Програма по славянски литератури



Дата19.05.2017
Размер84.98 Kb.
#21550
ТипПрограма
УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ




  1. Сравнително славянско литературознание. Дефиниране на СЛТЗ като наука. Методи и задачи. Понятията световна литература, национална литература, литературен процес. Контактология и типология в компаративистиката. Интертекстуални отношения – цитат, плагиат, мистификация, превод. Многоезичието като социално и културно явление. Развитие на българското сравнително литературознание. Връзки с литературната история. Ив. Шишманов, А. Т. Балан, Б. Цонев, Ив. Вазов и К. Величков. Съвременни изследователи в областта на сравнителното славянско литературознание, известни изследвания.

  2. Старите славянски литератури през периода 9.– 13. в. Специфика на старите славянски литератури във фазата на синкретизма – държавно-правни, административни и религиозни функции. Теоцентризъм. Жанрова характеристика – агиография, историография и химнография – в контекста на двете общности Slavia Romana и Slavia Orthodoxa. Първи литературен паметник в Чехия – „Господи, помилуй ни!”, втора духовна песен – „Свети Вацлаве, воеводо на чешката земя”. Легенди за св. Вацлав. Култът към св. Вацлав, Войтех, Прокоп и Людмила. Козма Пражки – първи чешки хронист. Полски паметници, сръбски и хърватски паметници.

  3. Лаицизация на старите литератури – ср. 13. – 14. в. Формиране на художествени функции на литературните текстове. Развитие на традиционните жанрове, поява на героичен епос (чешката Александриада), рицарски роман, лирика и драма, апокрифи. Поява на сатира.

  4. Чешка реформация. Относителна приемственост спрямо епохата на Карел ІV, прекъсване на традициите на католическата култура. Социални, икономически и религиозни предпоставки за разпространение на идеите на Реформацията. Ролята на Джон Уиклиф и Конрад Валдхаузер. Ян Хус – проповедник, автор на трактати, реформатор на езика. Хуситската революция и отражението й върху литературата. Община на чешките братя – религиозна дейност и филологически трудове. Петър Хелчицки и Ян Блахослав. Ян Амос Коменски – последен епископ на ОЧБ, хуманист и реформатор. Педагогически съчинения и литературни творби.

  5. Дубровнишко-Далматинска литература. Литература посредник с полифункционално културно значение. Политическа и културна характеристика. Основни литературни центрове. Ролята на италианския ренесанс и антични литературни образци. Първо поколение поети (15 - нач. 16.в) – Шишко Менчетич, Джоре Държич, Марко Марулич. Второ поколение (ср. 16.) – Андрия Чубранович, Ханибал Луцич, Петар Хекторович, Петар Зоранич, Мавро Ветранович, Марин Държич – пастирски игри, комедии. „Дундо Маройе”. Трето поколение (17. в) – Иван Гундулич. „Златен век” на поезията в Дубровник. Драми. Дубровник и българската култура.

  6. Полски ренесанс. Ян Кохановски. Влияние на италианския ренесанс, династически и икономически фактори за ренесансовите процеси в Полша. …”. Полско-латинска поезия – Анджей Кшицки, Клеменс Яницки, Миколай от Хусов. Реторически жанрове – Анджей Фрич Моджевски. Гражданска поезия. Пьотр Скарга. Гражданска проза. Миколай Рей – „баща на полската литература”. „Разговор на трима души …”. Ян Кохановски – преводи, поеми. Ренесансовият човек в „Трени” „Фрашки” и „Еньовденски песни”.

  7. Барокът в западнославянските литератури. Контрареформационни процеси в Чехия. Особености на бароковата поетика и естетика. Протестантски барок – канционал, проповед, школска драма. Барокови тенденции в творчеството на Я. А. Коменски – „Лабиринтът на света и раят на сърцето”. Католически барок – Адам Михна („Чешка лютня”), Фридрих Бридел („Какво е Бог? Човекът?”). Вацлав Ян Роса „Разговор с Липирон”. Идеите на сарматизма в Полша. Плеядата Морщин. Вацлав Потоцки. Совизжалска литература.

  8. Барокът в южнославянските литератури. Емиграционни вълни сред сръбското население. Дейността и трудовете на най-значимите представители на сръбския барок – Гаврил Стефанович Венцлович и Захарий Орфелин. Плачова поетика. Исторически съчинения на сръбски и черногорски автори.

  9. Културно-историческа характеристика на Възраждането. Политически и културни предпоставки за формиране на просветителска и национално-патриотична идеология сред славянските народи. Двете фази на славянското възраждане. Етноцентричност и национално-идеологически стремежи. Философски идеи, естетически платформи и културни процеси. Историзъм, филологизъм, фолклоризъм и славизъм.Славянската идея и осъзнаване на мисията на славянските народи в Европа. Формиране на национален литературен език.

  10. Чешко просвещение и класицизъм. Административни и религиозни реформи в Хабсбургската монархия. Патент за веротърпимост. Издателската дейност на Вацлав Крамериус. Йозеф Добровски – баща на славянската филология. Йозеф Юнгман. „Славянски древности” от Павел Йозеф Шафарик – най-значимият труд върху древната история на славяните. Франтишек Палацки – исторически трудове. Литературната група на А. Пухмайер, школата на В. Там. Ян Колар – публицистични и художествени съчинения, идеята за славянската взаимност.

  11. Фолклоризъм по времето на Възраждането. Литературните мистификации на В. Ханка и Й. Линда и тяхната компенсаторна роля. Франтишек Ладислав Челаковски и отгласовата поетика. Първа чешка литературна балада.

  12. Полско просвещение и класицизъм. Игнаций Красицки – най-значимият представител на просветителската идеология. Поемите „Мишеида”, „Монахомахия” и „Антимонахомахия” – политически алюзии, критика на нравите и духовенството. Станислав Трембецки. Развитие на полския театър.

  13. Южнославянско просвещение и класицизъм. Процесът на формиране на нация при балканските славяни. Делото на Доситей Обрадович. Исторически, лингвистични и етнографски трудове на Вук Караджич. Отношението му към фолклора. Историческо и културно развитие на хърватите. Концепцията за илиризма в хърватската литература и култура. Людевит Гай. Станко Враз. Хърватски литературен език. Културно-просветен център „Матице илирска”, създаване на национален театър.

  14. Романтизмът в полската литература. Исторически контекст на романтизма. Полското въстание от 1830-1831 г.. Литературни школи – представители. Адам Мицкевич – ранна поезия, руски период, парижки период. „Пан Тадеуш” – полска национална епопея. Юлиуш Словацки – лирика, поеми. „Анхели”. Драми. Зигмунт Крашински – „Небожествена комедия”

  15. Романтизмът в чешката литература. Фолклористичен романтизъм – К. Я. Ербен, „Китка от народни предания”; байронистичен романтизъм – К. Х. Маха, философско-медитативна лирика, поемата „Май”. Жанрова специфика, образна структура. Карел Сабина. Развитие на романтизма в словашката литература. Алманахът „Нитра” и дейността на Людевит Щур, теоретик на словашкия романтизъм.

  16. Романтизъм в южнославянските литератури. Творчеството на Франце Прешерн и мястото му в словенската литература. Идейно-художествено своеобразие на циклите „Сонети на нещастието”, „Сонетен венец”. Засилване на философското начало в лириката от 30-те години. Творчеството на Иван Мажуранич в хърватската литература. „Смъртта на Смаил ага Ченгич”. Бранко Радичевич – лирика и романтически поеми. Просветителската и литературна дейност на Петър П. Негош. Художествено своеобразие на поемите „Горски венец” и „Лъчите на микрокосмоса”.

  17. Реализъм в чешката литература. Божена Немцова – „Бабичка”. Карел Хавличек Боровски. Културен подем след времето на Баховия абсолютизъм. Алманахът „Май”. Ян Неруда – поезия („Гробищни цветя”, „Космически песни”, „Балади и романси” и др.), проза („Дрипльовци”), публицистика. „Малострански разкази” – поетика, образът на малкия човек.

  18. Полски позитивизъм. Разцвет на реализма през 80-те години. Влияние на идеите на О. Конт и Х. Спенсър. Основни теми и жанрове. Картина на полския живот в социално-психологическия роман „Кукла” от Б. Прус. Романът „Фараон” – социално-исторически параметри на проблема народ – държава. Хенрик Сенкевич – разкази, повести и романи със съвременна социална проблематика. Концепцията на Сенкевич за историческия роман. Идеализация на рицарството и полската старина в трилогията „С огън и меч”, „Потоп”, „Пан Володьовски”. Патриотичната идея в „Кръстоносци”. Елиза Ожешкова – „Край Неман”, Мария Конопницка – пейзажни зарисовки, ролята на народната поезия.

  19. Сръбски реализъм. Светозар Маркович – теоретичен поглед към проблемите на реализма. Любен Каравелов и сръбската литература. Две насоки в сръбския реализъм – патриархално-идилична и сатирико-изобличителна. Яков Игнятович. Янко Веселинович. Творчеството на Лаза Лазаревич. Симо Матавул, Милован Глишич, Стеван Сремац – „Поп Чира и поп Спира”. Гоголевски мотиви в прозата. Бранислав Нушич – осмиване на полицейско-бюрократичния режим. Хуманизъм в разказите. Специфика на комедията („Госпожа Министершата” , „Доктор”). Образът на балканския човек. Борисав Станкович – социално-психологическият роман „Нечиста кръв”.

  20. Чешката литература през втората половина на ХІХ в. Две направления – „национално” и „космополитно”. Сватоплук Чех – представител на националната школа. Патриотична и гражданска поезия. Цикълът за пан Броучек. „Космополитизмът” на Я. Връхлицки. Интимна, пейзажна и философска лирика. Алоис Ирасек – исторически повести, романи и драми. Литературна обработка на националната митология. Хуситски цикъл. Цикъл романи за националното възраждане.

  21. Хърватски реализъм. Август Шеноа – създател на хърватския реализъм. Документалност и романтическа нагласа в историческите романи. Кс. Шандор Джалски – социално-психологическите романи „В нощта”, „Янко Бориславович”, „Радмилович”; изображение на съвременната действителност в романите на Анте Ковачич „Любовта на баронесата”, „Адвокат”.

  22. Полски модернизъм. Произход и смисъл на понятието „Млада Полша”. Философията на Ницше. Ориентация към елитарност на изкуството, търсене на метафизичното. Концепции за символа. Публицистични и художествени текстове на Станислав Пшибишевски. „Де профундис” – художествена специфика, теми и мотиви. Ян Каспрович „Химни”.

  23. Чешка модерна. Манифестът на Чешката модерна. Списание „Модерни ревю” и естетическата програма на чешките декаденти. Символизмът в творчеството на Отокар Бржезина и Антонин Сова. Метафоричен образ на човека на труда в „Силезийски песни” От Петър Безруч. Станислав Костка Нойман – оригинален характер на цивилизма в „Нови песни”.

  24. Символизъм в южнославянските литератури. Традициите на френския парнасизъм и символизъм в лириката на Йован Дучич. Дейността на „мостарската група” и творчеството на Алекса Шантич.

  25. Модерни тенденции в полската проза в началото на ХХ в. Стефан Жеромски – публицистична дейност, разкази, повести, романи. Социален психологизъм в „Сизифов труд”, „Бездомни хора”, „История на греха”, „Борба със сатаната”. Модерни повествователни принципи в „Предпролет”, философско-историческият роман „Пепелища”. Владислав Реймонт. „Селяни” – епопея на селския живот, натурализъм, импресионистични елементи в пейзажа.

  26. Полската литература между двете световни войни. Многообразие на естетическите платформи в поезията от 20-те години. Художествени принципи и представители на поетичните групи „Скамандер”, експресионисти, футуристи, „Краковска авангарда”. Юлиян Тувим – сближаване на поетическият език с разговорната реч. Мария Домбровска – „Нощи и дни”, Витолд Гомбрович – „Фердидурке”.

  27. Чешката литература между двете световни войни. Иржи Волкер – „Гост вкъщи”. Групата „Деветсил”. Философия и поетика на чешкия поетизъм. Витезслав Незвал – поемите „Акробат”, „Едисон”. Текстове с манифестен характер – „Папагал на мотоциклет”, „Капка мастило”. Сюрреализмът в чешката литература. Творчеството на Ярослав Хашек. Творческа история на романа „Приключенията на добрия войник Швейк”, структура, повествователни принципи, образът на титулния герой. Теми и проблеми в творчеството на К. Чапек. Философски възгледи. Фантастични романи „Фабрика за абсолют”, „Кракатит” и драми „РУР”, „Делото Макропулос”, „Из живота на насекомите”; антифашистки и общочовешки теми – в романа „Война със саламандрите”, в пиесите „Бялата болест”, „Майка”. Разкази. Пътят към познанието във философските романи „Хордубал”, „Метеор”, „Обикновен живот”. Множественост на гледните точки, плурализъм.

  28. Сръбската литература след Втората световна война. Обществена и културна ситуация. Времето на романа през 50-те години. Спорове между модернисти и традиционалисти. Творчеството на Оскар Давичо, Добрица Чосич, Михайло Лалич, сказов тип повествование в „Когато цъфтяха тиквите” и „Венецът на Петрия” от Драгослав Михайлович. Субективизъм и митологизъм в „Преселение” от М. Църнянски. Развитие на поезията – Десанка Максимович, Васко Попа, Йован Христич.

  29. Иво Андрич. Житейски път и творческо развитие. Четири фази в творчеството му. Ранният Андрич – „Екс Понто” и „Безспокойства”. Разкази и новели между двете световни войни. „Мълчанието” на Андрич. Романи – „Мостът на Дрина”, „Госпожицата”, „Травнишка хроника”. Есетата „Мостове” и „Елена, жената, която я няма”. Андрич като философ на балканското битие. Кръстопътният човек. „Прокълнатият двор” – модерен повествователен синтез. Ненаписаният „морски” роман на Андрич. Иво Андрич и България.

  30. Тенденции в съвременните славянски литератури. „Нежните революции” от края на 80-те години и разпадането на социалистическия лагер..Съдбата на реализма, специфика на философските принципи и поетика на постмодернизма в славянските литератури. Приоритет на мемоарната и документална проза в началото на 90-те години. Процеси на преосмисляне на историята, културата, литературата. Поява на нов тип герой – маргиналната личност, човекът на „дъното”. Милан Кундера, Вацлав Хавел в чешката литература, Вислава Шимборска и Чеслав Милош в полската. Славянските литератури на границата ХХ – ХХІ в., нови тенденции в творчеството на : Яхим Топол, И. Кратохвил, М. Вивег, М. Айваз; Г. Петрович, Д. Албахари, С. Басара; Д. Угрешич.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница