Програма по дисциплината християнски свети места на балканите

(извън националните ни граници)

(Избираема дисциплина – СИД)

Специалност: Балканистика, българска филология и др. ....

Извадка от учебния план:

Анотация

Предложената дисциплина е свободно избираема (30 часа). Представеният тук СИД има за цел да запълни някои „бели петна“ в общата академична култура приоритетно на студентите от специалността „балканистика“ към ФСлФ, както е насочен и към студенти от специалностите „българска филилогия“, „руска филология“ и др.

Наред с изучаваните в специалността „балканистика“ дисциплини „История на Византия“ и „Средновековна история на балканските народи“, е нужен допълнителен специфичен информационен масив, който да запълни празнините в знанието за някои емблематични християнски свети места през столетията – и в частност на Балканите. Не е достъчно да се изучават само факти от балканското „политическо“ средновековие, без да се привнесат и елементи от по-широк общокултурен характер. Подобни са например ред християнски свещени места, отнасящите се до важни символни топоси през столетията: ярки доказателства са Света гора, Метеора, централнобалканските средновековни манастирски комплекси (често пряко свързани с нашата история), поклонниически средища на границата между Източна Тракия и Южна Странджа и пр. Цариград (Константинопол) – метрополия, макар и стъпила на два континента, винаги е хвърляла за добро или за зло „тежката“ си сянка над балканските територии (може би с изключение на един Солун през средновековието и Възраждането). Свети места от пределите на историческата област Македония са пряко свързани в определени моменти с нашата история – например манастирите и църквите по Охридското и Преспанското езеро.

Западните Балкани, макар и с по-късно развита латинска духовна традиция, също предпоставят свети места от регионално значение – такива като Пореч, Ровиньи и другаде.

При формулирането на темите, залегнали в предложения СИД, напълно съзнателно са избегнати националните ни християнски светини поради обема на материала, както и поради вероятността да бъдат обект на разглеждане и в други текущи курсове. Като цяло курсът има за цел да дообогати знанията с балканистична културно-историческа и християнска насоченост на студентите от едноименната специалност, както и би представлявал интерес и за сродни специалности от ФСлФ.

С помощта на богат илюстративен материал (и мултимедия) курсът се стреми да избяга от простото представяне на текстове и факти.

Подготовка на реферат (в края), както и системна работа с библиографии, мултимедия и с интернет ресурси.

Лекционен курс:

Доц. Румен Бояджиев (СУ-ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“)

Браун, Питър. Светът на късната античност /150 - 750 г. сл. Хр./ София, 1999.

Браун, П. Тялото и обществото. Мъжете, жените и сексуалното самоотричане през ранното християнство. София, 2003.

Карпантие, Жан; Франсоа Льобрен (Ред.). История на Средиземноморието. София, 2001.

Кабан, Пиер (Ред.). История на Адриатика. София, 2012.

Николова, Бистра. Монашество, манастири и манастирски живот в Средновековна България, т. 1 Манастири, т. 2 Монаси. София, 2010.

Томов, Тома. Константинопол и руската колония (до 1204 г.). София, 2008.

Снегаров, И. История на Охридската архиепископия, I (С., 1924); II (1932).

Иванов, Й. Български старини в Македония. С., 1931, 1970.

Стрезов, Г. Охрид. Градът на живите предания. С., 1938.

Петров, П.; Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония. С., 2003.

Тачева, М. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия (V в. пр.не. – IV в. от н.е.). София, 1982.

Милюков, П. Н. Христианские древности Западной Македонии. – В: Изв. Русс. Археолог. Инст. в Константинополе, IV / 1 (1899).

Сокровища древнерусской литературы. Книга хожений /Записки русских путешественников XI – XV в./. Москва, 1984.

Милошевиђ, Петар. Археологија и историја Сирмијума. Нови Сад /Матица Српска/, 2001.

Поповиђ, Вл. Sirmium – īрад царева и мученика /Сабрани радови о археологији и историји Сирмијума/. Сремска Митровица, 2003.

Балканите – многоликите измерения на европейската култура /БАН, Институт по балканистика/. София, 2010.

Голдщайн, Иво. История на Хърватия. Пловдив, 2003.

Щайндорф, Лудвиг. Хърватия от Средновековието до наши дни. Изд. Рива, 2009.

Хьослер, Йоахим. Словения. От наченките до наши дни. Изд. Рива, 2009.

Demandt, A. Die Spätantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 – 565 n. Chr. /Handbuch der Altertumswissenschaft, Abt. III, Teil 6/. München 1989; ²2007.

Hearsey, J.E.N. City of Constantine 324-1453. London, 1963.

Maclagan, M. The City of Constantinople. London, 1968.

Mango, C. Architectura Bizantina. Milano, 1975.

Mathews, Th. F. The Byzantine Churches of Istanbul, A photographic Survey. Pennsylvania, 1976.

Underwood, P .A. The Kariye Djami, 4 Vols. N.Y., 1966 (Princeton, 1975).

Ousterhout, R. G. The Architecture of Kariye Camii in Istanbul. Washington /D.C./, 1987.

Majeska, G. Russian Travelers to Constantinople in the Fourteenth and Fifteenth Centuries [Dumbarton Oaks Research Library and Collection]. Washington, 1984.

Davies, P. (Ed.). Architecture and Pilgrimage 1000 – 1500. Southern Europe and Beyond. Ashgate, 2013.

Cavarnos, C. The Holy Mountain. Belmont /MA/, 1973.

Le millénaire du Mont Athos 963 – 1963, 2 Vols., Chevetogne, 1963-1964.

Capuani, M.; M. Paparozzi. Athos. Le fondazioni monastiche. Un millennio di spiritualità e arte ortodossa. Milano, 1997.

The Monastic Community of Mount Athos – In: Egeria. Monuments of Faith in the Medieval Mediterranean (Hellenic Ministry of Culture), c. 101-111; за Света Гора съществува и обемна литература на гръцки: Панселинос – 2003; Мамалакис – 1971; Папхрисанту – 1992 и пр. Интересни интернет ресурси, касаещи нашата история: www.svetagora.org/library/patepis/03.htm (Пътепис на Иван Лазаров за пребиването му в „Зограф”; обнародван в сп. „Златорог” от 1928 г.).

Sofianos, D. Z. Meteora. Wegweiser. Megalou Meteorou (+ библиография).

Avraméa, A. Le Péloponnèse du IVe au VIIIe siècle. Changements et persistances. Paris, 1997.

Dinić, M. Srpske zemlje u srednjem veku. Beograd, 1978.

Beaucamp, J. Le statut de la femme à Byzance (4^e – 7^e siècle), T. I (Le droit impérial); II (Les pratiques sociales). Paris, 1990, 1992.

Connor, C. L. Women of Byzantium. New Haven (CT), 2004 /представлява принос към ролята и сатуса на жените във византийското общество между IV и XIV в./.

Savramis, Dem. Zur Soziologie des byzantinischen Mönchtums. Leiden / Köln, 1962.

Schade, K. Frauen in der Spätantike - Status und Repräsentation. Eine Untersuchung zur römischen und frühbyzantinischen Bildniskunst. Mainz, 2003.