Програма „Творческа Европа I (A7-0011/2013 Докладчик: Silvia Costa)

2013 - 2014

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

19 ноември 2013 г.

P7_TA-PROV(2013)11-19 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 519.952

Програма „Творческа Европа“ ***I

Комисия по култура и образование

PE494.523

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (COM(2011)0785 – C7-0435/2011 – 2011/0370(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0785),

– като взе предвид член 294, параграф 2, член 166, параграф 4, член 167, параграф 5 и член 173, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0435/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.²,

– като взе предвид поетия с писмо от 16 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0011/2013),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

P7_TC1-COD(2011)0370

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 19 ноември 2013 г.

с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/EО, № 1855/2006/EО и № 1041/2009/EО

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 166, параграф 4, член 167, параграф 5, първо тире и член 173, параграф 3 ▌от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²,

в съответствие с обикновената законодателна процедура³,

като имат предвид, че:

(1) В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е залегнал стремежът за все по-тесен съюз между народите на Европа, а на Съюза се поставя задачата, inter alia, да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно гарантира осигуряването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза. В това отношение, когато е необходимо, Съюзът подкрепя и допълва действията, които държавите-членки предприемат за зачитане на културното и езиковото многообразие в съответствие с член 167 от ДФЕС и Конвенцията на Юнеско от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване („Конвенция на Юнеско от 2005 г.“), за засилване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството и за улесняване на приспособяването към промените в промишлеността ▌.

(2) Подкрепата от Съюза за секторите на културата и творчеството се основава главно на придобития опит с програмите на Съюза, създадени с Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹ („програма МЕДИА“) ▌, Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета² („програма „Култура“) и с Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета³ („програма МЕДИА Мундус“). Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета⁴ (действие „Европейска столица на културата“) и Решение № 1194/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета⁵ („действие „Знак за европейско наследство“) също допринасят за действията на Съюза в подкрепа на секторите на културата и творчеството.

(3) Съобщението на Комисията относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, одобрена от Съвета с резолюцията му от 16 ноември 2007 г.¹ и от Европейския парламент с неговата резолюция от 10 април 2008 г.², поставя целите за бъдещите дейности на ▌Съюза в секторите на културата и творчеството. Тя има за цел поощряване на културното многообразие и междукултурния диалог и насърчаване на културата като стимул за творческата дейност при осигуряването на растеж и заетост, а също и като жизненоважен елемент в международните отношения на Съюза.

(4) Що се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 11, 21 и 22 от нея, секторите на културата и творчеството имат важен принос в борбата срещу всички форми на дискриминация, включително расизма и ксенофобията, и представляват важна трибуна за свободата на изразяването на мнение и за насърчаване на зачитането на културното и езиковото многообразие.

(5) В Конвенцията на Юнеско от 2005 г., която влезе в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, се подчертава, че културните дейности, културните продукти и услуги имат както икономически, така и културен характер, защото са носители на самобитност, на ценности и смисъл, и следователно не трябва да се третират като имащи само търговска стойност. Посочената конвенция е насочена към укрепване на международното сътрудничество, включително международни споразумения за съвместни продукции и съвместно разпространение, и към солидарност, създаваща предпоставки за формите на културно изразяване във всички държави и от всички хора. В конвенцията се заявява също да се обърне дължимото внимание на специфичното положение и потребности на различните социални групи, включително на лицата, които принадлежат към малцинства. Съответно една програма за подкрепа на секторите на културата и творчеството следва да насърчава културното многообразие на международно равнище в съответствие с Конвенцията.

▌

(7) В Съобщението на ▌ Комисията ▌, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („стратегия Европа 2020“) е набелязана стратегия, която има за цел превръщането на Съюза в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високо ниво на заетост, производителност и социално сближаване. В посоченото съобщение Комисията отбеляза, че е необходимо Съюзът да осигури рамка от по-привлекателни условия за развитие на иновациите и творчеството ▌. В това отношение секторите на културата и творчеството са източник на новаторски идеи, които могат да се превърнат в продукти и услуги, създаващи растеж и работни места и спомагащи за справянето с някои обществени промени. Освен това постигнатите отлични резултати и конкурентоспособност в тези сектори са главно резултат от усилията на хората на изкуството, творците и професионалистите, за които има необходимост да бъдат насърчавани. За тази цел достъпът до финансиране за секторите на културата и творчеството следва да бъде подобрен.

(10) Програмите „МЕДИА“, „Култура“ и „МЕДИА Мундус“ бяха предмет на редовен мониторинг и външна оценка, а относно тяхното бъдеще бяха организирани обществени консултации ▌, от които се очертава изводът, че тези програми играят ключова роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие на Европа и че са релевантни за нуждите на секторите на културата и творчеството ▌. От тези дейности по мониторинг, оценка и консултации, а също и от различни независими проучвания, по-специално изследването на аспекта на предприемачеството в културата и творчеството, разглеждани като индустрии, става ясно, че тези сектори са изправени пред общи предизвикателства, а именно бързата промяна, предизвикана от навлизането на цифровите технологии и глобализацията, разпокъсаността на пазара, свързана с езиковото многообразие, затруднения достъп до финансиране, сложните административни процедури и недостига на сравними данни, като всичко това изисква да се предприемат действия на равнището на Съюза.

(11) Поради своята същност европейските сектори на културата и творчеството се различават по езиков и национален признак, което води до богата и във висока степен независима културна среда, в която се откроява самобитността на различните културни традиции ▌ на европейското ▌ наследство. Същевременно обаче това разнообразие води до редица пречки, които възпрепятстват плавното транснационално движение на културните и творческите произведения и мобилността на културните дейци и творците в рамките на Съюза и извън него, което може да доведе до географски неравновесия, а вследствие на това — до ограничен избор за потребителя.

(12) Като се има предвид, че европейските сектори на културата и творчеството се характеризират с езиково многообразие, което в някои сектори води до разпокъсаност на езиков принцип, съществена роля за разпространението на културните и художествените произведения, включително аудио-визуалните творби, играят субтитрите, дублирането и аудио описанието.

(13) Преминаването към цифрови технологии оказва силно въздействие върху начина, по който културните произведения се създават, разпространяват, стигат до потребителя, потребяват се и се реализират икономически. Докато от една страна следва да се признае необходимостта от намиране на нов баланс между нарастващата достъпност на произведенията на културата и творчеството, справедливото възнаграждение на хората на изкуството и творците и появата на нови стопански модели, то от друга страна промените, пораждани от преминаването към цифровите технологии, предлагат широки възможности за европейските сектори на културата и творчеството и за европейското общество като цяло. По-ниските разходи за разпространение, новите канали за разпространение и възможностите за нова и по-широка публика, както и новите възможности за заемане на пазарни ниши са сред начините за улесняване на пазарния достъп и за разрастване на разпространението в световен мащаб на културни и художествени произведения. С цел пълно оползотворяване на тези възможности и приспособяване към навлизащите цифрови технологии и глобализацията, в секторите на културата и творчеството са необходими нови умения и по-широк достъп до финансиране с оглед обновяване на техническото оборудване, разработване на нови методи за производство и разпространение и адаптиране на стопанските модели.

(14) Системата за финансиране на филмите се основава на съществуващите практики в областта на разпространението. Все повече нараства необходимостта обаче от насърчаване на привлекателни законни онлайн оферти и от стимул за иновациите. Поради това за създаването на нови стопански модели е от съществена важност да се поощряват ▌ нови форми на разпространение.

(15) Цифровизацията на киносалоните е един от проблемите на дневен ред за редица оператори на малки киносалони, и по-специално операторите на едноекранни киносалони, поради високите цени на цифровото оборудване. Докато държавите-членки притежават първична компетентност в областта на културата и поради тази причина следва да продължават да разглеждат този въпрос на национално, регионално и местно равнище по целесъобразност, съществува възможност за финансиране от програмите и фондовете на Съюза, и по-специално програмите и фондовете, насочени към местно и регионално развитие.

(16) Привличането на публика, особено що се отнася до младите хора, изисква конкретен ангажимент от страна на Съюза за подпомагане специално на медийната и филмовата грамотност.

(17) Едно от най-големите предизвикателства за секторите на културата и творчеството, особено за микро-, малките и средните предприятия („МСП“) и микро-, малките и средните организации, включително организациите с нестопанска цел и неправителствените организации, е затрудненият достъп до средствата, които са им необходими за финансиране на дейности, растеж, поддържане и повишаване на конкурентоспособността или развиване на техните дейности в международен план. Докато това предизвикателство стои по принцип пред МСП, положението е значително утежнено в областта на културата и творчеството поради нематериалния характер на много от активите в тези сектори, естеството на дейността им, свързано с уникално сътворяване на прототипи, и присъщата им потребност да поемат рискове и да експериментират, за да извършват новаторска дейност. Тази необходимост от поемането на риск се нуждае от разбиране и от подкрепа също и от финансовия сектор.

(18) Като пилотен проект Европейският алианс на творческите индустрии е междусекторна инициатива ▌, която главно ▌предоставя подкрепа на творческите отрасли на политическо равнище Целта е привличане на допълнителни средства за творческите отрасли и стимулиране търсенето на творчески услуги на пазара на други промишлености и отрасли. Изпробването на нови инструменти за по-широка подкрепа за иновациите в творческите отрасли ще послужи за създаването на платформа за дискусия и обмен относно политиката с участието на европейски, национални и регионални заинтересовани страни.

(19) Обединяването на съществуващите отделни програми на Съюза в секторите на културата и творчеството „МЕДИА“, „Култура“ и „МЕДИА Мундус“ в една цялостна програма („програмата“) би подпомогнало по-ефективно МСП и микро-, малките и средните организации в усилията им да се възползват от възможностите, които предлагат преминаването към цифровите технологии и глобализацията, и би им помогнало при решаването на проблемите, които в момента водят до разпокъсване на пазара. За да бъде ефективна, програмата следва да отчита специфичното естество на различните сектори, техните различни целеви групи и конкретните им потребности чрез прилагане на специфични подходи в рамките на две независими подпрограми и междусекторно направление. По-специално, в процеса на изпълнение на програмата е важно да се осигури взаимодействието й с националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация. За тази цел програмата следва да създаде последователна структура за подпомагане на различните сектори на културата и творчеството, която да се състои от система за безвъзмездни помощи, допълнена от финансов инструмент.

(23) Следва също така да бъде осигурено финансиране за действието „Европейски столици на културата“ и за управлението на действието за Знака за европейско наследство, тъй като те допринасят за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство, за насърчаването на междукултурния диалог и взаимното разбиране и за повишаване на значимостта на културното наследство. ▌

(24) Освен държавите-членки и отвъдморските страни и територии, които отговарят на изискванията за участие в програмата съгласно член 58 от Решение 2001/822/EО на Съвета¹, програмата следва също така да бъде отворена при определени условия за участие на ▌държавите от Европейската асоциация за свободна търговия („ЕАСТ”), които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство („ЕИП”), както и на Конфедерация Швейцария. Държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, ▌както и държавите от Европейската политика за съседство, също следва да могат да участват в програмата, освен по отношение на механизма за гарантиране.

(25) Програмата следва да бъде отворена също и за действия за двустранно или многостранно сътрудничество с трети държави, въз основа на допълнителни средства за участие, които следва да бъдат определени, и специфични споразумения, които следва да бъдат договорени със съответните държави.

(26) Следва да се насърчава сътрудничеството в областта на културата и аудио-визуалната дейност между програмата и международните организации ▌, като Юнеско, Съвета на Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

(27) Необходимо е да се гарантира европейската добавена стойност на всички действия и дейности по програмата, допълващият им характер по отношение на дейностите на държавите-членки, както и съответствието им с член 167, параграф 4 от ДФЕС и съгласуваността им с други дейности на Съюза, по-специално в областта на образованието, заетостта, вътрешния пазар, предприятията, младежта, здравето, гражданството и правосъдието, научните изследвания и иновациите, промишлената политика и политиката на сближаване, туризма и външните отношения, търговията и развитието и Програмата в областта на цифровите технологии.

▌

(30) Както е посочено в доклада на Комисията от 30 юли 2010 г. относно въздействието на решенията на Европейския парламент и на Съвета за изменение на правното основание на европейските програми в областта на ученето през целия живот, културата, младежта и гражданството ▌, значителното намаляване на сроковете в процедурите на управление доведе до повишаване на ефективността на програмите. Следва да се обърне особено внимание, за да се гарантира че административните и финансовите процедури продължават да бъдат опростявани, включително чрез използването на разумни, обективни и редовно актуализирани системи за определяне на еднократни суми, единични цени и финансиране с фиксирана ставка.

(32) В съответствие с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета² Комисията възложи от 2009 г. насам на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура осъществяването на задачи по изпълнението, свързани с управлението на действието на Съюза в областта на образованието, аудио-визуалната дейност и културата. Следователно Комисията, въз основа на анализ на разходите и ползите, може съгласно предвиденото в посочения регламент ▌да използва съществуваща изпълнителна агенция при изпълнението на програмата.

▌

(34) Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително мерки за предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на загубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, по целесъобразност, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета² („Финансовия регламент“).

▌

(36) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно опазването, развитието и насърчаването на европейското културно и езиково многообразие и популяризирането на европейското културно наследство, както и засилването на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството, и по-специално на аудио-визуалния сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид транснационалния и международния характер на програмата, а поради обхвата и очакваното въздействие, ▌ могат да бъдат постигнати по-добре ▌на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели ▌.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
Общи разпоредби

Член 1
Създаване и срок на действие

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и други творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, без оглед на вида организация, която ги осъществява, както и без оглед на начина на финансиране на същата организация. Тези дейности включват разработването, създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или други творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование или управление ▌. Секторите на културата и творчеството включват, inter alia архитектура, архиви, ▌библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство;

▌

2) „МСП“ означава микро-, малки и средни предприятия съобразно определението им в Препоръка 2003/361/ЕО¹;

3) „участващи финансови посредници“ означава финансови посредници по смисъла на член 139, параграф 4, втора алинея от Финансовия регламент, подбрани по линия на механизма за гарантиране в съответствие с Финансовия регламент и с приложение І към настоящия регламент, които предоставят или възнамеряват да предоставят:

▌

Член 3

Общите цели на програмата са ▌:

a) опазване, развитие и насърчаване на европейското езиково и културно многообразие и популяризиране на европейското културно наследство;

б) засилване на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството, и по-специално на тази на аудио-визуалния сектор, с цел насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Член 4
Конкретни цели ▌

Конкретните цели на програмата са ▌:

a) предоставяне на подкрепа, свързана с възможностите за извеждане на дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално и международно равнище;

б) насърчаване на транснационалното разпространение на културните и творческите произведения и на транснационалната мобилност на културните деятели и творците, и по-специално хората на изкуството, както и привличане на нова и по-широка публика и подобряване на достъпа до културни и творчески произведения в Съюза и извън него с особена насоченост към децата, младите хора, лицата с увреждания и слабо представените групи;

в) укрепване на финансовия капацитет на МСП и на микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството по устойчив начин при стремеж същевременно да се осигури балансирано географско покритие и секторно представяне;

г) ▌поощряване на развитието на политиката, новаторството, творчеството, привличането на публика, както и новите стопански и управленчески модели посредством подкрепа за транснационално сътрудничество в областта на политиката.

Член 6
Структура на програмата

Програмата се състои от ▌:

a) подпрограма „МЕДИА“;

б) подпрограма „Култура“;

в) междусекторно направление.

ГЛАВА II
Подпрограма „МЕДИА“

Член 9
Приоритети по подпрограма „МЕДИА“

1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на европейския аудио-визуален сектор за извършване на дейност на транснационално равнище, са следните:

a) улесняване на придобиването и усъвършенстването на умения и компетентности от професионалистите в аудио-визуалната област и развитието на мрежи, включително използването на цифровите технологии, за да се осигури адаптирането към развитието на пазара, изпробването на нови подходи, свързани с привличането на публика и изпробването на нови стопански модели;

б) засилване на капацитета на европейските оператори в аудио-визуалната сфера за разработване на аудио-визуални произведения с потенциал за разпространение в Съюза и извън него и улесняване на европейските и международните съвместни продукции, включително с телевизионни разпространители;

в) насърчаване на обмена между предприятията чрез улесняване на достъпа до пазари и до стопански инструменти, позволяващи на аудио-визуалните оператори по-видимо присъствие на техните проекти на пазарите в Съюза и на международните пазари.

2. Приоритетите във връзка с насърчаването на транснационалното разпространение са следните:

a) подкрепа за киноразпространението чрез транснационален маркетинг, изграждане на „отличителни марки“, разпространение и показване на аудио-визуални произведения;

б) насърчаване на транснационалния маркетинг, изграждане на „отличителни марки“ и разпространение на аудио-визуални произведения на всички други платформи, несвързани с киноразпространението;

в) подкрепа за привличане на публика като средство за стимулиране на интереса към европейските аудио-визуални произведения и подобряване на достъпа до тях, по-специално чрез популяризиране, организиране на събития, филмова грамотност и фестивали;

г) поощряване ▌на нови форми на разпространение с цел създаване на нови стопански модели.

Член 10

Мерки за подкрепа по подпрограма „МЕДИА“

a) разработването на цялостен набор от мерки за обучение, които насърчават придобиването и развиването на умения и компетенции от страна на аудио-визуалните експерти, обмена на знания и инициативите за изграждане на мрежи, в т.ч. интегрирането на цифрови технологии;

б) разработването на европейски аудио-визуални произведения, по-специално на филми и телевизионни произведения, като например художествени, документални, детски и анимационни филми, както и интерактивни произведения, като например видеоигри и мултимедийни продукти, притежаващи по-голям потенциал за трансгранично разпространение;

в) ▌дейности, насочени към оказване на подкрепа на европейски аудио-визуални продуцентски дружества, по-специално независими продуцентски дружества, с оглед улесняване на европейските и международните съвместни продукции на аудио-визуални произведения, включително телевизионни произведения;

д) улесняване на достъпа до професионални търговски прояви и пазари в аудио-визуалната сфера, както и използване на онлайн търговски инструменти в Съюза и извън него;

е) създаване на системи за подкрепа на разпространението на европейските ненационални филми чрез киноразпространението и всякакви други видове платформи, както и за международни търговски дейности, по специално изготвянето на субтитри, дублаж и аудио описание на аудио-визуалните произведения;

ж) улесняване на разпространението на европейските филми по целия свят, както и на международни филми в Съюза чрез всякакви платформи за разпространение, посредством международни проекти за сътрудничество в аудио-визуалния сектор ;

з) ▌европейска мрежа от оператори на киносалони, в чиято програма е включен значителен дял ненационални европейски филми ▌;

и) ▌инициативи за представяне и популяризиране на многообразието от европейски аудио-визуални произведения, включително късометражни филми като например фестивали и други събития за популяризиране;

й) ▌дейности, насочени към стимулиране на филмовата грамотност и повишаване на познанията на публиката за европейските аудио-визуални произведения и интереса й към тях, включително аудио-визуалното и кинематографичното наследство, преди всичко сред младата публика;

к) ▌новаторски действия за изпробване на нови стопански модели и инструменти в области, които има вероятност да бъдат повлияни от въвеждането и използването на цифровите технологии.

ГЛАВА III

Член 12
Приоритети по подпрограма „Култура“

1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на секторите на културата и творчеството за извършване на дейност на транснационално равнище, са следните:

a) подкрепа за действия, осигуряващи на деятелите на културата и творчеството умения, компетентности и знания, които допринасят за укрепването на секторите на културата и творчеството, включително насърчаване на адаптирането към цифровите технологии, изпробването на нови подходи за привличане на публика и изпробване на нови стопански и управленчески модели;

б) подкрепа за дейности, даващи възможност за международно сътрудничество на деятелите на културата и творчеството и за професионално развитие и извършване на дейност в международен мащаб в рамките на Съюза и извън него, по възможност на основата на дългосрочни стратегии;

в) предоставяне на подкрепа за засилване на капацитета на европейските културни и творчески организации и изграждане на международни ▌мрежи с оглед улесняване на достъпа до професионални възможности.

2. Приоритетите, свързани с насърчаването на транснационалното разпространение и мобилността, са следните:

a) подкрепа за международни турнета, прояви и изложби и фестивали;

б) подкрепа за разпространението на европейската литература с оглед осигуряване на възможно най-широк достъп;

в) подкрепа за привличането на публика като средство за стимулиране на интереса към европейските културни и творчески произведения и към материалното и нематериалното културно наследство и подобряване на достъпа до тях.

Член 13
Мерки за подкрепа по подпрограма „Култура“

1. За изпълнение на изложените в член 12 приоритети подпрограма „Култура“ предоставя подкрепа за ▌:

a) проекти за транснационално сътрудничество с цел обединяването на културни и творчески организации от различни държави при предприемането на секторни или междусекторни дейности;

б) дейности на европейски ▌мрежи от културни и творчески организации от различни държави;

в) дейности на организации с европейска насоченост, които допринасят за развитие на нови таланти и стимулиране на транснационалната мобилност на деятелите на културата и творчеството и на разпространението на творбите, които притежават потенциал да оказват широко въздействие върху целия сектор и осигуряват трайни ефекти;

г) ▌превод на литературни произведения и тяхното по-нататъшно популяризиране;

д) специфични действия, насочени към това богатството и разнообразието от европейски култури да стане по-видимо, и които стимулират междукултурния диалог и взаимното разбирателство, включително чрез награди на Съюза за култура, действието за европейски столици на културата и действието за Знак за европейско наследство.

ГЛАВА IV

Член 14
Механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството

1. Комисията създава механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството в Съюза.

Механизмът за гарантиране функционира като самостоятелен инструмент и се създава и управлява в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент.

2. Механизмът за гарантиране има следните приоритети:

a) улесняване на достъпа до финансиране за МСП и микро-, малките и средните ▌ организации в секторите на културата и творчеството;

б) ▌подобряване на способността на участващите финансови посредници за оценка на рисковете, свързани с МСП и микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството и с техните проекти, включително посредством техническа помощ, изграждане на познания и мерки за изграждане на мрежи.

Изпълнението на приоритетите се осъществява в съответствие с приложение І.

3. В съответствие с член 139, параграф 4 от Финансовия регламент Комисията прилага механизма за гарантиране в режим на непряко управление, възлагайки задачи на ЕИФ, както е посочено в член 58, параграф 1, буква в), подточка iii) от посочения регламент, при спазване на реда и условията на споразумение между Комисията и ЕИФ.

Член 15
Транснационално сътрудничество в областта на политиката

a) транснационален обмен на опит, знания и умения относно нови стопански и управленчески модели, дейности за партньорско обучение и създаване на мрежи между културните и творческите организации и лицата, разработващи политиките, във връзка с развитието на секторите на културата и творчеството, чрез насърчаване на изграждането на цифрови мрежи, където е подходящо;

б) събирането на пазарни данни, изследвания, анализи на пазара на труда и потребностите от умения, анализи на европейските и националните политики в областта на културата и подкрепа за статистически проучвания, основани на специфични за всеки сектор инструменти и критерии и оценки, включително измерване на всички аспекти на въздействието на програмата;

в) плащането на вноската за членство на Съюза в Обсерваторията с цел подобряване събирането на данни и анализа по отношение на аудио-визуалния сектор;

г) изпробване на нови и междусекторни стопански подходи, свързани с финансирането, разпространението и икономическата реализация на творбите и произведенията;

д) провеждане на конференции, семинари и политически диалог, включително в областта на културната осведоменост и медийната грамотност чрез насърчаване на изграждането на цифрови мрежи, където е подходящо;

е) ▌информационните бюра по програмата „Творческа Европа“, посочени в член 16, и изпълнението на техните функции.

▌

2. В срок до 30 юни 2014 г. Комисията извършва проучване на осъществимостта, като проучва възможността за събиране и анализиране на данни в секторите на културата и творчеството с изключение на аудио-визуалния сектор, и представя резултата от това проучване на Европейския парламент и на Съвета.

ГЛАВА V
Резултати от изпълнението и разпространение на информация

Член 17
Съгласуваност и взаимно допълване

1. Съвместно с държавите-членки Комисията гарантира цялостната съгласуваност и взаимно допълване между програмата и:

a) съответните политики на Съюза, като тези в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, вътрешния пазар, Програмата в областта на цифровите технологии, младежта, гражданството, външните отношения, търговията, научноизследователската дейност и иновациите, предприятията, туризма, правосъдието, разширяването и развитието;

б) други източници на финансиране от Съюза от значение в областта на политиката за културата и медиите, по-специално Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и програмите за научни изследвания и иновации, както и финансовите инструменти, свързани с правосъдието и гражданството, програмите за външно сътрудничество и инструментите за предприсъединителна помощ. ▌▌

2. Настоящият регламент се прилага и изпълнява, без да се засягат международните ангажименти на Съюза.

Член 18
Мониторинг и оценка

1. Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма ▌въз основа на качествените и количествените показатели за изпълнение, изложени по-долу:

a) Показатели за общите цели, посочени в член 3:

б) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква а):

i) мащабът на международните дейности на организациите в сферата на културата и творчеството и броят на създадените транснационални партньорства;

ii) броят на проявите, организирани с цел обучение, и дейностите, подкрепяни от програмата, в резултат на които се е повишила компетентността и пригодността ▌за заетост на културните деятели и професионалистите в аудио-визуалната област;

ii) процентът на европейските аудио-визуални произведения в кината, по телевизията и на цифровите платформи;

i) обемът на заемите, гарантирани в рамките на механизма за гарантиране, категоризирани по национален произход, размер и сектори на МСП и на микро-, малките и средните организации;

iii) броят и географското разпространение на участващите финансови посредници;

iv) броят на МСП и микро-, малки и средни организации, които се ползват от механизма за гарантиране, категоризирани по национален произход, размер и сектори;

v) средният процент на непогасяваните заеми;

vi) постигнатият ефект на лоста по гарантираните заеми по отношение на индикативния ефект на лоста (1:5,7);

е) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква г):

i) броят държави-членки, които при разработването на националните си политики използват резултатите от отворения метод на координация;

2. Резултатите от процеса на наблюдение и оценка се вземат под внимание при изпълнението на програмата.

▌

3. ▌Освен редовния мониторинг на програмата Комисията представя междинен доклад за оценка въз основа на външна и независима оценка, в който:

Член 19
Комуникация и разпространение на информация

2. Бенефициерите по проектите, осъществявани с подкрепа от програмата, провеждат комуникационни дейности и разпространяват информация за полученото от Съюза финансиране и за постигнатите резултати.

▌

ГЛАВА VI