Програма по Директива 2001/80/ес относно замърсяването със въглероден двуокис, серни и азотни окиси и прах от големите горивни инсталации



Дата23.10.2018
Размер110.77 Kb.
ТипПрограма
А Н А Л И З
на социално-икономическите последствия от закриване на въгледобивни мини и големи горивни инсталации в България

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ТРАЙКОВ

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЗАМ.МИНИСТЪР ХРИСТОВА

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЗАМ.МИНИСТЪР МАНЕВА,

УВАЖАМИ ГОСТИ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,


УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Глобалната световно-икономическа криза обхванала Европа, Балканския регион и националната икономика доведе до рязък спад на електропотреблението и износа на електроенергия. Влошиха се финансовите резултати на централи и мини. Нарастна и продължава да расте вътрешната задлъжнялост между енергийните дружества. Изключително големи трудности поражда необходимостта от срочното изпълнение на изискванията на редица директиви подписани от българското правителство при влизането на България в ЕС особено тези в областта на опазването на околната среда, като директивите: 2001/80/ЕС; 2003/87/ЕС.

Сериозни проблеми пред енергетиката и въгледобива произтичат от Прилагащата програма по Директива 2001/80/ЕС относно замърсяването със въглероден двуокис, серни и азотни окиси и прах от големите горивни инсталации.

Проблеми за енергийния сектор поражда и Директива 2003/87/ЕС по отношение на емисиите на парниковите газове от термичните централи.

Особено смазваща за целия български въгледобив и енергетиката е директивата за улавяне, депониране и съхраняването на въглеродния двуокис, която е минала на първо четене в парламента на ЕС и чийто срок за прилагане е 2016 г.

Всички термични централи произвеждащи електроенергия от въглища ще бъдат затворени ако не се преустроят съгласно изискванията на новата директива. Това се отнася и за централите от комплекса на „Мини Марица-Изток“ в това число и новата централа АЕS-Гълъбово.

Ясно е, че целият въгледобив и ТЕЦ-овете поетапно ще бъдат ликвидирани, ако не се вземат спешни мерки от държавата, работодателите, гражданските организации и синдикатите.


Какво е настоящето положение?
През 2008 г. бруто произведената електрическа енергия в страната е 44 830 827 MWh, от която над 45 % е произведена в термичните централи с изгаряне на въглища. Трябва да подчертаем, че поради ниското потребление на електроенергия породено от кризата и невъзможността да се получат кредити от банките, държавата и бизнеса забавиха усъвършенстването на технологията за директното изгаряне на въглищата. Това безспорно се отрази на изпълнението на европейските екоизисквания за опазване на климата.

Общото енергийно потребление, по данни на НИС от домакинствата, е както следва:



  • въглища и брикети - 11 %

  • централно топлоподаване - 18 %

  • електроенергия - 38 %

  • дърва - 29 %

  • природен газ - 1.5 %

Доставките на горива за ГГИ ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация-Перник, ТЕЦ „Република“, „Топлофикация – Сливен“, „Топлофикация – Габрово“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ Марица-3“ - Димитровград и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“ са изцяло зависими от добива на въглища от мините в: Бобов дол, Чукурово, Бели брег, Станянци, Фундаментал, Пирин-Ораново, Мина Открит въгледобив – Перник, Мина Черно море – Бургас, Балкан 2000 – Твърдица и Марица-Изток.

Относно Директива 2001/80/ и свързаната с нея Прилагаща програма на този етап ситуацията в отделните топлоелектрически централи е следната:



ТЕЦ „Бобов дол“ един от 3-те 240 мегаватови блока е затворен в края на 2008 г. Предстои да бъдат затворени и останалите два блока съответно през 2011 г. и 2014 г.

ТЕЦ „Република“ четирите блока са затворени. Работи само един блок на въглища, но и той е без сероочистваща инсталация.

ТЕЦ „Сливен“ трябваше да бъде спрян на 01 януари 2008 год.

„Брикел“ - Гълъбово има предписание да бъде спряна на 10 април 2010 г.

През 2010 г. същата съдба е отредена и за ТЕЦ „Марица 3“ - Димитровград с предписание за спиране.

А ТЕЦ-овете и мините от целия комплекс „Марица-Изток“ ще бъдат ликвидирани до 2016 г. ако не изпълнят изискванията на новата директива, която предстои да се приеме от ЕС до 01.10.2010 г.

Необходимо е да се знае, че Директива 2001/80/, както и Прилагащата програма са приети и утвърдени 2003 г. тогава, когато всички ГГИ са били държавни.

Приватизацията и структурната реформа закъсняха и се проточиха от 2003 г. до 2009 г., като ТЕЦ „Република“ - Перник и ТЕЦ „Марица-изток 2“ все още са държавни.

От всичко казано дотук става ясно, че паралелно с ГГИ захранвани с местни въглища ще бъдат затворени и всички мини надземни и подземни в Бургаския, Сливенския, Софийския, Пернишкия, Кюстендилския, Благоевградския и Старозагорския региони.

Трябва да се отбележи, че държавата и новите собственици, както на горивните инсталации, така и на мините имат ясно заявени и планирани инвестиции и проектна готовност за изпълнение на всички технологични и екологични изисквания произтичащи от нормативните документи на ЕС. Необходимо е обаче, от страна на държавата да се даде необходимия период от време за реализация на техните намерения и солидни гаранции за развитието на този бизнес. В противен случай ще бъдат съкратени от 130 до 150 хиляди работни места за миньори, енергетици и хора от други професии обслужващи това производство, а именно от авто и ж.п. транспорта, хора от ремонтните заводи, от търговските дружества от леката, от хранително-вкусовата промишленост и други.

Ще бъде прекратено местното производството на въглища и брикети за отопление на населението на България, ще се увеличи цената на произвежданата електро и топлоенергия за бита и индустрията и редица други негативни последствия за държавата и обществото.

Само в миннодобивния отрасъл в Софийско и Западна България поетапно ще бъдат съкратени над 30 000 работни места. На първо време до 2014 година ще останат без работа над 12000 миньори и енергетици ангажирани само в ТЕЦ Бобов дол и засегнатите мини „Станянци“, „Чукурово“, „Бели брег“, „Открит въгледобив“, „Св. Елизабет“, „Въгледобив Бобов дол“, р-к „Миньор“, „Катрище“, „Ораново“, „Канина“, „Балкан“, „Х. Димитър“, „Черно море“. В последствие до 2016 г. в мините и в комплекса „Марица-Изток“ ще бъдат съкратени още над 18 000 работни места миньори и енергетици и над 80 – 90 хиляди работници обслужващи това производство.

По данни на статистиката за м. октомври 2009 г. безработицата по региони ще има следните измерения:



  • Кюстендилска област 10 400 човека /14.14 %/;

  • Софийска област 13 399 човека или 10.63 %;

  • Пернишка област 7 268 човека /10.71 %/;

  • Сливенска област 10 664 човека /10.37 %/ ;

  • Старозагорска област 13 293 /8.5 %/.

В горепосочените цифри не са отчетени предстоящето съкращаване на работни места от мините и ГГИ от посочените по-горе региони.

Така че безработицата в тези региони по експертна оценка ще надхвърли 16 – 17 %, а някъде и повече примерно в Кюстендилска област може да стигне над 20 %.

С ликвидацията на горепосочените мини и ТЕЦ-ове възниква въпроса за държавата да реши и проблемите за алтернативната заетост и за квалификацията и преквалификацията в тези моно-индустриални региони.
Според синдикатите какви ще бъдат негативните последици за страната, за нейната енергетика и за хората работещи в тези браншове?
1/ Преди всичко ще се наруши баланса на електогенериращите мощности в страната, а от тук ще се постави под въпрос енергийната независимост и националната сигурност на България.

2/ България ще се лиши от от 29 до 35 милиона тона черни, кафяви и лигнитни въглища и от над 400 000 тона брикети общо за 850 – 950 милиона лв.

3/ Прекратяването производството на брикети и добив на въглища за огрев на населението в България ще бъдат засегнати 11 % от домакинствата предимно от селата, малките градове и социално уязвимите слоеве.

4/ Около 19 % от населението на страната ще бъдат лишени от топлинна мощност с мултиплициращ се социален и икономически ефект за засегнатите хора от третата възраст на населението, общините, училищата, детските градини, социалните заведения, административни сгради и др.

5/ Увеличението на безработицата в минно-енергийните региони допълнително всяка година ще товари държавния бюджет с 100 – 120 милиона лева за изплащане на социални помощи.

6/ Загубата на трудови доходи ще нагнети социално напрежение с непредвидими последици без да може да бъде овладяно. Ще последват стихийни бунтове и граждански неподчинения, стачки и други форми на борба на миньорите и енергетиците останали без хляб.

7/ Съкращенията от така наречен втори етап до 2016 г. ще станат факт при приемането на предвидената директива, заместваща Директива 2001/80/ЕС и налагаща от 2016 нови, значително по-строги лимити за емисии на Sox, NOx и прах – съответно 200 mg/m3 за Sox, 200 mg/m3 за NOx и 30 mg/m3 за прах.Ако не бъдат изпълнени тези изисквания (а към момента няма централа, която да мюоже да ги удовлетвори, включително и новоизграждащите се в района на Марица изток), това ще бъде края на българския въгледобив.
Какво ще загуби държавата и хората от засегнатите региони?
1/ От държавния бюджет трябва да се осигурят допълнително средства за:


  • Ликвидация и възстановяване на околната среда от закриване на мините и ГГИ, като за тази цел по експертна оценка ще са необходими над 250 – 300 милиона лева;

  • Бюджета ще губи ежегодно от концесионни възнаграждения около 10 – 12 милиона лева;

  • Ще са необходими 90 – 100 милиона лева за квалификация и преквалификация на съкратените работници;

  • Бюджета ще загуби стотици милиони лева от данъчни постъпления върху доходите на съкратените физически лица;

  • Годишно ще се намалят постъпленията от данък върху печалбата с 90 – 100 милиона лева следствие на прекратените дейности на предприятията обслужващи въгледобива и енергетиката.

2/ В бюджетите на общественото и здравното осигуряване ежегодно няма да постъпват вноски по пенсионните и здравни фондове, чийто размер годишно ще възлиза на 80 – 90 милиона лева.

3/ Ще се намали покупателната способност на населението в засегнатите региони.

4/ Ще се нарушат комуникационните връзки между населените места и обслужването на населението след спирането на транспорта на работниците за мините и ТЕЦ-овете.

5/ Ликвидираните предприятия няма да отчисляват данъци към общините на чиято територия се намират.

6/ Ще се обезлюдят определени градове, села и цели региони.
Какво ние като синдикати сме направили досега? Тук визирам двете централи на КНСБ и КТ „Подкрепа“, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ, Национална федерация на енергетиците, Независима синдикална федерация на енергетиците в България, СМФ „Подкрепа“ и Федерация на енергетиците „Подкрепа“.
До 2005 г. преговорния процес за членството на България в ЕС беше ТАБУ за синдикатите. След като бе подписан Договора за присъединяване на Република България и Румъния през 2005 г. и синдикатите се запознаха с всички документи и изисквания към енергетиката и добивната индустрия, което доведе до нашата бърза реакция. Написани са десетки писма до министър-председателите Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев, до министрите Милко Ковачев, Румен Овчаров, Петър Димитров, Джевдет Чакъров, Христина Христова, Емилия Масларова, Нона Караджова, до президента Георги Първанов и други централни ведомства. Освен това специално по тези въпроси сме провели седем разширени Браншови съвета със съответни решения и искания от изпълнителната власт да се намеси активно за спасяването на ГГИ и въгледобива от затваряне. Изпратени са писма до председателя на Европейската комисия г-н Барозу от ФНСМ-КНСБ и от председателите на миньорските и енергийни федерации на Полша, Румъния, Германия, Италия, Испания и България. Поискали сме съдействие от председателя на Европейската федерация на миньори, енергетици и химици г-н Райбш за оказване на помощ за спасяване на българския въгледобив като енергиен ресурс ФНСМ-КНСБ и СМФ „Подкрепа“.

По тези въпроси се организираха и проведоха с наше участие международни форуми в Полша и Турция. Такива две срещи се състояха и в България, в които участваха и български евродепутати.

Проведохме още четири съвещания в централата на КНСБ с участието на проф.д-р Желязко Христов, федерациите на енергетиците и миньорската федерация, Българската минно-геоложка камара. В срещата взеха участие и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите, работодатели, менажери и собственици на фирми. В някои срещи участваха и колегите от Подкрепа.

От друга страна д-р Тренчев заедно със своите федерации от бранша, проведе няколко срещи също с ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

Направиха се срещи с министър-председателя Бойко Борисов, с министър Трайчо Трайков и със зам.министър

г-жа Мая Христова .

По тези проблеми сега на 18 и 19 февруари предстои среща тук в България с Председателя на Европейската федерация на миньорите, енергетиците и химиците, където ще му бъде връчен специален документ за оказване на помощ пред ЕС.

Длъжен съм да съобщя, че благодарение на усилията и добрата аргументация на президента на КНСБ г-н Желязко Христов, на срещата му с премиера Бойко Борисов бе подписано писмо до Жозе Барозо за откриване процедура по чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС за прилагане на защитни мерки за сектор „Въгледобиов” и преразглеждане на сроковете за извеждане от експлоатация на ГГИ с цел осигуряване на необходимо време за извършване на инвестиции за привеждане към съответствие с предвидената нова директива, заместваща Директива 2001/80/ЕС. Тук е необходимо да споменем и усилията и съдействието в тази насока и на зам.президента на КНСБ Валентин Никифоров.



Бих искал да отбележа голямата роля на зам.министър Мая Христова и нейните бързи действия и експедитивност по подготвянето на процеса, както и нейната лична ангажираност в запознаването на отговорните лица с проблемите на сектора и намиране на варианти за решаването им. От името на синдикатите, от цялата енергетика и миньорите едно голямо благодаря!
Какво е необходимо да предприеме правителството?
1/ Правителството е необходимо да защити пред Европейската комисия секторната политика за производство на ел.енергия от въглища и съответно осигуряване на необходимия времеви период за извършване на инвестиции за привеждане към съответствие с директивата, заместваща Директива 2001/80/ЕС за ГГИ съгласно задействаната по чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към ЕС процедура до края на 2014 г. - 2015 г.
2/ България да защити пред Европейския съд иска си срещу ЕК за намалените квоти, и възстановяването им до първоначално посоченият от страната размер – над 67 милиона тона годишно.
3/ Преговорният екип от страна на МОСВ за измененията на Директива 2001/80/ЕС да проведе широка разяснителна кампания и срещи с експерти от енергийния сектор и заинтересованите лица.
4/ Ние синдикатите настояваме спешно да бъде организирана работна група с цел обследване и анализ на извършените дейности в сектор въгледобив и енергетика, чийто изводи да подготвят приемането на една нова Стратегия за развитие на българската енергетика до 2020 г., както и да послужат при необходимите промени в Закона за енергетиката. Наложително е да има ясна визия за оптимално използване на местните енергийни ресурси. Подчертаваме и необходимостта от включване на раздел и текстове пряко засягащи въгледобива. Освен това настояваме стратегията и закона за енергетиката преди да бъдат внесени в Министерския съвет и Народното събрание да преминат през обществен дебат, за да има възможност експерти, специалисти, граждански организации, академичната общност, работодатели и синдикати да направят своите предложения и съображения.
5/ Подчертаваме за пореден път, че създаването на Българския енергиен холдинг бе положително решение. Настояваме дружествата от БЕХ да останат в забранителния списък за приватизация.
6/ Настояваме незабавно рязко да се подобри ритъма на разплащане между енергийните дружества.
7/ Категорично се противопоставяме на идеята за поредното раздробяване и разпродаване части от НЕК като мрежата високо напрежение 110 КV, подстанциите 110/20 КV, защото това е важен елемент от националната сигурност на държавата.
8/ Поради разразяващата се напоследък истерия във връзка с глобалното затопляне, евентуалните катастрофални последици за човечеството и за нашата планета и предвид различните противоположни научни тези в тази насока ПРЕДЛАГАМЕ:
Правителството съвместно с БАН да организират международна научна конференция с най-известните учени в тази област и привържениците на всички възможни тези, на която да се обсъди и търси най-благоприятното решение на проблемите свързани с измененията на климата и причините за това.
Искам простичко да заявя, Федерацията на независимите синдикати на миньорите съвместно с другите синдикати от енергийния бранш ще направим всичко възможно, ще предприемем необходимите синдикални действия съгласно Закона за колективните трудови спорове, за да защитим работните места и хляба на миньорите и енергетиците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П. Токмакчиев/
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница