Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

2. Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с увреждания

3. Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност

4. Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения между народите,

като взе предвид, че народите на Oбединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с Oрганизацията на Oбединените нации, всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,

като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,


Общото събрание
провъзгласява тази
Всеобща декларация

за правата на човека
като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване, както сред народите и държавите-членки на Oрганизацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 11

2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12

Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.

2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14

2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

Член 15

1. Всеки човек има право на гражданство.

Член 16

2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17

2. Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20

1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

Член 21

2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.

3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22

Член 23

2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.

3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за соцална защита.

4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24

Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.

2. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на Обединените нации за поддържане на мира.

3. Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27

2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28

Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.

2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

Член 30

Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

85-то пленарно заседание

Припомняйки всичко това в резолюция 32/2 от 20 февруари 1991 г. Комисията за социално развитие реши да създаде ад хок отворена работна група от правителствени експерти в съответствие с резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси. Отбелязвайки с признателност участието на много държави, специализирани агенции, междуправителствени органи и неправителствени организации, особено организации на инвалиди, в обсъжданията на работната група и така също изказвайки признателност за финансовата подкрепа на много страни-членки, приветствайки факта, че работната група успя да изпълни мандата си за три сесии по пет работни дни всяка, приемайки с благодарност доклада на работната група за изработването на стандартните правила за равни възможности на хората с увреждания, вземайки бележки от дискусиите върху техния проект на 33 сесия на Комисията за социално развитие на Съвета за икономика и социални въпроси, Генералната асамблея реши:

1. Приема стандартните правила за равни възможности на хората с инвалидност, отбелязани по-нататък в анекса на тази резолюция;

2. Изисква от държавите-членки да приложат правилата в развитието на националните си програми за инвалидността;

3. Умоляват се държавите-членки да приемат изискванията за подаване на информацията на специалния докладчик по прилагането на правилата;

4. Изисква Генералният секретар да подпомага прилагането на правилата и да докладва на петдесетата сесия на Генералната асамблея;

5. Умолява държавите-членки да подпомагат финансово и по други начини прилагането на правилата.
Анекс
Увод

Основа и текущи нужди
1. Хора с инвалидност има във всички части на света и на всички нива в обществото. Броят на инвалидите е голям и непрекъснато нараства.

2. Причините за инвалидността и последствията от нея са различни в различните страни. Те са продиктувани от нееднаквите социално-икономически обстоятелства и нееднаквата политика на държавите за благоденствието на техните граждани.

3. Сегашната политика спрямо инвалидите е резултат от развитието на обществото през последните 200 години. В много случаи тя отразява общите условия на живот и социално-икономическата политика в различни времена. Животът на инвалидите зависи до голяма степен и от много други специфични обстоятелства. Невежеството, пренебрежението, суеверията и страха са социални фактори, които в миналото са допринасяли за изолацията на инвалидите и са забавяли тяхното развитие.

4. През годините политиката спрямо инвалидите се развива от елементарни грижи в определени институции до образование на децата с инвалидност и рехабилитация на по-възрастните хора с увреждания. Чрез образованието и рехабилитацията те стават по-активни и се превръщат в движеща сила в бъдещото развитие на политиката спрямо тях. Бяха създадени организации на инвалидите и техните семейства, които заработиха за по-добри условия. След Втората световна война се зароди концепцията за интеграция, което доведе до по-нарастваща загриженост за възможностите на хората с увреждания.

5. До края на 60-те години организациите в някои страни започнаха да формулират друга концепция за инвалидността. Тази концепция показва близката връзка между ограниченията, с които се сблъскват инвалидите, пригаждането и структурирането на тяхната околна среда и отношението на населението към тях. В същото време проблемите с инвалидността в развиващите се страни бяха все повече и повече изтъквани. В някои от тези страни процентът на хората с инвалидност е доста голям и по-голямата част от тях са изключително бедни.
Предишни международни действия
6. Правата на инвалидите са били обект на внимание в Организацията на обединените нации и други международни организации през продължителен период от време. Най-важното постижение в Международната година на инвалидите (1981), беше изработването на Световната програма за действие по проблемите, свързани с инвалидите, приетата от Общото събрание на ООН резолюция 37/52 на 3 декември 1982 г. Годината на инвалидите и Програмата за действие осигуриха силен тласък за напредък в тази област. Тези два фактора очертаха правото на инвалидите за равни възможности с другите граждани и равен дял в подобряването на жизнените условия в резултат на икономическото и социалното развитие. За пръв път инвалидността беше дефинирана като функция на връзката между хората с увреждания и тяхната околна среда.

7. През 1987 г. в Стокхолм се проведе глобална среща на експерти, които разгледаха прилагането на Програмата за действие точно пет години след като ООН беше обявила Декадата на инвалидите. На тази среща беше предложено водеща философия по-нататък да бъде определянето на приоритетите за действие през следващите години. Основата на тази философия трябва да бъде признаването на правата на инвалидите.

8. В последствие на тази среща беше препоръчано Генералната асамблея да свика специална конференция, на която да се подготви Международна конвенция за елиминирането на всички форми на дискриминация срещу хора с увреждания, като тя бъде ратифицирана от всички държави-членки в края на декадата.

9. Проект за конвенция беше подготвен в Италия и беше представен на четиридесет и втората сесия на Генералната асамблея. Следващ вариант на конвенцията беше подготвен в Швеция и представен на четиридесет и четвъртата сесия. И в двата случая не беше постигнат консенсус по приемането на такава конвенция. Много от представителите на различните страни считаха, че съществуващите документи за човешките права гарантират същите права както на здравите хора, така и на инвалидите.

11. Последвалите дискусии на четиридесет и петата сесия на Генералната асамблея показаха, че има широка подкрепа за новата инициатива да се изработят правила за равни възможности на хората с увреждания.

12. На тридесет и втората сесия на Комисията за социално развитие голям брой представители се включиха в дискусиите, което доведе до приемането на резолюция 32/2 от 20 февруари 1991 г. С нея Комисията взе решение да се създаде работна група в съответствие с резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси.
Цел и съдържание на Стандартните правила за равни възможности на хора с увреждания
13. Стандартните правила за равни възможности на хората с увреждания бяха изработени на основата на опита, натрупан по време на Декадата на инвалидите - 1983-1992 г. Политическите и моралните основи на Стандартните правила се базират върху Международния закон за човешките права, Универсалната декларация за човешките права, Международното споразумение за икономически, социални и културни права, Международното споразумение за граждански и политически права, Конвенцията за правата на децата, Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация на жените и Световната програма за действие, отнасяща се за хората с инвалидност.

14. Макар че правилата не са задължителни, те могат да бъдат международно приети, когато се прилагат от голям брой страни с намерение да се отнесат към тях както с международен закон. Правилата изискват силна морална и политическа подкрепа, от името на държавата да се предприемат действия за равни възможности на инвалидите. В тях са показани важни принципи за отговорност, действие и взаимодействие. Показани са и области от изключителна важност като качество на живот, пълноценно участие и равенство. Правилата предлагат инструмент за провеждане на политика и действия в полза на инвалидите и техните организации. Те предлагат база за техническо и икономическо сътрудничество между страните-членки на ООН и други международни организации.

15. Целта на Правилата е да гарантират, че момичетата, момчетата, мъжете и жените с инвалидност като членове на техните общества могат да упражняват същите права и задължения като другите. Във всички общества по света има все още пречки, които не позволяват на инвалидите да се ползват от своите права и свободи. Това от своя страна създава трудности за тяхното пълноценно участие в обществените дейности. Отговорност на държавите е да вземат необходимите мерки за отстраняване на тези пречки. Хората с инвалидност и техните организации трябва да играят активна роля като партньори в този процес. Изравняването на възможностите може да има основен принос и в усилията за мобилизиране на човешките ресурси. Специално внимание трябва да се отдели на групите от жени, деца и възрастни хора, бедните, работници-емигранти, граждани с две или повече увреждания, местното население и етнически малцинства. Освен това има и голям брой бежанци с инвалидност, които имат специални нужди, заслужаващи внимание.
Фундаментални концепции в политиката спрямо инвалидите
16. Концепциите, изложени по-долу, са залегнали и в Правилата. Те са вградени и в Световната програма за действие по отношение на инвалидите. В някои случаи те отразяват развитието по време на Декадата на инвалидите.