Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване 5

9. Здравно-хигиенни аспекти

От хигиенни позиции следва да се има предвид, че реконструкцията на инфраструктурните обекти засяга

• 
  пресичания на ел. проводи,
  
• 
  оптични кабели на БТК,
  
• 
  преминаване и изместване на напоителни и отводнителни канали,
  
• 
  преминаване на тръбопровод, и
  
• 
  реконструкция на газопровод.
  

Спрямо посочените реконструкции, Наредба № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда поставя изисквания за спазване на хигиенно-защитни зони по отношение разположение на ел. проводи – съгласно Приложение № 2 на Наредбата, като хигиенно-защитните зони за електропроводи с напрежение 100 кВ и повече се определят от проекциите на крайните проводници на електропроводите на разстояние:

- за електропроводи с напрежение 110 кВ - 10 м;

- за електропроводи с напрежение 220 кВ - 20 м;

- за електропроводи с напрежение 400 кВ - 30 м;

- за електропроводи с напрежение 750 кВ - 60 м.

Терените под проводите от двете им страни не се застрояват за обитаване или извършване на дейности.

Съгласно инвестиционното предложение, електропроводи с напрежение 110 кВ ще се реконструират в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Воденичане.

За опазването на чистотата на жизнената среда и доброто здравно състояние на населението от особено важно значение са разстоянията на населените места от трасето на автомагистралата. Проектантът в основни линии се е съобразил с това, като всички гореспоменати селища са на разстояние над 200 м от автомагистралата. Избраният вариант на пътното трасе в трите лота предоставя възможности за избягване преминаването на трасето през жилищни и индустриални зони, което е благоприятно от хигиенни позиции и по отношение реконструкцията на съпътстващата инфраструктура, която в по-голямата си част ще съвпада като строителни дейности с трасето на магистралата.
9.1. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане на здравето.

Главните рискови фактори за здравето на работниците ангажирани с реконструкцията са праха, токсичните вредности, шума, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване.

Макар и силно ограничени, рискови фактори за здравето на населението по време на реконструкцията са основно замърсената въздушна среда и наднормените шумовите нива.

По време на експлоатацията на новата съпътстваща инфраструктура не се прогнозират неблагоприятни здравни въздействия.

По време на реконструкцията работниците ще бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Замърсяването с токсични вещества на почвите, водата и въздуха в дихателната зона по време на реконструкцията ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните и транспортни дейности в района, както и на специфични професионални вредности при работа с бетонови и асфалтови смеси. Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда са СО, NOx, SO₂, въглеводороди, прах, бензинови пари, асфалтови пари. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от:

• 
  броя и вида на използваните при реконструкцията машини;
  
• 
  режима им на работа;
  
• 
  организацията на трудовия процес.
  

Трудът в пътното строителство и изграждането на съпътстваща инфраструктура е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка и тежка физическа работа.

Трудът на работниците по реконструкцията се характеризира с разнообразни операции, при типовете дейности по изграждане на инфраструктурата. Налице е значително физическо напрежение, с широко използване на ръчен труд и статично натоварване. Трудът на работещите по електрическата инфраструктура е по-еднообразен, характеризиращ се с монотонност на движенията, изискващи физически усилия. Работната поза е стояща, много често – принудителна, понякога на голяма височина. Неудобната работна поза е свързана със значително натоварване, най-често в шията и локални натоварвания на горните крайници. За най-трудоемка се приема строителната дейност по изграждане на напоителни и отводнителни канали. Значително е натоварването на опорно-двигателния апарат и отделни мускулни групи на ръцете.
9.3. Експозиция на работници и население по време на изграждане

На този етап е трудно да се даде точна количествена оценка на замърсяването с прах от дейностите по реконструкцията. В случая ще се засегне най-вече територията около пътното трасе и прилежащите територии. Праховата експозиция (при ПДК 10 mg/m³ за общ прах) се очаква да е под ПДК.

Източниците на неорганизирани емисии са:

- изгорели газове от ДВГ на машините;

- прах;

- шумово замърсяване.

Не се очаква експозиция на вредни химични и физични фактори по време на експлоатацията на новата инфраструктура.

С оглед представяне на най-пълноценна информация, включително от здравно-демографски позиции, за трите области, в които основно са разположени лотове 2, 3 и 4 - Стара Загора, Сливен и Ямбол, настоящото изложение анализира кратка обобщена информация за здравното състояние на населението за ретроспективен период с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда.

Информативни в демографско и здравно отношение са данните за смъртността по причини от някои класове болести според МКБ-10 – един от косвените индикатори за здравния статус на населението, като данните са налични общо за област Стара Загора. Класовете болести, които в най-голяма степен са свързани и с факторите на околната среда са:

II клас: Новообразувания;

IV клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IX клас: болести на органите на кръвообращението;

X клас: болести на дихателната система;

XI клас: болести на храносмилателната система;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIV клас: болести на пикочо-половата система;

XVII клас: вродени аномалии.

Обобщените данни за област Стара Загора са незначимо по-лоши спрямо средните индикатори за страната, което е показател за отсъствието на агресивно действащи фактори, включително от страна на околната среда (Таблица № 9.5-1).
Таблица № 9.5-1. Умрели по причини за смъртта, област Стара Загора и страната (на 100 000 души от населението).

Клас болести; Години	Район	Обща смъртност	II	IV	IX	X	XI	XII	XIV	XVII
2005	Стара Загора	1511,0	227,3	20,2	1012,9	68,4	41,3	0,6	11,9	3,0
	страната	1464,8	231,7	25,6	968,1	57,7	42,8	0,7	15,4	3,2
2006	Стара Загора	1530,6	245,2	14,2	1025,1	68,7	48,4	0,8	15,6	1,9
	страната	1473,4	230,0	29,1	978,5	54,3	41,5	0,5	15,4	2,4
2007	Стара Загора	1542,1	235,0	12,3	1040,9	65,3	52,4	-	21,3	2,8
	страната	1475,3	234,9	28,3	971,0	59,3	45,6	0,5	17,2	2,2

9.5.2. Здравно състояние на населението от област Сливен.

Водеща през 2006 г. за област Сливен е смъртността от болестите на органите на кръвообръщението. На този клас се дължат 64.35% от всички умирания в областта. На второ място са новообразуванията, следвани от болестите на дихателната и храносмилателната системи, травмите и отравянията. Тези пет класа болести формират близо 91% от всички умирания в областта.

През 2006 г. в лечебните заведения от област Сливен са регистрирани 430 847 заболявания, от които новооткрити са 226 079. Произтичащата от това болестност и заболеваемост в областта по обръщаемост на лицата за медицинска помощ е съответно 2059,80 и 1080,84 на 1000 души от населението.

В структурата на болестността с най-голям относителен дял са заболяванията на дихателната система (26,76%), следвани от болестите на органите на кръвообръщението (19,13%). На трето място са болестите на пикочо-половата система с относителен дял 9,14%.

В регистрираната заболеваемост в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2006г. в област Сливен значително преобладават болестите на дихателната система (40,02%), следвани болестите на пикочо-половата система (8,86%); травми и отравяния (7,00%); болести на органите на кръвообращението (6,82%) и болестите окото и придатъците му (5,32%). От общата заболеваемост, регистрирана в област Сливен, тези класове болести формират близо 70%.
9.5.3. Здравно състояние на населението от област Ямбол.

За област Ямбол структура на общата смъртност по причини за 2008 г., за най-честите причини за смърт е следната:

• 
  болести на органите на кръвооброщението /кл.ІХ/ -68.26%
  
• 
  новообразувания /кл.ІІ/-14.87%
  
• 
  травми и отравяния и др. външни причини /кл.ХІХ/-3.90%
  
• 
  болести на храносмилателната система /кл.ХІ/-3,52%
  
• 
  болести на дихателната система /кл.Х/-3.05%
  

При населението над 18 г. най-висок е делът /болестност/ на болестите на органите на кръвообръщението и болестите на дихателната система, следвани от болести на пикочо-половата система; заболеваемост – болести на дихателната система, следвани от болестите на органите на кръвообръщението. При лицата до 17 г. – най-висока болестност и заболеваемост са болестите на дихателната система.

• 
  при дейностите по реконструкция не се очаква негативна промяна в здравния статус на населението от разположените в близост населени места и здравния риск в краткосрочен и дългосрочен план може да се прогнозира като много нисък;
  
• 
  ако при дейностите по изграждане на съпътстващата инфраструктура се вземат всички необходими мерки за здравна защита в работна среда, то рискът за работещите по инвестиционното предложение ще бъде максимално ограничен.