Програма на изпита: Антична поетика Антична реторика Класицистична поетика Просвещенска поетика

1. 
   Антична поетика
   
2. 
   Антична реторика
   
3. 
   Класицистична поетика
   
4. 
   Просвещенска поетика
   
5. 
   Романтическа поетика
   
6. 
   Литература и модернизъм
   
7. 
   Формализъм
   
8. 
   Структурализъм
   
9. 
   Херменевтика
   
10. 
    Критическа теория
    
11. 
    Рецептивна естетика
    
12. 
    Феноменология
    
13. 
    Психоанализа
    
14. 
    Деконструкция
    
15. 
    Жил Дельоз и Феликс Гатари
    
16. 
    Мишел Фуко
    
17. 
    Нов историзъм
    
18. 
    Джендър изследвания
    
19. 
    Културни изследвания
    
20. 
    Колониални и постколониални изследвания
    

Александрова, Ирен, Да влезе авторът, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.

Ападурай, Арджун, Свободната модерност, София: ЛИК, 2005

Аристотел, За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993

Аристотел, Реторика, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993

Арнаудов, Михаил, Психология на литературното творчество, София: Захари Стоянов, 2008.

Арто, Антонен, Театърът и неговият двойник, прев. Т. Минева, София: СОНМ, 1999.

Ауербах, Ерих, „Белегът на Одисей”, прев. Б.Атанасов, В: Традиция. Литература. Действителност., съст. Богдан Богданов, София: Наука и изкуство, 1984, с.19-42.

Барт, Ролан, „Елементи на семиологията”, достъпен на http://semkata.net/?cat=14

Барт, Ролан, „Смъртта на автора”, http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.html

Барт, Ролан, „Старата реторика”, В: Разделението на езиците, съст. и прев. Ст. Атанасов, София: Наука и изкуство, 1995, с.129-192.

Барт, Ролан, Въображението на знака, София: Народна култура, 1991.

Бахтин, Михаил, Въпроси на литературата и естетиката, София: Народна култура, 1983.

Бахтин, Михаил, Проблеми на поетиката на Достоевски, прев. К. Попов, София: Наука и изкуство, 1976.

Бахтин, Михаил, Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса, прев. Д. Данчева, София: Наука и изкуство, 1978.

Бахтин, Михаил, Философия на словесността, прев. К. Маринов, София: ЛИК, 1996.

Башлар, Гастон, Поетика на пространството, София: Народна култура, 1988.

Бенямин, Валтер, Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000.

Бенямин, Валтер, „Произход на немския трауершпил”, прев. А. Рашева, Художествена мисъл и културно самосъзнание, София: Наука и изкуство, 1989, с. 112-337.

Бергсон, Анри, Смехът, прев. Т. Минева, София: СОНМ, 1996.

Бланшо, Морис, „Езикът на фикцията”, прев. Е. Йорданова, В: Литературен вестник, 3-9.10.2007, бр.31.

Бланшо, Морис, Литературното пространство, прев. В. Антонова, София:ЛИК, 2000.

Боало, Поетическото изкуство, прев. П. Симов, София: Наука и изкуство, 1983.

Богданов, Богдан, Мит и литература 1, София: Хемус, 1998.

Бодлер, Шарл, Естетически и критически съчинения, прев. Л. Сталева, София: Наука и изкуство, 1978.

Брехт, Бертолт, „Малък органон за театъра”, прев. В. Константинов, достъпен на http://darl.eu/authors/brecht/organon.htm

Бубер, Аз и ти, прев. Р. Теохарова, В. Теохаров, Варна: Стено, 1992, с. 3-113.

Бурдийо, Пиер, Практическият разум, прев. Б. Димитрова, Л. Деянова, София: Критика и хуманизъм, 1997.

Бурдийо, Пиер, Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле, София: Дом на науките за човека и обществото, 2004.

Българският канон?, София: Изд.къща „Ал. Панов”, 1998.

Бърк, Едмънд, Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото, прев. Е. Стоянов, В. Доткова, София: Кралица Маб, 2001.

Бътлър, Джудит, Безпокойствата около родовия пол, прев. Д. Захариева, София: КХ, 2003.

Виготски, Лев, Психология на изкуството, София: Наука и изкуство, 1978.

Витгенщайн, Лудвиг, „Философски изследвания”, Избрани съчинения, прев. Н. Милков, София: Наука и изкуство, 1988, с. 135-397.

Времето на жените, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1997.

Ворингер, Вилхелм, Абстракция и вчувстване, София: Наука и изкуство, 1993.

Гадамер, Ханс-Георг, Истина и метод, прев. Д. Денков, София: Наука и изкуство, 1997.

Гадамер, Ханс-Георг, „Текст и интерпретация”, В: сп. Литературата, кн.1, 1994, с.23-50.

Ганди, Лийла, Постколониална теория, прев. Н. Аретов, София, „Кралица Маб“, 2005

Георгиев, Никола, Анализ на лирическата творба, София: Просвета, 1994.

Георгиев, Никола, Мнения и съмнения, София: Литературен вестник, 1999.

Георгиев, Никола, Тревожно литературознание, София: Просвета, 2006.

Голдман, Люсиен, „Структуралистично-генетичният метод в историята на литературата”, прев. М. Серафимова, В: Социологически модели на изкуството, съст. И. Стефанов, А. Янева, София: Аскони, 2001, с. 77-88.

Греймас, Алгирдас, „Актантите, актьорите и фигурите”, прев. Р. Йотова, достъпен на http://semkata.net/?cat=15

Григоров, Добромир, Градината на литературната теория, София: Сиела, 2012.

Гьоте, За литературата и за изкуството, т. 1, „За литературата”, прев.С. Джамджиев, София: Наука и изкуство, 1979.

де Ман, Пол, Алегории на четенето, прев. Д. Камбуров, София:КХ, 2001.

де Ман, Пол, „Съпротивата срещу теорията”, прев. Р. Маргаритова, В: сп. Литературна мисъл, 3/1994, с.60-76.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари, „Ризома”, В: Хиляда плоскости, прев. А. Колева, София: Критика и хуманизъм, 2009, с. 7-39.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари, Кафка, прев. Т. Минева, София: СОНМ, 2009.

Дерида, Жак, „Подпис. Събитие. Контекст”, В: сп. Литературна мисъл, 5/ 1993, с.123-150.

Дерида, Жак, Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, 1998.

Дидро, Дени, Естетика и теория на изкуството, прев. К. Киселова, София: Наука и изкуство, 1981.

Дилтай, Вилхелм, Философия на светогледите, прев. К. Сабитаев, София: ЛИК, 1998.

Еко, Умберто, Семиотика и философия на езика, прев. Ю. Константинов, София, 1993.

Еко, Умберто, Кант и птицечовката, прев. И. Кирякова, София: Дом на науките за човека и обществото, 2004.

Еко, Умберто, „Читател модел”, прев. И. Кирякова, достъпен на http://semkata.net/?p=10

Еко, Умберто, Шест разходки в горите на измислицата, прев. А. Игов, София: Сиела, 2014.

Елиът, Томас С., Традиция и индивидуален талант, съст. Св. Игов, Варна: Георги Бакалов, 1992.

Грийнблат, Стивън, „Невидимите куршуми: Ренесансовият авторитет и неговото подриване“, Литературна мисъл, 1991, 142-157

Женет, Жерар, Фигури, прев. М.Янакиева, София: Фигура, 2001.

Зимел, Георг, „Социологическа естетика”, прев. Св. Маринова, В: Социологически модели на изкуството, съст. И. Стефанов, А. Янева, София: Аскони, 2001, с. 37-46.

Златанов, Благовест, Интенция и смисъл на стиховия текст, София: Критика, 2002.

Зюмтор, Пол, Въведение в устното поетическо творчество, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.

Игълтън, Тери, Теория на литературата, прев. Р. Руменова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.

Изер, Волфганг, „Рецептивната теория”, прев. Д.Камбуров, В: сб. Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. София: Фигура, 2003, с.27-45.

Изер, Волфганг, Обхватът на интерпретацията, прев. Р. Атанасова, София: 41Т, 2004.

Иригаре, Люс, Този пол, който не е един, прев. Т. Батулева, Т. Минева, София: СОНМ, 2002.

Йелмслев, Луи, „Знаци и съдържание”, „Израз и съдържание”, „Конотативни семиотики и метасемиотики”, достъпни на http://semkata.net/?cat=13

Камбуров, Димитър, „Канон-ефектът”, В: Българският канон?, София: Изд.къща „Ал. Панов”, 1998, с.195-232.

Кант, Имануел, Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН, 1993.

Касирер, Ернст, Изследване на човека, прев. Г. Апостолов, София: Гал-Ико, 1996.

Квинтилиан, Обучението на оратора, прев. Макарий Порталски, София: СОФИ-Р, 1999

Коларов, Радосвет, Звук и смисъл, София: БАН, 1983.

Коларов, Радосвет, Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността, София: Просвета, 2009.

Кроче, Бенедето, Естетика, прев. И. Тонкин, София: Рива, 2006.

Кръстева, Юлия, „Времето на жените”, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.16-40.

Кьосев, Александър, „Списъци на отсъстващото” и „Анти-Камбуров”, В: Българският канон?, София: Изд.къща „Ал. Панов”, 1998, с.5-49, 233-271.

Кьосев, Александър, „Четенето във всекидневния свят: смяна на кадъра”, В: сб. Общуване с текста, съст. А.Ангелов и Ал. Кьосев, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1992, с.69-100.

Кьосев, Александър, Караниците около четенето, София: Сиела, 2013.

Лакан, Жак, „Семинарът за „Откраднатото писмо”, В: сп. Език и литература, 1/ 1998, с.17-37.

Лангер, Сузане, „Културното значение на изкуството”, прев. М. Боева, В: Идеи в културологията, т. 2, съст. И. Стефанов, Д. Гинев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с.160-172.

Латур, Бруно, Никога не сме били модерни, прев. Д. Асенова-Янева, София: Критика и хуманизъм, 1994.

Леви-Строс, Клод, Структурална антропология ІІ, прев. Н. Капралова, София: Христо Ботев, 1995.

Леви-Строс, Клод, Структурална антропология, прев. Н. Капралова, София: Захарий Стоянов, 2015.

Леви-Строс, Клод, Дивото мислене, прев. Г. Меламед, Плевен: ЕА, 2002.

Леви-Строс, Клод, „Въведение в творчестото на Марсел Мос”, прев. Антоанета Колева, В: Мос, Дарът, София: КХ, 2001.

Лесинг, Г.Е., Лаокоон или за границите на живописта и поезията, прев. И. Атанасов, София: Наука и изкуство, 1978.

Лесинг, Г. Е., Хамбургска драматургия, София: Наука и изкуство, 1958.

Лиотар, Жан-Франсоа, Постмодерното, обяснено за деца, прев.Т. Николов, София: Критика и хуманизъм, 1993.

Лиотар, Жан-Франсоа, Постмодерната ситуация, прев.Т. Николов, София: Наука и изкуство, 1996.

Личева, Амелия, Гергана Дачева, Кратък речник на литературните и лингвистичните термини, София: Колибри, 2012.

Лонгин, За възвишеното, прев. Ив. Генов, София: Наука и изкуство, 1985.

Лотман, Юрий, Поетика. Типология на културата, прев. Т. Танчева, София: Народна култура, 1990.

Лотман, Юрий, Култура и информация, прев. Л. Терзийска, София: Наука и изкуство, 1992.

Лукач, Дьорд, Хаос и форми, прев. Д. Зашев, София: Наука и изкуство, 1989.

Луман, Никлас, Въведение в системната теория, прев. Н. Николова, М. Лякова, София: Критика и хуманизъм, 2008.

Мой, Торил, „Феминистко, женско, женствено”, прев. К.Мерджанска, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.82-99.

Морис, Чарлз, „Естетика и теория на знаците”, прев. С. Николова, достъпен на http://semkata.net/?p=60

Мочник, Растко, „Лаокоон или за границите на филмовото изкуство и поезията”, В: Засрещания: истории, преходи, вярвания, прев. Д. Камбуров, Г. Савов, София: Панорама, 2001, с. 221-241.

Мукаржовски, Ян, Студии по теория на изкуството, прев. Ст. Бошнаков, София: Наука и изкуство, 1993.

„Никол” – Групата Никол, В защита на емпиричната литературна наука, съст. Мл. Влашки, София: Прохазка и Качармазов, 1996.

Николчина, Миглена, „Феминизмът в любовен ракурс”, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.5-15.

Ницше, Фридрих, Раждането на трагедията, прев. Х. Костова-Добрева, Съчинения, том 1, София: Захари Стоянов, 2001.

Остин, Джон, Как с думи се вършат неща, прев. Т. Петков, София: Критика и хуманизъм, 1996.

Панова, Искра, Майстори на разказа, София: Народна просвета, 1988 (особ. с.5-54)

Панова, Невена, Мимеополис, София: СОНМ, 2012.

Панчева, Евгения, Амелия Личева и Миряна Янакиева, Теория на литературата от Платон до постмодернизма, София: Колибри, 2005.

Платон, „Йон”, В: Диалози, т.1, София, 1979.

Платон, Държавата, В: Диалози, т.3, София, 1988.

„Пражки лингвистичен кръжок. Тезиси, предложени на Първия конгрес на славистите”, прев. М. Виденов, В: М. Виденов, Българската езикова политика, София: Международно социолингвисично дружество, 2003, с. 243-279.

Проп, Владимир, Морфология на приказката, София: Захари Стоянов, 2001.

Пруст, Марсел, Против Сент Бьов и други есета, прев. Ю. Жилиев, София: Ерго, 2012.

Пърс, Чарлз С. , „Какво е знакът?”, прев. Д. Димов, достъпен на http://semkata.net/?p=80

Растие, Франсоа, Науки и изкуства за текста, прев. Г. Меламед, София: ЛИК, 2003

Рифатер, Майкъл, „Към поезията” (от Семиотика на поезията), В: Семиотика. Материята на мисълта, съст. И. Младенов, София: Наука и изкуство, Фондация „Отворено общество”, 1992, с. 63-120.

Рикьор, Пол, Живата метафора, прев. В. Пенчев, София: ЛИК, 1994.

Рикьор, Пол, „Едно подемане на Поетиката на Аристотел”, прев. А. Желев, В: Прочити, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1996, с. 67-80.

Рикьор, Пол, „Наративната семиотика на Греймас”, прев. В. Георгиева, достъпен на http://semkata.net/?cat=16

Рикьор, Пол, Конфликтът на интерпретациите, прев. И. Райнова, София: Наука и изкуство, 2000.

Ръсел, Бъртранд, „За обозначаването”, В: Философия на логиката, съст. Т. Полименов и др., София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2003.

Ръсел, Бъртранд, „Въведение в математическата философия”, В: Философия на логиката, съст. Т. Полименов и др., София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2003.

Саид, Едуард, Ориентализмът, прев. Л.Дуков, София: Кралица „Маб”, 1999.

Сартр, Жан-Пол, „Какво е литературата”, В: Ситуации 1. Литературна теория и критика, прев. Т. Батулева, Плевен: ЕА, 1996, с. 33-253.

Сент Бьов, Портрети, прев. А. Сталева, София: Наука и изкутво, 1978.

Серто, Мишел дьо. Изобретяване на всекидневието, прев. Евгения Грекова, София: ЛИК, 2002

Сиксу, Елен, „Смехът на медуза”, прев. Кр. Кавалджиев, В: сб. Времето на жените, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997, с.166-188.

Сонди, Петер, Теория на модерната драма, прев. Хр. Тодоров, София: Наука и изкуство, 1990.

Стайнър, Питър, Руският формализъм. Метапоетика, прев. О. Ковачев, Шумен: Глаукс, 1995.

Стефанов, Валери, Литературната институция, София: Анубис, 1995

Тен, Иполит, Философия на изкуството, прев. Е. Гечева, Н. Капралова, София: Захарий Стоянов, 2002.

Тенев, Дарин, Фикция и образ. Модели, София: Жанет 45, 2012.

Тиханов, Галин, Жанровото съзнание на кръга „Мисъл”, София: Академия, 1998.

Тиханов, Галин, „Защо съвременната литературна теория се ражда в Централна и Източна Европа?”, в-к Култура, бр. 2 от 18 януари 2002 г., достъпен на http://www.kultura.bg/media/my_html/2210/galintih.htm

Тодоров, Цветан, „Повествованието като процес на изразяване”, прев. Г.Дачева, В: сп. Литературата, кн.2, 1994, с.33-43.

Тодоров, Цветан, Въведение във фантастичната литература, прев. К. Кавалджиев, София: СемаРШ, 2009, с.7-23.

Тодоров, Цветан, Поетика на прозата, прев. Албена Стамболова, София: ЛИК, 2004

Тодоров, Цветан, Семиотика, реторика, стилистика, София: Сема-РШ, 2000

Тодорова, Мария, Балкани, балканизъм. София: Фондация за българска наука и култура, 1999.

Уилиамс, Раймонд, „Към една социология на културата”, прев. Г. Попов, В: Идеи в културологията, т. 2, съст. И. Стефанов, Д. Гинев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 818-838.

Улф, Лари, Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, прев. Р. Панайотова, София: Кралица Маб, 2004.

Успенски, Борис, „Поетика на композицията”, Семиотика на изкуството, т. 1, Прев.Е. Трендафилова, София: Клитика и хуманизъм, 1992, с.13-162.

Фиш, Стенли, „Има ли текст в този клас”, прев. С. Христова, В: сп. Литературна мисъл, 3/1994, с.77-88.

Фрай, Нортръп, Анатомия на критиката, София: Наука и изкуство, 1986.

Фреге, Готлоб, „Върху смисъла и значението”, В: Философия на логиката, съст. Т. Полименов и др., София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2003.

Фреге, Готлоб, „Върху понятието и предмета”, В: Философия на логиката, съст. Т. Полименов и др., София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2003.

Фройд, З. "Ужасяващото", В: "Естетика, изкуство, литература", София, 1991, с. 501-528

Фройд, Зигмунд, „Връзката на поета с фантазирането” В: З. Фройд, Фантазии и сънища/ В. Йенсен, Градива, прев. Н. Михайлова, София: Екслибрис, с.108-120.

Фройд, Зигмунд, Отвъд принципа на удоволствието, прев. М. Дилова, София: Наука и изкуство, 1992, с.39-97, 159-197.

Фуко, Волята за знание, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1993

Фуко, Мишел, Генеалогия на модерността, прев. В. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.

Фуко, Мишел, Археология на знанието, прев. А. Колева, София: Наука и изкуство, 1996.

Фуко, Мишел, Просвещение и критика, София: Критика и хуманизъм, 1997.

Фуко, Мишел, „За другите пространства”, Литературен вестник, бр.13 от 02.04.2003. Достъпен на http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1055

Фуко, Мишел, „Що е автор”, прев. Вл. Градев, В: История на книгата. Книгата в историята, съст. А.Гергова и Кр. Даскалова, София: Унив. изддателство „Св.Кл.Охридски”, 2001, с.241-257.

Хабермас, Юрген, Структурни изменения на публичността, прев. С. Йотов, София: Унив. изддателство „Св. Кл.Охридски”, 1995

Хабермас, Юрген, Философският дискурс на модерността, прев. Р. Килева-Стаменова, Плевен: ЕА, 1999.

Хайдегер, Мартин, „Начало на художествената творба”, прев. Д. Денков, Същности, София: Гал-Ико, 1999, с. 101-164.

Хайдегер, Мартин, „Хьолдерлин и същността на поезията”, прев. Д. Денков, Същности, София: Гал-Ико, 1999, с. 85-100.

Хайдегер, Мартин, „Езикът”, прев. Д. Денков, Същности, София: Гал-Ико, 1999, с.215-236.

Хегел, Естетика, т. 1 и 2, прев. Г. Дончев, София: Изд. на БКП, 1967, 1969.

Хирш, Ерик Доналд, „Парадоксите на перспективизма”, В: сп. Литературата, кн.1, 1994, с.74-88.

Хирш, Ерик Доналд, „Трите измерения на херменевтиката”, В: сп. Литературата, кн.1, 1994, с.89-95.

Хол, Стюарт, Кодиране и декодиране в телевизионния дискурс. Достъпен на http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012

Хораций, Поетическото изкуство, прев. Г. Батаклиев, София: Наука и изкуство, 1983.

Хоркхаймер, Макс, Теодор В.Адорно, Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти, прев. Ст. Йотов, София: Гал-ико, 1999.

Христов, Тодор, Литературността, София: Алтера, 2009.

Хусерл, Едмунд, „Парижки доклади”, В: Увод във феноменологията, прев. Пл. Градинаров, София: Евразия, 1996, с. 105-142.

Хьойзинха, Йохан, Homo Ludens, прев. Зл. Техова, София: Наука и изкуство, 1982.

Шелинг, Философия на изкуството, прев. Г. Дончев, София: Наука и изкуство, 1980.

Шилер, Фридрих, Естетика, съст. И. Паси, прев. В. Топузова, София: Наука и изкуство, 1981.

Шилер, Фридрих, Йохан Волфганг Гьоте, Избрани писма, прев. С. Станчев, София: Народна култура, 1978.

Шкловски, Виктор, „Изкуството като похват”, прев. Д. Чавдарова, В: ОПОЯЗ, Шумен,: Унив.издателство „Константин Преславски”, 1996, с.14-28.

Шопенхауер, Артур, Светът като воля и представа, прев. Х. Костова-Добрева, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1997.

Шютц, Алфред, „Дон Кихот и проблемът за реалността”, Чужденецът, съст. К. Коев, София: ЛИК, 1999.

Юнг, Карл Густав, „Психология и поезия”, прев. Л. Андреева, В: Психоанализа и литература, съст. М. Кирова, София: Унив. издателство „Св. Кл. Охридски”, 1995, с.92-114.

Роман Якобсон, Езикът на поезията, прев. Хр. Трендафилов, София: ИК „Захари Стоянов“, 2000.

Янакиев, Мирослав, Българско стихознание, София, 1960. Доспъпен на http://miryan.org/biblio.html

Яус, Ханс-Роберт, Исторически опит и литературна херменевтика, съст. А.Ангелов, София: Унив. издателство „Св.Кл. Охридски”, с.27-87.
Auerbach, Erich, Mimesis, Berne, 1946.

Bentham, Jeremy, The Theory of Fictions, Paterson, New Jersey, Littlefield, Adams&Co, 1959

Bhabha, Homi K., The Location of Culture, London, New York: Routledge, 1994.

Booth, Wayne C., The Rhetoric of Fiction, Chicago: University of Chicago Press, 1961., ch.1,2&3.

Bühler, Karl, Sprachtheorie. Die Darstellungsfunktion der Sprache, Frankfurt: Ullstein, 1965

Cudden, J. A. The Penguin Dictionary of Literary Terms and Literary Theory, London: Penguin, 1991.

Culler, Jonathan, “Literary Competence”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 101-117.

Culler, Jonathan, On Deconstruction, Ithaca, NY: Cornell University Press, 1994 (1982).

Curtius, Ernst Robert, European Literature and the Latin Middle Ages, trans. W. Trask, Princeton: Princeton University Press, 1973.

De Man, Paul, Blindness and Insight, Minneapolis, University of Minnesota Press, 1983 (1971).

Fish, Stanley, Is There A Text In This Class?, Cambridge: Harvard University Press, 1980

Genette, Gérard, « Discours du récit », In : Figures III, Paris : Seuil, 1972, pp. 67-273. 

Genette, Gérard, Introduction à l’architexte, Paris : Seuil, 1979.

Genette, Gérard, Fiction et diction, Paris : Seuil,, coll. « Points », 2004.

Genette, Gérard, Palimpsestes, Paris : Seuil, coll. « Points », 1992.

Greimas, A.J., Du sens, Paris : Seuil, 1970.

Groupe μ, Rhétorique de la poésie, Paris: Seuil, 1990.

Groupe μ, Rhétorique générale, Paris: Seuil, 1970.

Hamburger, Käte, Die Logik der Dichtung, Stuttgart: Klett-Cotta, 1968.

Hirsch, E.D., Validity in Interpretation, New Haven: Yale University Press, 1967.

Holland, Norman, “Unity Identity Text Self”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 118-133.

Humboldt, Wilhelm von, “Über Goethes Hermann und Dorothea”, Werke in fünf Bänden, Bd.II, Schriften zur Altertumskunde und Ästhetik die Vasken, Stuttgart, J.G.Gotta’sche Buchhandlung, 1961, рр.125-356.

Ingarden, Roman, Das Literarische Kunstwerk, Tubingen: Max Niemeyer, 1965.

Iser, Wolfgang, The Act of Reading, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1978.

Iser, Wolfgang, The Fictive and the Imaginary, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1993.

Jakobson, Roman, “Closing Statements: Linguistics and Poetics”, In: The Stylistic Reader: From Jakobson to the Present, ed.J.-J. Weber, Hodder Arnold Publication, 1995

Riffaterre, Michael, “Describing Poetic Structures”, In: Reader-Response Criticism, ed. J. Tompkins, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1980, pp. 26-40.

Spitzer, Leo, Linguistics and Literary History, New York: Russel& Russel, 1962.

Spivak, Gayatri Ch., A Critique of Postcolonial Reason, Harvard University Press, 1999.

Staiger, Emil, Basic Concepts of Poetics, trans. J. Hudson & L. Frank, Pennsylvania: The Pennsylvania State University Press, 1991.

Vaihinger, Hans, The Philosophy of ‘As if’. A System of the Theoretical, Practical and Religious Fictions of Mankind, прев. C.K.Ogden, London, Routledge & Kegan Paul, 1952 (1922)

Wellek, Réne & Austin Warren, Theory of Literature, Penguin Books, 1968 (1949)