Програма по прехраната и Международния фонд за развитие на селското стопанство

Световният ден на прехраната се чества всяка година в целия свят на 16-ти октомври, в чест на датата на основаването на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации през 1945 г. Денят се чества и от много други организации, занимаващи се със сигурността на прехраната, включително Световната програма по прехраната и Международния фонд за развитие на селското стопанство.

Чества се в над 150 страни, като България се включва през 2006 г. За първи път официално е обявено, че една от най-важните задачи е изкореняването на глада по света и създаването на условия за устойчиво земеделие, което би могло да изхрани населението в световен мащаб. Целта е да се предизвика по-голямо разбиране от световната общественост по отношение на проблемите с прехраната и с общи усилия страните да се борят с глада, лошото хранене и бедността. Под заплахата от глада вече се намират повече от 10 страни, главно в районите на тропическа Африка. Заради глада и свързаните с него последици всяка година умират 5 милиона деца преди навършване на 5-годишна възраст. Недохранването е причина за забавеното физическо и интелектуално развитие и по-високата заболяемост при децата. Според прогнозите изменението на климата ще изостри проблема с глада и това ще е причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060 г. Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, отколкото възрастните, по-голямата част на това гладуващо население ще бъде детско.

Над един милиард души по света страдат от недохранване, което прави 15 % или една шеста от цялото човечество. Тази цифра нараства вследствие на хранителната и финансовата криза. Следователно несигурността на прехраната представлява реална заплаха, която ще попречи за постигането на всички цели на хилядолетието за развитие, за изкореняване на крайната бедност до 2015 г.

В България националната здравна политика в областта на храните и храненето на населението е свързана с подобряване здравето, храненето и намаляване риска от различни заболявания.

• 
  разнообразие при избора на хранителни продукти;
  
• 
  прием на по-малко количества храна, но по-често;
  
• 
  консумация на достатъчно белтъчини;
  
• 
  ограничаване на мазнини и пържени храни;
  
• 
  ограничаване на захарта и захарните изделия;
  
• 
  ежедневна консумация на сурови зеленчуци, плодове и пълнозърнести продукти;
  
• 
  намаляване употребата на сол и консумацията на солени храни;
  
• 
  прием на достатъчно вода и течности за деня;
  
• 
  избягване употребата на алкохол;
  
• 
  правилна обработка на храната;
  
• 
  поддържане на здравословно тегло и физическа активност всеки ден.