Програма вступного іспиту з болгарської мови та літератури для абітурієнтів, які у 2018 році вступають на навчання



Дата15.08.2018
Размер196.5 Kb.
#79594
ТипПрограма
ОДЕСЬКИЙ НАЦІОНАЛЬНИЙ УНІВЕРСИТЕТ

імені І.І. МЕЧНИКОВА



Філологічний факультет

«ЗАТВЕРДЖУЮ»


_______________________

Ректор


проф. Коваль І.М.

«1» березня 2018 р.


ПРОГРАМА ВСТУПНОГО ІСПИТУ

З БОЛГАРСЬКОЇ МОВИ ТА ЛІТЕРАТУРИ

для абітурієнтів, які у 2018 році вступають на навчання

до Одеського національного університету імені І.І. Мечникова

для отримання ОС “МАГІСТР”,

за спеціальністю

0.35.03 «Слов’янські мови та літератури (перша – болгарська)»

Затверджено

рішенням Вченої Ради

філологічного факультету

від 21 лютого 2018 року

Протокол № 6

Одеса – 2018

Критерій оцінювання


  1. Екзаменаційний тест за наступною програмою складатиметься з 50 тестових завдань закритого типу із вибором однієї правильної відповіді.

  2. До кожного із завдань пропонуватиметься 4 альтернативних відповіді.

  3. За правильне виконання одного тестового завдання нараховується 2 бали.


ПОЯСНЮВАЛЬНА ЗАПИСКА
Рекомендована програма укладена за вимогами до вступних іспитів до магістратури.

Мета програми полягає в тому, щоб визначити, наскільки студенти оволоділи основними теоретичними та практичними питаннями з усіх розділів болгарської мови та етапів розвитку болгарської літератри, перевірити теоретичні знання та практичні навички студентів з основних тем лінгвістичних і літературознавчих курсів.

Студент повинен знати головні теоретичні напрямки розвитку сучасної лінгвістики, основні школи і погляди їх головних представників та вміти на теоретичних засадах узагальнювати явища, застосовувати здобуті знання при фонетичному, морфологічному, морфемному, словотвірному, синтаксичному аналізі, знаходити літературу з проблемних питань, застосувувати здобуті знання при роботі зі словниками, при написанні курсових робіт, у фаховій роботі. Крім того, студент повинен орієнтуватися в історико-літературному процесі, знати основні віхи у розвитку болгарської літератури, місце та роль окремих персоналій та творів у літературному дискусі, аналізувати твори, застосовуючи різні літературознавчі методи та підходи, орієнтуватися у проблемних питаннях з теорії літератури.

У програмі подається список рекомендованої літератури для підготовки до вступного іспиту.


ПИТАННЯ ВСТУПНОГО ІСПИТУ

З БОЛГАРСЬКОЇ МОВИ

Съвременният български език и неговото място сред другите славянски езици. Границите на неговото разпространение. Българската азбука. Тенденции към аналитизъм и прояви на синтетизъм.



Фонетика

Предмет и задачи на фонетиката.

Артикулационна база на българския език. Акустическа същност на говорните звукове. Развой на сричкотворните р и л. Фонетична характеристика и класификация на гласите. Ятов преглас. Развой на ятовата гласна. Непостоянните е и ъ.

Признаци и фонологично съдържание на фонемата. Силна и слаба позиция на фонемата. Характеристика на съгласните по мястото на учленение, участие на гласилките и допълнителна артикуляция. Исторически звукови закони.

Сричката като сегментна речова единица. Теории за сричката. Сонорните закономерности в структурната организация на сричката.

Исторически корени на българската азбука. Периодизация на българската езикова история. Принципи на ортография.




Рекомендована література

Базова

1. Вътов В., Фонетика и фонология на българския език. – В. Търново, 2002.

2. Тилков Д., Т. Бояджиев. Българска фонетика. – С., 1977 (ІІ изд. 1981, последно 1997).

3. Кърлова Р. Фонетика и фонология. – Благоевград, 1997.

4. Стойков Ст. Увод във фонетиката на българския език. Трето попра­вено издание. – С., 1968.

5. Граматика на съвременния български книжовен език. Т.І. Фонетика. – С., 1982.

5. Помагало по българска фонетика. Състав. Хр. Първев, В. Попова. – С., 1980.

6. Вътов В. Фонетика и лексикология. Съвременен български език. Зада­чи и текстове за упражнения. 4.-7 клас. Малка учиническа библиотека, 1993.

7. Цанков К., А. Петкова, В. Бонджолова, М. Илиева. Помагало по фонетика и фонология на съвременния български книжовен език. – В. Търново, 2005.

8. Ст. Стоянов. Граматика на българския книжовен език. – С., 1964.

9. Д. Тилков. Изследвания върху българския език. – С., 1983.

10. И. Савицка, Т. Бояджиев. Българско-полска съпоставителна грама­тика. Т. І. Фонетика. – С., 1988.

11. В. С. Трубецкой. Основы фонологии. – М., 1960.

12 Д. Тилков, Т. Бояджиев. Ударението в българския език. – С., 1978.

13. А. Мишева. Интонационна система на българския език. – С., 1991.

14. Помагало по българска фонетика. (Съставители Хр. Първев, В. Радева). – С., 1980.

15. Й. Иванов. Учебник по фонетика на българския език. – Пловдив, 1996.
Лексикология

Предмет и задачи на лексикологията. Видове лексикология. Системният характер на лексиката. Синтагматика и парадигматика в лексикологията. Дума като основна еденица на езика. Основни признаци на думата. Лексикално значение. Видове значения. Специфика на значението при СИ. Видове СИ. Ономастика. Ономасиология. Вътрешна форма на думата. Еднозначни и многозначни думи. Пряко и преносно значение на думата. Метафора, метонимия, синекдоха. Лексикална омонимия. Видове омоними. Полисемия и омонимия – критерии на разграничаването. Лексикална синонимия. Видове синоними и синонимни редове. Проявления на антонимичните отношения в лексиката. Пароними. Гипоними. Семасиология. Видове семи. Компонентен анализ на думите.

Лексиката на съвременния български език от гледна точка на неговия произход. Общославянска лексика. Социално-историческа обусловеност на проникването на чуждоезикови елементи в българския език. Основни пластове заимствана лексика. Заемки от гръцки, латински и от съвременните европейски езици.

Мястото и ролята на турцизмите в съвременния български език. Заемки от руски език. Освояване на заемките. Калки. Лексиката на съвременния български език от гледна точка на сферите на употреба. Диалектизми и видове диалектни думи. Професионална лексика. Термини. Младежки сленг, арго, жаргон. Активен и пасивен речник. Остарели думи – историзми, архаизми. Видове архаизми. Неологизми. Оказионализми и потенционализми. Експресивно-стилистична лексика. Общоупотребителна лексика. Разговорна, книжна и др. Основни тенденции в развитието на основния лексикален състав на българския език. Фразеология. Същност и признаци на ФЕ. Видове фразеологически единици. Значение, структура и състав на фразеологизмите. Фразеологически варианти. Фразеологичните единици от гледна точка на техния произход и сферата им на употреба. Этноспецифика на фраземите.

Българска лексикография. История и съвременното състояние. Основни видове речници: тълковни, етимологични, обратни, фразеологични, двуезични, специализирани (синонимни, антонимни, омонимни, речник на езика на отделен автор и др.).

Рекомендована література

Базова

1. Бояджиев Т., Куцаров И., Пенчев Й. Съвременен български език. – София: Петър Берон, 1999.

2. Бояджиев Т. Българска лексикология. – София, 1986.

3. Вътов В. Лексикология. – В.Търово, 1999.



Допоміжна

1. Л. Андрейчин Основна българска граматика. – София, 1978.

2.Л.Андрейчин, К.Попов, Ст.Стоянов Граматика на българския език. – София, 1977.

3. Бернщейн С.Б. и др. Атлас болгарских говоров в СССР. Вступительные статьи и комментарии. – М., 1958.

4. Бояджиев Т. Езикът на младите. Тарикатският жаргон. – С., 1966.

5. Гак В.Г. Сравнительная типология французского и русского языков. – Москва, 1983.

6. Гачев Г. Национальные образы мира. – М., 1988.

7. Георгиев Ст. Българска семасиология. – В.Търново, 1993.

8. Георгиев Ст., Русинов Р. Учебник по лексикология на българския език. – В.Търново, 1979.

9. Карастойчева Цв. Младежкият жаргон. – С., 1986.

10. Клепикова Г.П. О некоторых южнославянско-севернорусских лексических параллелях // Советское славяноведение. 1970, 3. – С.67-77.

11. Колесник В.А. Български език. 5-6 клас. – Одеса, 1997.

12. Ничева К. Българска фразеология. – С., 1983.

13. Норман Б.Ю. Болгарский язык. – Минск, 1984.

14. Първев Хр. Помагало по българска лексикология. – С., 1979.

15. Селиванова Е.А. Когнитивная ономасиология (монография). – Киев, 2000.

16. Стойков Ст. Софийският ученически говор. – С., 1996.

17. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999.

18. Филипова-Байрова М. Гръцки заемки в съвременния български език. – С., 1969.

19. Цонев Б. Езикови взаимности между българи и руси // История на българския език. –Т. П. – С.338-353.

20. Чолакова Кр. Българската лексикография в миналото и днес //Въпроси за българска лексикология – С., 1978 – С.159-179.
Словообразуване

Словообразуването като дериватология и като деривация. Основната единица на словообразуването. Синхронен и диахронен аспект на словообразуването. Историческите изменения в структурата на думата. Мотивираност на производната дума. Видове мотивация. Двустранна мотивация. Морфемика. Видове морфеми. Свободни и свързани корени. Основи. Формообразуващи и словообразуваащи афиксални морфеми. Нулеви морфеми. Афиксоиди. Правопис на приставките. Комплексни еденици на словообразуването. Словообразувателен тип. Словообразувателно значение. Мутационно, модификационно, транспозиционно словообразувателно значение.

Словобразувателен тип. Три критерия за определянето на СТ. Модел и подтипове. Продуктивни и непродуктивни СТ. Синтагматика и парадигматика в словообразуването. Синтаксическа и лексическа деривация.

Словообразувателна парадигма, словообразувателна верига, словообразувателно гнездо. Типова семантико-словообразувателна парадигма. Начини на словообразуване. Морфологично словообразуване.

Неморфологични начини на словообразуване. Начин на словообразуване като класификационна единица. Традиционна и синхронна класификация. Понятието формант. Морфологичен начин. Семантичният начин. Универбиране. Срастване. Субстантивация, адективация, адвербиализация, прономинализация. Абревиация. Калкиране. Неузуално словообразуване. Неологизми, оказионализми и др. Морфонология. Морфотактика. Видове ограничения (семантични, стилистични, словообразувателни и др.). Префиксни съществителни имена. Префиксно-суфиксни съществителни имена. Сложни съществителни имена. Образуване на прилагателни имена и числителни. Образуване на глаголи. Образуване на наречия. Образуване на местоимения и други части на речта.

Рекомендована література

Базова
1. Бояджиев Т., Куцаров И., Пенчев Й. Съвременен български език.– София: Петър Берон, 1999 – 656 с.

2. Белошапкова В.А., Земская Е.А., Милославский И.Г., Панов М.В. Современный русский язык – М., 1981 – 324 с.

3. Мурдаров Вл. Съвременни словообразувателни процеси. Очерк върху българското словообразуване. – София, 1983 – 244 с.

4. Радева В. Българско словообразуване. – София, 1987 – 212 с.

5. Радева В. Словобразуването в българския книжовен език. – София, 1991 – 224 с.

6. Стоянов Ст. Словобразуването в българския език. София: Народна просвета, 1977 – 112 с.


Допоміжна

1. Андрейчин Л. Основна българска граматика. – София, 1978 – 234 с.

2. Андрейчин Л., Попов К., Стоянов Ст. Граматика на българския език. – София, 1977 – 254 с.

3. Георгиев С. Морфология на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999 – 400 с.

4. Гинина Ст., Николова Цв., Сакызова Л. Учебник болгарского языка для иностранцев. – София, 1977 – 358 с.

5. Колесник В.А. Български език. Основен курс. – Одеса, 2008 – 274 с.

6. Котова Н., Янакиев М. Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком. – М., 2001– 864 с.

7. Лазарова М. Съвременен български език. Самоучител по правопис – Велико Търново: Слово, 2001 – 192 с.

8. Норман Б.Ю. Болгарский язык. – Минск, 1984 – 288 с.

9. Пашов П. Българска граматика. – София: Хермес, 2002 – 456 с.

10. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999 –388 с.

11. Потапенко К.К. Українсько-болгарський словник. – Київ, 2001– 240 с.



Морфология

Морфологията като дял от граматиката. Видове граматики. Граматично значение. Граматична категория. Словоформи. Грамема. Характерни особености на морфологичната система на СБЯ. Тенденции към аналитизъм. Прояви на синтетизъм. Части на речта - лексико-граматична характеристика. Граматическа класификация на думите. Граматически категории. Морфологични особености на съвременната система на имената в български език.

Съществително име. Семантика и граматични особености. Категория род, число, определеност. Образуване на формите за множествено число. Бройна форма. Въпросът за произхода на членна морфема. Морфологичен, семантичен и синтактичен аспекти на членуването.

Прилагателно име. Видове и граматически категории. Морфологична категория степенуване. Членуване на прилагателните имена. Правописът на сложните имена съществителни и прилагателни.

Числително име. Видове и граматически форми.

Местоимения. Морфологична категория лице, персоналност. Видове местоимения. Кратки и пълни форми на личните и притежателни местоимения. Падеж при личните местоимения. Показателни местоимения. Видове възвратни местоимения. Въпросителни, относителни и други видове местоимения.

Основни тенденции в развитието на имената в българския език. Граматикализация на нови значения.

Глагол. Видове глаголни форми и граматически категории. Причастия. Деепричастия. Бъдеще време. Вид и залог на глагола. Система на глаголните времена в български език. Аорист. Имперфект. Сложни глаголни времена.Повелително, условно наклонения. Преизказно наклонение. Наречие. Предлози. Съюз и съюзните думи. Функционально-семантично поле. Детерминативност, квалитативност и др.


Рекомендована література

Базова

1. Андрейчин Л. Основна българска граматика. – София, 1978. –320 с.

2. Андрейчин Л., Попов К., Стоянов Ст. Граматика на българския език. – София, 1977. – 286 с.

3. Бояджиев Т., Куцаров И., Пенчев Й. Съвременен български език.- София: Петър Берон, 1999. – 655 с.

4. Георгиев С. Морфология на българския книжовен език.- Велико Търново, 1999. – 399 с.

5. Котова Н., Янакиев М. Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком. – М., 2001. – 864 с.

6. Куцаров И. Лекции по българска морфология. – Пловдив: Паисий Хилендарски, 1997. – 232 с.

7. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999. – 600 с.



Допоміжна

  1. Бондарко А.В. Теория морфологических категорий. – Л.: Наука, 1976. – 255 с.

  2. Буров Ст. Форми и значение на съществителното име. – В.Търново: ПИК, 1996. – 198 с.

  3. Гинина Ст., Николова Цв., Сакызова Л. Учебник болгарского языка для иностранцев. – София, 1977. – 425 с.

  4. Граматика на съвременния български книжовен език. – Т.П. Морфология. – София,1983. – 326 с.

  5. Иванчев Св. Български език – класически и екзотичен. – София, 1988. – 240 с.

  6. Колесник В.А. Български език. Основен курс. – Одеса, 2010. – 274 с.

7. Норман Б.Ю. Болгарский язык. – Минск, 1984. – 246 с.

8. Маслов Ю.С. Грамматика болгарского языка. – Москва, 1981. – 408 с.

9. Маслов Ю. Граматика на българския език. – София, 1982. – 410 с.

10. Пашов П. Практическа българска граматика. – София:Хермес, 2002. – 456 с.

11. Пашов П. Помагало по българска морфология. Имена. – София, 1978. – 322 с.

12. Стоянов Ст. Граматическата категория определеност в българския език. – София, 1980. – 208 с.

13. Цивьян Т.В. Имя существительное в балканских языках. – Москва, 1965. – 195 с.

14. Шамрай Т. Членувани и нечленувани имена в българския език. – София, 1989.– 94 с.


Синтаксис

Синтаксисът – наука за словосочетанието и изречението.

Теории и дефиниции на изречението. Основни синтактични единици (традиционни и нетрадиционни). Връзка на синтаксиса с други езикови подсистеми. Основни признаци на изречението. Словосъчетание и изречение – обща характеристика. Видове словосъчетания.

Структурна специфика на словосъчетанието и изречението като отражение на аналитизма при имената.

Предикативността като структурно-граматичен признак на изречението. Понятието за минимална структура на изречението. Основни признаци на изречението.

Основни синтактични единици (традиционни и нетрадиционни).

Система на глаголните времана. Категория на темпоралност.

Главни и второстепенни части на изречение. Сказуемно определение. Приложение.

Класификация на изречения. Структурни типове прости изречения.

Сложно изречение – обща характеристика. Видове сложни изречения.

Синтаксис на текста. Понятието текст, типове текст. Чужда реч.

Удвояване на синтетичните категории.



Література

1. Буров Ст. Форми и значение на съществителното име. – В.Търново, 1996.

2. Брезински Ст. Кратък български синтаксис. – С., 1995

3. Георгиева Е. Обособени части в българския книжовен език. – С., 2011.

4. Георгиева Е. Словоред на простото изречение. – С., 1974

5. Георгиев Ст., Русинов Р. Учебник по лексикология на българския език. –

В.Търново, 1979.

6. Граматика на българския книжовен език. – Т. З (Синтаксис). – София: БАН, 1983

7. Куцаров И. Морфология на българския книжовен език. – Пловдив, 1990.

8. Андрейчин Л. Основна българска граматика. – София, 1978.

9. Маслов Ю.С. Грамматика болгарского языка. – М., 1981.

10. Маслов Ю. Граматика на българския език. – София, 1982.

11. Мурдаров Вл. Съвременни словообразувателни процеси. Очерк върху българското словообразуване. – С., 1983.

12. Недев, Ив. Едносъставните изречения в съвременния български език. – С., 1985

13. Недев, Ив. Синтаксис на съвременния български книжовен език. – С., 1992

14. Пашов П. Помагало по българска морфология. Имена. – С., 1978.

15. Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. – С., 1963 (1 изд.)

16. Стоянов Ст. Граматическата категория определеност в българския език. – С., 1980.

17. Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. – Велико Търново, 1999.

18. Цивьян Т.В. Имя существительное в балканских языках. – М., 1965.

19. Шамрай Т. Членувани и нечленувани имена в българския език. – С., 1989

ПРОГРАМА ВСТУПНОГО ІСПИТУ

З БОЛГАРСЬКОЇ ЛІТЕРАТУРИ
Старобългарска литература

Обща характеристика на старата българска литература. Периодизация.

Славянските първоучители Кирил и Методий. Жизнен път и книжовно дело.

Преславски книжовен центр – представители Йоан Екзарх, Константин Преславски. Учително Евангелие. Азбучна молитва.

«За буквите» на Черноризец Храбър – апология на славянската писменност.

Климент Охридски – жизнен път и творческо дело.



Търновска книжовна школа – Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак.
Рекомендована література

Базова

  1. Ангелов Д. Богомилството в България. – С., 1961.

  2. Ангелов Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. – Ч. I. –С., 1958; Ч. II. – С., 1967; Ч III. – С., 1978.

  3. Бакалов Г. Византия. – С., 1993.

  4. Бешевлиев В. Първобългарски надписи. – С., 1979.

  5. Божилов Ив. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на

средновековна България. – С., 1983.

  1. Божилов Ив. Културата на средновековна България. – С., 1995.

  2. Бончев А. Климент Охридски. Слова и поучения. – С.,1970.

  3. Българската литература и книжнина през XIII в. – С., 1987.

  4. Вакалинов Ст. Формиране на старобългарската култура. – С., 1970.

  5. Велчева Б. Старобългарските ръкописи и техният език. – С., 1983.

  6. Георгиев, Е. Литература на изострени борби в средновековна България. – С., 1966.

  7. Георгиев Е. Кирил и Методий. – С., 1969.

  8. Георгиев Е. Разцветът на българската литература в IX-X век. – С., 1962.

  9. Давидов, А., Г. Данчев и др. Житие на Стефан Дечански от Григорий

Цамблак. – С., 1983

  1. Динеков П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска

литература. – С., 1961; 2 изд. 1967; 3 изд. 1974; 4 изд. 1979.

  1. Динеков П. Старобългарски страници. – С., 1966.

  2. Динеков П. Стара българска литература. – Ч. I. – С., 1950; Ч. II. – С., 1953.

  3. Динеков П. Похвала на старата българска литература. – С., 1970.

  4. История на българската средновековна литература. – С., 2008. (Съст.

Анисава Миленова и колектив).

  1. Иванов Й. Български старини из Македония. – С., 1 изд. 1908; 2 изд. 1931; 3 изд. 1970 (фототипно).

  2. Иванов Й. Богомилски книги и легенди. – С., 1925; 2 изд. 1970.

  3. Иванов Й. Старобългарски разкази. – С., 1935.

  4. Иванова К. В началото бе книгата. – С.,1983.

  5. Иванова К, С. Николова. Тържество на словото. – С.,1995.

  6. История на българската литература. –Т. I. – С., 1962.

  7. Йоан Екзарх. Шестоднев. – С., 1981; 2 изд. 2000.

  8. Йоан Екзарх Български. Слова. – С.,1993.

  9. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т I. – С. 1985; Т. II. С., 1995; Т.III.

– С., 2003; Т. IV. – С.,2003.

  1. Киселков, В.Проуки и очерки по старобългарска литература. – С., 1956.

  2. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I-III. – С., 1970-1977. (под ред. на Хр. Кодов, Ив. Дуйчев, Б. Ангелов).

  3. Куев К. Черноризец Храбър. –С., 1967.

  4. Куев К. Азбучната молитва в славянските литератури. – С., 1974.

  5. Куев К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки.

Изследвание и текст. – С., 1986.

  1. Лихачов Д. С. Големият свят на руската литература. – С.,1976.

  2. Матеич П. Българският химнописец Ефрем. – С., 1982.

  3. Милев Ал. Гръцките жития на св. Климент Охридски. – С., 1966.

  4. Оболенски Д. Византийската общност. – С., 2001.

  5. Патриарх Евтимий. Съчинения. – С., 1990.

  6. Петканова Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. – С., 1990.

  7. Петканова Д. Хилядолетна литература. – С., 1974.

  8. Петканова Д. Старобългарска литература. –Ч.I (IX-XII в.). – С., 1986; Ч.II (XIII-XVIII в.). – С., 1987; 2 прераб. изд. 1992; 3 изд. 1996.

  9. Петканова Д. Българска средновековна литература. – В. Търново,

2001. (Четвърто разширено издание).

  1. Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна

традиция. – С., 1993.

  1. Русев П., Давидов А. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. – С., 1966.

  2. Русев П., Давидов А., Гълъбов И., Данчев Г. Похвално слово за            Евтимий от Григорий Цамблак. – С., 1971.

  3. Свети Климент Охридски. Слова и Служби. – С., 2008

  4. Станчев Кр. Поетика на старобългарската литература. – С., 1982.

  5. Станчев Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. –С., 1985; 2 изд. 1996.

  6. Стара българска литература. Т.I. Апокрифи. – С., 1981; Т II. Ораторска

проза. С., 1982; Т. III Исторически съчинения. – С., 1983; Т IV.   Житиеписни творби. – С., 1986; Т V. Естествознание. – С., 1992.

  1. Тотоманова А-М. Константин Костенечки. – С.,1993.

  2. Тот И. Константин-Кирил и Методий. – С., 1981.

Допоміжна

  1. Ангелов Б. Съвременници на Паисий. –Ч. I-II. – С.,1963-1964.

  2. Велинова В. Слово за Константин Преславски. – С., 1999.

  3. Георгиев Е. Литературата на Втората българска държава. Ч. I:

Литературата на XIII век. – С., 1977.

  1. Грашева Л. Старобългарската белетристика. // Септември, 1967, 3.

  2. Грашева Л. “Реалистичните елементи” и художестжените качества на

старобългарската литература. // Старобългарска литература, 1971, 1.

  1. Данчев Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. – С., 1969.

  2. Джамбелука-Коссова А. Черноризец Храбър.О писменыхь. – С., 1980.

  3. Димитров П. Петър Черноризец. –Шумен, 1995.

  4. Дончева-Панайотова Н. Киприан – старобългарски и староруски

книжовник. – С., 1981.

  1. Данчев Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. – С., 1983.

  2. Иванова К. Патриарх Евтимий. – С., 1986.

  3. Йонова М. Белетристиката в системата на старата българска литература. – С., 1992.

  4. Кирило-Методиевски студии. –Т. II., 1985. Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050-годишнина от смъртта му. – С., 1966.

  5. Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100-

годишнината от смъртта му. – С., 1969.

  1. Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100- годишнината от смъртта му. – С., 1971.

  2. Константин-Кирил Философ. Материали от научните конференции по

случай1150-годишнината от рождението му. – С., 1981.

  1. Куев К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. –С., 1979; 2 изд., 1986.

  2. Куев К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. – С., 1981.

  3. Лихачов Д. С. Старославянските литератури като система.// Литературна мисъл, 1969, 3.

  4. Павлова Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. – София, 1994.

  5. Петканова Д. Константин-Кирил. Денница на славянския род. 1 изд. –С., 1983; 2 изд. , 1994.

  6. Петканова Д. Черноризец Храбър. 1 изд. – С., 1984; 2 изд., 2000.

  7. Попов Г. Триодни произведения  на Константин Преславски. //

Петканова Д. Апокрифна литература и фолклор. – С., 1978.

  1. Петков Г. Стишният пролог в старата българска, сръбскаи и руска

литература. Археография, текстология и издание на проложните стихове. – Пловдив, 2000.

  1. Петков Г. и М. Спасова. Трновската редакция на Стишния пролог.

Текстове. Лексикален индекс. – Пловдив. Т 1-6, 2008, 2009, 2010, 2011.

  1. Поснов М. История на християнската църква. Т. I. и Т. II. – С., 1993; Т. III. –С., 1994.

  2. Преславска книжовна школа. – T. I-VI., 1995-2002.

  3. Русев П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. – С., 1983.

  4. Станчев Кр., Попов Г. Климент Охридски. – С., 1988.

  5. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. – С., 1992; 2 доп. изд., – В. Търново, 2003.

  6. Стойкова А. Първоучителят Методий. – С., 1995.

  7. Стойкова А. Физиологът в южнославянските литератури. – С., 1994.

  8. Тъпкова-Заимова В., Милтенова А. Историко-апокалиптичната традиция в старобългарската книжнина. – С., 1998.

  9. Търновска книжовна школа (Сборници с материали от международни

симпозиуми). – Т. I-VIII, 1974-1994.

  1. Цоневски Ил. Патрология. – С., 1986


Литература на българското Възраждане

Според голяма част от литературоведите Възраждането – е времето от написването на «История славянобългарска» 1762 г. на Паисий Хилендарский до Освобождението на България от турско рабство.

Българската възрожденска литература – същност и обща характеристика.

Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възраждане «История славянобългарска».

Софроний Врачански – жизнен и творчески път. «Житие и страдание грешного Софрония». П. Берон и неговият «Рибен буквар».

Добри Чинтулов – пръв български революционен поет.

П.Р.Славейков. Красотата на селския живот и добродетелите на българката според поемата «Изворът на Белоногата».

Любен Каравелов – насоки на участие в литературния живот.

Христо Ботев – връх в развитието на възрожденската поезия.

Пенчо Славейков – жизнен и творчески път. Характеристика на творчеството му.



Рекомендована література

Базова

  1. Ангелов Д. Богомилството в България. – С., 1961.

  2. Ангелов Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. –Ч. I. – С.,1958; Ч. II. – С., 1967; Ч III. – С., 1978.

  3. Бакалов Г. Византия. – С., 1993.

  4. Бешевлиев В. Първобългарски надписи. – С., 1979.

  5. Божилов Ив. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на

средновековна България. – С., 1983.

  1. Божилов Ив. Културата на средновековна България. – С., 1995.

  2. Бончев А. Климент Охридски. Слова и поучения. – С., 1970.

  3. Българската литература и книжнина през XIII в. – С., 1987.

  4. Вакалинов Ст. Формиране на старобългарската култура. – С., 1970.

  5. Велчева Б. Старобългарските ръкописи и техният език. – С., 1983.

  6. Георгиев Е. Литература на изострени борби в средновековна България.

– С., 1966.

  1. Георгиев Е. Кирил и Методий. – С., 1969.

  2. Георгиев Е. Разцветът на българската литература в IX-X век. – С., 1962.

  3. Давидов А., Данчев Г. и др. Житие на Стефан Дечански от Григорий

Цамблак. – С., 1983

  1. Динеков П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска

литература. – С., 1961; 2 изд. 1967; 3 изд. 1974; 4 изд. 1979.

  1. Динеков П. Старобългарски страници. – С., 1966.

  2. Динеков П. Стара българска литература. Ч. I. – С., 1950; Ч. II. – С., 1953.

  3. Динеков П. Похвала на старата българска литература. – С., 1970.

  4. История на българската средновековна литература. – С., 2008. (Съст.

Анисава Милтенова и колектив).

  1. Иванов Й. Български старини из Македония. – С., 1 изд. 1908; 2 изд. 1931; 3 изд. 1970 (фототипно).

  2. Иванов Й. Богомилски книги и легенди. – С., 1925; 2 изд. 1970.

  3. Иванов Й. Старобългарски разкази. – С., 1935.

  4. Иванова К. В началото бе книгата. – С.,1983.

  5. Иванова К., Николова С. Тържество на словото. – С., 1995.

  6. История на българската литература. – Т. I. – С., 1962.

  7. Йоан Екзарх. Шестоднев. – С., 1981; 2 изд. 2000.

  8. Йоан Екзарх Български. Слова. – С.,1993.

  9. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т I. – С. 1985; Т. II. – С., 1995; Т.III. – С.,2003; Т. IV. – С., 2003.

  10. Киселков В.Проуки и очерки по старобългарска литература. – С., 1956.

  11. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I-III. – С., 1970-1977. (под ред.на Хр. Кодов, Ив. Дуйчев, Б. Ангелов).

  12. Куев К. Черноризец Храбър. – С., 1967.

  13. Куев К. Азбучната молитва в славянските литератури. – С., 1974.

  14. Куев К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки.

Изследвание и текст. – С., 1986.

  1. Лихачов Д. С. Големият свят на руската литература. – С.,1976.

  2. Матеич П. Българският химнописец Ефрем. – С., 1982.

  3. Милев Ал. Гръцките жития на св. Климент Охридски. – С., 1966.

  4. Оболенски Д. Византийската общност. – С., 2001.

  5. Патриарх Евтимий. Съчинения. – С., 1990.

  6. Петканова Д. Народното четиво през XVI-XVIII в. – С., 1990.

  7. Петканова Д. Хилядолетна литература. – С., 1974.

  8. Петканова Д. Старобългарска литература. Ч.I (IX-XII в.). – С., 1986; Ч.II

(XIII-XVIII в.). – С., 1987; 2 прераб. изд. 1992; 3 изд. 1996.

  1. Петканова Д. Българска средновековна литература. – В. Търново,

2001. (Четвърто разширено издание).

  1. Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна

традиция. – С., 1993.

  1. Русев П., Давидов А. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. – С., 1966.

  2. Русев П., А. Давидов, Ив. Гълъбов, Г. Данчев. Похвално слово за            Евтимий от Григорий Цамблак. – С., 1971.

  3. Свети Климент Охридски. Слова и Служби. – С., 2008

  4. Станчев Кр. Поетика на старобългарската литература. – С., 1982.

  5. Станчев Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. – С., 1985; 2 изд. 1996.

  6. Стара българска литература. – Т.I. Апокрифи. – С., 1981; Т II. Ораторска проза. – С., 1982; Т. III Исторически съчинения. – С., 1983; Т IV.   Житиеписни творби. С., 1986; Т V. Естествознание. – С., 1992.

  7. Тотоманова А-М. Константин Костенечки. – С.,1993.

  8. Тот И. Константин-Кирил и Методий. – С., 1981.


Допоміжна

  1. Ангелов Б. Съвременници на Паисий. – Ч. I-II. – С.,1963-1964.

  2. Велинова В. Слово за Константин Преславски. – С., 1999.

  3. Георгиев, Е. Литературата на Втората българска държава. Ч. I: Литературата на XIII век. – С., 1977.

  4. Грашева Л. Старобългарската белетристика. // Септември, 1967, 3.

  5. Грашева Л. “Реалистичните елементи” и художестжените качества на

старобългарската литература. // Старобългарска литература, 1971, 1.

  1. Данчев Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. – С., 1969.

  2. Джамбелука-Коссова А. Черноризец Храбър.О писменыхь. – С., 1980.

  3. Димитров П. Петър Черноризец. – Шумен, 1995.

  4. Дончева-Панайотова Н. Киприан – старобългарски и староруски

книжовник. – С., 1981.

  1. Данчев Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. – С., 1983.

  2. Иванова К. Патриарх Евтимий. – С., 1986.

  3. Йонова М.. Белетристиката в системата на старата българска литература. – С., 1992.

  4. Кирило-Методиевски студии. Т. II. , 1985. Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050-годишнина от смъртта му. – С.,1966.

  5. Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100-

годишнината от смъртта му. – С., 1969.

  1. Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100 годишнината от смъртта му. – С., 1971.

  2. Константин-Кирил Философ. Материали от научните конференции по

случай1150-годишнината от рождението му. – С., 1981.

  1. Куев К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. –С., 1979; 2 изд., 1986.

  2. Куев К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. – С., 1981.

  3. Лихачов Д. С. Старославянските литератури като система. //   Литературна мисъл, 1969, 3.

  4. Павлова Р. Петър Черноризец, старобългарски книжовник от X век. –С., 1994.

  5. Петканова Д. Константин-Кирил. Денница на славянския род. 1 изд. – С., 1983; 2 изд. , 1994.

  6. Петканова Д. Черноризец Храбър. 1 изд. – С., 1984; 2 изд. , 2000.

  7. Попов, Г. Триодни произведения  на Константин Преславски. // Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. – С., 1978.

  8. Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбскаи и руска

литература. Археография, текстология и издание на проложните стихове. – Пловдив, 2000.

  1. Петков Г. и М. Спасова. Трновската редакция на Стишния пролог.

Текстове. Лексикален индекс. – Пловдив. – Т 1-6, 2008, 2009, 2010, 2011.

  1. Поснов М. История на християнската църква. – Т. I. и Т. II. – С., 1993; Т. III. –С., 1994.

  2. Преславска книжовна школа. –T. I-VI., 1995-2002.

  3. Русев П. Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа. – С., 1983.

  4. Станчев Кр., Г. Попов. Климент Охридски. – С., 1988.

  5. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. – С., 1992; 2 доп. изд., – В. Търново, 2003.

  6. Стойкова А. Първоучителят Методий. – С., 1995.

  7. Стойкова А. Физиологът в южнославянските литератури. – С., 1994.

  8. Тъпкова-Заимова В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната традиция в старобългарската книжнина. – С., 1998.

  9. Търновска книжовна школа (Сборници с материали от международни

симпозиуми). –Т. I-VIII, 1974-1994.

  1. Цоневски Ил. Патрология. – С., 1986.


Българската литература след

Освобождението до I Световна война

Иван Вазов – патриарх на българската литература. Жанрово и тематично разнообразие на Вазовото творчество. Лириката на Вазов – изображение на България и на българското. Особености на изображението на българския живот в повестите и разказите на И. Вазов. Романът «Под игото» - тематика, герои, жанрова специфика.

А. Константинов. Жизнен и творчески път. Жанрово разнообразие на творчеството му. «Бай Ганьо» - особености на повествованието. Бай Ганьо и националните стереотипи.

Елин Пелин и развитието на късия разказ.

Захари Стоянов – жизнен и творчески път. «Записки по българските въстания».

Рекомендована література

Базова


  1. Игов Св. История на българската литература. - София, 2009.

  2. Жечев Т. Въведение на изучаването на новата българска литература. - София, 1992.

Допоміжна

  1. Речник на българската литература. - Т. 1-3. – София, 1970.

  2. Стефанов В. Творбата – безкраен диалог. - София, 1992.



Развитие на българския модернизъм

Специфика на българския модернизъм. Етапи, представители. Кръгът «Мисъл» - естетически принципи. Пенчо Славейков. Основни мотиви в творчеството му. Поезията на Пейо Яворов – социални мотиви, любовна лирика. Пейо Яворов – обща характеристика на творчеството му. Ницшенската линия в поезията на П.Яворов. Идилиите на Петко Тодоров. Теодор Траянов – личност с висок интелект. Трагичната съдба на Димчо Дебелянов. Военна лирика. Димитър Бояджиев – живот и творчество. Поезия. Кирил Христов. Фолклорни мотиви в творчеството му. Николай Лилиев – анализ на творчеството му.

Българският символизъм – философска и естетическа същност. Представители. Спомен и смиренне в поезията на Д. Дебелянов. Елегии, военна лирика.

Рекомендована література

Базова


  1. Арнаудов М. Творци на Българското Възраждане. – Т. 1. Първи възрожденци. Наука и изкуство - София, 2010.

  2. Арнаудов М. Творци на Българското Възраждане. – Т. 2, Поети и герои. – Наука и изкуство, София, 2010.

  3. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Под редакцията на проф. Иван Радев. – Велико Търново, 1997.

  4. За литературните жанрове през Българското Възраждане, под ред. на Петър Динеков. – Издателство на БАН, София, 1979.

  5. Игов Св. Кратка история на българската литература. – София, 1996.

  6. Леков Д., Литература. Общество. Култура. Литературносоциологически и литературноисторически проблеми на Българското Възраждане– Пловдив, 1996.

  7. Очерци за българските писатели. – Т. 1. – Български писател. – София, 2011.

  8. Радев Ив. История на българската литература през Възраждането. – Велико Търново, 1997.

Допоміжна

  1. Ликова Розалия// Портрети на българските символисти. – С., 1987.

  2. Монева И. Отношението към спомена в «Скрити вопли» // Избрани стати от списание «Родна реч» – С., 1994.

  3. Добрев Добрин. Символите в творчеството на българските символисти. – С., 2000.

  4. Велчев Петър. Един и същ на битието с урагана (към философския модел на Яворовата лирика). // Яворов – раздвоеният и единният. Нови изследвания. Състав. Стоян Илиев. – С., 1980.

  5. Стефанов Валери. Синът на ноща. // Димчо Дебелянов. Скрити вопли. –С., 2001.

Тенденции в културния и литературния живот

в България след I Световна война

«Септемврийската» литература – от събитието към естетическия експеримент. Христо Смирненски – поет на града.

«Септемврийската четворка» в развитието на българската литература. Представители: Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Георги Цанев.

Българският модернизъм през 20-те години. Гео Милев – теоретик на българския експресионизъм.Поемата «Септември» и идеята за бунта.

Антон Страшимиров. Роман «Хоро» - потушаване на Септемврийското въстание от 1923г.

Рекомендована література

Базова


  1. Арнаудов М., Творци на Българското Възраждане. – Т. 1. Първи възрожденци - София.

  2. Арнаудов М., Творци на Българското Възраждане. – Т. 2, Поети и герои, –Наука и изкуство: София.

  3. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Под редакцията на проф. Иван Радев. – Велико Търново, 1997.

  4. За литературните жанрове през Българското Възраждане, под ред. на Петър Динеков. –Издателство на БАН, София, 1979.

  5. Игов Св. Кратка история на българската литература. – София, 1996.

  6. Леков Д. Литература. Общество. Култура. Литературносоциологически и литературноисторически проблеми на Българското Възраждане. – Пловдив, 1996.

  7. Очерци за българските писатели. – Т. 1. Български писател. – София.

  8. Радев Ив. История на българската литература през Възраждането. – Велико Търново, 1997.

Допоміжна

1. Ликова Розалия. //Портрети на българските символисти. – С., 1987.



  1. Монева И. Отношението към спомена в «Скрити вопли» // Избрани стати от списание «Родна реч» – С., 1994.

  2. Добрев Добрин. Символите в творчеството на българските символисти. – С., 2000.

  3. Велчев Петър. Един и същ на битието с урагана (към философския модел на Яворовата лирика). // Яворов – раздвоеният и единният. Нови изследвания. Състав. Стоян Илиев. – С., 1980.

  4. Стефанов Валери. Синът на ноща. // Димчо Дебелянов. Скрити вопли. – С., 2001.

Българската литература след II Световна война

Димитър Талев. «Железният светилник» - сюжет, композиция, герои. Четирилогията на Д. Талев – панорама на живота и борбите на българите в Македония. Романът «Железният светилник» е съдбата на македонските българи.

Димитър Димов. Жизнен и творчески път.«Тютюн» в българската романова традиция. Героите на романа «Тютюн».

Богатство на проблематиката в прозата на Емилиян Станев. Повестта «Крадецът на праскови» средищно произведение на Емилиян Станев. Романът «Антихрист» на Е.Станев – съвременен художествен поглед към българската история от XIV в.


Рекомендована література

Базова

1. Игов Св. Кратка история на българската литература – София, 2012.

2. История на българската литература в четири тома. – София, 1970 –Т 4.

Допоміжна

3. Стефанов В. Творбата –безкраен диалог. – София, 1992.

4. Биографии на българските писатели. – Ч.II. – София, 1994.
Българската литература след 50-те години на XX в.

Живот и творчество на Ивайло Петров. Човекът и родовие ценности в «Преди да се родя и след смъртта ми». Пародийното в романа. Генчо Стоев и неговият роман «Цената на златото». Съдържанието на романа. Живот и творчество на Йордан Радичков. Николай Хайтов - «Диви разкази» като етап на билетристическото повествование. Героите на «Диви разкази» на Николай Хайтов.

Творчеството на Йордан Йовков – етап в развитието на българския разказ. «Старопланински легенди» на Й. Йовков – химн на женската красота и любовта. Йордан Йовков – военни разкази. Вечната и святата Елисавета Багряна. Темата на женската съдба в лирическите песни на Е. Багряна. Лириката на Н. Вапцаров в контекста на националната поетическа традиция

Рекомендована література

Базова


  1. Игов Св. Кратка история на българската литература. - София, 2012.

  2. Жечев. Т. История на българската литература – Т.4, 1970.

  3. Жечев Т. Въведение на изучаването на новата българска литература. - София, 1992.

  4. Налбантова Е. Български поети от Бесарабия и Таврия. Електронно издание на LiterNet

  5. Алипиева А. Българската лирика през 70-те години на ХХ век. – Велико Търново, 2010. – С.3-159.

Допоміжна

  1. Речник на българската литература. - Т. 1-3. - София, 1970.

  2. Стефанов В., Творбата – безкраен диалог. - София, 1992.


Съвременна българска литература

Литературният живот след 1989 г. Тенденции в литературните процеси. Постмодернизъм и традиция.

Българската поезия след 1989 г. Българската проза след 1989 г.

Съвременна българска драма.



Рекомендована література

Базова

  1. Пламен Антов Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно – С, 2010.

  2. Барт Ролан. Нулева степен на почерка. Митологии. – София: Колибри, 2004.

  3. Дойнов Пламен. Литература в междувековието. Поглед към бълг. лит. 2000-2003. – София: Балкани, 2004.

  4. Дойнов Пламен. Основанията на литературата. // Литературен вестник. № 16, 26.04.2006. https://web.archive.org/web/20070112152606/http://www.slovo.bg/pisateli/index.php?ar=1316

  5. Дойнов Дойнов. Българската поезия в края на XX век. Ч. 1 – 2. – София: Просвета, 2007.

  6. Дойнов Пламен. Раздвоената година: последната криза на комунизма през 1989– социолитературни ефекти. // 1989: Раздвоената година / Литературата като политика Конструирания на прехода. Годините на литературата. – София: Сиела, 2010.

  7. Кирова Милена. В сянката на канона или женското писане на 90-те. // Литературен вестник. № 27, 11.07. 2001.

  8. Кирова Милена. Критика на прелома: Нови явления и посоки в бълг. лит. от края на ХХ в. – София, В. Търново: Унив. изд. Св. Климент Охридски, ПАН-ВТ, 2002.

  9. Кирова Милена. Постфеминизмът – когато липсва феминистична традиция. // Критика на прелома: Нови явления и посоки в бълг. лит. от края на ХХ в. Библиотека Интелект. – София, В. Търново: Унив. изд. Св. Климент Охридски, ПАН-ВТ, 2002.

  10. Кирова Милена. Българският роман започва XXI век. // Отвъд традицията. Сборник с изследвания в чест на проф. Елка Константинова. – София, 2003.

Каталог: pub -> bank -> userfiles -> files -> abitur
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите
abitur -> Програма фахового іспиту з болгарської мови та літератури для бакалаврів спеціальності 6030502 «болгарська мова та література»
abitur -> Програма вступного іспиту


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница