Програма «Развитие на човешките ресурси»

В масовите училища, каквото е и нашето, работим с програми, изработени от МОН. Те предлагат единни стандарти за обучение и образование на децата с нормално развитие и са непреодолима бариера за децата със СОП. За съжаление методиката за работа с тези ученици за много учители е една непозната територия, по която или тръгват с огромен скептицизъм и неприязън, или се отказват въобще да изследват.Ще ви запозная с моите опити в тази посока, колкото и малки да са те, тъй като нито обхващат голям брой деца, нито са провеждани в продължителен период от време.

Работила съм по методика , предложена от Г-жа Муси Дачева, която тя е представила в своята книга „Рисунка –тест, тест -рисунка”.

Според нея рисунката отразява уникалния поглед на детето за света около него.В нея то проектира себе си, своите преживявания, представи, стремежи, затова рисувателните тестове се отнасят към групата на проективните.Проективните рисувателни тестове се използват предимно за диагностика на деца.Посредством рисуването децата изразяват това, което им е трудно да кажат с думи.Рисувателният процес е форма на невербална комуникация.Езикът на рисунката по-открито и по-искрено от вербалния език предава детските преживявания, защото за разлика от възрастните, детето рисува не само това, което вижда и знае, а преди всичко това, което чувства.Рисувателните проективни тестове дават представа за субективната оценка на детето за средата, в която е отглеждано и на тази, в която то учи и играе.Посредством рисуването малкият човек се себеоценява и оценява околните.По този начин то разказва с други изразни средства за отношенията му с роднините и приятелите.Процесът на рисуване има оздравяващ ефект върху деца с различни заболявания, затова в психологичното консултиране проективните методики се използват не само за диагностика, но също така и в психотерапевтични арт сеанси. Ето защо смятам, че рисунка тест може да бъде отличен инструмент в интегрираното обучение на деца със СОП.

Основни психологически препоръки дава д-р Джеймс Добсън (психолог) при работа с деца със СОП.Според него бавно учещият трябва да бъде предпазен от опустошенията на провала. Върху учебните цели, които бавно учещият не може да постигне, не трябва да се набляга допълнително. От него трябва да се изискват само неща, които са по силите му. Трябва да бъде хвален, когато дава най-доброто от себе си, дори и ако то не е в крак с връстниците му. Психологът ни призовава да помним , че успехът ражда успех. Най-добрият мотив за бавно учещия е съзнанието, че успява. Ако възрастните наоколо демонстрират доверие в него, е по-вероятно и той самият да има доверие в себе си.

Желание за изобразителна дейност има всяко дете.Ако ние като възпитатели поощрим тази дейност, ще имаме двоен ефект: от една страна ще накараме детето да се почувства положител-но - то ще е мотивирано за по- добър резултат следващия път, т. е. ще изградим доверие; от друга страна ще имаме материал- рисунката, която ще ни даде информация, която иначе не бихме получили от детето и която е важна за индивидуалния подход към всяка крехка детска душа.

Проективните тестове имат дълга история. Изследвания върху рисуването на детето са правени още в края на 19 в., но е трудно да се посочи кой точно е положил началото на тяхното използване с диагностична цел.Като пионер в тази област се смята американската психоложка Флоранс Гудинъф, която създава първата скала за оценка на интелигентността чрез рисунка на човешка фигура. Едни от най-популярните тестове са Рисунка на човешка фигура и рисунка на семейството.За основоположник на втория се смята Вулф, който разработва редица методики за оценка на вътрешно-семейните отношения, отчитайки изключителната роля на семейството за развитието на детето.Съществуват много и други различни тестове,всички са придружени от подробни ръководства за интерпретация, които дават възможност да се оценява личността на автора на рисунката по много параметри.

Двата основни рисувателни теста „Рисунка на човек” за интелектуална и личностна оценка и „Рисунка на семейство”за изследване на взаимоотношениятоа в група биха могли да се използват широко в работата ни като класни ръководители и възпитатели и особено при деца със СОП.Те могат да се прилагат, както индивидуално, така и групово. Рисувателните тестове са добър помощен инструмент в детското диагностициране за изследване на:

-нивото на умствено развитие;

-рационален или емоционален тип взаимодействие с околната среда;

-екстровертност,интровертност;психомоторен тонус- активност, пасивност;

-самоконтрол или импулсивност;

-тревожност, безпокойство, страх;

-депресивност;

-агресивност-физическа, вербална, защитна;

-демонстративност;

-конформизъм или антисоциалност;

-общителност или аутизъм;

-сексуалност;

-взаимоотношения в семейната среда;

-взаимоотношения в приятелската среда и училището;

-въображение, креативни способности.

Рисувателните тестове са лесен и ефективен начин за обследване на големи групи деца.Те се прилагат с успех тогава, когато е затруднена вербалната комуникация, най-често при деца с увреждания в говорния и в слуховия апарат и при такива с дисграфия.Тематичните рисунки се използват за оценяване на детски неврологични функции, а също така и при диагностика на травмирани деца-малтретирани, сексуално тормозени.В някои случаи те се явяват много важен инструмент и при аутични деца.

Не бива да се надценяват диагностичните възможности на рисувателните тестове, въпреки че е доказана в практиката тяхната висока надеждност.С една или с няколко рисунки не може да се правят категорични заключения, да се квалифицира предполагаемо поведение или да се поставя диагноза на детето.Интерпретаторът може да каже , че агресията е присъща на автора на рисунката, но не може да бъде категоричен дали е имало и дали ще има проявления на тази агресия в отношенията му с околните.

С помощта на рисувателните тестове могат само да се предполагат кръга от проблеми в изследваното лице и заключението на специалиста да бъде основание за по-нататъшни подробни изследвания с други диагностични психологични методики.В нашата работа те биха били допълнително надеждно средство, с което ще прибавим щрих в общата картина, която създаваме,за да вникнем в света на детето с проблеми.

Всяка рисувателна методика е придружена с изисквания при нейното прилагане, за да бъде достоверна последващата интерпретация.

Словесната инструкция трябва да бъде кратка, точна и ясна, без съкращения или излишни допълнения.В никакъв случай този, който провежда теста не бива да се намесва и да дава оценки в процеса на работата върху рисунката.Децата са чувствителни към всяка, дори невинна забележка, жест, гримаса, поглед.Наблюдението от страна на провеждащия трябва да бъде дискретно и почти незабележимо.

Децата с проблеми могат да откажат да нарисуват човек.Добре би било до не се притиска такова дете, а да се остави да нарисува, каквото иска и после пак да бъде помолено да нарисува човек.Хубаво е да се обяснява многократно, че не се държи на художествената стойност на рисунката, за да отпадне притеснението на детето, че не може да рисува човек.

Времето и мястото също имат значение за успешното провеждане на теста.Детето не трябва да е превъзбудено от минало или предстоящо събитие, гладно или неразположено по каквато и да е причина.В противен рисунката не би била проективна , а ситуативна, която отразява настроението в настоящия момент.Атмосферата в помещението, където се провежда рисувателния тест, трябва да е спокойна и предразполагаща, да има добро осветление, подходяща температура,удобно място и достатъчно време, за да бъде завършена рисунката.

Материали

Препоръчително е да се използват средно меки черни моливи или цветни, ако това е необходимо.Допуска се гума и то по-твърда, за да остават следи след триенето от предишните опити.Рисувателният лист е с формат А4, но може и по-малки – А5 или с големината на рисувателно блокче.При някои тестове има специално изискване листът да бъде разположен хоризонтално или вертикално.Идеята е да се интерпретира впоследствие разполагането на фигурата или на композицията върху определено място на рисувателното поле.

Като учител по български език , аз имам възможността да наблюдавам доста деца със СОП.Всвоето индивидуално развитие те се намират на различно интелектуално и емоционално ниво.В нашето училище имаме само ученици със слаба степен на умствена изостаналост, но и между тях има доста различия.Класен ръководител съм на клас, в чийто състав има дете със СОП.Юзлем е с лека форма на умствена изостаналост.Тя не покрива ДОИ за възрастта си, трудно чете и пише( главно може да преписва текст, не и под диктовка).По характер е доста общителна, общува с всички, независимо, че нормалните не я приемат за равностойна. В началото на 5 клас видях в очите на майката огромен въпрос, дали тя ще успее да се справи с новите условия- съученици, учители, програми...Много важно беше да създадем връзка, която да бъде основана на взаимно доверие.Разговаряхме открито за проблемите на детето. По различните предмети изготвихме приложения към учебните програми.Реших да проведа индивидуален тест „Рисунка на човек” за установяване на интелектуална и личностна оценка на развитието на детето За сравнение прилагам рисунките и резултатите на дете на същата възраст Айшен, също дете със СОП.Ето и анализ на „Рисунка на човек” :

В работата ми по проект „Цветно училище” като ръководител на Артклуб „Палитра” работих върху идеята за интеграцията на децата със СОП” чрез изкуството. Идеята на проекта бе в малка група деца с интерес към изобразителното изкуство да бъдат включени и деца със СОП, които сами са избрали рисуването като любимо занимание. Интеграция чрез обща дейност в областта на изкуството не е нещо непознато , надявахме се то да сближи децата. Включих в групата Юзлем, Айшен и други деца със СОП.Работата на клуба може да видите в презентацията „Арт клуб „Палитра”- интеграция на деца със СОП чрез изкуството”, която прилагам тук.

Опитах се да представя първия експеримент, който направих с моите ученички Юзлем и Айшен -деца със СОП,да проникна отвъд видимото в тяхното състояние и да науча нещо повече от това, което те споделят с думи.За мен лично това бе вълнуващо и обогатяващо преживяване. Без да имам претенции за всеобхватност на изложеното тук, се надявам в малка степен поне, да съм провокирала вашия интерес към рисуването като към възможност за изследване на човешката индивидуалност.

Изработила Снежана Петкова- учител по БЕЛ и ИИ