Програма Психология Курс: Основи на психологията Реферат на статия Жан Пиаже за когнитивното развитие

Програма Психология

Курс: Основи на психологията
Реферат на статия
Жан Пиаже за когнитивното развитие
Автор: Робърт Славин
В книгата си „Педагогическа психология” Робърт Славин описва теорията на Жан Пиаже за когнитивното развитие. Пиаже е роден в Швейцария и най-известният детски психолог на ХХ век, който се отказва от докторската си степен, за да развива интересите си в областта на психологията. Той прилага знанията си по биология и подлага собстевните си три деца на внимателно наблюдение за изучаване на човешкото развитие.

За да обясни как се осъществява развитието швейцарският психолог въвежда понятието схема. Схемата е когнитивна структура, която се отнася към клас от действия, организирани в определена последователност или цялост. Тя отразява насочеността и последователността на действията, категория, която обединява различните действия и функционално единство, изграждане на нещо ново. Тук е даден примерът, че бебетата учат за обектите като ги хапят, смучат, хвърлят и блъскат. Всеки от тези подходи към взаимодействието с обектите е схема. Според Пиаже има три основни схеми – асимилация , акомодация и уравновесяване.

Асимилацията е процес на възпроизвеждане на обектите в съответствие със съществуващите интелектуални схеми. Например когато на бебето се дадат малки предмети , коитото никога преди това не е виждало, но наподобяващи познати обекти, то вероятно ще ги сграбчи, ще ги хапе и ще ги блъска. Тук детето използва съществуващи схеми, за да учи за непознатите неща. Асимилацията може да се изрази като конструиране на реалността и съществува в единство със своята противоположност акомодацията.

В случаите когато старите схеми не работят те се модифицират в светлината на новата информация или опит – това е процесът който Пиаже нарича акомодация. За пример е дадено яйце на бебе, което има схема за блъскане на малки предмети. Заради неочкваните последствия – счупването на яйцето, бебето може да промени схемата като в бъдеще удря някои обекти по-силно, други по-слабо.

Уравновесяването пък е процес на възстановяване от дисбаланса или неравновесието, причинено от акомодацията. Този процес допринася по-бързото развитие у децата, появявянето на качествено нови начини за мислене и напредване в нов стадии на развитие.

В статията си Робърт Славин акцентира на етапите на развитието според Пиаже. Интелектуалните способности се допълват и усъвършенстват продължително като преминават през характерни стадии на детството. Това е основание на Ж. Пиаже да предложи своя периодизация, в която водещи са стадиите на умственото развитие. Той разграничава четири главни етапа.

Швейцарският психолог нарича времeто от раждането до две годишна възраст сензомоторен етап, защото през този стадий бебетата и малките деца изследват света, като използват сетивата и моторните си умения. Формират се условни рефлекси, развиват се възприемателни възможности на сетивата и движенията. Според статията тези и други поведения са вродени и са изграждащи „тухли” , от които се формират първите схеми на бебето. Чрез рефлексите си новородените се научават да създават по-интересни и преднамерени модели на поведение. Това учене се появява благодарение на многобройните опити и грешки. Славин пише, че според Пиаже към края на сензомоторния етап децата са преминали от по-ранния си подход на пробите и грешките към по-планиран подход към решаване на проблемите. Появявя се „мисленето” и „планиренето” на действията у децата.

Значими постижения на детето са уменията да подражава на действията на други хора, да комбинира по-рано усвоени схеми и знания, да осъществява символно мислене т.е. да предава значения на предмети ( пръчката е конче, кубчето-печка и др. ). Детето се утвърждава като субект на дейността - решава, проявява инициативи.

Предоперационалният етап обхваща възрастта от две до седем години. През този стадий езикът на децата и понятията се развиват с невероятна скорост. Детето може да координира отношенията между минало, настояще и бъдеще. Асимилирането на обектите не е подчинено само на прагматични цели, а е свързано и с получаване на определено знание за обекта. В резултат от знаковата представеност, интелектуалните структури се освобождават от непосредствените ограничения. Това опериране със знаковата представеност на обектите дава по–големи възможности при изграждането на картината на света през този стадий. Едно от най-панните открития на Пиаже е, че малките деца не разбират принципа на консервацията. Например имаме две еднакви и еднакво пълни чаши с мляко (А и Б) и в присъствието на дете излеем едната чаша в по-плитък, но по-широк съд (В) и попитаме детето в кой съд има повече мляко, то отговаря, че във високата чаша, т.е. А+Б=А+В , отговорът на детето е че А>В. Няколко аспекта на предоперационалното мислене способстват за обяснението на грешката в задачите за консервация. Центрирането е една от характеристиките – обръщането на внимание само на един аспект на ситуацията, пренебрегвайки друг.

Жан Пиаже описва мисленето на децата в предучилищна възраст като необратимо. Обратимостта според него е много важен аспект. Тя означава способността да се променя посоката на собственото мислене, така че да може детето да се върне към началната точка. Фокусът върху състоянията е друга важна характеристика в мисленето на детето. В тази връзка Робърт Славин използва цитата: „Сякаш (детето) гледа серия от снимки, а не филма, който вижда възрастният” (Phillips, 1975). В крайна сметка с порастването на детето понятията стават все по-последователни и не толкова лични.

Друга особеност на интелекта в етапното развитие на детето според Пиаже е егоцентризмът. С това понятие се обозначава позицията на детето в света. Детето разбира света чрез своята гледна точка, без да допуска съществуването на друга (чужда). Идеята на Пиаже за егоцентризма е израз на конструктивизма като подход, за разбирането на интелекта. Тя се изразява във възможността светът да бъде интерпретиран по различен начин. През предоперационалният стадий егоцентризмът се изразява в неспособността на детето да застане на чужда позиция и да се разгледа тази позиция като единствена от възможните. В тази егоцентричната позиция детето не изпитва потребност да обоснове собствените си. Пиаже смята, че преодоляването на тази ограниченост е възможно само тогава, когато детето се изправи пред необходимостта да обоснове своите мисли пред другите – нещо, което е свързано с по–сложните форми на съвместност.

Етапът на конкретните операции варира в периода от седем до единадесет години. В този стадий мисленето на децата от предучилищната възраст и това на децата от началното училище има съществена разлика. Терминът етап на конкретните операции отразяжа земен подход към решаването на проблеми, подход , който непрекъснато се съсредоточава върху възприемаемата реалност. В началното училище мисленето и познавателните способности на децата претърпяват съществени промени. Трудностите със задачите за консервация изчезват, защото вече са усвоили понятието обратимост. Друга фундаментална разликамежду децата от предучилищна възраст и учениците от начален курс е, че по-малките деца реагира на възприеманите външни характеристики, докато по-голямото дете реагира на извлечената по пътя информация. Според Пиаже в етапа на конкретните операции децата усвояват една важна задача, а именно подреждането на нещата в логическа последователност. За да направят това, те трябва да умеят да подреждат или да класифицират обектите според някакъв критерий или измерение. След като тази задача се усвои, децата могат да овладеят свързаното умение, известно като транзитивност. В стадия на конкретните действия децата се придвижват от егоцентричното мислене към децентрираното или обективното мислене. Чрез децентрираното мислене те виждат, че възприятията на другите могат да са различни от техните. Също така детето може да оперира с отношенията между класовете и техните подкласове. По този начин то започва да разбира не само количествените, но и качествените отношения. Този етап на развитие дава на децата способности като пресъздаване на взаимоотношение между част и цяло, съсредоточаване едновременно върху два класа, справяне с отношения част/цяло.

От единадесет години до зряла възраст е етапът на формалните операции. Тук се завършва развитието на интелекта. Всички разсъждения започват да се изграждат на основата на опериране с хипотези. През дооперационния стадий детето не отива зад непосредствено даденото. В стадия на конкретните операции детето започва да схваща не само действителното, но и възможното. Конкретните операции са конкретни, защото се извършват върху конкретни обекти. Отправен момент за тях не е възможното, а действителното. Формално – логическите операции са ориентирани към възможното, към отношенията между действителното и възможното. Интелектуалните операции започват от хипотезите и са насочени към изследването на техните възможности. През този стадий интелектът придобива абстрактен характер. Разсъжденията имат за предмет не само реалността, но и операциите, с които е постигната тази реалност. Достигайки този стадий на развитие, детето изменя своята жизнена перспектива. Обект на неговите размишления стават различни идеали и възможни екзистенциални избори, с които то ще обективира себе си.

До тук Славин описва четирите етапа на Пиаже за когнитивното развитие, също така разглежда и хипотетичните условия на Жан Пиаже. Това е способност, в началото на юношеството, да се разсъждава за ситуации и условия, които не са преживени. Юношата е готов да приеме условия, които са произволни и без да се обвързва с реалността, той прилага логика към всеки набор от условия в името на спора или съждението. В подобни случаи се изисква използването на формално операционално мислене. Според Пиаже етапът на формалните операции довежда познавателното разбиране до край. За него това, това което е започнало като вродени рефлекси, се развива в система от когнитивни структури, които правят човешкото мислене това, което е. Интелектуалното развитие не свършва с юношеството. Според Пиаже не е необходимо да се развиват нови структури, защото смята че основите вече са поставени в юношеството и е нужно единствено добавяне на познания и развитие на по-сложни схеми. Убеждението на швейцарския психолог, че етапът на формалните операции е последен, е успорвано от някои други учени и психолози.

Славин в статията си обръща внимание и на критиките и ревизиите на теорията на Пиаже. Не малко учени и психолози подлагат на съмнение твърденията на Пиаже. Чрез многобройни проверки за оборени твърдението, че развитието предшества ученето, неспособността на малките деца да решават задачите за консервация, за формалните операции. Подобни изследвания са довели и до преоценка на егоцентризма на децата. Освен това е доказано, че бебетата имат известно разбиране за постоянството на обекта много по-рано, отколкото предвижда Жан Пиаже.

Друга област, в която работата на известният психолог е била критикувана през послените години, е неговата стадиална теория. Много изследователи не са съгласни със съществуването на широките етапи на развитието, които влияят върху всички типове когнитивни задачи.

Теорията на Пиаже има влияние,последствия и практика в обучението. Бърк (Berk, 1997) обобщава последствията за преподаването, извлечени от схващанията на Пиаже. Едно от тях е акцентът върху процеса на детското мислене,а не единствено върху продуктите му. Друго последствие е осъзнаването на критичната роля на самоинициираното, активно включване на децата в учебните сейности. Ограничване на практиката, насочена към превръщане на децата в малки възрастни в начина си на мислене. Отговорът на „американския въпрос” – „как можем да ускорим развитието?” е описам с убеждението, че преждевременното преподаване е по-лошо от липсата на всякакво преподаване, защото води до изкуствено наложеното мислене на възрастните, а не до реалното когнитивно разбиране. Приемането на индивидуалните различия в процеса на развитие е още едно от последствията в обучението от теорията на Пиаже.

Робърт Славин разглежда и неопиажистките възгледи и гледната точка на преработка на информацията. Неопиажистките теории са съвременни модификации на теорията на Пиаже. Те преодоляват ограниченията и се обръщат към проблемите, идентифицирани от критиците. Последователите на Жан Пиаже доказват, че способността на децата да мислят и дейстават по определен начин, зависи от задачите които са им поставени. Обучението, опитът и взаимодействията могат да ускорят детското развитие.