Програма Дафне just/2009-2010/dap/AG/0992 Изследване за насилието над възрастни жени в България



Дата27.08.2016
Размер182.61 Kb.
ТипПрограма




Проект Стоп на насилието над възрастни жени STOP VI.E.W

Програма Дафне JUST/2009-2010/DAP/AG/0992


Изследване за насилието над възрастни жени в България

Фондация Български център за джендър изследвания


Статистически данни

Населението на България е 7 364 570 души, по данни от Националното преброяване, извършено през 2011 г. По данни на Националния статистически институт за 2010 г. броят на възрастните хора в страната (над 65 г.) е 1 331 371 души, което е 17,74 % от цялото население. Мъжете над 65 г. са 53 9221, жените - 79 2150.

България е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС. Намалява не само броят на трудоспособните хора, но и броят на тези, които могат да осигуряват грижи за по-възрастните. Особено застрашена група в България са възрастните жени, които живеят средно с около 7 години по-дълго от мъжете. За тях е по-вероятно да живеят в изолация и бедност след като останат сами.1
Насилие над възрастни хора в България – данни и измерения

В последните години в страната се наблюдава повишаване на броя на възрастните хора, жертви на домашно насилие. Възрастните хора над 65 г. са между 8 и 10 % от всички жертви на домашно насилие, по данни на неправителствените организации, предлагащи помощ, подкрепа и консултиране на жертви на насилие.

Статистиката показва, че 4% от възрастните, живеещи в собствени жилища, и 30% - пребиваващи в институции, са жертви на злоупотреба.2

От Националната федерация на възрастните хора НФВХ към КНСБ посочват, че злоупотребата с възрастни може да има различни форми - физическо, психологическо или емоционално, сексуално, финансово или пренебрежително отношение. Злоупотребата с възрастни е единично или повтарящо се действие или липса на необходимото действие, което се случва в каквито и да е било взаимоотношения, където е имало очакване за упование и която води до нараняване, до беда и нещастие с възрастния. Дефинирано е, че тя обхваща освен взаимоотношенията в семейството и онези взаимоотношения, които се случват и в местата за грижи на възрастните (в това число и здравни), независимо дали тези грижи са формални или неформални. Тя – злоупотребата с възрастни, може да се случва в институциите, на работните места, на улицата и т.н., тоест –на всяко място, в което може да има злоупотреба - поради беззащитността или доверчивостта на възрастните.



Насилие над възрастни жени

Между 6 и 9 процента от жалбите, подадени в полицията са за насилие над възрастни жени.

Други данни не се откриват. Няма специално правени проучвания.
Насилие над жените в България

Според официалната статистика на МВР за 2010 г. 26 497 жени са станали жертва на различни видове насилие (или 36% от всички лица, жертви на престъпления), 27 жени са станали жертва на умишлено убийство, регистрираните изнасилвания са173, отвличанията са 61. Най-голям процент са жертвите на кражби и грабежи. През 2010 г. 36% от пострадалите от престъпления български граждани са жени. Най-голяма част от потърпевшите са над 40-годишна възраст. Жените най-често стават жертви на грабежи, кражби и измами. 3


Съгласно изследване на Алфа Рисърч, проведено през 2011 г. 4,1% от жените в България признават, че са били жертва на изнасилване (една на всеки 24 жени). Но посредством анализ на косвени индикации, делът на реално пострадалите от сексуални престъпления може да се определи, че е по- голям - между 4% и 11%. т.е. средностатическият процент на жените- жертви е 7.5%. За България това означава, че между 100 хиляди и 260 хиляди жени са жертви на сексуално посегателство.4 Данните сочат, че възрастните жени над 60 г. са жертва на изнасилване в 2% от случаите.
Данните от национални представителни изследвания разкриват, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие.

Съгласно Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН, в сила от 2005 г.) пострадалите от насилие в семейството могат да получат от съда заповед за защита. Тази мярка става все по-известна в България. От началото на 2011 г. до октомври 2011 г. са издадени 1269 заповеди за защита от домашно насилие в цялата страна. Между 6 и 9 процента са жалбите за възрастни жени.5

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Защита по ЗЗДН могат да търсят лицата, пострадало от домашно насилие, извършено от:

1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;

7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;

8. настойник, попечител или приемен родител;

9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;

10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

В България от 2009 г. съществува легално регистрирана коалиция от неправителствени организация - Алианс за защита от домашното насилие, в която членуват 11 организации от 9 града в страната. Те са основните доставчици на социални услуги за пострадалите от домашно насилие – социално, психологическо и юридическо консултиране.

В периода януари 2009 – септември 2011 година организациите /членове на Алианса/ са оказали помощ и са предоставили услуги на 14 000 жертви на насилие.6

 За този близо тригодишен период 963 са жертвите на насилие, които са били настанени в общо 6-те Кризисни центъра на организациите от Алианса в градовете София, Варна, Бургас, Плевен, Силистра и Перник.

70% от потърсилите помощ са пълнолетни /жени/, а останалите 30 % са деца.

 Предварителната статистика за деветмесечието на 2011 показва тенденция за увеличаване на броя на жертвите, потърсили консултации като за тези 9 месеца от 2011 година те надхвърлят 3200 броя.

Всички данни на неправителствените за броя на пострадалите от насилие обхващат само хората, които са потърсили подкрепа. Огромен е броят на засегнатите от проблема, които не търсят помощ.

Форми на насилие над възрастни жени в България

Типовете насилие, на което са жертва възрастните жени в България обхваща широк спектър от актове на насилие: физическо, емоционално/психологическо, сексуално насилие, пренебрегване, икономическо насилие.

Тези данни се потвърждават от практиката на неправителствените организации по страната, от публикации в медиите, от данните на полицейските органи. По европейски проект по програма Дафне „Разчупване на табутата ІІ” (2010-2011 г.), по който партньор е Българският червен кръст е осъществено изследване за насилието над възрастни жени. Няма подробна информация относно честотата на насилие срещу възрастни жени, но по принцип статистиката сочи, че насилието срещу възрастни хора е между 6 и 9% и че възниква най-вече в дома на възрастния човек. Тенденциите сочат, че зачестяват случаи на жени над 70-годишна възраст, претърпели сериозно психическо и физическо насилие от своите деца и внуци. То се свързва предимно с имотен проблем, подялба на имущество, борба за наследство и т.н. Социално-икономическата обстановка в страната, безработицата и финансовата нестабилност е фактор, провокиращ  проявата на насилие във всичките му форми-физическо, психическо, емоционално, финансово, сексуално.

Въпреки че насилието и други форми на злоупотреба над възрастните най-често се случват в семейството, насилието над възрастни жени, нуждаещи се от грижи, все още е табу и още по-малко видимо за обществото в сравнение с насилието над млади жени.

Отделна уязвима група за насилие в рамките на семейството или в специализираните домове – това са хората с увреждания (психически и физически) и хората, страдащи от Деменция.
По данни на фондация БЦДИ – клон Хасково, около 60-65% от всички пострадали от домашно насилие на възраст над 65 год. са жени. Това са данни за потърсилите консултация за защита от насилие (средната им възраст е около 70-72 години) в Хасково. При първото посещение в центъра много от тях са придружени от близки или роднини, разбрали по косвен начин за насилието. В няколко случая пострадалите жени са били придружени от синовете си, когато насилникът се е явявал син или внук на жертвата. Срещат се случаи на възрастни жени, пострадали от насилие от психично болни техни роднини (деца или съпруг). Жертвите на дългогодишно насилие първоначално се притесняват да предприемат мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Едва след многократни актове на насилие се връщат в центровете за подкрепа, като единственото което желаят е насилниците да бъдат отстранени от съвместно обитаваното жилище. Има случаи, в които жертвата /майка/ моли насилника /сина й/ да бъде настанен в психиатрично отделение, без да бъде съден или да му бъде налагана глоба.
По данни на Фондация П.У.Л.С – Перник често търсят помощ възрастни хора, жертви на домашно насилие от техни деца и внуци. Възникналите конфликти са по повод злоупотреба с алкохол или наркотици или изнасяне на цени вещи от жилището в следствие на употребата на алкохол или наркотици.
По данни на Център „Отворена Врата” – Плевен се наблюдава покачването на възрастовата граница на жертвите на домашно насилие, които са потърсили помощ от двата центъра в града. Зачестили са случаите на жени над 70-годишна възраст, претърпели сериозно психическо и физическо насилие от своите деца и внуци. То се свързва предимно с имотен проблем, подялба на имущество, борба за наследство и т.н.

Форми на насилие над възрастни мъже в България

По данни на Главна Дирекция Охранителна полиция към МВР сигналите за насилие над възрастни мъже са 4-5 %.7 Тук отново става дума за регистрираните случаи, а в действителност насилието има много по-големи размери. Възрастните мъже най-често стават жертва на пренебрегване и икономическо насилие от страна на роднини, а също и на психологическо и физическо насилие (точни данни не се откриват).


В България зачестяват формите на тормоз над самотно живеещи хора като грабежи, физическо насилие и телефонни измами. Възрастните хора като цяло са подложени на пренебрежение, социална изолация и дискриминация. Най – големият процент на насилие над възрастни е домашното насилие.
Разпространение на насилието над възрастни хора

Не е правено изследване в кои региони или градове насилието над възрастни е най-разпространено. Неправителствените организации, работещи за защита на жертви на насилие в по-малките населени места докладват като цяло по-ниска информираност на хората от селата за проблема домашно насилие, което води до по-рядко търсене на помощ и подкрепа. Но случаите на насилие от селските райони често пъти са по-тежки. Разликата е в интезивността и продължителността на насилие, като в селските райони тези нива са по-високи.


Като цяло равнището на домашно и битово насилие в България е високо. С популяризиране на Закона за защита от домашното насилие и дейностите на неправителствените организации в страната все повече хора търсят защита от насилие.

За целите на настоящето изследване бяха анкетирани неправителствени организации от страната, които работят по проблемите на насилието и възрастните хора. Следва цитат с данни от Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – Читалища”, тъй като изчерпателно описва проблема:

Нашите наблюдения са особено задълбочени върху самотно живеещи жени над 65 години от селските общности. Не сме провеждали специализирани изследвания, но разполагаме с дългогодишни наблюдения върху проблемите, потребностите и рисковете на тази социална група. Това е специфична група, която е изложена на висок риск, не само поради проблемите в здравословното им състояние, трудната им подвижност, изолираността в която живеят, липсата на защита не само от външна среда, но и от техните близки. Обикновено те не могат да се справят сами с битовите условия. Пазаруването, получаването на пенсиите, закупуване на лекарства и др. техни потребности се задоволяват обикновено от техни съседи. Натъкнахме се на случаи, при които представители на семействата им, живеещи в други населени места ги посещават не за да ги обгрижат, а за да се възползват от пенсиите им. За да се сдобият с недвижимите им имоти, те са уговаряни да постъпват в социални институции /Старчески домове/, без възрастните жени да желаят това. Кражбите, които са ежедневие в селата, не се възпрепятстват в къщите на тези жени. За съжаление, в условията на селските общности трудно се осъществява охрана от страна на полицията, тъй като един полицай работи на територията на 3-4 села, по график, който в никакъв случай не би могъл да покрие нуждите на селските общности.

По наше мнение възрастните самотно живеещи жени от третата възраст, живеещи в селата са подложени на висока степен на риск от финансова и материална експлоатация и пренебрежително отношение от страна на техните близки и от местните криминогенни лица.”
Извършители на насилието над възрастни хора най-често са представители на най-близкото им обкръжение – съпрузи, деца, внуци и други членове на семейството. Извършителите на насилие над възрастни жени съответно отново са техните съпрузи, деца, внуци и други членове на семействата.

Извършители на насилие над жените като цяло са съпрузи, деца и роднини.

В центъра за консултиране на жертви на домашно насилие на Фондация БЦДИ в Хасково за 2011 г. данните сочат, че почти 100% от жертвите над 65год. са пострадали от роднини по права линия - синове или внуци. Няма случаи на жертви в тази възраст, съобщаващи за насилници- жени. Средната възраст на насилниците – мъже е 55 години. Регистрирани и единични случаи на психично болни насилници.
Правна рамка

В България няма политики или законодателство за закрила на възрастните хора. Правната рамка за защита от насилие спрямо възрастни хора е Законът за защита от дискриминация (в сила от 2005 г.), Законът за защита от домашното насилие (в сила от 2005 г.), Наказателният кодекс.

Други европейски/международни документи в тази област, които България е ратифицирала и прилага са: механизмите на ООН за защита правата на човека като Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, Международният пакт за граждански и политически права (и съответните Факултативни протоколи към тях), Хартата на ЕС за основните права, Европейската социална харта – ревизирана и др.
Социален контекст

Стереотипи относно насилието над възрастни хора и възрастни жени в България

Възрастните хора в България като цяло са една категория на социално изключени и уязвими хора. Поради икономическата криза, бедността и проведените реформи във всички сфери на обществения живот през последните двадесет години, те са подложени на маргинализация.

Гласът на възрастните хора и техните проблеми сякаш са извън публичните политики.

Насилието над възрастни, в частност над жените, все още е тема табу. Няма и проведени изследвания, нито обществени дебати по темата. Не са предвидени специални мерки за защита, освен процедурите по Закона за защита от домашното насилие.

Стереотипираната представа за жените, според която жената трябва да поема грижата за семейството и домакинството не способства за по-широка гласност за проблема насилие над възрастни жени. Той остава скрит зад срама от насилието, за неинформираността от къде и как жертвата може да получи помощ.
Отново следва да се подчертаят допълнителните пречки за търсене на помощ и подкрепа – най-вече когато възрастните хора са зависими, болни, с увреждания или деменция.

В по-малките населени места, където информираността за наличната подкрепа е по-ниска и много възрастни хора живеят изолирани и сами справянето с проблема насилие над възрастни е още по-трудно.


Съществуват ли разлики между насилието над възрастни жени в сравнение над другите жертви на насилие

Спрямо възрастните хора като цяло съществува множествена дискриминация, по възраст, пол, социално-икономическо положение, здравословно състояние. Те са подложени на дискриминационно отношение и в лечебните заведения.

Не е правено проучване за корените и същността на насилието над възрастни жени в България, но в повечето случаи на домашно насилие жертвата е била свидетел на насилие в своето семейство или детство.
Тук отново цитираме наблюдение на Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – Читалища”:

Нашата организация не е правила дълбочинни сравнителни проучвания за установяване разликите в проявите на насилие върху самотните стари жени от селата и другите рискови групи, но характерното за целевата група, с която работим е, че проявленията на насилие и агресия върху тях е скрито. Жертвите обикновено се срамуват да споделят за него, за да не дискредитират семейството си. Малките общности на селата имат своя логика на вътрешни взаимоотношения. В тях хората се познават, съществуват традиционни консервативни нагласи, които пречат на свободното идентифициране на проявите на насилие. Липсата на институции и организации, които да работят на терен в тази среда още повече засилва чувството за безнаказаност и за безсилие.”


Профил на насилниците над възрастни жени

Най-често злоупотребяват и насилват възрасти жени техните съпрузи, като често насилието ескалира след употреба на алкохол, но не е задължително, деца, внуци, роднини, престъпници и измамници. Не е изследвано явлението за тормоз от страна на полагащите грижи/болногледачите или в домовете за настаняване на възрастни и болни стари хора.

Друга група насилници са външни за семейната среда – измамници, крадци и други криминогенни лица.
Какви услуги/организации съществуват за проследяване и мониторинг на проблема

Тъй като в България няма специализирано законодателство или конкретна институция, ангажирана с проблема насилие над възрастни жени, основните източници за подкрепа на жертвите са полицията, неправителствените организации и лечебните заведения. Не е открита статистика за броя на случаите на насилие над възрастни хора и жени.

Неправителствените организации, оказващи подкрепа на жертви на насилие по цялата страна водят регистър на броя на пострадалите, които преминават през консултативните центрове. Организациите от Алианса за защита от домашното насилие правят и мониторинг на дейността на Закона за защита от домашното насилие и мониторинг на дейността на съда в почти цялата страна. Те оповестяват данни за броя на заведени дела за защита от домашно насилие.

Фондация Асоциация Анимус, също член на Алианса, от години поддържа услугата национална телефонна линия (анонимна и безплатна услуга), а също и програма за кореспонденция, чрез която пострадалите от насилие могат да получат подкрепа и съвет.


Институциите, които реагират в случаи на насилие над възрастни хора са полицията, отделите по социално подпомагане в общините и неправителствените организации.

Неправителствените организации имат центрове за подкрепа, психологическо и юридическо консултиране, кризисни центрове и много добре развита мрежа от адвокати, които защитават жертвите на насилие пред съда.

По данни на Фондация БЦДИ, клон Хасково, при над 80% от делата, заведени от възрастни хора, съдът одобрява молбата и издава заповед за защита. Съгласно данни на клона на Фондация БЦДИ – Пловдив броят на възрастните жени, жертви на насилие се увеличава през 2011 г. В градовете, където съществуват неправителствени организации, оказващи подкрепа, за възрастните жени е по-лесно да споделят и потърсят помощ. Повечето НПО споделят, че възрастните жертви на насилие не получават подкрепа от конкретна институция и че се случва институциите да препращат жертвите помежду си, без да заемат окончателна позиция по проблема. Тъй като не съществува държавно финансирана услуга за защита от насилие на тази трупа, често службите и органите препращат възрастните за консултации към неправителствените организации.
Тук отново цитираме наблюдение на Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – Читалища”:

Социалната група, с която работим, за съжаление не получава подкрепа и сигурност от конкретна институция. При случаи на прояви на насилие и кражби в домовете им, единствено местният кмет или кметски наместник е възможната институция, която би могла да прояви активност. Случаите на насилие от страна на представители на техния широк семеен кръг, обикновено се премълчават или споделят със съседи. Нашата организация в продължение на шест години работи по програма „Подкрепа за самотните стари хора в селата”, чрез която въвлякохме местните читалища с дейности, адресирани към тази целева група. Те менажират малки /5-6 души/ доброволчески екипи от жени от същата целева група, които са в добро здравословно състояние и активност, които посещават самотните жени, подпомагат ги, общуват с тях и предотвратяват евентуални посегателства към техните макар и малки спестявания и имущество от страна на техните роднини, живеещи извън селата.”


Какви видове подкрепа съществуват за възрастните жени, жертви на насилие

Възрастните жени, пострадали от насилие могат да потърсят помощ от полицията. Преди промените в ЗЗДН от декември 2009 г. полицията можеше да помогне на жертвата при подаването на жалба срещу насилника и поискване на незабавна защита, като молбите се подаваха чрез полицията. След промените молбата се подава от пострадалото лице в съда по местоживеене.

От съда се получават молби за защита на жертвата. Съдът може да предпише на насилника да посещава терапевтични програми за справяне с агресията. Такива обаче съществуват единствено пилотно на няколко места в страната и се изпълняван от НПО. Все още няма целево и устойчиво държавно финансиране за този тип дейност.

От неправителствените организации възрастните жени могат да получат социална, психологическа и юридическа подкрепа. Съществуват и няколко кризисни центъра в страната, където жертмвите на насилие могат да бъдат подслонявани за кратък период от време. За тези дейности НПО получават финансиране от чужди донори и в малка част от делегираните общински бюджети и държавата. Услугите са безплатни.

Изискванията по ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита от съда са последният акт на насилие да не е по-стар от 1 месец. Психологическото насилие, за разлика от физическото, е по-трудно разпознаваемо и доказуемо.
Национални изследвания

Не се откриват специализирани проучвания за насилието над възрастни жени в България.

Национално представителни изследвания за домашното насилие са правени няколко пъти:


  • изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение от 10-16 март 2006 г., според което за 51% от българите домашното насилие е важен обществен проблем;

  • изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение от 2011 г. в рамките на проект ”Подкрепа на деца в риск и техните семейства за справяне с насилието, агресията и болката”;

  • Сексуалното насилие над жени в България, национално представително изследване, проведено през февруари 2011 г.8

По темата за насилието над възрастни жени в България е изпълнен проект по програма Дафне на ЕС „Разчупване на табутата -2” от Български червен кръст (БЧК). Данни от проведеното изследване показват, че насилието и други форми на злоупотреба често се случва в семейството9. Въпреки това насилието над възрастни жени, нуждаещи се от грижи, все още е табу и още по-малко видимо за обществото в сравнение с насилието над млади жени.


Професионалистите, работещи в социално-здравната сфера, често са единствените хора, които имат достъп до целевата група. Като резултат от проекта ще бъде изработено предложение до НС за законодателни промени относно превенцията и защитата на възрастните жертвите на насилие.
Добри практики

Като добра практика може да бъде отбелязан моделът за интердисциплинарна помощ на жертвите на домашно насилие, разработен от Фондация БЦДИ и партньорските организации от Алианса за защита срещу домашното насилие и прилаган в редица градове в страната. На пострадалите от насилие се предоставят индивидуални консултации от юрист, социален работник и психолог, като услугата е безплатна.

Тази добра практика се обогатява от нуждите на целевата група, с развиването на допълнителни услуги като:


  • Разработване и пилотно предоставяне от 2010 и 2011 г. на насочване на жертви на домашно насилие към възможности за заетост/трудово посредничество (Офисите на фондация БЦДИ в София и Хасково)

  • Разработване и прилагане на нова програма за социално-психологическа работа (консултации на възрастни двойки) – Плевен и София.

През 2011 г. Фондация БЦДИ разработи Програма за специализирана защита срещу домашно насилие на пълнолетни лица от уязвими групи, като възрастните хора са специфична целева група. Програмата обхваща специализирани услуги, мерки и дейности, които са необходими за защита и подкрепа на лица от уязвими групи в риск, пострадали от домашно насилие, в съответствие с техните реални потребности. Те ще могат да се ползват от социално-психологическо и юридическо консултиране, посредничество за работа и семейно консултиране.


Екипът от психолози на център „Отворена Врата” – Плевен, член на Алианса за защита от домашното насилие е разработил програма за консултации на възрастни двойки, при които има домашно насилие.
Като трета добра практика е доброволческата инициатива на Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – Читалища”. В продължение на шест години работа по програма „Подкрепа за самотните стари хора в селата” Фондът е успял да въвлече местни читалища с дейности, адресирани към целевата група. Читалищата ръководят малки /5-6 души/ доброволчески екипи от възрастни жени, които са в добро здравословно състояние и активност, които посещават самотните жени, подпомагат ги, общуват с тях и предотвратяват евентуални посегателства към техните макар и малки спестявания и имущество от страна на техните роднини, живеещи извън селата. Доброволците общуват със самотните възрастни жени, помагат им при пазаруване и в ежедневните дейности.
Опитът на Фондация БЦДИ

Фондация БЦДИ със своите офиси в София, Пловдив и Хасково предоставя психологическа и юридическа помощ на лица, пострадали от домашно насилие, като между тях като защитени лица по ЗЗДН са и възрастни хора и в частност възрастни жени. Прави впечатление трудността, с която възрастните жени говорят за домашното насилие, упражнявано върху тях. В някои случаи те са жертва на дългогодишно насилие от съпрузи или партньори, като колкото повече време са търпели това насилие, толкова им е по-трудно да потърсят помощ и прекратяване на връзката на тази възраст. Така че в повечето случаи при насилие от партньор или съпруг жените търсят предимно психологическа консултация, като юридическата помощ използват единствено като информация, без да предприемат по-нататъшни действия. Това още повече важи за случаите, когато възрастните жени са пострадали от насилие от страна на деца, внуци или други по-млади близки роднини. Те често идват просто да разкажат своята история, без да търсят защита по граждански ред по ЗЗДН или по наказателно-правен ред. За нас това още повече показва, че трябва да се предлагат специфични услуги за възрастни жени, пострадали от насилие в семейна среда. Фондация БЦДИ работи в тази посока, като изготви специализирана програма за консултиране на възрастни жени, пострадали от насилие. Фондацията ще подкрепи и всички усилия за законодателни промени и за политики на държавата в тази област.



1 Българите: стари, по-стари, най-стари, данни от доклад на Световната банка, http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14840693,00.html

2 http://dnes.dir.bg/calendar_event.php?d=15&month=6&year=2012&id=9&sid=0&eid=4813

3 Данни, представени от Зам. Министър на вътрешните работи В. Вучков по време на кръгла маса "Превенция и европейски политики срещу насилието срещу жените", Варна, 4 юни 2011 г.

4 http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/vsyaka-chetvrta-blgarka-e-zhertva-na-domashno-nasilie/

5 http://plovdiv.dir.bg/news.php?id=10027249 – данни от конференция на Български Червен кръст „Национална конференция по проблемите, свързани с насилието над възрастни хора”- заключителна конференция по проект „Разчупване на табутата”, проведена в София на 29.11.2011 г.

6 Данни от проект „Заедно за ефективно изпълнение на ЗЗДН - мониторинг и информационна кампания за приложението на закона в 10 града в България" на Алианса за Защита от домашното насилие, 2011 г.

7 http://www.novini.bg/news/35759-%D0%B1%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8.html – данни от конференция на Български Червен кръст „Национална конференция по проблемите, свързани с насилието над възрастни хора”- заключителна конференция по проект „Разчупване на табутата”, проведена в София на 29.11.2011 г.



8 http://alpharesearch.bg/bg/socialni_izsledvania/socialni_publikacii/seksualnoto-nasilie-nad-jeni-v-balgariya.746.html

9 http://www.redcross.bg/projects/tabuta.html





Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница