Програма „Съгради промяна" с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот", предоставена чрез фондация „ЕкоОбщност "

Изтегляне 298.98 Kb.

Дата	06.01.2018
Размер	298.98 Kb.
	#41713
Тип	Програма

роект № СП2015-М1-212-00 „Назови реката – съживи водата” се извършва по програма „Съгради промяна” с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”, предоставена чрез фондация „ЕкоОбщност

”.

ЕКСПЕРТЕН ДОКЛАД № 4

анализ на връзката между видовете риби от приложение 2 на ЗБР и ефективността на видовете рибни проходи по отношение на дефрагметанцията на популациите и местообитанията на тези видове

Изготвено по проект № СП2015-М1-212-00 "Назови реката – съживи водата” към договор № 2 / 15.02.2016 г., осигуряващ съфинансиране на проект „Гражданско участие за устойчиви планини”

Рибарско сдружение „Балканка 2009”

от

Тихомир Русинов Стефанов

Март 2016
В настоящия доклад анализираме връзката между видовете риби от приложение 2 на ЗБР включени в задание по договор и ефективността на видовете рибни проходи по отношение на дефрагметанцията на популациите и местообитанията на тези видове.

А. Обща част

1. Биология на рибите при преминаване на прегради за миграцията

Биологията на всеки вид риба и по специално неговите специфични плувни способности са ключови за проектирането и изграждането на ефективни дефрагментационни съоръжения по реките. Размера и формата на тялото, анатомията и формираната мускулатура, както и външните условия влияещи върху поведението и физиологията, като температура и скорост на водата влияят върху скоростта на плуване на различните видове. като тези характер (ICPDR, 2013, Jens et al. 1997, DWA 2010, draft).

Скоростта на плуване се изразява в дължини на тялото за секунда (body length per second [BL/s]) (DVWK ,1996). Поведенчески плуването на рибите може да се раздели на четири типа според интензивността и продължителност му (Bemish, 1978). Първият тип е така наречената скорост на постоянно плуване (sustained swimming speed) – обикновенно с тази скорост видовете мигират на далечни разстояния. Това е скорост, която може да се поддържа за дълъг период от време над 200 минути и е приблизително 2 BL/s (DWA ,2005). Вторият тип е т.н. скорост на продължително плуване (prolonged swimming speed) – при тази скорост индивида се изтощава и може се поддържа за по кратко време от 20 секунди до 200 минути. Третият тип е скорост на усиленото (енергично, интензивно) плуване (burst swimming speed) – при нея мускулите преминават на анаеробен метаболизъм , интензивно отделяне на енергия и може да поддържа за съвсем кратък период от време под 20 секунди. Този момент е критичен за рибите, защото се нуждаят от почивка и и могат да бъдат отнесени от течението (дрифт), ако не преодолеят течението – това се нарича критична скорост на интензивно плуване (critical burst swimming speed) (Clought & Turnpenny, 2001). За да се изчисли за всеки вид тази скорост се ползва специализиран софтуер SWIMIT 3.3 (Jacobsonaquatic, 2006) като се въведат параметри като вид, размер, външни условия. Четвъртият параметър, който е решаващ за преодоляване на дефрагментационните съоръжения особено в местата с най-голяма скорост на водата или височина на водния стълб е максимална скорост на плуване (maximum burst swimming speed) – това максимално възможната скорост, която даден вид може да развие за кратко време.

Ориентацията спрямо речното течение също е ключова за преодоляване на дефрагментационните съоръжения. Тя се определя от биологията на видовете риби и техните сетива. Всички речни видове риби усещатат посоката на речното течение и неговата скорост (странична линия, обоняние, зрение, слух, допир, температура, налягане, магнитното поле на Земята и др.), явление наречено положителен реотаксис (Lucas & Baras, 2001). В крайна сметка обаче скоростта на водата явно е ключов фактор за ориентацията, при ниска скорост настъпва дезориентация и прага на тази скорост и е зависим от вида на рибите и тяхната индивидуална възраст и се означава с термина реоактивна скорост (reoactive velocity) – величина ключова за конструиране на дефрагментационни съоръжения и успешното им функциониране.

За да бъде работещо дефрагментационното съоръжение е ключово и как отговаря дънния субстрат и морфология, характера на водния слой над дъното, бреговата ивица, речното легло на изискванията на видовете. Допълнително изискване е рибите е да се привлекат към дефрагментационното съоръжение. Това се дължи на поведението на рибите – при преграда те търсят други течения различни от основното, но в периферията му и ако не го открият те се връщат в основното течение. Така, че и конструкцията, разположението на рибния проход и водното количество в него и т.н. привличащ поток са ключови за успеха му. Скоростта на привличащия поток (attraction flow) трябва да бъде между реоактивната скорост и критичната скорост на интензивно плуване (Pavlov, 1989).
Видовете риби мигрират на различни дистанции в рамките на местообитанието си, което определя и различен размер на техните местообитания. Има три биологични групи риби според размера на местообитанията им и дължината на миграциите им в рамките на една година (Waidbacher & Haidvogl, 1998): далечни мигранти (long-distance migrants) които обитават и мигрират в райони над 300 км в едно направление за година; мигранти на средно разстояние (medium-distance migrants) – обитаващи и мигриращи в рамките на от 30 до 300 км в едно направление за година; близки мигранти (short-distance migrants) обитаващи и мигриращи в рамките на под 30 км в едно направление за година.

2. Използвани методи за анализ на връзката между видовете риби от приложение 2 на ЗБР и ефективността на видовете рибни проходи по отношение на дефрагметанцията на популациите и местообитанията на тези видове

2.1. Оценка на фрагментацията и влиянието на различни типове рибопроходни съоръжения по отношение на видовете риби от заданието
Ефективността на различните типове рибни проходи по отношение на дефрагметанцията на популациите и местообитанията е направена чрез експертна оценка въз основа на качествен и количествен критерии (дадени са в таблица 2) относно степента на пропускливост на съоръжението за съотвения вид и неговите жизнени фази (Woschitzetal., 2003).
Таблица 2. Критерии за оценка на различните съоръжения, според тяхната ефективност.

	Ефективност	Функционалност по качество	Функционалност по количество
	Ефективност	Функционалност по качество	мигранти на средно разтояние	близки мигранти
I	Високоефективен	Всички видове и възрастови групи могат да преминат.	Всички или почти всички индивиди преминават.	Всички или почти всички индивиди преминават.
II	Ефективен	Всички видове с изключение на някои, които се срещат рядко и почти всички възрастови групи могат да преминат.	Повечето индивиди преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.	Много от индивидите преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.
III	С ограничена ефективност	Най-често срещаните видове и повечето възрастови групи могат да преминат.	Много от индивидите преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.	Малко от индивидите преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.
IV	Слабо ефективен	Само няколко вида и/или възрастови групи могат да преминат.	Малко от индивидите преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.	Единични индивиди преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.
V	Неефективен	Не преминават никакви видове и/или възрастови групи, или преминават само единични видове и/или възрастови групи.	Единични индивиди преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.	Почти никакви или никакви индивиди не преминават. Възможно е нарастване на броя при по-масовите видове.

По долу в Таблица 4. е направено кратко обобщение на слабите и силните страни на различните дефрагментационни съоръжения

Таблица 4. Предимства и недостатъци на различните типове дефрагментационни съоръжения по реките.

Тип РП	Предимства	Недостатъци
Обходен канал (байпас)	Наподобява естествения хабитат на рибите. Сравнително ниски разходи за конструиране и поддръжка. Този тип най-добре поддържа естествения речен континуум и свързаност на хабитатите.	Остава огромен отпечатък върху околния ландшафт. Трудно е да се конструира оптимален вход към РП при тесен релеф.
Естествен обходен канал	Наподобява най-много естествения хабитат на рибите. Сравнително ниски разходи за конструиране и поддръжка.	Изисква много голям опит при дизайна и конструирането.
Басейнов тип	Остава малък отпечатък върху околния ландшафт. Осигурява оптимален достъп за рибите дори при условия на тесен релеф.	Сравнително високи разходи за конструиране и поддръжка. Напълно не съответства на естествения хабитат на рибите.
Тип Рампа	Осигурява добра свързаност и условия за придвижване както по течението, така и срещу течението.	Много високи разходи за конструирането му. При постоянни ниски водни нива на реката трудно може да се постигне здравина в конструирането.

Б. Специална част – характеристика на целевите видове

1. Обща характеристика на целевите видове

Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: разпространен от Франция до Урал без Иберийския, Апенинския и Скандинавския полуостров. Разпространение в България: В цялата страна в долните и средни течения на реките, както и някои затворени водоеми. Характерни особености: Полово съзрява на 2-3 години. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Unio. Живее до 5 години

Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: Средните течения на реките в Европа – от Франция на запад до Източната част на Балканския полуостров и Полша на изток. Разпространение в България: Горните и средни течения на реките от Дунавския водосборен басейн – Видбол, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и част от по-големите им притоци до около 800 м н.в. Характерни особености: Бентосен вид, обитава чакълести и пясъчни участъци с бързо течение. Достига на дължина до 30 см. Размножава се в периода март – юни, като отлага хайвера си по камъните. Храни се с дънни безгръбначни животни и по-рядко с подводна растителност. Природозащитен статус: IUCN (NT); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: B. tauricus В Черноморския водосборен басейн – повечето кримски реки, както и Днепър, Днестър, Буг и някои по-малки реки в България и Турция, които пряко се вливат в Черно море. Характерни особености: B. tauricus Среща се главно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно, но рядко обитава и естуарни води. Изключително слабо позната. Бентосен реофилен вид, обитаващ предимно участъци с умерено течение. Храни се с дънни безгръбначни и в по-малко количество с водорасли. Съзрява полово на втората година. Размножителния период вероятно е през месеците април-юни. Плодовитостта на женските е около 21 000 хайверни зърна. Достига на дължина обикновено до 30 см. Най-големият екземпляр, уловен в България, е 38 см. Природозащитен статус: B. tauricus IUCN (LC); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus)

Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: B. cyclolepis Реките, вливащи се в Мраморно и Егейско морета в България, Гърция и Турция. Характерни особености: B. cyclolepis Бентосен вид, обитава чакълести и пясъчни участъци с бързо течение на средни и по-големи реки. Достига на дължина до 35 см. Размножава се в периода април – юли, като отлага хайвера си по камъните. Храни се с дънни безгръбначни животни и подводна растителност. Природозащитен статус: B. cyclolepis IUCN (LC); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: В басейните на реките Дунав и Вардар, както и в някои гръцки реки (Алиакмон и Пиниос). Среща се предимно в източната част на Дунавския басейн – в средните и горните течения на притоците. Установен е в България, Румъния, Словения, Сърбия и Унгария. Единични екземпляри са намерени и в Австрия и Словакия. Разпространение в България: Среща се само в дунавските притоци. Първоначално е намерен в р. Искър, в близост до София, а по-късно е установен и в р. Огоста, при Монтана; р. Искър, между Самоков и Враждебна; р. Вит, при селата Божурица, Ясен и Дерманци, както и в р. Черни Вит; р. Осъм, при селата Александрово и Бели Осъм и р. Янтра, над Севлиево и при Габрово (Дренски, 1951; Шишков, 1937, 1939). В последствие вида е уловен и в яз. “Ал. Стамболийски” на р. Росица, малко след завиряването му (Димитров, 1957), както и в р. Видима, под с. Сенник; р. Росица, при с. Поликраище и р. Янтра, при В. Търново (Карапеткова, 1972). През последните 20 години е установен само в р. Вит и р. Палакария (басейна на р. Искър) (Диков и др., 1988; Dikov et al., 1994), както и в р. Скът; р. Лом, при с. Ружинци и в басейна на р. Янтра (р. Негованка, при с. Емен и р. Белица, над Килифарево). Характерни особености: Среща се само в горните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързи, студени води. Много слабо позната. Типичен реофилен вид. Храни се с бентосни безгръбначни животни и диатомови водорасли. Продължителността на живота е до 6 години. Размножаването се извършва в плитки участъци с бързо течение, като не е известна възрастта, на която индивидите съзряват полово. Природозащитен статус: IUCN (DD); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Romanogobio kessleri (Gobio kessleri) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: В басейните на реките Дунав, Днестър и Вистула. Установен е в Австрия, България, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватска и Чехия. Среща се също така и в реките Вардар, Алиакмон и Пиниос, вливащи се в Егейско море. Разпространение в България: Установен е в р. Дунав и средните течения на повечето нейни притоци – Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. В последните години е рядък вид с намаляваща численост и разпространение – намерен е само в басейните на реките Лом, Искър, Вит и Янтра (Маринов, 1978; Шишков, 1929; Шишков, 1937; Шишков, 1939; Дренски, 1951; Булгурков, 1958; Михайлова, 1972; Диков и др., 1988; Карапеткова, 1972; Карапеткова и Унджиян, 1988). Характерни особености: Среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителния период е от средата на май до септември. Плодовитостта на женските индивиди е между 2000-3000 хайверени зърна. Достига максимална дължина 129 мм и възраст 6 г. Природозащитен статус: IUCN (DD); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Распер (Aspius aspius) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: В Европа, с изключение на Дания, Франция, Великобритания, Швейцария и най-южните части на континента. Разпространение в България: В миналото видът е съобщаван за р. Дунав и прилежащите блата, както и в долните течения на някои от притоците – Искър, Вит и Осъм. Срещал се е и в реките от Егейския басейн – Струма (при Симитли и към гара Пирин), Марица (като стига и до Олу-дере), Тунджа, Въча, както и в р. Камчия (при с. Злокучене). По-късно е съобщаван за р. Дунав, ез. Сребърна, реките Лом (под с. Фалковец), Огоста (край с. Живовци), Искър (до гара Мездра), Вит, Осъм и Янтра (от устието до с. Полско Косово), като рядък за р. Камчия (устието – м. Пода и Лесински азмак) и за яз. „Овчарица”. През последните няколко години е намиран в р. Дунав и притоците й Огоста (при Мизия), Искър (до моста между Староселци и Ставерци) и Вит (до Рибен), както и в Егейския водосборен басейн – р. Струма (един уловен екз. при гр. Кресна), р. Марица (много рядко при Първомай) и яз. Студен Кладенец. Не е потвърден за ез. Сребърна. Характерни особености: Обитава долните течения на постоянни реки, но се среща и в естуарни води.Полово съзрява на 2-4 години. Размножава се в периода април-май като мигрира нагоре по течението на реките. Хвърля хайвера си на каменист субстрат и бързо течение при температура на водата 9-10oC. Хищен вид. Храни се с риби, паднали във водата насекоми и дори малки водни птици. Достига максимална дължина на тялото 100 см и тегло 9 кг. Живее до 11 години. Природозащитен статус: IUCN (DD); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides) - Семейство: Cyprinidae (шаранови). Общо разпространение: В Европа – от Австрия до Казахстан, в реките от басейните на Черно, Азовско, Каспийско и Аралско морета. Среща се и в Гърция, в някои езера, принадлежащи към Егейския водосборен басейн. Разпространение в България: За пръв път вида е публикуван за р. Искър. В последствие е установен и в р. Дунав и долното течение на някои от притоците й – реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, както и в ез. Сребърна. Съобщаван е и за повечето реки, които се вливат в Черно море – Камчия, Елешница, Перперек, Двойница, Хаджийска, Ахелой, Средецка, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска, както и за някои от крайбрежните езера – Дуранкулашко, Белославско, Бургаско и яз. Мандра. През последните години е установен със сигурност само в реките Средецка, Факийска, Ропотамо, Караагач и Велека, като числеността и биомасата му в реките Средецка, Факийска и Велека са относително ниски. Видът е изчезнал от Дуранкулашкото ез., а популацията му в ез. Сребърна е намаляла. През последните години е изключително рядък в р.Дунав, а в Бургаските езера е силно намалял в сравнение с миналото. Характерни особености: Видът се среща основно в постоянни реки, но също и в естуарни води, крайбрежни бракични и сладководни езера, както и в постоянни сладководни блата. Образува полупроходни и непроходни форми. Първите се отхранват в долните течения и приустиевите зони, а за размножаване мигрират в по-горните участъци на реките. Размножителният период е през май-юни. Плодовитостта на женските индивиди е между 15 000 и 25 000 хайверени зърна. Храни се със зоопланктон, различни насекоми и дребни риби. Достига на дължина до 40 см и възраст – 6-7 години. Природозащитен статус: IUCN (DD); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Виюн (Misgurnus fossilis) - Семейство: Cobitidae (щипоци). Общо разпространение: Централна и Северна Европа – от Франция до Русия. Разпространение в България: Съобщен е за р. Дунав и прилежащите й блата, както и за долното течение на някои от притоците й – Войнишка, Искър, Вит, Огоста, Осъм, Янтра, Русенски Лом. Има данни, че в миналото се изкачвал значително по-нагоре по течението на реките – в р. Искър е улавян при Роман, а в Янтра, при Бяла. Установен е и в ез. Сребърна, Шабленското езеро и в басейна на р. Струма. Рядък вид с намаляваща численост. Понастоящем се среща със сигурност само в р. Дунав и свързаните с нея влажни зони – РС “Орсоя”, Белене, Калимок и вероятно някои др. Изчезнал е в басейна на р. Струма и в ез. Сребърна, а в Шабленското езеро се нуждае от потвърждение. Характерни особености: Обитава постоянни реки и сладководни езера и блата. В миналото се е срещал и в крайбрежни сладководни лагуни. Обитава стоящи и бавнотечащи води, с пясъчно или тинесто дъно, където се заравя през деня и при неблагоприятни условия (суша). Чувствителен е към промени в атмосферното налягане. Храни се с ларви на насекоми и мекотели. Природозащитен статус: IUCN (LR/nt); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.).

Струмски щипок (Cobitis strumicae, синоним Cobitis taenia strumicae). Семейство: Cobitidae (щипоци). Разпространение в България Среща се в средните и долни течения на дунавските притоци, в самата река Дунав и в повечето от реките, вливащи се в Черно море, както и в Егейския водосборен басейн. Характерни особености: Широко разпространен вид в по-голямата част от страната. Обитава, както стоящи, така и течащи води. Видът е толерантен спрямо широк диапазон от параметри на средата. Обитава течащи и стоящи води, води придънен живот. Храни се с дънни безгръбначни животни.

Голям щипок (Cobitis elongate) - Семейство: Cobitidae (щипоци). Общо разпространение: Долното течение на река Дунав – Сърбия, Румъния, България. Разпространение в България: в река Дунав и басейна на река Янтра. Характерни особености: Обитава бързотечащи води с пясъчно дъно. Природозащитен статус: IUCN (DD); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

Главоч (Cottus gobio) - Семейство: Cottidae (главочи). Общо разпространение: Реките в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия. Разпространение в България: В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Понастоящем, по наши данни, се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян. Характерни особености: Горните течения на реките с пясъчно и чакълесто дъно и бързотечащи, студени води. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април-май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100-300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби. Природозащитен статус: IUCN (LR/lc); Habitats Directive (II); България (ЗБР, обн. ДВ. бр. 77 от 9.VIII.2002 г.)

2. Средна критична скорост на интензивно плуване (critical burst swimming speed)

Най-слабите плувци“ са личинките и дребни видове риби като щипоците (струмски щипок -Cobitis strumicae, Cobitis taenia strumicae, голям щипок -Cobitis elongate), главоч (Cottus gobio), горчивката (Rhodeus sericeus amarus) и др. Според Jens et al. (1997) средната критична скорост на интензивно плуване за пъстървови риби е около 10 BL/s, а за шаранови около 4-5 BL/s [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)].
3. Максимална скорост на плуване (maximum burst swimming speed)

Mаксималната скорост на плуване (Jens et al., 1997)е около 2-3 m/s при пъстървовите риби и около 0,7-1,5 m/s при шарановите [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)].

3. Реоактивна скорост (reoactive velocity). Стойностите ѝ варират от 0,15 m/s при младите, неполовозрели щипоци (струмски щипок -Cobitis strumicae, Cobitis taenia strumicae, голям щипок -Cobitis elongate), главочи (Cottus gobio),, лешанки и бодливки (Adam & Schwevers, 1997), до над 0,30 m/s при анадромните пъстървови риби (Pavlov, 1989). При възрастните на повечето видове, реоактивната скорост е около 0,20 m/s (Pavlov, 1989; Seifert, 2012) [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Виюн (Misgurnus fossilis)].
4. Екологични харатеристики на дефрагментационните съоръжения според изисквания към миграционен коридор: речно легло, бреговата ивица, близо до дънния субстрат или във водния слой Seifert (2012).
Главочът (Cottus gobio) и повечето дребни бентосни видове предпочитат да мигрират в контакт с дънния субстрат, като използват по-едрите камъни за да се предпазват от течението. Водни падове с височина 15-20 см са непреодолима преграда за тези видове.
За видове като мряните [Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus)], например, които преодоляват бариерите плувайки активно, дълбочината на водния стълб е от основно значение. За тях бариери с височина от 30 см са преодолими само в случаите, когато през тях преминава достатъчно водно количество и се създава непрекъснат воден слой, през който да преминат.
Само видове като пъстървите са способни да преодоляват препятствия, чрез скокове (Seifert, 2012).

5. Класифициране на видовете според дължината на миграцията

В таблица 1 са групирани видовете от заданието, според дължината на разстоянието, което изминават по време на миграция.
Таблица 1: Класификация на видовете риби включени в заданието от Приложение 2 на ЗБР според дължината на миграциите си (по критериите на Waidbacher & Haidvogl, 1998).

Далечни мигранти (>300 км)	Alosa spp.
Мигранти на средно разстояние (30-300 км)	Eudontomyzon mariae, Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Pelecus cultratus
Близки мигранти (<30 км)	Umbra krameri, Barbus petenyi, Barbus tauricus, Barbus cyclolepis, Romanogobio albipinatus, Romanogobio uranoscopus, Балканска кротушка Romanogobio kesslerii, Rhodeus amarus, Leuciscus souffia, Cobitis elongata, Cobitis elongatoides, Cobitis strumicae, Misgurnus fossilis, Sabanejewia balcanica, Sabanejewia bulgarica*, Gymnocephalus baloni, Gymnocephalus schraetzer, Zingel zingel, Zingel streber, Cottus gobio

* - този знак след името на вида означава, че съответният вид е класифициран към една от трите категории на базата на лична преценка на авторите на доклада, поради липса на данни в литературата
6. Класифициране на видовете според според реакцията спрямо привличащия поток
Според Pavlov (1989) привличащ поток със скорост между 0,7 и 1,0 m/s е подходящ за повечето видове от средните и долните течения на реките [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Виюн (Misgurnus fossilis), Струмски щипок (Cobitis strumicae, Cobitis taenia strumicae), Голям щипок (Cobitis elongate)], докато пъстървовите и анадромните [Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), главоч (Cottus gobio)] видове риби предпочитата скорости от 2,0-2,4 m/s (Larinier, 2002). Излизащия от РП привличащ поток (attraction flow) трябва да е успореден или да сключва най-много 30^ᵒ остър ъгъл с основния поток. Насочващия поток трябва да се характеризира и със ниска турбулентност.
7. Допустима турбуленция в рибните проходи
В различните ръководства се посочват конкретни допустими стойности за този параметър в РП, като за различните индикаторни видове и различните типове съоръжения, те са различни. Най-устойчиви на турбулентните течения са пъстървовите риби - над 200-300 W/m³, а най-уязвими са видове като гулешите и кротушките - до 100-150 W/m³ [Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri)] (DWA, 2010, draft).

7. Групиране на видове

За улеснение при оценката на влиянието на различните хидротехнически съоръжения, както и за избор и дизайн на възможно най-ефективни РП, предлагаме следното групиране на видовете риби от заданието, според тяхните плавателни способности. Обобщена информация за това, както и обяснителни бележки са поместени в Таблица 5.

Таблица 5. Категории риби според техните плавателни способности.

Категория	Видове	Бележки
Много добри плувци	Alosa spp., Pelecus cultratus	Тази категория включва пелагични видове, обитаващи целогодишно или само през размножителния период р. Дунав (Alosa spp., Pelecus cultratus). Те са изключително добре адаптирани за активно плуване в откитата част на водния стълб и са специализирани за преодоляване на течения с висока скорост.
Добри плувци	Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Barbus spp.	Това са реофилни видове риби (пелагични и бентосни), които са специализирани за живот в течащи води (Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Barbus spp.). Повечето от тях извършват размножителни миграции на различна дистанция (близки мигранти и мигранти на средно разстояние). Въпреки това, те не са пригодени за плуване във води със силно и много силно течение.
Средни плувци	Romanogobio spp., Leuciscus souffia, Gymnocephalus spp., Zingel spp.	В тази група влизат предимно бентосни, основно реофилни видове, които в повечето случаи не извършват размножителни миграции (Romanogobio spp., Leuciscus souffia, Gymnocephalus spp., Zingel spp.). Плавателните им способности са ограничени и трудно могат да преодолеят участъци с много бързо течение и рязлични напречни прегради.
Слаби плувци	Eudontomyzon mariae, Umbra krameri, Rhodeus amarus, Cobitis spp., Misgurnus fossilis, Sabanejewia spp., Cottus gobio	Това е разнородна група риби, в която се включват както видове обитаващи стоящи води (U. krameri, M. fossilis, Rh. amarus), така и реофилни бентосни видове като E. mariae, C. gobio и всички щипоци (Eudontomyzon mariae, Umbra krameri, Rhodeus amarus, Cobitis spp., Misgurnus fossilis, Sabanejewia spp., Cottus gobio). За всички тях е характерно придвижване на близки разстояния и слаби плавателни способности.

8. Оценка на фрагментацията и влиянието на различни типове рибопроходни съоръжения по отношение на видовете риби от заданието.
Оценката на ефективността на различните типове рибопроходни съоръжения за целевите видове е направена, като е използвана функционалността им по качество (виж Tабл. 2) в зависимост от дължината на миграциите, които конкретния вид риба извършва (виж Tабл. 1). Оценката е представена в табличен вид в Tаблица 3. Разбира се тази оценка се основава до голяма степен на експертната преценка на авторите на доклада и наличните в научната литература данни за експериментално-обосновани оценки на ефективността на различни рибопроходни съоръжения във Франция, Австрия, Германия, Русия и други. При тази оценка сме се ограничили до източници само от страни, които имат сходни видове риби с разглежданите от нас.
Таблица 3. Оценка на ефективността на различни типове рибопроходни съоръжения по отношение на видовете риби от приложение 2 на ЗБР.

	Обходен канал от земен тип	Обходен канал от коритовиден тип - свободен	Обходен канал от коритовиден тип с непълни прегради	Обходен канал от коритовиден тип с повишена грапавина	Басейнов тип(pool fishpass)	Стъпаловиден тип рибен проход (conventional poo fishpass)	Каменен дънен праг (bottom ramp)
Eudontomyzon mariae	3	3/4	4	4	5	5	5
Alosa spp.	2	3	3/4	4	4/5	4/5	4/5
Rodeus sericeus amarus	3/4	3/4	3/4	4	4	4	3/4
Romanogobio albipinatus	2	2	2/3	2/3	4	4	4
Romanogobio kessleri	2	2	2/3	2/3	4	4	4
Romanogobio uranoscopus	2	2	2/3	2/3	4	4	4
Barbus cyclolepis	1/2	1/2	2/3	2/3	4	4/5	2/3
Barbus meridionalis petenyi	1/2	1/2	2/3	2/3	4	4/5	2/3
Barbus tauricus	1/2	1/2	2/3	2/3	4	4/5	2/3
Chalcalburnus chalcoides	3	3	3/4	4	5	5	4/5
Aspius aspius	2	2	2/3	2/3	3/4	3/4	2/3
Leuciscus souffia	1/2	3	3	3	4	4	3
Pelecus cultratus	3/4	3/4	3/4	3/4	4	4	4/5
Cobitis elongata	3	3/4	3/4	3/4	5	5	3/4
Cobitis elongatoides	3	3/4	3/4	3/4	5	5	3/4
Cobitis strumicae	3	3/4	3/4	3/4	5	5	3/4
Misgurnus fossilis	3	4	4	4	5	5	4
Sabanejewia balcanica	3	3	3	3	5	5	4
Sabanejewia bulgarica	3	3/4	3/4	3/4	5	5	4
Umbra krameri	3	4	4	4	5	5	5
Cottus gobio	2	2	2	2	4	4/5	3
Gymnocephalus baloni	2	3	3/4	4	5	5	5
Gymnocephalus schraetzer	2	3	3/4	4	5	5	5
Zingel streber	2	3	3/4	4	5	5	5
Zingel zingel	2	3	3/4	4	5	5	5

От Tаблица 3 се вижда, че единствено близките до природата обходни канали могат да постигнат приемлива ефективност при повечето видове риби от Приложение 2 на ЗБР. Конвенционалните технически решения в повечето случаи не биха били достатъчно ефективни поради привързаността на повечето видове към микрохабитатните условия, които създават естественото речно легло и хидравлични показатели. Повечето от тези видове са слаби плувци и/или обитатели на долните течения на реките, където липсват естествени миграционни бариери и рибите не са приспособени към биотопи с прекъсване на речния континуум.

Трябва да подчертаем, че направената оценка на ефективността е условна, поради факта, че всяко едно съоръжение трябва да бъде съобразено и проектирано в зависимост от конкретните условия на реката и задължително трябва да са спазени основните изисквания за функционалност на рибните проходи, маркирани в точка 3 на настоящия доклад.

Литература

Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ.бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ.бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ.бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ.бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ.бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ.бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ.бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ.бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ.бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ.бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ.бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ.бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62от 10 Август 2010г., изм. ДВ.бр.89 от 12 Ноември 2010г., изм. ДВ.бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ.бр.33 от 26 Април 2011г., изм. и доп. ДВ.бр.32 от 24 Април 2012г., изм. и доп. ДВ.бр.59 от 3 Август 2012г., изм. ДВ.бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ.бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ.бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ.бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ.бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ.бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ.бр.101 от 22 Декември 2015г.).

Червена книга на Република България, 2011.Електронно издание, БАН и МОСВ, София, http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Adam B., Schwevers U. (1997). Das Verhalten von Fischen in Fischaufstiegsanlagen.Österr.Fischerei 50: pp 82–87.

Adam B., Schwevers U. (2001). Planungshilfenfür den BaufunktionsfähigerFischaufstiegsanlagen, VerlagNatur und Wissenschaft, Solingen, BibliothekNatur und Wissenschaft 17: 65 p.

Adam B., Kampke W., Engler O. &Lindemann C. (2009).Ethohydraulische Tests zurRauigkeitspräferenzkleinerFischarten und Individuen.Sonderberichtfür das DBUProjekt „Ethohydraulik.EineGrundlagefürnaturschutzverträglichenWasserbau“ (Projektnummer 25429-33: 32 p.

Beamish, F. W. (1978). Swimming capacity. In Fish Physiology.W.S.Hoar. London, Academic Press: pp. 101-187.

BMLFUW (2012). LeitfadenzumBau von Fischaufstiegshilfen.Bundesministeriumfür Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft. Wien: 102 p.

Clough S.C. & Turnpenny A.W.H. (2001). Swimming Speeds in Fish: Phase 1. Southampton, Fawley Aquatic Research LaboratoriesLtd, Marine & Freshwater Biology Unit, R&D Technical Report W2-026/TR1: 94 p.

Degel D. (2006). Die RheinstaustufemitFischpass in Iffezheim (aktualisierteAusgabevom 31.12.06), Reinpachtgemeinschaft 1 e.V., Fischpass-Team Iffezheim. In Auftrag des Landesfischereiverbandes Baden e.V. unter der fachlichenBetreuung der Fischereibehördebeim RP-Karlsruhe: 52 p.

Dumont U., Anderer P. &Schwevers U. (2005). HandbuchQuerbauwerke. Ministeriumfür Umwelt und Naturschutz, Landwirtschaft und Verbraucherschutz des Landes Nordrhein-Westfalen, Düsseldorf: 212 p.

DVWK (1996). Fischaufstiegsanlagen – Bemessung, Gestaltung, Funktionskontrolle. Deutscher Verband für Wasserwirtschaft und Kulturbau e.V., Bonn, 232: 110 p.

DWA (2005). Fischschutz- und Fischabstiegsanlagen – Bemessung, Gestaltung, Funktionskontrolle DWA-Themen: 256 p.

DWA (2010, draft).Merkblatt DWA-M 509 – Fischaufstiegsanlagen und fi schpassierbare Querbauwerke – Gestaltung, Bemessung, Qualitätssicherung: 285 p.

Froese, R. & D. Pauly.Editors. 2016. FishBase. World Wide Web electronic publication.www.fishbase.org, ( 01/2016 ).

Gebler R.J. (1991). Sohlrampen und Fischaufstiege.Eigenverlag, Walzbach, Deutschland: 145 p.

Gebler R.J. (2009). Fischwege und Sohlengleiten, Band 1: Sohlengleiten. VerlagWasser und Umwelt, Walzbachtal, Deutschland.

Jacobsaquatic (2006) SWIMIT.Southampton, Environment Agency.

Jäger P. (2002). Stand der Technikbei Fischpässenangroßen Flüssen. Salzburger Fischpassfi bel. P. Jäger, Amt der Salzburger Landesregierung. ReiheGewässerschutz, 1, 2. Aufl age: pp 75–88.

Jens G., Born O., Hohlstein R., Kämmereit M., Klupp R., Labatzki R., Mau G., Seifert K. &Wondrak P. (1997). Fischwanderhilfen – Notwendigkeit, Gestaltung, Rechtgrundlagen, Heft 11: 112 p.

Jungwirth M. &Pelikan B. (1989). Zur Problematik von Fischaufstiegshilfen. ÖsterreichischeWasserwirtschaft 41 (3/4): pp 81–89.

Kaufmann, H. & E. Lorenz. (2013). Fischwanderhilfe Vellachvor Mündung in die Drau. Überprüfung der Funktionsfähigkeit. KärntnerInstitutfür Seenforschung.

Kottelat, M., J. Freyhof (2007). Handbook of European freshwater fishes. Kottelat, Cornol, Switzerland and Freyhof, Berlin, Germany.

Larinier M. (2002). Location of fi shways. Bulletin Français de la Pêcheet de la Pisciculture 364 (Supplement): pp 39–53.

Larinier M. (2007). Nature-like fish passes. 2nd meeting of the EIFAC Working Party on Fish passage best practices, Salzburg, Land Salzburg, Abteilung 13 Naturschutz, Referat 13/04 Gewässerschutz; in der Reihe Datensammlung Gewässerschutz, Thema Fischpässe, Komponente 13/3.

Larinier M. and Travade F. (2002) Downstream Migration: Problems and Facilities. Bull. Fr. PêchePiscic. (2002), 365 suppl.: pp 181–207.

Larinier M. and Travade F. (2002).The design of fishways for SHAD. Bull. Fr. Pêche Piscic. (2002), 364 suppl.: pp. 135-146.

Larinier M., Travade F. &Porcher J.P. (2002). Fishways: biological basis, design criteria and monitoring. Bull. Fr. PechePiscic. 364 (Supplement).

Lucas M. &Baras E. (2001).Migration of Freshwater Fishes. Blackwell Science, Oxford: 420 p.

Nok (2009) FischabstiegbeimKraftwerkReichenau – Projektstudie, KraftwerkeReichenau AG &NordostschweizerischeKraftwerke AG (Nok): 24 p.

Ökoplan (2002). Staustufe Vohburg: Ökologische Langzeitbeobachtung – SchlussberichtUntersuchungszeitraum 1988–2001.– Erläuterungsbericht. – Gutachten im Auftrag dereon Wasserkraft/Donau-Wasserkraft, Kösching, Februar 2002: 309 p, maps.

Pavlov D.S. (1989). Structures assisting the migrations of non-salmonid fi sh: USSR. FAO, Rome: 97 p.

Pavlov D.S., Lupandin A.I. & Skorobogatov M.A.(2000). The effects of fl ow turbulence on the behavior and distribution of fi sh.J. Ichthyology 40 Suppl. 2: pp 232–261.

Pavlov D.S., Mikheev V.N.,Lupandin A.I. & Skorobogatov M.A. (2008). Ecological and behavioural infl uences on juvenile fish migrations in regulated rivers:a review of experimental and fi led studies. Hydrobiologia 609: pp 125–138.

Schmutz, S., & Mielach, C. (2013). Measures for ensuring fish migration at transversal structures: technical paper. ICPDR-Internat. Commission for the Protection of the Danube River.

Seifert (2012). Praxishandbuch „Fischaufstiegsanlagen in Bayern“, on behalf of theLandesfi schereiverband Bayern and the Bayerisches Landesamt für Umwelt: p 150.

Stefanov, T., & Holcík, J. (2007). The lampreys of Bulgaria. Folia Zoologica,56(2), 213.

Waidbacher, H. G., & Haidvogl, G. (1998). Fish migration and fish passage facilities in the Danube: past and present. FishMigrationandFishBypasses, 85.

Woschitz, G., Eberstaller, J., &Schmutz, S. (2003). MindestanforderungbeiderÜberprüfungvonFischmigrationshilfen (FMH) undBewertungderFunktionsfähigkeit. Österr. Fischereiverb..

Zitek A., Haidvogl G., Jungwirth M., Pavlas P. &Schmutz S. (2007).Einökologisch-strategischer Leitfadenzur Wiederherstellung der Durchgängigkeit von Fließgewässernfür die Fischfauna in Österreich. AP 5 des MIRR Projektes – A Model based Instrument for River Restoration. Wien, Institutfür Hydrobiologie und Gewässermanagement, BOKU: 139 p.
Дата: 25.03.2016 г. Изготвил: ................................

/Тихомир Русинов Стефанов/

Проект „Гражданско участие за устойчиви планини” се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария

чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)

Изтегляне 298.98 Kb.

Сподели с приятели: