Програма фахового іспиту з болгарської мови та літератури для бакалаврів спеціальності 6030502 «болгарська мова та література»



Дата28.10.2017
Размер145.7 Kb.
#33364
ТипПрограма
«ЗАТВЕРДЖУЮ»

_______________________

Ректор


Одеського національного університету

імені І.І. Мечникова

професор І.М. Коваль
«______»___________________2013 р.

ПРОГРАМА ФАХОВОГО ІСПИТУ

з болгарської мови та літератури

для бакалаврів спеціальності 6030502 «болгарська мова та література»

філологічного факультету

Одеського національного університету імені І.І. Мечникова

Одеса – 2013

ПРОГРАМА ВСТУПНОГО ІСПИТУ

з курсу «Болгарська мова»

(освітній рівень «спеціаліст», «магістр»)
Съвременният български език и неговото място сред другите славянски езици. Границите на неговото разпространение. Българската азбука. Тенденции към аналитизъм и прояви на синтетизъм.

Фонетика

Предмет и задачи на фонетиката.

Артикулационна база на българския език. Акустическа същност на говорните звукове. Развой на сричкотворните р и л. Фонетична характеристика и класификация на гласите. Ятов преглас. Развой на ятовата гласна. Непостоянните е и ъ.

Признаци и фонологично съдържание на фонемата. Силна и слаба позиция на фонемата. Характеристика на съгласните по мястото на учленение, участие на гласилките и допълнителна артикуляция. Исторически звукови закони.

Сричката като сегментна речова единица. Теории за сричката. Сонорните закономерности в структурната организация на сричката.

Исторически корени на българската азбука. Периодизация на българската езикова история. Принципи на ортография.



Лексикология

Предмет и задачи на лексикологията. Видове лексикология. Системният

характер на лексиката. Синтагматика и парадигматика в лексикологията.

Дума като основна еденица на езика. Основни признаци на думата. Лексикално значение. Видове значения. Специфика на значението при СИ. Видове СИ. Ономастика. Ономасиология. Вътрешна форма на думата. Еднозначни и многозначни думи. Пряко и преносно значение на думата. Метафора, метонимия, синекдоха. Лексикална омонимия. Видове омоними. Полисемия и

омонимия – критерии на разграничаването. Лексикална синонимия. Видове

синоними и синонимни редове. Проявления на антонимичните отношения в лексиката. Пароними. Гипоними. Семасиология. Видове семи. Компонентен анализ на думите.

Лексиката на съвременния български език от гледна точка на неговия произход. Общославянска лексика. Социално-историческа обусловеност на проникването на чуждоезикови елементи в българския език. Основни пластове заимствана лексика. Заемки от гръцки, латински и от съвременните европейски езици.

Мястото и ролята на турцизмите в съвременния български език. Заемки от руски език. Освояване на заемките. Калки. Лексиката на съвременния български език от гледна точка на сферите на употреба. Диалектизми и видове диалектни думи. Професионална лексика. Термини. Младежки сленг, арго, жаргон. Активен и пасивен речник. Остарели думи – историзми, архаизми. Видове архаизми. Неологизми. Оказионализми и потенционализми. Експресивно-стилистична лексика. Общоупотребителна лексика. Разговорна, книжна и др. Основни тенденции в развитието на основния лексикален състав на българския език. Фразеология. Същност и признаци на ФЕ. Видове фразеологически единици. Значение, структура и състав на фразеологизмите. Фразеологически варианти. Фразеологичните единици от гледна точка на техния произход и сферата им на употреба. Этноспецифика на фраземите.

Българска лексикография. История и съвременното състояние. Основни видове речници: тълковни, етимологични, обратни, фразеологични, двуезични, специализирани (синонимни, антонимни, омонимни, речник на езика на отделен автор и др.).

Словообразуване

Словообразуването като дериватология и като деривация. Основната единица на словообразуването. Синхронен и диахронен аспект на словообразуването. Историческите изменения в структурата на думата. Мотивираност на производната дума. Видове мотивация. Двустранна мотивация. Морфемика. Видове морфеми. Свободни и свързани корени. Основи. Формообразуващи и словообразуваащи афиксални морфеми. Нулеви морфеми. Афиксоиди. Правопис на приставките. Комплексни еденици на словообразуването. Словообразувателен тип. Словообразувателно значение. Мутационно, модификационно, транспозиционно словообразувателно значение.

Словобразувателен тип. Три критерия за определянето на СТ. Модел и подтипове. Продуктивни и непродуктивни СТ. Синтагматика и парадигматика в словообразуването. Синтаксическа и лексическа деривация.

Словообразувателна парадигма, словообразувателна верига, словообразувателно гнездо. Типова семантико-словообразувателна парадигма. Начини на словообразуване. Морфологично словообразуване.

Неморфологични начини на словообразуване. Начин на словообразуване като класификационна единица. Традиционна и синхронна класификация. Понятието формант. Морфологичен начин. Семантичният начин. Универбиране. Срастване. Субстантивация, адективация, адвербиализация, прономинализация. Абревиация. Калкиране. Неузуално словообразуване. Неологизми, оказионализми и др. Морфонология. Морфотактика. Видове ограничения (семантични, стилистични, словообразувателни и др.). Префиксни съществителни имена. Префиксно-суфиксни съществителни имена. Сложни съществителни имена. Образуване на прилагателни имена и числителни. Образуване на глаголи. Образуване на наречия. Образуване на местоимения и други части на речта.

Морфология

Морфологията като дял от граматиката. Видове граматики. Граматично значение. Граматична категория. Словоформи. Грамема. Характерни особености на морфологичната система на СБЯ. Тенденции към аналитизъм. Прояви на синтетизъм. Части на речта - лексико-граматична характеристика. Граматическа класификация на думите. Граматически категории. Морфологични особености на съвременната система на имената в български език.

Съществително име. Семантика и граматични особености. Категория род, число, определеност. Образуване на формите за множествено число. Бройна форма. Въпросът за произхода на членна морфема. Морфологичен, семантичен и синтактичен аспекти на членуването.

Прилагателно име. Видове и граматически категории. Морфологична категория степенуване. Членуване на прилагателните имена. Правописът на сложните имена съществителни и прилагателни.

Числително име. Видове и граматически форми.

Местоимения. Морфологична категория лице, персоналност. Видове местоимения. Кратки и пълни форми на личните и притежателни местоимения. Падеж при личните местоимения. Показателни местоимения. Видове възвратни местоимения. Въпросителни, относителни и други видове местоимения.

Основни тенденции в развитието на имената в българския език. Граматикализация на нови значения.

Глагол. Видове глаголни форми и граматически категории. Причастия. Деепричастия. Бъдеще време. Вид и залог на глагола. Система на глаголните времена в български език. Аорист. Имперфект. Сложни глаголни времена.

Повелително, условно наклонения. Преизказно наклонение. Наречие. Предлози. Съюз и съюзните думи. Функционально-семантично поле. Детерминативност, квалитативност и др.
Синтаксис.

Синтаксисът – наука за словосочетанието и изречението.

Теории и дефиниции на изречението. Основни синтактични единици (традиционни и нетрадиционни). Връзка на синтаксиса с други езикови подсистеми. Основни признаци на изречението. Словосъчетание и изречение – обща характеристика. Видове словосъчетания.

Структурна специфика на словосъчетанието и изречението като отражение на аналитизма при имената.

Предикативността като структурно-граматичен признак на изречението. Понятието за минимална структура на изречението. Основни признаци на изречението.

Основни синтактични единици (традиционни и нетрадиционни).

Система на глаголните времана. Категория на темпоралност.

Главни и второстепенни части на изречение. Сказуемно определение. Приложение.

Класификация на изречения. Структурни типове прости изречения.

Сложно изречение – обща характеристика. Видове сложни изречения.

Синтаксис на текста. Понятието текст, типове текст. Чужда реч.

Удвояване на синтетичните категории.



Литература

1. Буров Ст. Форми и значение на съществителното име. – В.Търново, 1996.

2. Брезински, Ст. Кратък български синтаксис. С., 1995

3. Георгиева, Е. Обособени части в българския книжовен език. С.,

4. Георгиева, Е. Словоред на простото изречение. С., 1974

5. Георгиев Ст, Р.Русинов. Учебник по лексикология на българския език. –

В.Търново, 1979.

6. Граматика на българския книжовен език. Т. З (Синтаксис). БАН, 1983

7. Куцаров И. Морфология на българския книжовен език. – Пловдив, 1990.

8. Л. Андрейчин Основна българска граматика. – София, 1978.

9. Маслов Ю.С. Грамматика болгарского языка. – М., 1981.

10. Маслов Ю. Граматика на българския език. – София, 1982.

11. Мурдаров Вл. Съвременни словообразувателни процеси. Очерк върху българското словообразуване. – С., 1983.

12. Недев, Ив. Едносъставните изречения в съвременния български език. С., 1985

13. Недев, Ив. Синтаксис на съвременния български книжовен език. С., 1992

14. Пашов П. Помагало по българска морфология. Имена. – С., 1978.

15. Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1963 (1 изд.)

16. Радева В. Българско словообразуване. – С. 1987.

17 . Радева В. Словобразуването в българския книжовен език. С., 1991.

18. Стоянов Ст. Словобразуването в българския език. С., 1977.

19. Стоянов Ст. Граматическата категория определеност в българския език. –

С., 1980.

20. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999.

21. Цивьян Т.В. Имя существительное в балканских языках. – М., 1965.

22. Шамрай Т. Членувани и нечленувани имена в българския език. – С., 1989
ПРОГРАМА ВСТУПОГО ІСПИТУ

з курсу «Історія болгарської літератури»

(освітній рівень «спеціаліст», «магістр»)
Старобългарска литература

Обща характеристика на старата българска литература. Периодизация.

Славянските първоучители Кирил и Методий. Жизнен път и книжовно дело.

Преславски книжовен центр – представители Йоан Екзарх, Константин Преславски. Учително Евангелие. Азбучна молитва.

«За буквите» на Черноризец Храбър – апология на славянската писменност.

Климент Охридски – жизнен път и творческо дело.

Търновска книжовна школа – Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак.

Литература на българското Възраждане

Според голяма част от литературоведите Възраждането – е времето от написването на «История славянобългарска» 1762г. на Паисий Хилендарский до Освобождението на България от турско рабство.

Българската възрожденска литература – същност и обща характеристика.

Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възраждане «История славянобългарска».

Софроний Врачански – жизнен и творчески път. «Житие и страдание грешного Софрония».

П. Берон и неговият «Рибен буквар».

Добри Чинтулов – пръв български революционен поет.

П.Р.Славейков. Красотата на селския живот и добродетелите на българката според поемата «Изворът на Белоногата».

Любен Каравелов – насоки на участие в литературния живот.

Христо Ботев – връх в развитието на възрожденската поезия.

Пенчо Славейков – жизнен и творчески път. Характеристика на творчеството му.

Българската литература след

Освобождението до I Световна война

Иван Вазов – патриарх на българската литература. Жанрово и тематично разнообразие на Вазовото творчество. Лириката на Вазов – изображение на България и на българското. Особености на изображението на българския живот в повестите и разказите на И. Вазов. Романът «Под игото» - тематика, герои, жанрова специфика.

А. Константинов. Жизнен и творчески път. Жанрово разнообразие на творчеството му. «Бай Ганьо» - особености на повествованието. Бай Ганьо и националните стереотипи.

Елин Пелин и развитието на късия разказ.

Захари Стоянов – жизнен и творчески път. «Записки по българските въстания».

Развитие на българския модернизъм

Специфика на българския модернизъм. Етапи, представители

Кръгът «Мисъл» - естетически принципи

Пенчо Славейков. Основни мотиви в творчеството му.

Поезията на Пейо Яворов – социални мотиви, любовна лирика. Пейо Яворов – обща характеристика на творчеството му. Ницшенската линия в поезията на П.Яворов.

Идилиите на Петко Тодоров.

Теодор Траянов – личност с висок интелект.

Трагичната съдба на Димчо Дебелянов. Военна лирика.

Димитър Бояджиев – живот и творчество. Поезия.

Кирил Христов. Фолклорни мотиви в творчеството му.

Николай Лилиев – анализ на творчеството му.

Българският символизъм – философска и естетическа същност. Представители.

Спомен и смиренне в поезията на Д. Дебелянов. Елегии, военна лирика.

Тенденции в културния и литературния живот

в България след I Световна война

«Септемврийската» литература – от събитието към естетическия експеримент.

Христо Смирненски – поет на града.

«Септемврийската четворка» в развитието на българската литература. Представители: Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Георги Цанев.

Българският модернизъм през 20-те години. Гео Милев – теоретик на българския експресионизъм.

Поемата «Септември» и идеята за бунта.

Антон Страшимиров. Роман «Хоро» - потушаване на Септемврийското въстание от 1923г.

Българската литература след II Световна война

Димитър Талев. «Железният светилник» - сюжет, композиция, герои. Четирилогията на Д. Талев – панорама на живота и борбите на българите в Македония. Романът «Железният светилник» е съдбата на македонските българи.

Димитър Димов. Жизнен и творчески път.«Тютюн» в българската романова традиция. Героите на романа «Тютюн».

Богатство на проблематиката в прозата на Емилиян Станев. Повестта «Крадецът на праскови» средищно произведение на Емилиян Станев. Романът «Антихрист» на Е.Станев – съвременен художествен поглед към българската история от XIV в.



Българската литература след 50-те години на XX в.

Живот и творчество на Ивайло Петров. Човекът и родовие ценности в «Преди да се родя и след смъртта ми». Пародийното в романа.

Генчо Стоев и неговият роман «Цената на златото». Съдържанието на романа.

Живот и творчество на Йордан Радичков

Николай Хайтов - «Диви разкази» като етап на билетристическото повествование. Героите на «Диви разкази» на Николай Хайтов.

Творчеството на Йордан Йовков – етап в развитието на българския разказ. «Старопланински легенди» на Й. Йовков – химн на женската красота и любовта. Йордан Йовков – военни разкази

Вечната и святата Елисавета Багряна. Темата на женската съдба в лирическите песни на Е. Багряна

Лириката на Н. Вапцаров в контекста на националната поетическа традиция



Съвременна българска поезия

Живот и творчество на: Веселин Ханчев, Александър Геров, Валери Петров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Борис Христов.



Литература

1. Божилов, Ив. Културата на средновековна България. С., 1995.

2. Бончев, А. Климент Охридски. Слова и поучения. С.,1970.

3. Вазов, И. Под игото. В.Т., 2000.

3. Георгиев, Е. Кирил и Методий. С., 1969.

4. Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С.,1983.

5.Жечев, Т.Въведение в изучаването на новата българска литература. С., 1992.

6. Зарев, П. Панорама на българската литература. С., т. 1-5, 1977.

7. Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981; 2 изд. 2000.

8. Игов, Св. История на българската литература 1878-1944, С., 1990.

9. История на българската литература в четири тома С., т. 3., 1970

10. Павлова, Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. С.,1994.

11. Речник на българската литература. С., т. 1-3, 1970.

12. Свети Климент Охридски. Слова и Служби. С., 2008

11. Стойкова, А. Първоучителят Методий. С., 1995.

13. Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С.,1985; 2 изд. 1996.

14. Станев, Е. Събрани съчинения в седеем тома. С., 1982.

15. Талев, Д. Железният светилник. С., 1979.

16. Тот, И. Константин-Кирил и Методий. С., 1981.

Декан


філологічного факультету

професор Є.М.Черноіваненко



Голова фахової атестаційної комісії

професор В.О.Колесник
Каталог: pub -> bank -> userfiles -> files -> abitur -> program disciplines
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите
program disciplines -> Програма вступного іспиту
abitur -> Програма вступного іспиту з болгарської мови та літератури для абітурієнтів, які у 2018 році вступають на навчання


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница