крайно необходимо за стабилността на всяка една организация. Разбира се, трябва да се отбележи като общ признак и факта, че и трите направления са част от класическия подход, разглеждат основните функции на управленския процес и водят до възникването на първите школи и официални теории в мениджмънта.

2.Различия

Въпреки че са представители на класическия подход, между идеите за управленския процес и на тримата теоритици се открояват някои различия. Тейлър достига до своите изводи като изследва най-ниското управленско ниво на организацията и затова поставя въпроса за необходимостта от наличието на няколко функционални ръководители, специалисти в определена област. От своя страна Файол смята, че добрата управленска практика изисква единство на управлението и централизация, тоест цялата съвкупност от дейности, която има една и съща цел, трябва да се групира около един ръководител, за да се запази стабилността. Бюрокрацията на Вебер се основава на принципа на йерархията и единството в ръководството, като всяко работно място се контролира от по-висшестоящия. Властта играе основна роля в трите направления, но се изразява посредством различни методи на приложение. Отговорността също присъства в схващанията и на тримата теоритеци, но при научният межниджмънт тя трябва да бъде разпределена поравно между ръководителите и работниците. Това се дължи на факта, че Тейлър разглежда низовите звена в предприятието като основен обект на управление. Административния и бюрократичният мениджмънт изследвайки проблемите на ръководството на по-високо административно ниво, разработват и утвърждават универсални принципи на управление, а не просто принципи на управление на производствения процес.

3.Положителни страни

Приносът на трите управленския модела в областта на мениджмънта е значителен. Научният мениджмънт, макар и да не ги разработва изцяло, изгражда фундаменталните управленските функции. Тейлър изследвайки проблемите на управленския процес на оперативно ниво, възприема организацията като съвкупност от отделни части, всяка от които може да бъде усъвършенствана с оглед постигането на предварително поставените цели, извличането на максимална печалба и увеличаване на производителността.

Впоследствие с възникването на теорията за административното управление се поставят основите на административния мениджмънт. Файол Обособява управлението като самостоятелен вид дейност в организацията и дефинира основните управленски функции – предвиждане, разпореждане, организиране, съгласуване и контролиране. По този начин допринася за утвърждаването на модел за ефикасно и целесоъобразно ръководене на предприятието, намаляване на разходите и прилагането на успешни управленски практики, с помощта на които се постига положителен финансов резултат.


Направлението за бюрократичната организация от своя страна, със своята идея за „идеална бюрокрация”, описва един макар и реално недостижим перфектен модел на подражание. Така, според Вебер посредством спазването на бюрократичните правила и норми се повишава ефективността на предприятието и неговото рационално функциониране.

4.Слабости

Естествено освен своите положителни страни, направленията от класическия подход имат и своите слабости. Теорията за научния мениджмънт търпи огромна критика основно поради факта, че тази система възприема човека като част от автоматизирания и монотонен производствен процес, и не отчита неговата индивидуалност и различни потребности. Липсата на връзка между ръководството и служителите, определено вреди на хармонизирането на отношенията и доброто управление като цяло.

Опонентите на бюрокрацията посочват като сериозен минус на безличното управление, наличието на много формалност и рутина, и липсата на гъвкави механизми за действие в непредвидени ситуации. Освен това не се вземат предвид индивидуалните особености и различия на работниците.

5.Възможности за приложение в управленската практика

Класическите теории, със своите принципи за увеличаване на производителността и ефективността, и подобряване на дейността на организацията, съвсем естествено намират своето приложение в управленската практика. Идеите на научния мениджмънт за въвеждане на общи норми, обучение и подбор на персонала, стимулиране на служители посредством материална облага оказват огромно влияние върху организацията на работа и начина, по който се управляват компаниите и намират все още своето приложение.



Няма съмнение, че правилата за рационална дейност , върху които се базират основите на административния мениджмънт, също имат своето приложение в управленската практика.

Идеалистичният модел на Вебер не намира практическо приложение в управлението на организациите, но със своите принципи спомага за развитието и усъвършенстването на ръководния процес.



Класическият подход възприема организациите като затворени системи и игнорира въздействието на външни фактори. Поради тази причина, въпреки широкия обхват на разпространение, с увеличаването на световното производство, бързото икономическо развитие и задълбочаването на глобализацията се стига до намаляване на неговото приложение.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница