Университет по архитектура строителство и геодезия
Факултет по Транспортно строителство
Катедра "Обществени науки"
София, 09. 2016 г. Утвърждавам,
Ректор:
(проф. д-р инж. Ив. Марков)
Учебна програма
по дисциплината “Теория на социалните отношения”
за специалност ТС – Редовно обучение – Факултет по транспортно строителство
-
Курс на обучение: І
-
Семестър: ІІ
-
Пълен хорариум на аудиторните занятия: 30 ч., упражнения 15 ч.
Метод на проверка на знанията:
-
Тест;
-
Представяне на доклад.
Разпределение на аудиторните занятия
Форма на аудиторните занятия
|
Часове
|
Общо
|
Седмично
|
Лекции
|
30
|
2
|
Упражнения
|
15
|
1
|
Всичко за годината
|
Лекции: 30 часа
Упражнения: 15 часа.
|
А Н О Т А Ц И Я
Учебната дисциплина „Теория на социалните отношения“ има за цел да даде на студентите едно по-задълбочено познание на основни елементи и тенденции на съвременния социален свят. Това познание следва да им послужи като надеждна схема за ориентация в тяхната професионална практика, случваща се в полето на реални социални взаимовръзки. Изложението на учебното съдържание разкрива същността на тематизираните социални феномени в контекста на техния исторически произход и до голяма степен е построено хронологически. Курсът е разделен на пет главни части:
Част 1. Предмет на дисциплината и основни понятия
Част 2. Икономическият генезис на модерното общество
Част 3. Юридическият генезис на модерното общество
Част 4. Социални и политически идеологии на модерността
Част 5. Социални развития отвъд модерността
Упражненията са фокусирани върху най-важните моменти от съдържанието на курса. Провеждат се под формата на изнасяне на доклад, в който всеки студент трябва да представи интерпретацията си на текст, касаещ темата на семинарното занятие. Докладът служи като основа на обща дискусия, спомагаща за развитието на самостоятелно и критично мислене, както и за изясняване и усвояване на учебния материал.
Съдържание на учебната програма
1. лекции
Лек-ция №
|
Заглавие на темата
|
Съдържание
|
Продължи-телност
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Част 1. Предмет на дисциплината и основни понятия
|
1.
|
Социално конструираният свят на човека
|
1. Смисловата конституция на социалния свят.
2. Натурализиране на социалните феномени във всекидневното съществуване и рефлексията върху тях като критична и еманципативна позиция.
|
1 час
1 час
|
2.
|
Индивид и общество
|
3.Диалектика на социалното и индивидуалното. Форми на социална „дресировка“.
4. Опозицията „традиционна общност – модерно общество“. Разлика между истинска общност и маса.
|
1 час
1 час
|
Част 2. Икономическият генезис на модерното общество
|
3.
|
Теории за генезиса на капитализма
|
5. Ролята на римската Църква, светските владетели, градските патриции, кръстоносните походи, златодобива, колониализма, лихварството; извори на капиталистичесия дух (Макс Вебер и Вернер Зомбарт).
6. Свободният пазар и индустриално-техническата революция като следствие от преучредяването на световния ред в елемента на морето (Карл Шмит).
|
1 ½ час
1/2 час
|
4.
|
Марксовият анализ на капиталистическото общество
|
7. Трудът – същностната черта на човека.
8. Потребителна и разменна стойност, закон на стойността.
9. Отчужденият труд, дехуманизираният човек, неперсоналният характер на капитала, прикритостта на капиталистическото господство.
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
5.
|
От общество на производството към общество на потреблението
|
10. Консумацията и масовата култура като овладяване на частното пространство и личния живот от пазара и като повторно „омагьосване“ на света. Едноизмерният човек.
11. Репресивната толерантност.
12. Невротичната раздвоеност на конформиста.
|
1 час
1/2 час
1/2 час
|
Част 3. Юридическият генезис на модерното общество
|
6.
|
Произход на модерната държава
|
13. Respublica Christiana в средновековния Запад.
14. Конституиране на модерната териториална държава в „Левиатан” на Хобс: учредяване на социума в хоризонта на смъртта, правно-политическата трансцендентност на суверена, различаването между външно изповедание и вътрешна вяра като прототип на модерното разделение между публично и частно.
|
1/2 час
1 ½ час
|
7.
|
Дисциплинарната власт
|
15. Деперсонализация на господството в бюрократичната държава. От децизионизъм към нормативизъм.
16. Модерната власт като био-власт (Шмит, Фуко, Агамбен).
|
1 час
1 час
|
8.
|
Понятието „публичност”
|
17. Категориите „публично” и „частно” в техните исторически трансформации. Двойният произход на модерната частна сфера. 18. Буржоазното семейство като лоно на модерната субективност. Двойственият характер на частната автономия. 19. Определение, принципи и институции на модерната публичност. Има ли разлика между политическо и гражданско действие?
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
Част 4. Социални и политически идеологии на модерността
|
9.
|
Либерализъм
|
20. Лок като „баща“ на либерализма.
21. Разлика между либерализъм и демокрация.
22. Дискусията между формално равни като метафизически принцип на либерализма.
|
1 час
1/2 час
1/2 час
|
10.
|
Критика на либерализма
|
23. Напрежението между политика и икономика в либералните общества.
24. Проблемът за признанието. Либерализмът – край на историята?
25. Консерватизмът като реакция срещу либерализма и модерния начин на живот.
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
11.
|
Тоталитаризъм
|
26. Разлика между тоталитаризъм и диктатура.
27. Естественонаучният характер на тоталитарния закон.
28. Насилственото усамотяване като почва за тоталитарната идеология.
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
12.
|
Утопия и антиутопия
|
29. Инженерният характер на утопията. Диалектика на утопията и антиутопията.
30. Идеалната държава на Платон. Утопичното общество на Мор.
31. Антиутопиите на XX век. Политическият и икономическият тоталитаризъм като материализиране на утопията.
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
Част 5. Социални развития отвъд модерността
|
13.
|
Нации и национализъм
|
32. Примордиалисти и конструктивисти. Нацията като въобразена общност. Нацията – форма на общност, съответстваща на модерната териториална държава. Модерните схващания за време и пространство като предпоставка за въобразяването на нацията.
33. Типология на национализмите.
34. Институциите на колективната памет като инструмент на националната идеология. Противоречия на национализма.
|
1 час
1/2 час
1/2 час
|
14.
|
Обществото в ситуацията на глобалност
|
35. Аспекти на глобализацията: икономически, технологичен, екологичен, културен.
36. Социални измерения на глобализацията: разрушаване на връзката между място и общност, степента подвижност като фактор на социална диференциация, надтериториалността и „безтелеснотта“ на новия елит, глобализация и идеология на потреблението.
37. Криза на националната държава. Понятието “глокално”. Глобализацията – тревоги и надежди.
|
1/2 час
1 час
1/2 час
|
15.
|
Постиндустриалното общество
|
38. Модерно и постмодерно. Новите форми на комуникация и новите идеологии.
39. Преход от институции към мрежи.
|
1 час
1 час
|
Общо учебни часове
|
30 часа
|
2. Упражнения
№ по ред
|
Тема на упражнението
|
Съдържание
|
Провеждане и представяне
|
Хорариум
|
1.
|
Произход и същност на капитализма.
|
Как се ражда духът на капитализма? Закон на капитала. Работната сила като стока и източник на принадената стойност. Дехуманизиращият ефект на отчуждения труд.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
2.
|
Потребителското общество.
|
Промяна на характера на свободното време в развитото индустриално общество. Претълкуване на свободата в свобода за консумация. Истински и неистински потребности. Тоталитарният характер на потребителското общество.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
3.
|
Държава и политика в модерната епоха. Принципът на публичността.
|
Разлика между средновековната династическа и модерната териториална държава. Светската конституция и техническият характер на модерната държава. Суверенната власт и оголеният за нейната интервенция живот. Разделението между пубична и частна сфера. Принципи и институции на гражданската публичност, и нейните отношения с държавата.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
4.
|
Либерализмът – същност и противоречия. Консерватизмът. Тоталитаризмът.
|
Основни идеи на либерализма. Демокрация и диктатура vs. либерализъм. Напрежението между политика и икономика в либералните общества. Абстрактно vs. конкретно признание. Консерватизмът като контрапросвещенски и контрамодерен проект. Същност на тоталитаризма.
|
Доклади и дискусия
|
3 часа
|
5.
|
Утопия и антиутопия.
|
Връзка на утопията с рационализма и идеологията. Необходимото преобръщане на утопията в антиутопия. Антиутопичният характер на политическия и икономическия тоталитаризъм.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
6.
|
Нации и национална идеология.
|
Нацията – изначална и естествена или модерна и конструирана общност? Условия за възможността на нацията като общност отвъд локалното. Нация и териториална държава. Националната идеология като натурализиране на нацията и нейните противоречия.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
7.
|
Социални измерения на глобализацията
|
Икономически и технологически предпоставки. Новата поляризация – лишаване на локалното от неговата значимост срещу превръщането на определени значения в надтериториални. Туристи и скитници. Глобализацията – „макдоналдизация“ на света или диалог между културите и еманципация от предразсъдъците на собствената култура.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
Общо учебни часове
|
15 часа
|
Литература
А. Шютц. Чужденецът. София, 1999
Аристотел. Политика, кн. 3, София, 1995, в: http://www.uacg.bg/?p=18&l=1
Б. Андерсън. Въобразените общности. София, 1998
Д. Агамбен. Homo sacer - Суверенната власт и оголеният живот. София, 2004
Д. Лок. Втори трактат за управлението, в: Два трактата за управлението, София, 1996, кн. 2, 5, 8, 9
Д. Оруел. 1984. София, 1989
Е. Фром. Бягство от свободата, София, 1992, с. 193-206
Е. Хобсбом. Нации и национализъм от 1780 до днес. София, 1996
Ж. Липовецки. Време на вакуум. София, 1996
Жан-Жак Русо. За обществения договор. София, 1996, с. 7-26
З. Бауман. Глобализацията. Последиците за човека. София, 2000, гл. 1, 4
Л. Деянова и др. Социология. Учебник. София, 1992
Л. Колаковски. Основни направления в марксизма. София, 2006, с. 317-343
М. Бакунин. Програма на обществото за международна революция, в: Класици на анархизма, София, 2005, с. 312-322
М. Вебер. Протестантската етика и духът на капитализма. София, 2006
М. Вебер. Социология на господството. София, 1992
М. Грекова и др. Свят и личност за 12. клас. София, 2002
М. Фуко. Надзор и наказание. Раждането на затвора. София, 1998
П. Бъргър. Покана за социология. София, 1999
Платон. Държавата. София, 1982, кн. 5, 6
Р. Бредбъри. 451 градуса по Фаренхайт, в: Черно слънце. София, 1990
Т. Мор. Утопия. София, част 2
Т. Хобс. Левиатан, 1970, част I, гл. XIV, част II, гл. XVII, XXVI
У. Бек. Що е глобализация?, С., 2002, с. 118-125
Ф. Бентон. Консерватизмът, София, 1992, с. 113-147.
Ф. Тьонис. Общност и общество, в: Извори на социологията. София, 1998, с. 131-157
Ф. Фукуяма. Краят на историята и последният човек, София, 1992, с. 338-352.
Фридрих Август фон Хайек. Принципи на либералния обществен ред, в: http://www.uacg.bg/?p=18&l=1.
Х. Арент. Тоталитаризмът, София, 1993, с. 213-239.
Х. Маркузе. Едноизмерният човек. София, 1996, с. 17-38
Ъ. Гелнър. Нации и национализъм. София, 1999
Ю. Хабермас. Структурни изменения на публичността. София, 1995, с. 90-122
Учебната програма е приета от Факултетен съвет на Факултет по транспортно строителство – Протокол …………………….....................
Съставил:
(гл. ас. д-р Владимир Раденков)
Ръководител катедра:
(доц. д-р Д. Йорданова)
Декан на ФТС:
(проф. д-р Владимир Тодоров)
Сподели с приятели: |