Програма на Обединените нации за околна среда Разпространение: общо unep/chw. 6/20 22 август 2002 г



страница1/17
Дата04.11.2017
Размер1.48 Mb.
#33888
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

UNEP/CHW.6/20

ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ОБЕДИНЕНИТЕ
НАЦИИ




ПОС



Програма на
Обединените нации за околна среда

Разпространение:

ОБЩО
UNEP/CHW.6/20

22 август 2002 г.

ОРИГИНАЛ: АНГЛИЙСКИ



КОНФЕРЕНЦИЯ НА СТРАНИТЕ ПО БАЗЕЛСКАТА
КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ТРАНСГРАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ НА
ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ И
ТЯХНОТО ДЕПОНИРАНЕ

Шеста среща


Женева, 9-13 декември 2002

Точка 6 (д)(ii) от предварителния дневен ред1

ТЕХНИЧЕСКИ НАСОКИ
ЗА ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО УПРАВЛЕНИЕ
НА БИОМЕДИЦИНСКИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ ОТПАДЪЦИ (Y1; Y3)

Обяснителна бележка от секретариата

I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ



  1. Препратка към решение V/26 за Работната програма на Техническата работна група.

II. ИЗПЪЛНЕНИЕ

  1. На своята седемнадесета сесия през октомври 2000 г., Техническата работна група прие техническите насоки за екологосъобразно управление на биомедицинските и медицинските отпадъци. На срещата бе постигнато съгласие, че техническите насоки трябва да бъдат публикувани и предоставени на Страните по Конвенцията и на други страни, нуждаещи се от подобни насоки, до тяхното окончателно приемане от Конференцията на Страните и бе изразена благодарност към Германия за изиграната водеща роля при изготвянето на настоящите насоки.

  2. Т
    От съображения за икономия от настоящия документ е отпечатан ограничен брой екземпляри. Делегатите се умоляват да носят своите копия на заседанията и да не искат допълнителни копия.
    ехническата работна група отбеляза, че в различните страни и на международно ниво се използват различни концепции и подходи за дефинирането на биомедицинските и медицинските отпадъци, особено по отношение на инфекциозните отпадъци. С цел да бъдат информирани потребителите на техническите насоки за различните концепции и подходи, съществуващи на международно ниво, секретариатът е изготвил придружителна бележка, която е включена в Анекс I към настоящата обяснителна бележка.

  3. Техническите насоки, приети от Техническата работна група, се съдържат в Анекс II към настоящата обяснителна бележка.

  4. На своята първа среща през май 2002 г., Работната група по изпълнението одобри решението на Техническата работна група за приемането на тези технически насоки и за предаването им на шестата среща на Конференцията на Страните.

III. ПРЕДЛАГАНИ СТЪПКИ

  1. На своята шеста среща Конференцията може да реши да обсъди приемането на решение със следното съдържание:

Конференцията,

Като приветства приемането на техническите насоки за екологосъобразно управление на биомедицинските и медицинските отпадъци,

Като отбелязва с благодарност водещата роля, изиграна от Германия при изготвянето на техническите насоки с подкрепата на Страните по Конвенцията и на други страни,

Като отбелязва също различните концепции и подходи, които се използват на международно ниво по отношение на дефинирането и класификацията на биомедицинските и медицинските отпадъци, особено по отношение на инфекциозните отпадъци,

  1. Приема техническите насоки за екологосъобразно управление на биомедицинските и медицински отпадъци, съдържащи се в документ UNEP/CHW.6/20;

  2. Приканва Страните по Конвенцията и другите страни да използват техническите насоки и да докладват чрез секретариата пред Конференцията на Страните на нейната следваща среща за техния опит и за евентуалните трудности или препятствия, срещнати при прилагането им с оглед на подобряването на техническите насоки, ако е необходимо;

  3. Моли секретариата да продължи сътрудничеството си със Световната здравна организация и Експертната комисия на ООН за транспортирането на опасни стоки по въпроси, отнасящи се до или свързани с екологосъобразното управление на биомедицинските и медицинските отпадъци.

Анекс I

Обяснителна бележка от секретариата

I. ЦЕЛ И ОБХВАТ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАСОКИ



  1. Основната цел на техническите насоки е да подпомагат страните при подобряването, ако е необходимо, на управлението на биомедицинските и медицинските отпадъци. Тъй като в контекста на Базелската конвенция това е стандартна процедура, след като бъдат приети от Конференцията на Страните, техническите насоки могат да бъдат преразглеждани с цел осъвременяване или обобщаване. В този контекст е важно да се отбележи, че възможностите за депониране, предложени в техническите насоки, се отнасят най-вече до приоритетните нужди на развиващите се страни. Ето защо Техническата работна група, на своята седемнадесета сесия през октомври 2000 г., препоръча техническите насоки да бъдат публикувани и предоставени на Страните по Конвенцията и на други страни, които се нуждаят от такива насоки, до тяхното окончателно приемане от шестата среща на Конференцията на Страните.

  2. При изготвянето на техническите насоки стремежът на техническата работна група бе да се гарантира, че Насоките ще съдействат за намаляването на влиянието на биомедицинските и медицинските отпадъци върху здравето на човека и върху околната среда, вземайки предвид различните степени на инфрастуркурно развитие и капацитет на страните. Ето защо бе акцентирано върху разработването на насоки, отнасящи се до:

(а) Строгото определение и класификация на съответните отпадъчни потоци;

(б) Разделянето на отпадъците при източника им;

(в) Достъпа до най-добрата налична информация за идентифицирането на отпадъците.

Техническите насоки съдържат указания за това как да се премине към модерно управление на биомедицинските и медицински отпадъци в допълнение към онези възможни варианти, които понастоящем се считат за необходими и подходящи, имайки предвид нивото на ноу-хау, капацитета и разходите.



  1. Техническата работна група осъзнава трудностите, стоящи пред прилагането на дефиниция за критериите за инфекциозност, която може да бъде използвана в целия свят, от гледна точка на управлението на отпадъците.

II. ПРОБЛЕМЪТ С ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ОТПАДЪЦИ

  1. При дефинирането и класификацията на биомедицинските и медицинските отпадъци в света се използват различни концепции и подходи, особено по отношение на инфекциозните отпадъци. Световната здравна организация (СЗО) следва концепцията за “универсалните предпазни мерки”, която описва набор от мерки, формулирани с цел да се предотврати предаването на заразни болести. В техническите насоки, приети от Техническата работна група през октомври 2000 г., се дава предпочитание на едно по-тясно определение на инфекциозните отпадъци, насочено към прагматични и ефективни от гледна точка на разходите варианти за управление на отпадъците. Дефинициите и критериите за определяне на инфекциозните вещества представляват област, в която е от значение международната хармонизация и важна роля играе сътрудничеството със СЗО и Експертната комисия на ООН за транспортирането на опасни стоки.

  2. В тази връзка потребителите на техническите насоки трябва да анализират внедряването на настоящите насоки на национално ниво с оглед на това да се определи как те могат да бъдат подобрени и какви са трудностите и препятствията пред ефективното им прилагане. За улеснение информацията, предоставена от СЗО на тема “Универсални предпазни мерки за предотвратяване на предаването на HIV и други инфекции, предавани по кръвен път”, се съдържа в приложението към настоящата обяснителна бележка.

Приложение


Универсални предпазни мерки за предотвратяване на предаването на HIV и други инфекции, предавани по кръвен път

"Универсалните предпазни мерки," дефинирани от Центъра за контрол и профилактика на болестите (ЦКПБ), представляват комплекс от предпазни мерки, предназначени за предотвратяване на предаването на човешкия имунодефицитен вирус (HIV), вируса на хепатит B (HBV) и други пренасяни по кръвен път патогени при оказване на бърза помощ или при медицинско обслужване. В съответствие с концепцията за универсалните предпазни мерки, кръвта и някои биологични течности от всички пациенти се считат за потенциално инфектирани с HIV, HBV и други пренасяни по кръвен път патогени.

Универсалните предпазни мерки заеха мястото на и елиминираха нуждата от изолационната категория "Предпазни мерки в случай на контакт с кръв и биологични течности " в издадените от ЦКПБ през 1983 г. Насоки за изолационните предпазни мерки в болниците. Прилагането на универсални предпазни мерки, обаче, не премахва нуждата от други изолационни предпазни мерки, например мерки за защита от въздушно-капкови инфекции в случай на грип, въздушна изолация при случаи на белодробна туберкулоза или контактна изолация при метицилин-резистентни щамове на Staphylococcus aureus.

Универсалните предпазни мерки се различават от системата за изолиране на телесни субстанции (ИТС), използвана в някои учреждения. Повече информация за ИТС може да бъде намерена в следните статии:



    1. Lynch P, et al. Rethinking the role of isolation precautions in the prevention of nosocomial infections. Annals of Internal Medicine 1987; 107:243-246. (П. Линч и др., Преосмисляне на ролята на изолационните предпазни мерки при профилактиката на нозокомиалните инфекции. Годишник по вътрешни болести 1987 г.; 107:243-246.)

    2. Lynch P, et al. Implementing and evaluating a system of generic infection precautions: Body substance isolation. American Journal of Infection Control 1990; 18:1-12. (П. Линч и др., Внедряване и оценка на система от общи мерки за профилактика на инфекциозните болести: изолиране на телесни субстанции. Американски журнал за контрол на инфекциите 1990; 18:1-12.)

През 1996 г. ЦКПБ публикува нови насоки (стандартни предпазни мерки) за изолационните предпазни мерки в болниците. Стандартните предпазни мерки обединяват в себе си основните положения на ИТС и универсалните предпазни мерки за предотвратяване на предаването на редица организми. Стандартните предпазни мерки са разработени за приложение в болници и не винаги се препоръчват за други учреждения, където се използват универсалните предпазни мерки – например детски градини и училища.

Универсалните предпазни мерки се отнасят до кръв, други биологични течности с видимо съдържание на кръв, семенна течност и вагинални секрети. Те се отнасят също и до тъканите и до следните течности: цереброспинален ликвор, синовиална течност, плеврална течност, перитонеална течност, перикардиална течност и амниотична течност. Универсалните предпазни мерки не се отнасят до изпражнения, назален секрет, храчки, пот, сълзи, урина и повърната материя, освен ако те не съдържат видими следи от кръв. Универсалните предпазни мерки не важат за слюнката, освен в случаите, когато тя съдържа видими следи от кръв, или в стоматологичните заведения, където попадането на кръв в слюнката е предсказуемо.

Универсалните предпазни мерки предполагат използването на такива защитни средства като ръкавици, мантии, престилки, маски или защитни очила, които могат да намалят риска от попадане на потенциално инфектирани материали върху кожата и лигавиците. Освен това, в съответствие с универсалните предпазни мерки, се препоръчва всички медицински работници да вземат предпазни мерки срещу наранявания, причинени от игли, скалпели и други остри инструменти или прибори.

Няма данни бременните жени-медицински работници да са изложени на по-голям риск от заразяване с HIV-инфекция, отколкото медицинските работници, които не са бременни; ако, обаче, по време на бременност се развие HIV-инфекция, съществува риск от перинатално заразяване на бъдещото дете. Поради наличието на този риск бременните медицински работници трябва особено добре да се запознаят с предпазните мерки за намаляване на риска от заразяване с HIV и стриктно да ги прилагат.



ПИСМЕНИ НАСОКИ: УНИВЕРСАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Универсалните предпазни мерки са разгледани в следните документи:



  1. CDC. Recommendations for prevention of HIV transmission in health-care settings . MMWR 1987; 36 (suppl no. 2S) (ЦКПБ. Препоръки за предотвратяване на заразяването с HIV в медицинските заведения. Ежеседмичен доклад за заболеваемостта и смъртността (ЕДЗС) 1987; 36 (Приложение № 2S).

  2. CDC. Update: Universal precautions for prevention of transmission of human immunodeficiency virus, hepatitis B virus, and other bloodborne pathogens in health-care settings. MMWR 1988; 37:377-388 (ЦКПБ. Осъвременена версия: Универсални предпазни мерки за предотвратяване на заразяването с човешкия имунодефицитен вирус, вируса на хепатит B и други пренасяни по кръвен път патогени в медицинските заведения. ЕДЗС 1988; 37:377-388).

  3. CDC. Guidelines for prevention of transmission of human immunodeficiency virus and hepatitis B virus to health-care and public-safety workers. MMWR 1989; 38 (S-6):1-36 (ЦКПБ. Насоки за предотвратяване на заразяването на работещите в областта на здравеопазването и обществената безопасност с човешкия имунодефицитен вирус и вируса на хепатит B. ЕДЗС 1989; 38 (S-6): 1-36).

Тези три документа могат да бъдат получени чрез обаждане на горещата линия за СПИН на телефон 1-800-342-2437 или на Националния информационно-аналитичен център по въпросите на СПИН на телефон 1-800-458-5231.

Освен това, Администрацията за безопасност на труда и здравеопазване (АБТЗ) е публикувала стандарт за "пренасяни по кръвен път патогени." Информация за този документ може да бъде получена на телефон 202-219-7157.

За повече информация за контрола на инфекциите в стоматологията, се обадете на телефон 1-800-458-5231, за получите публикацията "Информация за контрола на инфекциите." Ако имате допълнителни въпроси за стоматологичната практика, трябва да се обадите на Отдела за стоматологично здраве, ЦКПБ, телефон 770-488-3034.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЪКАВИЦИ, ПРЕСТИЛКИ, МАСКИ И ДРУГИ ЗАЩИТНИ СРЕДСТВА КАТО ЧАСТ ОТ УНИВЕРСАЛНИТЕ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Всички работещи в здравни заведения трябва ежедневно да използват подходящи средства за защита на кожата и лигавиците при контакт с кръв или биологична течност от пациент, в случаите, когато се изискват универсални предпазни мерки.

Препоръките за използване на ръкавици са подробно представени в Ежеседмичния доклад за заболеваемостта и смъртността от 24 юни 1988 г., който може да бъде получен чрез обаждане на Националната гореща линия за информация по въпросите на СПИН на телефон 1-800-342-2437 или на Националния информационно-аналитичен център по въпросите на СПИН на телефон 1-800-458-5231.

Ръкавици трябва да бъдат използвани:



  • при съприкосновение с кръв и биологични течности, за които се изискват универсални предпазни мерки, със слизести мембрани или с кожа с нарушена цялост на всички пациенти, и

  • при боравене с предмети или повърхности, замърсени с кръв или биологични течности, за които важат универсалните предпазни мерки.

Ръкавиците трябва да се сменят след контакта с всеки пациент. В случай на попадане на кръв или биологични течности, за които се изискват универсални предпазни мерки, върху ръцете и други кожни участъци, те трябва да бъдат измити незабавно или възможно най-бързо според състоянието на пациента. Ръцете трябва да бъдат измити веднага след свалянето на ръкавиците. Ръкавиците трябва да намалят случаите на попадане на кръв по ръцете при флеботомия, но не могат да предотвратят проникващите наранявания, причинени от игли или други остри инструменти. Институциите, в които ползването на ръкавици не се счита за необходимо при всички флеботомии, трябва периодично да преразглеждат прилаганата от тях политика. Винаги трябва да има ръкавици на разположение на медицинските работници, които желаят да използват такива при флеботомия. Освен това важат следните общи насоки:

    1. Ръкавици се използват при извършването на флеботомия в случаите, когато по кожата на медицинския работник има порязвания, драскотини или други нарушения на целостта на кожата.

    2. Ръкавици се използват в случаите, когато медицинският работник прецени, че е възможно ръцете да бъдат замърсени с кръв, например при извършване на флеботомия на неотзивчив и труден пациент.

    3. Ръкавици се използват при вземането на кръв от пръста и/или петата на бебета и деца.

    4. Ръкавици се използват при обучение за извършване на флеботомия.

Центърът за медицинско оборудване и радиологично здраве към Администрацията за контрол на храните и лекарствата (АКХЛ) отговаря за регулирането на производството на медицински ръкавици. Допълнителна информация за избора на ръкавици може да бъде получена от АКХЛ на телефон 301-443-8913.

Медицинските работници трябва да носят маски и защитни очила или лицеви екрани, за да предпазват лигавицата на устата, носа и очите си по време на процедури, при които е възможно да се образуват капчици кръв или биологични течности, изискващи универсални предпазни мерки. При извършване на процедури, по време на които е възможно да възникне опръскване с кръв или биологични течности, налагащи прилагането на универсални предпазни мерки, трябва да се носят престилки и мантии.

Всички медицински работници трябва да вземат предпазни мерки, за да не допускат наранявания, причинени от игли, скалпели и други остри инструменти или прибори при извършване на процедури; при почистване на използвани инструменти; при изхвърляне на използвани игли и при боравене с остри инструменти след процедура. С цел предотвратяване на нараняванията с игли, следните операции не бива да бъдат извършвани ръчно: поставяне на защитни капачета върху иглите, умишлено огъване или чупене на иглите, отделяне на иглите от спринцовките за еднократна употреба или други сходни манипулации. След като бъдат използвани, спринцовките, иглите, скалпелните остриетата и другите остри предмети за еднократна употреба трябва да бъдат поставяни в устойчиви на пробиване контейнери за отпадъци. Устойчивите на пробиване контейнери трябва да са разположени възможно най-близо до работните места. Всички игли за многократна употреба трябва да се поставят в устойчив на пробиване контейнер, за да бъдат транспортирани до мястото за преработка.

Прилагането на общи практики за контрол на инфекциите трябва допълнително да намали и без това незначителния риск от предаване на HIV чрез слюнка. Тези практики за контрол на инфекциите включват използването на ръкавици при обследване на лигавиците с пръсти и при ендотрахеална интубация, миенето на ръцете след контакт със слюнка и свеждането до минимум на необходимостта от провеждане на изкуствено дишане уста в уста чрез наличието на готови за употреба мундщуци и други прибори за белодробна вентилация на местата, където може да възникне нужда от извършване на изкуствено дишане.

Въпреки че универсалните предпазни мерки не важат за майчиното мляко, медицинските работници могат да носят ръкавици в случай на чести контакти с кърма, например при работа в млечна банка.

Отдел за повишаване на качеството на медицинското обслужване


Национален център за инфекциозни болести
Центрове за контрол и профилактика на болестите
Атланта, Джорджия

URL: http://www.cdc.gov/ncidod/hip/blood/universa.htm

Предлагани промени в проекта за
"Технически насоки за екологосъобразно управление
на биомедицинските и медицинските отпадъци (Y1; Y3)",
Базелска конвенция, януари 2001 г.

Документът трябва да бъде в съответствие с основните принципи за предотвратяване на заразяването с болести, предавани по кръвен път, които са описани като "универсални предпазни мерки".

Според "универсалните предпазни мерки", отпадъците, които са замърсени с кръв, кръвни продукти и някои биологични течности (цереброспинална, синовиална, плеврална, перитонеална, перикардиална и амниотична течност), трябва да бъдат класифицирани като една категория, независимо от това дали пациентът/пробата/отпадъкът са били предварително тествани или диагностицирани. Трябва да бъдат заличени всички позовавания на класификацията на отпадъците според това дали за пациентите/пробите/отпадъците "е известно или клинично изследвано", че носят потенциал за предаване на инфекциозни агенти. Универсалните предпазни мерки трябва да бъдат систематично прилагани, за да се предотврати незащитеният контакт при боравенето с такива отпадъци.

По-конкретно се предлагат следните промени:



  • Да се промени съответната част на страница 9, точка 3/13, за да включва всички отпадъци, замърсени с кръв, кръвни продукти и някои биологични течности (цереброспинална, синовиална, плеврална, перитонеална, перикардиална и амниотична течност). Не е задължително тази категория отпадъци да бъде обозначавана като "инфекциозни медицински отпадъци".

  • Страница 10, последен параграф, второ изречение: Острите предмети трябва да включват всички "остри предмети или заострени части, които могат да причинят нараняване или нарушение на целостта на кожата на човешкото тяло", и са замърсени с кръв, кръвни продукти и някои биологични течности (цереброспинална, синовиална, плеврална, перитонеална, перикардиална и амниотична течност) и то не само от инфектирани пациенти с опасни заразни болести.

  • Страница 17, точка 6/33: В a): да се изтрие "от инфектирани пациенти с опасни заразни болести..." до края на параграфа.

  • Страница 19, 1-ви и 3-ти параграф: да се заличат двата параграфа "Известие".

  • Страница 21, точка 39: да се промени бележка под линия a) като се изтрие "от инфектирани пациенти с опасни заразни болести" до края на параграфа.

Освен това се препоръчва да бъде добавен следният текст:

"Универсалните предпазни мерки" предполагат използването на такива защитни средства като ръкавици, мантии, престилки, маски или защитни очила, които могат да намалят риска от попадане на потенциално инфектирани материали върху кожата и лигавиците на медицинските работници. Освен това, в съответствие с универсалните предпазни мерки, се препоръчва всички медицински работници да вземат предпазни мерки срещу наранявания, причинени от игли, скалпели и други остри инструменти или прибори.



Анекс II

Технически насоки за екологосъобразно управление
на биомедицинските и медицинските отпадъци (Y1; Y3)


Предисловие

  1. В основата на настоящите насоки са залегнали поредица от национални насоки от развити и развиващи се страни и по-конкретно една изчерпателна публикация на Световната здравна организация (СЗО), която обхваща широк спектър от въпроси, и доклад, изготвен от Европейския комитет по стандартизация (ЕКС).

  2. И публикацията, и докладът включват две фундаментално различни концепции, отнасящи се до дефиницията и класификацията на биомедицинските и медицинските отпадъци, особено на инфекциозните отпадъци. В едно от предложенията, направени от СЗО, се дава предпочитание на по-широка дефиниция и класификация на инфекциозните отпадъци, която по принцип обхваща всички отпадъци, замърсени с кръв и други биологични течности, и по този начин се изключват всички – дори теоретичните – пътища за разпространение на инфекциозни заболявания (принцип на предпазването). По отношение на изброените и описани по-нататък начини за обезвреждане на отпадъци се предлагат по-прагматични и рентабилни решения (напр. депониране заедно с битовите отпадъци), което, обаче, означава, че желаното високо ниво на безопасност не може да бъде гарантирано за целия процес на обезвреждане.

  3. Настоящите насоки не следват подхода на широката дефиниция. В тях е използван подход, насочен към намаляването до минимум на опасните и проблемни отпадъчни потоци чрез привличане на висококвалифициран персонал, чрез използване на строго определение и класификация на отпадъчните потоци и чрез разделяне на отпадъците при източника им при наличието на най-добрата информация за идентифициране на отпадъците.

  4. Прилагането на специализирани техники за обезвреждане на отпадъци е необходимо само по отношение на това намалено количество отпадъци. Тези мерки, обаче, важат за основните източници на опасни отпадъци. Това ще доведе до добре организирано обезвреждане на биомедицинските и медицинските отпадъци при разумни разходи.

  5. Като се има предвид различното ниво на инфраструктурата, капацитета и възможностите за обезвреждане на отпадъци в различните Страни по Конвенцията, е необходимо да се изискват подходящи за тях и реално изпълними решения. В тази връзка техническите насоки описват начина, по който може да се постигне съвременно управление на биомедицинските и медицинските отпадъци, като същевременно се търсят други подходящи възможности за това.

  6. В настоящите насоки основно внимание се отделя на практическите аспекти на управлението на отпадъците, отнасящи се до третирането/боравенето с биомедицински и медицински отпадъци и тяхното екологосъобразно управление. Други аспекти се засягат само дотолкова, доколкото се смята за необходимо.

  7. Настоящите технически насоки трябва да се разглеждат в съчетание с други технически насоки, приети от Конференцията на Страните по Базелската конвенция, които регулират екологосъобразното оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, в частност техническите насоки за изгаряне на сушата (D 10) и за специално проектираните депа (D 5). Освен това трябва да се обърне специално внимание на съществуващата правна рамка и на отговорностите на съответните компетентни органи.

  8. Поради факта, че радиоактивните отпадъци, които не са обхванати от Базелската конвенция, се генерират и в сектора на здравеопазването, бе счетено за необходимо да се формулират някои фундаментални инструкции за третирането на такива отпадъци. Много от радионуклидите, използвани в нуклеарната медицина и биологичните изследвания, имат кратък период на полуразпад, поради което радиоактивното разпадане може да доведе до относително бързо снижаване на нивото на радиационна опасност на отпадъците под нивото на излизане извън контрол. На този стадий отпадъците попадат под действието на Базелската конвенция.

  9. Управлението на радиоактивните отпадъци се регулира от национални или международни норми, в частност от Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци. Подробни насоки за всички аспекти на безопасността на управлението на радиоактивните отпадъци се съдържат в поредицата от стандарти за безопасност на Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ). В точка 4.7 по-долу се споменават няколко публикации на МАГАТЕ, които имат връзка с контекста на настоящите насоки.

Съдържание

1. Въведение 14

2. Цел и обхват на насоките 15

3. Общо определение на биомедицинските и медицинските отпадъци 16

3.1 Здравеопазване 16

3.2 Биомедицински и медицински отпадъци 17

3.3 Опасни медицински отпадъци 17

3.4 Инфекциозни медицински отпадъци 17

3.5 Биологични медицински отпадъци 17

3.6 Остри предмети 18

4. Опасности, свързани с биомедицинските и медицинските отпадъци 18

4.1 Видове опасности 18

4.2 Рискови групи 18

4.3 Опасности, свързани с инфекциозните отпадъци 19

4.4 Опасности, свързани с остри предмети 21

4.5 Опасности, свързани с химичните и фармацевтичните отпадъци 21

4.6 Опасности, свързани с цитотоксичните отпадъци 22

4.7 Опасности, свързани с радиоактивните отпадъци 22

5. Сфера на приложение/идентифициране на източниците 22

6. Идентифициране и класифициране на отпадъците; групи отпадъци 24

6.1 Спецификации 25

7. Приложими съвременни технологии за управление, третиране и обезвреждане 34

7.1 Избягване/предотвратяване 35

7.1.1 Опаковка 35

7.1.2 Кухненски отпадъци и отпадъци от заведения за обществено хранене 36

7.1.3 Лабораторни отпадъци и остатъчни количества химични вещества 36

7.2 Разделяне, събиране, маркиране/етикетиране и третиране на биомедицински и медицински отпадъци 37

7.3 Транспортиране и съхранение на територията на медицинските заведения 40

7.4 Специални изисквания за опаковането и маркирането/етикетиране при транспортиране извън пределите на медицинското заведение 42

7.4.1 Изисквания към опаковката 43

7.4.2 Маркиране 44

7.5 Рециклиране/възстановяване 45

7.6 Операции/технологии за обезвреждане, акредитация и въздействие върху околната среда 45

7.6.1 Методи за обработка или депониране 46

7.6.1.1 Стерилизация с пара 50

7.6.1.2 Стерилизация със суха топлина 51

7.6.1.3 Химична дезинфекция/стерилизация 51

7.6.1.4 Други методи за третиране/обезвреждане 52

7.6.1.5 Изгаряне 52

7.6.1.6 Депониране 55

7.7 Отговорност (включително за действия в извънредни ситуации и план за действие в при непредвидени обстоятелства) 61

7.7.1 Възлагане на отговорности 61

7.7.1.1 Задължения на ръководителя на болницата 61

7.7.1.2 Задължения на отговорника за управление на отпадъците (ОУО) 62

7.7.2 Действия в извънредни ситуации 63

7.7.2.1 Действия при наличие на пострадали 64

7.7.2.2 Действия в случай на разлив 64

7.7.2.3 Докладване на инцидентите и произшествията 66

8. Одит на управлението на отпадъците 67

9. Изграждане на капацитет 68

9.1 Квалификация и обучение на персонала в здравните заведения 68

9.1.1 Отговорност за обучението 69

9.1.2 Учебни материали 70

9.1.3 Подбор на участниците 70

9.1.4 Препоръки за обучението 70

9.1.4.1 Препоръки за обучението на персонала, който извършва медицински услуги 70

9.1.4.2 Препоръки за обучението на персонала, който борави с отпадъци 71

9.1.4.3 Обучение на операторите, занимаващи се с депониране на медицински отпадъци 71

9.1.4.4 Обучение на персонала, който се занимава с транспортиране на отпадъците 71

9.1.4.5 Обучаване на персонала, работещ в инсинератори 72

9.1.4.6 Обучение на персонала, който обслужва специално конструирани депа 72

Анекс I
Библиография 73

Анекс II


Терминологичен речник 74

Анекс III


Примерни дейности за намаляване, повторна употреба и рециклиране на отпадъците 77

Анекс IV


Потвърждаване на ефективността на технологиите за дезинфекция на отпадъци (април 1993) 80

Анекс V
Емисионни стандарти за инсинераторите на отпадъци (в mg/m3 сух въздух при 11 % O2), установени от Европейския съюз 87





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница