Програма на ндсв българия добър дом за своите граждани
Изтегляне 162.02 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Спасяването на болниците
- По-ниски данъци, bitte 2
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще намерите: Икономическата ефективност на Министерството на транспорта Спасяването на болницитеВлияние на данъците върху сенчестата икономика По-ниски данъци, bitte Цитат на седмицата Ние препоръчваме Икономическата ефективност на Министерството на транспорта На 11 май вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев сподели пред журналисти, че “Тазгодишният бюджет на Министерството на транспорта и съобщенията е увеличен в сравнение с предишната година заради големите инфраструктурни проекти - летище София, пристанище Бургас, електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград, втори мост на река Дунав”. Изглежда, че за министъра инфраструктурните проекти са достатъчна причина за изразходването на значителни средства от парите на данъкоплатците без нужда от някакво допълнително обосноваване. Ако разгледаме, обаче, предизборната програма на НДСВ (България – добър дом за своите граждани) ще забележим, че там едно от основните послания е, че инфраструктурата ще се изгражда чрез приватизация и концесиониране, т.е. чрез използване на частни инвестиции, а не чрез бюджета. Същото забелязваме и в управленската програма на НДСВ (Хората са богатството на България), където специално е записано, че пристанищата и пощите ще се приватизират (концесионират). В момента от тези обещания нищо не е реализирано – летищата са държавни, пристанищата са държавни, пощите са държавни, магистралите са държавни, мостът над Дунав ще е държавен, БДЖ е държавно и получава огромни субсидии. С други думи държавата харчи толкова средства за инфраструктура, защото министерството все още не е извършило реформите, които са обещани. При това няма основание да се очаква, че тези реформи ще се извършат до края на мандата на правителството. Тук е мястото да посочим още няколко обещания на НДСВ - подобряване ефективността на административните структури, премахване на неефективните административни структури, създаване на необходимата нормативна база за приватизация на административните услуги. По отношение на администрацията транспортното ведомство не се справя особено добре. В Министерството на транспорта в България работят общо 2634 души, от които около 300 са в централната администрация. За сравнение – в Швеция няма министерство на транспорта, а в Нова Зеландия администрацията на министерството на транспорта се състои от 70 души (през 1992 година в Министерството на транспорта в Нова Зеландия работят над 2600 души и само за две години персоналът е намален 40 пъти). Въпреки че има толкова раздута администрация, през 2004 година в министерството на транспорта в България няма намаление на броя на заетите, а разходите за заплати, осигуровки и издръжка се покачват. При това, наличието на толкова много държавни инфраструктурни проекти гарантира на голяма част от администрацията участие в комисии за избор на изпълнители, контрол и т.н., което им гарантира значителни възнаграждения за участие в заседания, които не са включени в разходите за заплати. В обещанията на НДСВ в областта на съобщенията (които също са “подчинени” на Министерството на транспорта) забелязваме следното:
Тези неща все още не са свършени. Би било добре, в оставащата една година до края на мандата на настоящото правителство Министерството на транспорта да наблегне на извършване на необходимите реформи, които да подобрят качеството на транспортните и съобщителните услуги и да намалят бюджетните разходи.
Спасяването на болницитеПрез седмицата стана ясно, че болниците са натрупали значителни по размер задължения към доставчиците на лекарства, някои от които поставиха ултиматум, че ще спрат да извършват доставки ако не започне изплащане на тези суми. Напълно нормално е когато не ти плащат да спреш да доставяш дадената стока, дори и тя да е лекарство. В условията на пазарна икономика (или поне близка до нея) това е едно от правилата, което трябва да се спазва от всеки – а именно – когато получаваш нещо да го плащаш. Ти трябва да изпълняваш договора, който си подписал, иначе не можеш да очакваш от другата страна да направи същото за теб. Естествено е при неизпълнение от една от страните другата да си потърси правата и ако системата работи правилно да получи защита – т.е. първата страна да бъде принудена да изпълни дължимото. Причината за неплащането на задълженията на болниците към доставчиците на лекарства е сегашната социалистическа система за здравеопазване. Тя се основава изцяло на държавата, която първо определя размера на здравноосигурителните вноски, събира ги в един общ фонд, наречен здравно-осигурителна каса, и ги разпределя по преценка на държавните чиновници за услуги и лекарства, които те смятат, че са необходими за хората. Социализмът показа, че такава оценка не може да бъде направена от един централен орган за планиране и че подобна практика непременно води до големи несъответствия между търсените от хората и предлаганите от държавата услуги. Затова и при някои услуги има свръхпредлагане, докато при други има дефицит. На практика едва ли има услуги, чието количество да е преценено точно и това по-скоро би било случайно отколкото закономерно. Системата за финансиране на държавните болници е така изградена, че те са обречени на дефицити. Съществуват болници, които предлагат изключително ниско качество на обслужване. В тях има много свободни легла, защото хората предпочитат ако има възможност изобщо да не влязат в такава болница или пък отиват в някоя друга, която смятат, че е по-добра. В самата болница пациентите често си плащат лекарствата и останалите консумативи, така че за тях на практика няма полза от това, че правят вноски в здравната каса – те допълнително от здравната “осигуровка” си плащат много голям процент от разходите за лечението. Системата е изградена на егалитарен принцип – пациентите са третирани еднакво, независимо, че един може да плаща осигуровка върху 1200 лв., а друг върху 150 лв. Освен това някои групи потребяват много повече от тези услуги, отколкото плащат, което подсказва за явно преразпределителния характер на системата. Това доказва, че т.нар. “здравно осигуряване” не е нищо друго освен още един данък, наложен от държавата. Още повече, че държавното здравно осигуряване прави големи групи хора изцяло зависими от държавата и от нейните чиновници. Друга характеристика на сегашната система е, че тя е много скъпа и разходите за нея постоянно нарастват. Доказателство за това са както постоянните дефицити в болниците, така и увеличаването на здравните осигуровки през следващата година, за което настояват от министерството на здравеопазването. Мотивът, че по-големите осигуровки и следователно повечето пари ще направят здравеопазването по-качествено не е убедителен. По този начин просто ще се забави необходимата реформа като временно се прикрият някои от недостатъците, но проблемите няма да се решат. Така ще се продължи съществуването на губещите болници, които няма да имат стимул да подобрят ефективността си чрез намаляване на броя на персонала и на болничните легла, които не се използват. Това е за сметка на по-добрите болници, които са по-предпочитани от хората и заради това имат повече пациенти и повече разходи. Нашето предложение за изход от тази ситуация е да се премине към частно здравно осигуряване. За социално слабите и в момента здравното осигуряване е за сметка на държавния бюджет и това може да се запази. За останалите хора обаче, които имат възможност да си позволят и по-високо качество на услугите и го правят и сега, не е нужно да внасят здравни осигуровки в държавен фонд, а е достатъчно да си направят задължителна застраховка в частен здравен фонд, която да покрива болничното лечение. За останалите услуги осигуряването ще бъде доброволно. Болниците, от своя страна ще се приватизират (дори в Стокхолм, столицата на Швеция, болниците са частни и това повишава ефективността им и качеството на услугите). Така всеки ще плаща застрахователни премии по пазарни цени в зависимост от риска за здравето си и ще получава необходимата му медицинска помощ. Тогава и болниците, които са по-ефективни и предлагат по-качествено лечение на хората ще бъдат предпочитани от тях и за това естествено ще получават достатъчно пари, с които да изплащат лекарствата и консумативите си и да възнаграждават достатъчно добре лекарите си.
Влияние на данъците върху сенчестата икономика Една от общоприетите дефиниции, определя като сенчеста икономика всички дейности, които добавят стойност, основават се на доброволна размяна, но които не се отчитат (изцяло или частично), а по принцип би трябвало да бъдат част от БВП. Понятия като “сива”, неформална, сенчеста, нерегистрирана имат синонимно значение. Според различни изчисления сенчестата икономика в България е между 25% и 35% от БВП. В последно време тази тема стана изключително актуална, като обикновено реториката е, че трябва да “бори” и “пребори” неформалната икономика в България. Ако това не стане с досегашните мерки, да се предприемат нови, така, че “борбата” да се доведе до успешен край. Тоест сенчестата икономика се възприема като нещо лошо, което възпрепятства развитието на стопанството. В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективни причини. Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходите за съобразяване със законодателството или за работа “на сянка” (несъобразяване). Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по-несъобразяване се развиват и така наречените “сенчести дейности”. Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалната икономика, то тя не понася разходи за това. Истината е съвсем различна. В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответно кредитна история пред банките, което означава, че ще се финансира при по-неблагоприятни условия. Освен това контрагентите, с които работи също трябва да имат “сенчеста” дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги, които “не съществуват”. Също така “скриването” на дейности е разход, защото изисква назначаване на квалифициран счетоводител, набиране и поддържане на фалшива документация. При това положение, всяка една такава фирма отчита и риска от санкции от страна на данъчните власти, което също е разход. Практиката показва, че наличието на сенчеста икономика налага и по-особена организационна структура на фирмите. Собствениците и/или управителите лично участват на почти всички етапи, защото няма как да се контролират дейности, които не се отчитат. Това затруднява специализацията на фирмата и намалява общата гъвкавост. Освен това фирмите от неформалната икономика нямат достъп до така наречените публични услуги като например – съдебното гарантиране изпълнението на договорите. Друг е въпросът, че в България така или иначе, държавните институции за гарантиране изпълнението на договорите са неефективни (изключително бавна процедура). Но решението в тази връзка е концентриране усилията на държавата към подобряване качеството на публичните услуги вместо примерно дострояване на АЕЦ “Белене”, създаване на фонд за рисков капитал или субсидиране на губещи предприятия. Повишаването на качеството на публичните услуги ще означава, че неформалните фирми ще имат стимул да преминат към официалната икономика, за да могат да се ползват от въпросните услуги. Действително поради съществуването на неформална икономика се събират по-малко данъци и такси и съответно по-малко бюджетни приходи. Затова обикновено дебатът включва - “ако се изведе сивата икономика на светло колко допълнителни данъчни приходи биха се получили”. Наред с това трябва да се има предвид, че голяма част от доходът, реализиран в сивата икономика, в действителност се харчи в официалната икономика, тоест създава стойност. И така идва ред и за най-същественият въпрос – как може да се намали сенчестата икономика? Обикновено на всички наши предложения за намаляване на данъците ни се отговаря, че колкото и да бъде намалена данъчно-осигурителната тежест в България, така нареченият “сенчест сектор” няма да започне да плаща данъци, защото такъв е манталитетът на българина. Това твърдение не е вярно, защото неформалните дейности създават разходи и при съществено намаляване на високата данъчно-осигурителна тежест в България “сивият сектор” съществено ще спадне. Например редица изследвания за България показват, че основна причина за неформалната икономика е високата данъчно-осигурителна тежест (виж тук). При това положение има две възможности. Първата е намаляване на данъците (в това число и осигурителните вноски), тоест премахване на една от причините за наличието на сива икономика. Втората възможност е въвеждането на допълнителни ограничения, като засилен контрол, по-големи санкции и др., които нямат отношение към първопричината, а целят промяна на следствието. Практиката показва, че във втория случай ефектът е неясен (в дългосрочен план), защото засиления контрол и санкции създават корупционна среда. Освен това на тези мерки част от фирмите отговарят с още по-добри начини за “укриване” и “посивяване”, а и част от тези фирми ще фалират поради невъзможност да покрият всички разходи за работа с правителството. Тоест, по-добрата алтернатива за намаляване на сенчестата икономика е създаването на стимули пазарните субекти да формализират своята дейност. Това може да стане например чрез либерализиране на средата за бизнес. Една от основните препоръки на Кауфман и Калибера в “Интегриране на сенчестата икономика от пост социалистически общества” за извеждане на сивата икономика на светло е мащабно либерализиране и дерегулиране1. Освен това много от така наречените “сенчести” фирми са малки, което означава, че са много “подвижни”. При това положение разходите за контрол са много високи и в много отношения надвишават възможните ползи. Горното разсъждение е още един аргумент в полза на създаването на стимули фирмите да изберат “официалния” път посредством намаляване на данъците и осигуровките. В тази връзка Русия е много добър пример. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест води до нарастване вместо до намаляване на приходите в бюджета точно поради “изсветляване” на неформалната икономика.
По-ниски данъци, bitte2Мариан Л. Тупи Мариан Тупи е помощник директор на Проекта за глобална икономическа свобода в Института Катон Сега, когато празненствата по случай разширяването на Европейския съюз приключиха, новите членове трябва да се приготвят за трудни времена занапред. Не друг, а самият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, критикува икономическата политика на тези страни. Както заяви пред списание “Фокус”: “В централно - и източноевропейските страни съществуват определени очаквания за разширяването – ние имаме ниски данъци и заплати, а инфраструктурните проекти, които сами не можем да финансираме, ще бъдат платени от ЕС. Това не е пътят да се върви напред. Нуждаем се от разумен баланс.” Коментарите на канцлера отразяват изявлението му от 19 април, когато той заедно с шведския премиер Горан Першон критикуваха ниското данъчно облагане в новите страни членки. Новите членове на ЕС трябва твърдо да се противопоставят на натиска от запад, защото ниските данъци и благоприятната за бизнеса среда са тяхната единствена надежда да генерират икономически растеж и да догонят запада. За начало, г-н Шрьодер е прав за ниските данъци в новите страни членки. В Естония има нулев данък върху реинвестираната или неразпределената печалба. В Латвия и Литва ставката по корпоративният данък е 15%; в Унгария е 16%; в Полша и Словакия – 19%. Обаче канцлерът пропуска да спомене, че повечето от старите членки отдавна са осъзнали, че по-ниските данъци водят до по-висок икономически растеж. Например между 1996 и 2003 г. Белгия намали ставката по корпоративния си данък на 34% от 40.2%; Дания - на 30% от 34%; Гърция – на 35% от 40%. Исландия намали корпоративния си данък на 18% от 33%; Ирландия – на 12.5% от 40%; Италия – на 38.3% от 53.2%; Люксембург - на 30.3% от 40.3% и Португалия – 33% от 39.6%. Тази критика на ниските данъци от страна на г-н Шрьодер е лицемерна, защото Германия направи същото, като намали корпоративния данък от 57.4% през 1996 г. до 39.4% през 2003 г. Тоест, истинският проблем на канцлера изглежда не са самите по-ниски данъци. По-скоро г-н Шрьодер възразява срещу факта, че някои държави са способни да намалят данъците си повече от другите, като изпреварват Германия и нейната скъпо струваща система за социални грижи. По-нататък г-н Шрьодер е неискрен като твърди, че новите членки разчитат на помощи от старите, като Германия, за да се справят с дефицитите заради по-ниските данъчни приходи. Размерът на националните вноски в бюджета на ЕС не зависи от данъчните приходи. Той е определен като процент от брутния вътрешен продукт на страната. Как са разпределени тези средства е въпрос, който трябва да бъде решен от европейските политици. Но тези решения не влияят на общия размер на самите вноски. Ако канцлерът иска да понижи процента на германската вноска от бюджета на ЕС, той трябва да продължи сегашната си икономическа политика, която спира икономическия растеж и намалява размера на германската икономика. Или пък, да остави останалите страни да се развиват. Разбира се, икономическият растеж е основният проблем на новите членки. Според Световната банка брутният национален доход (БНД) на човек от населението в Латвия, Литва и Словакия през 2002 г. е бил съответно $3,480, $3,660 и $3,950. Обаче БНД на човек в Германия през 2002 е бил $22,740. С други думи, ако новите членове искат да настигнат Запада трябва да им бъде позволено да следват политика, която генерира по-бърз икономически растеж. За щастие изглежда, че пазарноориентираната политика се отплаща. Например между 1998 и 2003 г. средният растеж на БВП на Естония, Унгария, Латвия, Литва и Словакия е съответно 4.69%, 4.04%, 5.87%, 5.27% и 3.23% на година. От друга страна германската икономика расте със среден темп от 1.25% през същия период. За да бъдем честни от избухването на канцлера има и една непреднамерена полза. Извеждането на преден план на вътрешно европейските финансови трансфери позволява на икономистите да разсеят някои от митовете забулващи помощите като характеристика на политиката на развитие. В миналото ЕС даваше две обяснения за финансовата помощ за отделните европейски региони. Първо, помощите трябваше да намалят неравенството в доходите. Все пак, когато основният размер на регионалните помощи започна да се разпределя в средата на 70-те години 44% от населението на ЕС живееше в региони с право на помощи. Въпреки това през 1997 г. този процент се увеличи до почти 52%. С други думи, програмата се провали в изпълнението на основната си задача за намаляване на различията между богатите и бедните европейски региони. Обаче тя наистина успя да стимулира поведение на търсене на изгода (rent-seeking) сред членовете на ЕС. Например Испания заплаши да наложи вето на целия процес на разширяване на ЕС вместо да загуби дела си от помощите от него. Второ, помощта трябваше да генерира по-бърз икономически растеж в споменатите региони на Европа. Съществуват някои концептуални проблеми с този подход към икономическия растеж. Правителствата имат изключително лоша слава при справянето с основния проблем на икономическата наука: ефективното разпределение на ресурсите. Докато пазарът определя разпределението на ресурсите според съобразената спрямо риска възвръщаемост от инвестициите, правителствата разпределят ресурсите на основата на политическото лобиране. Инвестирането в инфраструктура в продължение на 40 години в италианския юг е пример за провала на правителството. Югът продължава да е значително по-беден от севера. При това финансовата помощ за юга създаде силно чувство на възмущение на север и доведе до засилване на сепаратисткото движение на Умберто Боси – Северната лига. Скорошната инициатива на председателя на Европейската комисия Романо Проди да стимулира икономическия растеж чрез изграждане на мрежа от железопътни и автомобилни магистрали през целия континент трябва да се разглежда именно в светлината на традиционната политика за развитие в родната му страна. На практика помощите не могат да са фактор за икономическия растеж в Европа. Ако това беше вярно Гърция и Португалия, които получаваха някои от най-големите суми, но следваха социалистическа икономическа политика, щяха да бъдат европейските икономически суперсили. Вместо това те са сред най-бедните преди разширяването на ЕС. И тук привържениците на помощите поглеждат към Ирландия като успешен пример. Но уроците извлечени от опита на Келтския тигър са твърде различни. Когато през 1973 г. Ирландия се присъедини към Европейската икономическа общност тя беше една от най-бедните страни в Европа. През 2002 г. Ирландия може да се похвали с брутен национален доход на човек от населението от $23,030 – по-висок от германския от $22,740 и френския от $22,240. Как се случи това? Помощите от ЕС не биха могли да са основна причина за ирландския икономически растеж. Както показва Бенджамин Пауъл в изследване на Института Катон, темпът на икономически растеж расте по времето когато европейските помощи намаляват като процент от ирландския БВП. Това, което Ирландия направи, за да увеличи икономическия си растеж, беше да намали най-високата си пределна данъчна ставка от 80% през 1975 година до 44% през 2001 година и да понижи стандартния подоходен данък от 35% през 1989 година на 22% през 2001 година. Ирландците намалиха ставката по корпоративния данък от 40% през 1996 година на 12.5% през 2003 година. Всичко на всичко данъчните приходи през 1999 година са 31% от БВП. За сравнение средните приходи в останалите страни от ЕС са 46%. В резултат на тези и някои други реформи ирландската икономика растеше със 7.65% средногодишно между 1992 и 2001 година. Казано по друг начин има достатъчно доказателства, за да твърдим, че пазарноориентираната политика е по-добра за генериране на бърз икономически растеж отколкото са финансовите помощи. Новите членове трябва да бъдат насърчавани, а не заплашвани, когато възприемат такава политика. Старите членове на ЕС трябва да гледат на новите не като заплаха, а като пример за подражание. ------------------------------------------------------------ Статията е публикувана в The Wall Street Journal и е преведена с разрешението на автора.
Цитат на седмицата Правителството ще намали данъците вместо да поддържа бюджетни излишъци. Александър Жуков (обяснява данъчната политика на Русия)
Ние препоръчваме Какво представлява сивата икономика, защо съществува тя, какви стимули принуждават хората и фирмите да работят в неформалния сектор, какъв е размерът на сивата икономика, пречи ли сивата икономика или помага. На тези въпроси се опитват да отговорят професор Ханс Зенхолц и Фридрих Шнайдер: Hans F. Sennholz, The Underground Economy, 1984, Mises Institute: http://www.mises.org/etexts/underground.pdf Friedrich Schneider, Robert Klinglmair, Shadow Economies around the World: What Do We Know?, 2004, Institute for the Study of Labor, IZA DP No. 1043 http://www.iza.org/en/webcontent/publications/papers/viewAbstract?dp_id=1043 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Предимствата на частната пенсионна система Георги Ангелов, Мартин Димитров, Димитър Чобанов http://ime-bg.org/bg/Pension_reform.htm ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Данъчна реформа - единна данъчна ставка от 10% Посетете новата страница на Института за пазарна икономика, посветена на данъчната реформа и предложението за въвеждане на единна данъчна ставка от 10% за всички преки данъци - данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. http://ime.bg/taxes/Taxes_budget.htm ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Институт за пазарна икономика (www.ime.bg): Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg 1 Kaufmann, Daniel and Aleksander Kaliberda (1996) “Integrating the unofficial economy into the dynamics of post-socialist economies: A framework of analysis and evidence”, стр. 33, достъпен на адрес: http://www.worldbank.org/wbi/governance/pdf/wps1691.pdf 2 По-ниски данъци, моля
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 162.02 Kb. Сподели с приятели:
|