Програма по фармакология за студенти по медицина



страница1/5
Дата01.09.2016
Размер0.76 Mb.
#8023
ТипПрограма
  1   2   3   4   5


Медицински университет - София, Медицински факултет

Катедра по фармакология и токсикология


ул. ,,Здраве” 2, 1431 София,  (+359 2) 952 0539 и факс 54 46 43


УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО ФАРМАКОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА

 Курс на обучение: III

Семестри на обучение: V и VI


Семестър, в който се провежда изпита: VI

Пълен хорариум на аудиторните занятия: 165 часа


Разпределение на часовете за аудиторни занятия


Семестър

Лекции

Упражнения

V (15 седмици)

45 часа (3 ч/седм.)

45 часа (3 ч/седм.)

VI (15 седмици)

30 часа (2 ч/седм.)

45 часа (3 ч/седм.)

Общо: 165 часа

75 часа

90 часа



ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Съгласно УЧЕБНИЯ ПЛАН (прилга се отделно) като университетска дисциплина фармакологията се преподава през V и VI семестър на шестгодишния курс на обучение на студентите по хуманна медицина в общ обем 165 часа (75 часа лекции и 90 часа упражнения) и завършва с изпит в края на VI семестър. През V семестър а лекциите и упражненията са по 3 часа седмично, а през VI семестър лекциите са 2 часа, а упражненията 3 часа седмично.

ЦЕЛ. Целта на обучението по обща фармакология е студентите да получат съвременни теоретични и практически познания за лекарствата, необходими за пълноценната им професионална подготовка и клинична дейност. В лекционния курс студентите изучават фармакодинамиката, фармакокинетичните особености, основните показания, взаимодействията и нежеланите реакции, което е изключително важна предпоставка за успешното изучаване на клиничните дисциплини в по-горните курсове.

ЛЕКЦИИ. Лекциите предшестват практическите упражнения и започват с основни въпроси на общата фармакология, включващи фармакокинетиката фармакодинамиката и факторите повлияващи действието на лекарствата. Последователността на темите от специалната фармакология е подбрана рационално, което допринася за по-ефективното усвояване на преподавания материал, както и за осъществяването на по-добра вертикална и хоризонтална интеграция на преподаването по фармакология с това на фундаменталните и клиничните дисциплини.

В курса на обучение значително място е отделено на лекарствата за фармакотерапия на социалнозначими заболявания, като атеросклероза, артериална хипертония, тромбоемболична болест, ИБС, МСБ, ХОАБ, неоплазми, затлъстяване, инфекции (вкл. СПИН), хелминтози, епилепсия, паркинсонова болест, шизофрения, депресии, наркомании, тревожност и паника, ХОББ, язвена болест, колагенози, подагра, остеопороза, тиреотоксикоза, захарна болест, анемии, еректилна дисфункция, пародонтоза.



При отделните групи се изучават основни лекарствени средства, като се използват предимно международни наименования. Разглежда се тяхната фармакодинамика, фармакокинетични особености (бионаличност, СПП, t, елиминиране); основни показания, приложение и взаимодействия. Освен това специално внимание се отделя на НЛР (вкл. по време на бременност), както и на главните противопоказания.

Лекционният курс завършва с разглеждане на основните лекарствени взаимодействия, нежеланите лекарствени реакции и принципите на антидотната терапия. Учебният план за лекции обхваща пълния курс на обучение по фармакология, а този за практически упражнения95% от него.

УПРАЖНЕНИЯ. По време на практическите упражнения (семинари) с продължителност от 3 учебни часа, студентите изучават лекарствените форми, овладяват рецептурните принципи за тяхното предписване, основните въпроси на общата фармакология и фармакологията на почти всички групи лекарства.

Главните елементи на практическите упражнения включват: а) въвеждащ тест (10 до 15 min) с оценка +/-; б) семинар (до 60 min за студенти медици и до 40 min за – стоматолози ) с шестобална оценка; в) демонстрация на лекарствени препарати и фирмени рекламни материали, видеофилми, диапозитиви, схеми и подходящи компютърни свързани (CAL) програми до 30 min и г) решаване с помощта на учебници и лекарствени справочници на рецептурни задачи – от 20 до 30 min (с тяхното изписване) като в по-голямата си част тези задачи имат фармакотерапевтична насоченост. Студентите полуават оценка по шестобалната система. Катедрата работи с тестове от 1995 г. като досега са издадени 3 учебни помагала с тестове по фармакология.



По време на практическите упражнения студентите водят протокол, в който задължително вписват класификацията на разглежданите лекарства и изписаните рецепти. По време на провеждане на колоквиумите аситентите преглеждат и заверяват съответния цикъл протоколи.

Отсъствията от практически упражнения се отработват извънредно пред съответния преподавател след писмено разрешение от Деканата. Студентите подготят и защитават онагледен с таблици и фигури реферат, разработен в съответствие с програмата по фармакология при използване на допълнителна литератутра. Освен това те представя изписани всички рецептурни задачи по темата.

КОЛОКВИУМИ. През всеки семестър се провеждат писмено по два колоквиума, които включват: 1) рецептура на лекарствените форми и обща фармакология; 2) невротропни средства (без анестетици и аналгетици); 3) сърдечно-съдови средства и средства, повлияващи кръвта; 4) противомикробни и противопаразитни средства.

АУДИТОРНИ ТЕСТОВЕ. През всеки семестър се провеждат писмено по два аудиторни контролни теста, включващи по 25 въпроса. Те се оценяват по шестобалната система, като за оценка среден (3.00) се изисква решение на 60% от тестовете. Броят на верните отговори в тествоете е равен на броя на грешните. Въпросите в тестовете имат по 4 възможни отговора, като верните отговори варира от 1 до 3 (multiple choice test).

РЕФЕРАТИ, ПОСТЕРИ И КОМПЮТЪРНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ. През втория семестър от обучението си по фармакология студентите подготвят писмено реферат в размер на 4 стр., който се оценява по шестобалната система. Оценените с отличен (6.00) реферати се защитават на СПЕЦИАЛНА СТУДЕНТСКА СЕСИЯ в началото на м. май пред студенския курс и преподаватели от катедрата под форма на постери или компютърна презентация (с регламаент 8 до 10 min за презентация).

ИЗПИТЪТ по фармакология включва писмено решаване на тест в продължение на 25 min, практически изпит и теоретичен изпит. Изпитният тест не е стопиращ, коригира окончателната оценка с 1/6. За писмена подготовка на практическия и теоретичния изпит студентите имат на разположение 60 min. По време на теста, практически и теоретичния изпит студентите не могат да напускат учебните зали.

Тестът обхваща основни въпроси от рецептурата, общата и специалната фармакология. Верните отговори са зачеркват с “X”. Тестът се оценява по шестобалната система, като при 60% верни отговори оценката е удовлетворителен (3).

Практическият изпит включва писмено решаване на 4 рецептурни задачи и кратка писмена аргументация за направения избор на предписаните препарати.

Теоретичният изпит е комбиниранписмен и устен. Той обхваща три въпроса, единият от които задължително трябва да бъде развит писмено, а за другите два се изисква кратък писмен план с класификация на групите лекарства и написване на основните им представители с техните наименования на латински и/или английски език.

КРАЙНАТА ОЦЕНКА ОТ ИЗПИТА ПО ФАРМАКОЛОГИЯ се формира от средния годишен успех, оценката от изпитния тест, оценката от практическия изпит и утроената оценка от теоретичния изпит. При слаби оценки на теста и практическия изпит, изпитът по фармакология се прекратява.

Изборът на тест, изпитни билети и изпитна комисия се извършва на строг лотариен принцип. Комисията за провеждането на изпита включва хабилитиран и нехабилитиран преподавател.

Изпитът започва с писмен тест в определения от Декана на Медицински факултет ден в 8.00 часа сутринта. Пет минути преди това студентите трябва да са заели съответните учебни зали на Катедрата. Заверени бланки за изписване на рецептите за практическия изпит, както и заверени листи за водене на писмени бележки по практическия и теоретичния изпит, всички студенти получават от Катедрата в деня на изпита.

НАСТОЯЩАТА ПРОГРАМА е актуализирана и значително разширена в класификационен, фармакодинамичен и фармакотерапевтичен аспект. В нея за първи път са включени препарати, подбрани по тяхната терапевтична ефективност, а за някои от тях, свързани с лечение на социалнозначими заболявания и спешни състояния в медицината, са дадени често използвани в клинчината практика лекарствени форми и важни фармакокинетични параметри (орална бионаличност, СПП, t). Повечето препарати са представени с техните международни наименования (Reg.INN, респ. DCI). Имената на лекарствата, представляващи соли, са дадени по PhI. Търговските наименования са означени със знака . С така направените промени настоящата разширена програма придобива известен компендиален характер и може да служи за бърз преговор по фармакология, а същоза разработване на реферати по зададена тема. От друга страна тя е отворена за по-нататашно усъвършенстване.

СЪДЪРЖАНИЕ И ОБЕМ НА ЛЕКЦИОННИЯ МАТЕРИАЛ
1. ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФАРМАКОЛОГИЯТА – 1 ч.

Предмет и задачи на фармакологията като основа на фармакотерапията. Връзка с други науки.

Клонове и направления на медицинската фармакологиябиохимична фармакология, имунофармакология, фармакология на развитието, хронофармакология, генна фармакология, експериментална и клинична фармакология.

Исторически преглед. Развитие и постижения на фармакологията по света и у нас. Научни постижения на W. Wihering, F. Serturner, Cl. Nativelle, Н. П. Кравков, П. Ерлих, Ал. Флеминг, чл. кор. П. Николов (18941990), проф. д-р Д. Пасков (19141986), акад. В. Петков (19162000).

Видове дроги: растителни (Flores Chamomillae, Folia Digitalis, Folia Cotini, Radix Belladonnae, Fructus Cynosbati, Radix Althaeae, Radix Primulae, Cortex Chinae, Herba Hyperici, Semen Lini, Stigmata Maydis, Stipites Cerasorum; Secale cornutum), животински (Adeps suillus, Cetaceum, Cebum bovinum, Cera, Lanolin) и минерални (Natrii chloridum, Sulfur).

Лекарство (лекарствено средство), лекарствена субстанция (лекарствено вещество), лекарствен продукт. Определение, произход и наименования на лекарствата. Етапи при създаване на нови лекарствапредклиничен и клиничен. Плацебо ефект на някои лекарства.

Изисквания за добра производствена практика (GMP), добра лабораторна практика (GLP) и добра клинична практика (GCP). Етични, здравни, социални и финансови аспекти при създаване на нови лекарства. Фармакоикономика.



Функции на официалните регулаторни органиКЛС, КЛР, ИАЛ.

Видове препарати: галенични (тинктури, екстракти, сиропи, медицински води и др.), неогаленични (максимално очистени фитопрепарати), специалитети (съдържат едно или повече химически чисти вещества).

Лекарствена информация: учебници, ръководства, тестове, справочници, наръчници, монографии, рекламни фирмени (вкл. видео-) материали, списания, работни срещи, конгреси, лекционни курсове, компютърни информационни системи (SilverPlatter, Medline), интернет-адреси за лекарствена информация.
2. ОБЩА ФАРМАКОКИНЕТИКА – 2 ч.
Фази на проникване и движение на лекарството в организма: фармацевтична, фармакокинетична и фармакодинамична.

Трансмембранен транспорт на лекарствата

Пасивен транспорт: филтрация, проста дифузияуравнение на HendersonHasselbalch). Лекарства слаби бази и слаби киселинизначение на pK на лекарството и pH на средата.

Активен транспорт: натриева, калиева и аминна помпа. Улеснена дифузия.

Ендоцитоза и екзоцитоза.

Резорбция на лекарствата при ентерално приложение: буколингвална, стомашна, на нивото на тънкото и дебелото черво.

Резорбция на лекарствата при парентерално приложение: след инжектиране (s.c., i.m, i.v., i.v. инфузия, ендолумбално, интраартериално, интраартикуларно, интракардиално, интраперитонеално) и инхалиране (per inhalationem); след перкутанно, пермукозно и уро-генитално приложение.

Разпределение на лекарствата в организма

Компартменти (пространства) на разпределение на лекарствата.

Свързване на лекарствата с плазмените и тъкънните протеини.

Изчисляване на привидния обем на разпределние (Vd = D/Css), бионаличността (F), плазмения полуживот (t) и плазмената концентрация при състояние на равновесие (Css).

Площ под кривата доза-ефект (AUC). Максимална плазмена концентрация (МПК) и време за нейното достигане (tmax).

Бариерни системи, свързани с разпределението на лекарствата (кръвно-мозъчна, плацентарна, тестикуларна) и тяхната екскреция (кръвно-млечна, кръвно-алвеоларна).

Метаболизъм (биотрансформация) на лекарствата в организма

Реакции през I фаза: окисление на фенилбутазона, редукция на леводопа, хидролиза на местните анестетици.

Реакции през II фаза: глюкуроконюгация на хлорамфеникола и ГКС; ацетилиране на изониазида (генетичнен полиморфизъм); сулфоконюгация на хепарина и хлорамфеникола.

Ензимни системи (изоформи на цитохром P450 и др.) и органи, участващи в метаболизма на лекарствата. Бърз чернодробен метаболизъм и ниска орална бионаличност на пропранолола, лидокаина, верапамила. Ентерохепатален кръговрат на дигитоксинa и фенолфталеина.

Ензимни индуктури: фенилбутазон, фенобарбитал, фенитоин, флумецинол, карбамазепин, рифампицин, никотин, етанол.

Ензимни инхибитори: хлорамфеникол, цефамандол, цефоперазон, метронидазол, дисулфирам, ACE инхибитори.

Предлекарства (prodrugs): фенилбутазон, глицерилтринитрат, леводопа, метилдопа, еналаприл, азатиоприн.

Генетични особености в метаболизма на кислорoдната вода, изониазида, суксаметония и хлороквина.

Механизми на екскреция на лекарствата и техните метаболити

Излъчване на лекарствата чрез бъбреците (бета-лактами, аминозиди, хинолони, сулфонамиди, нитрофурани, салицилати, барбитурати, морфиномиметици). Бъбречен клирънс и време на полулелиминиране на лекарствата (t).

Екскреция на лекарствата с жлъчката (рифамицини, тетрациклини, макролиди, линкозамиди, фенотиазини), през стомашно-чревния тракт (морфин), белия дроб (инхалационни анестетици, етерични масла, йодиди, алкохол), слюнката (фенитоин, залцитабин, спирамицин, йозамицин, олеандомицин), кърмата (барбитурати, резерпин, сулфонамиди, тетрациклини, кофеин, алкохол). Фармакотерапевтично и токсикологично значение.
3. ОБЩА ФАРМАКОДИНАМИКА – 2 ч.

Лекарствено действие и лекарствен ефект

Структурно неспецифично действие на общите анестетици, осмотичните лаксативни средства, осмодиуретиците и антацидите (антиациди).

Структурно специфично действие на лекарствата

Лекарства, повлияващи ДНК (алкилиращи цитостатици).

Лекарства, повлияващи микробните ораганели (противомикробни средства).

Лекарства, повлияващи таргетните макромолекули протеин: йонни канали и помпи (местни анестетици, калциеви антагонисти), ензими (карденолиди, ACE инхибитори), молекули-носители (блокиране на невроналното усвояване на холина и нордреналина), рецептори.

Рецепторни механизми на лекарственото действие. Понятие за рецептор, лиганд, афинитет и вътрешна активност. Лекарства агонисти (адреналин), лекарствата антагонисти (атропин, метопролол), лекарства парциални агонисти (пентазоцин). Рецепторни теории.

Основни видове рецептори за невромедиатори, автакоиди (тъканни хормони и меди-атори), хормони, цитокини и растежни фактори.

Лекарства с рецепторно действие: вегетототропни средства, морфиномиметици, нев-ролептици, бензодиазепини, хормони и антихормони, антипаркинсонови средства, анти-хистаминни средства, серотонинергични и антисеротонинергични средства, простаглан-динергични средства, левкотриенови блокери, нервно-мускулни блокери и др.

Пре- и постсинаптични мембранни рецептори. Междумедиаторни взаимодействия – положителна и отрицателна обратна връзка.

Основни типове рецептптори: тип 1 (йонотропни рецептори – никотинергични, GABAA-ергични, 5-HT3-ергични), тип 2 (G-протеин-свързани рецептори – мускарин-ергични, адренергични, хистаминергични, невропептидергични, АТ1-рецептори, повечето серотонинергични), тип 3 (тирозин-киназни рецептори – за инсулин, растежни фактори, предсърден натриуретичен пептид), тип 4 (нуклеарни рецептори – за стероиди, тиреоидни хормони, витамин D).

Видове G- протеинсвързани рецептори според ефекторните ензими (аденилатциклаза, фосфолипаза C, фосфолипаза А2) и съответните им медиатори от втори порядък – цик-лични нуклеотиди (cAMP), фосафтидилинозитолова система (инозитолтрисфосфат, диа-цилглицерол), арахидонова киселина.

Протеинкинази (PKA, PKC, PKG).

Градиран ефект (отговор): доза-ефект зависимости – графично представяне..

Атернативен ефект.

Основни видове действия на лекарствата според техния характер, насоченост и терапевтична целесъобразност – обратимо, необратимо, местно, общо, симптоматично, етио-тропно, патогенетично, субституиращо, пряко, непряко (респ., рефлекторно), тонизира-що, възбуждащо, успокояващо (седативно), потискащо и др.
4. ФАКТОРИ, МОДИФИЦИРАЩИ ДЕЙСТВИЕТО НА ЛЕКАРСТВАТА – 2 ч
Фактори от страна на лекарствата

Физични свойства (агрегатно състояние, кристален строеж, оситненост) и физикохимични свойства (липидоразтворимост, pK-стойност, константа на Михаелис, полярност).

Химичен строежвръзка между структура и действие при барбитурати, фенотиазини, морфиномиметици, ГКС, пеницилини, сулфонамиди.

Лекарствена формабиофармацевтично значение. Съвременни лекарствени форми: депо-системи (бифазни, трансдермални), липосистеми, инхалаторни и други системи. Клинично приложение при ИБС, силни болки, анемии, безсъние, климактерични оплаквания и др.

Видове дози (минимална, насищащаD, поддържаща, максимална, токсична, курсова; ED; LD) и интервал на дозиране . Постоянство на съотношението /tпри увредена и НБФ за лекарства, екскретиращи се с урината.

Терапевтичен индекс (LD/ED).

Фактор на сигурна безопасност (TDED.

Хронофармакология. Ефективност на хронофармакологичната терапия при захарнен диабет, язвена болест, ревматизъм, бронхиална астма, безсъние и др.

Фактори от страна на средата

Вода, въздух, храна, ксенобиотици, температура, атмосферно налягане.

Фактори от страна на организма

Възраст и телесна маса. Особености при дозирането на лекарствата в детската и старческата възраст.

Пол. Фармакотерапевтични особености при жени в репродуктивна възраст.

Патологични процеси (чернодробнa, бъбречни и сърдечна недостатъчност; менингит; commotio cerebri; изгаряне и др.)

Наследственост. Генетичен полиморфизъм (дефицит на ацетилтрансферазата, глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназата в мембраната на еритроцитите, каталазата, псевдохолинестеразата).

Значение на типа нервна система.

Спазване на предписания фармакотерапевтичен режим (compliance) от страна на пациента.

Явления при многократно и продължително прилагане на лекарствата

Tахифилаксия, толеранс (толерантност), лекарствена зависимост (психическа и физическа), алергични прояви, кумулация, резистентност.


5. ХОЛИНЕРГИЧНА МЕДИАЦИЯ. ХОЛИНОМИМЕТИЦИ – 2 ч.
Холинергична медиация

Биосинтеза, складиране, освобождаване и разграждане на ацетилхолина. Холинергични рецептори (холиноцептори)видове и локализация. Клетъчни и молекулни механизми на холинергичната медиация и принципи на фармакологичното й повлияване.



Холиномиметици (парасимпатомиметици)

Холиномиметици с пряко действие: М- и N-холиномиметици (Carbachol, Betanechol, Cevimeline) и М-холиномиметици (Pilocarpine). Антиглаукомни колири (Carbachol, Pilocarpine).

Холиномиметици с непряко действие (антихолинестеразни средства): a.) препарати с обратимо действие, непроникващи в ЦНС – Demecarium (Tosmilen), Distigmine, Neostigmine, Pyiridostigmine; б.) препарати с обратимо действие, проникващи в ЦНСDonepezil, GlantamineNivalinamp. 0,25% 1 ml s.c.), Physostigmine, Rivastigmine; в.) препарати с необратимо действиефосфороорганични съединения (малатион, табун, зарин).

Остро отравяне с антихолинестеразни средства. Реактиватори на холинестеразата (Obidoxim).
6. М-ХОЛИНОЛИТИЦИ. НЕРВНОМУСКУЛНИ БЛОКЕРИ – 2 ч.
М-холинолитици (атропиноподобни средства)

Растителни дроги от сем. Solanaceae (Radix Belladonnae и др.). Остро отравяне с Atropa Belladonna и Datura Stramonium.

Препарати, съдържащи алкалоиди (Atropine, Scopolamine, Extractum Belladonnae, Tinctura Belladonnae) и техни полусинтетични производни (Homatropine, Hyoscine butylbromideBuscolysin).

Синтетични М-холинолитици: спазмолитици (Oxiphenonium, Spasmalgon), селективни M-холинолитици (Pirenzepineантиулкусно средство), антиастматични средства (Ipratropium), мидриатици (Cyclodrine, Tropicamide) и средства, повлияващи дисфункцията на пикочния мехур (Flavoxate, Propiverine, Solifenacin, Trospium).

Нервно-мускулни блокери

Недеполяризиращи нервно-мускулни блокери (Alcuronium, Pancuronium, Tubocurarine) и техни конкурентни антагонисти (Galantamine, Neostigmine, Pymadin).

Деполяризиращи нервно-мускулни блокери: Suxamethonium (генетични особености в метаболизма му).

Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Human Medicine
web edu -> Ламбев, Ив. Лекарствени препарати – II изд. Медицина и физкултура, София, 2008: най-често използвани съкращения и означения
web edu -> Хомеопатична селекция (резюме) Доц. Ив. Ламбев Хомеопатията
web edu -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010
web edu -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
web edu -> Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
web edu -> Книгата "тестове по фармакология"
web edu -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
web edu -> Ив. Ламбев. Лекарствени препарати


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница