Програма за дисциплината: Анатомия и морфология на растенията (ботаника І ч.) включена като задължителна в учебния план



Дата13.01.2017
Размер190.19 Kb.
#12440
ТипПрограма
АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО ЛОЗАРО - ГРАДИНАРСТВО

утвърждавам:

ректор:


/ДОЦ. Д-Р д. гРЕКОВ/

учебна програма

за дисциплината: Анатомия и морфология на растенията

(БОТАНИКА І ч.)

включена като задължителна в учебния план


НА специалността: АГРОНОМСТВО (ТРОПИЧНО И СУБТРОПИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ)
област: 6.0. АГРАРНИ НАУКИ И ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА
професионално направление: 6.1. - РАСТЕНИЕВЪДСТВО
за образователно - квалификационна степен: “БАКАЛАВЪР”
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНА
kатедра БОТАНИКА И АГРОМЕТЕОРОЛОГИЯ
Учебната програма е обсъдена и приета на заседание на КС на катедра Ботаника и Агрометеорология , с протокол № 105 от 08.02.2008 г.


Пловдив, 2008 г.
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А

I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН





Код


Водещ


Преподавател

Основна форма на контрол



Часове


Кредитни точки

Аудиторна

Извънаудиторна


Всичко

Лекции

Упражнения, семинари

Учебни практики

Други форми

01.01.04

Доц.д-р

К.Кожухарова



Писмен изпит

30

30

-

65

125

5


ІІ. АНОТАЦИЯ


С дисциплината БОТАНИКА-І ч. /Анатомия и морфология на растенията/ се дават основни познания по цитология, анатомия, морфология на растенията и тяхната връзка с генетико-селекционната работа, биотехнологиите и селскостопанската практика. Чрез нея студентите получават основни знания за техния строеж, еволюция, размножаване, оплождане, семеобразуване и практическо използване, необходими за работата на специалиста от специалните агрономически науки: растениевъдство, овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство, хербология, генетико-селекционна работа, растителни биотехнологии. Като фундаментална биологична наука ботаниката играе важна роля във формирането на естественнонаучните основи на правилния мироглед на студентите.
ІІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Ботаника – Анатомия и морфология на растенията


ІІІ. 1. АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 60 часа



ІІІ. 1. 1. ЛЕКЦИИ- 30 часа


ЛЕКЦИЯ І

ВЪВЕДЕНИЕ В БОТАНИКАТА

Ботаниката като наука. Класически и съвременни аспекти. Предмет и задачи на ботаниката. Ролята на растенията в природата. Значение на растенията за човека – съвременни направления за тяхното използване. Развитие на ботаниката като наука. Кратка история на българската ботаническа наука. Ботаника и агрономия. Значение на ботаническите знания като теоретична основа на агрономията.

РАСТИТЕЛНА КЛЕТКА /ЦИТОЛОГИЯ/

Предмет и задачи на растителната цитология. Основни моменти от развитието на познанията за клетката. Откриване на растителната клетка и основните клетъчни органели. Значение на клетъчната теория за разширяването на естествено научните основи на единството на живата природа. Основни направления при изучаване на клетката в съвременната цитология........….…..2 часа.
ЛЕКЦИЯ ІІ

УСТРОЙСТВО И СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА РАСТИТЕЛНАТА КЛЕТКА

Типове клетъчна организация. Произход на еукариотната клетка. Елементарни субмикроскопични структурни единици на клетката – плазмени мембрани, фибрили и гранули. Форма и големина на растителната клетка.

Протопласт. Цитоплазма. Обща характеристика. Физични свойства. Кратка характеристика на химичния състав. Биологична роля на химичните компоненти в цитоплазмата. Строеж и съставни части на цитоплазмата: плазмалема, мезоплазма, тонопласт, хиалоплазма, ендоплазмена мрежа, рибозоми, диктиозоми, сферозоми, микротръбички, микротела и микрофиламенти. Протопласт и растителни биотехнологии. Понятие за изолиран гол протопласт – значение за практиката ....................................……………………………………………………………....2 часа.
ЛЕКЦИЯ ІІІ

ЯДРО


Форма, размери и местоположение. Химичен състав. Строеж на ядрото: ядрена обвивка, кариоплазма, ядърце. Хромозоми – морфология, субмикроскопичен строеж, типове хромозоми. Хромозомен брой, кариотип, кариотипология, полиплоидия и тяхното теоретично и практично значение. Значение на познанията за хромозомите за селскостопанската практика.Функция на ядрото.

Пластиди. Обща характеристика и произход. Видове пластиди и тяхното онтогенетично развитие. Хлоропласти – химичен състав, пигментен състав, строеж и функции. Етиопласти. Лейкопласти – състав, строеж и функции. Хромопласти – състав, строеж и функции. Различия при субмикроскопичния строеж на пластидите. Изменения в строежа на хлоропластите при нарушаване оптималната технология при отглеждане на селскостопанските култури, минерален недостиг, замърсяване с тежки метали, радиационни и химични въздействия и всички стресови фактори.

Митохондрии. Обща характеристика. Химичен състав. Произход вонто- и филогенетичен аспект. Субмикроскопичен строеж. Промени в структурата при стресови състояния. Функции......................................……...................................2 часа.
ЛЕКЦИЯ ІV

ПРОДУКТИ ОТ ЖИЗНЕНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРОТОПЛАСТА



Вакуоли и клетъчен сок. Химичен състав на клетъчния сок: минерални соли, въглехидрати, органични вещества,алкалоиди; глюкозиди, пигменти /антоциан, антофеин, антохлор/, органични киселини резервни белтъчини/видове алейронови зърна/. Биологична роля и практическо използване на вещества от клетъчния сок.

Физиологично активни вещества. Ферменти, фитохормони, витамини, антибиотици и фитонциди. Място на образуване, биологично и стопанско значение.

Кристали. Друзи, сферити, рафиди, кристален пясък.

Скорбяла. Асимилационна и резервна скорбяла. Видове скорбялни зърна. Практическо значение на скорбялата.

Мазнини и масла. Месторазположение, видове и функции.

Клетъчна обвивка. Определение. Химичен състав и строеж. Текстура. Порово поле и видове пори. Нарастване, надебеляване и изменения в химичния състав на клетъчната обвивка. Деструкция на клетъчната обвивка при биотехнологиите. Функция на клетъчната обвивка........................................2 часа
ЛЕКЦИЯ V

РАЗМНОЖАВЯНЕ НА КЛЕТКАТА

Размножаването като основно биологично явление. Видове деления на клетката.

Амитоза. Характеристика и значение.

Митоза. Клетъчен цикъл. Фази. Еволюционно значение на митозата. Топография на митотичните деления в растителния организъм.

Мейоза. Характеристика. Еволюционно значение. Фази на мейозата. Хетеротипно и хомеотипно деление. Топография на мейозата приразличните групи растения. Типове мейоза – начална/зиготна/, спорова/междинна/ и гаметна/терминална/. Нарушения в мейозата. Значение на знанията за мейозата, за генетиката, селекционните проучвания и селскостопанската практика. Връзка с апомиксиса..........................................……………………………………...............2 часа
ЛЕКЦИЯ VІ

РАСТИТЕЛНИ ТЪКАНИ

Форма и организация на растителното тяло. Еволюционни аспекти при възникване тъканната организация на растенията. Определение, класификация и видове тъкани.

Меристемни тъкани. Обща характеристика и класификация.Първични меристемни тъкани. Видове и цитологична характеристика. Вторични меристемни тъкани. Видове и цитологична характеристика. Теории за произхода и строежа на връхната меристема. Значение на изучаването на меристемните тъкани за селскостопанската практика. Меристемни тъкани и растителни биотехнологии. Клетъчна диференциация.

Покривни тъкани. Първична покривна тъкан /епидерма/ - определение, топография и цитологична характеристика. Образувания на епидермата: восъчен налеп, кутикула, устица, власинки. Отваряне и затваряне на устицата. Разпределение и брой на устицата по листната повърхност. Значение на микроморфологията на восъчния налеп и кутикулата за селскостопанската практика/Връзка с оценката за сухоустойчивост, запазване на плодовата продукция при съхранение и транспорт и задържане на разтворите след пръскане/. Промени в епидермата при различни типове замърсяване на природната среда.Ксероморфност и метаморфност.Вторична покривна тъкан – корк. Третична покривна тъкан – мъртва кора...........................................…………………………………………....2 часа
ЛЕКЦИЯ VІІ

ОСНОВНИ /ПАРЕНХИМНИ/ТЪКАНИ

Определение, топография, цитологична характеристика. Видове паренхимни тъкани: Асимилационна, резервна, водоносна, поглъщателна, проводяща и въздухоносна. Цитологична характеристика. Значение и оценка в биотехнологичен аспект.

Механични тъкани. Обща характеристика, топография. Видове механични тъкани: Коленхима – ъглеста, пластинкова, рехава. Склеренхима – Склеренхимни влакна и склереиди.

Проводящи тъкани. Определение и функции. Еволюция на проводящите тъкани. Видовее проводящи елементи и проводящи тъкани. Цитологична характеристика на дървесинната / ксилема/ и ликовата/флоема/ проводяща тъкан. Проводящи снопчета- устройство, видове и разположение в органите на растенията.

Отделителни тъкани. Определение, обща характеристика, функции. Видове отделителни тъкани: външни – жлези и жлезисти власинки, нектарници, осмофори, хидатоди; Вътрешни – секреторни клетки, секреторни канали, вместилища и млечни цеви. Значение на отделяните продукти за практиката................................................................…..........................................2 часа.
ЛЕКЦИЯ VІІІ

РАСТИТЕЛНИ ОРГАНИ /ОРГАНОГРАФИЯ/

Вегетативни органи на растенията. Произход. Организация и разчленяване на тялото на висшите растения. Теломна теория. Общи закономерности в морфологията на растителните органи – полярност, симетрия, ортотропни и плагиотропни органи, метамерия, аналогни и хомологни органи, метаморфоза. Зародишни органи и поникване на семето. Формирането на органите в онтогенезата.

Корен /Radix/. Определение, произход и функции. Морфология на корена – видове корени и коренови системи. Видоизменение /метаморфози на корена/ - кореноплоди, коренови грудки, свивателни/контрактилни/, дихателни, въздушни, подпорни, асимилиращи и прикрепващи корени, хаустории; микориза -–характеристика и видове микориза. Бактерийни грудки по корена – съвременни аспекти и практически значение.

Анатомия на корена. Първично анатомично устройство на корена. Хистологична и цитологична характеристика на епиблемата, първичната кора и централния цилиндър. Вторично устройство на корена. Залагане на камбия. Вторична дървесина и вторична кора – характеристика и функции........………………....2часа.


ЛЕКЦИЯ ІХ

СТЪБЛО / Caulis/

Определение, произход и функции. Морфология на стъблото. Видове клонки. Устройство на пъпката и видове пъпки. Разклоняване на стъблото. Листоразположение. Трайност на стъблата. Разположение на стъблата в пространството. Метаморфози на стъблото: коренища, столони, грудки,луковици, грудколуковици, тръни, мустачки, филокладии, кладодии, суколентни стъбла.

Анатомия на стъблото. Вегетационен връх/ конус/. Органогенеза – основни етапи. Първично устройство на стъблото при двусемеделни растения – хистологична хаарактеристика: епидерма, първична кора, централен цилиндър и сърцевина. Първично устройство на стъблото при едносемеделни растения. Преминаване на проводящите снопчета от корена в стъблото. Листни следи. Стела..........................................……………………………………………...…..2часа.


ЛЕКЦИЯ Х

ВТОРИЧНО АНАТОМИЧНО УСТРОЙСТВО НА СТЪБЛОТО

Начало на вторичното нараастване при двусемеделните растения. Залагане, дейност и цитологична характеристика на камбия, при снопчесто и неснопчесто устройство. Вторична дървесина – хистологичен състав, строеж и характеристика. Формиране на годишни кръгове. Вторична кора – хистологичеен състав, строеж и характеристика на вторичното лико и пееридермата. Типове вторично анатомично устройство на стъблото - /Aristolochia тип, Tilia тип и Heliantus тип/.....................................…………………………………….......………….….....2часа
ЛЕКЦИЯ ХІ

ЛИСТ /Folium/

Определение, произход и функции. Морфология на листа. Части на листа. Видове листа. Прости и сложни. Жилкуване /нерватура/ на листата. Листна мозайка. Хетерофилия и анизофилия. Размери и трайност. Листопад. Метаморфози на листата – мустачки, бодли/листни тръни/, филодии, люспи, сукулентни листа, метаморфози на листата при насекомоядните растения. Анатомия на листа. Гръбнокоремно/дорзоветрално/ и еднаквостранно/изолатерално/ устройство. Особености в анатомичното устройство на лист от житно, иглолистно растение. Анатомични синдроми за ксероморфност и мезоморфност. Влияние на замърсеността на въздуха върху структурите на листа. Значение за селскостопанската практика...........…………………………………………......2 часа.

ЛЕКЦИЯ ХІІ

РАЗМНОЖАВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Размножаването като всеобщо биологично явление.Видове размножаване – моногенно и дигенно размножаване:



Моногенно. Вегетативно размножаване – чрез разделяне на клетката, пъпкуване, разпадане на талуса на клетки, чрез хормогонии, соредии, езидии, чрез резници, отводи, присаждане, луковици и грудки. Практическо значение на вегетативното размножаване за селскотостопанство. Тъканни култури. Изолирани протопласти и соматична хибридизация при растенията. Перспективи за селскостопанската практика и направление за използване.

Безполово /спорово/ размножаване. Спорангии и видове спори /ендоспори, екзоспори и зооспори/.

Апомиксис, същност, класификация и значение.



Дигенно /полово/ размножаване. Агаметогамия, гаметогамия –изогамия, хетерогамия, оогамия и сифоногамия. Връзка между половото размножаване и нормалното плододаване на културните растения.

Смяна на поколенията. Цикли на развитие /хаплотен, диплонтен и хаплодиплонтен/. Характеристика на гаметофита и спорофита. Изоморфна и хетероморфна смяна на поколенията. Еволюционно направление в смяната на поколенията..........................................................................................................2часа.

ЛЕКЦИЯ ХІІІ

ГЕНЕРАТИВНИ ОРГАНИ



Цвят /Flos/. Същност, онтогенеза и еволюция на цвета като генеративен орган. Части на цвета: околоцветник, андроцей и гинецей. Видове цветове. Полови форми при растенията. Закономерности в разположението на цветните части. Цветни формули и диаграми. Съцветия. Видове съцветия. Анатомия на цвета. Микроспорогенеза и развитие на мъжкия гаметофит. Макроспорогенеза и развитие на женския гаметофит. Практическо значение на познанията за гаметофита в селското стопанство..................………………………………………..................2 часа.
ЛЕКЦИЯ ХІV

ОПРАШВАНЕ , ОПЛОЖДАНЕ

Определение и същност.Видове опрашване – самоопрашване /автогамия, гейтогамия/ и кръстосано опрашване. Протандрия и протогиния; хетеростилия, самонесъвместимост и др. Начини за пренасяне на прашеца при опрашване. Същност на двойното оплождане, развитие на зародиша иендосперма. Апомиксис, полиембриония и партенокарпия – значение за селскостопанската практика. Спавнение между размножителните процеси при голосеменните и покритосеменните растения.......................................…………………………………............................2 часа.
ЛЕКЦИЯ ХV

ПЛОД /Fructus/ И СЕМЕ/Semen/

Произход и функции. Морфологично и анатомично устройство на семето и видове семена. Устройство на плода и видове плодове. Практически аспекти на семеобразуването и плодообразуването. Морфологично и анатомично устройство на плода. Видове плодове. Разпространение на плодовете и семената – анемохорно, зоохорно и хидрохорно и др. .................…………………….................................2 часа

ІІІ.1.2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ – 30часа

Ботаника І ч. - Анатомия и морфология на растенията


УПРАЖНЕНИЕ № 1 – 2 ч.

СВЕТЛИНЕН МИКРОСКОП

1. Устройство на обикновенния светлинен микроскоп и работа с него

2. Наблюдение на мъртва клетка от сърцевина на черен бъз /Sambucus nigra/

3. Живи клетки от кромид лук /Allium cepa/

УПРАЖНЕНИЕ № 2 – 2 ч.

СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА РАСТИТЕЛНАТА КЛЕТКА



  1. Ядро, цитоплазма, вакуоли и лейкопласти от долния епидермис на лист от съмни-

мръкни /Tradescantia virginica/

  1. Хлоропласти и кръгово/ротационно/движение на цитоплазмата в лист от водна чума

/ Elodea canadensis/

3. Хромопласти в клетки на плод от пипер / Capsicum annum/


УПРАЖНЕНИЕ № 3 – 2 ч.

ПРОДУКТИ ОТ ЖИЗНЕНАТА ДЕЙНОСТ НА КЛЕТКАТА

1. Резервна скорбяла:

- прости скорбялни зърна в грудки от картоф /Solanum tuberosum/

- прости концентрични скорбялни зърна в семена от фасул /Phaseolus vulgaris/

- сложни скорбялни зърна в семена от овес /Triticum aestivum/

2. Резервни белтъчини:

- прости алейронови зърна от пшеница /Triticum aestivum/

3. Кристали:

- кристали и срастъци в обвивни люспи от лук /Allium cepa/

- рафиди в коренище от момкова сълза /Polygonatum officinale/

- друзи в листна дръжка от бегония /Begonia rex/

4. Субмикроскопична / електронномикроскорска/ структура на растителната клетка.
УПРАЖНЕНИЕ № 4 – 2 ч.

КЛЕТЪЧНА ОБВИВКА. НАДЕБЕЛЯВАНЕ НА КЛЕТЪЧНАТА ОБВИВКА.

1. Външно надебеляване на клетъчната обвивка при прашецово зърно от градинска ружа /Alcea rosea/

2. Вътрешно лентовидно надебеляване на клетъчната обвивка в стъбло от тиква /Cucurbita pepo/

3. Вътрешно поресто надебеляване на клетъчната обвивка:

- прости пори в стъбло от повет /Clematis vitalba/

- дворчести пори в дървесина от бял бор /Pinus silvestris/
УПРАЖНЕНИЕ №5 – 2 ч.

ДЕЛЕНЕ НА КЛЕТКАТА. ОБРАЗУВАТЕЛНИ /меристемни/ ТЪКАНИ.

1. Митоза и митотичен цикъл в клетки на коренов връх от лук /Allium cepa/

2. Мейоза и хаплоиден хромозомен брой на лук/Allium cepa/

3. Връхна стъблена образувателна тъкан във вегетационен конус от водна чума / Elodea

canadensis/



УПРАЖНЕНИЕ №6 – 2 ч.

ПЪРВИЧНА ПОКРИВНА ТЪКАН – ЕПИДЕРМА. ОБРАЗУВАНИЯ НА ЕПИДЕРМАТА.

1. Епидерма от лист на съмни-мръкни /Tradescantia virginica/

2. Епидерма от лист на пшеница /Triticum aestivum/

3. Напречен пререз на епидерма от лист на синя перуника /Iris germanica/

4. Едноклетъчни власинки на семена от памук /Gossypium hirsutum/

5. Многоклетъчни разклонени власинки по лист на гъстоцветен лопен/ Verbascum

thapsiforme/

6. Многоклетъчни щитовидни или звездовидни власинки по лист от миризлива върба

/Eleagnus angustifolia/



УПРАЖНЕНИЕ №7 – 2 ч.

ОСНОВНИ/паренхимни/ ТЪКАНИ. МЕХАНИЧНИ ТЪКАНИ.

1. Резервна паренхима в грудки от картоф /Solanum tuberosum/

2. Въздухоносна паренхима в корен от аир /Acorus calamus/

3. Водоносна паренхима в лист от тлъстига /Sedum sp./

4. Коленхима и склеренхима в стъбло от тиква /Cucurbita pepo/

5. Склеренхимни влакна встъбло от лен /Linum usitatissimum/

6. Каменисти клетки в плод от културна круша /Pyrus sativa/


УПРАЖНЕНИЕ №8 – 2 ч.

ПРОВОДЯЩИ ТЪКАНИ



  1. Концентрично перифлоемно /амфикрибално/ проводящо снопче в листна дръжка от

орлова папрат /Pteridium aquilinum/

  1. Концентрично периксилемно /амфивазално/ проводящо снопче в коренище от

момина сълза /Convallaria majalis/

  1. Отворено колатерално проводящо снопче в стъбло от вълча ябълка /Aristolochia

clematitis/

4. Затворено колатерално проводящо снопче в стъбло от царевица /Zea mays/


УПРАЖНЕНИЕ №9 – 2 ч.

ОТДЕЛИТЕЛНИ ТЪКАНИ

1. Външни отделителни тъкани:

- жлезисти власинки на лист от мушкато /Pelargonium zonale/

- хидатоди на лист от маслина /Olea europea/

2. Вътрешни отделителни тъкани:

- етеричномаслени лизигенни вместилища в лист от лимон /Citrus limon/

- млечни цеви в корен от лечебно глухарче /Taraxacum officinale/

- смолисти шизогенни канали в лист от черен бор /Pinus nigra/
УПРАЖНЕНИЕ №10 – 2 ч.

КОРЕН. МОРФОЛОГИЯ, АНАТОМИЯ И МЕТАМОРФОЗИ

1. Видове корени и коренови системи.

2. Морфологично устройство на млад корен от пшеница /Triticum

aestivum/

3. Първично анатомично устройство на корен от перуника/Iris germanica/

4. Залагане и действие на камбия в корен от бакла /Vicia faba/


  1. Макроскопско запознаване и устройство на кореноплоди от морков /Daucus sativus/

цвекло /Beta vulgaris/ и ряпа /Raphanus sativus/
УПРАЖНЕНИЕ №11 – 2 ч.

АНАТОМИЯ НА СТЪБЛО

1. Първично анатомично устройство на стъбло при едносемеделни растения – царевица /Zea mays/


  1. Първично анатомично устройство на стъбло при двусемеделни растения – бяла

детелина /Trifolium repens/

3. Вторично анатомично устройство на стъбло от липа /Tilia sp./


УПРАЖНЕНИЕ №12 – 2 ч.

АНАТОМИЯ НА ЛИСТ

1. Гръбно – коремно устройство на лист от японски чашкодрян /Euonymus japonika/

2. Еднаквостранно устройство на лист от синя перуника /Iris germanica/

3. Устройство на лист от ливадна власатка /Festuca germanica/

4. Устройство на игловиден лист от бял бор /Pinus silvestris/


УПРАЖНЕНИЕ №13 – 2 ч.

СЕМЕ И ПОКЪЛВАНЕ

1. Семе – устройство и съставни части, анатомия.

2. Апогейно и хипогейно покълване при фасул и леща.



ІІІ.1.3. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ – 4 часа


  1. Цвят – части на цвета, симетрия, цветни формули. Прости, сложни и съставни

съцветия.

  1. Плод. Класификация на плодовете.



ІІІ. 2. извънаудиторна заетост – 65 часа



ІІІ.2.1. Ккурсова работа

  1. Морфология на корен, стъбло, листа. Семена и плодове – 20 часа

  2. Възпроизвеждане и размножаване на растенията – 15 часа


ІІІ. 2.2. подготовка за изпит - 30 часа
ІV.ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

Лекционното обучение по ботаника се провежда чрез актуализация на класическата форма за университетско преподаване в съответствие със съвременните изисквания. Актуализацията е направена в няколко направления: максимална редукция на второстепенните теми и въпроси, подчиняване информацията на изискванията на професионалното направление, акцентиране на входните и изходни връзки с изучаваните технологични дисциплини, възможно най-пълно онагледяване и акцентиране върху бъдещите и стратегически проблеми свързани с използваните растителни ресурси, екологичните проблеми и др.

За онагледяване в лекциите широко се използват цветни табла, таблици, диапозитиви и шрайхбпроектори.

Лабораторно практическите упражнения са подчинени строго на основната концепция: максимално освобождаване от теоретичните въпроси и активна самостоятелна работа. В упражненията широко се използват цитологични, анатомични и ембриологични препарати, сбирки от живи и хербаризирани растения, самостоятелна работа с определителите, микроскопите и лупите.

След провеждане на учебната практика всеки студент изготвя Морфологичен хербарий от 50 образци.

Заверката на семестъра се извършва при 100% посетени лекции и отработени упражнения и учебна практика, с изключение на случаите, регламентирани с решение на АС и Правилника за УД на АУ-Пловдив.

Изпитът се провежда на два етапа – практически, свързан със семинарните и лабораторните занятия и учебните практики (с тежест 30%) и теоретичен – писмен, върху знанията от лекциите, допълнени с тези от посочените литературни източници с тежест до 70%.

Дава се възможност на студентите при оценка от текущия писмен контрол над много добър 4,50 върху лекционния материал допълнен със знания от препоръчаните литературни източници, да се освободят от теоретичен писмен семестриален изпит. Окончателната оценка се оформя по горепосочените правила.




V.ИЗПИТНА ПРОГРАМА


Изпитна програма

по дисциплината Анатомия и морфология на растенията

за студентите от специалност АГРОНОМСТВО (ТРОПИЧНО И СУБТРОПИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ)

при Аграрен Университет - Пловдив,



окс “Бакалавър”, редовна форма на обучение, 2007/2008 учебна година


  1. Устройство и съставни части на растителната клетка.

  2. Типове клетъчна организация.

  3. Цитоплазма – физични свойства, химичен състав и строеж.

  4. Ядро – обща характеристика, химичен състав, строеж и функции.

  5. Хромозоми – строеж и функции.

  6. Пластиди и митохондрии - строеж и функции.

  7. Физиологично активни вещества – видове и характеристика.

  8. Вакуоли и клетъчен сок.

  9. Включения в пластидите.

  10. Устройство на клетъчната обвивка.

  11. Нарастване на клетъчната обвивка.

  12. Изменения в химичния състав на клетъчната обвивка.

  13. Митоза.

  14. Мейоза.

  15. Образувателни тъкани - видове и характеристика.

  16. Паренхимни тъкани - видове и характеристика.

  17. Първична покривна тъкан –епидерма и образуванията и.

  18. Вторична покривна тъкан – корк.

  19. Механични тъкани - видове и характеристика.

  20. Дървесинна проводяща тъкан – ксилема.

  21. Ликова проводяща тъкан – флоема.

  22. Проводящи снопчета –видове и характеристика.

  23. Отделителни тъкани - видове и характеристика.

  24. Морфология на корена.

  25. Метаморфози на корена.

  26. Първично и вторично анатомично устройство на корена.

  27. Морфология на стъблото.

  28. Метаморфози на стъблото.

  29. Първично анатомично устройство на стъблото.

  30. Вторично анатомично устройство на стъблото.

  31. Морфология на листа.

  32. Метаморфози на листа.

  33. Анатомично устройство на листа.

  34. Размножаване на растенията.

  35. Устройство на цвета.

  36. Съцветия – видове и характеристика.

  37. Развитие на мъжкия гаметофит.

  38. Развитие на женския гаметофит.

  39. Опрашване на растенията.

  40. Оплождане при растенията.

  41. Морфологично и анатомично устройство на семето.

  42. Плод – строеж и класификация.

  43. Разпространение на плодовете и семената.



VІ. ЛИТЕРАТУРА


  1. Анатомия и морфология на растенията – Д.Терзийски, М.Попова, Ил.Чешмеджиев, 1998.

  2. Анатомия и морфология на растенията – Г.Георгиев, Е.Чакалова, 1986.

  3. Ръководство за упражнение по Ботаника – Г.Стойчев, К.Кожухарова, А.Николова, Хр.Анастасов, 1997.

  4. Ръководство за учебна практика по Ботаника – М.Попова, Ил.Чешмеджиев, Г.Стойчев, 1992./1999 /.

  5. Воденичаров, Д., Д. Нинова, 1984. Ръководство за учебна практика по Ботаника, С., 262 с.

  6. Димитров, Ст., Д.Делипавлов, М.Попова, Ив. Ковачев, Д.Терзийски, Ил.Чешмеджиев, 1988. Ботаника, Учебник за студентите от ВСИ, Земиздат, София.

  7. Нинова, Д., Д.Воденичаров, 1976. Ръководство за самостоятелна подготовка по анатомия и морфология на растенията, изд. Наука и изкуство, София.

  8. Нинова, Д., 1995. Анатомия и морфология на растенията, 320 с.

  9. Хражановский, В.Г., 1982. Курс общей Ботаники, т.5, Москва, изд. Высшая школа.

  10. Воденичаров, Д., 1969. Размножаване на растенията, С.,217 с.

  11. Жизнь растении, т. 1, 3, 4, 5, Москва, 1974, 1977, 1978, 1980.

  12. Николов, Хр., С. Даскалов, 1966. Цитологична техника, София.

  13. Ролан, Ж.К., 1978. Атлас по биологии клетки, М., 119 с.

  14. Тахтаджан, А.Л., 1954.Вопросы эволюционной морфологии растении, Ленинград, 214 с.

  15. Терзийски, Д., Ст. Карагеоргиев, 1989. Основи на електронната микроскопия, ВСИ, Пловдив.

  16. Тутаюк, В.-Х., 1980. Анатомия и морфология растении, М., 317 с.

  17. Хражановский, В.Г.,1979. Практический курс общей ботаники, М., 423 с.

  18. АртемiоΣ М.МПОΖАМПАΛΙΔНΣ. 1993. ΒОТАΝΙΚΗ. Моρφολογίας και

  19. Ανατομίας Θεσσαλονίκης.

  20. ΣΤΎΛΙΑΝΟΣ Γ. ΔΕΛΗΒΟΠΟΎΛΟΣ. 1994. Моρφολογίας και Ανατομίας

φγτωη Θεσσαλονίκης.1994

  1. Strasburger, E.1983. Lehrbuch der Botanik fur Hochschulen. Fischer, Stuttgart.

08.02.2008, Пловдив Cъставил:



/доц.д-р Кунка Кожухарова/

РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА :

/Доц. д-р Д. Иванова/

ДЕКАН НА ЛГФ:



/доц. д-р А. ИВАНОВ/




Каталог: cntnr -> uchebni programi -> botanika -> botanika2
botanika2 -> Програма за дисциплината: систематика на растенията (ботаника ІІ ч. ) включена като задължителна в учебния план
botanika -> Факултет по агрономство
botanika -> Програма за дисциплината: сисематика на растенията (ботаника ІІ ч.) включена като задължителна в учебния план
botanika -> Програма раздел флористика
botanika2 -> Програма за дисциплината: гъбарство включена като избираема в учебния план на специалността
botanika2 -> Програма за дисциплината: гъбарство включена като факултативна в учебния план на специалността


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница