Програма и учебен план за специализация по микробиология

УЧЕБНА ПРОГРАМА И УЧЕБЕН ПЛАН

ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ

1. 
   Общи положения.
   
2. 
   Обяснителни бележки.
   
3. 
   Тематична програма.
   
4. 
   Учебен план.
   
5. 
   Задължителни курсове.
   
6. 
   Литература.
   

1. 
   Настоящата програма е съобразена с Наредба 31 на МЗ/ДВ 64, 28.06.2001 г. и Изменeие и допълнение на наредба 31 от 2001 г. за СДО в системата на здравеопазването ДВ 93/2003 г.
   
2. 
   Срокът за обучение по специалността “Микробиология” е 4 години.
   
3. 
   Зачисляването на кандидатите за специализация се извършва след успешно защитен приемен изпит.
   
4. 
   Подготовката е практическа и теоретична и обхваща всички основни раздели на специалността.
   
5. 
   Обучението на лекари по програмата е насочено към клиничната микробиология, а на биолози – предимно към класическите и молекулярни лабораторни методи и подходи в микробиологичната диагностика.
   

• 
  Обучение за придобиване на специалността се провежда в акредитирани здравни и лечебни заведения съгласно Наредба 31/2001 г. и ДВ 93/2003 г.
  
• 
  В хода на специализацията се провежда още задължително обучение по следните медицински специалности:
  

епидемиология 20 дни

инфекциозни болести 20 дни

паразитология 10 дни

• 
  Теоретична подготовка се провежда в оторизираните от МЗ академични структури.
  
• 
  Лекционният материал се включва в задължителни и факултативни курсове;
  
• 
  Специализацията включва полагане на 8 колоквиума за проверка на теоретичните знания;
  
• 
  Специализантът се задължава да проведе индивидуално обучение в референтни лаборатории и индивидуално обучение в болнична лаборатория с участие във визитации;
  
• 
  Участие на специализанта в научни форуми и публикациите му в научни списания у нас или в чужбина също е част от провежданата специализация.
  

6. 
   Кандидатът се допуска до изпит по специалността след набиране на определен точков актив съобразно Системата за кредитна оценка по Учебния план.
   
7. 
   Държавният изпитът за специалност се провежда от комисия, назначена от Министъра на здравеопазването.
   

Настоящата учебна програма е предназначена за специализация по микробиология на лекари и биолози, които работят в микробиологичните лаборатории на РИОКОЗ, болници, националните центрове на МЗ, катедрите по микробиология на МУ в страната, диагностично-консултативни центрове, частни микробиологични лаборатории и други учреждения и институти в системата на министерството на здравеопазването, медицинските служби на МО, МВР и министерството на транспорта.

Учебната програма е съобразена с Наредба 31 на МЗ/28.06.2001 г. и ДВ 93/2003 г.

Чрез изпълнението на програмата за специализация се цели да се изградят добре подготвени теоретично и практически специалисти, способни самостоятелно да извършват съвременна микробиологична диагностика и да участват активно в лечебния процес и профилактиката на инфекциозните заболявания. Учебната програма определя начина, по който се извършва подготовката на специалиста, а също така обема и съдържанието на теоретичните и практическите умения, които следва да бъдат усвоени.

В учебната програма се предвижда изучаване и добиване на практически навици и умения в лабораторната дейност, както и усвояване правилата за работа с използваната в микробиологичните лаборатории апаратура и пособия: микроскопи, центрифуги, термостати, автоклави, стерилизатори, ламинарни боксове и др.

• 
  В раздела “ Обща микробиология” се включва изучаването на морфологията, физиологията, генетиката на микроорганизмите, действие на химичните и физични фактори – дезинфекция и стерилизация. Особено важно място в този раздел заема антимикробната химиотерапия (групи антимикробни средства, действие, механизми на резистентност, лабораторни методи за определяне на чувствителността, принципи на етиотропна терапия, разработване на антибиотична политика и пр.).
  
• 
  В раздела “Инфекция и имунитет”: инфекция, фактори на патогенността на микроорганизмите и механизмите на тяхното разпространение, патогенезата на инфекциозния процес: имунитет - естествена резистентност и придобит имунитет и ролята им в защитата на организма; имунопатология; реакции антиген – антитяло; имунопрофилактика и имунотерапия и пр.;
  
• 
  В раздела “ Специална микробиология” се изучават отделните причинители на заболявания и представители на нормалната флора на човека: Enterobacteriaceae, Vibrionaceae, Pseudomonas, Neisseria, Staphylococcus, Streptococcus, Treponema, Borrelia, Leptospira, Legionella, Acinetobacter, Haemophilus, Bordetella, Bacteroidaceae, Bacillus, Clostridium, Mycobacterium, Propionibacterium, Corynebacterium, Actinomyces, Eubacterium, Gardnerella, Campylobacter, Candida, Filobasidiella, Histoplasma, Aspergillus, Rhizopus и др.;
  
• 
  В раздела “ Клинична микробиология” - основните теоретични въпроси на микробиологични аспекти на инфекциите по системи (етиология, патогенеза, имунитет, антимикробна терапия) и методите на микробиологичната диагностика с оглед изискванията на съвременната клиника и борбата с ВБИ като : хемокултури, урокултури, изследване на материали от дихателната, гениталната, централната нервна система, болничната среда и пр. Особено важно място в този раздел заемат микробиологичните аспеки и микробиологичната диагностика на инфекциите при имунодефицитни състояния.
  
• 
  В програмата се предвижда обучение на специализиращите, което ще доведе до заемане на достойно място на микробиолога в лечебно-диагностичния процес до леглото на болния.
  
• 
  В раздела “ Санитарна микробиология” се предвижда усвояването на най - важните за практиката въпроси и методи като изследване на води, въздух, почва, хранителни продукти, трудова и битова среда, контрол на дезинфекциите и стерилизациите.
  

Подготовката на специализиращите се провежда по индивидуални план -програми, съставени от ръководителя на специализацията. Този ръководител се определя по регламентирания ред (Наредба 31 на МЗ 2001г. и ДВ 93/2003 г.).

Теоретичната подготовка се извършва въз основа на програмата под контрола и с консултация на ръководителя чрез участието в курсове за специализация (една част задължителни), участие в колегиуми, семинари, научни форуми и пр.

Практическата подготовка се извършва на работното място по време на изпълнение на служебните задължения, по време на стажа в базите на обучение, а също и по време на курсове за специализация.

По време на обучението специализиращият полага 8 колоквиума по: 1. Обща микробиология, 2. Инфекция и имунитет, 3. Антимикробна химиотерапия, 4 и 5. два по специална микробиология, 6. Клинична микробиология, 7. Микробиологични аспекти и диагностика на пациенти с имунодефицит и 8. Санитарна микробиология. Резултатите от колоквиумите се внасят в книжката на специализиращия, изготвят се протоколи, съобразени с Наредба 31. Зачисляване за специализация по микробиология се извършва след успешно положен изпит (Наредба 31 на МЗ от 2001, или по определен от наредбата начин ).

Специализацията протича четири години. Съгласно член 13, ал. 3 от Наредба 31, специализантите по микробиология, които не работят в определените лечебни и здравни заведения, акредитирани за база за специализация по СДО, провеждат една трета от задължителното практическо обучение – 16 месеца в Катедрите по микробиология на Медицинските университети или в НЦЗПБ, разпределени по време съобразно настоящата Програма и Учебен план. Допълнително е необходимо участието в задължителните курсове по програмата (с обща продължителност 65 дни); обучението по сродни специалности – инфекциозни болести, вирусология, паразитология и епидемиология (с обща продължителност 70 дни); и тематичните курсове и други форми на продължителната квалификация съобразно Допълнението към Наредба 31 и системата за кредитиране посочена в Програмата.

Специализацията завършва с полагане държавен изпит за придобиване на специалност по установения ред.

Зачисляването за специализация се извършва след успешно положен изпит.

Предмет и задачи на микробиологията, на медицинската микробиология,клиничната микробиология и на нейните клонове (бактериология, микология, вирусология). Основни етапи в развитието на медицинската микробиология. Развитие на клиничната и санитарната микробиология.

Светът на микроорганизмите - характеристика на основните групи микроорганизми. Таксономията на бактериите като наука за тяхната класификация, номенклатура и идентификация съобразно Bergey’s Ma­nual of Systematic Bacteriology, II Издание, 2001. Бактериите като прокариоти. Бактериална номенклатура - международен кодекс за номенклатура на бактериите, таксономична иерархия, форми на имена, латинизиране, приоритет, правила за промени и за внасяне на нови наименования. Класификация на бактериите - таксономични рангове, филогенетична класификация, серология и химиотаксономия, числена таксономия. Основни характеристики на прокариотите от групата Bacteria (Еubacteria). Таксономия на медицинскизначимите гъбички.

Основни морфологични групи бактерии. Методи за морфологично изследване на бактериите - обикновена светлинна микроскопия, фазово-контрастна микроскопия, тъмно зрително поле, луминисцентна микроскопия, електронна микроскопия. Наблюдение на бактериите в неоцветено (нативно) състояние: прости и сложни методи за оцветяване на бактериите.

Съществени и несъществени клетъчни органели: основни различия между прокариотните и еукариотните клетки. Клетъчна обвивка - цитоплазмена мембрана, клетъчна стена при Грам-положителните бактерии, клетъчна стена при Грам-отрицателните бактерии - външна мембрана, периплазмено пространство, бактерии с дефектни клетъчни стени. Цитоплазмени структури -бактериални рибозоми, цитоплазмени включвания. Бактериално ядро и хромозома. Капсули и капсулоподобни структури. Бактериални ресни, фимбрии (пили), спори.

Владеене на методите за нативно наблюдение на бактериите, за просто оцветяване, оцветяване по Грам, Цил - Нелсен, Найсер, Пешков (за спори) и за прецизно наблюдение със светлинен микроскоп, фазовоконтрастен и флуоресцентен микроскоп.

Химически състав на бактериалната клетка - нискомолекулярни съединения, биополимери (белтъци, ДНК, основни класове РНК). Хранене на бактериите - постъпване на хранителните вещества в клетката, прототрофи и ауксотрофи, растежни фактори. Метаболизъм на бактериите - обща характеристика, реакции от I клас (катаболитни), II клас (биосинтез на малки молекули), III клас (биосинтез на макромолекули).Катаболитни реакции - фази на разграждане на хранителните вещества, основни принципи на биологичното окисление, аеробно и анаеробно дишане, микробни ферментации - видове, значение за биотехнологиите и диагностиката, биосинтез на аденозинтрифосфат - субстратно фосфорилиране, електронно - транспортни вериги, АТФ - синтази, химиосмотична теория, протонен градиент на цитоплазмените мембрани. ферментативни и оксидативни бактерии.

Растеж, размножаване и умиране на бактериите - методи за определяне броя на бактериите, растежни криви, растежни фази, синхронизирани култури, проточни култури. Субстратни системи за идентификация на бактерии и дрожди.

1.5. Действие на физичните и химичните фактори върху бактериите Действие на физическите фактори върху микроорганизмите - топлина, изсушаване, лиофилизация, атмосферно налягане, светлина, ултравиолетови лъчи, йонизиращи радиации, осмотично налягане, звукова енергия, стерилизация и методи за стерилизация.

Действие на химическите фактори върху микроорганизмите - влияние на рН на средата, дезинфекция, дезинфектанти и антисептици.

Дезинфекция, стерилизация и контрол в микробиологичните лаборатории.

1.6. Микробиологични лаборатории

Видове микробиологични лаборатории. Медицински стандарт по клинична микробиология. Устройство. Правила за работа в микробиологичната лаборатория. Основна лабораторна апаратура (термостати, центрифуги, водни бани, автоклави и пр.). Правила за безопасност. Правилник за хигиена на труда и безопасна работа в микробиологичните лаборатории.

Усвояване на работата с основната лабораторна апаратура. Правила за лабораторен и извънлабораторен контрол и стандартизация. Акредитация на микробиологична лаборатория. Документация в микробиологичните лаборатории. Използване на компютърни програми за регистриране и анализ на резултатите от микробиологичната диагностика. Ешалониране на микробиологичните лаборатории. Връзки между микробиологичните лаборатории, референтни лаборатории. Вътрешен контрол в микробиологичните лаборатории. Управление на качеството- Наръчник по качеството, процедури и инструкции Външен контрол, доклади за лекарствена резистентност на клинично значими щамове, транспортиране на щамове.

1.7. Култивиране на бактериите

Обща характеристика и значение, хранителни среди: обогатителни, първоначални (обикновени, специални неселективни, селективни и диференциращи среди), среди за облигатни анаероби, среди за определяне на културелни и биохимични свойства, политропни среди, набори от среди за биохимично идентифициране (АПИ, полимикротест и пр.), синтетични среди, гладни среди и т.н.

Усвояване приготовлението на най - важните хранителни среди. Извършване на посевки и пресевки на твърди и течни хранителни среди. Методи за култивиране - аеробно, в атмосфера с СО₂, микроаерофилно, анаеробно. Вътрешен контрол в микробиологичните лаборатории. Управление на качеството- Наръчник по качеството, процедури и инструкции.

Определение, структура и химически състав на фаговите вириони, таксономия на бактериофагите, основни типове взаимодействие между бактериалната клетка и фагите. Литичен цикъл - адсорбция, пенетрация, вътреклетъчно размножаване, сглобяване, лизис. Лизогенетичен цикъл -профаг, лизогенни култури, лизогенизиране. Инфекция с филаментозни фаги.

Определяне броя на фаговите вириони - титриране по Грация, фагова конверсия, фаготипиране - значение.

1.9. Микробна генетика

Предмет, обща характеристика на бактериите като генетични системи, генотип и фенотип при бактериите.

Структура и организация на бактериалния генотип - първична, вторична и третична структура на бактериалната ДНК, генетична организация, репликация и функция на бактериалната хромозома. Плазмиди. Инсерционни последователности.

Изменчивост при бактериите: Мутации - определение, видове, мутагенни фактори, значение. Механизми на пренос на генетична информация – трансформация, конюгация, трансдукция, трансфекция; рекомбинации.

Съвременни молекулярно-биологични методи в микробиологията: Рестрикция и модификация на ДНК. Молекулярно-генетични методи за идентификация и епидемиологично маркиране (генотипиране) на бактерии и медицински значими гъбички - геномна дактилоскопия, хибридизационни методи, полимера верижни реакции. Рекомбинантна ДНК технология.

Теория за клоновете в молекулярната епидемиология. Фенотипно и генотипно типиране.

Определение на понятията антибиотик и химиотерапевтик, изисквания към антимикробните лекарства, генерични и търговски названия, спектър на антимикробна активност in vitro, действие на антимикробните вещества върху бактериите - механизми, минимална подтискаща, минимална бактерицидна и минимална антибиотична концентрация.

Класификация на антимикробните средства, характеристика на основните групи антибактериални лекарства, биохимични и генетични механизми на резистентността към антибиотици и химиотерапевтици. Фенотипове на резистентност. Класове бета лактамази. Лабораторни методи за определяне на чувствителността на бактериите и медицинските гъбички към антимикробни средства – общи положения, групи, методи.

Разглеждат се принципите на рационалната антибиотична политика и провеждането на адекватна етиотропна терапия.

Роля на микроорганизмите в инфекциозния процес - патогенност и вирулентност; патогенни, условно - патогенни и случайно - патогенни бактерии; контагиозност, инвазивност, токсигенност; фактори на патогенността – фактори на адхезията, фактори на разпространението, екзо - и ендотоксини и пр.

Патогенеза и форми на инфекциозния процес - критична доза и входна врата на инфекцията, разпространение и локализация на микроорганизмите в макроорганизма, действие на факторите на патогенността, реакция на макроорганизма, протичане и изход на инфекциозния процес, форми на инфекциозния процес - екзогенна и ендогенна инфекция, първична инфекция, реинфекция, суперинфекция, вторична инфекция, локална и генерализирана инфекция, бактериемия и сепсис; заразоносителство. Патогенеза на бактериалните, вирусните и гъбните инфекции.

Ролята на макроорганизма, околната среда и социалните условия за възникването и развитието на инфекциозния процес - реактивност на макроорганизма, динамика на инфекциозния процес - инкубационен период, продромален период, период на развитие на основните клинични симптоми, реконвалесценция, епидемичен процес - източници на заразата, механизми на предаване) алиментарен, въздушно - капков, покривен, трансмисивен и пр.).

Определение и обща характеристика, видове или форми на имунитета.

Защитна функция на кожата и лигавиците.

Хуморални фактори: лизозим, комплемент - обща характеристика, класически, лектинов и алтернативен път на активиране, биологично значение, интерферони.

Клетъчни фактори: фагоцитоза - видове фагоцити, стадии на фагоцитозата, фактори, влияещи на фагоцитозата, защитни функции; Възпаление – същнтост, етапи и биологично значение.

Определение и обща характеристика; основни свойства - имуногенност, антигенна специфичност, толерантност; белтъците и полипептидите като антигени; полизахаридите като антигени; пълноценни антигени и хаптени; носители и детерминантни групи (епитопи); антигени и антигенен строеж на бактериите - О -, К -, Н -, Р - и други антигени.

Централни (първични) и периферни (вторични) органи на имунната система, диференцировка и обща характеристика на Т - и В - лимфоцитите; субпопулации на лимфоцитите.

Обща характеристика; роля на мононуклеарната фагоцитна система и на главния комплекс на тъканната съвместимост; фази на имунния отговор; първичен и вторичен имунен отговор; имунологична памет; имунологична толерантност.

Определение; основна структура на антителата; класове и подкласове антитела; антигенни детерминанти на имуно-глобулините; активен център на антителата (антидетерминанта, паратоп); биологични свойства на антителата.

Биосинтез на антителата (антитялогенеза) - кооперация между Т - и В -лимфоцитите и макрофагите; тимус-независими антигени; фази на антитялообразуването.

Моноклонални антитела - определение и основни свойства; хибридомна технология за получаване на моноклонални антитела; основни приложения на моноклоналните антитела в микробиологията.

Определение. Клетъчно-медииран имунитет при инфекции, причинени от факултативно-вътреклетъчни причинители (бактерии и гъби), роля на Т-хелперни (на забавената свръхчувствителност) лимфоцити и активираните макрофаги. Клетъчно-медииран имунитет (цитотоксичност) с участитето на цитотоксичните Т-лимфоцити, роля при вирусните инфекции, трансплантационен имунитет. Оценка състоянието на клетъчния имунитет.

Секреторна имунна система, характеристика и механизми на действие.

Цитокини и ролята им в регулацията на имуннитя отговор, протективния имунитет и патогенезата на инфекцията. Невро- и ендокриннна регулация. Генетичен контрол на имунния отговор – роля на Главния комплекс на тъканната съвместимост – молекули от клас І и клас ІІ.

Алергия: алергени; етапи на развитие; свръхчувствителност от бърз и забавен тип; значение и биологична роля. Анафилактични и атопични реакции; цитотоксични и цитолитични реакции; увреждания от комплекси антиген - антитяло, забавен тип алергия. Диагностични тестове за доказване на алергични състояния.

Автоимунни заболявания и ролята им в инфекциозната патология.

Основни вродени и придобити имунодефицитни състояния. Инфекции при пациенти с имунодефицитни състояния.

Определение и обща характеристика; значение за бактериологичната диагностика.

Реакция аглутинация: обща характеристика; механизъм; реакции тип Грубер и тип Видал; специфична и неспецифична аглутинация, съаглутинация, коаглутинация, имунна (пасивна, непряка) хемаглутинация, латекс - аглути­нация; приложение в микробиологичната диагностика.

Реакция преципитация: обща характеристика; механизъм - теория на решетката; пръстенна преципитация; преципитация в агаров гел - имуно-дифузия; имуноелектрофореза; приложение в микробиологичната диагностика.

Реакции неутрализация, опсонизация и имобилизация: определения, приложения в микробиологичната и вирусологичната диагностика.

Комплементсвързващи реакции: обща характеристика, бактериолиза, цитолиза, хемолиза; реакция пасивна хемолиза; реакция за свързване на комплемента; приложение в микробиологията.

Имунофлуоресцентна техника: пряк и непряк имунофлуоресцентен метод, приложение в микробиологията.

Радиоимунен тест и имуноензимни методи – ЕLISА, имуноблот (Western blot); приложения в микробиологията.

Ваксини и серуми, видове, характеристика, приложение в практиката, постваксинални реакции.

Гамаглобулинови препарати – видове и приложение.

Имуномодулатори и имуностимулатори – видове и приложение.

Модерни методи в диагностичната микробиология: набори за биохимично идентифициране - идентификационни наръчници с използване на октален код; имунодиагностични методи за доказване на антигени и антитела -насрещна имуноелектрофореза, латекс - аглутинация, коаглутинация, ЕLISА, радиоимунологичен метод, имунофлуоресцентни методи; ДНК проби (сонди) в бактериологичната диагностика, Полимеразна верижна реакция; използването на машинна диагностика - за идентификация, уроскрининг, антибиограми и пр.

Определение, таксономия, морфология, физиология, антигенен строеж, екология, Първоначални и обогатителни хранителни среди, среди и тестове за биохимично идентифициране, общи положения на микробиологичната диагностика на ентеробактериите. Всеки въпрос с посочване само на названието на таксона включва всички подвъпроси, необходими за характеристиката на съответните бактерии в медицински аспект като: морфология, физиология, антигенна структура, генетична структура, епидемиология и екология, патогенност, патогенеза, клиника, имунитет, профилактика и терапия, микробиологична диагноза.

3.33. Грам-положителни неспорообразуващи анаеробни бактерии: Propionibacterium, Bifidobacterium, Lactobacillus, Actinomyces, Eubacterium, Mobiluncus, Rothia

3.34. Treponema. Treponema pallidum

4.35. Leptospira

4.36. Borrelia recurrentis - причинител на епидемичния възвратен тиф, Borrelia burgdorferi и други причинители на Лаймската борелиоза.

3.37. Campylobacter. Helicobacter

3.39. Rickettsiaceae. Rickettsia provazekii, Rickettsia conorii. Coxiella burnetii. Ehrlichia

3.43 Candida

Определение - постоянна и преходна (транзиторна) микрофлора, нормална микрофлора на кожата, на устата и горните дихателни пътища, на носа и назофаринкса, на интестиналния тракт, на вагината и пр. Значение на нормалната микрофлора - полезни и вредни ефекти, ендогенни инфекциозни заболявания. Роля на нормалната микрофлора при нозокомиалните инфекции. Микроорганизми резиденти и микроорганизми опортюнисти.

Роля и значение на хемокултурите за клиниката, включително за етиологичната диагноза на нозокомиалните инфекции.Синдром на системния възпалителен отговор (SIRS). Бактериемия, сепсис, септичен синдром, септичен шок. Вземане и изпращане на кръвта (хемокултурата). Ход на изследването. Възможна микрофлора, формулиране и интерпретация на резултатите.

Усвояване на методиката за изследване на хемокултури.

5.4. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на уринарната система. Значение на микробиологичното изследване за ранната диагноза и ранното лечение на пиелонефритите. Определяне на сигнификантната бактериурия. Вземане и изпращане на урина. Микрофлора в урокултурите и нейната идентификация, микробиологични методи за количествено изследване на урина. Скринингови методи. Интерпретация на резултатите. Усвояване на методиката за изследване на урина.

5.5. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на дихателната система

Значение на микробиологичното изследване при инфекции на горни и долни дихателни пътища. Вземане и изпращане на гърлени, назофарингеални секрети, храчка и бронхо-алвеоларен лаваж. Ход на микробиологичното изследване. Микрофлора. Интерпретация на резултатите.

Усвояване на микробиологичното изследване на гърлени, назофарингеални секрети и спутум.

5.6. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на централната нервна система

Значение на микробиологичното изследване на ликвор, вкл. при нозокомиални инфекции. Вземане и изпращане на ликвор. Ход на микробиологичното изследване. Микрофлора. Интерпретация на резултатите.

Усвояване на методиката за изследване на ликвор.

5.7. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на инфекциите на гастроинтестиналния тракт.

Значение за клиниката на изследването на материали от храносмилателната система - жлъчка А, В и С, фецес, биопсичен материал за H. pilory и др. Вземане и изпращане на материалите. Ход на микробиологичното изследване. Микрофлора. Интерпретация на резултатите.

Усвояване на методите за микробиологично изследване на жлъчка и фецес.

5.8. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на гениталната система

Значение на изследването на материали от гениталната система за клиниката. Изследване на женските гениталии - нормална флора, микрофлора при възпалителни процеси, материали за изследване, ход на изследването, интерпретация на резултатите. Бактериална вагиноза. Гонококов и негонококови уретрити. Остър и хроничен простатит.

Усвояване методите на изследване на материали от женските и мъжки гениталии.

5.9. Микробиологични аспекти и микробиологична диагностика на инфекциите на кожата, опорно - двигателната система, очите и ушите

Значение на изследването на съответните материали за клиниката. Вземане и изпращане на раневи секрети, секрети от изгаряния, очни и ушни секрети, секрети от абсцеси, фурункули и т.н.

В този раздел се разглежда спектъра на инфекциите при пациенти с имунен дефицит и трансплантации, особеностите на тяхното протичане, микробиологичната им диагностика и принципите за лечение, селективна деконтаминация.

Важно място се отрежда на опортюнистичните инфекции, причинени от Грам- отрицателни неферментативни бактерии, коринебактерии, анаероби, Candida, Cryptococcus Aspergillus, P. carinii и пр.

7. Санитарна микробиология

7.1. Санитарно - микробиологично изследване на води Санитарна микробиология на питейните води и водоемите. Микрофлора на водата. Пътища и източници на микробно замърсяване на водата, процеси на микробно самоочистване. Патогенна микрофлора във водата - източници, устойчивост, методи на изолиране. Санитарно - показателни микроорганизми за оценка на водата, норми. Отпадни води - изолиране на патогенни микроби от отпадни и битови води. Вземане и транспорт на проби вода.

Усвояване на методите за санитарно - микробиологично изследване на питейни, от водоеми, отпадни води, според инструкциите на МЗ и БДС.

Усвояване санитарно - микробиологичното изследване на въздух в затворени помещения.

Микрофлора на почвата. Замърсяване и самоочистване на почвата.

Показатели за оценка на хигиенно - епидемиологичното състояние на почвата.

Изолиране на патогенни микроби от почва.

Усвояване на санитарно - микробиологичното изследване на почва.

7.4. Санитарно - микробиологично изследване на хранителни продукти Микрофлора на хранителните продукти. Микробиологични показатели, методи и норми в контрола на хранителните продукти и обекти. Бактериални хранителни заболявания. Изследване на месо и месни продукти. Изследване на мляко и млечни продукти. Изследване на консерви. Изследване на брашно, хляб, сладкарски, яйчени произведения и пр.

Усвояване на методите на санитарно - микробиологичното изследване на хранителни продукти според инструкциите на МЗ и оценка съгласно БДС.

Бактериологичен контрол на дезинфекционните средства, дезинфекцията и стерилизацията. Санитарно - микробиологичен контрол на болничната среда, апаратура, инструментариум и пр.

Усвояване санитарно - микробиологичното изследване на указаните обекти.

Б. ДРУГИ ДИСЦИПЛИНИ

8. Вирусология

8.1. Природа и свойства на вирусите. Морфология и ултраструктура, биология, култивиране, микробиологична диагностика и др.

8.2. Таксономия на вирусите

8.4. Културелни, серологични и молекулярни методи във вирусологичната диагностика

8.4. Профилактика и лечение на вирусните инфекции. Противовирусни ваксини и гамаглобулинови препарати. Антивирусни химиотерапевтични средства.

8.5. Причинители на чревни вирусни инфекции: Polio, Сохасkiе, ЕСНО, Rota вируси и др.

8.6. Причинители на респираторни вирусни инфекции: Influenza, Parainfluenza, Adeno, RS, Corona и др.

8.7. Човешки херпесни вируси 1-8

8.8. Хепатитни вируси

8.9. Причинители на трансмисивни инфекции: хеморагични трески и вирусни енцефалити

8.10. Ретровируси: НIV-1, НIV - 2, СПИН

8.11. Причинители на: рубеола, паротит, морбили, бяс.

8.12. Папиломавируси

8.12. Приони

9. Епидемиология

9.1. Предмет, задачи и методи на епидемиологията. Връзка на микробиологията с епидемиологията.

9.2. Епидемичен процес

Определение, звена. Източник на заразата. Механизъм на предаване на заразата. фази и протичане на предаването. Възприемчивост на населението. Имунитет и неговото значение. Движещи сили на епидемичния процес -социален и природен фактори.

9.12. Инфекции на външните покривки: тетанус, антракс, стафилококови инфекции, раневи инфекции и инфекции при изгаряния с причинители S.aureus, стрептококи, Р. aeruginosa, Klebsiella, Acinetobacter и др.

Наблюдаване на болни с различии заболявания. Вземане на материали за клинико - лаборатории, клинико-микробиологични, вирусологични и други изследвания.

Вид на обучението Брой точки Общ брой точки

І. Задължителни курсове по 1 т. на ден 65 т.

ІІ. Факултативни курсове по 3 т. на ден минимум 30 т.

ІІІ. Колоквиуми по 1 т. на колоквиум 8 т.

ІV. Индивидуално обучение в

референтна лаборатория по 1 т. на ден не повече от 10 т.

V. Индивидуално обучение по 0,5 т. на ден не повече от 5 т.

в болнична лаборатория с

участие във визитации

VІ. Обучение по вирусология по 1 т. на ден 20 т.

VІІ. Обучение по епидемиология по 1 т. на ден 20 т.

VІІІ Обучение по инф. болести по 1 т. на ден 20 т.

XI. Обучение по паразитология по 1 т. на ден 10 т.

Х. Публикации и участия в конгреси минимум 5 т.

1. Публикации в български

научни списания по 2,5 точки

2. Публикации в чужди

научни списания по 5 точки

3. Участия в български

научни форуми по 2,5 точки

4. Участия с постер или доклад в

научни форуми у нас по 5 точки

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА КРЕДИТНИТЕ ТОЧКИ ПО ГОДИНИ
Първа година – до 20 т. по Системата за кредитна оценка на теоретичното и практическо обучение за придобиване на специалност “Медицинска микробиология”
Втора година – до 60 т. по Системата за кредитна оценка на теоретичното и практическо обучение за придобиване на специалност “Медицинска микробиология”
Трета година – до 70 т. по Системата за кредитна оценка на теоретичното и практическо обучение за придобиване на специалност “Медицинска микробиология”

Общо за първите три години – 150 кредитни точки
Четвърта година – минимум 50 т. по Системата за кредитна оценка на теоретичното и практическо обучение за придобиване на специалност “Медицинска микробиология”

МИНИМАЛЕН БРОЙ ТОЧКИ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПИТ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ: 200 ТОЧКИ
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ КУРСОВЕ

1. 
   Обща микробиология и имунология (избрани глави) 10 дни
   
2. 
   Специална микробиология І част 10 дни
   
3. 
   Специална микробиология ІІ част 15 дни
   
4. 
   Клинична микробиология 5 дни
   
5. 
   Антимикробна химиотерапия 10 дни
   
6. 
   Микробиологична диагностика на особено опасните инфекции 5 дни
   
7. 
   Медицинска микология 5 дни
   
8. 
   Санитарна микробиология 5 дни
   

Общо 65 учебни дни
ФАКУЛТАТИВНИ КУРСОВЕ

Факултативните курсове се обявяват за всяка календарна година от академичните звена, осъществяващи теоретичната и практическа подготовка на обучението по микробиология.

ЗАБЕЛЕЖКА: Програмите на курсовете се обсъждат от комисията по СДО. Продължителността на един учебен ден в курсовете по СДО варира от 6 до 8 уч. ч., съобразно календарната програма на курса.
ЛИТЕРАТУРА
1. Микробиология – Г.Митов, Н.Цанев, Ю.Дочева, Р.Аврамова, Ив.Митов, София, Издателство Арсо, 2000 .

2. Обща и клинична имунология (превод на български език) – Д.Стайс, Е.Тер, Т.Парслоу, 1997.

3. Клинична бактериология – Ю.Тягуненко, П.Сотирова, 1997, издателство “Знание” ЕООД.

4. Инфектология – под редакцията на Б.Илиев и Г. Митов, 2001, Академично издателство “М.Дринов”.

5. Сборник от инструктивни материали по микробиологична диагностика, том I и том II, МНЗ, 1989, 1990.

6. Medical Microbiology – P.Murray, K.Rosenthal, G.Kobayashi, M.Pfaller, 2002, Mosby, Sent Louis, Missuri

7. Zinsser Microbiology – Ed. W.K.Joklik et.al., Appleton&Lange, Caliphhornia, 1992

8. Medical Microiology – E.Jawetz, J.L.Melnick, E.A.Adelberg et al, 2001

9. Diagnostic Microbiology 5 th. Ed, E.Koneman et al., 1997.

9. 
   Manual of Clinical Microbiology, 8-th Ed., P.Murray, E.Baron, J.Jorgenson, 2003, ASM Press, Washington D.C.
   
10. 
    Bailey@Scott’s Diagnostic Microbiology, 11-th Ed., B.A. Forbes, D.F. Sahm, 2002, A.S.Weissfeld, Mosby Inc.
    

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 315.18 Kb.

Сподели с приятели: