Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие – избор на урбанистичен модел и сценарий за урбанистично развитие



страница7/20
Дата30.07.2018
Размер2.56 Mb.
#77456
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

2.3.От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие – избор на урбанистичен модел и сценарий за урбанистично развитие


Изборът на модел за урбанистично развитие изисква да се разгледат алтернативни възможности за бъдещото развитие на урбанистичната мрежа на страната и да се търси подходящият, желаният, но и реалистичният вариант, който може да бъде постигнат в обозримия перспективен период, като се подкрепи и обвърже със стратегия от цели и необходими действия. Като се изхожда от изходното състояние, което също представлява само по себе си модел, се разглеждат две крайни възможности на урбанистично развитие – “краен моноцентризъм” и “краен полицентризъм”. Изследването на двете крайности спомага, с оглед реалните възможности, да бъде определен модел на “умерен полицентризъм”, който може да бъде постигнат в обозримо бъдеще на перспективния срок на концепцията 2025 г. и да бъде определен като избран модел. В по-далечно бъдеще този модел ще се доразвива и ще се доближава поетапно към 2030 г. и 2050 г. към модела “развит полицентризъм”.

Модел Изходно състояние”

Моделът “Изходно състояние” съдържа йерархичната система от градове-центрове, простиращи влиянието си върху различни по площ териториални ареали 6:



  • 1-во ниво - столицата София, център с европейско значение за националната територия - 1бр.

Забележка:

Според европейската класификация на ESPON София е град от 4-та степен на нивото Metropolitan European Growth areas (MEGA)



  • 2-ро ниво - големи градове, центрове с национално значение за територията на районите – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора – 6 бр.

Забележка:

Според европейската класификация на ESPON от 2-ро ниво (Transnational–national) са само градовете Пловдив, Варна и Бургас



  • 3-то ниво - средни градове, центрове с регионално значение за територията на областите - областни центрове и други изявени градове – Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово(3+), Велико Търново, Търговище, Разград, Шумен(3+), Силистра, Добрич(3+), Сливен, Ямбол, Хасково(3+), Кърджали, Смолян, Пазарджик(3+), Перник, Кюстендил, Благоевград(3+), Свищов, Горна Оряховица(4+), Казанлък, Димитровград(4+), Асеновград(4+), Карлово(4+), Дупница(4+), Петрич (4+) - 28 бр

Забележка:

Според европейската класификация на ESPON нивото е наречено”Regional–Local” Анализът на съществуващото състояние и наличните функции на градовете показва, че:

  1. Градовете от 3-то ниво Велико Търново, Габрово, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик и Благоевград притежават потенциални възможности да преминат във 2-ро ниво при подходящо бъдещо развитие и евентуално стимулиране;

  2. Градовете Горна Оряховица, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница и Петрич са посочени от 3-то ниво, но са на границата между 3-то и 4-то ниво. В зависимост от влиянието на различни фактори в бъдещото им развитие те могат да останат категорично в 3-то ниво или да загубят значение и да отпаднат в 4-то ниво.

  • 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини (околии) – 125 – 35 = 90 бр.

В Северозападен район 16 бр.: Белоградчик, Кула, Берковица, Лом, Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра, Оряхово, Белене, Кнежа, Левски, Червен бряг, Никопол, Луковит, Тетевен, Троян(4+);

Северен централен район 11 бр.: Дряново, Севлиево (4+),Трявна, Елена, Лясковец, Павликени, Бяла, Исперих, Кубрат, Дулово, Тутракан;

Североизточен район 10 бр.: Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Каварна, Девня, Провадия, Велики Преслав, Нови Пазар, Омуртаг, Попово;

Югоизточен район 15 бр.: Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Созопол (5+), Средец, Царево, Малко Търново, Елхово, Котел, Нова Загора, Твърдица (5+), Гълъбово, Раднево, Чирпан;

Южен централен район 20 бр.: Първомай, Раковски, Сопот (5+), Стамболийски (5+), Хисаря (5+), Свиленград, Харманли, Тополовград, Крумовград, Момчилград, Ивайловград (5+), Златоград, Мадан, Девин, Чепеларе, Велинград, Панагюрище (4+), Пещера, Ракитово (5+), Септември (5+);

Югозападен район 18 бр.: Своге, Самоков (4+), Ихтиман, Костенец (5+), Елин Пелин, Пирдоп, Златица (5+), Етрополе, Костинброд, Ботевград (4+), Сливница, Брезник, Радомир, Банско (5+), Разлог, Сандански (4+), Гоце Делчев (4+), Трън (5+).

Забележка:

Анализът на съществуващото състояние и наличните функции на градовете показва, че:

1. Градовете от 4-то ниво Сандански, Гоце Делчев, Ботевград, Самоков, Троян, Севлиево, Панагюрище показват известни възможности при подходящо бъдещо развитие и евентуално стимулиране да преминат в 3-то ниво, а при отсъствие на такива стимули - да останат в 4-то ниво.

2. Градовете от 4-то ниво Созопол, Твърдица, Сопот, Стамболийски, Хисаря, Ивайловград, Ракитово, Септември, Костенец, Златица, Банско и Трън са посочени от 4-то ниво, но са на границата между 5-то и 4-то ниво. В зависимост от бъдещото им развитие под влияние на редица фактори те могат да останат в 4-то ниво или да загубят своето значение и да отпаднат в 5-то ниво. Сред тях по-добри шансове имат курортните градове.

  • 5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини – 264 – 125 = 139 бр.

В Северозападен район 30 бр.: Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене; Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Месковец, Чипровци, Якимово; Борован, Криводол, Мизия, Роман, Хайредин; Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Пордим; Априлци, Летница, Угърчин, Ябланица.

В Северен централен район 19 бр.: Златарица, Лясковец, Полски Тръмбеш, Стражица, Сухиндол; Борово, Ветово, Две могили, Иваново, Сливо поле, Ценово; Завет, Лозница, Самуил, Цар Калоян; Алфатар, Главиница, Кайнарджа, Ситово.

В Североизточен район 21 бр.: Антоново, Опака; Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Смядово, Хитрино; Добрич-селска, Крушари, Шабла; Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово.

В Югоизточен район 13 бр.: Камено, Приморско, Руен, Сунгурларе; Болярово, Стралджа, Тунджа; Братя Даскалови, Гурково, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня.

В Южен централен район 28 бр.: Любимец, Маджарово, Минерални бани, Симеоновград, Стамболово; Джебел, Кирково, Черноочене; Баните, Борино, Доспат, Неделино, Рудозем; Брезово, Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Родопи, Садово, Съединение; Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Стрелча.

В Югозападен район 28 бр.: Белица, Гърмен, Кресна, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда; Бобовдол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно; Земен, Ковачевци; Антон, Божурище, Годеч, Горна малина, Долна баня, Драгоман, Копривщица, Мирково, Правец, Чавдар, Челопеч.

Забележка:

Освен много малките градове има 38 села, центрове на общини и 40 много малки градове, които не са общински центрове.



Фиг. 3: Модел “Изходно състояние”

При тази система от градове-центрове всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива. Териториалните ареали на влияние на градовете-центрове от петте йерархични нива съвпадат съответно с границите: на община при 5-то ниво, на група общини при 4-то ниво, на област при 3-то ниво, на район при 2-ро ниво, на страната при 1-во ниво.

Модел “Изходно състояние” е охарактеризиран като модел с проявена тенденция към моноцентризъм по отношение на София. На национално равнище слаби балансьори на София са големите градове от 2-ро ниво Варна и Бургас в Източна България, Пловдив и Стара Загора в Южна България и Русе и Плевен в Северна България. В Западна България няма голям град балансьор на столицата. Всички големи градове, взети заедно, са съизмерими със София като брой на населението, икономически принос, развитие на науката, висшето образование, здравеопазването, изкуството и културата, което е признак на движение към моноцентризъм.

На регионално равнище също се проявява проблемът център-периферия, тъй като големите градове центрове от 2-ро ниво нямат равностойни дубльори от същото ниво. Единствено в ЮИР центърът Бургас има равностоен дубльор от 2-ро ниво Стара Загора, който играе подобна роля и по отношение на ЮЦР. Слаби възможности за постигане на дублираща функция показват Велико Търново спрямо Русе, Хасково спрямо Пловдив и Шумен спрямо Варна. Много по-слаби са възможностите в СЗР и ЮЗР примерно на градовете Видин и Благоевград. Ролята на балансьори на големите градове в районите играят средните градове от по-ниското 3-то ниво, които са разположени по-равномерно в националната територия и това спомага да се намали ефекта център-периферия в територията на районите.

На областно равнище проблемът център-периферия също се проявява, макар още по-слабо в сравнение с районното и с националното равнище. В шест от областите като балансьори на областните центрове се проявяват 8 града от 3-то ниво: Свищов и Горна Оряховица спрямо Велико Търново, Казанлък спрямо Стара Загора, Димитровград спрямо Хасково, Карлово и Асеновград спрямо Пловдив, Дупница спрямо Кюстендил, Петрич спрямо Благоевград. В останалите области няма такива изявени градове и в тях градовете, балансиращи развитието на центъра са от по-ниското, 4-то ниво. Такива са например: Лом спрямо Монтана, Троян спрямо Ловеч, Севлиево спрямо Габрово, Попово спрямо Търговище и др.

Модел “краен моноцентризъм”



Фиг. 4: Модел “Краен моноцентризъм”

Моделът би се реализирал при осъществяване на развитие в условията на продължаващо прогресивно демографско свиване, негативни икономически процеси, изоставане в развитието на технологиите и иновациите, изоставане в развитието на техническата инфраструктура и при неефективно провеждана регионална политика. Броят на населението при този сценарий ще достигне 7 154 000 през 2015 г., 6 929 000 през 2020 г. и 6 691 000 през 2025 година. Само населението на София ще нараства вследствие на механичен прираст. На национално равнище е силно изразено моноцентричното развитие на столицата София, град от Мега европейско ниво, съчетано с относително по-слабо развитие на балансьори на столицата Варна, Бургас и Пловдив. Агломерационният ареал на София се разширява и обхваща девет съседни общини.

На регионално равнище изявени регионални центрове са само Варна и Бургас, отчасти и Пловдив. Техните агломерационни ареали не търпят териториално разширение. Русе и особено Плевен губят качествата на активни регионални центрове. Техните агломерационни ареали се свиват в част от територията на собствената община. Липсват балансьори на регионалните центрове във всички райони, с изключение на Ст. Загора, който се проявява в двойствена роля на балансьор спрямо ЮИР и ЮЦР. Агломерационният ареал на Стара Загора също се ограничава в част от общинската територия.

Градовете центрове от областно равнище нямат потенциала да бъдат ефективни балансьори или да компенсират липсата на регионални центрове. Техните агломерационни ареали се разпадат и свиват до обхвата на агломерационното ядро или до обхвата на града. Някои от областните градове са изостанали спрямо други градове от 3-то ниво, които не са областни центрове. Като центрове от 4-то ниво със значение за повече от една община се изявяват ограничен брой градове. При ограничен брой малки градове с туристически функции са формирани агломерационни образувания от туристически тип.

Наличната относителна стабилност и равновесие на селищната мрежа е загубена до голяма степен. Достига се до развитие с малък брой силни центрове от 1-во и 2-ро ниво и голям брой слаби центрове от 3-то и 4-то ниво.

Централните територии се свиват и намаляват обхвата си до 8,6 % от националната територия и 36% от населението в 7-те общини на големи градове-центрове. Периферните територии увеличават обхвата си до 91,4% от територията и 64% от населението и остават силно уязвими от глобалните предизвикателства и заплахи – климатични, енергийни, демографски.

Агломерационни процеси се проявяват фрагментарно в отделни активизирани отсечки на основните урбанизационни оси – в Софийското поле и по долината на Марица, както и във Варненското и Бургаското крайбрежие. В презграничните оси не се наблюдава активизиране на агломерационни процеси.

Характерно за този сценарий на “краен моноцентризъм” е интензивното развитие на столицата и на малък брой урбанистични центрове от 2-ро ниво, което е свързано със западане на центровете от 3-то и 4-то ниво и формирането на разширена по обхват и силно уязвима национална периферия.


Модел “краен полицентризъм”

Моделът би се реализирал при осъществяване на развитие в условията на намалени темпове на демографското свиване, стабилизиране на икономическите процеси, преодоляване на изоставането в развитието на технологиите и иновациите, както и в развитието на техническата инфраструктура и при успешно провеждана регионална политика. Броят на населението при този сценарий ще достигне 7 171 000 през 2015 г., 6 994 000 през 2020 г. и 6 824 000 през 2025 година.

На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с добро развитие на центровете с национално значение в регионите - Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Плевен, Стара Загора и доближаващи се до тях като значение градове-центрове Благоевград, Велико Търново, Видин, Хасково, Шумен, Добрич, Силистра, Габрово, Враца, Сливен, Ямбол, Пазарджик, Перник, Кюстендил. Всички те се изявяват като градове-центрове с национално значение от 2-ро йерархично ниво.

В регионите се изявяват като балансьори на регионалните центрове редица областни градове и по този начин се формират двоици и троици от основни и допълващи регионални центрове. Такива са Плевен – Видин и Враца, Русе - Велико Търново и Габрово, Варна – Шумен и Добрич, Бургас - Стара Загора и Сливен, Пловдив – Хасково и Пазарджик, София – Благоевград, Перник и Кюстендил.

На областно равнище се изявяват и други градове като допълващи областния център. Такива са Горна Оряховица, Свищов, Казанлък, Асеновград, Димитровград, Дупница, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Троян, Севлиево и др. Формира се обширна мрежа от равномерно разположени малки градове-центрове в периферните селски райони. Стимулирането на градовете-центрове по основните урбанизационни оси, съвпадащи с европейските транспортни коридори, повишава шансовете им за партниране с други европейски градове-центрове и за интегриране в европейското физическо пространство.

В агломерационните ареали, които са били в състояние на свиване и разпадане, започват да се възстановяват и интензифицират функционалните връзки между населените места и центровете. Разширяват се агломерационните ареали на София и на градовете от 2-ро йерархично ниво. При градовете от 3-то йерархично ниво също се наблюдават симптоми за формиране на агломерационни образувания.

Градовете центрове от 4-то ниво със значение за повече от една община укрепват и играят сериозна роля за обслужването на периферните райони, като намират шансове за развитие на основата на собствените си специфични ресурси, традиции и култура при приемлива отдалеченост от услугите на големите и средните градове. При значителен брой малки градове с туристически функции се формират агломерационни образувания от туристически тип.



Фиг. 5: Урабанистичен модел “Силно развит полицетризъм”

С развитието на голям брой градове-центрове се засилва и разширява обхватът на централните територии и се намалява вътрешната и отчасти външната периферия в националната територия. Централните територии се разширяват и увеличават обхвата си до 32,6% от националната територия и до 69,4% от населението в 72 общини. Периферните територии намаляват по обхват до 66,4% от територията и 30,6% от населението в 192 общини.

Активно се развиват агломерационни процеси в направленията на основните урбанизационни оси и отчасти по направления на второстепенните оси. В презграничните оси се наблюдава активизиране на агломерационни процеси, най-вече при двоиците градове от двете страни на Дунав.

Характерно за този сценарий е интензивното развитие на столицата, съпроводено с развитието на голям брой урбанистични центрове от 2-ро, 3-то и 4-то ниво, което води до увеличаване на централните територии и намаляване на периферията.



Модел “умерен полицентризъм”

Моделът “умерен полицентризъм” е избраният модел на урбанистично развитие за перспективния срок. Моделът ще се реализира при осъществяване развитие в условията на умерено намалени темпове на демографското свиване и успешно провеждана регионална политика, съпроводена с преодоляване на икономическите затруднения и лек икономически подем, умерено развитие на новите технологии и иновациите, разширяване и усъвършенстване на техническата инфраструктура. Моделът е междинен - между силно изразено моноцентрично и силно изразено полицентрично развитие. Може да се окачестви като умерен моноцентризъм, балансиран с центрове балансьори в районите от ниво 2. Броят на населението при този сценарий ще достигне 7 160 000 през 2015 г., 6 950 000 през 2020 г. и 6 735 000 през 2025 година. Въпреки демографското свиване продължава концентриране на намалялото население в сравнително малък брой урбанистични центрове, а именно: София, Варна, Пловдив, Бургас.





Фиг. 6: Урбанистичен модел “Умерен полицентризъм”

На национално равнище развитието на столицата като град от Мега европейско ниво е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение. Това са Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Група средни градове показват потенциали да се присъединят към второ йерархично ниво – Видин, Враца, Габрово, Велико Търново, Шумен, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Кюстендил. Целенасочената регионална политика съдейства за развитие на Видин, Велико Търново и Благоевград, с оглед на тяхното стратегическо местоположение в националната територия, но те, с изключение на Велико Търново, са все още далече от ролята на балансиращи развитието регионални центрове.

На областно равнище някои областни градове имат центрове, балансиращи пространственото развитие, които се развиват добре, макар и с намален демографски потенциал. Достатъчен брой градове от 4-то ниво, като използват специфични местни ресурси и традиции, се развиват успешно като центрове със значение за група общини и играят роля в укрепване развитието на периферните селски райони. Сред тях сериозно присъствие имат туристическите центрове.

Под влияние на развиващите се урбанистични центрове централните територии увеличават обхвата си до 28,2% от националната територия и 67,2% от населението в 58 общини. Периферните територии намаляват обхвата си до 71,8% от националната територия и 32,8% от населението в 206 общини. Те остават уязвими от глобалните предизвикателства на климатичните, енергийните, демографските промени, но запазват шансове да устоят на тези заплахи благодарение на засилените им връзки с централните територии и на наличието на достатъчно малки градове-центрове от 4-то ниво сред тях. Развиват се агломерационни процеси в отделни отсечки на основните урбанизационни оси и отчасти във второстепенните оси. В презграничните оси се наблюдава частично активизиране на агломерационни процеси - при Русе-Гюргево, Видин-Калафат и Силистра-Кълараш.

В агломерационните ареали на големите градове и на някои от средните градове се възстановяват и интензифицират функционалните връзки между населените места. В тези ареали групата общини в равностойно сътрудничество предприемат съвместни действия по пространствено планиране и управление на урбанизационните процеси.

В урбанистичните центрове на останалите големи градове (Русе, Стара Загора и Плевен) и някои от средните градове процесите протичат, без да се увеличава населението и урбанистичните ареали остават ограничени в рамките на съответната община. Те се изразяват с леко разширяване на ядрото-ареал и приобщаване на съседни малки населени места. В другите средни градове-центрове урбанизационните процеси са почти затихнали, населението в тях намалява, а урбанистичният ареал се е свил до обхвата на ядрото и заема част от територията на общината.

За разлика от тези средни градове-центрове, при които агломерационният процес е затихнал, при малки градове с туристическа насоченост се наблюдава засилване на агломерационния ефект и се формират агломерационни образувания от туристически тип.

Характерно за този сценарий е интензивното развитие на столицата, съпроводено с развитието на не голям брой урбанистични центрове от 2-ро и 3-то ниво, както и стабилизирането на достатъчно голям брой центрове от 4-то ниво, което води до сравнително малко увеличаване на централните територии и намаляване на периферията, както и до приближаване на градски услуги до селските райони.

След перспективния срок 2025 г. този модел следва да еволюира към модела “развит полицентризъм” с постепенно увеличаване броя на урбанистичните центрове от 2-ро и 3-то ниво и стабилизиране на центровете от 4-то и 5-то ниво.

Така на основата на този избран модел може да се насочва териториално-урбанистичното развитие в рамките на макроструктурните части от националната територия: Западна, Източна, Северна, Южна.

В Западна България милионният град от 1-во ниво София ще доминира над средните градове от 3-то ниво Благоевград, Перник, Кюстендил, Враца, Монтана и Видин. Без да играят роля на балансьори, средните градове Видин и Благоевград заслужават специално стимулиране, за да преминат по значение към 2-ро йерархично ниво и да организират по-успешно територията на най-отдалечените северна и южна части на Западна България. Градовете Петрич и Дупница показват реални възможности да бъдат центрове от 3-то йерархично ниво и да играят ролята на балансьори на областните центрове. Към тях като балансьори имат шансове да се присъединят градовете от 4-то ниво Сандански, Гоце Делчев, Самоков, Ботевград. В северозападните периферни гранични територии е важна подкрепата на градовете от 4-то ниво Лом, Оряхово, Белоградчик и Берковица. В южната периферия подобна подкрепа заслужават градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев. Затруднено ще остава положението в западните периферни територии, където Радомир, Брезник и Трън нямат потенциала да могат да подкрепят Кюстендил и Перник.

В Северна България ще доминират двата големи града от 2-ро ниво Русе и Плевен. Като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво. Средните градове областни центрове Ловеч, Габрово, Търговище, Разград и Силистра, а също и градовете Свищов и Горна Оряховица, са разположени равномерно по територията и ще играят роля на организиращи центрове от 3-то ниво. Градовете от 4-то ниво Троян, Севлиево, Попово ще играят ролята на балансьори на областните центрове. Другите градове от 4-то ниво нямат тези възможности, ако не бъдат обект на специална национална политика за малките градове в периферни селски райони. Проблемни периферни територии се очертават в северната придунавска част между Русе, Силистра и Разград и между Свищов, Плевен и Никопол, както и в южните старопланински и предпланински части между Търговище и Велико Търново, между Омуртаг и Елена и между Габрово,Троян, Тетевен и Луковит.

В Южна България ще доминира големият град Пловдив с партньор другият голям град Стара Загора. Тези градове от 2-ро ниво ще се развиват като основни полюси на растеж и развитие. Шансове за партнираща роля на двата центъра има средният град Хасково. Областните градове Пазарджик, Кърджали, Смолян заедно с Казанлък, Асеновград, Карлово, Димитровград като центрове от 3-то ниво ще осъществяват организираща и стабилизираща роля в територията. Като периферни територии се очертават южните родопски планински и гранични територии и отчасти средногорските и тракийските територии. Градовете от 4-то ниво Панагюрище, Чирпан, Свиленград, Ивайловград, Златоград, Девин, Велинград заслужават да бъдат стимулирани, за да изпълняват своята организираща роля в тези периферни селски, планински и гранични територии. Проблемни ще остават перифериите в южните родопски части, където градовете Доспат, Мадан, Крумовград нямат потенциала да подкрепят Смолян и Кърджали.

В Източна България като основни полюси на растеж и като балансьори на столицата ще се развиват двата големи града от 2-ро ниво Варна и Бургас. Тези градове са източни "портали" за Европейския съюз и ще се развиват като важни транспортни и търговски центрове в европейската мрежа от градове. Като центрове от 3-то ниво се проявяват областните градове Шумен, Добрич, Търговище, Сливен и Ямбол, които покриват сравнително равномерно територията в хинтерланда на крайбрежието. На крайбрежието добро развитие показват градовете от 4-то ниво Балчик, Каварна, Несебър, Поморие, Царево, както и Карнобат и Айтос в хинтерланда. В северната периферия е необходимо стимулирането на Генерал Тошево, а в южната - на Елхово и Малко Търново, за да изпълняват важната роля на центрове от 4-то ниво в периферните селски и гранични райони.

Възприетият в НКПР модел “умерен полицентризъм” се отнася за перспективния хоризонт 2025 г. В сравнение с изследваните алтернативни модели – на силно развит моноцентризъм и на силно развит/“краен” полицентризъм той е по-реалистичен при сегашните условия на демографско и икономическо развитие, при ограничени ресурси и малък брой, но ясни приоритети за подпомагане на градското развитие през следващия програмен период. Това предполага концентрация на ресурсите в ограничен брой центрове, подкрепящи осите на урбанистично развитие, които са важни за съхраняване устойчивостта на модела и цялостното пространствено развитие на страната. Силно развитият полицентризъм отразява желаната визия и е свързан с постигането на стратегическите цели в по-далечна перспектива – след 2025 година.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница