Програма достъп до информация



Дата20.08.2018
Размер120 Kb.
#81383
ТипПрограма
Идейна концепция за изменение на Закона за съдебната власт:

относно избора на членове, конституиране и състав на

Висшия съдебен съвет
*

Одобрена от:

Общото събрание на Съюза на съдиите в България, проведено на 27-28.01.2012 г.
Подкрепена от:
Асоциация за европейска интеграция и права на човека
Български адвокати за правата на човека
Български институт за правни инициативи
Български хелзинкски комитет
Институт за развитие на публичната среда
Мрежа за гражданско наблюдение на съда и Център на НПО в Разград
Програма достъп до информация
РискМонитор
Сдружение „Програма за развитие на съдебната система”
Център за изследване на демокрацията
Център за либерални стратегии

Начинът на конституиране и избор, статутът на Висшия съдебен съвет (ВСС) не позволяват висшият кадрови орган на съдебната система да изпълнява основната си роля за ефективно администриране на съдебната власт чрез ритмично и прозрачно изпълнение на основната му функция по осъществяване на кадровата дейност, както и като основен гарант на съдебната независимост.

Актуалното развитие на проблемите при администрирането на съдебната система налагат предприемане на обмислени и неотложни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да доведат до промяна на модела за конституиране, състава и функциите на Висшия съдебен съвет. Идеите за промяна са съобразени с разпоредбите на глава шеста от Конституцията и основно с изискванията на чл. 129 и чл. 130 от основния закон.

Представяме в концептуален вид главните и належащи насоки на промяната в модела на ВСС, които могат да се групират в следните пунктове:


І. “ВСС не е постоянно действащ орган” (изменение в чл. 16, ал. 1 ЗСВ).

Наложителна е преоценка на начина на функциониране на ВСС във връзка с това дали следва той да е постоянно действащ орган, каквато е ситуацията в момента или да се премине към трети модел – ВСС, който заседава на сесии, с помощни консултативни органи към него – постоянни комисии с участие на магистрати.

Нормативното разрешаване на този въпрос има една единствена легитимна цел – да създава гаранции, че кандидати с принципна мотивация ще поискат да станат членове на ВСС.

Постояннодействащият статут на ВСС, който е свързан с откъсване от основната функция на съдиите, прокурорите и другите членове, излъчени от Народното събрание, се оказа непривлекателна професионална перспектива пред повечето съдии, прокурори и представители на други юридически професии, които се ползват с професионален авторитет и безупречна репутация в юридическата общност. Те не желаят за продължителния мандат на ВСС да преустановят основните си трудови функции и се опасяват, че ще се дисквалифицират. Това беше една от причините в настоящия първи постоянно действащ ВСС да бъдат номинирани и избрани магистрати на пенсионна възраст или такива, които не са изявени професионалисти.

Поради това и част от членовете на ВСС, излъчени от съдийската квота, останаха изолирани и впоследствие подадоха оставките си поради невъзможност да направят работата на ВСС по-ефективна и прозрачна.

Характерът на ВСС като постоянно действащ орган допълнително задълбочи възможностите за задкулисно лобиране, защото членовете му се откъснаха от съдебната работа, загубиха автентичните връзки на равнопоставеност със съдийската и прокурорската общност и със съдебната практика.

Поради това считаме за наложително ЗСВ да бъде изменен, като членовете на ВСС не се откъсват от основната си трудова функция.

Предлаганата промяна ще допринесе да се мотивират за участие в работата на ВСС добрите професионалисти – съдии, прокурори и представители на другите юридически професии. Тя ще способства и за преодоляване на бюрократизирането на органа и неговото откъсване от реалните проблеми на системата, каквито явления наблюдаваме в момента.

Опасенията, че така ще се отслаби професионалния капацитет на органа, ефективно се преодоляват чрез въвеждане на постоянни комисии по основните направления на дейността на ВСС. Предложения в тази насока се съдържат в т. VІ.
ІІ. “ВСС се състои от колегия на съда и колегия на прокуратурата и следствието”

Досегашният текст на чл. 16, ал.1 ЗСВ:



Чл. 16. (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.

Предложение за изменение на чл. 16, ал. 1 ЗСВ:



Чл. 16 (1) Висшият съдебен съвет е орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той се състои от колегия на съда и колегия на прокуратурата и следствието. Колегиите определят състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществяват управление на дейността й, без да се засяга независимостта на нейните органи.

(2) (нова) Всяка от колегиите осъществява самостоятелно функциите по чл. 130, ал. 6, т. 1-2 от ЗСВ.

(3) (нова) Председателите на ВКС и ВАС участват по право в колегията на съда.

(4) (нова) Главният прокурор участва по право в колегията на прокуратурата и следствието.
Съществен инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление е създаване на гаранции, че въпросите за статуса на съдии и прокурори ще се решават по самостоятелен начин. Това се налага от спецификите на магистратските длъжности и най-вече от необходимостта да се гарантира независимостта на съда според стандартите на чл. 6 ЕКПЧ, тъй като прокуратурата се установява като страна по обвинението в съдебната фаза на наказателния процес. Наред с това, различната роля на съда и прокуратурата, различията в устройството и функционирането им (напр. йерархичната структура на прокуратурата), налагат различен подход при администрирането им.

Считаме, че не съществува конституционна пречка въпросите за кадровото развитие на съдиите и прокурорите (назначаване, повишаване и дисциплинарно наказване) да се решават от отделните колегии на ВСС. По останалите въпроси, които засягат общото управление на съдебната власт, ВСС ще действа в пълен пленарен състав, което запазва основната му характеристика на колегиален орган.


Това предложение съответства на следните препоръки и становища на авторитетни европейски институции:

1. В становище № 515/2009 на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) се констатира, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана, както и че обединяването на правомощия на съдии, прокурори и следователи в един съдебен съвет (като правомощия за назначаване и наказание) е проблематично и следва да се преразгледа.

2. Идентична е констатацията и в последната резолюция № 1730 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В т. 7.2.2. се изисква създаване на гаранции, че съдиите, прокурорите и следователите не се намесват в техните съответни дейности в системата на Висшия съдебен съвет.

3. Препоръка Rec(2000)19 на Съвета на министрите по въпроса за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие категорично изтъква връзките между съдиите и прокурорите, като същевременно подчертава основните принципи, които са решаваща гаранция, че тези връзки ще допринесат за правилното изпълняване на функциите на съдиите и прокурорите. По-специално се подчертава задължението на държавата да “вземе подходящи мерки, които да гарантират, че законовият статут, компетентността и ролята на прокурорите в процедурата са установени от закона и по начин, който не допуска възникването на основателни законови съмнения за независимостта и безпристрастието на съдиите”.



Представяме и относимите текстове от Становища (мнения) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) № 10 и № 12, които съдържат принципни аргументи, че независимостта на съда предполага отделно уреждане на въпросите за статута и управлението на съдии и прокурори. В това отношение особено важно е Мнение № 12 на КСЕС.
1. Мнение № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС/CCJE)

- Някои съвети на съдебната власт отговарят за гарантиране на независимостта на съдиите, но отговарят също така и за прокурорите.

В съответствие със своята основна мисия CCJE избра да постави акцента върху ролята на съветите на съдебната власт по отношение на съдиите. Това не пречи това Становище да бъде прилагано, доколкото то се отнася за съдиите, и до онези съвети, които са общи за съдиите и за прокурорите.



- Когато съставът на Съвета на съдебната власт е смесен (съдии и други), CCJE счита, че за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват голямо болшинство от членовете.

- CCJE счита, че, когато съставът на Съвета на съдебната власт е смесен, някои от неговите задачи могат да бъдат оставени за решаване от Съвета на съдебната власт, заседаващ в състав от всички съдии – това е аргумент за необходимостта определени въпроси да се решават от колегиите, а не от целия състав на съвета.
- Трябва да се знае и да се вземе предвид фактът, че може да се получи конфликт между различните функции на Съвета на съдебната власт, както например между назначаването и обучението на съдиите или между въпросите на обучението и дисциплината, както и между обучението и атестирането на съдиите. Един от начините за избягване на такива конфликти е разпределянето на различните задачи между различните части на Съвета на съдебната власт – също аргумент за посоченото в предходния абзац.
2. Мнение № 12 (2009) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС/CCJE) и Мнение № 4 (2009) на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП/CCРE) на вниманието на Комитета на министрите към Съвета на Европа за отношенията между съдиите и прокурорите.
- Гарантирането на разделение на функциите е основно условие за безпристрастност на съдиите по отношение на страните в съдебното производство.

Безпристрастността, както се посочва в Мнение № 1 на КСЕС по стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите (2001), заема първо място сред институционалните гаранции, които определят позицията на съдията. Освен това тя предполага, че прокуратурата е натоварена с отговорността за събиране на доказателствата и повдигане на обвиненията, което представлява една от първите процедурни гаранции за достигането до крайното решение.


- Следователно във всяка система ролята на съдията е различна от тази на прокурора. При все това техните функции си остават допълващи се. Връзката между съдията и прокурора не е йерархична.
- Независимостта на прокуратурата представлява важно следствие от независимостта на съдебната система. Ролята на прокурора при утвърждаването и защитата на човешките права, както на заподозрените и обвиняемите, така и на пострадалите, се изпълнява най-добре, когато прокурорът е независим от изпълнителната и законодателната власти при вземането на решения, и когато правилно се съблюдава различието в ролята на съдиите и прокурорите. В една демократична правова държава политиката на прокуратурата се основава единствено на закона

- Съдиите и прокурорите следва да са независими едни от други и да се ползват с ефективна независимост при изпълнение на функциите си. Те изпълняват различни задължения както в съдебната система, така и в обществото като цяло. Оттук и съществуването на различни перспективи за институционална и функционална независимост
Убедени сме, че разделянето на ВСС на две колегии за част от компетентността му не противоречи на правната му природа на колегиален орган и не влиза в противоречие с Конституцията на Република България по следните съображения:
Съгласно чл. 130 от Конституцията Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове. За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж, като единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.

Този начин на конституиране и избор на Висшия съдебен съвет позволява в рамките на сегашния конституционен модел кадровият орган на съдебната система да управлява ефективно съдебната власт при гаранции за нейната независимост, ако в Закона за съдебната власт се отчетат различната роля на съда, прокуратурата и следствието – различията в правомощията, устройството и функционирането им, които налагат различен подход при администрирането им.

Обособяването на колегия на съда и колегия на прокуратурата и следствието ще позволи решенията за назначаване, кадрово израстване и дисциплинарна отговорност на съдиите да се вземат от колегия, в която участват всички съдии, избрани от общи събрания на съдилищата, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и високо квалифицирани юристи, избрани от Народното събрание, без участието на прокурори и следователи, избрани съобразно квотата им от съдебната власт. Същевременно избраните от съдилищата членове на ВСС няма да участват при разрешаване на кадрови въпроси в прокуратурата и следствието.

Предложеното решение е съобразено с Конституцията, тъй като не засяга основните функции на органа, положението му в държавата, нито влияе на основните принципи, върху които е изградена Конституцията. Следователно, не влиза в противоречие с нито едно решение на Конституционния съд.

Разпределението на функциите в рамките на общата компетентност на органа като колективен орган чрез закон е познато в законодателството ни. Така в рамките на общата компетентност на Върховния касационен съд, който съгласно чл. 124 от Конституцията ЗСВ осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, разпоредбата на чл. 109, ал.2 ЗСВ предвижда в него да бъдат обособени наказателна, гражданска и търговски колегии. С чл. 111 ЗСВ и чл. 112 ЗСВ са разграничени компетентностите на общото събрание на отделните колегии от тези на Пленума на ВКС, който се състои от всички съдии. С други думи – със закона за устройството на съдебната власт е отчетена необходимостта от обособяването на отделни колегии във ВКС предвид спецификата в работата му, без това да поставя под съмнение общата му конституционна компетентност по чл. 124 Конституцията.

Същият модел следва предложението ни за изменение на чл. 16 ЗСВ – Висшият съдебен съвет да се състои от колегия на съда и колегия на прокуратурата и следствието, като всяка от колегиите да осъществява самостоятелно функциите си по назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност и по налагане на дисциплинарни наказания на съдиите и отделно – на прокурорите и следователите, а останалите въпроси от компетентност на органа да се решават от всички негови членове.



ІІІ. Народното събрание избира единадесет членове на ВСС измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи, като петима от тях са за колегията на съда, а шест – за колегията на прокуратурата и следствието (допълнение и изменение в чл. 17, ал. 2 от ЗСВ).
По отношение на парламентарната квота във ВСС предлагаме следните минимални стандарти:
Изборът се подготвя от нарочна комисия с достатъчен времеви, бюджетен и административен ресурс. За НС – на паритетен принцип.
Комисията изготвя доклад, в който за всеки кандидат обявява заключенията си относно:

  • Съответствието на минималните законови изисквания за длъжността;

  • Наличие на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на канидата (вкл. в медиите);

  • Квалификацията, опита и професионалните качества на кандидата;

  • Наличиетно на специфичната подготовка, качества и мотивация за съответната длъжност;

  • Публичната репутация и наличието на обществена подкрепа за кандидата.

В доклада си комисията оценява всички тези факти от гледна точка на конкретния пост и обществените очаквания към него при завишени етични и професионални изисквания.


Преди пристъпване към набиране на номинации комисията обявява конкретен списък от документи, които се изискват от кандидатите с оглед съдържанието на заключителния доклад, като може да изготвя подробни въпросници към кандидатите.
Номинациите се обявяват в интернет най-малко два месеца преди публичното им изслушване.
Номинациите се придружават от подробни мотиви, обвързани със съдържанието на заключителния доклад на комисията.
Кандидатите представят писмени изложения за мотивите и намеренията си за съответната длъжност. Те се публикуват в интернет не по-късно от един месец преди публичното изслушване.
Комисията изисква данни от други държавни органи, включително за проверки, дисциплинарни процедури, висящи и приключили без повдигане на обвинение наказателни производства, свързани с кандидата.
Документите и материалите, подадени от кандидатите, номиниралите ги и събрани от комисията, както и всички становища от неправителствени, професионални и академични организации се публикуват в Интернет най-малко един месец преди изслушване на съответния кандидат. Изключения се допускат само за защита на класифицирана информация и, в изключителни случаи, интимната сфера на трети лица, но само за конкретните данни, за които тези съображения се отнасят и с подробна мотивация.
Комисията насрочва изслушвания за всеки кандидат. Изслушванията  са публични и се предават в интернет. Датите на изслушванията  се обявяват най-малко месец преди  провеждането им.
В срок до една семица преди датата на изслушването медии, неправителствени, професионални и академични организации могад да подават въпроси, които да бъдат поставени от комисията на кандидатите. Един ден преди изслушването всички подадени въпроси се публикуват в интернет в оригиналния им вид и с посочване на автора им. Повтарящи се въпроси могат да бъдат зададени обобщено.
Докладът със заключенията на комисията се публикува в интернет най малко две седмици преди гласуването на съответния кандидат.
Същите стандарти следва да се прилагат при избора на ИВСС както и mutatis mutandis за подготовката на решението на ВСС за номинация на кандидат за Главен прокурор, Председател на ВКС и Председател на ВАС. Призоваваме президента да публикува предварително правилата, при които ще събере информация и оцени направените от ВСС кандидатури за председатели на ВКС и ВАС и Главен прокурор при съобразяване на тези принципи.
ІV. Членовете на ВСС от квотата на съдиите се избират на преки избори от общото събрание на съдиите в страната.

Кандидат за член на ВСС от квотата на съдиите се номинира пред общото събрание на съдиите от поне 50 съдии и не по-късно от три месеца преди провеждане на избора.

Номинираните за членове на ВСС предлагат концепции за управление на съдебната власт.

Изработват се подробни профили на номинираните, които се качват на сайта на ВКС, ВАС и ВСС.
Действащата сега система по чл. 20-23 ЗСВ, представляваща двустепенна система за избор на членове на съвета, разкрива редица недостатъци, тъй като не създава необходимата висока степен на отговорност и легитимност на избраните членове.

Затова предлагаме членовете на ВСС от съдебната квота да се избират от общото събрание на всички съдии в България. Така ще се гарантира най-високо ниво на демократичност и представителност на избора. При организацията на избора следва да се предвидят стриктни правила и процедури, които да осигурят прозрачност на номинациите, събиране на надлежна информация и обсъждане на кандидатурите от общото събрание на съдиите.

Подобна процедура може да се предвиди и за избора на квотата на прокурорите и следователите.
Моделът на уредбата следва да се базира на следните принципи:

Представителите на съдиите във ВСС се избират с пряк таен вот на общо събрание на всички съдии. Представителите на прокурорите във ВСС се избират с пряк таен вот на общо събрание на всички прокурори. Правилата по-долу се прилагат за общото събрание на съдиите, общото събрание на прокурорите и общото събрание на следователите.


Номинация за член на ВСС от професионалната квота се прави от най-малко 50 членове на съответната професия.
Номинациите се правят писмено и се мотивират подробно с оглед професионалните, лични и нравствени качества на кандидата.
Номинациите, мотивите за тях и имената на подкрепилите ги магистрати се обявяват на сайта на ВСС най-късно два месеца преди провеждане на съответното общо събрание.
15 дни след обявяване на номинацията си, кандидатите представят за незабавно обявяване на страницата на ВСС подробна автобиография, писмени изложения за мотивите си и концепции за работата на следващия ВСС, както и документи за съответствие с изискванията на закона.
Също 15 дни след обявяване на номинациите, ВСС публикува пълните кадрови досиета на всеки кандидат, включително:

  • Всички атестации на кандидата

  • Всички протоколи от свои заседания, които засягат работата на кандидата

  • Всички решения на Етичната и Дисциплинарната комисии, свързани с кандидата, ведно с пълните им мотиви.

В същия срок ВСС изисква и публикува на страницата си от ИВСС и Инспектората към ВКП подробни справки за всички проверки, свързани с кандидатите.


Общите събрания се насрочват, свикват, организират и председателствуват от председателя на ВКС за съдиите, Главния прокурор за прокурорите. По време на събранието председателствуващия се подпомага от комисия, съставена от по един застъпник на всеки номиниран.
На събранието по азбучен ред номинираните се представят и отговарят на въпроси от колегите си. При брой кандидати, по-голям от ХХХ (20?) председателствуващият може да въведе ограничение за времето за представяне, поставяне и отговор на въпроси.
Гласуването се провежда на другия ден след края на изслушванията.
Всички разходи, свързани с подготовката, провеждането и участието на магистратите в общите събрания се покриват от бюджета на съдебната власт.

V. С цел да се укрепи представителността и отговорността на изборните членове на Съвета, предлагаме да се разширят правомощията на общото събрание на съдиите.
Предлагаме, за да се гарантира автентично представителство на съдийската общност във ВСС, общото събрание да разполага и със следните правомощия:

  • да се свиква поне веднъж годишно, за да изслушва избраните членове за дейността им през изминалия период;

  • да се провежда обсъждане на проекта за бюджет на съдебната власт, както и отчет за неговото изпълнение; обсъждания и решения по изключително важни въпроси за управлението на съдебната власт;

  • по предложение на 1/10 от броя на всички съдии да се свиква извънредно събрание, което да прави предложение за отзоваване на изборен член на ВСС при констатирани изключително тежки нарушения и непригодност за продължаване на мандата.

Така предвидени, правомощията на общото събрание на съдите нямат пряк и задължителен ефект върху управлението на съдебната власт, но могат да служат за коректив и да придават допълнителна легитимност на решенията на ВСС.

Подобни правомощия могат да се предвидят и за общото събрание на прокурорите и следователите.
VІ. Към съответната Колегия на ВСС се създават постоянни комисии по атестиране, по професионална етика и по дисциплинарна отговорност, които се състоят от съдии и прокурори.



  1. Атестационна комисия.

Важно е да бъде заложен принцип на централизирано атестиране от органа, който единствен може да го прави – ВСС. Така критериите ще бъдат прилагани еднозначно и дейността по атестиране ще бъде ясна и предсказуема.
Съставът й би следвало да бъде формиран от съдии от окръжно, апелативно и върховно ниво.

Трябва да се предвидят изисквания за кандидатите – положителна последна атестация, ранг минимум апелативен съдия, мотивация и високи професионални и морални качества. С оглед мотивацията на атестиращите съдии и необходимостта от по-кратък период на откъсване от работа, внимателно следва да бъде преценен срокът на ротиране на съдиите. Командироване за срок до една година е балансираното решение.



Номинирането на съдии за членове на Комисията следва да бъде извършено от Общото събрание на съдиите, което ще избира и членове на ВСС от съдийската квота. Така ще има по-голяма легитимност на номинацията, ще се укрепи статута на самото Общо събрание, ще се предпазят номинациите от местни влияния. Разумно е да се предвиди най-малко едномесечен срок за номинации на съответния сайт, които да бъдат обявени наред с номинациите за членове на ВСС.

Обемът и критериите за оценка и мотивацията следва да включва подробен профил на всеки номиниран, за да е ясна компетентността и мотивацията на кандидатите за атестиращи съдии.

В тази насока е добре да се акцентира върху задължението на ВСС за попълване и регулярно актуализиране на кадровото дело на всеки съдия (чл. 30, ал. 1, т. 11 и чл. 30а от ЗСВ), а не само при възникване на конкретен повод (периодично атестиране, повишаване и пр.). Това задължение трябва да е обвързано със задължение на съответните административни ръководители да изпращат и попълват кадровото досие с всичко, което касае професионалната дейност и интегритет на съдията, вкл. обществена дейност, участия в дейности извън пряката му работа, патронаж на млади съдии, становища, публикации, лекции, оценки на общността или обществени реакции и пр.

Определянето на броя на членовете на атестационните комисии (съдиии и прокурори) към момента е затруднено, защото липсва анализ на броя и вида на процедурите по атестиране за даден период от време. Числеността на членовете на комисиите за атестиране към съвета следва да бъде определен не произволно, а след анализ на броя атестации за период от 6 месеца – 1 година и приемане на справедлив индекс за натовареността на атестиращите магистрати.

В закона трябва да бъде определен минимален състав, напр. от 10 членове, който при необходимост да може да бъде разширяван с разпоредба в Правилника по чл. 30, ал. 4 от ЗСВ. В закона трябва да се запише, че общото събрание на съдиите номинира поне двадесет атестиращи съдии, които да бъдат предложени на ВСС. Така ще се гарантира, че при необходимост или други обективни пречки, ще има готовност за бързо попълване със съдии на органа по атестиране.

В чл. 37 от ЗСВ да се запише, че Комисията по атестиране се създава към съответната Колегия на ВСС, за да се гарантира на практика разделянето на дейността по атестиране (сегашната ал. 4).

Важно е да се предвиди, че Комисията ползва достатъчен и компетентен помощен персонал, вкл. от юристи.

Необходимо е да се уреди статута на атестиращите съдии. При актуалната ситуация, помощните атестационни комисии се състоят от магистрати, за които дейността по атестиране се явява свръхнатоварване, допълнителна дейност, която се пренебрегва и подценява, поради което и оценяването се формализира. Затова предлагаме в комисията  по атестиране съдиите да се командироват от ВСС за кратък срок до 1 година, със запазване на магистратския си статут и възнаграждение. Може да се помисли и за други разумни бонуси (материални и нематериални), с които да се стимулира участието в тази отговорна дейност.



  1. Дисциплинарната комисия

Ограниченото време и акцент на промените не позволява в момента нов регламент на дисциплинарната комисия, защото това е обвързано с цялостна преоценка и промяна на дисциплинарната дейност като цяло. Има място за такава промяна, но тя може да се извърши и впоследствие, а и след като заработи в новия си формат новият ВСС и създаде нова практика. Затова сега не предлагаме съществени промени в тази комисия.

Достатъчно е, че има законов регламент в раздела за дисциплинарната отговорност и по отношение на нея също да бъде проведено разделянето на дейността й за съдии и прокурори.

3. Етичната комисия
Етичната комисия, след като бъде разделена само за съдии, следва да включва не повече от 5 съдии. Това следва да се фиксира в закона. Тя ще се нуждае за дейността си от местните етични комисии, защото става въпрос за морални категории, в основата на които често стоят факти извън пряката професионална работа на съдиите и те са видими и ясни на място много повече, отколкото от дистанцията на централния орган.

Съдиите в етичната комисия, също следва да се номинират от общото събрание на съдиите и да се командироват от ВСС за срок до 1 година. Правното положение на съдиите, които участват в етичната комисия трябва да бъде подобно на статута на атестиращите съдии.









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница